Прессъобщението на Посолството на САЩ:
Днес държавният секретар Блинкен обяви публикуването на Доклада за състоянието на човешките права за 2020 г. Съединените щати поставят правата на човека в центъра на външната ни политика, защото те са от съществено значение за мира и стабилността. Държавният департамент издава този възложен от Конгреса доклад всяка година през последните 45 години. Това е важна част от продължаващия диалог, който водим с нашите приятели и съюзници в стремежа ни да подобрим ситуацията с правата на човека във всички държави, да изградим свят, в който всички граждани са свободни, равни и овластени.
Тази година докладът обхваща 198 държави и територии.
Докладът за България констатира, че сред важните въпроси, свързани с правата на човека, бяха: полицейско насилие; произволни арести; сериозни проблеми със съдебната независимост; сериозни ограничения върху свободата на изразяване, включително медийна цензура, насилие и заплахи от насилие срещу журналисти и корпоративен и политически натиск върху медиите; връщане на бежанци или лица, търсещи убежище; сериозни корупционни действия; престъпления, включващи насилие или заплахи с насилие над роми; насилие над деца; и престъпления, включващи насилие или заплахи за насилие, насочени към лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица.
Властите предприеха стъпки за преследване и наказване на длъжностни лица, извършили нарушения на правата на човека, но действията на правителството бяха недостатъчни и безнаказаността беше проблем.
Свобода на изразяване, включително медийна свобода*
Конституцията и законът предвиждат свобода на изразяване, включително за медиите, и правителството като цяло зачита това право.
Продължават обаче опасенията, че корпоративният и политически натиск, съчетан с нарастващата и непрозрачна концентрация на медийната собственост и мрежите за разпространение, както и правителственото регулиране на ресурсите – включително средствата от ЕС – и подкрепата за медиите, сериозно увреждат медийния плурализъм.
През юли доклад за плурализма на медиите, изготвен от Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода за Европейската комисия, идентифицира „особено висок риск“ за независимостта на обществените медии, корпоративното влияние върху редакционното съдържание и концентрацията на медийната собственост.
През август НПО Ethical Journalism Network съобщи, че свободата на печата в страната е „под атака“ от проправителствената таблоидна журналистика, която заглушава критичните гласове „чрез финансови заплахи и заплахи за сигурността“, често принуждавайки етичните журналисти да практикуват автоцензура, за да избегнат тормоз и сплашване.
През октомври представителят на „Репортери без граници“ заяви, че правителството няма воля да променя и подобрява медийната среда. Представителят също така обвини правителството в отказ от ангажимента си да защитава свободата на медиите.
Според БХК свободата на изразяване е в „състояние на свободно падане“, белязано от „тежък политически натиск върху журналисти и медии“ и „опитомяване“ на обществените медии.
Според Transparency International България собствеността върху медиите „често е неясна“ и много медии „са финансово зависими от държавната реклама, което може да окаже влияние върху отчитането им и да засегне критиките, които иначе те биха могли да отправят към държавните органи“.
На 30 септември в Доклада за върховенството на правото на Европейската комисия за 2020 г. се казва: „Разпределението на разходите за държавна реклама не се основава на ясни и недискриминационни критерии.“
Свобода на изразяване:
Законът предвижда затвор от една до четири години за използване и подстрекаване към „реч на омразата“. Законът определя речта на омразата като подбуждане към омраза, дискриминация или насилие въз основа на раса, етническа принадлежност, националност, религия, сексуална ориентация, семейно положение, социален статус или увреждане.
НПО твърдят, че политически мотивираната реч на омразата, улеснена от присъствието на националистически партии в правителството, се е увеличила през последните години.
Според адвоката по правата на човека Михаил Екимджиев прокурорите са използвали разпоредбата на Наказателния кодекс, наказваща разпространението на невярна информация, за да потиснат свободата на словото и да се насочат към правителствени критици. Като пример той посочи обвиненията през април срещу президента на Българския фармацевтичен съюз Асена Сербезова заради публичното й предупреждение за евентуален недостиг на лекарства поради пандемията на COVID-19, която според обвинението „предизвикала ненужна тревога“. През юли прокурор в София повдигна обвинение срещу Сербезова и поиска съдът да наложи глоба. През септември съдът отхвърли делото, като заяви, че обвинителният акт съдържа множество процесуални нарушения. В края на октомври обвинението отново обвини Сербезова, а от декември предстои съдебен процес.
Хората обикновено критикуват правителството без официални репресии. През юли обаче служител на държавното летище София твърди, че ръководството го е уволнило два дни, след като той е поискал оставката на премиера в коментар в социалните мрежи на последния. Отделът за човешки ресурси на компанията обясни освобождаването на служителя с „избор на членове на екипа“ от новоназначен мениджър.
Свобода на печата и медиите, включително онлайн медиите:
Медиите са активни и изразяват голямо разнообразие от мнения. Закони, ограничаващи „речта на омразата“, се прилагат и за печатните медии.
Според годишния доклад за 2020 г. от партньорските организации до Платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите, „Собствеността върху медиите е непрозрачна и се характеризира с завладяване на медийния пазар от олигарси, които използват медийната си сила, за да упражнят политическо влияние и атака и очерня съперници и критици. ”
Докладът за върховенството на правото на ЕС отбелязва, че много медии не спазват закона, който изисква публично оповестяване на собствеността, и обществеността няма лесен достъп до съответната информация. Вътрешни и международни организации разкритикуваха както печатните, така и електронните медии за редакционна пристрастност, липса на прозрачност при финансирането и собствеността им и податливост на политическо влияние и икономически стимули.
Консолидирането на собствеността върху медиите от страна на олигарсите прави новинарските издания все по-уязвими от политическо влияние върху редакционната политика. Независимите медии са обект на открити атаки от политици на всички нива и от административен и съдебен натиск. Публично финансираната Българска национална телевизия и Българското национално радио са обект на опити за контрол върху редакционната им политика чрез политизирано влияние върху тяхното ръководство.
Бизнесменът и депутат от Народното събрание Делян Пеевски, който официално притежава пет вестника, нееднократно използва контрола си върху каналите за разпространение на печатни медии и приходите от реклама, за да осигури позитивно отразяване на свързани с него политически субекти и главния прокурор. Медийният и телекомуникационен конгломерат United Group предложи да закупи тези пет вестника от Пеевски, но в края на годината антимонополната комисия все още не беше одобрила сделката (впоследствие сделката беше одобрена).
Насилие и тормоз:
Доклад на Съвета на Европа посочва, че независимите журналисти и медии редовно са били подлагани на сплашване лично и онлайн. Съобщава се за влошаване на работната среда за журналистите поради „открита враждебност на политици на изборни длъжности и продължителни атаки срещу независими медии чрез административен и съдебен тормоз, както и физически заплахи“. Пример за нападение срещу журналисти е нападението на 17 март от трима маскирани мъже върху известния разследващ журналист и главен редактор на седмичник „168 часа“ Слави Ангелов пред дома му, последвано от побой и тежки наранявания. На 23 април главният прокурор съобщи, че полицията е арестувала предполагаемите нападатели, братята Георги и Никола Асенови и Бисер Митов. Главният прокурор е заявил, че „лица, които се стремят да дестабилизират правителството, които са обекти на наказателно разследване и се крият извън страната“ са поръчали нападението. Към декември продължават досъдебните производства; един подсъдим е освободен под гаранция.
На 22 май „Репортери без граници“ твърдят, че процесът срещу издателя на „Икономедиа“ Иво Прокопиев за приватизационна измама е пример за „нарастващ политически натиск срещу основната независима медийна група“ от „политически контролирани органи“ в отговор на журналистически разследвания, които разкриха неприятни истини за дела за корупция. ” Те отбелязват съдебните нередности зад случая и че главният прокурор практикува селективно преследване, повдигайки обвинения срещу Прокопиев, но не и срещу Делян Пеевски, например, спорен олигарх, който контролира голям сегмент от медийната среда.
През септември Асоциацията на европейските журналисти осъди „незаконния арест и полицейското насилие срещу журналиста Димитър Кенаров“, докато Кенаров отразява антиправителствен протест. Според публикацията на Кенаров в социалните мрежи и изявленията на очевидци, полицията го сграбчва, хвърля го на земята и го рита по главата, преди да грабне камерата му и да го остави с белезници и на земята в продължение на часове. В отговор на медийно запитване през декември, Министерството на вътрешните работи съобщава, че въпреки видимите рани на Кенаров и множество свидетелски показания, вътрешното му разследване заключава, че няма доказателства, че полицията е използвала сила срещу Кенаров, и приключва разследването.
Цензура или ограничения на съдържанието:
Журналистите съобщават за редакционни забрани за отразяване на конкретни лица и теми и налагане на политически гледни точки от корпоративните лидери, с подразбиращата се подкрепа на правителството. В началото на 2019 г. олигархът Кирил Домусчиев придобива най-големия частен доставчик на медийни услуги в страната, Nova Broadcasting Group. Няколко уважавани разследващи журналисти и служители са уволнени от нейната водеща Нова телевизия през януари и февруари, а други напускат поради натиск или разногласия с новите собственици. Те са заменени от ръководители и журналисти от Канал 3, телевизия, за която се смята, че е обвързана с олигарха и депутат Делян Пеевски. Медийни анализатори твърдят, че свързаните с Nova Group медии са променили редакционната политика към по-проправителствена позиция. Източници от Нова телевизия заявяват, че телевизията продължава да губи журналисти и други професионалисти след първоначалните уволнения, обезсърчени от назначенията на съ-изпълнителен директор и директор на новините от Канал 3, близки до Пеевски. Журналисти на Нова телевизия заявяват, че техни текстове се пренаписват от новите ръководители, така че не им е позволена свобода при докладването на новините. Смята се, че други журналисти получават предварително изготвени версии на репортажите си. Журналистите, напуснали Нова телевизия, заявяват, че търсят работа в други сектори, защото не смятат, че има надежда за професионална и добра журналистика в страната.
Закони за клевета / клевета:
Клеветата е незаконна и се наказва с глоба и обществено порицание. Според проучването на Асоциацията на европейските журналисти от октомври 49 процента от журналистите възприемат клеветата като основен инструмент за тормоз срещу тяхната работа, включително съдебни дела срещу техните публикации.
Интернет свобода
Правителството не ограничава или нарушава достъпа до интернет, нито цензурира онлайн съдържание. Имаше обаче съобщения, че правителството е надвишило своите законови правомощия при наблюдението на частни онлайн комуникации и че службите за сигурност рутинно разпитват хората за поведението им в социалните медии.
*официален превод на български език ще бъде публикуван на сайта на Посолството скоро.
Доклад за България на английски език
