Продължаваме пътуването из Америка, което започнахме през 2018-та година с Валентин (http://patepis.com/?p=83932). Следващата 2019-та година правим двумесечна обиколка на Северна Америка (Аляска, Канада и САЩ).
Първата част започнахме с кратко въведение към пътешествието (http://patepis.com/?p=87234), след което потеглихме от Сиатъл (САЩ). Обиколихме национален парк Северни каскади, влязохме в Канада, разгледахме Ванкувър и през Скалистите планини стигнахме националните паркове Глейсър и Йохо.
Във втората част (http://patepis.com/?p=87344) влязохме в провинция Алберта за да разгледаме националния парк Банф, град Калгари и да стигнем до пътя „Айсфийлдс паркуей“.
Третата част (http://patepis.com/?p=87569) започнахме с ледника Колумбия, опознахме Национален парк Джаспър и поехме на северозапад през канадската провинция Британска Колумбия.
В четвъртата част (http://patepis.com/?p=87932) прекосихме северозападна Канада и стигнахме до границата с Аляска.
В петата част (http://patepis.com/?p=89372) продължихме през северната половина на най-големия американски щат – Аляска.
Днес ще обиколим южната половина на Аляска.
А сега: приятно четене!
Обиколка на Северна Америка
с Хюндай
2019
шеста част
Към южната част на Аляска
На връщане от северната част на Аляска спрях във Феърбанкс единствeно за да заредя с гориво и да напазарувам хранителни продукти в супермаркет. Вече бях разгледал този град пътувайки на север.
Река Танана (Tanana River)
протича през средната част на Аляска. Дължината й е 940 км. и се влива в Юкон. Дългата 230 км.
река Ненана тече от юг на север и се влива в река Танана близо да град Ненана
Любопитна подробност е, че от началото на миналия век жителите на това градче правят залагания на коя дата ще започне ледохода (топене на ледовете) по река Танана. Местна забележителност е железопътния мост над тази река, който носи името „Mears Memorial Bridge“.
Градчето Ненана (Nenana)
няма и 500 жители, но се оказа приятно място за кратка почивка по пътя. Беше 5-ти юли, петък, и явно жителите продължаваха да празнуват Деня на независимостта.
Музеят на железопътния транспорт
е разположен до гарата, но не работеше, вероятно заради празника.
В градчето Ненана ми направи впечатление
паметника на доброволците,
които през Втората световна война са охранявали бреговете на Аляска. Мемориалният надпис към него дава информация, че от 1942г. до края на войната над 6 хиляди доброволци, включително от 7 местни етнически групи, са изпълнявали охранителни функции. Те са били на възраст от 12 до 80 години, а сред тях е имало и 30 жени.
Национален парк Денали (Denali National Park)
е разположен в южната част на полуострова. Той е най-посещаван не само поради красотата на природата, но и поради близкото разположение на големи населени места. Там могат да се видят скалисти планински върхове, езера и реки. Тук се намира и най-високият връх в Северна Америка „Денали“ (до 2015г. носи името „Маккинли“). Той се извисява на 6194 метра надморска височина.
Главният път на юг към Анкъридж минава край националния парк, чиято източна граница се оформя от реките Ненана, Чулитна и Суситна.
В Национален парк Денали са създадени чудесни условия за туристите:
информационни центрове, хотели, къмпинги, туристически автобуси до основните забележителности, обозначени пешеходни маршрути.
Започнах опознаването на Национален парк Денали с района около
езерото Копитото на коня (Horseshoe Lake)
В района около езерото Копитото на коня имах приятна среща с лос, който пасеше трева от дъното на плитко езерце. Стоях до едно дърво край брега и го гледах. След като се беше нахранил, лосът тръгна да излиза и се насочи право към мен. Явно бях застанал на пътя му към гората. Доближавайки ме на няколко метра лосът се спря и ме загледа втренчено. Вероятно се чудеше дали съм животно или растение. След около една минута явно осъзна, че съм живо същество, т. е. опасност. Върна се обратно и излезе от езерцето в друга посока.
Интересни са
срещите с дивите животни
Повечето от тях са свикнали с хората.
Единственото ми разочарование беше, че не видях мечка гризли. Имаше доста предупредителни надписи как трябва да се държи човек при среща с мечка. При среща с нея не трябва да се приближава или да се бяга. Трябва да се говори силно, да се пляска и маха с ръце. По този начин мечката ще разбере, че това не е животно за храна.
По-далечните дестинации в националния парк Денали можеха да бъдат посетени само с туристически автобуси. Автомобилите се допускаха свободно само да високопланинската
река Сеъвидж (Savage River)
В превод името й означава Дивата река. Много приятна се оказа разходката около тази река и изкачването на хълмовете около нея.
На доста места се разкриваха чудесни природни гледки. Не пропусках да спирам за да се любувам на планините, реките и растителността в тази южна част на Аляска. Минах известно разстояние и по главен път без асфалтово покритие наречен
Denali Highway
Пренощувах в автомобила на паркинга при
Мемориалния комплекс,
издигнат в памет на защитниците на Аляска през Втората световна война
Може би тук е мястото да отбележа, че едно от впечатляващите качества на американците е техния патриотизъм.
В южната част на националния парк Денали има няколко точки, от които се разкриват чудесни изгледи към планината и заснежените върхове. Виждаше се и
най-високия връх в Северна Америка „Денали“
(преди се е наричал „Маккинли“). Неговата надморска височина е 6194 метра.
Град Талкитна (Talkeetna)
в южната част на американския щат Аляска е популярен туристически център. Наричат го исторически поради няколкото запазени дървени къщи на първите заселници тук.
Аз, обаче, ще запомня Талкитна преди всичко като град на хумора. Имам предвид надписите в хумористичен стил, които видях, включително в градския музей. В продължение на 15 години жителите на града са си избирали за почетен кмет … КОТКА.
В личната си класация на хумора в Талкитна слагам на първо място надписа, който прочетох в тоалетната на една бензиностанция, където заредих автомобила с гориво. Той указваше няколко неща, които да не се хвърлят в тоалетната чиния, започвайки с тампони и продължавайки с ненужни писма, детски пелени и златни рибки. А пък най-отдолу пишеше да не изхвърляме в тоалетната чиния така също своите НАДЕЖДИ И МЕЧТИ.
Анкъридж (Anchorage)
има 400 хиляди жители и е най-големият град в американския щат Аляска. Той е не само голямо търговско пристанище на Тихия океан, но и основен икономически, научен и културен център на Аляска.
Първите впечатления при влизането в града са, че е разпръснат върху много голяма площ. Разположен е в подножието на високи скалисти планини и в центъра му няма небостъргачи като в другите големи американски градове. В южната част на Анкъридж има няколко улици с имена на европейски държави, сред които е и
Bulgaria Drive
Не мога да кажа, че Анкъридж ми направи някакво особено впечатление от архитектурна гледна точка. За мен като турист най-много заслужават да се видят музеите в този град. Личната ми класация на четирите музейни центрове, които посетих, е следната. На първо място слагам
Аляска Нейтив Херитидж Сентър (Alaska Native Heritage Center),
което представлява етнографски комплекс отразяващ бита и културата на коренното население. На второ място класирам
Anchorage Museum,
който е най-големият исторически музей в Аляска със стотици артефакти. Интересен ми беше и
Aviation Museum,
отразяващ развитието на авиацията в региона през последния един век. Тяхната
зоологическа градина Alaska Zoo
е „гола вода” на жаргонен език, софийската е в пъти по-добра.
По пътя от Анкъридж на североизток към границата с Канада не пропуснах да спирам и да разглеждам природните забележителности. Най-много бях впечатлен от
ледника Матънуска (Matanuska Glacier)
За пореден път обърнах внимание на факта, че
едно от основните транспортни средства в Аляска са малките самолети
Дори неголемите градчета имат писти и самолетчета, които обикновено стоят завързани за да не ги издуха силния вятър. Там където терена е хълмист и няма възможност за летища се използват хеликоптери. В Аляска дори има пицария, която прави доставки със самолет.
Последната ми спирка в Аляска беше градче с името
Чикън (Chicken)
Там напълних до горе резервоара с бензин.
Преминах в Канада през най-северния граничен пункт вечерта, малко преди затварянето му.
Вместо заключително впечатление от Аляска
ще спомена част от текста на една стара песен. В нея влюбеният младеж увещава своята любима да я вземе със себе си в тундрата, зад Полярния кръг, и й говори нежно: ТИ ЩЕ РАЗБЕРЕШ, ЧЕ НАПРАЗНО КАЗВАТ „КРАЙНИЯ СЕВЕР”. ТИ ЩЕ ВИДИШ, ЧЕ ТОЙ Е БЕЗКРАЕН. И АЗ ЩЕ ГО ПОДАРЯ НА ТЕБ.
Юни – Август 2019 година
Очаквайте продължението
Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)
Снимки: авторът
E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg
Други разкази свързани с Аляска или писани от Валентин Дрехарски – на картата:
Аляска и Валентин Дрехарски
Booking.com