Tag Archives: Хага

Австралия (0): Планът и първата стъпка – Холандия

от Пътуване до...

Започваме едно пътуване до и из Австралия. Само че няма да стигнем веднага до там, защото ни чакат две предварителни стъпки. Първата стъпка в пътуването – Холандия – ни представя днес Василена. Приятно четене:

Мечтата става реалност

Епилог от юни 2019

Нека първо ви кажа, кои сме ние – Ник и Вася – англичанин, програмист и българка, организатор на събития. Вселената първо ни запозна в Англия преди 7 години, когато от Добрич заминах за Шефилд, за да следвам, а той беше в моето общежитие. От тогава сме като дупе и гащи, както се казва. А ако сте от хората, които ни познават, знаете, че тази мечта си е едно от най-ненормално нормалните неща, на които можем да се решим.

И така де … От няколко месеца пазим една тайна. Тайната е известна на много хора, по различни причини, но беше и тайна за други. Да не мога да споделям тази огромна, вдъхновяваща и живото-променяща новина, с хората около мен е една от най-трудните емоции, които трябваше да преживея през тези месеци. И възможността, най-сетне да мога да си кажа всичко, ме прави почти толкова щастлива, колкото и самата новина!

Преди да обясня в повече подробности точно какво ще се случва, първо прочетете писмото, с което кандидатсвах пред Австралийското посолство за туристическа виза (след като веднъж вече ми я отказаха)

„Здравейте,
Благодаря, че отделяте времето да прочетете моето есе, в което описвам причината да желая да пътувам до Австралия и защо това изживяване е толкова важно за мен.
Пътуването ми до Австралия е обозначено от може би най-голямото събитие в 24-годишният ми живот – сватбата ми. На 27.10.2019 ще се омъжа за най-страхотният човек в животът ми, моят най-добър приятел и любовта на живота ми. Ето защо дългото ни пътуване из Австралия ще е и меденият ни месец. Не се замислихме и за секунда, когато обсъждахме дестинацията на месения месец – от години бленуваме за Австралия. Плажовете, планините, животните, храната и културата – искаме да преживеем всичко!
Толкова силно го искаме, че избрахме изживяванията по време на медения ни месец (преживяванията в Австралия), да бъдат сватбените ни подаръци от семейство и приятели, вместо материални вещи. Нямаме търпение да изживеем всеки момент – гмуркането в Големия Бариерен Риф, гушкането с коали, слънцето над Улуру, сърфирането по вълните на Пърт, красотата на 12-те Апостола, простора на залите на Операта в Сидни и откриването на толкова много неща, които дори не сме си представяли.
Има още няколко събития в този период, които ще направят това пътешествие особено специално:
– Моят рожден ден
– Рожденият ден на дъщерята на моята кръстница
– Рожденият ден на моята кръстница
– Шестата годишнина от началото на нашата връзка
– Коледа и Нова Година
– Рожденият ден на бъдещия ми съпруг
Надяваме се да отпразнуваме възможно най-много от тях с кръстницата ми в Пърт.
Искаме и да създадем напълно различен живот, когато се върнем в Европа. Вдъхновен от свободата, която търсим, но и стабилен до корените ни и начинът, по който сме отгледани. И тъй като това го живеем вече 24 години имамe нужда да изследваме свободата, която може да предложи само място като Австралия. Чела съм, слушала съм и съм гледала толкова много за Австралия, че достигам определено ниво на благородна завист, гледайки приключенията на роднини, приятели и други в социалните мрежи.
Въпреки това, ние знаем, че този дългосрочен пътешественически живот също не е за нас; просто няма да се справим повече от 4 – 5 месеца.
Планът е кратък и ясен:
Да кацнем в Сидни, да прекараме 2 – 3 седмици там докато си стъпим на краката, в разглеждане на забележителности, планиране и пазаруване за пътуването. След това ще пътуваме по северното крайбрежие докато стигнем Пърт, където ще прекараме празниците със семейство и приятели. След това се надяваме да се върнем в Сидни по южното крайбрежие, като посетим още приятели по пътя. Малко след Нова Година ще се прехвърлим в Югоизточна Азия, където ще обогатим познанията си за Света, преди да се приберем в Европа и да се установим в живот на пораснали хора, близко до семействата ни в България и Англия. Все пак, и двамата сме отгледани в много задружни семейства и не можем да си представим живот далеч от тях.

Нямам търпение да позволим на Австралия да промени живота ни и се надявам, че и Вие го виждате.
С благодарности,
Василена Коларова”

Имате ли около 20 хиляди въпроса в главата си? Нека да ви дам много дати, от които да ви се завие свят:

На 28ми май си подадох молбата за напускане на 25ти юни.

На 29ти юни летя за България, където усилено ще завърша подготовката за сватбата. На 27ми юли с Ник ще се оженим. След това сме на екскурзионно в България. После ще се върнем в Англия за второто ни сватбено парти на 17ти август. На 22 август летим за Кьолн, където ще прекараме 2 седмици, за да се запозная с новородения си кръщелник и да помагам на неговата мама. И на 6ти септември летим за Сидни! Там ще си купим ван и ще обиколим Австралия за 4 – 5 месеца, докато живеем във вана. След Нова година ни очакват – Бали, Филипините, Сингапур, Малайзия, Тайланд, Лаос, Виетнам, Камбоджа, Китай и България. Пък после… знае ли се?!?

Още 20 хиляди въпроса?

Идеята е да се сблъскаме с нови изживявания, които да ни позволят в крайна сметка да създадем живот по средата на двете крайности; такъв, който нито ще е подчинен на нечии други идеологии и цели в живота, нито ще е несигурен в дългосрочен план, т.е. устойчив (каква изненада!). И тъй като откровено не знаем как изглежда такъв живот и къде по Европа да го търсим, се надяваме да намерим идеята накъде между Австралия и Североизточна Азия.

Едно от нещата, които очакваме, когато се върнем в Европа е да се спрем на място различно от Английския остров, но разбира се не знаем къде. За това планът е от сега е дарим 70-80% от вещите си, за да останем само с най-важното и лесно преносимото. Но това е разговор за друг блог.

Това ще е едно от най-големите приключения в живота ми и се надявам наистина да ни промени за добро… все пак несъмнено промени ще има. Имам намерение да замина с конкретни цели и да се върна с три пъти повече!

Толкова холандско

Делфт, Амстердам, Хага и Ротердам

26 – 29 август

26 август

Делфт

сме от три часа, но само три минути са достатъчни да се влюбиш в това място.

Пътят ни до тук ни сблъска със (не)съществени проблеми и сложни дилеми – да гледаме гледки по пътя или да стигнем по-бързо. Магистралите, струва ми се, са най-интересно безинтересната структура в една държава. Пътуваш по тях, всичките еднакви, а все пристигаш на различно място. С неуморен туристически дух, ние се решаваме на дълъг и скучен път. Тръгнали сме за там, където ще стигнем, а не за пътя, по който ще пътуваме.

В момента, в който слязохме от холандската магистрала, вече бяхме в Делфт. Разбираме по тоталния монопол от редови къщи, малки мостчета, зелени канали, велосипеди и мотори. Градчето е толкова живо, че се влюбваш мигновено. Има култура, история, архитектура, бира … и жужи от хора. Характерът му е по-голям от квадратните му километри.

Посрещат ни с преливаща холандъчност. Разговорът със съседа на Матю и Питър протича горе-долу така:

Той: Добре дошли в Делфт! Предупреждавам, че е доста горещо в момента.

Ние: О, няма проблем…

Той: Не, не, не. Не знаете, какво имам предвид. Както казах, добре дошли в Делфт!

… отключвайки вратата

Ние: ОООООО!

Той: Отново, добре дошли в Делфт!

В момента, в който влезеш, си изправен пред практически вертикално стълбище. Трябва да започнеш изкачване на четири крака с влизането. Както бързо разбрахме – типично делфтско. Било е една къща, сега са две. И тази с повечето етажи получава и невероятното стълбище.

Първият етаж, е перфектно въплъщение на Матю и Питър. С отворен план, мебели от средата на миналия век, с впечатляващи картини и цветове на стените, просто знаеш, че е тяхното място.

И след това – етажа на спалните. Не мисля, че ще го запомним с добро. След още едно невъобразимо изкачване на вертикални стъпала, те удря гореща вълна (Добре дошли в Делфт, както казаха!).

Не мисля, че в холандските къщи е предвидено да има летни температури

Слязохме от там възможно най-бързо, с притеснение какво още ще предложи това пространство. Споменаха ни, че няма тоалетна там горе. А от това, което видяхме, банята представлява коридора между двете спални. Мивка и душ просто сложени по средата – холандците явно са точно толкова разкрепостени, колкото знаем.

Избягахме отново в центъра да търсим вечеря и хубави гледки, завършвайки вечерта с питиета до канала. Щастливи и удовлетворени.

***

27 август

14:00 часа

Днес празнуваме първия ни месец от сватбата. В

Амстердам

За жалост, с постоянното присъствие на неканен гост – горещината. Заради този наш неприятел е напълно невъзможно да бъдеш турист, а още по-малко и да се наслаждаваш. Нуждата ни от постоянен достъп до студена вода е погребана от липсата на студена вода в холандските (и немските) чешми.

О, и горещината снощи!!! Интересно, как така, уж няма глобално затопляне, а тези слънценевиждащи местности успяват ТАКА да се стоплят. Горките холандци – не са ги предупредили, че архитектурата им – годна когато е студено, някой ден ще е негодна, защото ще бъде горещо.

Но, както и да е – обратно в Амстердам.

С Амстердам нещо още не се разбираме

Вече обяд стана, а аз още нищо интересно не съм видяла. Да, бяхме в музея Стеделик и се насладихме на глътка модерно изкуство (и студен въздух), но даже и Ван Гог се наложи да пропуснем. Неподготвени бяхме, за опашките пред неговия музей.

18:10 часа

И обяд мина, а Амстердам още се дърпа и ми причинява душевна недостатъчност. Аз ли нещо съм в грешка или просто всички тези обожателни коментари, които съм чувала, са били просто под въздействието на легалните тук вещества.

Лутахме се безцелно и даже ми се наложи цял час да стоя в парк Вондел и да чакам една чапла да литне. Да, правилно прочетохте. Инатият ми мъж заядливо седя на земята с фотоапарат, насочен към една чапла на един клон, за да ѝ направи снимка в полет. А аз наблюдавах, как хората буквално се звереха в нас заради упоритостта на Ник.

Излетя де – чаплата. Взе и един час от живота ми със себе си.

Най-сетне, след цялата драма, се запътихме към района на

Червените Фенери

Къде другаде? И ето, че Амстердам започна да ми говори. И това даже преди да стигнем каките под фенерите. Най-сетне чар – редови къщи, за които си заслужава да извадиш фотоапарата – архитектура, вода, цветя и разбира се повявания на трева навсякъде (Навсякъде!). Колелета завзели улиците, пешеходците – незначителен брой и в опасност.

***

28 август

Днес се събудихме на напълно различен климат. Явно наистина съм се объркала за глобалните затопляния (хм…). Внимавай какво си пожелаваш, както казват!

Сутринта бяхме посрещнати от облаци и опити за дъжд, но все пак обухме късите гащи за

Хага

Е, градът на правосъдието реши да ни поправи. Започнахме с преобуване с дълги панталони, после – вървене през лек дъждец в търсене на гледки и се озоваваме в кафене под пороен дъжд! Явно наистина ще е друго днес времето.

След една овесена каша време осъзнаваме, че вече сме минали през историческия площад. За това се връщаме да снимаме (ако няма снимки, били ли сме там въобще) и решаваме да тръгнем към много препоръчания плаж на Хага –

Схевенинген

Разбира се на плажа е мрачен ден, нищо че сме запасени с бански и хавлии. Примиряваме се с моето традиционно докосване на водата и боса разходка до кея.

Плажът може да е типично северно-европейски, но кеят не е. За максимално оползотворяване на пространството, с цел консуматорство, кеят е двуетажен. Остъклен с ресторанти и магазини от долу, а горе – ветровит с малки барчета, място за събития, площадка за бънджи скокове и виенско колело (за чиято гледка от върха не съм много сигурна – колко повече вода може да се види, когато си заобиколен от вода?!?).

Но едно нещо ще запечатам завинаги от тази голяма холандска променада и то е

арт парка

Голяма, интерактивна, терасирана площадка с бронзови човечета с големини от чаша за чай до 13-метрови гиганти, повечето в странни ситуации, гмуркащи се в земята или обковани като Гъливер. Ако на мен толкова много ми харесаха, можете да си представите екстаза на децата около нас. Четейки по-късно се оказа, че моето шесто чувство, както винаги е правилно. Всички странни човечета са извадени от приказки, свързани с морето и една от тях наистина е Гъливер.

След странния ни обяд на плажа, решихме да се придвижим към парка с вятърни мелници на Ротердам, доказвайки липса на съпружеска комуникация. Двамата сме си представяли различни места, ама само единият има достъп до навигацията.

Вместо при паметника на ЮНЕСКО се оказахме в Схидам

Следователно вместо функциониращите мелници на Киндердайк видяхме тези на това село. Познайте кой, кое място си е представял… Но, мелниците са си мелници, снимахме се и продължихме.

Следващата спирка беше

Ротердам

с уникалните си паркинг такси. Никога през живота си не съм виждала паркинг да таксува на всеки 15 минути сума, подходяща за нормалните паркинги за един час – 1€ / 15 мин. А пък аз си мислих, че хората доброволно карат велосипеди. С тази застрашаваща сума си наложихме лимит от два часа в центъра на Ротердам.

Както винаги, пристигаме не особено осведомени за околностите и тръгваме на където ни сочи носът. Знаем само за пазара и кубичните къщи. Те пък взели и ги построили точно едно до друго. На снимки

пазарът

изглежда като магически стенно-прожекционен феномен. Не е. Но е не по-малко впечатляващ. Не мисля, че имам думите в речника си, за да опиша това място. Огромен, цветен и странен. Пазар за храна с жилищни апартаменти във формата на нещо като купол. Отново – твърде странен за думи, твърде голям за хубави снимки.

Пазар – Ротедрам, Нидерландия (Холандия) — Около пазара

С връзка грозде в ръка преминаваме през пазара и се запътваме към кубичните къщи. Дори без да се замислиш, виждаш, че Ротердам обича да е център на странната архитектура. Пазара, кубичните къщи, сградата с огромни жълти тръби, високата сграда пред кубичните къщи, класическата сграда до тях. На една от стените в комплекса на кубичните къщи има цитат от архитекта им Пийт Блом: „Какво е това? Палат или цирк?”. Не мисля, че има по-добри думи да опишат този квартал на Ротердам.

Та стигаме до

Кубовете,

след като сме поразени от тази откровена странност, и аз просто не мога да схвана защо, как, какво и къде, що се отнася до Кубовете. Добре че една от къщите е направена като музей, че да могат да ми се наредят мозъчните вълни. Всъщност не е толкова умопобъркващо, когато си вътре. С радост ще остана там като на квартира тип AirBnB, която е супер технологично оборудвана. Но, никога не бих се посветила да живея и притежавам архитектурен паметник от 80те, в който най-вероятно нищо не мога да променя заради статута му. Един от големите кубове е хостел – това изглежда като страхотна идея. Иначе – не, благодаря!

Кубични къщи – Ротедрам, Нидерландия (Холандия) — Кубични къщи

След развързването на невроните в главите ни се връщаме обратно. Беше добър момент, защото точно тогава краката ми решиха да ме намразят и да решат да не продължат напред. Връщането в колата беше посрещнато с радост.

Вечерта прекарахме с Матю и Питър. Какви са шансовете в седмицата, която по случайност решаваме да тръгнем за Холандия, те да пристигат в Делфт. След страхотна вечеря, достатъчно вино и хубав разговор, най-сетне се запътваме към този път хладно легло.

29 август

Тази сутрин очите ми се отвориха около един час след тръгването ни. Краката ми силно ме ругаеха и отказваха да пресекат канала до колата. Магистралата беше отново в своя стандартно скучен образ. След това спонтанно посещение, Холандия може да ни очаква отново.

Останете си Вивид,

Вася (и Ник)

Очаквайте продължението

Автор: Василена Коларова
Снимки: авторът

Booking.com

Други разкази свързани с Холандия или писани от Василена Коларова – на картата:

Холандия, както и Василена Коларова

Booking.com

Пътуване до Схевенинген (Хага, Холандия)

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Днес Янита ще ни води до селцето, което холандците ползват като тест, дали можеш да говориш нидерландски – Схевенинген. Аз, все пак си мисля, че Копривщица и Панагюрище са по-сериозен тест за владеене на български, отколкото Схевенинген – за нидерландски, но – да не се помайваме повече

Приятно четене:

Пътуване до Схевенинген

Хага, Холандия

Схевенинген

се намира на около 5 километра от Хага и изглежда като квартал на холандската административна столица. Пътят ни към пристанището в Схевенинген започва от Vredespaleis, където се намира седалището на Международния съд, покрай района, в който се намира българското посолство и покрай един „замък“, който в последствие се оказа сградата на хагския затвор.

Близостта до морето започва да се усеща осезателно: става

ветровито, влажно и хладно

Малко хора и много лодки, които се белеят и се полюшват равномерно и приспивно от поривите на вятъра, привързани здраво към дървеното скеле на пристана.

The marina of The Hague, Netherlands

Снимка: Sjoerd van der Hucht / 360cities.net

Северно море, в сравнение с нашето, е коварно, непредвидимо и плитко

море, опитомено май единствено от викингите и то за кратко.

Отблъскващо и студено море,

на което липсва синева и онази огледална равнинност на водите, в която слънчевите лъчи по обяд се отразяват така, че притваряш очи от бляскавите като от огледало отражения. Липсва му дълбокия хоризонт, изравняващ синьото в морето и в небето; липсва му лазур, крилата на белите платноходи или мекото пясъчно дъно, което прозира в плитчините.

Северно море е огромно самотно море,

чиято дрямка разкъсват само крясъците на чайките или виковете на хората, осмелили се да се отпуснат в прегръдката му и да поплуват за малко в мътните му води, по време на зачестилите напоследък необичайни летни жеги. Глинестото дъно е причина за зеленикаво- кафявия цвят на морската вода; цвят, който изтънява до прозирно тюркоазено зелено само по брега, където се разливат в стройна, геометрична поредица широки и пенливи вълни.

2017-06-01 The Pier at Scheveningen

Снимка: Henk Keijzer / 360cities.net

Всъщност, смелчаци за цамбуркане в гадната вода се намират и в зимно време, но това е заради местна традиция, която се провежда ежегодно на връх Нова година.

Идеята на новогодишното гмуркане (Nieuwjaarsduik)

наподобява малко нашите фолклорни традиции на Йордановден, но само малко, колкото да се цопнеш в ледените води без хореография, без ритъм или песен, но пък и с женска компания, ако някоя се навие. По това време, докато ние по български вдигаме наздравици, недоволстваме от новогодишната програма и търсим кусури в речта на президента си, тук на този бряг пристигат няколко хиляди души, все закалени и издръжливи спортни натури, които рано сутринта в първия ден от новата година, като моржове плуват в по- плитките морски води. Заради силните и студени подводни течения, в по-дълбоките е и опасно, и забранено. Изключение има само за любителите на морски спортове като ветроходство, уиндсърфинг и кайт сърфинг.

Холандските брегове съвсем не са с типичните за скандинавското крайбрежие пресечни или врязани терени от отвесни скали и каменисти заливи. Тук фиорди няма. Брегът в Ниската земя е много широк и винаги влажен. Растителността наоколо е оскъдна, ако изобщо я има, а пясъкът е лепкав и мръсен, заради примесите от глина и кал. Плажът съвсем не е това, което съществува в нашите представи като плаж. По всяко време на годината по морските брегове е много ветровито, вятърът сменя силата и посоката си, но никога не утихва. Плажът се ползва като терен за пускане на хвърчила, а в случай, че на някого му се иска да поседне на влажната земя, то за целта се огражда със специални приспособления за завет, наподобяващи ниска палатка. Няма време за романтика, защото заниманието, което отнема най- много от времето на плажа, е здраво копане: окопаване или откопаване.

Scheveningen Kurhaus Oct 2013

Снимка: Willy Kaemena / 360cities.net

През лятото

обаче, тук всичко изглежда различно и въпреки суровия нрав на северната природа- плажът е пренаселен и оживен, играе се волейбол или футбол на специално изградени спортни площадки; строят се пясъчни фигури, практикува се катерене или скачане с бънджи от високата кула в края на кея.

Плажът е пренаселен

и често няма свободно място, нито пък в капаните по плажната ивица, които имат изградени високи плексигласови стени, за да спират вятъра и да предпазват от пясъчни навявания. През лятото пясъкът не е толкова влажен и въпреки това е препоръчително наемането на сгъваем стол, шезлонг или походно легло.

Кеят (De Pier)

гордостта на Схевенинген, от няколко години снабден и с виенско колело по подобие на лондонското Око. С входен билет с цена от 9 евро за човек, виенското колело предлага няколко панорамни обиколки в луксозни кабини с климатик. Някои от кабините са по-скъпи за достъп, тъй като са VIP кабини, в тях престоят е по-продължителен и по-интимен, защото кабините са с тъмни стъкла. Обиколките с обикновени кабини са напълно достатъчни първо, за да спрат дъха, после и да влюбят в гледката към Схевенинген или към необятното с поглед Северно море, а накрая – и да си направите хубави снимки.

Крайбрежният булевард започва от кея (De Pier),

това е емблемата на Схевенинген: в закрита площ- търговски и развлекателен комплекс, който отвежда навътре в морето към кулата за бънджи скокове или към виенското колело. Кулата е с височина 45 метра и при ясно време, ако някога се случи да има и такова по тези географски ширини, видимостта достига до 17 километра. Кеят е зона само за пешеходци, съществуват и открити части по огромната тераса, обезопасени с високи парапети, но с навлизането навътре в морето, вятърът става непоносим.

The Pier, The Hague Beach

Снимка: Sjoerd van der Hucht / 360cities.net

Strandweg 150-154, 2586JW Den Haag, Нидерландия

Старият кей

е изграден в началото на ХХ век от кралица Вилхелмина, тъй като там се е намирала една от кралските вили. През годините до днес, кеят е преобразяван, доизграждан и модернизиран, въпреки че не всички проекти за неговото преобразяване са били успешни. И най- важното: отворен е за посещения през цялата година, всеки ден от 10 часа сутринта до 22 часа вечерта. (През 2010 година, по време на строителни дейности за укрепване основите на кея, е открит бункер, който е бил нацистко укритие от времето на Втората световна война)

(Снимки 019, 020, 021, 022)

Плажът

е обознaчен с редица от стълбове, които указват зоната, позволена за достъп. Преминаването отвъд тези стълбове в бурно или при много ветровито време не е желателно, тъй като непредвидимия характер на морето може да предизвика по-високи вълни и следователно да залее по-голяма част от брега. В по-тихо време, обути с гумени ботуши и нахлюпили шапки до очите, хората приближават водата, колкото да си направят снимки или да погалят смръщеното море.

Клишето, че

„времето е динамично“, тук се изпълва със смисъл

За около два часа по крайбрежния булевард, времето се смени няколко пъти: небето притъмняваше и увисваше застрашително над главите ни, а слънцето прорязваше дебелия слой облаци от време на време, колкото да припомни, че все още е август.

Неблагоприятен климат: силен вятър, хоризонтален дъжд и сърдити облаци, а после изненадващо слънце и пак всичко отново, и отново – цял ден. И тъй като в такова време да отидеш на плажа си е чиста проба лудост, разходихме се само по крайбрежния булевард.

Схевенинген съществува като курорт

още от преди да се родя и до днес: по крайбрежната алея – от луксозни хотели, ресторанти и места за забавление до съвсем обичайните павилиони за хапване на крак. Чайките са навсякъде и дебнат, някой да си купи риба, за да закръжат над главата му с тревожни крясъци и да откраднат каквото могат.

Схевенинген не е само курорт

обаче, има си и жилищни сгради. Тези, които се намират на първа линия, имат страхотна панорама към морето, но със сигурност, собствениците им не смеят да отворят прозорците на жилищата си, нито пък да използват кокетните балкончета по предназначение.

Внушителната сграда, която прилича на дворец, не е нито дворец, нито замък, нито пък сградата на Парламента. Това е пет звезден хотел

с чудно хубавото име Курхаус

Booking.com

Сградата е на 130 години, в началото една част е била предназначена за хотел, а другата – се е ползвала за концертна зала, в по- късни времена са изградени модерните ресторанти и барове.

Хотелът е бил любимо място за жените – глас Мария Калас и Едит Пиаф, а също и за неустоимата красавица Марлене Дитрих, за звездата на джаза Дюк Елингтън…

От този хотел в северна посока, крайбрежната алея отвежда чак до стария фар, докъдето е само пешеходна зона, от двете страни на която има само павилиони или атракционни съоръжения, заведения за хранене, игрални зали, кино и какво ли още не. Интересен за посещения е и

Аквариумът или Sea Life,

който работи също през цялата година и заради когото, в Схевенинген по време на ваканциите, пристигат дечурлига от цяла Холандия.

Фарът (Vuurtoren van Scheveningen)

е построен през 1875 година и в определени дни е отворен за посещения, но не се позволява изкачването на общо осемте етажа във вътрешността му (159 стъпала). В приземното помещение има малък музей, посветен на моряците и морето. Червената кула е с височина около петдесет метра, а светлинните сигнали от фара се виждат на около 55 километра навътре в морето. Фарът в Схевенинген е един от 30-те действащи морски фара на територията на Холандия.

Точно под фара на крайбрежната алея се намира един музей на открито, т.нар.

Музей на скулптурите край морето (Beelden aan Zee)

Бронзовите скулптури са все герои от приказки и легенди. Големите фигури, които се виждат и от към морето, са три. Една от тях е дванадесетметрова, това е гигантът от „Пътешествията на Гъливер“ – „The Herring Eater“, който предвид това, че яде херинга, може да бъде един събирателен образ за холандците. (Един от националните специалитети в Холандия, ако това изобщо е специалитет, е хапването на сурова филирана херинга, потопена само в ситно нарязан на кубчета лук.) Малките бронзови фигури в този музей под открито небе са пръснати наоколо по алеята и са доста повече.

В съседство един паметник отбелязва мястото, където

първият крал на Нидерландия Вилем Първи е стъпил за пръв път на холандския бряг,

пристигайки от Англия. (Събитието е отбелязано с паметна плоча, а със златни букви на паметника са добавени и надписите: „God redde Nederland“ и „Het dankbare volk“.) От тогава до днес кралската фамилия живее в града на брега на Северно море – Хага повече от 200 години.

Петдесетина метра встрани от паметника се сивее каменната грамада на един вълнолом, който е крайната точка на застроеното крайбрежие. Отвъд вълнолома е пустош.

Разходката в Схевенинген няма да отнеме особено много време,

за удобство до тук отвеждат и някои от линиите на градския транспорт в Хага, например трамвай номер 9.

Общественият транспорт

е достъпен и бърз, от центъра на Хага до Схевенинген едва ли би отнело повече от 15 минути време. До крайбрежието придвижването е възможно още с автомобил или с велосипед. За целта са изградени 6 денонощни паркинга, а също може да се паркира по улиците на обозначение места, като се заплати при уличните паркинг-автомати. Максималната продължителност на паркирането по улиците е 120 минути. Паркингите и гаражите са маркирани със сини знаци по пътищата чак до крайбрежната зона, но използването им не е евтино и тарифата в повечето от тях е 2,60 евро за час. Безплатен паркинг е възможно да се ползпва само в зимния период на годината от 1 ноември до 1 март и то само в някои от най-големите закрити паркинги.