Tag Archives: BG Content

Закон за филмовата индустрия: промените днес в Държавен вестник

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес промените в Закона за филмовата индустрия са обнародвани в Държавен вестник.

За всички, които следят сагата с нормативната уредба на киното: ГЕРБ наложи промени  в полза на точно определени адресати – ако цитирам Становището на българската филмова общност: 

първо, уреди държавната помощ под формата на схема за възстановяване на разходи за аудиовизуални произведения като стимул, насочен предимно към чужди инвеститори , практически без културен тест, и

второ, постави  ЗФИ  в полза на комерсиалното производство на телевизионни филми и сериали, съответно в полза предимно на големите телевизии, Становището дори уточнява – големите частни телевизии.

Подпомагането е инструмент за провеждане на културна политика.

Когато някой обяснява как държавата подпомага българското кино, добре е да се знае кого по-точно подпомага държавата – и каква точно е културната политика на държавата – такава, с каквато разполагаме в момента.

Сега по темата

ЕК: не гарантирате ефективно наказателно преследване на престъпленията от омраза

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Преди десет години съм писала  за това рамково решение, въведено в НК –  може да се види и разликата между проекта и приетия текст –  162, ал. 1 НК: Който чрез слово проповядва или подбужда

Е, с известно закъснение от десет години днес Европейската комисия е решила да изпрати официални уведомителни писма на България и още четири държави членки, тъй като

“националното им законодателство не транспонира изцяло или точно правилата на ЕС за борба с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (Рамково решение 2008/913/ПВР).

Българската правна уредба не гарантира, че расистките и ксенофобските мотиви се разглеждат като утежняващо обстоятелство от националните съдилища по отношение на всички извършени престъпления, като по този начин те не гарантират ефективното и адекватно наказателно преследване на престъпленията от омраза.

България не е транспонирала правилно инкриминирането на конкретни форми на изказвания, които подбуждат към насилие или омраза, а именно публичното оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на международните престъпления и на Холокоста. Освен това България не е инкриминирала конкретни форми на изказвания, подбуждащи към омраза, а именно публичното оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на международните престъпления и на Холокоста.”

Няма как човек да не свърже тази информация с Волен Сидеров и делата срещу него.

Съдът: “кресливи жени с уж болни деца” е мнение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно Решение № 176/27 януари 2021 на Пловдивския Административен съд по делото на детето П.Е.М. и родителите му К.М. и Е.М. срещу Валери Симеонов, политик, съпредседател на Обединени патриоти, за дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признак “увреждане”. Детето е с церебрална парализа с 95% трайна неработоспособност, другите двама жалбоподатели са родителите на детето.

Сиемонов е заявил пред репортер на ТВ Скат

Този закон беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулират обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни деца, без грам майчинско чувство, грижа за тях.

Тези думи били повторени на 18.10.2018г. в предаването „Господари на ефира“.

Комисията за защита от дискриминация стига до извод  за липса на действия от страна на Валери Симеонов, представляващи дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. Според КЗД той е направил общо изказване, а не конкретно изказване спрямо един или всички жалбоподатели и в случая става дума за изразяване на мнение по дадена тема.

АС Пловдив отхвърля жалбата срещу решението на КЗД със следните мотиви:

При внимателен прочит както на конкретизираната част /извадка/, така и на целия текст от проблемните изказвания на В. С., се установява, че в същите не се съдържат словесни изрази, насочени срещу конкретен субект , а […] по своя характер са абстрактни и са насочени към неопределен кръг субекти.  В контекста на изложеното за дискриминатора липсва елементът цел- видно от доказателствата по делото същият не е целял настъпване на негативни последици именно спрямо лицата П.М., К.М., Е.М.. Не е налице и следващият елемент от фактическия състав на тормоза- накърняване достойнството и създаване на нежелана в отрицателен аспект среда по отношение на обекта на дискриминация.  […]

Настоящият съд възприема извода на КЗД, че В. С. е упражнил правото си на изразяване на мнение в унисон с основния принцип за равенство и достойнство на всеки индивид и защита честта и достойнството на личността, поради което би могъл да се ползва от правилото на чл.39, ал.1 от КРБ.

За пълнота следва да се посочи, че закрепеното в чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България право на мнение, не е абсолютно, но изключенията от това правило са изведени в ал.2 основния закон, според която правото на всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. В процесния случай словесно изразеното не е насочено към конкретно лице- в случая П.М., К.М., Е.М., поради което, както се отбеляза и по-горе, не накърнява правата и доброто им име. Изразеното от заинтересованата страна не подкопава устоите на демократичния режим и не цели разпалване на вражда, ненавист или омраза. Това е видно от прочита на изказванията, а изразните средства и стила на изразяване не са мнение, а начин по който това мнение е доведено до знание на обществото, и е въпрос на свободата на личността като цяло.

Следва да се отбележи, че обект на защита в разпоредбата на чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България са правото на изразяване на мнение и неговото разпространяване. Има се предвид мнението като възглед, схващане, отношение по някакъв въпрос, а конституционната разпоредба не конкретизира, обобщава, извежда пред скоби или раздробява мнението като родово понятие. В този смисъл обект на защита не са определен вид мнения- коректни, добронамерени, угодни, правилни, възпитани, нерасистки, нексенофобски, особени или др., а възгледите на индивида изобщо. Дали дадено мнение е морално, благоприлично, похвално или друго, е предмет на оценка на обществото, към което това мнение е адресирано. Да се приеме обратното би означавало налагане на цензура пряко или косвено/чрез съответен орган/ от страна на държавата, което е недопустимо в демократичното общество. В обобщение на всичко казано до тук съдът счита оспореното в настоящото производство решение на КЗД за правилно, нестрадащо от пороци, налагащи неговата отмяна.

Решението  подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

27 януари 2021 Решението на Пловдивския АС, съдия Йордан Русев

Хендрик Зитих, KAS: шанс за дебати и подкрепа за качествената журналистика

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Германско председателство на Съвета на ЕС.  Важни съобщения за свободата на медиите идват от събитията на Германското председателство. Заключителното събитие  е на 29 октомври.

У нас директорът на Медийната програма на Конрад Аденауер е дал  програмно интервю в Дневник.  В интервюто могат да се намерят отговори на серия пропагандни тези на ГЕРБ и Борисов – които са вече оспорени у нас, но – знае се –  гласовете  от Германия имат  особена  тежест за това правителство.

Защо отговорните фактори в тази страна, от които зависи това, не правят нужното, за да се прекрати този – колебая се дали да го кажа с тази дума – позор за България?

Необходима е атмосфера на приемане на независимите медии и осъзнаване, че те са необходими. Тази атмосфера трябва да се създаде на първо място от политиците, които носят отговорността за общественото развитие.

Качествената журналистика може да има една единствена основа – принципите на сериозната журналистика като безпристрастност, обективност, надеждно и старателно проучване на информацията и достоверна информация.

В България и региона чувам често да се говори за “медии, критично настроени към правителството” и “приближени до правителството”. Това е погрешно. Аз бих ги разделил на качествени медии, работещи по принципите, които изредих, “критични във всички посоки” медии, и на другия полюс – медиите, които съзнателно играят само на едната страна.

Разделянето на медиите на проправителствени и антиправителствени наистина е погрешно.  Тук има медии, които спазват демократичните медийни стандарти, и други корпоративни играчи, които днес могат да бъдат проправителствена пропагандна машина,  но позициите им са ситуационни и конюнктурни – и  сме виждали за един ден да ги променят на 180 градуса.

  • Както през седмицата разкриха Репортери без граници,  преди седем месеца те са предложили на министър-председателя  мерки за свобода и плурализъм на медиите, по които да се проведат национални дебати. След като са очаквали достатъчно дълго отговор, те публикуват предложението си.  От Медийната програма на Конрад Аденауер идва друго подобно предложение – за подкрепа на качествената журналистика, основана на стандарти:

Мисля, че е сега е времето в България да се създаде неформален Алианс за качествена журналистика, поставен на широка основа. Ние с удоволствие ще се включим с експертния си опит в създаването на такъв алианс.

АЕЖ-България: МВР да уважава работата на журналистите по време на протестите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Асоциацията на европейските журналисти – България настоява полицията да бъде внимателна към журналистите, които си вършат работата по време на протестите. Заради спецификата на професията си често репортерите са на първа линия и при размирици се озовават между полицията и протестиращи. 

Важно е всеки журналист да носи на видно място обозначение, че е представител на пресата. Това обозначение най-често е надпис на английски език PRESS. АЕЖ – България раздаде в четвъртък сутрин стикери с такъв надпис на журналистите, отразяващи протестите. Стикери могат да бъдат получени и в офиса на АЕЖ на ул. “Сердика” 20 в София.


Припомняме, че по време на протеста на 2 септември наши колеги бяха обгазени (Канна Рачева, Габриела Наплатанова, Николета Хаджийска, Борислав Мавров, Ладислав Цветков от Би Ти Ви, Николай Минков и Милена Кирова, Кристиан Минчев, Мирослав Милков и Никола Стоилов от БНТ), други бяха удряни от полицаите, а техника им счупена (Николай Дойчинов), а Димитър Кенаров е бил задържан и ритан в главата. Тези инциденти предизвикаха призиви от международната общност за незабавно и ефективно разследване.


В същото време АЕЖ не може да подмине изказването на най-високопоставения служител на МВР по повод насилието над журналисти. В петък, по време на среща при президента Румен Радев, главният секретар на МВР главен комисар Ивайло Йорданов направи следните коментари:
“…това, че си журналист, не означава, че трябва да чупиш, не означава, че трябва да биеш полицаи, не означава, че трябва да извършваш някакви нарушения или престъпления. “

“Нито един журналист не съм видял с ей такива камери, така, нали, това са, ето ги журналистите, камерите, които да снима там, да бъде задържан или да бъде бит. Не съм видял. 

Ама ако някой притежава журналистическа карта и преди това метне по мене бомба и след това извади журналистическа карта, ами да, ще бъде задържан. Какво означава бит? Те казват “Биха ме”. Аз казвам “Полицаите използваха физическа сила, която ни е позволена от закона”. Те казват “Използваха палка”. Аз казвам “Палката е помощно средство на полицая”.


На първо място изразяваме категорично съгласие, че прескартата на един журналист не дава имунитет. Нейната единствена функция е да улесни репортерите в тяхната работа – да се легитимират и да обяснят пред представителите на властта защо са там. Всеки журналист носи отговорност за своите действия и статутът му по никакъв начин не му дава защита, по-голяма от тази на всеки друг гражданин. 

В същото време не можем да подминем с лекота факта, че изказването на главния секретар на МВР внушава, че срещу нашите колеги са използвани помощни средства, физическа сила и т.н., защото са извършвали закононарушения по време на протеста.
Думите на главния секретар на МВР съдържат внушението, че задържаният наш колега Димитър Кенаров е хвърлял бомба и затова е арестуван.

Ето защо призоваваме МВР незабавно да предостави доказателства за твърденията на най-високопоставения служител в системата на полицията. Настояваме също така да бъдат публикувани всички документи, свързани с ареста на Димитър Кенаров, отвеждането му в 5 РПУ, докладите от използваните срещу него помощни средства. 

На следващо място изказването на гл. комисар Иванов показва силно непознаване на журналистическата работа. Последното нямаше да е проблем, ако това незнание не водеше със себе си и до неправомерни действия от страна на полицията.
Операторите “с ей такива камери” (вероятно телевизионни) са само част от многото журналисти, които работят на терен. На площада има фоторепортери, журналисти от печатни издания, представители на интернет медии (които излъчват на живо с не точно “ей такива камери”, а често и с мобилен телефон).
Няма как да очакваме, че редовите полицаи знаят това, щом най-висшата професионална фигура в МВР не го знае.


В изказването си гл. комисар Иванов коментира журналистите и казва: “Аз уважавам тяхната професия, с повечето се познаваме и говорим на всяко едно мероприятие.” 

От думите му може да се предположи, че представата му за журналист са само ресорните репортери, отразяващи работата на МВР, които той познава.  

Властта дължи равно третиране на всеки журналист – независимо дали е съгласен, или не с работата му, независимо дали го познава, или не.
На последно място, изказването на главния секретар предопределя или може силно да повлияе на евентуални вътрешни проверки на случаите за твърдени неправомерни действия от страна на полицията. 

АЕЖ настоява за открито и бързо разследване. Надяваме се подобни инциденти да бъдат избегнати в бъдеще. 

Протести 2020 и журналистика

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Близо два месеца продължават протестите в София и страната. Недоволството е адресирано. Хората протестират срещу правителството на Борисов и за избори, но заедно с това – срещу главния прокурор Гешев, това се потвърди и във връзка с проведеното съвещание на прокурорите през август, и срещу генералния директор на БНТ Емил Кошлуков.

Медийното отразяване

на протестите претърпява развитие. Активно и многостранно отразява протестите бТВ. Нова телевизия е част от пресцентровете на властта и от нея не бива да очакваме повече. Дефиле на руси момичета.

За обществените медии стана дума и преди месец, част от мисията им е да работят за демократичните потребности на хората, да ги формират като граждани, да подпомагат информирания им избор в сложни ситуации. Мнението ми се различава от оповестеното одобрение на СЕМ – впрочем дебатите на членовете се виждат в протоколите на СЕМ (25/2020 и 26/2020).

Непременно трябва да се спомене и все по-масовото предаване на живо в социалните мрежи, протестите се отразяват практически постоянно в реално време, отново адмирациите са за неуморния Иво Божков, активни са Правосъдие за всеки. Става ли нещо на улицата, намира се кой да го предава наживо в мрежите. Духът е излязъл от бутилката, няма връщане към времената, когато властта можеше да държи хората далече от събитията.

Свободна Европа добавя стойност към информацията с анализи, Поли Паунова се среща с политиците, от които зависи хода на събитията, Капитал също е традиционно добър в анализите.

Отношението към журналистите и сигурността им

е друга важна тема. Само от вчерашния ден има няколко примера – обгазени са операторът Борислав Мавров и журналистката Кана Рачева, по информация в мрежите Иво Божков е пострадал, същото се отнася за репортера на БНТ Николай Минков, бит, ритан от полицай и впоследствие задържан е друг журналист – Димитър Кенаров, списъкът не е пълен. БТВ цитира старши комисар Хаджиев, който обяснява, че при масови безредици било ставало така. По думите на Кенаров информацията, че е журналист, не е направила никакво впечатление на тези, които са се отнесли с насилие към него.

АЕЖ реагират с декларация, СЕМ също се обявяват в защита на сигурността на журналистическия труд. За сведение на комисар Хаджиев – и Съветът на Европа не мисли като него, Дуня Миятович е направила изявление.

Журналистът Росен Босев публикува във фейсбук 23 указания на Poynter, които журналистите да следват при отразяване на протести.

Няма изгледи протестите скоро да бъдат прекратени, така че и двете повдигнати теми – за качеството на медийното им отразяване и за възможността журналистите да изпълняват професионалните си задължения – ще останат важни и в следващите дни и седмици.

Прокуратурата, една публикация и чл. 7 ДЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прокуратурата има в най-новата си история епизоди, в които по специфичен начин интерпретира свободата на изразяване (всяване на паника) и свободата на медиите, ставало е дума за използването на чл. 326 НК.

Но продължава да пише нови епизоди от същия сериал.

В декларация от 4 август 2020 прокуратурата чрез администрацията си оценява публикация на Свободна Европа като съдържаща нарушение на Етичния кодекс на българските медиите.

Наложи се Комисията по журналистическа етика да реагира с декларация:

Декларация на Комисията за журналистическа етика

Комисията за журналистическа етика се запозна с позиция на Дирекция “Публична комуникация” на Прокуратурата на РБ от 4 август 2020 г., в която Дирекцията “намира за нужно да подчертае, че е допуснато нарушение на Етичния кодекс на българските медии”.

Комисията за журналистическа етика намира за нужно да подчертае, че е единственият орган, упълномощен да се произнася относно нарушения на Етичния кодекс на българските медии.

Съвсем естествено Свободна Европа излезе със заглавие Не е работа на прокуратурата.

Ами не е. Но все същата публикация продължава да привлича вниманието на прокуратурата – вече на друго ниво. Прокурорската колегия на ВСС излиза с нова декларация, с която “споделя и се присъединява към Декларацията на Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България и позицията на Прокуратурата на Република България от 04.08.2020 г.”

Този път няма анализ на съответствието на публикацията с Етичния кодекс на българските медии, но се твърди друго –  че авторът Борис Митов   се занимава с какво?  –

създаване на внушения за зависимости и нарушаване на конституционно установения принцип – прокурорът да се подчинява само на закона при осъществяване на своите функции, засягат както доброто име и професионализма на прокурор Бецова, така и авторитета на Прокуратурата, върховенството на закона и доверието в съдебната власт. В тази връзка изразяваме разочарование от манипулативно представената информация от журналиста Б. Митов.

– през внушения и заплаха за независимостта на прокуратурата  – до засягане на върховенството на закона. Статията за Бецова. Създава риск за върховенството на закона.

Нататък вече пътят е открит  – риск за върховенството на закона – чл. 7 ДЕС.

Намерили са си и втори повод – политически позиции  на политически лидер  – Христо Иванов – за реформиране на прокуратурата. И на него – чл. 7 ДЕС.

Чл. 7 ДЕС има предвид ситуация, в която  се създава реален риск една държава  да извърши нарушение на основополагащите ценности на ЕС, или е осъществено такова нарушение.

Позоваването на чл.7 ДЕС е странно в контекста на всичко, което вече се е написало за чл.7.  Властта, решенията на властта са довели до дебатиране на евентуално прилагане на чл.7, а не публикация на журналист или изявление на извънпарламентарен опозиционен политически лидер.

И финалът на декларацията е крайно интересен:  всеки от двата абзаца отразява  – според мен –  по едно погрешно решение, основано на погрешна оценка на правната и фактическата реалност (мисля, че второто решение за разпространяване на декларацията е погрешно, защото първото – за препратка към чл. 7 ДЕС  – ми изглежда компрометиращо своите автори):

Отправяме призив към ръководството на Прокуратурата на РБ за организиране на национално съвещание с участие на административните ръководители, прокурорите и следователите, посветено на темата „Отстояване на  независимостта на българската прокуратура с оглед предотвратяване на риск от тежко нарушение на върховенството на закона съгласно чл.7 от Договора за Европейския за съюз“.

Изпращаме настоящата декларация на Европейската комисия, Европейския парламент, на посолствата на всички държави-членки на Европейския съюз в България, на посолството на САЩ в България и посолството на Обединено кралство Великобритания в България.

СЕМ: Наблюдение на отразяването на протестите – юли 2020

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

СЕМ публикува Доклад за осъществено наблюдение на радио- и телевизионни програми в периода 10-17 юли 2020 година.

Това е период на масови протести срещу правителството на Борисов и за оставка на главния прокурор Гешев.

Докладът  отразява резултатите от мониторинг на радио- и телевизионно съдържание, посветено на актуалните граждански протести в България и разпространено в няколко програми на обществени и търговски доставчици на медийни услуги в периода 10-17 юли 2020 година. Наблюдението продължава и за следващия седмичен период 18-24 юли 2020 година.

Методиката на надзора за обществените и за търговските доставчици (бТВ, Нова и Дарик) е различна, предвид по-високите изисквания към програмите на Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ), описани в чл. 6, ал. 3, т. 6 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Обществените медии, които осъществяват своята дейност с помощта на публичен ресурс и които са призвани да спазват принципа на плурализъм на гледните точки като основополагащ за обективното и справедливо представяне на различните граждански интереси, играят важна роля за спокойното развитие на демократичния диалог в българското общество.
За втори път през 2020 година Съветът за електронни медии (СЕМ) наблюдава двете основни политематични програми ХОРИЗОНТ и БНТ1 за спазване на разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 6 от ЗРТ: „да отразяват различни идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално-публицистични предавания с политическа и икономическа тематика”. Първият мониторинг на ХОРИЗОНТ и БНТ1 е реализиран през януари 2020 г.

 Докладът (пдф)

Изводът за БНТ:

БНТ предоставя на зрителите възможност да се запознаят с официалната позиция на държавата по важни въпроси на обществения живот, като едновременно с това отразява и обществените настроения, свързани с антиправителствени протести и с искания за смяна на главния прокурор и на политическа система. Наблюдението отчита като особено важно наличието в медийното съдържание на експертен коментар на събитията, който ориентира публиката в политическите тенденции и текущи процеси.

Моят личен извод не е толкова еднозначен.  По отношение на плурализма СЕМ най-добре може да представи статистика, но по отношение на извода, че БНТ “ориентира публиката в политическите тенденции и текущи процеси”   имам своите резерви. Ето какво  ни е предложил сайтът на БНТ  – което няма нищо общо с действителността:

BNT

Както се вижда – протестиращите се представят  като хора на Радев.

Допускам също, че позицията на Кошлуков не е позицията на редакционната колегия, но ние не виждаме на  екран Кошлуков лично, виждаме работата на колегията.

Когато някой от колегията  ме е опаковал с привържениците на Радев,    спирам да гледам БНТ изобщо, независимо че там има хора, които честно си гледат работата.  Виждам одобрението  например за  последния за сезона Референдум.

Въпрос на отделен анализ е отражението върху медиите на  декларацията на Посолството на САЩ, че

Мирните протести са играли ключова роля в 244-годишната демокрация на Съединените щати. Всяка нация заслужава съдебна система, която е надпартийна и подвластна на върховенството на закона.

 

* Този скрийншот взех наготово от фб, вместо да направя свой. Но го проверих, така е.

Съдът потвърди решението на СЕМ за отстраняване на Св. Костов като генерален директор на БНР

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Административен съд София  – състав с председател Вергиния Димитрова – е постановил Решение №749 от 22 юли 2020 по адм. дело 1390/2019, което бившият генерален директор на Българското национално радио Светослав Костов води срещу СЕМ поради предсрочното му отстраняване от длъжност.
 Костов поддържа, че са допуснати съществени процесуални нарушения, не са изслушани неговите обяснения, не са налице доказателства, че е знаел за спирането на излъчването на програма Хоризонт.
От фактическа страна –  помним ситуацията:  преди година Костов спря излъчването в реакция, която говореше за дизориентация. Не стана ясно какво точно си е представял, че прави. Положението изглеждаше драчатично – аргументът на Костов беше, че радиото може да изпълнява функцията си и чрез сайта си и чрез другите си програми, а освен това имаше опит да се прехвърли отговорността на техническия директор.
Важно за разказа е, че решението за предсрочното прекратяване на мандата на Костов в тази безспорна хипотеза на най-грубо възможно нарушение СЕМ е взето  с 3 (три) гласа „за” и 2 (два) гласа „въздържал се”   – Бетина Жотева и Галина Георгиева.  Парламентарната квота с изключение на председателката София Владимирова подкрепиха оставането в длъжност на Светослав Костов.
Една година по-късно София Владимирова не е избрана за председател, избрана е Бетина Жотева, на Галина Георгиева все така не сме чули гласа, но по гласуванията й можем да съдим за мненията и становищата й.
Административен съд – София не се е колебал, установил е спирането на сигнала, съответно нарушението на закона и лицензията и едноличната отговорност на генералния директор.
Съдът потвърждава оценката на мнозинството, че става дума за грубо нарушение.
Според съда с  решението си СЕМ е гарантирал обществения интерес.

 

Протест в защита на свободата на изразяване на министъра на правосъдието Данаил Кирилов

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес е десети ден на протестите срещу правителството на Борисов и главния прокурор Гешев. Не е без внимание и генералният директор на БНТ Емил Кошлуков, протестът минава и край БНТ.

Особеността на протеста днес е, че е обявен  в защита на свободата на изразяване на министъра на правосъдието Данаил Кирилов. Има елемент на ирония, но факт е, че в суматохата от изказвания след появата на Христо Иванов и Ивайло Мирчев в охраняваната за Доган зона в Росенец  министърът на правосъдието съвсем е загубил ориентация за събитията и е произвел следния текст във Фейсбук:

 

Danail_Kirilov_-_СпонджБоб_Квадратните_гащи_(SpongeBob..._-_2020-07-18_20.13.32

На заседанието на МС след този текст Борисов се е обърнал към министър по следния начин:

И ви забранявам да пишете във фейсбук, Дани Кирилов. Забранявам.

Борисов посочва три причини:

Защото не само че не е смешно, не само че ги възпалявате, но ние с Христо Иванов сме работили.

Свободата на изразяване на министрите изглежда доста условна, дори Томислав Дончев (дори – защото от него най-малко се очаква) по едно време убедено твърдеше в Панорама, че достъпът до трафични данни бил след съдебен контрол – което е въвеждане в заблуждение.  Никога няма да разберем защо го каза – защото е вярвал, че е така, или ако мине.  Останалите министри свободно ползват внушения и манипулации. Например   Деница Сачева пред Нова посочи три фактора, които довели до протестите – пандемията, работата на прокуратурата срещу олигарси  и, на трето място,  влизането в ERM II! Тези три неща!  Това трябва да се внуши. Някакъв друг свят обитават.