Продължавме с обиколката на Помпей заедно с Юрий. След Амфитеатъра и Говеждия форум, бяхме в древните ресторанти за бързо хранене, а днес ще проследим влияните на гърците и египтяните върху живота в Римската империя.
Приятно четене:

Помпей на живо

четвърта част

Храмът на Изида

Е, послушаха ме Гената и Валя накрая, защото и те обичат древността, като мен, пък и знаеха, от къде е по-удачно да минем, за да зърнем повече неща.
Завихме наляво по

via Stabiana

Улицата е наречена така, понеже води до портата със същото име, от която пък започвал пътя към древен Стабии –град също толкова пострадал от изригването на вулкана, както Помпей и където ние щяхме да отидем след два дни.

Тове е

Domus Cornelia

отвън

Тук започнахме да навлизаме постепенно в

най-старата част от града,

обитавана още от 7 в. пр. Хр. Според древните легенди селището е основано от Херакъл, но по-вероятно е това да са направили оските, предвид множеството надписи на техния език намерени наоколо. Предполага се, че първозаселниците харесали издигнатото над околността плато от застинала лава, защото било удобно за защита. Разбира се по онова време за градски уличен план едва ли е могло да става дума, за което ни говореха и разхвърляните неперпендикулярни улички, коренно различаващи се от по-новите части, по които бяхме вървели досега.

След 10-на минути завихме надясно, за да стигнем до

храма на Изида,

разположен на едноименната улица.

Сградата датира от 2 в. пр. Хр. и е посветена на египетската богиня Изида, чиито култ по онова време е бил разпространен навред из Средиземноморието. Да, различните краища на древния свят са имали неподозирани духовни връзки помежду си, а в общи линии толерантните политеистични религии само допринасяли за това. Както и кипящата търговия, разбира се, улеснявана от напредъка в корабоплаването и все по-нарастващото население. Търговците прекарвали от Кадес до Аантиохия, от Тир до Масилия, от Александрия до Помпей не само стока, но и хора, които носели своите богове със себе си. Скоро към тази подкрепа щяла да се присъедини неволно и Римската държава, улеснявайки преплитането на религиозните култове, чрез пътища, администрация, закони и все по разширяващи се територии.

За това и в един храм на египетско божество отпреди 22 века можем да намерим статуя на едно италийско (гръцко) божество, като

Бакхус (Дионис)

Намира се в ниша на задната страна на постройката и е дарение от благодарен вярващ. Това е копие на оригинала, който пък е изложен в Националния археологически музей в Неапол. Можем да зърнем и „служебния вход“ на храма – стълбите, които водят директно към целата.

Когато през 60-те години на 18 век храмът бил открит, копаещите се натъкнали вътре на почти напълно запазени вещи, съдове, статуи и фрески, които впоследствие били пренесени в кралския двор в Неапол за кеф на краля, а по-късно били изложени в гореспоменатия музей, където днес заемат цели три стаи. За това и днес сградата не прави такова впечатление, каквото вдъхват някои други сгради във Помпей.

През 1770 г. обаче тя впечатлила толкова тинейджъра Моцарт, че след години той използва спомените си от това посещение при създаването на декорите за първото изпълнение на „Вълшебната флейта“ във Виена.

Тук на преден план може да се види олтарът, който е разположен малко вляво, пред стълбите.

До него се намира една интересна малка сграда, която е играела ролята на

Пургаториум – място за ритуално пречистване

Под нея, казват, имало цистерна с вода от река Нил, която измивала греховете. На това място са се тълпяли мнозина хора вярващи в техните си богове, без да се интересуват, дали те са египетски, гръцки или римски. Но дори и днес, след толкова хиляди години, пред входа му има доста пенсионери, трупащи се пред малкия вход и желаещи да щракнат с телефона си вътрешността му. Но бутането ми в тълпата не си заслужаваше, както може да се види тук. Зад малката стена се намират стълбите водещи надолу към водата.

Побързах да се махна от ръгащите се дъртаци и от щастие съм забравил да щракна пургаториума отвън, но нищо, следващият път няма да пропусна

Понякога, когато фантазията ми вземе да обеднява, ползвам картини на разни реконструкции на антични сгради, които ми помагат да пробия някак завесата на времето и да видя древните постройки в цялото им величие и във вид, който, ако не 100 процентово, то поне се доближава в известна степен до древното им състояние. Ето как горе-долу е изглеждал

храмът в онези далечни времена:

Някои читатели може да се учудят на кичарските цветове, но те са си били нещо съвсем в реда на нещата в древния средиземноморски свят, за разлика от все още царящото днес възприятие за класическото изкуство, като една, лишена от цветове даденост.

Продължихме по via Del tempio d’Iside, за да стигнем преди края ѝ до

Самнитската палестра,

наречена така на дългогодишните врагове на Рим – самнитите, които живеели в града по времето, когато тя е строена.

Самнитите

били нещо като братовчеди на основателите на града, оските и явно влиянието им било повсеместно. Според Страбон, в древни времена (древни за него, де!), населението на града се е състояло от оски, самнити, етруски и пеласги.

Тази палестра от 2 в. пр. Хр. е доста по-малка от имперската при амфитеатъра и била ползвана за спортни и военни тренировки на момчетата и младите мъже. Дворът е ограден от колонада, в източния край на която има нещо като подиум, където може би са награждавали победителите в състезанията. Свързаността ѝ със спортни дейности се потвърждава и от факта, че в източната част има врата, която водела до пистата за бягане на

Триъгълния форум

Входът за последния се откри пред нас отляво, веднага след като отминахме Самнитската палестра. За съжаление, форумът беше затворен за посетители (за кой ли път) и можехме да го зърнем само отстрани. Наречен е така заради необичайната му триъгълна форма и е създаден върху края на вулканичен хълм до един прастар

дорийски храм,

стоящ в южната му част, руините от който може да се видят в дъното на снимката.

Храмът е построен през 6 в. пр. Хр и от него навярно се е виждал целия Неаполски залив по онова време, както и пристанището на древен Помпей, който днес е доста по-навътре в сушата, не защото се е преместил, а защото морето се е оттеглило вследствие на вулканичната дейност. Тогава навярно е изглеждал така, погледнат откъм морето.

Общо взето

предримски Помпей

е едно типично доказателство, за огромното културно и религиозно влияние на древните гърци сред местните италийски племена, осъществявано чрез многобройните им поселища из Кампания и особено на първия гръцки град там – Куме.

В онези почти предисторически времена местните наричали елините от Куме граи, от което произлиза и по късното италийско Graeci, запазено и до днес като гърци. Днес може и съвременните гърци да се наричат елини и дори да се сърдят, когато ги наричаш „гърци“, но масово използвано по света е името, с което са ги наричали древните помпейци

Храмът е посветен на Атина и Херакъл,

а по онова време местните постепенно възприемат елинския божествен пантеон за свой, както се случва обикновено, когато една по-високо развита цивилизация се срещне с друга. Първият случай на глобализация в историята, може би.

Pompei Scavi, Campania, 80045, IT

След тези краткотрайни размишления над приумиците на Историята поехме по една уличка на запад, където надникнахме от входа към поредния затворен за посетители дом –

Casa delle Pareti rosse или Къщата на червените стени

Това е само атриума, а стърчащата колонка в средата ознаменува мястото, където и бил позициониран имплувия.

Вдясно може да се види добре запазеният, и още по-добре реставриран,

ларариум, наричан още сакрариум или едикула –

домашният олтар, където древните римляни отдавали почит на домашните богове и прадедите си, а в последствие и на държавните богове въобще.

Често подобни култови светилища могат да се срещнат разположени и по улиците на древен Помпей, но играещи вече ролята на публични места. Вътре в нишата е имало статуя на съответния бог, пред която хората оставяли цветя и храна като един вид жертвоприношение.

Явно традицията е толкова вкоренена сред местните, че дори и днес, 2000 години по-късно,

можем да видим подобни места в Неапол,

че и из цяла Италия. Само божествата вътре са сменени с други. Това обаче ни дава някаква подсказка, как може да са изглеждали те по времето, когато Помпей е изживявал последните си дни. Знам ли…

А ние продължихме уверено на запад, отправени към мястото, което никой турист не пропуска, колкото и за малко да е дошъл в Помпей –Форумът, центърът на всеки древен римски град.

Очаквайте продължението

Автор: Юрий Александров

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Италия или писани от Юрий Александров – на картата:

Другата Италия и Юрий Александров

Booking.com