Tag Archives: 2025MPM

Как БНТ допринесе за интереса към кмета на София

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Светая Светих на публицистиката на обществената телевизия се случи нещо, което не изненада никого. Интервюто на софийския кмет, излъчено тази събота, липсваше в така наречения пълен запис и от предходния събеседник се преминаваше към репортаж, следващ интервюто на кмета.

Интересът към интервюто беше голям, тъй като освен кризата с извозването на софийския боклук кметът засегна и критиката, идваща откъм Ново начало и Пеевски:

Точно господинът, който е фалирал всичко, до което се е докоснал – “Д като фалит”, не мисля, че е удачно да говори кой какво граби, защото той е най-големият грабител в държавата и е изключително некоректно да морализира кой защитавал интересите на народа. Като защитава интересите на народа, да се откаже от охраната, която струва колкото една детска градина. Аз си ходя по улиците за разлика от него.

Столична община пусна онлайн оригиналния запис, едва след известно време същото е направила и БНТ, като от пресцентъра на телевизията са заявили за Офнюз, че не става дума за цензура, а за “техническа грешка” при качването на записа. След като проблемът бил забелязан, интервюто било публикувано “в оригиналния му вид”.

Историята проследяват Дневник, Капитал, Медиапул, Офнюз, Клуб Z и др. Научаваме се, че възстановяването първо е било частично, без коментара на кмета за Пеевски.

Вземайки предвид факта, че операциите върху интервюто привлякоха вниманието на много зрители – “докато националната телевизия си мислеше, че може да контролира онлайн пространството, интервюто обиколи социалните мрежи” – Капитал уместно свързва отразяването на кмета с ефекта Стрейзанд (Стра̀йсънд според Уикипедия).

ЕСПЧ: Иларева срещу България

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съобщение на БХК:

В първото дело за онлайн реч на омразата срещу България ЕСПЧ установява, че прокуратурата е действала неадекватно при разследването на закани и подстрекаване към насилие и реч на омразата, отправена към правозащитници, поради професионалната им дейност в защита на бежанците и мигрантите.

С решение от 9 септември 2025 по делото Иларева и други срещу България (№ 24729/17) Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови осъдително решение срещу България заради бездействието на българските власти срещу закани, отравени в социалната мрежа „Фейсбук“ срещу правозащитници, защитаващи правата на бежанците и мигрантите. Това е първото решение на този съд за онлайн реч на омраза срещу България.

Фактите по случая

Жалбоподателите са трима правозащитни активисти – адв. Валерия Иларева, Лидия Стайкова и Красимир Кънев. През януари 2015 г. чрез няколко Фейсбук профила към жалбоподателите са отправени яростни нападки, закани за убийство, за изтезания и побои, както и изключително вулгарни обиди. Всички закани и обиди са във връзка с правозащитната им дейност.

По отношение на заканите за убийство прокуратурата приема, че те са „проява на лично мнение“. След жалби от жалбоподателите, Софийски районен съд и Софийски градски съд потвърждават становището на прокуратурата.

Съдът в Страсбург

установява, че са нарушени правото на личен живот (чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, ЕКПЧ) и правото на свобода от дискриминация (чл. 14 във връзка с чл. 8 от ЕКПЧ).

Съдът отбелязва, че публикациите съдържат тежка сериозна реч на омразата, която е била бързо и многократно споделяна и е достигнала до жалбоподателите. Изявленията са били ясни и изпълнени с насилие, жалбоподателите са били ясно посочени и публично изложени, а работните им адреси са били лесно откриваеми. Естеството на използваната реч и омразата, изразена в тези публикации, не могат да бъдат приравнени към обикновено изразяване – пък било то и преувеличено – на отрицателно мнение за жалбоподателите. Като се има предвид съществената роля на интернет като безпрецедентно мощна платформа за обмен на идеи и информация, която крие риск от нарушаване на правата на човека, задълженията на държавите важат както офлайн, така и онлайн (§ 140 от решението).

В решението си ЕСПЧ посочва, че властите не са направили сериозни опити за следствени действия – не са поискали международна правна помощ, не са изискали данни, предоставени при създаването на профилите, не са събрали информация от компютри и телефони на установени лица, нито са разследвали собствеността на уебсайт, свързван със заподозрян (§§ 139 – 144 от решението). ЕСПЧ заключава, че предприетите действия са неадекватни и неспособни да изяснят фактите по случая. Нарушение на ЕКПЧ.

Съд: Личното мнение на Волгин не се е отразило на правата на жертвите на комунизма

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Преди време във връзка с изказвания на Петър Волгин СРС прие, че възхвала на Народния съд е противоправна (съдия Андрей Георгиев).

Стана известно второ решение – отново по повод изказвания на Петър Волгин, този път на Софийския градски съд, съдия Боряна Магделинова, по колективни искове

  •  за установяване, че с публичните си изказвания Волгин засяга паметта на
    жертвите на комунистическия режим;
  • за осъждане  да преустанови публични изказвания, с които
    възхвалява и оправдава, представя като нещо справедливо всякакви проявни
    форми на обявения за престъпен комунистически режим, действал в
    Република България  (1944-1989) и
  • за осъждане  да заплати  обезщетение на вреди. 

Цитират се изказвания и публикации, в които Волгин твърди, че “На България днес е нужен нов 9-ти септември и нов Народен съд. Голяма част от българския политически, икономически и медиен елит заслужава да застане пред него. Особено онези, превърнали се в ретранслатори на най-мракобесните либерални практики и вашингтонско-брюкселското промиване на мозъците. Едва когато тези агенти на влияние изчезнат от публичната сцена, България ще има шанс да се развива
като свободна държава“.

Съдът:

Липсва положителна оценка на Народния съд. Препратката към посочените исторически събития е обусловена от неодобрението на автора на настоящото управление на страната, което му дава основание да призовава към промяна на статуквото с радикални средства, каквито са изполвани след 9 септември 1944 г. […] Тъй като ответникът към датата на процесните публикации не е бил член на политическа партия, той изразява личното си мнение като журналист и човек с активна гражданска позиция, както и възмущението си от начина, по който се управлява българската държава.

Правото за изразяване и разпространение на мнение по чл.39 от КРБ е ограничено единствено от регламентираната в ал.2 забрана това право да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. Не може да се направи извод изразеното в процесните публикации лично мнение на ответника, да се е отразило на правата и доброто име на ищците, което да обуслови ангажиране на неговата отговорност за обезщетяване на настъпили вреди.
Да се приеме, че е противоправно публикуването на мнение, с което журналист-политически анализатор изразява неодобрение от начина по който се управлява държавата и призовава за промени, би довело до ограничаване на регламентираните в КРБ основни права на граждани.

Исковете са отхвърлени. Решението не е окончателно.

Има разлика в заключенията на съдиите Андрей Георгиев и Биляна Магделинова. Според Магделинова нищо укоримо не се е случило, ако някой иска нов Народен съд. В пост във фейсбук по повод решението Волгин казва, че никога не е възхвалявал комунизма, но че иска наистина нов Народен съд.

 Решението от 27 август 2025 г.   

Камен Донев е невиновен по делото за обида, заведено от директора на Народния театър

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През 2022 г. в Народния театър имаше поредица от събития, започнали с протеста на Александър Морфов срещу присъствието на Велислава Кръстева (ДПС) едновременно в политиката и в театъра. Морфов беше дисциплинарно уволнен от директора Васил Василев, което доведе до реакции на актьори. Срещу участието в бТВ на един от тях – Камен Донев – директорът заведе наказателно дело за обида.

Три години по-късно СГС е оповестил окончателното решение по делото, но ето развитието на конфликта:

1

СРС на първа инстанция оправда Камен Донев за твърденията му в предаване на бТВ, включително “В театъра, в Народния театър, се появиха, станаха неща, които аз тука няма да споменавам, щото влизаме много в кухнята, които са недопустими. Сега, тези неща може и да не са, да нарушават правилата, административните правила, но те нарушават моралните и професионалните правила, които са се случили и само заради това аз съм убеден, че този човек, който в момента е директор там, трябва на момента просто да бъде сменен. Това е моето мнение, моето лично мнение и не искам да казвам тежки думи, но бих казал, че в изкуството няма място за мижитурки, както и във всяка една област на живота, но особено в изкуството, защото сцената, изкуството, това е една декларация, това е послание, това е изразяване, това е обръщение към хората”.

СРС: “Изразява се едно принципно становище на подсъдимия Донев, че „в изкуството няма място за мижитурки, както и във всяка една област на живота, но особено в изкуството”, което вътрешно убеждение и твърдение на подсъдимия по никакъв начин не е отправено към частния тъжител и по никакъв начин не може да бъде отнесено към него и с този израз по никакъв начин не може да бъдат засегнати честта и достойнството на когото и да е, вкл. и на частния тъжител Василев. Думата дори е използвана в множествено число, именно защото подсъдимия я е употребил принципно и най-общо за да илюстрира своето виждане, че с изкуство следва да се занимават достойни хора.

По отношение на използваните от подсъдимия думи и изрази „човечец“ и „не е читав човек”, най-общо може да бъде обобщено, че те представляват общи съждения, мнения и умозаключения, които не съдържат съставомерните признаци на престъплението „обида”. Те не могат да се възприемат като унизителни по своя характер, тъй като не са обективно неприлични, вулгарни или непристойни.
Употребявайки посочените изрази и думи, подсъдимият е изразил личното си мнение, което по своя характер безспорно е негативно за работата на тъжителя като режисъор и директор. Подсъдимият обаче е обективирал негативно оценъчните си съждения спрямо тъжителя, обстоятелство, което е съвместимо с правото на свободно изразяване на гражданите, закрепено в чл. 39 от Конституцията на Р. България и чл. 10, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека.”

2

СГС изцяло потвърждава присъда от 27.06.2024 год. по НЧХД № 2735/2023г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 97 състав:

“За да е налице обида, от обективна страна, деецът следва да е казал унизителни за пострадалия думи и изрази публично, като същите следва да носят белезите на непристойни, груби, вулгарни, цинични, неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми, ценности и правила, в т.ч. и на поведение и същевременно да засягат чувството за лично достойнство на човек. Всеки един от инкриминираните изрази, по своето съдържание не покрива изискването за обективна съставомерност, доколкото нито един от инкриминираните изрази не съдържа горепосочените определения по отношение личността на тъжителя. В този смисъл и правната доктрина приема, че: „обидата е умишлено унижаване чувството на лично достойнство на дадено лице посредством неприлично, противоречащо на общо приетите правила отнасяне с него“ (проф. Иван Ненов).”

Велислава Кръстева вече не е в Народния театър.

Александър Морфов вече не е в Народния театър, въпреки че на 14 октомври 2024 г. съдът отмени дисциплинарното му уволнение като незаконно.

Камен Донев е оправдан окончателно.

Васил Василев е директор на Народния театър.

Съдебните актове: 

СРС –   Присъда от 27.06.2024 год. по НЧХД № 2735/2023  и  _Мотиви   

СГС –  _Решение на СГС № 573/ 13.08.2025 г. (решението е окончателно).

СГС се произнесе по делото Цацаров срещу Кирил Петков с окончателно решение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С Решение № 14163/21.08.2023г., постановено по гр.д. № 15125/2022г. по описа на Софийски районен съд, 49 с-в, съдът е отхвърлил предявения от Стоян Цацаров срещу Кирил Петков иск по чл.45 ЗЗД за сумата от 1000 лв. като частичен от общата сума от 15 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личния и професионален авторитет на ищеца, честта и достойнството, както и психологически и физически дискомфорт, притеснение, безпокойство и тревожност вследствие на изявления на Кирил Петков в обедната емисия „Новини“ на БТВ и на 16.01.2022г. в интервю за предаването „Тази Неделя“ по БТВ. Кирил Петков е обявил, че е отнет допускът на класифицирана информация на Цацаров.

СГС се произнася по въззивна жалба на ищеца Цацаров срещу така постановеното решение. Твърди се, че неправилно съдът, без да извършва преценка на всяко едно от изказвания на ответника, е приел, че представляват коментар на факти като е заключил, че оценките и мненията не подлежат на проверка за достоверност, коментирайки общо изказванията на ответника.

Наистина първоинстанционният съд е приел, че изказванията на ответника от 14.01.2022 съдържали оценки и мнения на ответника (които не подлежали на проверка за достоверност) във връзка с реално осъществени факти. Посочените оценки /мнения дори и негативни/ не засягали честта и достойнството на ищеца, тъй като не съдържали унизителни констатации, нито неверни и позорящи обстоятелства. Ноторно е, че към момента на изявленията и двете страни са публични фигури, така и че изявленията по съдържание касаят значим обществен въпрос.

СГС приема следното:

Разграничението между фактическите твърдения и оценъчните съждения се изразява в следното: фактическите твърдения изискват доказателство за истинността им, като повдигат въпроси за тежестта на доказване и стандарта на доказване, а оценъчните съждения като мнения и коментари се считат за неподлежащи на доказване (De Haes and Gijsels v Belgium 1997-I; 25 EHRR 1 §47; Nilsen and Johnsen v Norway 1999-VIII; 30 EHRR 878 §§49-50; Hrico v Slovakia hudoc (2004) 41 EHRR 300
§40). Необходимостта от разграничение е продиктувано от обстоятелството, че изявленията, окачествени като оценъчни съждения се ползват с по-голяма защита от гледна точка на стандарта и тежестта на доказване. При класифицирането на определени изявления като оценъчни съждения или фактически твърдения следва спорните изявления внимателно да се разгледат, за да се идентифицират елементи, които могат да се приемат за оценъчни съждения, което става чрез разчленяване на спорното изявление на отделни части и оценка дали всеки от компонентите му може да представлява оценъчно съждение. Оценката зависи и от обстоятелствата, при които са използвани изразите, така и широкото тълкуване на идеята за оценъчните съждения може да е подкрепено от цялостния характер на спорните изявления, свързани с обществения интерес. След като се установи, че спорните изявления съдържат оценъчни съждения, следващата задача е да се определи дали е налице prima facie т.е. „достатъчно фактическо основание“ в тяхна подкрепа (Jerusalem v Austria 2001-II; 37 EHRR 567 §43; Sokolowski v Poland hudoc (2005) §48), защото дори и оценъчните съждения се нуждаят от поне някакво фактическо основание, като стандартът на
доказване изисква представяне на prima facie доказателство за определено фактическо основание, в който случай тежестта преминава върху другата страна да обори основанието. Така и ако факти са станали публично известни, изискването да се представят фактите, на които се основава оценъчното съждение, изгубва значението си (Feldek v Slovakia 2001-VIII §86). Липсата на фактическо основание за оценъчните съждения подкопава основната на презумпцията защита, дадена на оценъчните съждения.

За да се запази повишения стандарт на защита в практиката на ЕСПЧ са възприети подходи, при които: е дадено широко и либерално тълкуване на идеята за „оценъчни съждения“ (Unabhangige Initiative Informationsvielfalt v Austria 2002-I; 37 EHRR 710, §§9 и 41), на спорните изявления се дава цялостна оценка (Nikula v Finland 2002-II; 38 EHRR 944 §44), при изразяването на политическо мнение се намалява важността на разграничението между фактически твърдения и оценъчни съждения (Lombardo v Malta hudoc 2007 §60; Vides Aizsardzibas Klubs v Latvia hudoc 2004 §46),
подминаване на въпроса дали (част от) спорното изявление е клеветническо и съсредоточаване върху елемента на непропорционалността на предприетите в негов отговор мерки (Steel and Morris v UK 2005-II; 41 EHRR 403 §§2, 47-48).
Използвайки цитираните по-горе критерии настоящият съдебен състав приема, че процесните изявления не са с клеветническо съдържание, а представляват изказано мнение, субективна оценка и извод въз основа на допустимо интерпретиране на фактически данни.

СГС потвърждава изцяло Решение № 14163/21.08.2023г., постановено по гр.д. № 15125/2022г. по описа на Софийски районен съд, 49 с-в.
Решението е окончателно.

SLAPP: Светлин Михайлов, съдия, срещу Борис Митов, журналист

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Борис Митов, преди време журналист в Медиапул, сега в Свободна Европа,  е автор на четири публикации за съдията Светлин Михайлов, тогава кандидат за председател на СГС, сега съдия в САС. Наарича го скандален, а Светлин Михайлов е сред номинациите на ДПС за член на Висшия съдебен съвет. Съдия Михайлов съди Борис Митов за засягане на доброто име. Делото има елементи, присъщи на SLAPP делата:  дълго време вниманието на журналиста Митов, а и времето на съдилищата,  ще бъде ангажирано с небосновани атаки на човек, оценяван като скандален и позор за съдебната система. .

1

Съдия Михайлов печели делото на първа инстанция. Според решението на съдия Даниела Попова от СГС  за съдията не може да се каже, че е скандален, от което следва  рекордното обезщетение от 60 000 лв. и 7000 лв. разноски за журналиста Борис Митов, Фондация Инфоспейс и Медиапул  ООД –  вж  Може ли журналист да каже за съдия, че е скандален.  Първоинстанционното решение   е удивително далече от стандартите на Европейския съд за правата на човека – за преобладаващ обществен интерес, за политическо слово, за ниския праг на защита от критика на публичните личности, за разликата между оценки и твърдение за факти и, накрая, за отговорната журналистика.

2

На втора инстанция САС тричленен състав с председател Елизабет Петровa и членове Катерина Рачева и Мария Райкинска с докладчик Катерина Рачева потвърждава частично решението на СГС, като осъжда Борис Митов и Медиапул да заплатят солидарно на ищеца  Светлин Михайлов  обезщетение от 4000 (четири хиляди) лева на основание чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди от две от публикациите. Изводът за необходимост от обезщетение  се базира на следния абзац: “Ползването на благоразположението на ДПС обаче според настоящия съд е позорящо обстоятелство, като съдът не споделя доводите на ответниците, че тъй като става дума за уважавана партия от 30 години в политическия живот, не може да се говори за клеветническо твърдение.”

3

Стана известно решението на третата инстанция ВКС, то е окончателно. Тричленният състав на ВКС (Бонка Дечева, Ваня Атанасова и Атанас Кеманов) на практика е отменил основните тези, приети от Софийския апелативен съд по случая, пише Капитал. Делото срещу Митов и Mediapool е класически пример за SLAPP процес (целящи да цензурират, сплашат и заглушат критиците с финансово натоварване) и по тази причина е в списъка с дела, чието развитие следи международната журналистическа организация “Репортери без граници”.

Практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) разграничава оценките от клеветите и трайно приема, че публичните фигури могат да бъдат подложени на критика в по-широки граници в сравнение с обикновените граждани. ВКС се отклонява от този стандарт, квалифицирайки припомнянето на публично известни факти за Михайлов и критични изрази по негов адрес като “разпространяване на клевети” и “отправяне на обиди”, пише Свободна Европа.

Митов и Медиапул са осъдени да платят 20 000 лева обезщетение плюс 16 000 лева лихви и разноските.

Нова хипотеза на законна намеса в съдържанието

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Парламентът прие окончателно Закона за пазарите на криптоактиви, внесен от Министерския съвет, информира Дневник. С този закон се въвеждат мерки за прилагане на законодателство на ЕС.

Опозицията възрази срещу разпоредбата, с която се дава възможност Комисията за финансов надзор да премахва съдържание. Поправка, направена от Божидар Божанов от “Продължаваме промяната-Демократична България” това да става със съдебен контрол, беше отхвърлена.

Мартин Димитров от ПП-ДБ предупреди за опасност от цензура, но според Делян Добрев от ГЕРБ това са действащи текстове и по други закони и се прави и сега. Когато имаш застраховател или финансов посредник – измамник, КФН по същата процедура му сваля сайта и рекламата във фейсбук, даде пример Добрев.

Сайтове се свалят и по Закона за хазарта, или поне така е предвидено в закона.

Но новината е, че се създава нова хипотеза на законна намеса в съдържанието според новия закон.

ПДИ: Състоянието на достъпа до информация в България 2024

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Програма Достъп до информация (ПДИ) представя двадесет и петия годишен доклад за състоянието на достъпа до информация в България за 2024 г.

Докладът започва с препоръки на ПДИ относно подобряване на достъпа до обществена информация в България.

По отношение на законодателството за достъп до обществена информацияи приложението му:

  • Присъединяване към Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи.
  • Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) да се запази в съответствие с Конституцията и международните стандарти. Достъпът следва да се отнася до всяка информация, съхранявана от всички органи на публичната власт. Ограничения са допустими само по изключение, с цел защита на конкуриращо право или легитимен интерес от увреждане, ако не надделява общественият интерес от достъпа.
  • Проектите за нормативни актове, дейността на работни групи и становищата по изготвянето и обсъждането им, официалните и неофициални заседания и срещите с участието на държавни органи и държавни служители следва да бъдат общодостъпна информация. Общественият интерес от прозрачност на управлението и избягване на възможни невидими влияния върху процеса на вземане на решения винаги да надделява  („управление на слънчева светлина“).
  • Kонтрол на решенията по ЗДОИ, така че да се избегне формирането на противоречива, нееднаква или неясна съдебна практика.
  • Секциите „Достъп до информация“ в интернет страниците на институциите да се поддържат според изискванията на ЗДОИ и да улесняват търсещите информация.
  • Обученията на администрацията да се фокусират върху надделяващия обществен интерес, съдържанието на секциите „Достъп до информация“ с разяснителна информация за упражняване на правото и работата с електронни заявления.
  • Институциите да публикуват в интернет страниците си консолидирани версии на издадените от тях изменени и допълнени нормативни и общи административни актове. 

Пълният текст на доклада и приложенията към него са публикувани на страницата на ПДИ в интернет.  

Reuters Institute Digital News Report 2025. Рекорд за България, печален.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известен поредният доклад за цифровите новини на Института Ройтерс.

Използването на AI за новини е само в отделни случаи, но този дял бързо нараства, установява докладът за цифрови новини, разглеждащ тенденциите в новините за 2025 г.

Докладът, изготвен от Института за изследване на журналистиката на Ройтерс, също така подчертава нарастващия възход на алтернативна медийна екосистема, водена от Youtubers, Tiktokers и подкастъри – съответно и заплахата, която това представлява за традиционните доставчици на новини.

В САЩ социалните медийни платформи изпревариха телевизията като източник на новини за първи път тази година.

Доверието в новините остава стабилно за трета поредна година (40% в световен мащаб), въпреки че е с четири процентни пункта по-нисък, отколкото в разгара на пандемията от Covid-19.

Избягването на новините достига най-високата регистрирана някога от доклада за цифрови новини стойност – 40% за втора поредна година – спрямо 29% през 2017 г. (46% от хората в Обединеното кралство казват, че понякога или често избягват новините, 42% – в САЩ).

Около четири от десет (39%) от “избягващите новини” казват, че новината са негативни, 31% казват, че са изморени от количеството на новините, 30% казват, че има твърде много войни и отразяване на конфликти и 29% – че са преситени с политически новини.

Според CNN данните подкрепят “усещането, че традиционните журналистически медии в САЩ са засенчени от онлайн личности и творци”. Потреблението на телевизионните новини (50%), и информирането от новинарските сайтове / приложения (48%) за първи път е изпреварено от новините в социалните медии (54%) за САЩ. Високата употреба на социалните медии за новини и относителната липса на големи доказани медийни марки в САЩ може да е и причината 73% от анкетираните в САЩ да кажат, че са загрижени за способността си да различат вярно и невярно в новините, в сравнение с 46% от анкетираните в Западна Европа.

Предпочитанията към формата на новините варира – в Норвегия четат, в Азия гледат:

Рекорди в Европа:

  • Най-високи (европейски) нива на доверие: Финландия: 67% от финландците се доверяват на “най-много новини през повечето време”.
  • Най-голяма част, която желае да плати за новини:   42% от норвежките потребители на новини плащат за онлайн новини, най-високата стойност във всички 48 изследвани пазара.
  • Най-високо ниво на избягване на новини: Печалният рекорд принадлежи на България:  63%.  Ройтерс  предполага, че “силно нестабилната политическа среда” на страната допринася за това (и за спадащото доверие в новините).
  • Най-висок процент потребители  на новини от социалните медии: Сърбия:  67% от сърбите използват социалните медии за новини.
  • Най-ниските нива на доверие: Гърция и Унгария –  22%. Това е най-ниското ниво от всички 48 пазара, включени в доклада. За Гърция “доверието е ниско във всички групи, но дори по-ниско сред по-младите и леви респонденти”.

Ключова роля за предизборния успех на крайнодесните партии в България имат популярни личности и личности от социалните медии и влогъри, чиито канали в YouTube или Patreon насърчават антисистемни, националистически или проруски гледни точки. Забележителни примери са бившият атлет Кирил Кирилов и Мартин Карбовски с 233 000 абонати в YouTube. Други създатели на съдържание с радикални възгледи като Станислав Цанов разпространиха свои собствени антисистемни перспективи, независимо дали за пандемията или войната в Украйна, и те представят все по-силна конкуренция пред традиционните медии в повлияването на обществения дискурс, отбелязва NiemanLab.

Лада Прайс е авторка на частта за България. Потреблението на новини през всички среди спада, като подреждането по дял е онлайн новини от какъвто и да е изочник (74%), телевизионни новини (60%), социални мрежи (57%), преса (10%).

Българската национална телевизия и Българското национално радио остават с най-високо доверие, следвани от двата частни телевизионни канала Nova TV News и BTV News.

Достъп до информация: прозрачност за разходването на публични средства

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Държавните институции нямат право да крият имената на фирмите, които са получили средства от финансирани от бюджета програми, размера на поръчката и как точно е избран конкретният външен изпълнител. Това са част от изводите от решението на съдия Калина Пецова от Административния съд – София-град, по дело срещу Изпълнителна агенция “Медицински надзор” (ИАМН), заведено от Десислава Николова, журналист от “Капитал”, представлявана от адвокат Мария Шаркова, управляващ съдружник в “Шаркова и партньори”, за нарушение на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Важно заключение на съда за прилагането на ЗДОИ, за което пише Капитал.

С жалбата се иска отмяна на решението в частта му, с която се отказва достъп до поисканата информация по Националната програма по насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията 2024 г. – 2028 г. – в частност колко средства са получили външни изпълнители по тази програма и как са избрани външните изпълнители по всеки един от проектите. Изпълнителната агенция Медицински надзор издава отказ, като го мотивира със засягане на третите лица. В решението се изяснява, че в случая има преобладаващ обществен интерес:

Не е налице хипотезата на чл. 31 от ЗДОИ, тъй като заявителката не изисква данни за самите външни изпълнители, а само за проектите, възложени на такива изпълнители, съответното финансиране и начина на избора им. Извън това, дори да беше изискана и поименна информация за външните изпълнители, последните отговарят на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ, тъй като същите са обект на искането само по отношение на дейността им, реализирана посредством средства, финансирани от средства по проект, финансиран от държавна програма, респ. от държавния бюджет. Те са задължени субекти по ЗДОИ и не следва да се иска тяхното съгласие за предоставяне на информацията в този обем. Освен това липсват доказателства за търсене на съгласието им и респ. за отказ. Извън всичко изложено, налице е надделяващ обществен интерес, който не е коментиран в мотивите на органа, както го задължава законът. По изложените съображения, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена. Преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

Решение АССГ ЗДОИ 2025