С Цветан за кратко е отскотим при Лев Толстой в Ясна поляна (Русия). Приятно четене:

При Лев Толстой в Ясна поляна

Няма нищо необичайно един гимназист гледал съветските блокбастери „Война и мир“ и „Ана Каренина“ да поиска да посети родното място на Лев Толстой – Ясная поляна в Русия.  След  филмите намерих време да прочета дебелите романи, след като си имах вече 6 по „русский язик и литература“.

Имението „Ясная поляна“

е по пътя ни от Москва до Ленинград /Санкт Петербург/.

Booking.com
Ясная Поляна, Тульская Область, 301214, RU

Самотният уредник на музея се зарадва много на гостите от България и ни разведе. Той ни каза на чаша чай, че Лев Толстой е починал на жп гара Астапиево след като си купил билет за България?!

Пред гроба на приятеля на България положихме полските цветя които бях набрал в Клин край  музея на Чайковски.

Последната снимка на Лев Толстой.

Защо писателят напуска жена си и 13-те си деца и тръгва към България?

На стари години той решава да се откаже от авторските си права на романите, за да могат децата му самостоятелно да си пробият път в живота.  Жена му София тръгва да рови из книжата, за да намери завещанието.  Не го намира и изпада в параноя.  Накрая полудява и животът му става непоносим.  Една нощ Лев напуска тайно имението с 50 рубли и отива в манастира Оптинска пустиня. Нещастникът не намерил добър прием и за него остава едиствен избор да отиде при своите приятели толстоисти в село Ясна поляна, България.

Booking.com

Младият граф Толстой участва в обсадата на Меджди табия в Силистра през 1854.  Като адютант той смело се разхожда под дъжда от турски куршуми.  С любов разказва, че българите са много музикални, защото ядат много боб.

Яснополянският мъдрец казва на Христо Досев, дошъл да  покани в вегетарианската колония Ясна Поляна, Бургаско: Бог да пази Русия и България!

Писа с левата рука грешния хаджи Цветанъ, Цветница, лето 2021.  

Автор: Цветан Димитров
Снимки: авторът и архивите из интернет

Booking.com Booking.com The post При Лев Толстой в Ясна поляна first appeared on Пътуване до....

С днешния очерк Цветан ще ни разходи из създаването на българската азбука и ще ни разкаже за Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ. Приятно четене:

Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ

и покръстването на българите в Равен, Македония и създаването на българската писменост

На 24 май 2017 пред храма „Св. Николай“ във Варна се провеждаше четене на житието на равноапостолите Кирил и Методий – просветители славяно-български, когато ми хрумна въпросът:

– Дали светите братя са стъпвали в България?

Слава Богу, следите остават, Уотсън!

Вероятно те са спрели в 860 г. на път за Хазария/Крим/ във византийските градове Месембрия/Несебър/ и Одесос/Варна/.

В тяхното друго житие „Солунската легенда“ се разказва за тяхната мисия в Македония.

0

Константин – Кирил Философ (827 – 869 година) и Методий (815 – 885 година)

са родени в Солун в семейството на византийски аристократи. Методий бил роден под името Страхота до замонашването си. Кирил бил роден под името Константин, името Философ получил, докато преподавал Философия в Магнаурската школа, а Кирил – в Рим в края на живота си, когато приел монашеството. Византия искала чрез християнизация/покръстване/ на славяните да успее да ги присъедини и постави в сферата си на влияние. Високата ерудиция на Кирил и Методий и съвършеното владеене на български език, ги направили подходящи за мисията по създаване на българска писменост, на която да бъдат преведени Евангeлието, Псалтира и други важни православни текстове.

След пътешествията в Балши – Берат – Охрид – Струмица – Солун – Истанбул – Плиска се върнах и раздвижих останалите си мозъчни клетки и направих нови връзки.

Намерeният надпис край Балша до Берат в Албания, унищожен, но е запазеното копие гласи: 

„Покръсти се от Бога архонтът на България Борис в лето 6374 от духовният си баща Михаил III. Или 6374 – 558 = 865г.

Къде е покръстен народа? В Плиска?

Според Чернорезец Храбър българската азбука е създаденена в лето 6363 от сътворението на света или 6363 – 5588 = 855г.

В 852г. кан Борис поема властта в Брегалница след смърта на агресивния кан Пресиян.

Booking.com

Първата мисия на двамата братя в България била

Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ

с цел покръстване на славяните, живеещи между реките Брегалница и река Струма. Данни за мисията се съдържат в Краткото Кирилово житие: „След това той /Кирил / отиде на река Брегалница и там намери няколко от славянското племе покръстени. А пък като намери непокръстените, той ги покръсти и обърна в православната вяра. Тези, които обърна в християнската вяра, бяха 54 000” Осъществяването на тази мисия за една година разкрива намерението на Кирил и Методий да посветят делото си на създаване на нова писменост, на която да бъдат преведени и написани богуслужебни книги на български език

Кан Борис идва на инспекция в Македония да види какви са темповете на покръстване и там също е покръстен.

Къде? В малката Плиска – Брегалница.

В Брегалница в Македония според „Краткото Кирилово житие“

Според Солунската легенда покръстването е в Равен. Къде е той?

Според „Солунската легенда‘‘ свети Кирил свидетелствува:

 „И един ден, в света неделя, излязох из църквата и седнах на мрамора, замислен и натъжен. Тогава видях гълъб , който говореше и носеше в устата си вързоп смокинови пръчки, двойно привързани. Той ги хвърли в скута ми, аз ги прочетох и намерих, че са 32. Турих ги в пазвата си и ги занесох на митрополита. Тогава те се скриха в тялото ми и аз забравих гръцки език. И когато митрополитът изпрати да ме поканят на трапезата, аз не разбирах какво ми приказва по гръцки. Тогава всички се събраха и ми се чудеха. Също така те ме и скриха. Чуха и българите за мене. И великият княз Десимир Моравски, Радивой, княз Преславски , и всичките български князе се събраха около Солун и воюваха срещу Солун три години, проливайки много кръв. И говореха: „ Дайте ни човека, когото бог ни е изпратил! ” 

Тогава ме дадоха. Българите ме взеха с голяма радост и ме заведоха в град Равен на река Брегалница. Аз им създадох 32 букви. Аз ги учих малко, те сами много постигнаха. Те, каза господ, ще предадат на бога православната вяра и християнството.

А защо Солунските братя спират до Брегалница отговор ни дава видния бугарски историчар Божидар Димитров:

А по въпроса защо Кирил и Методий не са продължили мисията си в България отговорът е прост. Азбуката не е имала канонично признание от тогавашните авторитети по въпроса – Константинополската патриаршия и Папството. Да не забравяме, че тогава в сила е триезичната догма. Задача на Кирил и Методий е била да постигнат каноничното й 
признание, но това е могло да стане само ако останат византийски държавни и църковни служители. Останали в България, и те, и Борис I, и азбуката несъмнено щяха да бъдат обявени за еретически.

Геополитическа обстановка на Балканите во лето 855

Българската империя цар Борис I Покръстител включва областта Македония, а Византийската империя областта Темата МАКЕДОНИЯ с център Адрианопол/Одрин/.

На север са Моравия, където светите братя са разпространявали българската писменост.

Панонското княжество е през което са избягали учениците св. Климент, св. Наум, св. Ангеларий до границата ни на Дунава.

Делото на св. св. Кирил и Методий е продължено в Плиска и Охрид.

 Според Солунската легенда след сарацинска мисия идва ред на българската мисия, когато св. Кирил и Методий покръстват цар Борис I в град Равен на река Брегалница във Вардарска Македония. Брегалничката мисия обаче прекъсва защото трябва да се постигне каноничното признаване на глаголицата.

Днес ние можем да прочетем отчета на Константин Философ за обретение мощите на св. Климент папа Римски с автор св. Методий . Тези свети мощи изиграват решаваща роля за каноничното утвърждаване на нашата азбука в Рим като средство за разпространение на Божието слово или благовестието. .

Македонският историк Драган Зайковски пише:

Брегалничката мисија на Константин (Кирил) Филозоф е важна и од еден друг аспект: како почеток на словенската писменост. Имено, во науката постои теза дека токму за време на Брегалничката мисија била создадена првата словенска азбука – глаголицата.

Боже пази България, Северна Македония, Северна Гърция и кирилицата!

Амин!

Писа и преписва со левата рука грешниот хаджи Цветанъ, Ден на българската писменост, лето 2021.

Снимки: Цветан Димитров.

Литература за любопитните:

1. Житие на равноапостолните Кирил и Методий, просветители славянобългарски, Сборник жития на светци за май, издание на Зографския манастир.
2. Проф. д-р Драган Зайковски, Христийанизацията на Словените во Македонийа, Бигорски монастир.
3. Архимадрит Серафим, Църковно – мисионерското дело на Константин Философ, св. Кирил.
4. Цветан Димитров, Мисията на Константин – Кирил Философ в Крим, Patepis.com.
5. Акад. Емил Георгиев, Люлка на старата и новата българска писменост.

Booking.com Booking.com Booking.com The post Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ first appeared on Пътуване до....

Днес с Цветан ще отидем до Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената, доколкото е останало нещо от нея Т.к.в Берлин има много контекст, който милениалите едва ли познават, затова си позволих и малко по-пространни редкаторски бележки и уточнения. Приятно четене:

Берлин

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената

Райхстага

В сандъка на баба намерих тази пощенска картичка:

Берлинският Райхстаг и паметникът на канцлера Ото фон Бисмарк, който е вдъхновител за издигането му в 1871 година.     

Строежът на Райхстага

се забавил с години, защото собственика на земята – полският дипломат дук Радзински, дълго се увъртал с продажбата на имението. Чак през 1884 година бил заложен първия камък на парламента. Откриването му било след още 10 години.

А за

пожара в Райхстага

през 1933 година научих като ученик в гимназията.

Какво се случи след това с „DEM DEUTSCHEN VOLKE” или „На германския народ“? (Това е надписът над входа)  –  Хитлер уби демокрацията. Фюрерът е мразел това място и затова не е държал нито една реч тук, и изпратил опозицията в концетрационни лагери (В интерес на истината – държал е, и не само една: виж пример – бел.Ст.)

Прочутият „син на българският народ“ Георги Димитров беше разобличил фашистите на чист немски език, по време на съдебния процес в Лайпциг през 1933 година. (Затова уча този „фашистки“ език, също и руски, за сведение на „другарите“ от ДС) Този номер с „българската следа“ пак се повтори  през 1981 година от агентите на ЦРУ, които ни обвиниха за атентата на папата в Рим. Бях един от малцината българи посрещачи на аерогарата, който успя да стисне ръката на забравения герой от студената война Сергей Антонов.

(В днешна Германия Георги Димитров е абсолютно непозната фигура, освен за част от хората, преживели в съзнателна възраст ГДР – бел.Ст.)

В киното без проблем разчетох графитите по стените на Райхстага, писани след 9 май 1945 година . Слава на бойците, загинали за Освобождението на Европа от фашизма!

Паметникът на моя любимец Ото го нямаше пред Райхстага. А къде е?

Открихме паметника на

Канцлерът-Обединител на Германия

в парка  пред Райхстага –  срамежливо скътан между дърветата. Нашият Райхстаг (Народното Събрание) като се премести в бившия Партиен дом, се скри от погледа на Царя Освободител, но не и от гнева на народа.

Danke, OTТO!

Защото той си нахлупил шлема, засукал мустака и стреснал пратениците на султана на Берлинския Конгрес през 1878 година и опазил Варна! Но, защо още нямаме име на булевард с неговото име във Варна?

А кой ще ни опази сега от новия „султан“ Ердоган? Боже, пази България, Гърция и ЕС!

Шшшт от

Музея на Шпионажа!

 Ще ви разкрия една тайна, кого срещнахме в Берлин – столицата на ГДР. Тогава Берлин беше разделен на 4 отделни окупационни зони: съветска, американска, британска и френска.

Като пресичахме Friedrichstrasse № 4 пред американското КПП

Chekpoint Charlie

 до Берлинската стена, изведнъж чух, как изпищяха зад мен спирачките на един Мерцедес кабрио. От колата изскочи пухкав господин с жълт шлифер, свали си каскета и тъмните очила и ги метна заедно с чадъра си на задната седалка, приближи се и дръзко прегърна жена ми! О, Боже мой, кой е пък този?

– Това е моят съученик! Да те запозная с господин Никой!                                                                                                               

– Приятно ми е! –  но още по приятно ми стана, когато боецът на тихия фронт ни направи сватбен подарък  –  билети за:

фантастичния

балет на [Телевизията на] ГДР

във Friedrich Stadtpalast. 

Той е жив и се намира на Friedrichstrasse 45 . Не пропускайте да си купите билети за незабравимото шоу, когато сте в Берлин.

(малко пояснения за родените след 1980, които през 1989 още не са могли да имат еротични спомени: късният социализъм напомня комбинация между локдаун заради COVID19 (никъде не можеш да пътуваш свободно, липсва тоалетна хартия и т.н.), и съвременен Фейсбук (цензура със самоцензура и пълна липса на цици и секс). Едно от малкото места, където официално можеше да се види отклонение от нормата беше Балетът на Телевизията на ГДР. Изобщо балерините тогава играеха ролята на днешните манекенки – имаха много добри житейски перспективи – бел.Ст.)

На КПП проверяват гражданин напускащ ГДР и граничарите с изнанада откриват в куфара му огромен плакат на Брежнев и Хонекер. „Защо имаш нужда от това?“  „За всеки случай. Лек срещу носталгия.“

За този виц в ГДР можеше да получиш 8 години затвор.            

Моят сувенир от столицата на ГДР е отворената „Брандербургска врата“, картина от съветския художник Юрий. Стената вече я няма. (Бел. ред. Има само част от нея, запазена като паметник на новата германска история и събитията от средата на 20 век.)

Вратата е затворена през 1961 година с т.нар.

Берлинска стена,

станала символ на разделението на германската нация. Тогава Берлин е разделен на две части: Източен Берлин –  действаща столица на ГДР и Западен Берлин, водещ се към територията на тогавашнат ФРГ.

Стената сега я няма, студената война свърши. Вече свободно можем да минем в западната част на града.

По пътя към Райхстага днес срещнахме една белосана девойка, която поиска да ми гледа на ръка. 

– Ich verstehe nicht!

– Разбираш бре, тарикат, аз съм от Каменар, а ти си от Варна?             

– Знам бе, знам!

„Прораймос“ е циганският холокост,

 при който и от национал-социалистите са убит 1 милион цигани (рома и синти), но това се премълчава, като се изтъква само еврейският холокост и убитите 6 милона евреи. Национал-социалистите обаче си имат и свой холокост. (По подобие на Спартанския модел, те захвърлят още тежко болните, лудите и инвалидите-германци в концлагери, като после ги евтанизират – бел.ред. По подобен начин в СССР след войанат биват „изчистени“ всички инвалиди/ранени от улиците на градовете – вкарват ги в лагери, където и умират – бел.Ст.))

А сега #СИСТЕМАТА НИ УБИВА по болнични пътеки!              

Водното огледало на гузната съвест на германците пред Райхстага или мемориалът на убитите цигани в нацистките концлагери. Няма нито един от България! Gipsy live matter! Единствено в Европа, в Царство България, броят на циганите се увеличава от 149 385 души  от преди войната на 170 011 души бригадири през 1946 година в НРБ. Сега броят им у нас е около половин милион души, като постоянно намалява, поради емиграцията в Германия. По-добре е да си щастлив циганин тук, отколкото в РБългария.

Сградата на Райхстага

Вече имаме писмен отговор по е-мейла, с покана да посетим Райхстага преди залез слънце на исканата от нас дата.  В София и в Берлин слънцето залязва по едно и също време. Направете си справка кога и подайте заявка отрано. Нареждаме се на дългата опашка в уречения час. 

Айнс, цвай, драй полицай! – както каза Христо Стоичков 

(Всъщност думите на Стоичков са: „айн-цу-цвай-цу-дрън“. А цитираните „Айнс, цвай, драй полицай“ са думи от популярна песен от 80те и 90те години, ето осъвремененият ѝ вариант – бел.Ст.)

Идва щателната полицейска проверка и разпит на български език, провеждан от един бивш милиционер от В.Търново. Декларираме, че не сме роднини на Георги Димитров и не носим запалителни материали, както се и вижда на скенера, но си оставяме багажа на съхранение в безплатния гардероб. Входът за Райхстага е също безплатен.

Изкачваме се по стълбите до асансьора, като се оглеждаме за следи от шрапнели и надписи. Няма, защото старата порутена сграда е взривена през 1954 година и е изградено нeйно копие след референдум в 1972 година. (Всъщност през 1954 е доразрушен само повреденият купол на сградата, самата сграда на Райхстага обаче остава, за да бъде реставрирана през 1960те години. А допитване (а не референдум) е имало през 1992, който решава, че парламантът на Федерална република Германия остава да се нарича Бундестаг, въпреки преместването му в „сградата на Райхстага“ – бел.Ст.)

На покрива на Райхстага обаче има нов купол с ресторант и безплатна тоалетна.

Парламентът се мести от Бон под прозрачния купол –  символ на демокрацията в Берлин. Райхстагът става Будестаг.

По спираловидната пътека бавно се изкачваме, като често се спираме да се огледаме. Красота!

Стъкленият купол над Бундестага

 е проектиран от британския архитект Норман Фостер, има диаметър 40 метра и е с височина 23,5 метра. Отдолу се виждат празните сини кресла на Бундесрата (горната камара на парламента – бел.Ст.) – август е и парламентът е на море! Бившият Партиен дом е преустроен със сини кресла и стъклен таван по подобие на Бундестага (жалко за 25 мил. лв.)

Куполът на Фостер тежи общо 1200 тона, а  само стоманения скелет (дограмата) е 700 тона. Той е прозрачен и ние можем да насладим на красивия залез над столицата на oбединена Германия.

• 

• 

• 

Брандербургската врата

 е отворена, Стената я няма! Спокойно  минаваме в Източен Берлин. Спирката Brangerburger Tor на метрото с линии S1 и S2 e наблизо.

Не се чува барабанен шум или боен марш. Няма победен парад както през далечната 1940 година, цари мир, спокойствие и тишина. Gute Nacht! 

In this photo released by he Kennedy Museum, President John F. Kennedy, left, Willy Brandt, center, then mayor of West Berlin, and West German Chancellor Konrad Adenauer, right, ride in a car at the Brandenburg Gate on June 26, 1963. The day Kennedy visit

„Ich bin ein Berliner!“ – казал през 1963 година американският президент Джон Ф. Кенеди точно пред Берлинската стена, затваряща Брандербургската врата, като с това подчертал, че САЩ ще подкрепят Западен Берлин. Вляво е кмета на Западен Берлин Вили Брант и канцлера на ФРГ Конрад Аденауер. Сега няма и помен от Стената тук.

Наскоро Роберт Ф. Кенеди, племенникът на бившия американси президент, каза на митинг срещу „Ковид – 19“ в Берлин: „Светът е в преломна точка. Правителствата обичат пандемията. Обичат я така, както обичат войната. Защото им дава възможност да уражняват контрол върху населението, какъвто при други обстоятелства то никога не би приело..“ #ОСТАВКА!

Берлинската стена падна на 9.11.1989 година. На следващия ден и режимът на Тодор Живков падна. А кога ще има #Оставка?

• 

• 

• 

– Ich bin ein berliner Kindl! Prost!  – казвам аз и отпивам от кехлибарената течност, като замезвам с „берлински – турски“ дюнер.

Писа с лявата ръка грешният хаджи инж.кап. Цветан фон Плевен. 

Снимки на Цветан Димитров и фейсбук приятели. 

Кръстовден, лето 2020.  

Литература: 

1.    Стефка Петрова, Практически курс по цигански език, издателство „Хеликон“, 2009.                                                                          

2.    България и източноевропейските страни: Краят на Втората световна война.

3.    „Българската следа“ в атентата.

4.    Робърт Ф. Кенеди в Берлин: Светът е в преломна точка.

Booking.com Booking.com Booking.com The post Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената first appeared on Пътуване до....

Пътеписът днес ще ни отведе до Синай и манастира Света Екатерина. Наш водач ще бъде Цветан, Господ здраве да му дава!
Приятно четене:

Синайският манастир ,,Св. Екатерина“

полуостров Синай, Египет

Светият Синайски манастир на Св.Екатерина

(The Monastery of St.Catherine at God-xTrodden Mount, SINAI) е източно православен (гръцки) монашески център в Египет с непрекъснат духовен живот от 17 века.

Горе вдясно – тялото на Св.Екатерина се носи от ангелите, горе вляво- Мойсей получава скрижалите с 10-те божи заповеди, долу вдясно-монасите тържествено посрещат своя владика.

Картината на Ел Греко от 1570 г изобразява трите върха с манастира Св. Екатерина в полите на планината Хореб са заедно с няколко метоха.

Манастирът Св.Катерина е в планината Синай (Зъб) под Светия върх на Моисей (Джебел Муса) висок 2 240 м.

Нашият връх Мусала/Муса-Аллах/носи също името на пророка Моисей/Муса/ и Господа/Аллах. Румънският курорт и манастир Синая носят името на свещената планина Синай, както и руският Раифски манастир край Казан носи името на Раифския манастир в Синай

Икона на Св. Екатерина.

Светицата е родена в Александрия в 294 г. в богато аристократично семейство под името Доротея. Тя е била високо образована в областта на философията, риториката, поезията, математиката, астрономията и медицината. Нейната красота, произход и образование я правели желана годеница, но тя се оженила за Бог и станала монахиня. Тя била кръстена Екатерина, което означава Стефания (корона). Молете се  да ви защити от вируса Корона 19!

Участвала в много публични диспути, тя обърнала в правата вяра много учени и дори жената на император Максиминус. Ядосан заради това, той я подложил на мъчения на колело с ножове и накрая обезглавил тази 18 годишна девица. Ангелите отнесли тялото и на най-високия Синайски връх 2646 м – Св. Екатерина.

Три века по-късно монасите получили видение и свалили мощите й долу в новоизградения манастир наречен на нея.

Император Юстиниан през 521 г. изградил около манастира мощни крепостни стени от гранит, дебели 2 – 3 м и високи от 8 до 25 м.

Императорът изпратил войници от района Черно море (Понт) за охрана на манастира. Днешните бедуини са потомци на тези понтийски гърци.

От надвисналите дървени къщички над стените, спускали кош или мрежа за товари или за хората, които имали достъп. При опасност малката врата в стената бързо се залоства и зазидва.

На северозапад от манастира е градината, до която се стига през подземен вход.

Манастирската градина е оазис с маслини, нар, кайсии, черници, вишни, бадеми, дюли и лозя. Рай в пустинята!

Естествено е за един православен, когато си в Египет

да поискаш да посетиш и Синайския манастир „Св.Екатерина“

През 2012 година нашата египетска екскурзия завършваше

с разглеждането на Висящата църква на Дева Мария в коптския Кайро, а вечерта имаше трансфер обратно до Хургада и полет до София в следобедно време на другия ден.

Висящата църква

е наречена така, защото тя виси над пътя върху една арка, до която се стига по 29 стъпала.

Пред олтара  от ливански кедър и слонова кост се помолихме на Богородица да ни даде възможност да посетим православния манастир Св.Екатерина в Синай.

Новият план беше да  хванем самолета за София от Шарм-ел-Шейх,

където имаше междинно кацане. Този план ние реализирахме с известната туристическа компания Кук.

Криптата на църквата Абу Серга, Кайро или пещерата, където е намерило убежище Свeтото семейство на Йосиф.

Коптският музей беше в ремонт,

затова не видях новооткритото апокрифно евангелие на Юда. Аз имах надежда, че ще видя най- старото евангелие, съхранявано в манастира „Св. Екатерина“

Да свалим оковите на Св. Георги Победоносец и

да се сбогуваме с  Кайро

с ориенталски песни и танци.

В 21 часа след банкета с нилски костур на скара имаше шеметни танци на дервиши.

• 

• 

                       

На кея пред плаващия ресторант ни чакаше бус

В него бяха Джони – нашия гид с три възглавници и двама шофьори. Те бяха много доволни, че успели да видят,

как Мохамед Салах отбелязал гол за Ел Мокаулун

Той беше изгряваща звезда, за която чух тогава за пръв път, който днес играе за Ливърпул. 

Ние прегърнахме възглавниците и дремуцахме по

дългия 313 км път до Синайския манастир

Само веднъж  войници ни разбудиха за проверка преди тунела под Суецкия канал, за да се уверят, че не превозваме експлозиви.

След 6 часа бясно каране  спряхме рязко.

„Лет гоо то сумит!“– „Да вървим към Върха!“ – ни разбуди Джони.

Върхът е Джебел Муса (библейският Синай)

Там Мойсей е получил от Господа 10-те божи заповеди. Това е свещено място за евреи, християни и мюсюлмани.

– Върхът го остави на Моисей. Ние искаме да се наспим, а не да посрещаме изгрева!

– ОК! – и Джони ни стовари пред Арходарика (хотелът, който е извън стените на манастира.) Там можете да си вземете двойна стая, която можете да запазите на тел. 20 69 3470 353, а не като нас, да спите в буса

Booking.com

Сутринта в 6 часа закусих овче сирене с домати, а жената пи турско кафе в тихата ориенталска обстановка.

Закуската и вечерята влизат в цената на стаята, затова Джони пропусна да плати закуската.

• 

• 

• 

.

Входът на манастира бе отворен в 9 часа сутринта, та чак до 23:45 часа Джони каза, че сме извадили късмет, защото днес е събота –манастирът е затворен в петък и неделя за туристи.

На входа на музея отец Дамянос, игуменът, късаше билетчета по 6 евро:

– Откъде сте? От България? За православните братя – безплатно!

Ех, ако знаехме по-рано, отче! А можехме да бъдем още на утринната литургия.

Джони беше опитен гид, подготвен за нощното изкачване на върха. Изкачването ставаше с камили по 50 долара, включително топлите одеяла. Джони знаеше работното време на манастира за туристи, но уви не знаеше, че той е винаги отворен за православните поклонници.

• 

• 

Първоначално Синайския манастир се наричал Преображенски както църквата (KATHOLIKON)

• 

• 

Църквата е гранитна трикорабна базилика с дървен покрив, подпрян от 12 колони и мраморен инкрустиран под от времето на император Юстиниан.

Подобна византийска мраморна натилка (но закрита от  турски килим) има в катедралите на Св.София в Константинопол и Трапезунд/Истанбул и Трабзон/.

Събиране на елей (зехтин) от кандилото пред иконата св.Екатерина. Позлатеният дървен иконостас е изработен от монасите в 1612 година  в „критски“ стил.

Зад иконостаса са скрити двете съкровища – ковчегът и мозайката. По стените са окачени на пирони безценни древни икони.

Сребърният ковчег за мощите на Св.Екатерина е подарен от руския император Александър II – Цар Освободител в 1860 година. Вечна му памет!

Уви за мое съжаление, мощите се отварят в събота чак в 22:30 часа за поклонение. Ръката на светицата е обсипана с пръстени и гривни. Нейната глава е положена в диамантено огърлие. От нейните свети мощи се излъчва сладко ухание. 

Всеки поклонник получава за спомен сребърен пръстен с монограм АК или Света Катерина.

Прочутата мозайка в абсидата „Преображение“ е от 6 век. Само в Истанбул в „Света София“ или в Равена в „Сан Витале“ могат да видят такива прекрасни византийски мозайки.

Когато реставрираната от американците мозайка е огрята от слънчевите лъчи през източния прозорец, тогава се вижда, че „Неговото лице засиява като слънце и Неговото облекло е бяло като светлина“

Някои заблудени уфолози виждат в мандорлата с изходящите лъчи, която обгражда възнасящия Христос, стартиращ космически кораб.

По краищата на мозайката има наниз от медальони на 12-те апостоли и 12-те пророци и кторите игумена Лонгиний и дякона Йоан.

По време на утринната литургия, която е от  5:00 до 7:00 часа всяка сутрин, това може да се види. Почукай и ще ти се отвори, ако си православен.

Събувaме се преди да пристъпим в източната част на базиликата, където е вграден 

параклисът на неопалимата къпина

или горящия храст (burning bush).

Параклисът на Св.Елена или Светия горящ храст е облицован с порцеланови плочки с флорални мотиви в синьо. Около храста е построен първия параклис в 330 г.

Олтарът е разположен над корените на свещената неопалимата къпина. Прекланяме се и се прекръстваме. Амин.

Обуваме се и излизаме навън включвайки се в тълпата туристи от върха, която сега обикаля църквата.

• 

• 

• 

Манастирът е мъжки, но може да бъде посещаван от жени. В новите килии живеят 27 монаси.

Една бутилка мавруд дар от България за монасите да споменават нашите починали близки в молитвите си към Бога.

„Помени, Господи, като благ Твоите раби и каквото съгрешиха в живота, прости, защото никой не е безгрешен, освен Ти, Който и на починалите можеш да дадеш покой“

• 

• 

А ние си носим бутилка с вода, което е задължително в тоя пек!

.

Най-богатата библиотеката в света има над 3300 древни ръкописа. Тогава тя беше в ремонт. Днес в модерната библиотека, ако се помолите на библиотекаря – тексаският монах Юстиниан (Джъстин) – може да ви покаже и два средновековни български псалтира.

Пред  музея

има голяма опашка, заради безценните артефакти.

Зад бронираната витрина е

най-старата ръкописна Библия

от 4 век „CODEX SINAITICUS“. Тя е открита от германския учен Константин Тичендорф в 1844 година, който взел уж на заем голяма част от ръкописа за превод от гръцки и публикация в Русия. През 1933 година Сталин  го продава на Британския музей за 100 000 лири. Така днес ръкописа е поделен между Лайпциг, Санкт Петербург, Лондон и Синай. В библиотеката има и ръкописна сирийска библия от 4 век.

Христос Пантократор (Вседържител)

е енкаустична икона от 6 век изпълнена с бои смесени с горещ восък. „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния!“

Саккос (архиерейското наметало на Кирил Критски) от 18 век със сърмена бродерия. Дървото на Христос е с апостолите като негови плодове.

В ръкописа „Лествицата“

на игумена на Синайския манастир Св. Йоан има 30 стъпала или 30 добродетели по които трябва да се изкачим, за да стигнем до небесното царство.

Арабският ръкопис е със стълбата към рая, където също ангелите помагат на душите да се изкачат, а демоните ги бутат да паднат от нея.

• 

• 

Според Новия завет, Иисус Христос се изкачва на планината Тавор заедно с апостолите Петър, Йоан и Яков (долу) и там Иисус се преобразява пред очите им. „Лицето Му светна като слънце, и дрехите Му станаха бели като светлина“ От двете Му страни се появили старозаветните пророци Илия (вляво) и Моисей (вдясно).

• 

• 

Ферманът (обязателството) е подписан с ръката на Мохамед и дава защита на християните, както и привилегии. Султан Селим III взел оригинала в двореца Топкапъ, Истанбул и оставил копие за тези които могат четат:

„Нито един камък от църква да не се използва за строеж на джамия или храм, и всеки мюсюлманин, престъпил тази заповед, да се смята за отстъпил от Бога и Неговия Пророк.

Епископите и монасите не подлежат на облагане с данъци ако живеят в горите или по реките на запад или изток, на север или юг.

В това аз давам честната си дума.От сега те живеят под защита на моето завещание и завет, и ползват от всякаква защита от всички притеснения. В поправката на църквите им ще бъде предложена всякаква помощ. С това те се освобождават от всякаква военна служба. От сега те живеят под закрилата на мюсюлманите.

Никой да не престъпва указанията на този документ отсега, та до Съдния ден. Мохамед, Вестител на Аллаха“

За мюсюлманите монасите пък издигнали джамия вътре в манастира. Въпреки това

терористите от „Мюсюлмански братя“

нерядко се опитват да обстрелват манастира, който се охранява зорко от бедуините. За това пътя към манастира е обсипан с чек-пойнтове (КПП- та) на египетската войска.

Между бедуините и монасите цари взаимно уважение и хармония. Бедуините получават безплатно хляб и лекарства от манастира. Те първи се притичат на помощ при пожара в манастира през 1971 година.

И явил се пред него ангел Господен като пламъкът на огъня в средата на бодливия храст. И видял той, че бодливият храст гори, но не изгаря. И Моше казал, ще отида да видя това велико явление (чудо), поради което бодливия храст не изгаря. И видял Господ, че той се приближава да огледа храста и го повикал Господ от средата на храста: „Моше! Моше!“ И той казал: „Ето ме!“ И Бог му казал: ‚Не се приближавай, събуй си обувките (сандалите) от краката си, защото земята на която си стъпил е свята

– според първоизточника Тора.

Пред свещената  неопалима къпина има винаги тълпа от туристи, които искат да откъснат листенце за спомен.

По-високите като мен имат предимство да достигнат до храста. Уникалният храст понякога освобождава леки етерични масла, които може да се запалят, но не изгарят храста.

Сбогом на това благословено от Бога свещено място!

10:15 часа. Време е, остават още 202 км до летището в Шарм-ел-Шейх, където след 3 часа ни чакаше нашия самолет. Слава Богу!

На митницата в Шарм-ел–Шейх ни спряха:

– Какви са тези кристали! 40 евро мито!

– Тогава Ви ги оставяме. Дадохме 1 долар за тях на едно бедуинче

– Халал да си Ви! Взимайте с вас тези камъни и иконката за спомен от Синай! Шукран!

Боже пази Египет и България! Амин!

Писа грешният хаджи Цветан Димитров,

Петровден, 2020 година.

Първите дигитални снимки са на инж.Цветан Димитров.

Литература:

1.Библия.

2.Коран.

3.Тора.

Автор: Цветан Димитров 
Снимки: авторът 

Booking.com

Booking.com

Други разкази свързани с Другият Египет  – на картата:

Другият Египет 

Booking.com

Днес отиваме на поклонение в манастира Дионисиат в Света гора – ще ни води Цветан. Приятно четене:

Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора (Атон)

На западния бряг на Атон на една висока скала стърчи величествено манастирът Дионисиат, нарисуван от моя колега Dough Patterson.

Манастирът е спирка от маршрута на корабчето ,,Св.Анна‘‘, която се намира между манастирите Грегориат и Св.Павел.

Надвесил се над бурните вълни по скоро изглежда като средновековен замък, манастирът е служил като убежище на монасите за защита от пиратите.

Пътеката към Dionisiat от арсаната се вие в клисурата. Бавно по калдъръма крачим, пуфтим и благодарим на Богородица, че игуменът ни прие да му гостуваме наред групата поклоннци от Кипър.

Дионисиат е основан от св.Дионисий от Кастория в 14 век. Той е пети в класацията  на Светогорските манастири.

Св.Дионисий е роден в Корица или Горица,  Костурско в незнатно селско семейство от български произход според изданието на Светогорския скит ,,Достойно ест‘‘.

Той се подстригал /замонашил/ при по-голeмия си брат Теодосий,  игумен на манастира Филотей на Света гора. Но Дионисий се отеглил като беден отшелник  в пещера под връх Атон, и  в съвършенно безмълвие/исихия/ и  постоянна тишина се отдал на умната  молитва – Господи  ИисусеХристе, сине Божий, помилуй ме грешния!

Междувремено Теодосий бил отвлечен от турски пирати в Бурса, но откупен от местните християни и освободен  в Константинопол, където  бил ръкоположен за епископ и малко по-късно за владика на Трапезунд /Трабзон/. Дионисий решил построи нов манастир и отплавал да търси помощ от брат си и императора.

Император Алексей III Комнин /долу вляво/ дарява 1000 сребърника ежегодно за издръжка на манастира според хрисувула, който  до днес се пази в манастира.

Долу вдясно е бъдещия ктитор – молдавския войвода.

Горе между двамата братя е св.Йоан Предтеча, който се явил и спасил Дионисий от турски пирати в Черно море, като ги вцепенил и ги уплашил.

Паметта на св. Дионисий се чества на 25 юни.

Вляво е главният манастирски вход, а насреща е манастирската иконна лавка.

От там си купих иконата св.Йоан Кръстител.

Старата порта е обкована с дебела ламарина.

В арондарика се регистрираме заедно с колегата Боян Бойков.

Вписваме в графа професия; двама автомобилни инженери от Плевен и двама корабни инженери от Варна.

Корабчето се отдалечава от пристана. Поглед от високия балкон.

Кафе елинико! Ефхаристо!

Братска трапеза.

Поклон на изпроводняк.

Изглед от нашата двуместна килия. Стените са 1,5 м дебели и високи  80 м.

Лественица. Стълбата към рая с ангелите, които  ни помагат и дяволите които ни дърпат към ада.

Зад аркадите в галерията са скрити изключителните стенописи на Апокалипсиса.

Те са дело на майстор Джорджи от Крит в 1547.

До вратата на църквата са 21 сцени от Откровението на св.Йоан Богослов.

Донжон или кулата–убежище.

Най-страхотният стенопис е този с  пушека ,,Атомната гъба‘‘. Религиозни символи или пророчества за истребители ,,Скорпиони‘‘ и бомбоубежища ,,Пещери‘‘.

,,И затръби 5-ят ангел, видях една  звезда, паднала от небето на земята, той отвори бездънна пропаст, и дим излезе от ямата, и потъмня слънцето.и от скакалци  дим дойде и тя бе дадена власт.‘‘

Всички цитати са от Откровението на Йоан Богослов.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Манастирът  празнува на

24 юни – Рождеството на Йоан Предтеча

Главният храм е посветен на Рождеството на св. Йоан Предтеча или Кръстител.

Тук се съхранява светата реликва – ръката Йоан Кръстител.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

 

Ездачът на белия кон  ,,носеше лък, и му бе дадена корона, и той тръгна победосно за да доведе своята победа докрай‘‘.

Ездачът на огненочервения кон ,,и на него беше позволено да отнеме мира от земята така ,че хората да се избиват помежду си.‘‘

Ездачът на черния кон ,,имаше везни в ръката си.и чух глас да казва;един хиникс пшеница за един денарий..и внимавай с маслиновото масло и виното‘‘.

Ездачът на блед кон, носеше името Смърт ,,и гробът го следваше по петите.и им беше дадена власт над една четвърт от земята-да убиват с меч, с глад,със смъртоносна болест и чрез земните зверове.‘‘

• 

• 

• 

• 

Часовникът е спрял във византийското време. Какви ли фигурки ще се покажат, като тръгне?

Сбогом Дионисиат!

Писа грешният хаджи Цветан Димитров, Петдесятница, 2020

   снимки: инж. Цветан Димитров и wikimedia. 

Литература:

1. Йоан Богослов, Откровение.
2. Apocalypse frescos in Dionysiou monastery.wikimedia

!– wp:preformatted –>

Автор: Цветан Димитров 
Снимки: авторът 

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Атон или писани от Цветан Димитров – на картата:

Атон и Цветан Димитров

Днешният пътепис на Цветан ще бъде своебразно продължение на пътуване му до Датун в Китай – сега ще посетим пещерите Юнган край Датун. Приятно четене:

Пещерите Юнган край Датун (Китай)

След посещението на уникалния Висящ манастир Хенгшан, следобяд поехме пътя обратно към  Юнган (YUNGAN), който се намира на 16 км от Датонг (Datong, Shanxi) или  Датун в североизточен Китай.

Пещерите Юнган на Буда

пък се намират югозападно от града в района на мините. До там има 3 градски автобуси с цена на билета по 1 юан. Лошото е, че автобусите не са директни, а с такси разстояието се изминава за половин час за цена от 50 юана. Ето защо ние се спазарихме за 30 юана и таксито да ни чакаше на паркинга след 2 часа.

• 

• 

Билетът за пещерите е 130 юана. На входа един другар ни поиска паспортите и след като видя, че сме на възраст над 60 години, ни покани да влезем безплатно като пенсионери. В КНР хората се пенсионират по- рано,  както някога беше в НРБ.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Пещерите Юнган (Yungang Grottoes)

сa издълбани в пясъчната  скалиста клисура и се простират на 1 км, като обхващат 45 на брой големи пещери. Главните пещери № 5 и № 6 могат да се разгледат за 1 – 2 часа минимум. Да се  видят обаче всичките 11 000 ниши с 51 000 статуи, където  най-голямата е 17 метра, а най- малката 2 см, за нас не беше постижима цел.

Пещерите Юнган са включени  през 2001 година в Световното културно наследство като класически шедьовър на Китайското будистко изкуство от 5 и 6 век.

Величественият  пещерен комплекс е изпълнен с грамадни и деликатни резби и стенописи. Всички статуи са прецизни и живи, и представляват  връх в развитие на будисткото изкуство и архитектура от преди 15 000 години.

Първите 5 храма са с огромни статуи на Буда, издълбани в скалите  от монаха Таняо през 460 година в памет на хан Тоба Цзюнь, който въвел будизма като официална религия в царството Северний Вей. Лицата на статуите носят характерните черти на хановете. Това стротелство на храмове продължило до 494 година, докато новият хан решил да премести близката столица Пинчен на ново по-далечно място по пътя на коприната.

След това пещерните храмове били подложени на ерозията от ветровете и дъждовете, като малка част от тях били защитени от изградените дървени пагоди пред тях. През вековете се редували пожари, грабежи, разрушения и реставрации. До 1986 година работели мините, които запрашвали и повреждали храмовете.

Кметът на Датун се заел с размах с партийното си поръчение да облагороди мрачния пейзаж, да го почисти от боклука и рекултивира. Красивите градинки и храмове внасят патриотична гордост в сърцата на всеки китаец, дори и атеист, а не само за будистите. Този нов луксозен религиозен комплекс е готов да привлече още тълпи от местни, но и чуждестрани туристи.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Неочаквано за нас, да разгледаме висящият манастир заедно с пещерите на Буда в един ден, стана една от реализираните ни мечти.

Писа грешният Цве Тан Хан, Спасов ден, 2020

снимки:  Хаджи Цветан Димитров,

Боже опази Китай и България от вируси!

Край
Автор: Цветан Димитров 
Снимки: авторът 

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Китай или писани от Цветан Димитров – на картата:

Китай и Цветан Димитров

Booking.com

С Цветан тръгваме по стъпките на кръстоносците! Днес сме в Акра, Израел – при рицарите – хоспиталиери.
Приятно четене:

От Хайфа до Акко (Акра) – столицата на кръстоносците

част първа

Цитаделата на рицарите–хоспиталиери

Събуждам се от познатите крясъци на чайките, които посрещат изгрева на слънцето.

Надигам се от леглото и „Бах!“- хиляди звезди „Давидови“ проблясват в главата ми.

Бавно пред очите ми се избистря гредата от ниския наклонен таван.

„Къде съм?“

 „Аа-ау! Аз съм в Израел, в Хайфа, на тавана в хостела на Германската колония!“

Хайфа. Булевардът „Бен Гурион“ с каменните хостели на германските колониалисти – евангелисти. Те са построени за поклониците в Святата земя и  днес пазят някогашната атмосфера в кафенетата и музеите. В навечерието на Втората световна война, всички немци за изселени като нацисти от англичаните- окупаторите на Палестина.

Внимателно изпълзявам до тоалетката, където включвам каната за кафето. На тънка филия безквасен израелски хляб намазвам нашенска лютеница и слагам отгоре парче сирене „булгарит“. Те бяха щастливо открити в близкия „руски“ супермаркет. „Булгарит“ е бяло саламурено сирене смес от краве и овче или козе мляко произведено от българските евреи.

7 часа е. Кардамонът в израелското кафе ме ободрява и аз слизам долу на рецепцията, където оставям куфарa си, докато се върна следобед. Американецът на рецепцията ме черпи с парче черен шоколад, черен като самият него и ме упътва как да си взема еднодневен комбиниран билет с RAV Card за влак и автобус до Акко за 21,5 шекела .

Вдясно е силозът за съхранение на зърно Драгон. В ляво- пристанищният кран със скърцане разтоварва добружанско жито.

Хайфа. Модерният бус се движи в отделен скоростен пътен участък. Билетът е 5 шекела. Това е хибриден двойносъчленен просторен автобус за 110 пътника. Той ни отвежда до следващата си спирка – 

ж.п.гарата „Ḥаifa Merkaz HaShmona”

Central Train Station или Централната ж.п .гара в Хайфа

 Хайфа има 3 ж.п.гари, но тази е правилната – началната „Ḥаifa Merkaz HaShmona” Централната ж.п.гара за северната ж.п.линия до Акко или Акра.

На ж.п. касата, ползвайки руски език, ние си купуваме дневна RAV карта за Хайфа и Акко. Няма никакъв проблем на спирката да попиташ на руски, все ще се намери някой емигрант от бившия СССР, който да помогне. На паркинга до гарата тръгват и автобусите до Назарет. На влизане на перона валидираме RAV картите си. Във влака се интересуваме, след колко време трябва да слезем: „Когда остановка Акко?“ Зад гърба си чувам: „Чакай, чакай!“ е отговорът от български евреин.

След половин час път, вече сме на ж.п.гарата на Акко. Нашите евреи пъшкат и бутат огромни куфари към такситата – за тях Акко е морски курорт.

Booking.com

Откриваме спирката на градския автобус срещу гарата и с помоща на RAV картата, пътуваме към

стария град Акра – столица на кръстоносците за сто години (1191-1291).

 През 1104 година градът е завоюван от кръстоносците начело с Балдуин I. Но през 1187 година Саладин превзел Йерусалим и след това Акко, почти без бой. Това наложило да започне двугодишната обсада на Акко, докато накрая не бил превзет от войските на кръстоносците под командването на френския крал Филип II Август и английския крал Ричард Лъвското Сърце.

При обсадата загинали много знатни представили на този „Европейски съюз“ на кръстоносците, а всички пленници мюсюлмани били убити. Това и до днес не е забравено от воините на джихада, които ни го припомнят с атентати в Европа (всеки терорист си намира извинения/рационализации, които не могат да бъдат потвърдени при реалистично мислене – бел.Ст.)

Градът станал столица на Йерусалимското кралство на кръстоносците в Палестина под името — Сен-Жан д’Акр.

 

Бях любопитен, след като посетих замъка на хоспиталиерите – Крак де Шевалие в Сирия (2) и замъка им Колоси в Кипър (3), да видя накрая Акра или Акре или Сен-Жан д’Акр, тяхната главна квартира в Палестина.

Там са и касите.

Деца тичат и размахват дървени мечове. Чува се конски тропот от рицарския турнир, за който няма билети. Добре, че бяхме в Германия да видим истински рицарски турнир, но нека израелците се радват на своя турнир и Пасхален празник.

Пред касите се изсипва тълпа туристи, платили сто долара за еднодневна екскурзия до Акко. Ние също се нареждаме на опашката да си купим комбиниран билет за Цитаделата и Тунела на кръстоносците (без турската баня, но с галерията Окаши). 3 обекта за двама. ОК. На билета има цифра 3.

 Ако баща ти те е водил на баня в Плевен (днес – галерията) и още помниш лютивия сапун в очите, днес нямаш желание да дадеш още 15 шекела за да посетиш другата местната „кирлива“ атракция – Хамама.

В занданите (подземията) на турската крепост Акко са гинели и български революционери. Най-гнусен е бил нужникът – ямата с лайна от която смърдяло непрестанно. Вижте повече подробности в романа на Стефан Дичев „Подземията на Сен Жан д’Акр“. През 60-те години изрелските археолози почистват ямата и изгребват още 5000 м3 и тогава откриват, че подземията на турския затвор са втори етаж от крепостта на кръстоносците. Копаят още надолу и откриват трапезарията на рицарите, вътрешния двор, зали, тунел и част от улица. Англичаните също са продължили да използват крепостта като затвор за нелегални евреи. Днес тук има Музей на съпротивата. На портата му едно девойче се подписа, а аз извиках „1000 шекела!“ То побягна уплашено, защото евреите разбират само от парична глоба.

Booking.com

 „Мойша към Авраам: Кафето с четири или пет лъжички захар?

С три, но да ги видя!“

.

Акко. Крепостните стени, които са разрушени от мамелюците са въстановени от османлиите.Така след век, рибарското селце Акко се възражда като стратегическо пристанище. Раята от дюлгери няма грижа какво е отдолу и градят направо върху разрушенията по турски тертип (образец): „Ден да мине, самун да загине“ (един хляб да се изяде) при задължителната безплатна ангария. Това е обикновено турско робство.

Като истински европейци, ние се интересуваме в Акра, от нашето културно християнско наследство, което от 2007 година е под закрилата на ЮНЕСКО и е запазено от времето на Knight Hospitaller рицарите – хоспиталиери.

Акко. На входа за Цитаделата пазачът ни спира учудено с въпроса: „Къде е третият?“

 „Няма трети, ние сме само двама с жената?!“

Акко. Внимание това е стар номер, защото билета е написан само на израелски (Hebrew), а повечето чужденци не го знаят и няма да се върнат да си искат парите, а ще влязат направо. Но това не важи за нас, които се върнахме и след шумен скандал на жената в бяло си върнахме надвзета сума за един билет – 47 шекела. Вътре раздават безплатен аудиогид, но срещу паспорт. Но след скандала, ние отказахме да се легитимираме пред Мосад.

–

Акра. План на подземията на Цитаделата.Това е единствената запазената част от крепостта от времето на кръстоносците. Внимание, това е стара карта Refectory (кухня) е Dining room (Трапезaрия). 

Вместо да зяпаш голите каменни стени и да се чудиш кой камък е от рицарите или от турците, израелците са поставили много снимки, живописни платна и лазерни проектори. Браво!

Мама редовно ми приготвяше „Закуската на бедния рицар“ както е известна на Запад или у нас е „Пържената с яйце филия хляб, поръсена отгоре със захар“. Хоспиталиерите са държали под контрол доставките на жито и производството на захар от захарна тръстика. Тази любима майчина закуска е по произход от Близкия изток, донесена от кръстоносците в Европа и останала като наше културно наследство. Ако сравним арабската закуска: „Питка поръсена със заатар и зехтин“ тя е много сходна на нашата „Циганска баница“ или „Филия хляб поръсена с шарена сол и олио“, която може би също е дошла у нас след кръстоносните походи в Ориента.

.

Хоспиталиерите

 са военен орден от монаси, който има задължение да се грижат за болните в Святата земя и да се грижат за личната безопасност на поклонниците, които се стремят към светите места.Те управлявали болниците в Акра и Йерусалим. Още в първите години на заселването си, кръстоносците получават собственост в Акра. Това е документирано с указа на крал Балдуин I, с който те придобиват собственост на сграда северно от Катедралата на светия кръст като дарение. По време на разширението на катедралата (1135 година) хоспиталиерите са принудени да започнат строежа на нов център или Главна квартира. Това също е документирано по времето на кралица Мелисанда (1149 година), когато те започват да строят църквата на Св.Йоан южно от техния център. През 1169 година поклоникът Теодорих описва, че Главната квартира на хоспиталиерите може само да се сравнява по големина и укрепеност само с тяхната Цитадела.

Орденът на хоспиталерите, който процъфтява в Ерусалим по време на Първото кралство на кръстоносците (1187-1099 г.), прехвърля централата си в Акра по време на Второто кралство на кръстоносците (1291-1191 г.). Хоспиталиерите, които имали цял квартал по време на Първото кралство, се върнали в Акра, разширили централата си и възстановили обектите, които се състоят от два до три етажа около централния двор, подземните секции, водохранилища и канализационна система.

 Акра. Ценралният вътрешен открит двор заема площ от 1200 м2. В северния му край има кладенец дълбок 4 м. До него има два облицовани басейна дълбоки 40 см. Те се източват от воден канал в централната канализация. В южния край на двора има друг басейн като вана дълбока 1,5 м. Водата е използвана пестеливо за пиене, миене и пране.

Акра. Вътрешният двор е заобиколен от поредица от арки, които подържат стълбището и коридора, който води към втория етаж. Вътрешният двор е сърцето на ежедневния живот на Ордена на хоспиталиерите. Тук на него рицарите хоспиталиери тренирали различни бойни изкуства: стрелба с лък или борба и са правели редовно упражнения по тревога, вдигана от маршалът. Рицарите се упражнявали най-малко три пъти седмично в бойни турнири.

Това крило е построено в непосредствена близост до северната стена на града. Залата е построена като едно пространство, разделено на шест отделни зали със стени със сводести отвори. Пространствата са покрити с 10-метров свод. Външните стени на северната зала са масивно изградени, а именно изсечените каменни стени са с дебелина 3,5 метра.

Акра. Прозорците бяха издълбани в южната стена на залата, която има два отвора: един на юг, който се свързва със Залата на колоните през 3-метров широк покрит коридор, а другият на север, който води до ров на север от от там, до портата на Света Мария в северната част на града.

Акра. Колонната зала. The column hall (dining room). Тази зала е най- впечатляващата част от цитаделата е изкопана през 60-те години.

Акра. Залата е висока 10 метра с таван подържан от 8 арки, лягащи върху 3 мощни колони. Тази зала е служела като трапезария на рицарите хоспиталиери. Съседната зала, която трябва още да се откопае, е кухня. Капителите са декорирани с гирлянди от лилии.

Акра. Диаметърът на тази носеща дебела колона е близо 3 метра. Тя е пристегната днес с железни колани. Какви тежки наздравици са вдигали в трапезарията!

Акра. След пиршествата идват естествените нужди. Рицарската тоалетна с течаща вода.

Дъждовната вода се събира от покрива с улуци и дренажни тръби в стените се отвежда в резервоар, откъдето се източва при нужда в тоалетната или в кухнята.

Акра. Любопитен съм: Накъде води този тесен тунел? Стигам до временна метална врата, която е заключена, когато се появява охраната и ми заповядва да се върна. Камерите работят! Мосад бди! Съкровището на хоспиталиерите още е скрито!

Очаквайте продължението

Писа грешния рицар-хоспиталиер Цветан фон Плевен, Пасха, лето 2019

Снимки хаджи Цветан Димитров

Автор: Цветан Димитров
Снимки: авторът

Литература:

1. Day Trip to Akko from Haifa (Save Money Using Rav-Kav #501 Day Pass), http://wonderisrael.com/day-trip-to-akko-from-haifa/
2.  Изгубената Сирия или превземането на Крак де Шевалие, Пътуване до, patepis.com/?p=3942
3.  Замъкът Колосси – Командория на рицарите … – Пътуване до… patepis.com/?p=822784
4. Рицарски турнир в Дорнум (Германия) | Пътуване до… patepis.com/?p=35965

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел

Booking.com

Завършваме посещението в Хенгшанския висящ манастир, близо до чудния китайски град Датун. Предишния път пристигнахме в манастира, а днес ще получим малко източна мъдрост в наливен вид.

Приятно четене:

Висящият манастир в Хенгшан

част втора

На изпит по дзен будизъм и конфуцианство в Хенгшанският висящ манастир

Важна особеност на Висящия манастир е „майсторството“. То се проявява главно в съобразяването с местните условия. Естествената обстановка е използвана напълно при построяването на отделните части на храма. Невероятно изкусно е разположението на помещенията. Например за една от двете най-големи постройки на храма — „Залата на тримата мъдреции“, е използван принципът на „празното място в скалата“. Предната част на залата е изградена от дърво, а задната продължава в изкуствено издълбана пещера. Останалите зали са изработени също невероятно майсторски, с неголяма дълбочина и със сравнително по-малки статуи на светиите. Разпределението на помещенията също е много добре обмислено — следва се естествената повърхност на скалата, което придава усещане за промяна и кара посетителите да се чувстват като в лабиринт, в който всеки момент могат да се загубят.

Но –

напред, науката е слънце!

От изпитната комисия в състав от тримата мъдреци (Буда, Конфуций, Лао Дзъ) в тясната стаичка строи светлината на изтока, но така също и строги указания и въпроси:

• 

• 

Пътят на науката, понякога е тесен и хлъзгав

Конфуций казва: „Истинското знание е да държите на това, което знаете, но и да признаете, когато не знаете нещо“

Пътят нагоре към манастира вече е блокиран от камионите. Слава Богу, че вече сме вън от хаоса на задръстването.

Можеш да чуеш и да забравиш за висящия манастир….

…но ако го видиш, ще го запомниш за цял живот.

 Този пътепис  е за него, защото се опитвам да го разбера.

Боже пази България и Китай!

Писа грешният Цве Тан Хан, Петров ден, 2018

снимки: Цветан Димитров,

Литература:

1. http://www.straitstimes.com/asia/east-asia/21b-to-help-chinas-laid-off-workers
2. https://www.thevintagenews.com/2016/09/16/hanging-monastery-china-rare-piece-architecture-one-worlds-forgotten-wonders/
3. Philip Wen, Postcard from abroad: , The Sydney Morning Herald.
4. Буда, Цитати,
5. Лао Дзъ, Цитати
6. Конфуций , Цитати
7. Диляна Кочева, Висящият храм в Шанси, Китай днес, 2018

Край
Автор: Цветан Димитров 
Снимки: авторът 

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Китай или писани от Цветан Димитров – на картата:

Китай и Цветан Димитров

Booking.com