Тенденция

Зараждащата се практика на Съда за правата на човека да се защитава доброто име на починали лица се увеличи с още едно решение. След решенията по делата  Putitstin v Ukraine  и MAC TV v  Slovakia  ЕСПЧ оповести и решението си по делото ML v Slovakia   (14 октомври 2021 г.), с което отново се  оспорва тезата, че не могат да се предявяват искове за защита на доброто име на починали.

Покойният син на жалбоподателя е бил римокатолически свещеник. Той е осъден   за сексуално насилие във връзка с опит за  секс без съгласие с непълнолетен, а след това  за нарушаване на обществения ред (секс  с възрастен мъж на обществено място). Мъжът е починал през 2006 г.

Три словашки таблоидни вестника публикуват статии, отразяващи осъдителните присъди и смъртта. Майката иска от ЕСПЧ защита  на сина й и защита на нейната собствена лична неприкосновеност по член 8 ЕКПЧ, след като е отказана защита от националните съдилища. В жалбата се твърди, че има неверни факти в публикациите.

Съдът постановява нарушение на чл.8:  “националните съдилища не са успели да извършат балансиране между правото на жалбоподателката на личен живот  и свободата на изразяване на издателите на вестници в съответствие с критериите, заложени в практиката на Съда. ”

Съдът приема, че „… подходящото отношение към починали лица  от уважение към чувствата на близките  им попада в обхвата на член 8 от Конвенцията. ” и че “репутацията на починалия й син е неразделна част от   ”

Съдът  приема, че темата за сексуалната злоупотреба от страна на свещеници  и отношението на Римокатолическата църква  е в обществен интерес и че наказателните дела по делото са пример, илюстриращ съответните проблеми.52

 Съдът обаче е убеден, че е било възможно обществеността да бъде информирана адекватно за разглеждания въпрос чрез средства, които водят до по-малка намеса в законните интереси на сина на ML, а именно чрез докладване само на фактите  от публично достъпните криминални досиета. В този контекст Съдът повтаря, че трябва да се прави разграничение между докладване на факти – дори ако са противоречиви – способни да допринесат за дебати от  обществен интерес в едно демократично общество, и  твърдения относно личния живот на дадено лице. 53

В светлината на тези съображения Съдът приема, че намесата чрез публикация в  интимната сфера на  сина на ML и публикуването на неговата снимка не може да бъде оправдано с каквито и да било съображения от общ интерес.Според Съда от решаващо значение е изискването националните съдилища да направят внимателна оценка на наличието и нивото на обществен интерес от публикуването на определена информация и баланс между обществен интерес и индивидуалните интереси на жалбоподателя. 55

Непроверените твърдения относно личния живот на сина на ML са надхвърлили границите на отговорната журналистика.47 Изопачените факти и използваните изрази  са  разстройващи за ML  и  са били от такова естество, че са в състояние значително и пряко да повлияят на чувствата й като майка на починал син, както и нейния личен живот и самоличност, като доброто име на починалия й син е неразделна част от тях 48.

Нарушение на чл.8.

Контекст и значение

Вчера стана известно решението  на Европейския съд за правата на човека по делото Мирослава Тодорова срещу България.

Разбира се, до решение Мирослава Тодорова срещу България можеше и да не се стигне, ако в България имаше върховенство на правото. Всъщност не става дума за противопоставяне на съдия Мирослава Тодорова и България, тъкмо напротив. Делото би трябвало да се казва Мирослава Тодорова за България.  С надеждата, че противопоставянето на принципи срещу безпринципност – за което имаме примера на  съдия Мирослава Тодорова –  един ден, дано скоро, стане стандарт.

Жалбата на съдия Тодорова пред ЕСПЧ е подадена на 18 юни 2013.Изнесените във фактическата част обстоятелства показват интензивна поредица от (процедури за налагане на) мерки по отношение на съдия Тодорова – понижение, намаление на заплатата, уволнение –  и интензивни опити от нейна страна  да защити правата си по съдебен ред. Изморително и  плашещо е простото проследяване на мерките, проверките, дисциплинарните производства  и санкциите, обект на които е била съдия Тодорова.

Отделен сюжет е публичната атака на човек от политическите върхове тогава – вицепремиера Цветанов – обвинил съдия Тодорова в покровителстване на престъпността. И тогава, и днес буди съжаление решението, което защитава атаката като упражняване на свободата на изразяване на гражданина Цветанов – по това време той  е силов вицепремиер, един от най-силните хора в държавата.

Осем дълги години са изминали до произнасянето на Съда, като през това време  за съжаление обстоятелствата не са се променили особено, българската съдебна система и българското правосъдие  са все така  област, очакваща радикална реформа. Толкова по-важни са изводите на ЕСПЧ:

По чл. 10 ЕКПЧ

Правителството поддържа, че дисциплинарното производство срещу жалбоподателя не е имало за последица ограничаването на свободата ѝ на изразяване и че в нито един момент не е била възпрепятствана да  прави публични изявления.Съдът прилага теста за пропорционалност (дали е налице намеса, предвидена от закона, необходима в едно демократично общество и пропорционална на целта).

173. Съдът припомня, че по-горе е стигнал до заключението, че дисциплинарното производство, образувано срещу жалбоподателя, и санкциите, наложени ѝ в този контекст, са достатъчно свързани с публично изразените ѝ позиции, за да се разглеждат като намеса на публичните органи при упражняването от страна на жалбоподателя на правото ѝ на свобода на изразяване.

176. [Дисциплинарните производства и санкциите] безспорно са имали възпиращ ефект както за жалбоподателя, така и за останалите съдии, възпирайки ги да изразят критични мнения […] по въпроси, свързани с независимостта на съдебната власт

178. [ …] Съдът счита, че националните органи не са посочили в решенията си релевантни и достатъчни причини, за да обосноват, че дисциплинарното производство и санкциите, наложени на жалбоподателя, са необходими и пропорционални на законните цели, преследвани в настоящия случай.

179. С оглед на гореизложеното И като има предвид първостепенното значение на свободата на изразяване по въпроси от общ интерес като функционирането на правосъдието или необходимостта от запазване на неговата независимост, Съдът счита, че дисциплинарното производство срещу молителя и наложените ѝ санкции представлява намеса в упражняването от нейна страна на правото ѝ на свобода на изразяване, което не е “необходимо в едно демократичното общество” в преследване на законните цели, посочени в член 10 от Конвенцията.

180. Тази констатация обаче не трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността за наказателно преследване на съдия за нарушения на професионалните му задължения в резултат на упражняването на свободата му на изразяване, при условие че подобен иск е свободен от всякакво подозрение, че е бил извършен в ответни мерки за упражняването на това основно право. За да разсеят всяко подозрение в това отношение, националните органи трябва да могат да установят, че въпросното производство е насочено изключително към една или повече от законните цели, изложени в член 10, втора алинея.

Нарушение на чл.10 от Конвенцията.

• По чл. 18 във връзка с чл.10

Жалбоподателят поддържа, че дисциплинарното производство срещу нея преследва цел, различна от посочената, в нарушение на член 18 от Конвенцията: “Ограниченията, които съгласно условията на настоящата конвенция се налагат на споменатите права и свободи, могат да се прилагат само за целта, за която са били предназначени.” Съдът отбелязва, че разглежда оплакването на жалбоподателя по чл.18 от Конвенцията като основен аспект на настоящото дело.

205. Относно това дали дисциплинарното производство срещу жалбоподателя и наложените ѝ санкции също са имали за цел, както поддържа жалбоподателят, да я накаже за позициите и критиките, които е изразила по отношение на  политиката на правителството в областта на правосъдието. Съдът вече отбеляза по-горе,  в контекста на член 10 от Конвенцията, че дисциплинарните мерки, предприети срещу жалбоподателя, са пряко свързани с публичните ѝ позиции

206-207. По-специално министърът на вътрешните работи прави изявления пред пресата, които са насочени лично към жалбоподателя, и критикува работата ѝ като съдия (вж. точка 26 по-горе).  Съдът счита това доказателство за достатъчно, за да заключи, че дисциплинарното производство и санкциите, наложени  на жалбоподателя, преследват и цел, която не е предвидена от Конвенцията, а именно тази да я накаже за позициите й като председател на Съюза на съдиите в България.

211. Съдът отбелязва, че дейността на жалбоподателя в рамките на Съюза на съдиите в България  представлява упражняване на свободата на сдружаване и изразяване, и че нищо не показва, че тези дейности противоречат на закона или на правилата за професионално поведение на съдиите. По-специално, критичните позиции, изразени от организацията, председателствана от  жалбоподателя, са насочени към осигуряване на по-голяма прозрачност и ограничаване на намесата на изпълнителната власт при насърчаването на съдиите с цел укрепване на независимостта на съдебната власт, чието значение Съдът често е подчертавал в своята съдебна практика. С оглед на тези фактори намерението да се използва дисциплинарната процедура като ответни мерки за позициите на жалбоподателя  поражда особена загриженост.

213. В заключение, като има предвид всички обстоятелства по настоящото дело, Съдът счита, че […] преобладаващата цел на дисциплинарното производство, образувано срещу жалбоподателя, и санкциите, наложени ѝ от ВСС, не е била да се гарантира спазването на сроковете за приключване на делата, а да се накаже и сплаши молителя  поради критичните му позиции спрямо ВСС и изпълнителната власт.

Нарушение на чл.18 във връзка с чл.10 ЕКПЧ.

И за финал:

216. Жалбоподателят не е предявил искане за имуществена или неимуществена вреда и посочва, че констатация за нарушение на Конвенцията би ѝ осигурила достатъчно  удовлетворение. В този смисъл Съдът счита, че не е необходимо да   се присъжда никаква сума на това основание.

*

Решението на ЕСПЧ е обстоятелствено и обемно, развити са арументи и по други разпоредби на Конвенцията, поради което със сигурност ще има множество задълбочени и пълни реакции и коментари. За юристите е интересно особеното мнение на  съдиите Салкова/Харутюнян по чл. 6 ЕКПЧ. Преводът на части от решението по-горе е автоматичен и приблизителен.

Историята е за роман, но  някой друг ще го пише.

Judgment Miroslava Todorova v. Bulgaria – Disciplinary proceedings against and sanctions imposed on the applicant, a judge, violated her right to freedom of expression (резюме)

Решение Мирослава Тодорова срещу България