Продължаваме пътуването на Тони, чиято основна дестинация беше Лазурния бряг. Пътуването започнахме в Милано, Ница и Монако,продължихме в Кан, Антиб и Ез, в Сен Тропе, Каси, Марсилия и Мартиг. Бяхме в Марсилия и замъка на граф Монте Кристо, после – в делтата на река Рона и град Арл, Монпелие и в Пещерата на младите дами и Нарбон, ходихме до Африканския резерват Сижан – при лъвовете и слоновете. Последният ни ден във Франция беше посветен на каналите Миди, както и Безие и Каркасон.

Последния път „Лазурният бряг с деца“ се превръща в „Барселона с деца„, т.к.последнията етап от това пътуване вече не е из Лазурният бряга, а в испанската Барселона, където първо разгледахме Парк де Сиутаделя и пристанището. Днес вече сме в парак Гюел, Испанското село и ще посетим шоуто не пеещите фонтани Монжуик.

Приятно четене:

Ден 12

Барселона

Парк Гюел, Poble Espanyol и Пеещите фонтани

09.07.2015 г.

част единайсета на

Лазурният бряг с деца

Станахме отново рано, както обикновено. Бяхме си купили предварително продукти за закуска и сандвичи и закусихме в квартирата.

Днес нашата обичана и скъпа мама Петя имаше ЧРД Предварително имахме закупени билети за вход в Парка Гюел, които имаха час за влизане. Ние с Боби се приготвихме бързо и излязохме отпред да чакаме жените, тъй като Боби не го свърта на едно място, което е нормално за тази възраст. По едно време Ади ни вика да дойдем, защото мама не можела да заключи вратата. Върнахме се ние и

се оказа малко прецакване

– за квартирата имаше два комплекта ключове, единия го бях оставил отвътре на вратата, другия Петя го беше взела и беше дръпнала вратата, която беше с топка, което автоматично значи, че няма отваряне отвън. Това си е грешка на този, който е изработвал вратата, защото тази комбинация не е хич добро решение. В този случай се слага от вътре врътка за заключване, а не ключалка, на която да можеш да оставиш ключ, или поне по-модерен патрон, който позволява отваряне отвън при наличието на ключ от вътре.

Веднага се сетих за метода с кредитната карта като по филмите да избутам езика, за да се отвори вратата, но нямахме никакво време и реших, че няма какво да се занимаваме повече. В движение се обадих на хазяйката и някак си и обясних какво точно се е случило и евентуално решение на проблема. Каза да не се притесняваме, че ще оправи нещата. Обясних ѝ, че единия комплект ключове е у нас, тоест само трябва да се отвори вратата и да се махне от вътре другия ключ. Тук е момента да спомена, колко коректен хазяин се оказа, и не ни таксува нищо допълнително за тази ситуация. Не се обади, че всичко е наред, но като се прибрахме вечерта си влязохме без никакви проблеми.

Хванахме си метрото и за нула време се озовахме на някакъв булевард, а от там имаше табели за

Парка Гюел,

като изкачването става по едни стръмни улички. Ето ни най-накрая в парка.

Парк Гюел (Parc Güell)

е проектиран от великият испански архитект Антонио Гауди. Периодът, за който е построена е 1 900 – 1914 г. и е част от историческото наследство на ЮНЕСКО. Parc Guell е изключителен именно с това, че всички фигури, статуи и здания в парка са направени от малки цветни порцеланови парченца. Той е създаден за да носи мир и спокойствие на посетителите си. Интересни са двете сгради на входа му, които имат доста необичайни, подобни на кули покриви.

Скулптура на голям многоцветен гущер – символ на града,

пази прохода към величествена колонада, държаща огромната тераса с изглед към целия град. В центърът му се намира основната тераса, която има пейка от вътрешната си страна. Тази пейка има формата на морска змия, извиваща се по края на терасата. Отстрани на пътеките има невероятни скални колони, които сякаш порастват от земята.
Бяхме малко преди часа и се наложи да изчакаме няколко минути, но сравнително бързо ни пуснаха. Влязохме от горе и се озовахме на голямата тераса.

Austria gardens

Hypostyle room

Слязохме към главния вход

Ето го и гущера

И отново мозайки навсякъде

Странен навес

Стълбището

Площадчето на главния вход

В кулите от двете страни на главния вход можеше да се влиза, но имаше опашка. Изчакахме и се качихме вътре. Реално нямат нищо особено вътре, но от върха има гледка.

Слязохме и продължихме из парка

The Ramp

Portico of the washerwoman

Приключихме с парка и с помощта на GPS-а се спуснахме обратно надолу, като търсехме станцията на метрото. Следващата спирка по маршрута беше

Casa Vicens

Щракнахме тази странна архитектура и се насочихме към Funiculars който води до Teleferic de Montjuic.

Фуникульорът

е нещо средно между метро и лифт, подобно е много на това, на което се возихме към входа на пещерата във Франция, на същия принцип работи. Има две влакчета разположени на релси под наклон, като в двете крайни станции релсите са единични, а по средата на маршрута със стрелки се разделят на два коловоза. Там става разминаването на двете кабинки, които са свързани по между си със система от въжета и действат една на друга като противотежест, точно както асансьор. Управлението става с електродвигател в единия край и е автоматизирано.

Качихме се до

Teleferic de Montjuic

Потеглихме нагоре към хълма, гледката е спираща дъха

Лифтът прави завой на едно място и след това стига до

крепостта Castell de Montjuic

Взехме си билети и влязохме да разгледаме

От горе имаше гледка във всички посоки.

Продължаваме из крепостта

Ето и една панорама

Оригиналът тук: http://www.tonyco.net/panoramas/France_2015/Barcelona.JPG

Нагледахме се на гледката и се запътихме пешком надолу. Беше доста далеч, но решихме да се поразходим пеша.

Стигнахме до

олимпийското градче

Много години бяха минали от 1992 насам

Целта на пешеходната разходка освен да видим олимпийското градче, беше да посетим и музея на

испанското село Poble Espanyol

В Испанското село на площ от 20 дка са построени копия на съществуващи сгради, които представят архитектурата на различните краища на Испания. В комплекса са направени и различни автентични занаятчийски работилници. На входа на комплекса отново ни очакваха огромни статуи.

Тръгнахме по уличките

В Испанското село могат да се открият различни магазинчета и ресторантчета, подобно на нашето Етъра край Габрово, но е по-голямо.

Решихме да отпразнуваме рождения ден на Петя на късен обяд в 15:00 ч. по Испански в селото. Поръчахме си два пъти различна паеля като моята беше с черен ориз, който се боядисва с мастило от сепия. Напитките, които ни сервираха към паелята бяха сангрия.

За десерт взехме по един сладолед и продължихме из уличките на селото.

Интересни пейки с интересен фонтан

На сградата вляво част от прозорците са само нарисувани

Продължихме из селото

Вече бяхме слезли долу в града и се запътихме към фонтаните.

Museu Nacional d’Art de Catalunya

Ето ги и тях Font Magica de Montjuic (Пеещите фонтани на Монжуик)

Едно семейно селфи отпред ои още едно към двореца

И последно към

Placa d’Espanya

Щяхме да се върнем вечерта на същото място, за да гледаме прочутото шоу на пеещите фонтани. Имаше достатъчно време и решихме да се върнем до квартирата и да си вземем нещата за плаж. Всичко беше точно и бяха оправили проблема с ключа, та си влязохме нормално. Взехме си кърпи и бански и се запътихме към метрото.

За пръв път ни беше да ходим с метро на плаж,

как звучи само

Имаше една станция много близо до плажа и слязохме на нея. Не след дълго се озовахме на плажа, който беше претъпкан.

Водата и пясъка бяха невероятно мръсни,

но какво да се прави децата си искат тяхното. Нормално беше да е мръсно за градски плаж, но освен всичко останало самия пясък беше целия в някакъв като строителен прах, и крака, ръце, всичко което се докосне до пясъка побеляваше все едно си на строителен обект.

Изкъпахме се в морето, поиграхме на плажа и за щастие имаше душове където да се изплакнеш от мизерията. Хванахме си метрото и се прибрахме обратно в квартирата да се оправим за вечерта. Оправихме се и се насочихме уж по-отрано да си хванем места на магическите фонтани. Да де, ама бяхме вече закъснели, беше фрашкано с народ от всякъде и се носеше музика.

Магически фонтан „Монтжуик“, Plaça de Carles Buïgas, 1, 08038 Barcelona, Испания

Шоу на пеещите фонтани

Промъкнахме се през тълпата с децата и си намерихме места на една от колоните, от където се виждаше супер

В един момент се освободи място и за мен и се метнах и аз на високото да снимам. По-късно във видеото ще видите какво заснех.

Шоуто е интересно, но пак е повече реклама, от колкото нещо супер впечатляващо.

Фонтаните са огромни и правят различни фигури,

но не са в синхрон с музиката, а съм виждал на други места по-малки фонтани, които са в синхрон с музиката. Не беше съвсем тъмно още.

Струята обаче се издигаше на много голяма височина.

Вече се стъмни напълно

Позяпахме около час и половина и се настояхме. Хванахме нагоре да се щракнем семейно

пред Museu Nacional d’Art de Catalunya

И там имаше малки фонтани и водопади

Тръгнахме надолу към Placa d’Espanya

И малко нощни снимки на Placa d’Espanya

По пътно към вкъщи на улицата имаше огромно парче колкото Боби на любимата му храна, пица

Пътуването ни беше към своя край, оставаше ни още един пълен ден в Barcelona и после нощен полет към дома. Трябваше да спретнем багажа да е готов за следващия ден. Да обикаляш с раниците цял ден хич не беше оферта и бяхме измислили друга схема. До утре !!!

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Изгодни нощувки в Барселона:

Booking.com

Други разкази свързани с Барселона – на картата:

Барселона

Още изгодни нощувки, но вече в цяла Испания:

Booking.com