В разгара на скандала със заместник-председателя на Бюрото на СРС Илко Желязков (кой е Илко Желязков? – Второ главно на ДС, ДАНС, Пеевски) излезе поредният доклад за СРС през 2020 г.
2020 Доклад на Бюрото за контрол върху специалните разузнавателни средства
Европейската аудиовизуална обсерватория в Страсбург има ново издание с актуални данни за европейските медии: телевизия, филми и видео. Очертана е голямата картина на европейския аудиовизуален сектор с много четливото обобщение на данните от изследванията на Обсерваторията, включително за въздействието на пандемията COVID-19 върху различните аудиовизуални индустрии в Европа.
През октомври 2020 г. 89% от филмите в услугите VOD вече са имали кино издание. Така че ефектът „директно към видео“ не е достигнал пазара на TVOD в този момент.
Производството на телевизионни сериали очевидно се увеличава още преди задържането на COVID да увеличи търсенето.
Данните за 2019 г. показват, че глобалните аудиовизуални пазари са доминирани от САЩ по отношение на приходите -73%. За Европа остават 10%.
През периода преди пандемията се забелязва растеж на по-малките пазари. Двуцифрен ръст е постигнат от пазари като Португалия, България, Грузия и Словашката република.
Стоян Мавродиев, вече адвокат от Кофийската адвокатска колегия, отново в действие. Нищо ново не е научил, нищо старо не е забравил.
Бившият директор на Българска банка за развитие Стоян Мавродиев и кипърският гражданин Майкъл Тимвиос са завели дела за клевета срещу финансовия редактор на вестник “Капитал” Николай Стоянов в Софийския районен съд. Става въпрос за общо три тъжби, от които за две миналата седмица са връчени призовки на журналиста и вече има насрочени заседания. По третата все още няма разпореждане и не са получени документи.
Претенциите са към две различни статии от миналата година, които обаче са свързани помежду си и в които са описани косвени връзки между Мавродиев и Тимвиос.
Без да оспорва правото на всеки да защитава името си в съда, редакцията на “Капитал” и акционерите в “Икономедиа” виждат в тези синхронно предприети действия опит за натиск и заглушаване на критичните медийни гласове в страната. Исковете носят някои от отличителните черти на SLAPP (стратегическо дело срещу публично участие), при които водещата идея е не да бъдат спечелени, а да бъдат отказани медии, активисти, неправителствени организации и т.н. от активна гражданска позиция под страх от присъди или непосилни финансови санкции.
Николай Стоянов е четвъртият журналист от “Капитал”, срещу когото Стоян Мавродиев завежда дела, след Десислава Николова, Галя Прокопиева и Росен Босев. Преди повече от година Мавродиев беше отстранен от поста си на председател на съвета директорите и главен изпълнителен директор на ББР. Това стана след публикация на “Капитал” с автор Николай Стоянов.
Няма съмнение, че името на Николай Стоянов влиза в докладите за свободата на изразяване за 2021 година.
Конституционният съд се произнесе по дело №9/2020 г. и прие Решение №8/2021 г. Делото е образувано на 14.05.2020 г. по искане на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН). Те се отнасят до съдебното производство по несъстоятелност на една конкретна банка– КТБ, и неговите правни последици. Въпросното производство за несъстоятелност на банка е единственото открито при тяхното действие. Дори и разпоредбите на чл. 60а и чл. 60б, формулирани като общи правила за производството по банкова несъстоятелност изобщо, са приети включително, ако не и преимуществено с цел да обслужат конкретно производството по несъстоятелност на КТБ.
Практически цялото извънредно законотворчество по несъстоятелността на КТБ беше обявено за противоречащо на Конституцията. Текстовете, писани от светила като Пеевски, Цонев и Хамид, скромната следа в законотворчеството на дългогодишния, но рядко появяващ се в Народното събрание депутат Делян Пеевски
казва Николай Стоянов, журналист от Капитал, който стигна до същите изводи доста по-рано от КС.
За отбелязване е особеното мнение относно липсата на процесуална легитимация на Висшия адвокатски съвет.
Тезата за противоконституционност на продукта на Пеевски- Цонев – Хамид, със съкращения:
оспорените разпоредби на ЗБН разкриват признаците на закон със същинско обратно действие, тъй като преуреждат определени юридически факти от момента на тяхното проявление до завършен фактически състав, заличавайки или променяйки вече настъпили правни последици съобразно закона, действал при възникване на фактите. Последицата е накърняване по конституционно нетърпим начин на имуществената сфера на широк кръг от лица– както длъжници на една конкретна обявена в несъстоятелност търговска банка, така и трети лица– техни частни правоприемници. Несъвместимо с правната сигурност е: заличаването с обратна сила на ефекта на законосъобразно извършено прихващане, уредено като погасителен способ в закон, за чиято установеност като правило за поведение е достатъчно да се посочи, че в тази му част (чл. 103- 105 ЗЗД) не е търпял изменения от приемането му през 1950 г. до настоящия момент; обременяване по силата на закона с тежести, противопоставими на трети лица, на имущества, придобити от тях свободни от обезпечения преди влизане на този закон в сила; неограничената от гледна точка на времеви период и брой прехвърляния възможност да се водят искове срещу трети лица, които нямат и не са имали правоотношения с банката, с цел връщане в масата на несъстоятелността на придобито от тях имущество. В не по-малка степен накърнява правната сигурност въвеждането с обратна сила на основания за относителна недействителност на сделки, при чието извършване лицата са се доверили на действащото към този момент законодателство, което тогава не е предвиждало такива правни последици. Във връзка с това Съдът не намира основания да отстъпи от разбирането си, че „принципът на правната сигурност, изискващ стабилност на правните сделки и предвидимост на правните последици от различните юридически факти“, налага „още при сключване на сделките да са известни на страните предпоставките за обявяването им за нищожни или за относително недействителни“.
Липсва каквото и да е оправдание от конституционен ранг кредиторите и длъжниците на една определена търговска банка да бъдат третирани по-различно спрямо всички останали правни субекти в идентично правно положение. Във връзка с това Съдът намира за необходимо да отбележи, че вложителите в една банка имат легитимното очакване да получат пълния размер на вложенията си, но адресат на тези очаквания е самата банка, тъй като тя управлява вложенията и извършва кредитиране за собствена сметка и на собствен риск (чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции) и при добро управление би следвало да разполага с имущество, достатъчно за удовлетворяване на всички вземания. В случай, че банката бъде обявена в несъстоятелност, вложителите имат към държавата легитимното очакване да получат гарантирания от закона лимитиран размер, определен в чл. 4, ал. 1 ЗГВБ, при което няма конституционно оправдание държавата със закон да се домогва да осигури по-голям размер в полза на вложителите на една определена банка, и то накърнявайки по недопустим начин правата на останалите кредитори и други трети лица. В този смисъл оспорената законова уредба е насочена да защити не значим „обществен интерес“, а по-скоро частен.
По изложените съображения Съдът намира, че оспорените разпоредби от ЗБН (с изключение на чл. 60а и чл. 60б, чиято формулировка не позволява да бъдат отнесени конкретно до производството по несъстоятелност на КТБ) нарушават конституционната повеля на чл. 6, ал. 2 от Основния закон за равнопоставеност пред закона като конституционен принцип, който стои в основата на гражданското общество и държавата (Решение № 14 от 10.11.1992 г. по к.д.№ 14 от 1992 г.). Както е имал възможност вече да отбележи Съдът, принципът вменява в задължение на държавата да третира равно всички, които биват засегнати от нейни действия или решения. Нарушаването на този конституционен императив се квалифицира като произвол, представляващ нарушение на обективен критерий като мащаб за справедливост (Решение № 1 от 27.01.2005 г. по к.д.№ 8 от 2004 г.)
В обобщение на изложеното, Конституционният съд намира, че оспорените разпоредби на ЗБН са противоконституционни като нарушаващи принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията), принципа на равнопоставеност пред закона (чл. 6, ал. 2 от Конституцията), принципа на гарантиране и неприкосновеност на частната собственост (чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията).
На сайта на Министерството на културата има две писма на служебния министър на културата, които заслужават внимание.
Едното е до Съвета за електронни медии, другото е до Българската национална телевизия:
Министърът подписва писмото до БНТ, както се вижда, като “министър, данъкоплатец и обикновен гражданин”. Към СЕМ министърът се обръща в това си качество за изясняване на фактите и тълкуване на закона.
Отговорът на БНТ е на сайта на обществената телевизия:
Екипът на дирекция “Новини и актуални предавания” изразява несъгласие с отправените твърдения от министъра на културата. БНТ не е прекъсвала програмата си, за да излъчи брифинга на ГЕРБ.
Прякото включване на част от пресконференцията беше в рамките на актуален информационен блок от редовната програма на обществената телевизия. Така, както сме правили при други събития, включително на институции като парламента, президента и други политически партии.
Според журналистите на БНТ скандалът с подслушването на опозиционни политици е важно събитие и затова смятаме, че зрителите трябва да чуят още информация по темата и различни гледни точки.
Законът за радио и телевизия гарантира редакционната независимост на обществените медии и понеже сме сигурни, че министърът на културата познава законодателството, не вярваме, че атаките му са опит за натиск или връщане в годините, които смятахме за безвъзвратно отминали.
Това са фактите. Интересно е да се обсъдят по същество въпросите на министъра, но нека да поговорим за връзката между искането на оставка и оздравяването на медийната среда у нас.
за писмата. Министърът иска от Съвета за електронни медии тълкуване на Закона за радиото и телевизията. Поставя въпроси, на които очаква да получи отговор от регулатора в интерес на по-ефективното прилагане на закона. Съветът за електронни медии не е на подчинение на министъра и ЗРТ не предвижда специален статус за министъра, по-различен от жалбите и сигналите на гражданите, на които СЕМ дължи обсъждане и реакция.
При това имаме предвид правото на ЕС (Директива 2018/1808), според което:
Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи са правно обособени от правителството и функционално независими от тяхното съответно правителство, както и от всеки друг публичен орган или частна организация.
Националните регулаторни органи не искат, нито приемат указания от друг орган във връзка с упражняването на задачите, които са им възложени съгласно националното право за прилагане на правото на Съюза.
Не може да се каже, че сме близо до успешно ефективно прилагане на тези стандарти. Но толкова по-важно е те да се напомнят.
Подобно е положението с обществената телевизия. Тя няма за принципал министъра на културата. Обратното е съществувало по времето на Тодор Живков. Тогава държавната телевизия си е имала министър, по-точно председател на Комитета за телевизия и радио, създаден през 1971 г. Сега вертикални отношения няма.
за искането на оставка. Министърът е обявил, че се натрупват явления, които могат да го предизвикат да поиска оставката на Емил Кошлуков.
Много граждани дълго време искат оставката на Кошлуков. Недоволството датира от времето на конкурса, когато ярка политическа фигура с неговата биография – политик, бивш шеф на партия, с твърдян управленски стаж в партийната телевизия Алфа, един от основните кредитополучатели на КТБ – от тези с резолюция “без обезпечение” – и тази фигура беше избрана за генерален директор на обществена медия. И тогава, и сега този избор ми изглежда незащитим.
Недоволството продължи по времето, когато Кошлуков беше и водещ на предаване и БНТ получи санкция заради случая с прочутия среден пръст в ефир. Ескалира при освобождаването на важни за БНТ фигури на различни основания (пр. Камен Алипиев), обезличаването на новините, тревожните събития в културното предаване, отразяването на протестите 2020 (вж протоколите на СЕМ 25/2020 и 26/2020) и видимото редуциране на достъпа на различни гласове до БНТ – за да се стигне до отразяването на ГЕРБ, описано във въпросите на министъра.
И аз смятам, че заслужаваме друга обществена телевизия. С друга степен на свобода. Проблемът е в това, че оставка на генерален директор на обществена телевизия – тоест предсрочно прекратяване на мандата му – няма общо с правомощията на министрите.
Предсрочно прекратяване на мандат на генерален директор може да има на основанията, предвидени в закона – при грубо или системно нарушение на закона. И двете хипотези са прилагани – за грубо нарушение беше освободен предсрочно Светослав Костов, за системни нарушения беше освободен предсрочно Кирил Гоцев. Единственият, компетентен да се произнесе, е Съветът за електронни медии. Решенията му подлежат на съдебен контрол пред ВАС.
Гражданите могат да изпращат сигнали, жалби, данни за нарушения. Ако се установи, че има достатъчни основания, регулаторът може да констатира нарушения на закона и да налага предвидените в закона мерки. Някой би казал: но министърът действа като гражданин. Всъщност не. С встъпването на някого в качеството на министър той придобива нов статус. Искането на оставка вече не е гражданско действие, а е искане на член на правителството.
Локален парадокс е, че съдия Екатерина Роглекова от Пловдивския районен съд в решението си по делото на Мирослава Тодорова срещу Цветан Цветанов, тогава силов вицепремиер, прие, че Цветан Цветанов като гражданин изразявал критичното си мнение за съдия Тодорова.
Мненията на вицепремиера тогава и министъра сега не са просто мнения на граждани. Те имат друга обществена тежест. Само може да се съжалява, че поради връщането на Цветанов в парламента и имунитета му като депутат въпросът за министрите – граждани не беше разгледан повече от съда.
И, накрая, служебният министър на културата е известен критик на един предходен министър на културата, който без проблем пресичаше чертата министър – гражданин, гледа на независимата журналистика като на ПР отдел на правителството, обеща (вече по-късно, от парламента) милиони на БНТ, защото “Не може БНТ само да се ближе, без да има вкус.” и видимо подкрепя Кошлуков, включително чрез лично предложената от него в регулатора Галина Георгиева.
Не е работата да се влияе, само че с обратен знак.
Работата е тази практика да бъде прекратена.
Министърът на вътрешните работи Бойко Рашков в сутрешния блок на бТВ отговаря на въпросите за първите назначения и първите уволнения. Включително за назначаване на Елена Фичерова-Караиванова, която министърът назначи за шеф на кабинета си. Караиванова е учредителка на партията на Васил Божков и е регистрирана като кандидат-депутат от “Българско лято” на последните избори.
След предаването Рашков казва, че ако е собственик на бТВ, би отстранил водещите на сутрешния блок Гавазова и Йочев от “водещото предаване”.
бТВ реагира с Позиция на сайта си: “bTV Media Group счита за силно обезпокоително за медийната среда в България, че след повече от 30 години демокрация и свобода на словото в страната, длъжностни лица от всяко правителство продължават да си позволяват да атакуват публично журналисти от частни независими медии с безпочвени твърдения. Неуважението към авторитетни медии с високо доверие, като bTV и нейните журналисти, публично демонстрирано от представителите на всяка власт, считаме като основна причина за 112-ото място на България в класацията на Репортери без граници. […] bTV се противопоставя на всяка форма на влияние или манипулация от трети страни. Намесата на представители на властта и други преки или косвени играчи в предизборната кампания няма да се толерира и ще се счита за дезинформация.”
И коментар на Нери Терзиева, с който няма как да не се съглася:
Нека не забравяме – министърът Бойко Рашков придоби кураж и чувство за непогрешимост от многобройните отрицателни отзиви на колеги журналисти за работата на сутрешните журналисти на бТВ. Мнозина дадоха съвети как се прави интервю. Но, както казваше майка ми, съвети се приемат само от тези, които могат да ти дадат и личен пример. Липсват ни и професионални вътрешни форуми, където можем да обсъждаме практиките си, вместо да се топим публично пред политическите началници. Все още сме много далеч от журналистическата солидарност на принципна основа.
Журналистическата солидарност на принципна основа.
Професионалните вътрешни форуми за утвърждаване на стандартите.
Но че Бойко Рашков е излязъл извън сферата си на компетентност, е несъмнено.
Консолидация и конвергенция – тенденции в сила за 2021 година.
United Group, компанията собственик на БТК, купи Нова бродкастинг Груп и контролираните от нея компании – “Нет инфо” “Дарик нюз”, “Ви бокс”, “Елит медиа България”, “Радио Веселина” “Радио Експрес”, “Витоша ФМ”, “Агенция Витоша” и “Агенция Атлантик”, както и вестникарската група “Телеграф” на Пеевски.
БТК купи доставчици на интернет и телевизия – “Нет 1” и “КомНет” (Решение 402/2021), както и пловдивския кабелен оператор N3, (Решение 403/2021).
Сделките продължават, нова информация от Капитал: поредната сделка на БТК на българския пазар на интернет и телевизия е за “Нетуоркс-България”, най-големият играч в Северна България. Покупката включва и един от малко останалите независими софийски оператори – “Онлайн Директ”, който е 100% собственост на русенското дружество. Транзакцията трябва да бъде одобрена от регулаторите, като според БТК ще бъде приключена през второто тримесечие на годината.
Платформата за безопасност на журналистите към Съвета на Европа представи годишния си доклад за 2021 г.
АЕЖ -България информира, че АЕЖ е част от редакционния съвет, отговарящ за координирането и редактирането на доклада за 2021 г., заедно с IPI, CPJ, Article 19 и EFJ/IFJ.
В доклада България се свързва с:
Звучи недостоверно, невероятно и шокиращо – на 21-я ден на април на 21-та година на 21-я век един университет в държава от Европейския съюз уволнява дисциплинарно преподавател, който е възразил срещу използване на университета като снимачна площадка за предизборната кампания на ГЕРБ и Борисов.
В петиция срещу дисциплинарното уволнение фактите са описани така:
На 2 април 2021 г. доц. Осиковски подаде оставка от заемани ръководни постове в УНСС с публично изявление на неговия личен профил в социалната мрежа Фейсбук във връзка с осъществено посещение на председател на политическа партия и кандидат-депутат на територията на Университета. Това беше заявено като форма на символичен протест, при която неговото решение беше да остане обикновен преподавател в Университета.
Вчера, 21 април 2021 г., доц. Осиковски беше уволнен дисциплинарно въз основа на чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, чл. 187, ал. 1, т. 8 – злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието и чл. 16, т. 31 от Правилника на УНСС, който задължава преподавателите и служителите на Университета да пазят престижа и доброто име на УНСС, да не го злепоставят и да бъдат лоялни към него.
Убедени сме, че позицията, изразена от доц. Осиковски, не уронва престижа на Университета. Тя изразява неговата лична гледна точка по отношение конкретно на събитията от 2 април, а не по отношение на институцията като цяло. Позицията изразява лоялност към Университета по смисъла на духа на неговия Правилник, на Закона за висше образование и съгласно разбиранията и убежденията на уволнения преподавател.
Настояваме за незабавна отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение на доц. Мартин Осиковски. Намираме наложеното наказание за тежко посегателство срещу свободата на изразяване.
Няма какво да се коментира.
Не само практика на ЕСПЧ, но и българска практика ще се намери: неправдоподобно е в университет да няма кой да спре това мракобесно действие.
На 20 април 2021 стана известен годишният доклад 2021 на Репортери без граници.
Докладът се придружава от подреждане на държавите според степента на свобода, Именно това подреждане е източникът на често соченото число 111 – това е мястото на България от доклада 2020 в подреждането на Репортери без граници.
Настъпила е промяна. В новия доклад числото вече е 112. На върха както обикновено – и заслужено – са скандинавските държави, номер едно е Норвегия.
Отношението към Репортери без граници е поляризирано. Известна е позицията на ГЕРБ чрез досегашния председател на парламентарната комисия за култура и медии: “Няма такава класация”:
Скоро бяхме извикани – и наши колеги от Комисията по културата присъстваха, в немския Бундестаг, за да ни махат германците с пръст. Аз не отидох умишлено, защото щях да им напомня политиката, която ВАЦ-овете водиха в България, немските медии. И не обичам някой да компрометира моята държава, в която имам толкова права, колкото и медиите, в държавата, където ще бъде и моят гроб, някой да ми омърсява на мен държавата и земята, в която съм се родил, правим го услужливо непрекъснато.
Кой е оторизирал някой да ми дава оценка на кое място съм? Да, има една слободия. Аз помня – половината от живота ми мина в една друга система, когато нямаше свобода на медиите, помните, знаете го това добре, сега знам какво е свободата на медиите обаче и аз съм за тази свобода, за истинската свобода на медиите.
Медийното разнообразие е регулирано и основните активни хора в тази среща са „Репортери без граници“ със страшно отношение към българската ни държава, със страшно вмешателство във вътрешните ни работи – сам да вземам решение, сам да си подредя държавата и мисля, че господин Симов много добре каза: ние ще си решим свободата на словото тук. Не искам „Репортери зад граници“, които получават информации и никой не ги е оторизирал, никой. Ами, ако направим неправителствена организация за слободията на словото, пак ли ще мърсим държавата?
Затова агресията срещу българската държава, че ограничава свободата на словото, не е почтена агресия и не е позволена за мен, не е честно това да става. Всички знаем къде отива информацията оттам и всички знаем защо ядем тези жаби и защо сме на 111-о място, когато всеки може да говори каквото си поиска.
В този дух се изказва и Бетина Жотева, председател на СЕМ: “Репортери без граници да обясни как сме при Гана и Того.” Да бяхме, но не сме: Гана е на 30-то място и доста трябва да се потрудим, за да попаднем при Гана и Того.
В медиите докладът се приема като пропадане – по свобода на медиите България “слиза все по-надолу”, “пада” и “се свлича”. Както и да се каже, трайната отрицателна тенденция се запазва. Не е въпрос на автор на оценката, защото без изключение оценките – с различно авторство – сочат устойчива отрицателна тенденция. Преди близо десет години проследих десет външни оценки и написах десет извода за медийната среда, оттогава – по време на десетгодишното управление на ГЕРБ – ситуацията се влоши.
Новият доклад показва, че известните от предходните години негативни фактори продължават да оказват влияние: натиск върху медиите, ограниченият достъп да информация, проблеми на публичността, непрозрачно разпределяне на публичен ресурс за проправителствено говорене, автоцензура.
Но 2020 дава и нови основания за отрицателна оценка на свободата на медиите. Сред тях бих посочила тези – като начало:
Емблематичният случай Кенаров, в който като в капка вода се оглежда ситуацията тук: не само употреба на сила, при това Кенаров е с означения като журналист, но и отказ на прокуратурата да образува разследване за ареста и побоя – “с абсурдни и дистопични мотиви”. Насилие в съчетание с липса на защита и проблеми по линия на върховенството на правото. Ще присъства във всички външни оценки.
Самозабравянето на прокуратурата стигна дотам, че тя се опита да се произнася кои журналисти нарушават Етичния кодекс на българските медии. Ако мине. Не мина. В допълнение се оказа, че според прокуратурата журналистите създават риск за върховенството на правото! Фундаментално.
Докладът на Репортерите казва по-малко от официално известното на всички в България:
Малкото критични журналисти са постоянно подложени не само на клеветнически кампании и тормоз от страна на държавата, но и на сплашване и насилие. Ситуацията с медиите е много тревожна, защото никой не се интересува от разследване или осъждане на насилието над журналисти. Полицията нанася побой над журналиста на свободна практика Димитър Кенаров, когато го арестува през септември 2020 г. Маскирани мъже биха разследващ репортер Слави Ангелов пред дома му през март 2020 г. Друг разследващ репортер Николай Стайков получи смъртни заплахи през юни 2020 г., след като пусна документален филм за съдебната корупция на високо ниво . Журналистите често са призовавани и разпитвани от полицията за тяхната работа, докато политиците и олигарсите поддържат отношения, белязани с корупция и конфликти на интереси в проправителствените медии. Делян Пеевски, олигархът, който беше най-известното олицетворение на продаде своите медии, но влиянието му върху медиите остава проблематично. Правителството разпределя финансиране от ЕС и публично финансиране за медии напълно непрозрачно, което насърчава бенефициарите да се отнасят лесно към правителството при отчитането си. В същото време съдебният тормоз над независими медии като Биволъ и групата „Икономедиа“ постоянно представлява заплаха за свободата на медиите. Един от собствениците на „Икономедиа“ Иво Прокопиев беше окончателно оправдан през юни 2020 г. по обвинения, които изглеждат политически мотивирани.
Няма изненада, изненада би било някой да е изненадан от външните оценки. Вежди Рашидов казва “Кой ги е оторизирал да ни дават оценка”, но това не му решава въпроса. Констатациите във външни оценки само маркират параметрите на това, което ние тук живеем.
Репортерите направиха и следваща стъпка – оповестиха десет предложения за промяна на медийната среда. Те са отразени в Дневник: Спрете да купувате “приятелско отразяване”,, Капитал, , Свободна Европа, , Клуб Зет и др.