Tag Archives: BG Law Making

ЕСПЧ: Анчев срещу България. Държавна сигурност и медии.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Добре е да се знае това решение на Европейския съд за правата на човека, което не съм отразила навреме, а трябва – поради интереса към лустрацията  и едно много спорно, мисля,  решение на ВАС.

Това е решението по делото Анчев срещу България от 2018 г., по жалба на Хараламби Анчев, посочен в решение на Комисията по досиетата като сътрудник на ДС. Христо Христов от сайта desebg.com обяснява значението на решението:

Решението отхвърля жалбата на бившия министър на правосъдието Анчев в служебния кабинет на Софиянски (1997), който твърди че с обявяването му за агент на бившата Държавна сигурност са нарушени човешките му  права. Случаят на Анчев се отнася към онези категория сътрудници, чиито дела са прочистени  в началото на 1990 г. (виж документите за Анчев) и в тях липсват собственоръчно подписани или написани документи. Казусът е аналогичен като този с живеещата във Франция лингвист Юлия Кръстева, чието осветяване миналата седмица предизвика обществен дебат, в който отделни представители на академичните и интелектуални среди в България заявиха, че за нея нямало доказателства, че е била сътрудник на ДС, тъй като в досието ѝ нямало документите, писани от нея.

В изключително подробното си съдебно решение Европейският съд по правата на човека отхвърля жалбата като неоснователна. Съдът прави цялостен преглед на законодателството и съдебната практика в България, засягащи разкриването на сътрудниците на комунистическия режим в тоталитарните служби.  Направен е паралел с някои от останалите страни от бившия Източен блок за политиката, с която след разпадането на комунистическата система демократичното общество се справя с наследството на тоталитарната система. Съдът в Страсбург е посочил, че някои от тях, като Чешката република, Германия (след обединението), Литва, Полша, Румъния, Словакия и Бившата Югославска Република Македония са въвели лустрация за сътрудниците не само в държавния, но на места и в частния сектор.

Съдебният акт на Европейския съд за правата на човека би трябвало да има отрезвяващо въздействие върху някои състави от Върховния административен съд, които след идването на власт на кабинета Орешарски (БСП, ДПС) през 2013 г. нарушиха 6-годишна съдебна практика в няколко случая, смята Христо Христов.

*

През 2013  беше обявена за противоконституционна  и лустрационната разпоредба в Закона за радиото и телевизията, за която става дума в решението Анчев – вж за дело 2013/6 и за решенията на КС срещу лустрацията в медийния сектор.

Виждам, че на сайта на Комисията по досиетата има промени на връзките към решенията, които разкриват ДС в медиите,

но за сметка на това се е появило солидно издание – Държавна сигурност в медиите, над 500 страници, ето връзка.

Някои обновени връзки:

По този повод още:

Комисията по културата и медиите гледа бюджета за култура 2022

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Първа точка на заседанието на ККМ на 3 февруари (видео) е обсъждане на бюджета за 2022 г.

В коалиционното споразумение е записана цел 1 процент – с тенденция 1.5 процент от БВП – за култура. Каза се, че в проекта за 2022 за Група Култура има 0.59 процент БВП, увеличение 100 милиона, най-голяма част – за капиталови разходи. През лятото се очаква актуализация.

По отношение на медиите най-активни – както и на коалиционните преговори – са представителите на ИТН.

Ива Митева постави въпроса за Фонд Радио и телевизия и необходимостта от привеждане на ЗРТ в съответствие със ЗПФ и правото на ЕС за държавната помощ и предложи спешно създаване на работна група за БНТ, БНР, СЕМ и всички проблеми. МК отговори, че има депозиран в НС законопроект.

Освен другото, привеждането на ЗРТ в съответствие с правото на ЕС за държавната помощ би прекратило някои практики на правителствата на Борисов.

Председателят на ККМ заяви (57′): Като приключим с приемането на бюджета, със сигурност ще отворим темата за ЗРТ. Не знам дали ще използваме само законопроекта или ще има и други неща.

Той постави въпрос към представителите на институциите как се формира бюджетът от 82 и половина милиона на БНТ, въз основа на какви критерии – това са огромни пари, имате ли представа колко са приходите от реклама, колко хора работят в БНТ, необходима е оптимизация, каза Йорданов.

Любомир Каримански добави, че не разбира защо управляващите от 98-ма досега не са направили работещ Фонда Радио и телевизия. Според него финансирането трябва да е от фонда. Може би това трябва да го каже на МФ, според които фондът е несъвместим със ЗПФ.

В края на заседанието говорят директорите на БНТ, БНР и БТА (от 1’43”). Повече – в записа.

Внесена в ККМ е и 47-202-00-6 Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2022 г. През 2022 очакваме законодателния акт за свободата на медиите.

СРС: Да наречеш Бойко Борисов арогантен е обидно

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Софийският районен съд, Гражданска колегия, I отделение, 24 състав с председател съдия Неда Заркова на 2 февруари се е произнесъл по гражданско дело по иск на Бойко Борисов, политик и председател на ПП ГЕРБ, срещу Мая Манолова, политик.  Съдът осъжда Мая Манолова да заплати 10 000 лева за неимуществени вреди по повод нейни изказвания в Лице в лице по БТВ и на брифинг.

Съдът:

В настоящия случай е признато за установено и ненуждаещо се от доказване между страните в настоящето производство, а и се установява от представените по делото доказателства, че на 01.11.2019г. ответника М. М. в проведен брифинг и излъчен от множество електронни медии, както и в дадено интервю в предаване на Би Ти Ви – „На четири очи” с водещ Ц. Р. ответникът изнесла обидни думи и изрази по отношение на ищеца, а именно: „Тази сутрин във вашата телевизия беше един арогантен човек, който избълва редица клевети, обиди и грозни внушения. Срам ме е заради него, срам ме е, че това е човекът, който ни представлява пред света.”;

както и „Човекът, който пусна Братя Г. да избягат от правосъдието, докато беше премиер, […]”

“Настоящият състав приема, че ищецът е публична личност, свързана с обществения и политически живот на страната, посланията на който достигат до многобройна аудитория.”

По-нататък съдът се спира на необходимия баланс между свобода на изразяване и защитата на доброто име, като напомня, че твърденията на Манолова са в отговор на нападки на Борисов.

“Недопустимо е, обаче, засегнатото лице, отново посредством средствата за масова информация, какъвто е случаят с ответника, да изнася обидни твърдения спрямо лицата, от чиито оценки е останало недоволно. В конкретния случай, както безспорно бе доказано по делото чрез свидетелски показания, ответникът М. е направила изявление, което е неприемливо. С волеизявлението си ответникът е засегнала ищеца като човек и личност, унизила е неговото достойнство, накърнила е авторитета му и вследствие на това Б. е понесъл неимуществени вреди”.

И в заключение  “съдът намира, че от страна на ответника М. е извършено противоправно деяние, изразяващо се в разпространяване на клеветнически твърдения по отношения на ищеца Б., които са накърнили неговата чест и достойнство, доброто му име в обществото и неговия авторитет, причинявайки му неимуществени вреди”.

По решението:

За да са клеветнически едни твърдения, съдът следва да се е произнесъл по истинността им –  което не се забелязва в решението.

А дали е обида да се каже за Борисов, че е арогантен – това ще каже втората инстанция.

Да се извършва преценка  за баланса по чл.8 (свобода на изразяване) и чл.10 (личен живот) от Конвенцията за правата на човека, в частност правото на критика срещу публични фигури, без да се вземе предвид богатата практика на ЕСПЧ и изведените от Съда критерии,  не ми се вижда далновидно.  Уместно е да се види едно от по-новите решения на Съда  Banaszczyk v Poland – политическо слово, насочено срещу лица с официални ръководни функции, широки граници на критика.

Или решението по Koutsoliontos and Pantazis v Greece по повод  твърдения в публикация  “с полемичен, саркастичен, остър и провокативен стил” с изказване на  бивш зам. кмет срещу настоящ кмет на град Янина.  Всъщност ролята на националните съдилища в производствата за клевета не се състои в това да посочат на засегнатото лице стила, който трябва да се използва, когато последното упражнява правото си да критикува, дори и по язвителен начин.  В този случай, при разглеждане на съдържанието на въпросната публикация, националните съдилища не са взели предвид в достатъчна степен критериите, установени от практиката на Съда относно баланса между защитата на доброто име  и свободата на изразяване (43). Съдът смята, че публикацията се отнася до управлението на града и  “по-скоро трябва да се разбира като политическа критика към управлението на общинските дела” (44).

Следователно твърденията са в контекста на дебат от обществен интерес, свързан с въпрос от общ интерес  и е насочена единствено към гореспоменатото лице изключително в качеството му на лице на официална изборна длъжност. Съдът припомня в този смисъл, че политическата обида често надхвърля личното ниво: това са капризите на политическата игра и свободния дебат на идеи в демократичното общество. Следователно … не е налице  неоправдана лична атака  и използваните изрази са в достатъчно тясна връзка с управлението на град Янина (45-46).

Решение СРС Борисов срещу Манолова.

Заседание на Комисията по културата и медиите и перспективата “Това е така, защото е така”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 27 януари 2022 се проведе заседание на Комисията по културата и медиите в 47-то НС. Към момента видео от това заседание отсъства на сайта на НС, аудио тук, но пък Дневник има видеозапис.

На това заседание основният разговор беше за кино, гостуваха представители на гилдии, но заедно с това се обсъждаше и контекст, включително Закона за радиото и телевизията (“Имаме и Закон за радиото и телевизията да правим, който е приоритетен също , предвид състоянието на БНТ и БНР!“)

И още един цитат от председателя Тошко Йорданов – този път за представата му за ролята на Комисията за култура и медии. Като подчертава, че интересите в сектора на културата са много разнообразни, председателят казва, че в този контекст (там е ад, всеки е прав, всеки е велик, всеки е недооценен) трябва една институция, това може да сме ние, Народното събрание, която, независимо че ще има недоволни, ще каже “Това е така, защото е така”.

Медиите са отразили подробно включването на Продължаваме промяната, Антония Димитрова, журналист – в два хода:

първо на заседанието, когато казва на заседанието на 19 януари според стенограмата

“Всяка една медийна публикация задължително трябва да има автор и той да носи отговорност за съдържанието, което се оповестява публично, включително наказателна. Защото сме свидетели как се бълват всякакви новини, фалшиви новини, за което човекът трябва да носи лична, персонална наказателна отговорност за това”;

и  после във фейсбук на 28 януари:

Миналата седмица по време на редовното заседание на Комисията по културата и медиите обсъждахме темата за фалшивите новини. В хода на разговора стана ясно, че има електронни медии, които ежедневно създават фалшиви новини, които нямат автор. И когато засегнатите страни потърсят отговорност няма информация за собствеността на медията. Искам да уточня, че предложението ми е да се търси административна, а не наказателна отговорност.
Санкциите са заложени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други изделия и за обявяване на разпространителите на медийни услуги. Всяка медия трябва да подаде декларация за собственост и тази информация за вписва в Регистър на подадените декларации на доставчици на медийни услуги към Министерството на културата. Проблемът е, че не всички медии го правят и трябва да се увеличи контрола.
Идеята е да се подобри медийната среда с цел прозрачност – да се знаят реалните собственици на медиите, да плащат данъци, да се знае прозихода на финансирането.
В никакъв случай не мислим за репресиране на журналисти и ограничаване на свободата на словото!
 
По темата още:
А за следващото заседание на 3 февруари са планирани ОКУП-ите.

Комисията по културата и медиите на 47-то НС обсъди започване на промени в ЗРТ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Народното събрание има вече видеоархив за пленарните заседания и за заседания на комисиите. Това е голяма крачка напред, прави много по-прозрачна работата на народните представители.

Вчера се състоя заседание на парламентарната комисия по културата и медиите ( решили са да е по, не за). Ето съставът й, на най-горния ред е ръководството.

Ето видеозапис от заседанието, втора точка е Обсъждане за започване на промени в Закона за радиото и телевизията, от 55-тата минута.  Има и аудио, което е два часа, а видеото е час и 20 минути, неясно къде са тези 40 минути.

Обсъждането за започване на промени започна председателят на комисията Йорданов (ИТН), който каза , че СЕМ трябва да се преструктурира или направо да се закрие, ако ще правим друг орган. БНТ се управлява по безумен начин, една вакханалия на глупаво взетите решения.

Един орган, който е паразитен и не върши абсолютно никаква работа, се включи заместник.председателят Симов (БСП). Докладът му е пълен с регулаторни тъпотии, а чрез глобите може да действа като репресивен орган. Това не работи. Дали орган като СЕМ да съществува, един политически орган.

По-нататък член на комисията заяви, че по време на кампания доставчиците имат задължения и пренесе разговора в Изборния закон и Закона за депозиране на печатни издания, като продължаваше да се позовава на ЗРТ. Няма дефиниция за медия, каза друг член. Да се придържаме към практицизма, а не само да влизаме в дефиниции, каза председателят. Дефиниции на едно и на друго няма да го позволя.

Тома Биков (ГЕРБ): Няма да ви пречим. Сменете СЕМ. Сменете генералния директор на БНТ, ако искате и на БНР. Правете каквото искате, ако искате сложете ваш член директор на БНТ. Няма да ви пречим, няма да участваме. Пожелавам ви успех и отивам да пия едно вино.

Трябва да сме наясно, че тоя закон не става и  СЕМ е отвратителен орган и няма какво да се крием зад някакви красиви фрази, обобщи председателят в края на заседанието. Аз се ангажирам с колегите да подготвим промени.

Това е то започването, което се обсъжда според заглавието на точката – председателят заяви откъде ще се вземе текстът.   ИТН ще подготви промените.

Кой по-точно  – предстои да видим.

Това са законодателите, толкова графично отчетливо е всичко, че няма какво да се коментира.

Или отделно ще напиша коментар.

Но какъв е смисълът от цялата работа, ако ще се действа като тези, на чието място  – и чието отрицание уж –  си.

ЕСПЧ: Законовите стандарти за подслушване и проследяване на съобщенията в България не съответстват на изискванията на ЕКПЧ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 11 януари 2022 г. стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Ekimdzhiev and Others v. Bulgaria , заведено от адвокатите Екимджиев и Кашъмов, както и от две неправителствени организации, по повод законовите стандарти за подслушване и проследяване в България. Решението  съдържа два раздела.

СРС

Според жалбата представата за националната сигурност, както се разбира в България, е твърде неясна, и допуска дори законни политически дейности от опозицията да се разглеждат като достатъчни основания за наблюдение.  Клаузата, разрешаваща наблюдение без предварително съдебно разрешение в спешни случаи, допуска злоупотреби. Броят на органите, които биха могли да поискат наблюдение извън рамките на вече висящо наказателно производство, нараства. Органите по наказателно преследване биха могли да осъществят наблюдение  и разкриване без надлежно основание, напр.  по инициатива на главния прокурор е оповестен  прихванат разговор между президента на Републиката  и командващия  ВВС (279-282).

Съдът, за да прецени съответствието с чл.8 ЕКПЧ, разглежда:

  • достъпност на нормативната уредба (296 и сл.)
  • основанията за поставяне под наблюдение  (298-304)
  • продължителност (305)
  • процедури за поставяне под наблюдение (306 и сл.)
  • процедури за съхранение, достъп до, разглеждане, използване, съобщаване и унищожаване на данни от наблюдение (324 и сл.)
  • независимост на надзорните органи и възможности за ефективен публичен контрол. (334 и сл.) – и тук ЕСПЧ констатира, че
    • 337.  Съдията, издал заповедта за наблюдение, не е в състояние да осигури ефективен надзор.
    • 338-347 Националното бюро за контрол и парламентарната комисия, заедно със съдията,  са система за наблюдение, която не изглежда способна да предоставя ефективни гаранции срещу злоупотребяваща наблюдение.

Изводи (356-359):

Констатира се подобрение в сравнение с 2007, но законите все още не достигат минималните гаранции срещу произвола и злоупотребите, изисквани съгласно член 8 от Конвенцията в следните отношения:

а) вътрешните правила, регулиращи съхранението и унищожаването на материали, получени чрез наблюдение, не са станали достъпни за обществеността;

б) терминът “обекти” в раздел 12, параграф 1 от Закона от 1997 г. не е определен по начин, така че да гарантира, че не може да служи като основа за безразборно наблюдение;

в) прекомерната продължителност на първоначалното разрешение за наблюдение по съображения, свързани с националната сигурност – две години – значително отслабва съдебния контрол, на който е подложено това наблюдение;

г) процедурата за издаване на разрешение, тъй като действа на практика, не е в състояние да гарантира, че наблюдението се прибягва само когато е “необходимо в демократично общество;

д) законоустановените разпоредби, уреждащи съхраняването, достъпа, разглеждането, използването, съобщаването и унищожаването на данните от наблюдението не са достатъчна гаранция;

е) системата за надзор, както е организирана понастоящем, не отговаря на изискванията за достатъчна независимост, компетентност и правомощия;

ж) договореностите за уведомяване са твърде тесни;

з) специалното средство за защита, вземане по раздел 2, параграф 1, точка 7 от Закона от 1988 г., не е достъпно на практика при всички възможни сценарии, не гарантира разглеждане на обосновката на всеки екземпляр на наблюдение (чрез позоваване на основателно подозрение и пропорционалност), не е отворен за юридически лица, и е ограничен по отношение на налично облекчение.

От това следва, че българските закони, уреждащи тайното наблюдение, не отговарят напълно на изискването за “качество на правото” и са неспособни да запазят “намесата”, свързана със системата за тайно наблюдение в България, към това, което е “необходимо в едно демократично общество”. Следователно е налице нарушение на член 8 от Конвенцията.

Трафични данни

В отделен раздел се анализира състоянието на системата за запазване и последващ достъп до  трафични данни и съответствието на уредбата с ЕКПЧ.

Изводи (419 и сл.)

Въпреки че законите, уреждащи запазването на трафични данни  и последващият   достъп от органите са значително подобрени, след като Конституционният съд ги разгледа през 2015 г. след решението на СЕС по дело Digital Rights Ireland и др., тези закони все още не достигат минималните гаранции срещу произвола и злоупотребите, изисквани съгласно член 8 от Конвенцията в следните  отношения:

а) процедурата за издаване на разрешение не изглежда в състояние да гарантира, че запазените данни за съобщенията са достъпни от органите единствено когато това е “необходимо в едно демократично общество”;

б) не са определени ясни срокове за унищожаване на данните, до които имат достъп органите в хода на наказателното производство;

в) не съществуват общодостъпни правила относно съхраняването, достъпа, разглеждането, използването, съобщаването и унищожаването на съобщителни данни, до които има достъп органите;

г) системата за надзор, както е организирана понастоящем, не изглежда способна ефективно да проверява злоупотребите;

д) договореностите за уведомяване, както функционират понастоящем, са твърде тесни;

е) не изглежда, че е налице ефективно средство за защита.

От това следва, че тези закони не отговарят напълно на изискването за  качество на правото  и са неспособни да гарантират съответствието на  намесата, свързана със системата за запазване и достъп до  данни в България  с  “необходимото в едно демократично общество”.

Следователно е налице нарушение и на член 8 от Конвенцията в това отношение.

Да не пропусна да  ви поканя да видите решението само по себе си, структурата и аргументацията. Съдържанието в началото.  Има решения и решения – това е от тези, които са в основата на стандартите по чл.8.

Съдия Йонко Грозев е в състава.

Едно много уместно и навременно интервю на Дневник/Светлана Георгиева  с Александър Кашъмов – както по повод това решение, така и по повод решението на СГС срещу Борис Митов.

15 години членство на България в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министър-председателят Кирил Петков с видеопослание за 15 – годишнината от членството на България в ЕС.

Какво се случи на 1 януари 2007 година?

За българското медийно законодателство  и членството на България в ЕС:

Правното положение на електронните медии в условията на членство в ЕС  се урежда от Закона за радиото и телевизията, приет през 1998 г., за да въведе директивата Телевизия без граници след първата й ревизия от 1997 г.  Законът е изменян 65 пъти,  23 (ежегодни) са измененията, с които се удължава действието на временното решение за финансиране на БНТ и БНР от бюджета. Хармонизационни са измененията през 2000 (условие за откриване на преговорите за присъединяване), 2006 (свобода на установяване), 2010 (въвежда се втората ревизия на директивата) и 2020 (въвежда се третата ревизия на директивата).

Пред Конституционния съд са атакувани повече от 20 разпоредби от ЗРТ. За противоконституционна е обявена лустрацията – ограничението за сътрудници на бившата ДС и РУМНО да бъдат членове на регулатора и генерални директори на БНТ и БНР. Важно за разказа е, че  през 1999 г. тогавашният състав на КС с докладчик Иван Григоров се произнесе, че лустрационната разпоредба е конституционносъобразна, но през 2013 г. КС в друг състав c докладчик Благовест Пунев реши обратното.

Законът за радиото и телевизията има принос към европейското финансиране на българските медии:  наличието на напълно хармонизирано национално медийно законодателство  позволи участие на България в програма MEDIA още от 2002, а не както обикновено – от началото на членството в ЕС.

ВАС: за обявяването на принадлежността към ДС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Върховният административен съд е приел ново тълкувателно решение, според което Комисията по досиетата не може да се произнася с второ решение, с което обявява принадлежност към Държавна сигурност за човек, за когото вече я е установила и прогласила, без да има нови доказателства.

„Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия няма материална компетентност (извън случаите по чл. 28 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия) да се произнася с второ и последващи решения с диспозитив „обявява установената и обявена принадлежност“ към органите по чл. 1 от същия закон за конкретно лице, при липсата на нови доказателства, за което вече с влязло в сила нейно решение е установена и обявена такава, предвид императивната разпоредба на чл. 26 от същия закон“.

Медиите и системите за контрол

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

BLYSKOV2

Първата страница на утрешния Труд.

Медията като оръжие.

Като служебен министър на финансите  Асен Василев се изненада, че нито една система за контрол не работи.  Не работи, когато тези, които трябва да бъдат контролирани, са  в сговор с тези, от които зависи да има контрол. Не е трудно да се проследи какво е ставало с опитите за правила в медийния сектор. Това не е първата първа страница на Труд срещу системите за контрол.

Един пример за предходни реакции –  Блъсков реагира срещу  мерки  за медиен плурализъм   и правителството на Борисов не даде ход на мерките  –  ето как описва мерките  самият  Труд във въпросната публикация:

В документа е записано още, че ще се разработят „норми по отношение на сливанията и/или придобиванията на медии, които да гарантират, че определен собственик (едно лице или свързани лица по смисъла на Търговския закон) на медии не може да има „значително влияние” върху медийната среда, включително по отношение на отпечатването и разпространението”.

Освен това се въвежда и изискване за участие в обществени поръчки да се допускат като изпълнители или подизпълнители само медии, които са декларирали, че спазват Етичния кодекс на българските медии и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация. В документа е предвидено да се забрани публични средства (от бюджета или по европейски средства) да се отпускат пряко или косвено на медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, както и на електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен достъп до информация за действителния си собственик.

С днешна дата се вижда кой е имал интерес от неприемането на тези мерки.

blyskov

Впрочем  Труд  се ползва с подкрепата на ГЕРБ и след края на третото им правителство.

Зелен сертификат и балансиране на права

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съдът отхвърли над 20 жалби срещу заповедта на здравния министър за “зеления сертификат”

 Дефакто публикува  и едно от решенията  – с цел  проследяване на аргументацията, включително с позоваване на практиката на Конституционния съд, според която   рискът от погубване на човешкия живот и увреждане на човешкото здраве е заплаха за всички други човешки права и свободи, както и за демократичния ред.

тyĸ caмият зaĸoнoдaтeл въвeждa пpeзyмпция, чe oбщecтвeният и дъpжaвният интepec нaддeлявaт нaд личния. Πpeцeнĸaтa нe e нa opгaнa, a нa зaĸoнoдaтeля. Cъoбpaзнo ĸoнcтaнтнaтa cъдeбнa пpaĸтиĸa, нeдoпycĸaнeтo дo paбoтa, липcaтa нa дocтъп дo oбщecтвeни мecтa и финaнcoви зaгyби  нe ca oт ĸaтeгopиятa нa тeзи, ĸoитo мoгaт дa бъдaт пpoтивoпocтaвeни нa знaчимитe oбщecтвeнитe и индивидyaлни интepecи, пpeдвидeни в чл. 60, aл. 1 oт AΠK.