Когато Янита ми предложи днешния разказ, тя попита малко със съмнение: Да ти го пратя ли, Ротенбург е толкова известно място, вероятно си пълен с пътеписи от него?
Не, нямахме! До днешния ден!
Затова, днес Янита ви представя една от перлите на Германия – градчето Ротенбург об дер Таубер!
Приятно четене:
Пътуване до Ротенбург об дер Таубер
Бавария, Германия
Ротенбург
е една от спирките по т.нар.
Романтичен път
през Бавария. (Всъщност, романтичните пътища в Германия са два: северен и южен. Преминаването и по двата маршрута е в еднаква степен интересно и разбира се, по баварски вкусно.)
Перлата на германската провинция Бавария
Ротенбург об дер Таубер (Rothenburg ob der Tauber)
се намира на около 80 км от Нюрнберг и на около 50 км от Вюрцбург; река Таубер обвива със синята си прегръдка града, а към сърцето му водят калдаръмени улици, над които се издигат красиви цветни автентични къщи- една от обичайните за немска Бавария гледки.
За радост, градът е оцелял във всички епохи, както и по времето на всички войни непокътнат и го считат за
най- запазеният автентичен средновековен град в Европа
Милиони туристи от цял свят пристигат в Ротенбург и поради една съвсем друга причина: необикновените музеи. В града има няколко музея:
- на коледните играчки,
- на плюшените играчки и
- на криминологията.
И трите музея по тема са единствени в Европа.
Атмосферата в Стария град
напълно лишава от воля. Още с преминаването на градската порта при крепостната стена, се усеща натрапчивото ухание на сладкиши с карамел, меденки, на кафе или натрапчивите аромати на димящи пръчици, които така или иначе – никъде не видях.
Rothenburg ob der Tauber, Bayern, 91541, DEОт градските укрепления се разкрива красива панорама към града. Те са достъпни, могат да се разгледат, няма входни такси, а обиколката на града, следвайки крепостните стени е около 30 минути.
Ротенбург те лишава не само от воля, но и от думи.
И те влюбва от пръв поглед. След градските порти, една тясна калдаръмена улица се протяга напред към часовниковата кула, от ляво и от дясно: кокетни старовремски къщи във всякакви цветове- почти същото като в Бурано, Венеция или по- скоро (заради по- бледите цветове) като къщите в Колмар, Франция: парад на цветове, ухания и минорни настроения. И всяка къща на приземния си етаж е приютила магазинче за сувенири, за сладкиши, за антични вещи, за книги, за домашно произведени храни, за какво ли не, а витрините им разказват своите си увлекателни приказки, коя от друга по- интересна.
Къщите в Стария град
много внимават да не приличат една на друга, дори и да са строени еднакви по архитектурен вид. Неизбежната обща черта е, че всички до една са двуетажни постройки. И всички те са подредени една до друга като войници покрай павираните улици. Важен архитектурен детайл са портите или входните врати, с фини брави от ковано желязо, с дърворезби, а в очите на прозорците им- цветни стъкловитражи. Най-любопитното е, че къщите имат свой цвят, като свой подпис – от теменужно виолетово, бонбонено розово, до слънчево жълто, малахитово зелено или небесно синьо, декорирани с пълзящи растения чак до скосените стъпаловидни покриви или с други цветя, натежали в шепите на прозорците.
Небето прилича на синкава ивица между издължените покриви. И въпреки стотиците хора по улиците на града, тишината се чува съвсем осезателно. Действителността изтънява като полъх от друг свят, който понякога изсипва синята си тишина върху лъскавите паважи и градът изглежда като населен само от кротки призраци.
Името на човека, направил този невзрачен средновековен град известен, е
Хайнрих Топлер, който е бил кмет (управник)
на града през XIV век и по време на неговия успешен кметски мандат, не само градът, но и търговията, занаятите, както и изкуството просперират. В знак на уважение към този успешен старт към бъдещето, Ротенбург отбелязва своя градски празник през месец май с
тридневен фестивал Майстертрунк (Meistertrunk),
по време на който се правят исторически възстановки, тържества и пиршества, концерти и изложби. Над хиляда души са заети с организацията и реализацията на фестивала, дори традиционния (за цяла Германия изобщо) Коледен фестивал не се радва на такава отдаденост и популярност, при все, че коледните празници са любимите празнични дни за германците.
За да сте част от магията, не бързайте да се отклонявате по страничните улички, следвайте посоката напред към часовниковата кула. От подножието й започва най- красивата част на града. И най- оживената. Това е световноизвестният
площад Пльонлайн (Plönlein)
Името произлиза от латинското „planum, planus“, което означава „плосък „. Площадчето е емблемата на града и е едно от най-известните изображения за пощенски картички от Ротенбург об дер Таубер за всички времена. Едно архитектурно и композиционно бижу със свое собствено очарование, убедете се сами:
От този площад напред, покрай все същите къщи с цветни фасади, покрай хотели, ресторанти и кафенета, магазини за сувенири- стръмната калдаръмена улица „Хернгасе“ извежда в центъра на Стария град. На тази улица се намират също и някои от музеите.
Централният лощад не е особено голям, но пък е най-широкият площад. Интересното тук е, че на това място са събрани архитектурни стилове от няколко епохи. Забележителностите: сградата на кметството, в която се помещават общинските канцеларии и бялата сграда с трите часовника. Сградата на
кметството
е великолепна, в ренесансов стил, а бялата с часовниците до нея, е всъщност пивница. Стъпалата пред общината се ползват не само за отмора, но и за сцена. Тук е любимото място на младите хора за срещи. Зоната е изцяло пешеходна, така че може да се поседне и на самия паваж. Наблизо се намира
Музеят на коледните играчки:
истински вълшебно място.
Дори да не обичате сладки, на това място непременно
опитайте т. нар. Шнеебален (Schneeballen),
това са еднакви на вид и големина шоколадови топки от маслено тесто с различен пълнеж и вкус. Казват, че са произвеждани по стара местна сладкарска рецепта, което със сигурност е вярно, защото такива не бях опитвала другаде из Германия. Сладкарското ротенбургско производство се гордее с тези „Снежни“ топки, които дори не са нищо необикновено на вид, а на вкус.
Напред по същата улица, се стига до
най-голямата протестантско- лютеранска катедрала „Св. Якоб“,
строена със сигурност около XII – XIII век. Тук се намира прословутият олтар Хайлигблут, тоест мястото, където се съхранява като реликва една капка от Христовата света кръв или поне така се твърди в църковните книжа. Реликвата представлява кристална капсула, която се съхранява в един кръст, намиращ се в центъра на светилището. Ротенбургският майстор, създал Хайлигблут, е изобразил разни библейски мотиви от живота на Христос по време на Страстната седмица.
Обикалям хипнотично красивия град и все повече се изгубвам в тихата му безкрайност.
Ротенбург е приказка,
която иска да бъде разказана, дори със същите думи, но от всекиго. Следата, която това разноцветно градче прогаря в сърцето е трайна, незаличима и за няколко часа насаме с Ротенбург всичко от досегашния ви живот ще остане някъде назад, изглеждащо като багаж, изгубен на междинна гара. Във властта на магичната му атмосфера, света се връща епохи назад, далеч към своето средновековно минало. Това не се забравя. Това е непреходното. Останалото е само съдържанието на един пътепис, който написах със сърцето си, парче от което оставих и там.
Автор: Янита Николова
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Другата Германия или писани от Янита Николова – на картата:
Янита Николова и Другата Германия