С Цветан отново ще отидем на манастир – този път манстирът ще е будистки, а страната – Китай. Приятно четене:

 От Пекин до Хенгшанския висящият манастир край Датун

част първа на

Висящият манастир в Хенгшан

Първият автобус 1429 от Пекин или Бейджинг (Beijing) до Датонг (Datong) или както се чете Датун тръгва в 07:10 от Aвтогарата Liuliqiao Long Distance Bus Station.

Най-трудното беше да открием тази мега автогара, но с помоща на този запис на китайски това беше лесно: 六里桥客运主枢纽（lìu lǐ qiáo kè yùn zhǔ shū nǐu）:).

Необходимите китайските билети:

·      горе за Хенгшан манастира с намаление за пенсионери за 50 юана,

·      долу вляво за автобуса Пекин – Датун за 145 юана,

·      долу вдясно за спално купе във влака Датун – Ксиан за 348, 5 юана.

Купуването на 2 билета стана с показване на два пръста и номера на автобуса 1429 и двата йероглифа за Датун или 大同и подаването на двата международни паспорта и кеш.

Така пред нас остават 400 км за 145 юана (или 38 лева).

 Качихме сме от изход № 6, отбелязан с квадратче и 6. Все пак в Китай ползват същите цифри, така че няма проблем да намериш гейта, който е отпечатан на билета заедно с началния час. Модерният автобус е с удобни кресла с европейско разстояние за краката, кафе и снакс и 20 мин. пиш пауза по средата на пътя.

Автострадата ни води на запад през Великата китайска стена. Оттук е минал Чингиз хан за да покори „западната столица“ – Датун.

Нашата цел беше това антично архитектурно бижу –

манастир висящ горе в планината Хенг

 Знаем, че храмовете обикновено се строят на равна основа, но в северната китайска провинция Шанси има един храм, който е залепен за скалите и виси във въздуха. Това е известният Висящ храм в Шанси.

Хенгшанският висящ манастир–храм или Hengshan Hanging Temple (XUANKONG SI) 

е построен по времето на Северната династия Вей (386–534).

Лесно е да го откриеш, може би като китайският другар у нас, който искал да открие родно място на вожда на Коминтерна у нас и вижда, че на картата има два града Димитровград!? Наляво към Сърбия или надясно в България? Така се почуствах и аз като видях на картата, че

има ДВА града Датун!

Дали сме взели билети за правилния? Наоколо само китайци, които разбират само китайски!!!

Слава Богу, автобусът отмина мрачния Датун, който бе обвит в сив смог от пушеците на тецове и въглищни мини.

Хоризонтът се разведрява и показва чисто еко езеро с много риба и вятърни мелници. Обръщам се към комшията и го моля да позвъни на моя couchsurfing приятел от неговия телефон, което е в пъти по-евтино, ако звъня от моята българска карта

От разговора, разбирам, че нашият couchsurfing приятел е забравил, кога ще пристигнем и е на състезание по риболов с голи ръце, но обеща да изпрати жена си да ни посрещне на автогарата. Ех, пожелавам му на слука! Също и на нас  Дай рибу, рибу, дай!

Пристигаме на обяд в автогарата в 

Датун, провинция Шанси

 или в правилния град! Там ни посреща жената на рибаря, която не говори бъкел английски и иска да ни откара у тях. Рибарят ще лови риба още два дена, а ние имаме поръчани билети за влака за Ксиан утре следобяд. Следователно срещата ни пропада и молим жена му да ни откара до хотела край гарата, който предварително сме букнали. Като преводач ползваме нейния съпруг – дистанционно по нейния телефон 

С разпечатката на хотела от Booking. com на китайски, неговата любезна съпруга бързо се оправя и потегляме към гарата. Май ни пожела добре дошли в Датун?!

Минаваме покрай стените на Стария град, който е заграден и затворен със синя ограда. Защо ли? Кой да ти каже?

Истината по късно открих в нета.

Най-полезната карта на Датун, която открих в нета:

Старият град е заграден долу вдясно,

Горе е гарата, хотелът и банката.

Датун е известен със своя бивш кмет Ген Яньбо (耿彦波 – Gěng Yànbō),

начело на града от 2008 до 2013 год. Кметът Ген решава напълно да възстанови градската стена на „Стария град“, да събори почти всичко в границите на стените и на съседните места извън стените. И след това да построи нов „стар град“ в традиционен китайски стил. Той искал да върне предишното величие на града, като столица на три династии и да даде нов тласък за развитие и да го привлекателен за туристите и жителите му.

В околностите на града, той наредил изграждането на нова концертна зала, музей, библиотека, център за изкуствата, плувен спортен център с 50 000 места, надявайки се 3 милионият Датун да заличи лошата си репутация на западащ град на въгледобивната промишленост. Но през 2013 Ген беше пренасочен за кмет на Тайюан, провинциална столица на Шанси. Неговият наследник, наследява един градски бюджет от повече от 30 милиарда юана ($ 6 милиарда) на червено и предприема съвсем по-строг режим на харчене. Амбициозните проекти са спрени или забавени, а жителите на Датун оплакват бившия си кмет.

Старите едноетажки (хутунги) са сринати с булдозери за да се направи място за новият „стар град“.

 Трябва да командироваме кмета на Перник на обмяна на опит в Датун, да види как се реставрира крепостта на Кракра! 

 „Taijia Hotel Datong Railway Station Branch” е нашият скромен (98 юана или 26 лева) чист хотел до гарата с огромна баня, твърди легла и телевизор с канал №5 по който можем да следим Европейското по футбол от Франция 

Booking.com

Докато си оставим багажа, жената на рибаря беше изчезнала. Здраве Бог да ѝ дава!

Наблизо е ж.п. гарата на 3 милионния град Датун в провиция Шанси. Първо посещаваме гарата за да получим ж.п. билетите си, поръчани още в България.

Къде е гишето за чужденци?

Къде е чакалнята и перона на влака за Ксиан?

Къде е стаята за проверка на багажа?

С получените писмени указания на английски и китайски от Китайските железници лесно се оправихме и си взехме билетите.

Остана само още

да обменим валута,

тъй като юаните, които купихме в България намаляха. Кредитните карти ги държахме като резерв, защото не искахме да плащаме високи банкови такси.

Стискайки в ръката две бакноти китайска и американска, питахме срещнатите китайци Банк?… Банк? Зер банкнотите са китайско изобретение и все някой ще ни покаже къде да ги обменим! Обмяна на черно няма в Китай, няма и обменни бюра, но пък има услужливи младежи, които след като чекнат в смартфоните ни упътват с ръце.

 След 1 час бюрократична изнервяща процедура успяхме. Ползвахме модерна комуникация – компютърен превод от китайски на български от смартфона на шефката. Накрая разбрахме, че момичето на гишето се мъчи да вкара имената ни в компютъра както са паспортите ни: на английски, но и на кирилица! Е, винаги има първи път и май ние бяхме сефтето, докато обясним, че нашите имена са еднакви и на английски и на български! 

Времето лети, а ние трябва да намерим такси, което да ни откара до Висящия манастир! Къде е стоянката им?

 Срещу гарата, виждаме рекламната им табела и а орлякът таксиджии чака туристите – балъци на гюме!

След като се спазарихме за двама пенсионери по 80 юана утре в 7:00 сутринта с показване на часовника му. Той обеща да потърси още двама пътника и сутринта да ни вземе от хотела след показаването на хотелската разпечатка на китайски. Yes! Yes! Yes!

Да, да – ама не! Висящия манастирът е отворен от 8:00 до 17:00 и е на 85 км от Датун!

За разлика от нашата следваща цел – Юнганг пещерите на Буда, които са до града и за които се надяваме да остане време утре. Неочаквано за нас, това е реализираната мечта на кмета!

Успокоени, че успяхме да се оправим без да ползваме преводач или ескурзовод, тръгнахме сами да се почерпим.

Сутринта сме долу на рецепцията

Един преводач ни предлага екскурзия до Висящия манастир по 200 юана на човек или за двама 400. Отказваме, казваме че сме договорили с друг за по 80 юана. Но къде е той? Единствено на което можем да се съгласим е на същата цена, но сме само двама! Хотелското такси кандисва и ни качва двамата, като по пътя спира и взима още двама като прави малко отклонение до съседния Датун.

Минаваме покрай черупчестия покрив на недовършения плувен спортен център на кмета.

 След 2 часа пристигаме в клисурата, където на една скала над реката виси манастир с 40 килии. Срещаме и договореното такси с две французойки, което не са пуснали да допари в двора на нашия хотел. Уви, борба за хляб!

Хенгшанският висящ манастир

Ето гооо, окачения на 75 м над реката преди 14 века манастир в планината Хенг, провиция Шанси, Китай. Дзеннн!

„Преди човек да започне да изучава Дзен, планините са си планини, а реките – реки. След първото съзиране на истината, планините вече не са планини и реките вече не са реки. След просветлението планините отново са планини и реките – реки“

Е, как да не влезеш и, както казва Буда:

„Можеш да направиш две грешки по пътя към истината: да не го извървиш целия и въобще да не тръгнеш по него. “

Като пионерче не бях ходил на неделно училище и затова въпросът на мама ме завари неподготвен:
 – Хората, които вярват в Христос, се наричат християни. А как, според теб, се наричат хората, вярващи в Буда? 
 – Будали! – обади се дядо ми

Затова днес баир-будалата още срича тези 25 дзен будистки мъдрости. Ако успеете да прочетете първата, тя със сигурност ще успокои душата ви. Това ще ви позволи да погледнете на живота от малко по-различен ъгъл и да се изкушите да потърсите останалите

#1. Изкушението да се откажем е най-голямо точно преди победата.

 

#2. Пътуване от хиляда мили започва с първата крачка.

Ширината на манастира се определя от стандартната дължина на стърчащите набити греди, т. е. 2,5 м. От които 0,5 м за тесен балконски проход и още 2 метра за стаята(килията).

#3. Не говорете, освен ако нямате да предложите нещо по-добро от тишината.

Манастирът е разположен в малък речен пролом. Конструкцията е окачена по средата на скалата под един величествен връх на планината, като под наклонена стряха, която защитава постройката от ерозията на слънцето и дъждовете.

#4. Колкото и силно да духа вятърът, планината няма да се преклони пред него.

Синият вход на висящия манастир е построен след пробиване на дупки във вертикалната скала в които са набити хоризонтално греди, които носят цялата конструкция на храма. Или както казва науката съпромат имаме хоризонтална „конзолно ляво запъната греда“

#5. Не се бой да се поколебаеш, страхувай се да не се откажеш.

Ясно се вижда луфта между свободния край на конзолата и вертикалната греда захванати заедно със скоби вдясно. Това показва ясно, че вертикалните греди са поставени допълнително като застраховка на носещите конзолни запънати греди след последния ремонт.

Ха – ха, някой е забравил да свали скелето! 

#6. За глупака и щастието е глупост.

През вековете манастира е оцелял от ерозията на скалите, от достигането на наводненията, от снежните лавини и горски пожари.

#7. Ако се препънеш и паднеш, това още не означава, че си на грешния път.

Пътят води нагоре по стъпалата към синята порта.

Една от скулпторите в колибата е на Рогоносец

#8. По-добре да живееш в колиба, в която кънти смях, отколкото в богат дворец, където цари отегчение.

 Манастирът има над 40 зали, килии и павилиони в 152,5 м2 площ, свързани помежду си с коридори, тунели, мостове и чардаци..

#9. Винаги гледай на нещата от светлата страна, ако няма такава – изчакай на тъмно, докато не изгрее слънце.

Усмихнатят Буда приема всякакви пожертвания, дори и стотинки!

#10. Какво и да се случва, се случва до време.

#11. Тези, които посочват грешките ви, не винаги са ви врагове; и ако някой признава вашите заслуги, не е непременно ваш приятел.

Аз си купих само една пощенска марка с планината Heng Shan с древната Xuankong Pagoda и една мини жълта кратунка, като тази на Лао Дзъ, който говори на щуреца:

 „Можеш от двора си да не излизаш,

а света да опознаеш.

Може от прозореца да не поглеждаш

а да видиш истинското Дао.

Колкото по далече отиваш,

толкова по малко знаеш.

Мъдрият не странства, а всичко знае.

Не вижда, а всичко разбира.

Бездейства, а всичко постига. “

Съгласно легендата,

строежът на първия окачен храм

е започнат от един самотен монах Лиао Ран в края на Северната династия Веи.

Окаченият над прохода манастир става важна духовна транзитна спирка през планината на пътувашите монаси: будисти, конфуцианци, даоисти. Всеки от тях изгражда свои храм в този манастирски комплекс.

Няма начин оттук да не са преминали и първите монаси християни поканени от толерантния към религиите Чингиз хан. Но следите от християнските монаси са заличени след неговата смърт.

#12. Не се бойте, че не знаете – притеснявайте се, ако спрете да учите.

#13. Учителите просто отворят вратата, а вие сами трябва да влезете.

И изкачите по стълбата. 

Манастирът постоянно е разширяван през вековете, като последно е бил реставриран през 1900 година от династията Кинг (Qing).

#14. Смисълът на живота е да умреш млад, но възможно най-късно.

Вляво тясната пътечка е издълбана в скалата за да се осигури еднопосочно кръгово движение на туристите. Тъй като каменния парапет е само половин метър е малко страшничко над урвата.

#15. Живейте, запазвайки вътрешния си мир. Изисква се време цветята да разцъфнат.

Поглед назад: високият парапет от вертикални греди малко успокоява, че манастира няма рухне над главите ни под тежеста на тълпата от туристи. Ех, преминахме от там нормално!

#16. Един приятел никога не е без недостатък; ако търсиш недостатък – ще останеш без приятелство.

#17. Нещастието влиза през врата, която сами сме му отворили.

В манастира има над 80 будистки скулптури от бронз, желязо, камък и кал.

#18. Никой не се връща от пътуванията си какъвто е бил преди това.

#19. Тези, които са в състояние да се изчервяват, не могат да бъдат с черно сърце.

#20. По-добре един ден да си истински човек, отколкото хиляда дни да бъдеш нечия сянка.

 

Залата на традиционната китайскамедицина (San Jiao Hall) e пълна с билки и човешки модели за акупунктурните точки.

#21. Вашият дом е мястото, където вашите мисли намират спокойствие.

#22. Човекът, който е в състояние да премести планина, е започнал с пренасянето на малки камъни от едно място на друго.

По заповед на ефрейтора в двора на казармата? 

#23. Ако направите грешка – смейте се над нея.

Е, аз сбърках и тръгнах нагоре вдясно Вратата бе заключена и аз се върнах, но пробвах поне!

Пред скалата на Висящия храм са изписани четири йероглифа „Гун Шу“ и „Небесен дар“ като възхвала на високото майсторство на строителя му. Гун Шубан е известен майстор, живял преди 2000 години, който се смята за родоначалник на занаятчиите. Смисълът на надписа е, че всичко в този храм е сякаш творение на божествения майстор Гун Шубан.

 #24. Най-доброто време да засадиш дърво е преди 20 години. Следващият най-добър момент е днес.

А какво е посланието на Буда?… „Идеята на съществуването е да нямаме страх. Никога не бива да се страхуваме от това, какво ще стане с нас, ако останем сами. В момента в който се научим да сме сами, тогава идва истинската свобода“

Страхът е нещото, което спира по-голямата част от хората да преследват сами мечтите си. Когато освободим ума си от страха, че не можем да говорим китайски, животът и пътят ще се отвори за нас  

 Много по-трудно е да разберем какво искаме от живота и как си представяме себе си, отколкото да помогнем на друг да го направи. Да открием себе си е един от най-трудните пътища, по които трябва да поемем, защото е много сложно, но стигнем ли до края му, ще разкрием най-добрата версия на себе си.

снимки: Цветан Димитров,

1.    Литература:

2.    http://www.straitstimes.com/asia/east-asia/21b-to-help-chinas-laid-off-workers

3.    https://www.thevintagenews.com/2016/09/16/hanging-monastery-china-rare-piece-architecture-one-worlds-forgotten-wonders/

4.    Philip Wen, Postcard from abroad: , The Sydney Morning Herald.

5.    Буда, Цитати,

6.    Лао Дзъ, Цитати

7.    Конфуций, Цитати

8.    Диляна Кочева, Висящият храм в Шанси, Китай днес, 2018

Очаквайте продължението
Автор: Цветан Димитров 
Снимки: авторът 

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Китай или писани от Цветан Димитров – на картата:

Китай и Цветан Димитров

Booking.com

Отдавна не бяхме ходили до Атон, затова днес Цветан ще ни разкаже за поклонението си в манастира Ксиропотам на Света Гора. Приятно четене:

Света гора – Атон

До манастира Ксиропотам и назад

Света гора не се описва, тя се преживява, всеки манастир на този благословен от Бога полуостров диша с Божията благодат. Аз се опитвам да счупя оковите на мнимата свобода, да скитам по света и да консумирам, и затова се опитвам да се завръщам ежегодно “да заредя батериите“ или да потърся свободата от страстите, свободата на покаянието и смирението.

Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου)

 е най-стария манастир на Света гора, но заема 8-то място в класацията на светогорските манастири. Той е основан от императорите Константин VI (913 – 959) и Роман I Лекапин (920 – 944). Името му (сух поток) произлиза от пресъхналия през лятото буен поток.

Манастирът Ксиропотам е разположен по средата на пътя от пристанището Дафни до столицата Карея. Автобусът спира на прашния път до къщичката (на разклона за пътеката надолу към манастира Пантелеймон). С автобусен билет за 2 евро вие трябва да слезете там и да продължите пеша още 1000 крачки насреща в отклонението нагоре към Ксиропотам.

Манастирът Ксиропотам открай време беше недостъпен и заобикалян

от обикновенния турист – поклонник, сякаш бе поставен под карантина.

Получавайки разрешението за нощувка за нощта, в която се отбелязва празника на манастира – „Въздвижение на животворния кръст“на 27/ 14 септември по стар/ нов стил, това много ме зарадва и аз приех това рядко благоволение от игумена за голяма чест. От 1981 година манастирският устав е отново общежителен, т.е. 60 монаха (включитено 20 отшелника) живеят заедно и се молят заедно под ръководството на игумена Йосиф. Това може би обяснява доскорошното нежелание да се премат поклоници за нощуване.

 На ферибота имаше съобщение, че манастирът не приема гости в понеделник и вторник, защото се подготвя за празника в сряда. Така, че след пристигането си в Дафни с ферибота от Уранополис, аз бързо се преориентирах да потърся гостоприемство в съседните манастири – Кутлумуш и Иверон.

Слава Богу, че те нямаха проблеми с настаняването на „моно атома“(един свободен електрон).

През XI век обителта е една от най-богатите и процъфтяващи в Света гора. Тогава нейните земи се разпростирали от Иверския манастир до манастира Свети Павел. Там днес са разположени манастирите Симонопетра, Григориат и Дионисий. С течение на времето манастирските земи намаляват но и днес Ксиропотам притежава оранжерии, лозя и гори от кестени.

На Кръстовден православните празнуваме не само:

1. Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики,

 2. Намирането на Кръста на Голгота от царица Елена, но и

 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен от император Ираклий.

Или както това е изобразено от Пиеро де ла Франческа:

„Император Ираклий тържествено през 630 г. възвърнал в Йерусалим светинята – честния и животворящ Господен кръст заграбена от персите. Християните, начело с патриарх Захарий, посрещнали Кръста с палмови клонки в ръце. Императорът в разкошни царски дрехи, украсени със злато и скъпоценни камъни, а на главата–  с царски венец, поискал сам да носи кръста. Но когато трябвало да мине през портите към Голгота, невидима сила го задържала. Всички били изумени. Не знаели защо става това. Патриарх Захарий видял ангел Господен на портите, светъл като мълния. Ангелът му казал:

 – Не тъй нашият Господ е носел тук тоя Кръст, както вие го носите!

Смутен Захарий се приближил до императора и му заявил:

 – Господарю, не в разкошни дрехи трябва да носиш Кръста, който Спасителят е носел на раменете си в смирение и унижение!

Императорът веднага снел от себе си венеца и багреницата и облякъл прости дрехи. С непокрита глава и бос, без всякаква пречка внесъл в църквата Кръста Господен за радост и утеха на целия християнски свят. “

Най-голямото съкровище на манастира Ксиропотам е

парчето от Честния Кръст Господен

с размери на вертикалната част 31 см, горна хоризонтална част 12 см и долна хоризонтална част 16 см подарени от възстановителя на манастира, император Роман, с хрисовул от февруари 1034 година. Теглото му е 320 грама. Това е най голямата част от Светия Кръст запазена в света с дупка за един гвоздей. Той никога не е напускал манастира и се излага за поклонение само на празника Кръстовден или други манастирски празници.

Това е реликвария с втория по големина част от Светия Кръст, която може да напуска манастира, заедно мощите на св.40 мъченици.

В навечерието на 27 септември 2018 г., в светогорската обител Ксиропотам, бе отслужена агрипия – многочасово всенощно бдение. Интересното е, че

Кръстовден,

 отбелязван с тази древна церемония, има покаятелен характер. От церемонията на обожаването се прави покаятелен ритуал на застъпническа молитва, по време на която се повтаря „Kyrie eleison“ за бедите на Империята, допуснала честния кръст да бъде пленен от персите. Богуслужението в деня на престолния празник на атонския манастир Ксиропотам бе възглавявано от Лимасолския митрополит Атанасий.

Роден и образован под името Прокопий,

Свети Павел Ксиропотамски

сменя своето фино облекло на принц за просяшки дрипи и отива на Света гора до една суха река (Ксиропотам). Той си прави килия в руините на стария манастир основан в чест на св. 40 мъченици. После моли игумена Козма да го приеме за монах под името Павел, но му се отказва понеже косата му не достига до брадата. Прокопий взима гребена си и го забива в бузата си и казва: ето сега косата и брадата ми са едно. Виждайки неговата пламенна любов към Бога, игуменът го благославя за монах. За въстановения олтар на църквата, неговият роднина императорът Роман подарява част от Светия Кръст.

След смърта му неговите мощи са пренесени в Света София в Константинопол, а след това от кръстоносците във Венеция.

В този манастир се случило едно невероятно чудо:

когато пристигнали кръстоносците, изпратени от римския папа, те се опитали да накарат монасите и католически свещеници да служат заедно и да поменат папата. Редица свещеници от манастира, които били страхливи (за разлика от героите мъченици от нашия манастир Зограф) били забравили за мъчениците, които преживели изтезанията за Христос се съгласили да служит заедно с католиците. По време литургията в параклиса, балдахинът над светия олтар се сринал и паднал върху тях, като убил както католиците и православните под него. Доскоро параклисът не е беше ремонтиран и оставен в руини като свидетелство за извършеното чудо. Всяка година на празника на Светите 40 мъченици (посветени на храма на манастира), по време на Божествената литургия пониквали 40 гъби около Светия Храм, които са били събирани и разделяни между вярващите, като благословия. Казват,че от годината на съслужението с католиците, гъбите никога повече не са поникнали.

Манастирът пострадал още веднъж през XVI век от пожар и е ремонтиран с парите дадени от султан Селим.

Султан Селим Явуз получил видение за Светите Четиридесет мъченици, повеляващи му да възстанови Ксиропотамския манастир, в благодарност за помощта, оказана на турците при покоряването на Египет, както удостоверява султанската грамота от 9 март 1520 г., която се пази в старобългарски превод в обителта. След това манастирът е поддържан и украсяван от Влашките войводи.

На панорамната площадка с изглед към Дафни: аз съм кисел, след като ми се обадиха по телефона и научих,че циклона Зорбас ще ме раздели от нашата група, защото няма да има ферибот до Зограф и аз трябва да се оправям сам, т.е. всеки да си носи сам кръста!

Вятърът фучи свободно (защото няма вятърни мелници), облаците се стелят, тежките вълни се надигат, но поне не вали и времето е отлично за снимки.

С трепет се навеждам да целуна Кръста,

 но от пазвата ми се измъкват златният двуглав орел и дървеното кръстче, които ме изпреварват и първи докосват Светия Кръст. Пред олтара след целуването на голямото парче от Истинския Кръст, усещането (вкусът и мирисът) не може да се сравни с този, когато целуваш някоя частица икрустирана (вградена) в златен обков и това се запечатва в паметта ти като първата целувка.

 После митрополитът те миросва и ти подава китка свеж дъхав букет от василико (босилек).  В този ден постът е строг: обяд манджа с октоподи, а за вечеря – калмари!.

Сутринта с бодра крачка слязох по пътя до Дафни,

за да разбера от капитана на пристанището, че уви днес няма да има ферибот от Уранополис и все още има забрана за навигация.

Завърнах се в Ксиропотам, но няма да спя под асмата, а обратно пак в моите чаршафи в килията си.

След литургията и още една богата вечеря всички поклоници бяхме поканени от игумена в неговата нова и просторна приемна заедно с официалните лица от правителството и кипърския митрополит Атанасий.

Приемната на игумена дядо Йосиф, където той ни почерпи с манастирски коняк и оранжада. С благата си усмивка ни успокои, като каза, че утре морето ще бъде гладко „равно поле“ и ще има директен ферибот Дафни – Уранополис.

Новият таван на приемната на игумена. Е, гледахме тавана и се молихме, докато нашите хора си бяха вече в хотела в Солун. Но пък тук също имахме асансьорJ, който ни спусна до меките легла!

Втората ни вечер в Ксиропотам. Май беше прав Иверския старец, че мога да си остана в Света гора.

Подобна вечерна картинка със светлините на празничния Ксиропотам открих на магнитче, което си взех за спомен.

Господи помилуй меня грешния!

Лека нощ! Καληνύχτα!

Сбогом Ксиропотам!

Евхаристо на младите псалтове, които се сместиха да ме вземат в манастирския джип до Дафни.  Вече очакваме директния ферибот да пристигне в 12:30 часа. След два дни без кораб, на кея са се събрали доста хора. Бързи малки лодки има за паралиите, сега е жетвата на лодкарите. Ако не се качим сега на ферибота, прогнозата е лоша и можем да останем още 3 – 4 дни в Света гора! Блазе ни! Браво, че нашата варненска група, водена от отец Дончо, е успяла вчера да ангажира камион, който да ги извози по суша до Уранополис след като се разбра, че фериботът няма да спре на Зограф.

Мирската суета на тревожното бързане срещу вътрешният мир и покой на Света гора

Първо, разбира се, дадоха билети на гърците. За да си взема билет от 6 евро, трябваше да се включа към грузинската група на Ираклий. В 14:30 ч. на кея в Уранопис ни посрещнаха дузина разтревожени за своите съпрузи румънки. Шегуваха се да не би да са станали монаси на Света гора. Малко след като пристигна фериботът, потегли и редовният автобус до Солун за 14 евро до автогара Халкидики. От там с автобус 45 за 1 евро се добрах до ж.п. гарата, откъдето тръгват нощните автобуси на „Ивкони“ и „Арда тур“ за България.

Срещу старото парно локомотивче на гарата е офисът на „Арда тур“, откъдето си взех билет до Варна за 72 лева. В съседното барче „Ола кала“ изчаках да мръкне и да дойде автобуса от Атина в 24:30.

В Стара Загора заменихме червения автобус с бял. Поспах си добре от София до Пловдив, но в Пловдив ми се наложи да тичам подир автобуса, като подир жена, защото съненият шофьор забрави да преброи пътниците. Но, слава Богу, пристигнахме живи и здрави във Варна в 14:30 ч. Благодаря на Богородица, че ми даде възможност да целуна Животворния Кръст Господен в Ксиропотам. Амин!

Писа грешният Цветан Димитров, Кръстов ден, 2018

Снимки: Цветан Димитров,

Литература:

1. Heinz Nussbaumer, Der Monch in mir, Wien, 2006

2. Лимасолски митрополит Атанасий,Света гора – Богошествената планина, Ловеч, 2016.

Автор: Цветан Димитров 
Снимки: авторът 

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Атон или писани от Цветан Димитров – на картата:

Атон и Цветан Димитров

Завършваме пътуването до Фамгуста в Северен Кипър. Започнахме с обсадата на Фамагуста, а днес ще разгледаме останките – приятно четене:

Разделеният Кипър

част втора

Фамагуста

Северен Кипър

Събувам се и влизам в джамията на Лала Мустафа Паша

Строителството на катедралата започнало през 1 300 г с финансирането с 70 000 златни бизанта от епископ Гийом де Айбелини, роднина на краля.

Външният вид с фините орнаменти е запазен от 1 326, но без счупените статуи, които са премахнати според ислямския канон.

Тук кралете на Кипър се короновали с короната на Йерусалим.

За това имали само правно, но не и фактическо обоснование и уви само надежди за реванш!

От тук папският легат Питер Томас повел кръстния поход срещу епидемията от чума в града и чудо, нейното разпространение спряло. Амин!

Тук крал Джеймс II се венчал за знатната венецианка Катерина Коронаро, която след като овдовяла след година предала управлението на Кипърското кралство на Венецианската република. Нейните наследници не останали с празни ръце, като придобили командорията Колоси.

Веднага венецианците обявили Фамагуста за столица на острова и започнали да укрепват града.

В архитектурен план

катедралата св.Никола е еднаква като две капки вода с катедралата в Реймс,

където са коронясвани френските крале. Френските крале пък се заклевали над българско евангелие! Факт!

Разбира се олтарът в дъното липсва. Една дърта французойка ми прави забележка докато пристъпям зад опънатта лента да уважавам религията, за да направя тази снимка! Противно ми от такива европейски толерасти, които предадоха християнска Европа и превърнаха катедралите в джамии, дискотеки и ресторанти! (?? – бел.Ст.)

Витражът е оцелял след стрелбата с гюлета на обсаждащата турска армия или е грижливо реставриран от набора Ергоган, като наша Желязна черква в Истанбул! След като стана президент Ердоган първо посети турската република Северен Кипър.След това го някои го чакат в Северна Македония и още в Северна Румелия!?

?

Mahmut Celaleddin Sk, Gazimağusa

?

До медресето, което днес е ресторант има паметник на поета заточеник Намик Кемал. Ние седнахме вляво огладнели и си поръчахме голяма Ефес (10 TRY) и порция от 20 кюфтенца според снимката (35 TRY). Но след като ни поднесоха само 10 кюфтенца станахме обидени от тяхния гяволък.

Тюрбето (гробницата) е на македоският албанец от Тетово – Мустафа Зютю ефенди. Въобще Магуса се оказало отлично „курортно“ място за личности изпаднали в немилост пред султана.

Старата смокиня има спомени от времето, когато е започнал строежа на катедралата! Остава да излъжа иманярите, че епископът е заровил гърне жълтици в корените на смокинята за бъдещето възстановяване на катедралата. Сакън, недейте вервайте – фейк ;)!

Вдясно на сянка в ъгъла до стената дреме лъвът на Сан Марко.

Дали лъвът ще им каже,

къде са скрити короната и скиптъра на Кипърското кралство?

Предполага се, че те трябвало да бъдат изнесени с кораб до Венеция по време на обсадата. Но във Венеция съкровищата не са пристигнали, няма и записи в архива. Те сякаш се изпарили. След като е издигнат белия флаг над Фамагуста, малко преди да се предаде комендатът Маркантонио Бригадино издава заповед да убият 300 турски пленици.Защо се наложило това? Вероятно плениците са могли да бъдат използвани да закопят тайно съкровищата на кипърските крале. Тази строго секретна работа Маркантонио не можел да се довери на съгражданите си да бъде извършена и запазена в тайна. Затова той вероятно е използвал пленниците, които след като свършили работата били убити и отнесли тайната в гроба си.

Въпреки изтънчените мъчения на които е подложен коменданта, той не проронил нито дума за съкровището. Ядосаният Лала Паша му отрязва ушите, защото не му отговаря и защото не се предал по-рано, а не по необходимост, когато са свършили водата, храната и мунициите. Турците убиват всички офицери, които се канят да предадат официално ключовете на града. После нападат хората, които вече са се качили на корабите и им режат главите и изнасилват жените или ги приковават като роби за скамейките на галерите. Разкарват Маркантонио с кобилица и два коша с пръст по крепостните стени, ритат го, спъват и накрая го връзват на една корабна рея, като му се подиграват дали бог ще го види и изпрати християнския флот да го спаси!

Комендантът бил вързан и живо одран от един специалист.

След това бил обезглавен. Кожата му била напълнена със слама и неговото чучело отнесено на султана като армаган (подарък). По късно венецианците успели да измъкнат останките и ги погребали с почести в семейната гробница във Венеция. Амин!

Паметникът е на великия Шекспир, който никога не стъпвал в Фамагуста. Той е написал драмата „Отело“, чието действие се развива тук в „кипърското пристанище“. Възползвах се от пръскалките да се разхладя от изкуствения им дъжд по пладне.

О, Дездемона млъкни! Приема се, че прототип на Отело е Христофоро Моро, роднина на венецианския дож, който е бил изпратен като лейтенант в Кипър през 1508. Съпругата на Моро е починала по време на пътешествието към дома след приключване срока на службата на Христофоро Моро на острова.

Бастионът Отело. Над вратата е издялан гербът на Светлейшата Република Венеция, крилатият лъв на Сан Марко. Под лъва е издълбано името на Николо Фоскарини, който е контролирал работите по въстановяване на градските стени, дълги 4 км.

Днес укрепването на стените на Фамагуста продължава с използването на модерна техника като черипикер и с парите на ЕС.

До монумента на победата гордо плющат байраците на Турция и на Турската република Северен Кипър.

След превземането на Фамагуста османците обявили католическата религия извън закона и превърнали катедралата в джамия.

Руините на православната църква св. Георги (гръцки).Турците се отнасяли толерантно към православната рая, но не въстановили нито една разрушена църква в крепоста. Православните гърци трябвало да живеят извън града в квартал Вароша, където има запазена църква до днес

Макар по стените на крепоста да се разхождат само туристи ако погледнем внимателно ще забележим,че

днес крепостта на Фамагуста е все още обсадена от войници на Турция, ООН и Великобритания

Тук плажът е преграден с бодлива тел.

Зад теленната ограда започва

квартал Вароша (Мараш)

Това е останало от града призрак Фамагуста окупиран и безлюден след десанта на турската армия през август 1974.

Този квартал граничи със зелената буферна зона над която се вее флагът на ООН.

До него се вижда и флагът на Великобритания!? След Берлинския конгрес 1878 Великобритания започва преговори за военен съюз с Турция срещу Русия. Кипър има идеално стратегическо разположение в източното Средиземноморие и става „непотопяем броненосец“на британския флот. (Подобно на Крим в Черно море за Русия) През юни 1878 е подписан договора за английската военна база. На 12 юли Кипър минава под управление на британската кралска администрация.

От тогава до днес са останали двете задморски британски територии Акротири край Лимасол и Декелия край Фамагуста. Те имат дори собствен флаг и полиция, но не плащат наем, защото не знаят как да го разпределят между кипърските гърци и турци

Ако вземем автобус №425 от Ларнака на последната спирка ще се бъдем пред чек-пойнта на британската база Декелия. От тук е най прекия път от Ларнака до Фамагуста. Базата е на 120км от Сирия.

Боже, пази Венеция, Кипър и България!

Писа грешния Цветан фон Плевен, Цветница, 2018

Литература:

1. Top of Form,, ЦандиCandi. Йоргос Аргирис, Путеводитель по легендам и преданиям Кипра, Никозия 2014.
2. Марк Антонио Брагадин, Триста дней Фамагусти, „Cyprus Explorer“
3. Alvise Zorsi, „La repubblica del leone“, Rusconi, 1988.
4. Цветан Димитров, Замъкът Колоси – Командория на рицарите хоспиталиери, (а не свърталище според Овчаров:) Пътуване до

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Изгодни нощувки във и около Фамагуста:

Booking.com

Други разкази свързани с Северен Кипър – на картата:

Северен Кипър

Ето и местата за преспиване из цял Кипър:

Booking.com

Отдавна не бяхме ходили по „забранени“теротирии – днес с Цветам отиваме до Северен Кипър, за да разгледаме Фамагуста и, ако не намерим едри звезди, да видим какво друго може да се види там. Започваме с обсада, разбира се – приятно четене:

Разделеният Кипър

част първа

Газимагуса и обсадата на венецианската крепост Фамагуста

Северен Кипър

„Магуса долмуш отобус?“ („Къде е спирката на споделяните таксита и бусове за Фамагуста?“) е нашият въпрос на развален турски, който задаваме на всеки аркадаш тази сутрин в Гирне (Кирения) в Северен Кипър. (Долмуш е по-скоро маршрутно такси – бел.Ст.)

Яваш, яваш или лека полека стигаме до централния площад, където изненадващо получаваме отговор на чист български:

„Заповядайте за Фамагуста за 16 лева!” – един нашенец емигрант от Харманли ни кани в неговия черен долмуш с ляв волан! Ако искаме да се качим или да си вървим пеша. Май сбърка лева с турската лира?

„А бре чок пара!” (Скъпо е за 76 км! )

Ние сме решили да посетим „града на 365 църкви“

Фамагуста,

както го кръщават венецианците или Газимагуса или градът „ветеран“ (гази), както сега го наричат турците след 1974, а не да търсим „едрите звезди“ на Вапцаров посред бял ден. (Засега на нашия сайт все още нямаме пътепис, в който да се потвърждава за „едрите звезди“ над Фамагуста. Аз съм го чувал от баща ми, който беше плавал покрай Фамагуста и го потвърди – но при моето пътуване до Северен Кипър беше облачно, така че все още нямаме писмени доказателства – бел.Ст.)

За нас пенсионерите е по-добре да вземем автобуса до Газимагуса за 8 ТЛ билета. Автобусът бил заминал, нищо ще почакаме 30 минути да хванем следващия, нямаме бърза работа!

Заминаваме точно по разписание в 9:00 като преминаваме покрай величествения стиснат юмрук на

планината Бешпармак

(5 пръста), която разделя Кипър на две: Северен Кипър т.е. непризната Турска република Северен Кипър от гръцката южна част на Република Кипър, която е член на ЕС, но не и на НАТО.

Тук близо до антените на турския аскер е

Мави Кьошк

Това е вилата на мафиота Пауло Паулидес, който е натрупал пари от контрабанда на оръжие за гръцките киприоти.Те искали първо да прогонят турците от острова, както направиха това на Крит, а после „Еносис“ (Съединение) с Гърция.

Вилата има 16 стаи, всичките изтърбушени без дограма, но с отлична панорама.Тук често има любопитни гости, които търсят имането пазено от призраците на двамата другари: мафиота Пауло и свещенника – архиепископа Макариус.

След като сме пътували и дрямали час в новия бус Мерцедес, неочаквано се отбиваме и спираме. Уви, слизат всичките симпатични млади незабулени туркини! Те се оказват студентки в

Източно Средиземноморския Университет,

които закъсняват за лекции.

Автобусът спира в новия квартал недалеч от кръстовището (колелото) с Монументът на победата или грамадата от турци, разтреляни от гърците през 1974. Турция като гарант за живота на своите сънародници на 14 август бомбардира с авиацията града, убивайки туристи и жители. 80 турски танка „Патън“ атакуват Фамагуста и сломяват съпротивата за 2 дена на 3-те гръцки танка Т-34-85. САЩ блокират гръцката авиация от намеса.

NАТО и Великобритания не се намесват във войната между Гърция и Турция (и двете членки на NАТО) и така Кипър беше набързо разделен през 1974. Амин!

(В името на по-доброто разбиране, ще трябва да добавя: Кипър и през 1974 г не е бил член на НАТО. Имали са двойно управление – президент от гръцките киприоти, и министър-председател от турските киприоти. През 1974 г гръцките киприоти от кипърската армия правят военен преврат, слагат някой от своите за министър-председател и тръгват да обявяват, че няма да има независим Кипър, а ще го присъединяват към Гърция. А в страна с 40% турско население това едва ли ще се приеме еднозначно Тогава вече се намесва Турция с десант срещу тази нова власт и започва спомената битка. Та, ако и Гърция се беше намесила – щяхме да гледаме наистина неприятни гледки. И то в близост до британска военна база И тук няма нищо общо с НАТО. Та мисълта ми е – не всичко е толкова еднозначно, особено ако искаме да разберем кога, къде, какво

Иначе кипърските турци визуално приличат на кипърските гърци – изобщо на всички обитатели на островите в Бяло и Средиземно море, практически не носят забрадки и езанът от джамиите е в пъти по-тих от езана в континентална Турция Искрено желая обединение на Кипър – тогава Кипър ще бъде страната от ЕС с най-голямо мюсюлманско малцинство, а континенталните турци ще търсят роднини там за паспорт – бел.Ст.)

На 3 юли 1570 любителят на кипърското вино султан Селим II изпратил флот от 300 кораба и 60 000 воини, които дебаркирали на Кипър край Ларнака.След 7 седмици обсада на Никозия, изгражданите от турците редути се доближили до стените на града.Накрая 45-та атака се оказала успешна, защото защитниците вече привършили мунициите. Били изклани 200 000 души жители и така също всички свине, считани за нечисти от исляма!

Загубите на венецианците достигнали 56 000 убити и взети в плен, накарали защитниците на крепоста Кирения да я предат без бой.

На 15 септември турската кавалерия се изправила пред стените на Риветтина бастион. Венецианската

крепост Фамагуста

е защитавана от 6000 воини и 85 оръдия начело с генерал – капитан Маркантонио Бригандин.

.

Фамагуста е бил втория по значение град в Кипър,

най-важен търговски център и пристанище на кралството на Лузитанците, на генуезците и венецианците.Затова за укрепването на града се е отделяло постоянно внимание, като за разширението и адаптацията към новите военни фортификационни технологии е търсен за консултант Леонардо да Винчи. След като градът е разположен на кръстовището на важните търговски и поклонически маршрути,той е бил обект на постоянни нападения от пирати и завоеватели. До 1310 е издигнат замъка, кулата на арсенала и стените между тях.

Зад колелото, влизаме през

Лимасолската тясна порта

пробита от османците в стената. Запасяваме се с буюк су (голяма вода) за 2 ТЛ защото вече е 10 часа и априлското слънце започва да пече +26 градуса.

От 1489, когато над Фамагуста лъсва лъвският флаг на Светлейшата Венецианска република, 80 години се правят огромни усъвършенствания в конструкцията на стените и кулите във връзка след навлизането на артилерията във военното дело.

Турското гюле е заседнало в стената, вследствие на разширяването на стените с подложка от набита земна маса за гасене и намалянето силата на удара на гюлето. Намаляването височината на кулите до нивото на стените и промяната на конструкцията на парапета улеснява разполаганетото на крепостната артилерия. Цитаделата започва да се използва като затвор. Тези реконструкции са основната предпоставка крепостта на Фамагуста да издържи геройски 300 дни на непрекъснат артилерийски обстрел по време на обсадата от турците през 1570 – 1571

Обсадата на Фамагуста

от войските на султан Селим започнала през октомври 1570 като околната камениста почва крайно затруднявала обсадните работи на турците.

Запълването на рова под обстрела от крепостната стена се оказало много трудна работа дори невъзможна за обсаждащите, докато турците не сменили тактиката и започнали да копаят подземни подкопи под бастионите.

Издиганите от турците редути били настойчиво разрушавани от гарнизона, който провеждал смели излази. Накрая турците се ограничили с обграждането на крепостта отдалече с насипни редути.

Веницианският флот успял да пробие блокадата на пристанището и да доведе подкрепления, които усили гарнизона до 3500 италианци и 4 000 гърци.

Султанът осигурявал с флота си постоянен поток от нови войници и когато към април 1571 те достигнали до 50 хиляди, турците възобновили масираният артилерийски обстрел и непрекъснатите атаки на Фамагуста.

Сцена от геройската отбрана на бастиона Ривеллино ръководена от капитан Роберто Малвеци.Той се спуснал в най-дълбокото мазе на форта. Оръдейните изстрели разтрисали стените.Чували се виковете на войниците и трясъка на оръжейните изстрели.

На площадката, на върха турците били заели траншеите изкопани от венецианците и вече ги преодолявали. Малвеци ослепен от парчета падаща мазилка, изтичал в последната галерия опипвайки намерил буретата с барут и захранващия шнур подготвен от него. С треперещи ръце подпалил шнура и побягнал по стъпалата навън на въздух.След няколко секунди барутът се взривил и от недрата на Ривеллино с вулканичен грохот се издигнала смесица от камъни и пръст.

Войниците полетели във въздуха, а крепоста – опустошена и трепереща се смъкнала и като свлачище помитайки със себе си живи и мъртви, турци и венецианци. Тогава огромния облак прах закрил слънцето на обяд на 9 юли 1571 и вълната от нападатели се спряла и отдръпнала.Оцелелите защитници на крепоста започнали да разчистват развалините и да измъкват труповете на хилядите убити, но Малвеци не бил открит. Чак след 400 години при археологически разкопки била открита следа от живо погребания Малвеци в един отрязък от галерията незасегнат от взрива.

На пода лежали неговите останки превърнати в прах, златен пръстен и токата от колан на офицер от Венецианската република. Амин!

В битката за Никозия и завладяване на Кипър

се отличил храбрият еничар Джумбулат.

Килиса Бейли Джамбулат на коня си атакува пробива в стената на бастиона Арсенал. Срещу тях е въртящото се бързо колело с ножове за рязане на захарна тръстика. Джамбулат заедно с коня си са нарязани на парчета, но техните кости спират въртенето на колелото.Това позволило на плашливите турски воини да взривят адското колело и да атакуват прохода.

Фамагуста

Венецианците били принудени да взривят горната част на арсенала, за да затворят пролома.Те похабили много барут, което ускорило падането на крепоста. Венецианците се били „не като хора, а като гиганти“ според отчета на Лала паша. Неговият син загинал също от взрива, който съборил Арсенала.

Останките на Джамбулат са погребани в музей на лобното му място в бастиона Арсенал, който днес е преименуван в Джамбулат. Те са положени в мраморен саркофаг обкръжен от почетна стража и бойни знамена.

Съществува легенда, че ако някоя жена изяде плодовете от дървото което расте пред музея, тя обязятелно ще роди момче

Художникът Стефано Гибелини е нарисувал гравюра, където е отбелязан взривът на галеота (главния турски кораб) по време на артлерийския дуел с крепостните оръдия. На този кораб се намирали съкровища и пленици от знатни семейства от Никозия, за които трябвало да се плати откуп или продадат в робство. Корабът се отправял към Истанбул, но капитанът решил да отправи един последен „салют“ към крепоста Фамагуста. Тогава внезапно проехтял взрив и галеотът заедно с още два съседни кораба отишли на дъното. Причината за взрива е подпалването на барутния корабен погреб (склад) от една самоотвержена венецианска пленичка. Амин!

На една карта видях обозначени координатите на мястото на потъването на галеота със съкровищата, но след изпитото кипърско вино ги забравих

Но уви, отбраната не можела да издържи без помощ отвън. Християнският флот сменил курса от Кипър към Месина. Останали били само 700 верни защитници. Жителите на града останали без вода и храна открито поискали да се предаде града. На 1 август 1571 примирието заставило оръдията да млъкнат. Представителят на Лала паша предал

акт за капитулация – ферман

с много изгодни условия за предаване на защитниците. Те трябвало заедно с жените и децата да бъдат отведени с турските кораби на Крит.

На 2 август се отворила Морската порта и изнурените защитници на Фамагуста започват да се качват на корабите капитулирали след 300 дни обсада, ранени и гладни с пушките, багажа и семействата си.

Двата входа се сливат отвътре в един голям сводест изход към града. Тръгваме диагонално да пресечем стария град по улица Итиклал към главната катедрала Св.Никола.

Цитаделата

е в югоизточната част и се състои от ниски дебели кули и подземни коридори водещи към артилерийските каземати.

На преден план ясно се вижда как старият замък е вграден в цитаделата.

Чаршията в Стария град е пълна със златарски и сувенирни магазини и ресторанти. На връщане тук обядвахме вкусна тавук (пилешка) чорба за 10ТЛ.

Джамията на Синан паша е бившата църква Св.Петър и Павел.Тя е построена от богатият търговец Симон Ностраро след една много успешна сделка през 1360 в Фамагуста. Какви филантропи милионери е имало някога!

До нея вдясно е гробът на Мехмет Ефенди (носител на запазената марка турско кафе ;)) (всъщност е може би изобщо най-доброто турско кафе – бел.Ст.)

Това е прочутия отомански дипломат в Париж Мехмет Челеби, починал тук в изгнание.

Вдясно са част от стените на двореца на венецианския губернатор. Тук генуезците са държали година под домашен арест младия крал на Кипър Питър II.

На заден план са останките от църквите – близнаци с името на Св.Йоан – едната на Ордена на тамплиерите, а другата – на хоспиталиерите – йоанити.

Новината за страховитта 300 дневна отбрана на Фамагуста и ужасния край на управителя Маркантонио Брагадин и последвалата загуба на остров Кипър пристигна като бомба във Венеция, която отскача из цяла Европа!

Европа най-сетне се събужда и това води до победата на обединения християнски флот край Лепанто на 7 октомври 1571 и спиране на ислямския джихад! Амин!

Но ударът по Кипър е тежък и неотразим и за повече от 300 години над Кибрис се вее червеният байрак с полумесеца! (смея да твърдя, че не е бил червен. Червено е републиканското знаме на Турция – бел.Ст.)

Междувременно победителят Лала Кара Мустафа паша заедно със своите верни еничари отпразнували преименуването на катедралата!

Очаквайте продължението

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Изгодни нощувки във и около Фамагуста:

Booking.com

Други разкази свързани с Северен Кипър – на картата:

Северен Кипър

Ето и местата за преспиване из цял Кипър:

Booking.com

 Днешният пътепис ще бъде малко особен, т.к.не е основан върху преки впечатления (за щастие или не) върху описвания обект. Лекото отклонение от правилата за публикуване (да бъде личен) допускам, защото пътеписът изразява лично пристрастие по тема, по която смятам, че не може да има безпристрастни. И понеже все някой ще каже, че липсва обективност или че става дума за пропаганда: не забравяйте, че в една гражданска война не може да има обективност! Който търси обективност и другата гледна точка – да прати негов пътепис. А вече друга тема е, че съм съвсем несъгласен с изводите в статията – това няма да е за сефте на нашия сайт;) а мнението си ще изразя в коментар след края на пътеписа.

Приятно четене – имайте предвид, че темата е болезнена:

 

 

Изгубената Сирия

част шеста

Свещената война от Маракеш до Маалюла

 

 

Градината Менара (Menara) е разположена западно от Маракеш, Мароко по пътя на автобус N19 (30 дирхама) от летището до центъра.Тя е част от световното културно наследство  и за разлика от градината на Ив Сен Лоран с кактусите –  Мажореле Majorelle (50 дирхама) е безплатна и любимо място за разходка на местните жители.

Менара е построена през 1130 от фанатичния  берберски султан Абд Ал –  Мумин завзел Маракеш, Северна Африка и Андалусия. Павилионът е характерен със  своя зелен  пирамидален покрив.

 

 

Изкуственото езеро е заобиколено от палмови, портокалови и маслинови градини. То се захранва от сложна система  qanat  от подземни резервоари и канали докарващи водата от 30 км от топящите се снегове на планината Атлас.

След нашата разходка из парка  и кафе на прохладна сянка се отправихме към  спирката на автобус  N11 (3,5 дирхама) заедно  с местните младежи. Те  се държаха прилично по марокански т.е. не се целуваха, не се  прегръщаха, не  пиеха  бира, не пушеха и не пееха. Вместо да се качим на такси   като всички туристи предпочетохме градския транспорт. За наша изненада вътре имаше един висок слаб брадат младеж, който се разхождаше между пътниците с касетофон от който гърмеше проповед  и просеше по 1 – 2 дирхама от всеки. Той се спря пред нас изгледа ни страшно, но ни отмина.

Попитахме студентите –  за какво събира пари?

– За билет до Сирия, за да вземе участие в свещената война –джихад против неверниците бе отговорът, който ни изненада. В съседно Мали  Френския чуждестранен легион беше разбил джихадистите и те трябваше да търсят друго място, където да спечелят кървавите си заплати от 1200 долара.

 

Припомних за тази среща отново, когато видях снимката на този Антихрист след нападението над

християнското село Маалюла (Maaloula)

на 40 км от северно от Дамаск близо до границата с Ливан.Този „герой” беше свалил кръста от църквата и забил отгоре знамето на Ал Кайда.

Това е входъта на Маалюла, където някога 20% мюсюлмани арамейци живееха мирно с 80% християни арамейци.

 

За баласираност на информацията

ще  използвам репортажите на „Ню Йорк Таймс” и „Комсомолская Правда”

 

9 септември 2013. Очите на Мария са  пълни с болка и мъка, погребваща сина си,

 

загинал заедно с другарите си християни при самоубийствената атака на джинадистите.

Тя още се страхува да говори за случилото се на 4 септември. Те пристигнаха в нашето село на разсъмване.. 5:30 часа. Един джип пълен с експлозиви се врязва във входната арка и с вик „Алах Акбар” смъртника взривява блок поста заедно с няколко войника от местната милиция. Те нахълтват с изстрели и викове с марокански акцент:

„Ние сме от Ал –  Нусра Фронт и дойдохме да направим живота на кръстоносците мизерен”.

Кръстоносци, така неграмотните джихадисти наричат мирните арамейски  жители на Маалюла, който  в древността са били също жертви на кръстоносните походи! Предполагам, че много от вас са гледали  филма на Мел Гибсън „Страстите Христови”, където Христос се моли на арамейски в Гетсиманската градина преди да го предадат на римляните.Този древен език се говори днес от 1 800 души само в Maaloula и още две села Bakhaa и Giobadine. Заради древните православни манастири „Мар Текла“ (Св. Текла) и „Мар Саркиз“(Св. Сергей) ЮНЕСКО счита селото за част от световното културно наследство.

 

Хотел „Сафир“ над Маалюла откъдето бунтовниците обстрелваха селото е бомбардиран от сирийската авиация.

 

Майка Пелагия Саяф, игуменката на манастира „Св. Текла”   заяви по телефона на ВВС, че 53 монахини и сирачета са живи и не са пострадали,а има само счупени стъклата на прозорците и недостиг на гориво. Друга монахиня добави, че някои от бунтовниците са местни хора, които са обещали да защитават манастира, но страхът е обзел хората.

„Ако Маалюла оцелее, това ще бъде чудо,“ каза майка Пелагия Саяф.

„Маалюла  е празна. Виждате ли призраци по стените“

Като си припомня за събитията от последната седмица, 62  – годишният Аднан Насрала разкава как експлозията е разрушила входната арка точно срещу неговата къща.

„Видях хора, които носят Ал Нусра ленти за глава и които са започнаха да стрелят по кръстовете „, заяви Насрала.

Един от тях постави пистолет в главата на съседа и го принуди да приеме исляма, като го накара да се повтаря „Няма друг Бог, освен Алах !“

След това те се пошегува: „Той е сега един от нашите“

Насрала е работил  в ресторант си, който той нарича Maaloula, в американския щат Вашингтон и се връща в Сирия преди въстанието срещу президента Башар ал –Асад, което избухва през март 2011 година.

„Имах голяма мечта. Да се върна в моята страна и да развия туризма. Аз построих къща за гости и дадох  2000 $ за монтиране ветрогенератор, който да дава електроенергия в селото.

„Мечтата ми  отлетя като дим. Четирийсет и две години на работа за нищо“, оплака се той.

Но по – лошо, за него, е това, което той разказва, за реакцията на своите мюсюлмански съседи, когато селото е завладяно от бунтовниците.

„Жените излязоха на балконите си и викаха от радост, и деца… направи същото. Открих, че приятелството ни е повърхностно. “

Но сестрата на Насрала , Антоанета, отказва да осъди съседите: „Те са бежанци от Хараста и Дума (в покрайнините на Дамаск), които ние сме приели тук, но те  разпространиха отровата на омразата, особено сред по-младото поколение“, каза тя.

Друго местно момиче Rasha, разказва как джихадисти са отвлекли годеника й Атеф, който бил към селската милицията  и брутално го  убили: „Обадих му се на мобилния телефон и един от тях отговори“, каза тя.

„Добро утро, Rashrush“, един глас отговори, използвайки прякора си. „Ние сме от Свободната сирийската армия. Знаете ли,че годеника Ви е член на shabiha (проправителствените милиции), който е превозвал оръжие, и ние ще му прережем гърлото“

Мъжът казал за Атеф, че му е била дадена възможност за приеме исляма, но той е отказал и с подигравка добавил: „Исус не  дойде да го спаси“

 

Статуята на Христос е разперила отчаяно ръце.  Вижда се лека повреда от обстрела.

 

Сирийската армия  изпрати специални части, който да прочистят Маалюла. Но след това се изтеглиха заедно с бунтовниците, но монахините останаха под прицел.

Защо бе атаката над това малко селце с 1000 жители, маловажно от военно стратегическа гледна точка?

Планът на джихадисти е ясен и циничен, ако няма светини, няма да има и християни в Сирия.

А каква е позицията околния свят, който гледа как християните както някога са преследвани и хвърляни на лъвовете за развлечение.  Франция, според Саркози от 2011”за християните няма място в Леванта, специално в Ливан и Сирия”. Джон Кери наскоро заяви, че няма нужда да се защитават малцинствата в Сирия и трябва да се накаже Асад за химическата атака която уби  1000 души. Монахинята Агнес от близкия манастир заяви, че атаката е дело на бунтовниците.За да спре готвения въздушен удар Обама се съгласи с предложението на Путин за  унищожение на сирийското химическото оръжие. Доволен от договора  е  също Израел, който знае, че ако падне Асад, то химическото оръжие ще попадне в ръцете на Ал Кайда.  Опозицията на Асад е главно от суни мюсюлмани, или 74%  от мнозинство. То е подкрепяно от сунитките държави: Турция, Катар  и Саудитска Арабия. Те се включиха активно във войната след като бе подписан довор за строеж на петролопровод между Иран, Ирак, Сирия и Ливан. Асад е алеви или от  шийтската секта на исляма подкрепяна от Хизбула от Ливан, Иран и  шийтското доминирано правителство на Ирак. Заедно с християните, друзите и кюрдите те са останалите 16% според данни на ЦРУ. Кюрдите вече са взели под контрол североизточна Сирия и са напът да осъществат своята мечта за Кюрдистан.Първо като се обединят  с братята си от проспериращия и почти независим Северен Ирак и после с тези от Южна Турция за ужас на Ердоган. Като единствен защитник на християните в Сирия остават Русия и папата.Те и САЩ обаче не успяха да защитят от християните в Ирак. След поредца от атентати, палежи, отвличания и убийства те бяха прогонени от Ал –  Нусра и сега там няма  християни. Путин заяви пред „Ню Йорк Таймс”:”че е обезпокоен, че в Сирия воюват не само наемници от арабските страни (Мароко, Либия, Йемен…), но и стотици бойци от западните държави  и даже от Русия (Чеченския батальон!). Кой може да гарантира,че тези бандити, натрупали опит не ще се окажат след това в нашите страни(на олимпиадата в Сочи?), както това се случи в Мали след либийските събития?Това е реална опастност за нас. Ужасната трагедия по време на Бостонския маратон още веднъж потвърждава това.”

 

 

Напоследък в Египет над 50 църкви бяха опожарени и разграбени като тази на „Дева Мария” във Фаюм от мюсюлманските братя.Това бе тяхното отмъщение над 10 милиона коптски християни за сваления ислямски президент Мурси. Заради надвисналата опастност е затворен за посещение и православния манастир” Св. Екатерина” на Синай въпреки, че той притежава ферман от Мохамед.

Архиепископът Абу Закхам (Abu Zakham, вижте  го в http://patepis.com/?p=39065) е бил прогонен заедно  с 85 000 християни от Хомс от екстремистите бунтовници.Той добави, че и християните от околностите на Дамаск са прогонени по същия начин: „Има план да се прогонят християните.Защо ние не знаем?“

 

Повече от 450 000 сирийски християни са напуснали своя дом в търсене на по безопасно място вътре в страната.По късметлиите са я напуснали и са в бежанските лагери в Ливан или в други страни.

 

Сирийската монахиня има  татуировка с кръст. Малко татуирано кръстче забелязах и на дясната ръка на коптските християни в Египет, когато се ръкувах с тях.Това е за сведение на граничарите ни. Медицинският преглед на бежанците ще покаже дали са обрязани като правоверни мюсюлмани.

България е приела много бежанци

като сефарадските евреи, бягащи от Испанската инквизиция, арменците след геноцида от 1915, белогвардейците след победата на Червената армия 1918, гръцките партизани след 1945, които са приели нашата култура и са се интегрирали като добри български граждани. Както казаха от „Атака” около Сирия има многобогати мюсюлмански страни където могат да намерят убежище бежанците: шиитите – в  Иран, а сунитите – в  Йордания, Саудитска Арабия и Катар. А казълбашите (турците –  алиани) от Лудогорието  и ДПС могат да приемат бежанците от шиитската секта алеви.

Но не съм съгласен да дадем убежище на терористи като Шамил Басаев*, главозера от Беслан и бивш студент във Варна. За нас бедните българи  има възможност да подадем ръка на православните сирийски изгнаници, потомци на първомъчениците за вярата  св. Текла и св. Сергей. Боже пази България и да се молим парламента ни да има мъдроста да приеме декларация за неутралитета ни във войната в Сирия!

Някога жителите на Маалюла отбелязваха шумно и весело празниците на своите светии. Особено тържествено се честваха дните на св. Текла (24 септември) и на св. Сергей и Бахуса (7 октомври). На 14 септември, на Въздвижение на св. Кръст Господен, селището се озаряваше от огньове и фойерверки. Най – големият огън се запалваше в планината в памет на св. Константин и Елена, които в 325 г. в Йерусалим намерили св. Кръст Господен. Тогава за по – бързо съобщаване на радостната вест в Константинопол по върховете на хълмовете били запалени сигнални огньове. Днес по хълмовете има още снайперистите, готови да сеят смърт в Маалюла.

 

Кръстов ден, 2013, Цветан Димитров

 

 

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

*Шамил Басаев и да иска, не може даже да кандидатства за бежанец днес – бел.Ст.

Други разкази свързани със Сирия – на картата:

Сирия

 

 

За разлика от стария пенсиониран ветроход „Калиакра“ тук има навигационата рубка.

 

Котвено вързалното устройство.

 

 

С бушприта кораба е дълъг 55 метра.

 

За туристите има достатъчно площ да правят слънчеви бани на борда.

Трите мачти с въоръжените платна типични за баркентина.

 

Модерният електронен компас и лота, който показва скороста ни (12,2 възела) са верни помощници на капитана, който следи курса и дава указания на колко градуса да се завърти руля.

 

Старият морски компас е гаранция, ако електрониката откаже.

 

 

 

Модерният плотер е начертал препоръчителният ни курс на картата така, че да не се сблъскаме с нос Емине.

 

Бордовите нощни червени светлини и тръбата на тифона, който се използва само при мъгла за сигнализиране, когато няма видимост.

9, 8239 Бургас, България

Тук на нос Емине свършва Балкана

Не публикувам снимки на застроеното ни с бетонни хотели крайбрежие за да не развалям романтиката на плаването ни под платна.

 

Опитните морски вълци следят платната.

 

След поворота платната са увиснали като прани гащи, т.е. няма вече попътен вятър и се налага да се свалят. Капитан Генчев нарежда да се включи двигателя, който е толкова тих, че не се усеща.

 

 

 

Дрямка след обилният обяд приготвен в камбуза: кюфтета, пилешки пържоли и варени зеленчуци и нектарини (включено в цената).

Делфините (къде са?-тъкмо се гмурнаха!) ни водят към Несебър.

 

 

13:30. Кадетът(е, няма женски род) опъва шпринга и ни връзва.

 

 

След 5 часа под платна баркентината ,,Роял Хелена” е в древното пристанище на Месембрия. Дори има възможност да се качим на една руска отремонтирана Комета на подводни криле и да продължим до Созопол както някога за 40 минути.

 

Морската богиня кацнала на носа на ветрохода ни маха за сбогом.

Ние сме доволни, че Черно море бе спокойно, нямаше клатене и морската  болест по време на круиза.

 

 

 

Отминаваме сити покрай култовата кръчма ,, Капитанска среща”.

 

Бродейки сред сокаците на стария Несебър до един ресторант,

 

 

 

забелязваме остатъци от църковни стенописи.

 

 

 

Отбиваме се и под сянката на столетна смокиня, отпиваме жадни от студеното бургаското пиво и фрапе. После се отправяме към единствената действаща църква в Несебър ,, Успение Богородично”.

 

 

 

 

Тук запалваме свещ пред чудотворната византийска ,,Черна Богородица”. Според свещеника тя е наш военен трофей  заедно  с пояса на Богородица. Вижте повече в Изгубената Сирия (3): Хомс и поясът на Богородица. http://patepis.com/?p=39065

 

Заоблачи се, прежуря и заръмя докато излизахме из портата на Месембрия, но ние бързо се шмугнахме в прохладият бус. Той сякаш  ни очакваше  за да ни прибере във Варна (за 12 лева).

 

кап. Цветан Димитров, Успение Богородично, 2013

 

 

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с – на картата:

Черно море

Днес завършваме поредицата С мерак към Андалусия, която ще завършим с Катедралата Мескита де Кордоба в Испания. Започнахме с обиколка на Танжер в Мароко, премихаме от Тарифа до Кордоба, където последния път се запознахме с историята на Катедралата.

Приятно четене:

Катедралата Мескита де Кордоба

 Катедралата – джамия

част четвърта от пътеписа

С мерак към Андалузия или копнежът на емигранта

Максурата (Maksura)

e вдясно от мирхаба и това е мястото на халифа.

 

Зад вратата на маскурата има тесен коридор към двореца на халифа.

 

 

Куполът над маскурата има раковини за да осигурят също да се чуе думата на халифа.

 

Тук някъде под купола се е намирал и трона на Ал Хакам II, направен от финна кожа (тип кордобан ?), абаносово и сандалово дърво. За неговата изработка се трудили седем години шест големи майстори с чираците си. Там се намирал и Корана, завит с бродирано покривало. Коранът бил толкова тежък, че трябвало двама човека да го повдигнат. Златни векове на разцвет на науката и културата в Кордоба били IX—X. Учените наричали града”украшение на света”.

В Кордоба имало 70 библиотеки, а библиотеката на халифа Ал Хакам II имала 400 000 тома, включително много редки ръкописи.

На 11 август 997 маврите превзели катедралата в Сантяго де Компостела. Халифът Ал Мансур се приближил към мощите на Св. Яков, където намерил един стар монах до гроба на светията. Той го попитал:”Защо си тук?”. ”За да почета Свети Яков. ” – отвърнал монаха: и победителя дал указание да не ги докосват. После заповядал да разрушат катедралата, а вратите и камбаните да бъдат пренесени в Кордоба на гърба на пленените християни. От камбаните били изработени полилеите за джамията. В знак на благодарност към Аллаха за победата в джихада халифът Ал Мансур изградил последното голямо разширение на Мескитата, отбелязано на плана в кафяв цвят.

3. Катедралното преображение

Осем века продължила борбата за освобождението на Испания от маврите – Реконкистата. ”Сантяго!” е бойният вик на християните в атака. Мирният апостол получил прякора „ Сантяго –Матаморос”, или”Сантяго – Изтребителят на маврите”.

 

 

Рицарите на тържествуващата Реконкиста водени от краля Фернандо III Свети достигнали на 29 август 1236г. до Кордоба. Тогавашният правител принц Абу Хасан предал ключовете на града без бой при условие да се осигури безопасен изход на всички граждани. Маврите събрали багажа си и се отправили към Гранада, последното оцеляло емирство в Андалузия. Новите кастилски колониалисти триумфално внесли вътре в Мескитата статуята на Христос и отсужили първата литургия. Полилеите били свалени и от тях наново отляли камбаните, които били върнати обратно в Сантяго – вече на гърбовете на мюсюлманските пленници.

 

 

Фернандо III Свети се оказал не само набожен човек, но и голям ценител на красотата, който се очаровал от формите на ислямският храм. Той се отказал от мисълта да го разруши, въпреки, че мнозина наоколо натоявали и се задоволил с това да окачи разпятието.

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

Синът му Алфонсо Х през 1260 г. построил първият Кралски параклис (Capilla Real) вътре в стила мудехар (mudéjar). Този термин произлиза от названието на мюсюлманите, които живеели на християнска територия от арабската дума”муаджан” т. е. ”опитомен”. Понеже на големите католически строежи работели повечето от тях, защото други нямало в новозавзетите земи, този термин се прехвърлил върху уникалният архитектурен стил.

 

Така мудехар е един прекрасен мавритански стил на ясна испанска”идейна платформа”.

Първите промени започнали още в началото на XIII век, когато били зазидани арките съединяващи вътрешното помещение с Портокаловият двор. Тогава богатите кордобски фамилии започнали да строят собствени капели покрай вътрешните стени, без обаче да променят общата планировка.

 

В дъното се вижда поредицата от параклиси.

 

Млади испанчета пред гробницата на перуанският Паисий – Инка Гарсиласо де ла Вега, автора на летописа” История на държавата на Инките”. След литургията архиепископа на Кордоба тържествено им върза „пионерските“ връзки (в някои страни от Ориента и пречупеният кръст е приемлив символ  – страни всякакви, живот… – бел.Ст.)

Мескита де Кордоба, Calle del Cardenal Herrero, 1, 14003 Кордоба, Испания

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

 

Магията на това свещенно пространство е все още жива и днес гостуващите мюсюлмани очакват да получат възможност тук в Мескитата да отправят своите молитви към Аллаха.

 

През 2010 по време на Святата седмица (Santa Semana) преди Великден, когато отвън шестват качулатите братя, група радикални мюсюлмани от Австрия организират провокативна молитва вътре. Резултатът е няколко ранени и арестувани.

Отговорът на испанските католици е ясен, забраната е: докато Ердоган не разреши на християните да се молят в катедралата – музей… Света София” в Истанбул. А това няма изглед скоро да се случи след като наскоро турският парламент реши да превърне отново в джамия… „Света София“ в Трабзон.

 

Когато в Испания била завършена Реконкистата и били изгонени маврите и евреите, Святата инквизиция решила да преустрои джамията в християнски храм. Най – значителните промени станали през XVI век, когато в средата на джамията —най голяма след Кааба (22 400 м2)— била издигната катедралата”Непорочното зачатие на Богородица”.

Гражданите на Кордоба били против това строителство и решили да не участват. Страстите се разгоряли и накрая след дълги спорове архиепископът на Кордоба се обърнал към императора Карл V, който дал своето разрешение за строеж на църква вътре в джамията.

Катедрала Мезкита, Кордоба

След благословията от Светата инквизиция резултатът е (без)порно бароково безцеремонно зашеметяващ. Вътре има всичко което се полага по канон за една катедрала:

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

Величествена кръсто – куполна конструкция,

Главен олтар,

Катедрала Мезкита, Кордоба

Орган

 

Дървени пейки с библейски сюжети.

 

Само няма стени…Това е едно изненадващо архитектурно решение, което обединява сакралните пространства на Мескитата и Катедралата.

През 1526 г. при посещението си в Кордоба императорът изказал съжаление след „като прерязал лентата“: „Вие построихте, това което може да се построи навсякъде, и разрушихте това което е уникално в света“ Като имам предвид, че същият Карл V поръчва съграждането на триумфален дворец, като събаря част от другият шедьовър на изкуството на маврите –двореца Алхамбра в Гренада, това му изказване е май измислица на някой „платен журналист“

Катедрала Мезкита, Кордоба

Новият таван на катедралата сякаш е издут като балон и устремен към висините.

 

На преден план е стената със заглушените арки и най големият градски вътрешен двор (patio) с 98 дървета и размери 130Х50м. Стените на катедралата се оказали по високи от покрива на джамията и като, че ли израстват по средата на покрива – гледано от камбанарията или по отдалеч.

Архитектът на това преустройство Р. Руис се е постарал да използва наличните конструктивни елементи –арки.

 

Той успял да направи плавен преход към новата конструкция.

Така се съхранил автентичния външен облик на сградата, за което трябва да сме благодарни, защото от околните улици се вижда само старата Мескита.

Отдъхвайки навън си мисля, че вътрешната скрита красотата на джамията е толкова ослепителна,

 

 

 

 

че не подлежи на нито едно описание, колкото и да е добро.

Илинден 2013, дон Цветан Димитров

 

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Другата Испания – на картата:

Другата Испания

Продължаваме поредицата С мерак към Андалусия, която започнахме в Танжер и продължихме между Тарифа и Кордоба. Днес Цветан ще ни разкаже подробно за катедралата Мескита де Кордоба.  Приятно четене:

Катедралата Мескита де Кордоба

или копнежа на емигранта

част трета от пътеписа

С мерак към Андалузия

   

На горната марка е отпечатан лика на емира Абд ар-Рахман I, а по долу е неговото наследство Мескитата (Mezquita – джамия на испански) или днешната катедрала в Кордоба, Андалузия. Тя е паметник от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

 

Поредицата пътеписи „Изгубената Сирия” има своето естествено продължение в историята за изграждането на Мескитата и съдбата на един сирийски бежанец.

1. Началото или бягството

Арабският принц Абд ар-Рахман е само 20 годишен, когато в 750 година в резултат на въстанието на Абасидите почти цялата му фамилия Омаяди е изклана. Той побягва от Дамаск заедно с брат си Яхия, четиригодишния си син Сюлейман и няколко сестри и православният роб Бедр към долината на река Ефрат.

  Пътят му бил пълен с опастности, понеже Абасидите изпратили по петите му конница, която да го открие и убие. Абасидските агенти настигнали бегълците, които се криели в малко селце. На Абд ар-Рахман се наложило да изостави малкия си син и сестрите и да продължи заедно с брат си и роба. По късно тройката е отново настигната от конницата. Абд ар-Рахман и другарите му се хвърлили да преплуват Ефрат. Докато се опитвал да преплува опасната Ефрат, брат му изостава и заплувал обратно към конниците, вероятно от страх да не се удави. Преследвачите умолявали бегълците да се върнат като обещавали нищо лошо да не им направят. Абд ар-Рахман се провиквал от другия бряг жално: „О братко ела при мен, ела при мен!“ Но уви, брат му веднага бил заловен и убит. Те отрязали главата му за наградата и оставили тялото му да изгние. Изпаднал в шок Абд ар-Рахман побягнал надалеч от брега, докато силите му се изчерпали. Двамата с Бедр-ос (май е от арменски произход?) останали сами в пустинята пред прага на неизвестното. Continue reading →