Тази година федерален апелативен съд в САЩ постанови, че президентът Доналд Тръмп не може да блокира критиците си в Twitter. По-конкретно, съдът определи, че Twitter акаунтът на президента Тръмп е “обществен форум”, където гражданите имат право да се ангажират със своите коментари, по същия начин по който имат право да го правят офлайн. Това решение има връзка с отношението между властта и медиите – и с “правото да се знае”. То все още не е окончателно.
Още за Тръмп и “правото да се знае” – миналата година Белият дом отне акредитацията на журналиста Джим Акоста от CNN, съдът я върна, но Белият дом наложи ограничения на кореспондентите – да задават само по един въпрос и др., отношенията остават сложни и до днес.
Сега – към България. Премиерът Борисов заяви на телевизията бТВ “С вас не разговарям” в края на изборния ден (27 октомври). Причината била, че телевизията излъчвала хейтърски материали за кандидатите на ГЕРБ. Мнението на Борисов се превърна в официална оценка, след като ГЕРБ поиска от ЦИК да санкционира бТВ за репортажи, в които се обсъждат проблеми в градове с кметове на ГЕРБ – и ЦИК го направи.
Решенията 1594-МИ / 1595-МИ / не са окончателни, бТВ (казва, че ще) обжалва.
Мотивите на ЦИК:
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ИК не се допуска предизборна агитация 24 часа преди изборния ден и в изборния ден.
Централната избирателна комисия приема, че негативни квалификации и внушения срещу даден кандидат, дори извършени по индиректен начин, в изборния ден, представлява нарушение на разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ИК. Нарушението се изразява в излъчването на репортаж, който няма връзка с отразяването на изборния процес в изборния ден, и представлява предизборна агитация по смисъла на § 1, т. 17 ДР на ИК.
Съгласно посочената разпоредба „предизборна агитация“ е призив за подкрепа или за неподкрепа на кандидат, партия, коалиция или инициативен комитет при участие в избори. За да е налице нарушение на забраната за предизборна агитация е достатъчно да бъде направено политическо внушение и то под всякаква форма. Разпоредбата на чл.182, ал.4 ИК се намира систематически в Раздел ІІ „Предизборна агитация“, който е от глава дванадесета „Правила за провеждане на предизборна кампания“. Забраната за агитация е установена, за да се даде възможност на избирателите в спокойна атмосфера да формират свободно волята си по въпроса кой кандидат да подкрепят. При отправени внушения и призиви за подкрепа или неподкрепа такава възможност на избирателите не може да се осигури.
ЦИК приема – както се вижда – че нарушението е излъчване на репортаж, който няма връзка с отразяването на изборния процес в изборния ден, и представлява предизборна агитация.
Също така ЦИК в описанието на фактическата страна показва съдържанието на репортажа –
кадри от вече излъчвани материали, и по-конкретно на ранена жена, чийто съпруг изкъртил три „перки“, поставени като ограничители на ул. „Граф Игнатиев“.
Травма от перките на Графа: ЦИК намира това за индиректно внушение, следователно агитация. По логиката на ЦИК в изборния ден се забраняват по начало репортажи за София, които не отразяват изборния процес – макар че във всеки репортаж за днешна София е именно животът на София и софиянци – въздух, вода, деца, транспорт, строителство, услуги – индиректно или директно свързан с начина, по който се управлява столицата.
Има ли право министър-председателят да откаже комуникация с определена медия поради предаване или публикация? Не се твърди, че бТВ фабрикува или представя превратно факти, а само, че ги е показала в изборния ден. Асоциацията на европейските журналисти публикува позиция по въпроса:
Освен партиен лидер, Борисов е и министър-председател и в това си качество няма право да отказва да говори с дадена медия. Подобен жест от ръководителя на изпълнителната власт би могъл да се приеме като явен призив за автоцензура.
Междувременно преди втория тур Борисов се появи в сутрешния блок на бТВ и “разговаря с тях”, но – доколкото случаят беше засегнат в разговора – заяви, че репортажите били в нарушение на закона. Премиерът харесва Графа.