Продължавме с обиколката на Помпей заедно с Юрий. След Амфитеатъра и Говеждия форум, бяхме в древните ресторанти за бързо хранене, а за последно минахме през храма на Изида. Днес ще посетим Форума
Приятно четене:

Помпей на живо

пета част

Форумът

Тъкмо вече виждахме в далечината Форума с щръкналия над него вулкан и даже ускорихме крачка, когато не помня, кой точно реши, че трябва да влезем в

Къщата на Геометричните мозайки

Там естествено зърнахме много и най-различни… геометрични мозайки. Повечето, да си призная, не ми направиха, кой знае какво впечатление, но когато в един момент се замислих за хората, стъпвали по тях преди две хилядолетия успях някак да одухотворя гледката, сякаш зървайки сенките на отдавна живели люде.
Ето тук, в тази стая до атриума, пред домашния олтар, главата на дома е принасял своите дарове на боговете и предците си. До него навярно е стояла съпругата му, държейки чиния с храна, а зад тях са надничали любопитно и нетърпеливо децата им.

А, тук, от северната страна, може и да е била детската стая. Малчугани са притичвали насам натам върху мозаечния под, отдадени на игри или пакости. Едва ли тогавашните деца са били много по-различни от днешните. На пода може да се видят линиите определящи местата на двете легла.

Ако случайно ви се вижда, че стаята е малка и тъмна, да, това е така, но е по-скоро правило в древния римския свят, в който спалните (или така наречените кубикули) обикновено са точно такива – малки, тесни, с липса на достатъчно дневна светлина. Явно древните не са се задържали много в тях.

По-нататък се загледахме в един басейн, от едната страна на който още могат да се видят керамичните тръби, през които навярно се е пълнел с вода. Предполагам, че е служел като резервоар, а не за плуване, но знае ли човек.

Всъщност къщата е огромна и се състои от два съединени дома с над 60 помещения общо. И като се има предвид, че се опира почти във Форума, тук навярно е живял някой голям античен баровец. Двете тераси с изглед към долината на Сарно също подкрепят това предположение. За съжаление домът е пострадал много по време на земетресението през 62 г., много преди да потъне под пепелта на Везувий.

След известно време прекарано в разглеждане на мозайки, накрая изскочихме на улицата и след около 2 минути излязохме на

Форума,

който естествено беше пълен с туристи. Ужасно пълен. Повече от колкото обикновено мога да понеса! Но стиснах зъби и продължих след моите спътници.

Като за начало се спряхме при

базиликата,

която, както повечето базилики през Късната Република и Принципата, е била ползвана за нещо като Съдебна палата, както и за разни известни и неизвестни бизнес дела.

Централната ѝ част представлявала перистил, остатъците от тухлените колони на който могат да се видят и днес. Въобще цялата сграда е била изградена от тухли за да излезе строителството по-евтино, като после, за да ѝ придадат по-скъп вид, местните решили да я покрият със мазилка, имитираща големи блокове от мрамор. Това се случило преди Помпей да стане римска колония, а остатъците от тази мазилка могат да се видят по стените и до днес.

Преди да продължим из Форума се отбихме до

храма на Венера,

разположен на самия край на помпейското плато до пристанищната порта.

От него не е останало много, тъй като е разрушен от земетресението през 62 г. и при изригването на Везувий все още не бил възстановен напълно. Построен е през 2 в. пр. Хр., но това, което виждаме днес са останките от построеното в началото на имперския период светилище. След окончателното падане под властта на Рим, Венера става богинята покровителка на града, понеже била възприемана за закрилник на диктатора Луций Корнелий Сула – завоевателя на Помпей. Това е и отразено в пълното ново име на селището, което включва имената и на богинята, и на диктатора: Colonia Cornelia Veneria Pompeianorum.

Скулптурата, която виждате в гръб не е някакъв древен артефакт, стърчащ над руините, а творба на полския скулптор Игор Миторай, произведения на когото са разхвърляни из целия Археологически парк, вписвайки се доста интересно в античната обстановка. Интересно, но не бих казал сполучливо.

Позяпахме, поснимахме, побутахме се с околните и накрая се върнахме обратно на Форума за да влезем в двора на

храма на Аполон,

разположен северно от базиликата.

Храмът е построен през 2 в. пр. Хр. върху основите на по-стара сграда по римски образец. Това римско копиране става във време преди Помпей да попадне под директната власт на Рим и учудва доста хора. Но влиянието на римляните по тия места било голямо още от времената на Третата самнитска война, когато през 290 г, Помпей става зорлем римски съюзник.

Затова и след завоюването му, латинизирането протича с бързи темпове. За около век и половина, след края на Съюзническата война през 89 г. пр. Хр, виждаме, че латинският език вече е масово използван, а жителите са станали същински римляни. И то не само защото са получили римско гражданство.

Естествено изборът на Аполон, и въобще наличието на култ към този бог е свидетелство и за други, по-стари влияния над местните, като еструско и гръцко. В двора на храма не се изпълнявали само религиозни обреди, а били изнасяни театрални постановки и провеждани гладиаторски игри. Явно мястото е било многолюдно и доста посещавано, привличайки хората по най-различни начини, но и най-вече с притегателната мистика на

Аполон и сестра му Диана (Артемида)

Като стана дума за последната, ето я и нея, от западната част на портика. Статуята естествено е копие, чиито оригинал се съхранява в Националния археологически музей в Неапол.

А храмът в ония години е изглеждал навярно така.

Накрая излязохме и продължихме сред тълпата напред, за да се спрем за малко пред

Mensa Ponderaria

Това е маса с издълбани в нея мерки за вместимост, които били еталони в търговските дела.

Веднага след това се озовахме пред

Форум Холиториум –

мястото, където древните помпейци идвали, за да си напазаруват плодове и зеленчуци.

На мястото бяха дошли и доста наши съвременници, които се тълпяха пред решетките, но не с намерение да си купят зеле или праз, а за да снимат вътрешността. Днес мястото на древния пазар е превърнато в склад за хиляди артефакти, изкопавани по време на археологическите разкопки от края на 19 век до сега.

Pompei Scavi, Campania, 80045, IT

Тук някъде всеки от нас тримата се пръсна накъдето му видят очите. Естествено в различни посоки. Аз постоях-постоях и се отказах да чакам реда си сред това вавилонско стълпотворение за някакви си снимки и

се мушнах в една ниша, където нямаше толкова хора

Още в мига, щом зърнах решетъчната врата отворена, с висящ катинар отстрани, без да се замисля дори за секунда, влязох през нея в и попаднах на доста приятно местенце, без туристи, но със натрупани камари от антични предмети. Чудесно място за такива антични главанаци като мен.

След две-три минута обаче зад гърба ми изкочи един чичка (някъде на моя възраст), който ми крещеше нещо на неаполски диалект, но аз го разбрах много добре, какво иска да ми каже, капутът, предвид злостния му поглед, с който ме стрелкаше и ръцете му, които неизменно ми сочеха изхода. После, докато се отдалечавах, разсъдих, че съм имал късмет, че не ме е заключил вътре.

В северната част на площада се намират останките от

храма на Юпитер

Построен е през 2 в. пр. Хр. във времена, когато римските богове настъпвали, а гръцките отстъпвали в душите на помпейците. Точно и заради това той е построен в сърцето на града, на най-представителното място – Форумът.

След превръщането на Помпей в колония, светилището бива посветено освен на Юпитер и на Юнона и Минерва и така се превръща в помпейския вариант на Капитолия в Рим. Според някои изследователи, в храма се е помещавала и градската хазна.

Така неусетно стигнах до северната част на Форума, а от Валя и Гената нямаше ни вест, ни кост. Също така неусетно стигнах до края и на тази част. Следващата –когато изпадна отново на помпейска вълна. И в нея май ще си останем още в Археологическия парк, преди да се понесем, към други, по-различни места.

Очаквайте продължението

Автор: Юрий Александров

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Италия или писани от Юрий Александров – на картата:

Другата Италия и Юрий Александров

Booking.com