Tag Archives: BG Law Making

Конституционен съд: дело 3/2021 за заобикалянето на Закона за нормативните актове

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Делото е образувано на 10.02.2021 г. по искане на президента на Република България за даване на задължително тълкуване на чл. 84, т. 1, чл. 88, ал. 3 и чл. 101, ал. 1 от Конституцията като група текстове, намиращи се в определено съотношение, във връзка с отговор на въпроса: „Допустимо ли е да се изменя, допълва или отменя закон, приет от Народното събрание, преди да е обнародван или когато е върнат за ново обсъждане в срока по чл. 88, ал. 3 от Конституцията на Република България?“.

Докладчик – Надежда Джелепова

Подател на искането – президент на Република България
Искане – 10.2.2021 г.
Предмет на искането – даване на задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 84, т. 1, чл. 88, ал. 3 и чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България.

Становища на заинтересовани страни:

Висш адвокатски съвет
Съюз на юристите в България
Институт за модерна политика


Определение за допустимост – 9.3.2021 г.

Поводът, подробно представен в медиите: след приемането на двойна и неподлежаща на съдебен контрол неустойка по бързи кредити се разрази скандал. Президентът наложи вето, но преди указът му да постъпи в Народното събрание, Менда Стоянова от ГЕРБ внесе промени, с които се отменя неустойката. Парламентът прие предложението на Стоянова, а после отхвърли ветото – макар и двете да целяха едно и също (подробна хронология как се стигна до този резултат виж тук).

СЮБ и Висшият адвокатски съвет са ясни в становищата си: да се сложи край на заобикалянето на предвидения нормативен ред за изготвяне, приемане, влезане в сила на законите.

Публикуване на резултати от допитвания в изборния ден: нарушения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Още няколко решения на ЦИК за нарушения на Изборния кодекс от страна на медиите

2439-НС /

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на фейсбук страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 4 април 2021 г.

Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на dnes.dir.bg, при която установи, че на 4 април 2021 г. към 15:50 ч. на същата е публикувано съобщението „Към 14 часа: Минимални изменения в листовката с медикаменти Божконазал, възродин форте и републицин остават близо, но все още извън рецептата“. На фейсбук страницата на dnes.dir.bg са публикувани резултати от допитвания до общественото мнение, относно резултати от гласуването в изборите на 4 април 2021 г. към 10:00 ч., 11:00, 12:00 и към 14:00 ч., като в публикацията към 14:00 ч. е посочено: ГЕРБ-СДС – 24.5, БСП за България – 18.9, Има такъв народ – 14.0, ДПС – 10.1, Демократична България – 8.8, Изправи се! Мутри вън! – 5.9, ВМРО – 4.4, БНО-Българско лято – 2.0, ВОЛЯ-НФСБ 2.0.

2436-НС /

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 4 април 2021 г. Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на 24 часа.bg, при която установи, че към 14,10 ч. на 4 април 2021 г. на същата са публикувани резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти под формата на Карта на атмосферни явления, чрез които се визират партии и коалиции от гласуването в изборите на 4 април 2021 г., както следва: „Към 14.10 ч. „циклонът „Бойко“ увеличава тази влажност до 27.7%, антициклонът „Корнелия“ носи дъждове, от които се достига влажност 18.2% в някои райони. За тайфуна „Слави“, атмосферния фронт „Мустафа“ и Антициклонът „Христо“ числата са съответно 13.4; 11.3 и 9.2. За депресията „Мая“ и смерчът „Краси“ – 4.4 и 4.

2435-НС /

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 4 април 2021 г. Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на Pik.bg, при която установи, че към 18.00 ч. на 4 април 2021 г. на същата са публикувани резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти, чрез които се визират партии и коалиции от гласуването в изборите на 4 април 2021 г., както следва: „Горещи данни от вота към 18.00 ч.: ГЕРБ печели с 25,2%,оспорваната битка за второто място между БСП и „Има такъв народ“ – 16.6% срещу 13%. За „Има такъв народ“ на Слави Трифонов са 13 %, „ДеБъ“ за момента държат 8%, 5.1% отиват за ВМРО, а коалицията НФСБ-Воля е с 2.4%. Партията на Манолова „Мутри вън“ е с 5.1%.

2434-НС /

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 4 април 2021 г. Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на Blitz.bg, при която установи, че към 14.52 ч. на 4 април 2021 г. на същата са публикувани резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти под формата на участници в рали „България“, чрез които се визират кандидати на партии и коалиции от гласуването в изборите на 4 април 2021 г., както следва: „Джипът на Борисов – 24,70 %, Ладата на Нинова – 18,50 %, Хамърът на Слави – 14,2 %, Автобусът на Карадайъ – 9,80 %, Тротинетката на Костов – 8,60 %, Влакът на Мая – 5,10 %, Кадилакът на Каракачанов – 4,30 %, Бентлито на Марешки и Симеонов – 2,0 %.“

Правителството гласува още 20 милиона лв за БНТ и 2.75 милиона лв за БТА

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Между последните решения на това правителство са два допълнителни трансфера към БНТ и БТА. Вече допълнителни – едва три месеца след началото на годината.

За БТА – това е финансиране, с което се очаква да се задейства изменението в закона отпреди месец, благодарение на което ще можем най-накрая да четем новините на агенцията.

За БНТ – това е поредното финансиране извън трансферите по съответния Закон за държавния бюджет. В прессъобщението ни информират, че този допълнителен трансфер ще гарантира непрекъснатост на разпространението: непрекъснатостта на разпространението изобщо не е редно да се оставя на финансиране чрез допълнителни трансфери – все пак това е национална сигурност, както е известно.

Практиката на допълнителните трансфери отдавна трябваше да бъде прекратена. Да не говорим за идеите на Борисов БНТ да не плаща, а преносът да се финансира директно от бюджета или пък за идеите обществените медии да придобият обществения мултиплекс и да осъществуват услуги. И да не говорим, че допълнителният трансфер (и липсата му) е инструмент за натиск.

За да се прекрати практиката, трябваше да се приеме изменителният закон на ЗРТ, който да въведе Съобщението на ЕК за държавната помощ. Но и този път Съобщението не беше въведено в закона – заради най-разнообразни фактори, причини, действия, планове и сметки.

И ето ги допълнителните трансфери.

1

Одобрен е допълнителен трансфер по бюджета на Българската национална телевизия за 2021 г.

Със свое постановление правителството одобри допълнителен трансфер в размер на 20 млн. лв. по бюджета на Българската национална телевизия за 2021 година. 
С предоставените средства ще се разплатят натрупани просрочени задължения за услугата пренос и разпространение на програмите на БНТ чрез наземно цифрово радиоразпръскване към 2020 година.

Това ще даде възможност за гарантиране на непрекъснатост на разпространението на програмите на БНТ и ще способства за договаряне на по-благоприятни ценови условия за в бъдеще.

Медията ще продължи да функционира с отговорно отношение към българската аудитория и към контрагентите си, при осъществяване на задълженията на национален обществен доставчик на аудиовизуални медийни услуги.
Необходимите средства ще се осигурят чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2021 година.

2

Одобрен е допълнителен трансфер по бюджета на Българската телеграфна агенция за безвъзмездно разпространение и достъп до информация
 
Със свое постановление правителството одобри допълнителен трансфер в размер на 2,750 млн. лв. по бюджета на Българската телеграфна агенция (БТА) за 2021 г. за финансово обезпечаване на безвъзмездното разпространение на актове и съобщения и свободен безвъзмезден достъп до информация чрез продукти на БТА съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за БТА (обн. „Държавен вестник“, бр. 20 от 09.03.2021 г.).
Средствата се осигурят за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2021 г.
Законът предвижда в срок от една година БТА да започне да разпространява свободно и безвъзмездно собствените си информационни продукти с изключение на произведения, обект на защитени права на трети лица, специализирани информационни продукти, изготвяни по възлагане, архивни материали и произведения на издателската, печатната и продуцентската дейност на БТА.
В същия срок БТА ще се превърне в площадка и център на информацията за публичните организации и дейности в услуга на всички медии и граждани на България.
С допълнителното финансиране БТА ще продължи да развива свободно достъпна информация от агенцията в текст, образ и звук.
Отварянето на свободен достъп до информационните продукти на БТА ще позволи на България да разшири възможностите на агенцията като продължи да я развива не само като национална, а и като регионална информационна агенция – източник на информация от Балканите за света, както и да поддържа висока информираност в България за нейните съседи.
Свободният достъп ще позволи БТА да продължи да се развива като мост към всички българи по света.
С постановлението се дава възможност БТА да може да се възползва от централизираните обществени поръчки, провеждани от Централния орган за покупки към министъра на финансите.

Указания на ЦИК и КЗЛД относно обработването и защитата на личните данни в изборния процес

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Указания на ЦИК и КЗЛД относно обработването и защитата на личните данни в изборния процес

КЗЛД и ЦИК са изготвили указания  и са ги публикували на сайта на КЗЛД на 12 февруари 2021 г., като основа на указанията са   разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679, Насоките на Европейската комисия относно прилагането на правото на Съюза в областта на защитата на данните в контекста на избори от 12.09.2018 г., както и практиката на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).
 
Медиите обработват законосъобразно лични данни за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация при зачитане на неприкосновеността на личния живот (чл. 25з, ал. 1 ЗЗЛД).  Медиите   са администратори по смисъла на Общия регламент. Те обработват лични данни, вкл. чрез видеозаснемане при зачитане неприкосновеността на личния живот на физическите лица и при спазване тайната на вота.
 
Според чл. 25з. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот. Понятието „журналистически цели” не е дефинирано от законодателя, но е тълкувано в съдебната практика. Същественото за журналистическата дейност е събирането, анализирането, интерпретирането и разпространяването чрез средствата за масова информация на актуална и обществено значима информация (ППН-01-360/2019 г.).
 
Обработването на лични данни от администратори на лични данни  е законосъобразно само ако е налице някое от правните основания, изчерпателно изброени в чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679:
• съгласие;
• сключване или изпълнение на договор;
• законово задължение за администратора;
• защита на жизненоважни интереси на субекта на данните или на друго физическо лице;
• изпълнение на задача от обществен интерес или упражняването на официални правомощия, предоставени на администратора;
• легитимни интереси на администратора или на трета страна, когато същите имат преимущество над интересите или основните права и свободи на субекта на данните (неприложимо за публични органи).
 
В контекста на изборите основното правно основание за обработване на чувствителни данни е наличието на важен обществен интерес, на основание правото на ЕС или законодателството на Република България (Конституцията, Изборния кодекс), който е пропорционален на преследваната цел, зачита същността на правото на защита на данните и предвижда подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните. Други възможни основания са лицето да е дало изричното си съгласие или да е направило данните обществено достояние.
 
По отношение на медиите категорията “обществен интерес” е дефинирана в т.5.3 на Етичния кодекс на българските медии:   Една публикация е “в обществен интерес”, само когато (алтернативно):
(а) е в защита на здравето, безопасността и сигурността;
(б) съдейства за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления и злоупотреба с власт;
(в) предпазва обществото от опасността да бъде сериозно заблуждавано.
 
Преимуществото над интересите и основните права и свободи на субекта на данните се установява във всеки конкретен случай.
 
Практиката на Съда на ЕС   е важен ориентир, в частност по въпросите на журналистическото изключение – вж решение по дело С-345/17  Buivids.
 
Практиката на Съда за правата на човека също подпомага тази преценка, например през 2020 г. ЕСПЧ приема решение по  делото Centre for Democracy and the Rule of Law v. Ukraine,  където спорът е относно достъп до информация за образованието и професионалните биографии на кандидатите за депутати.  Съдът приема, че обществеността има право да знае тези данни в светлината на  обществените дебати за   образованието и  квалификацията на висшите публични длъжности. “Информацията  отговаря на критерия за обществен интерес, тъй като това е релевантна информация за кандидатите за депутати като публични личности от особено значение“. Съдът приема, че обществеността се интересува основателно от техния произход и почтеност.
 
Заедно с това в решението се  подчертава, че трябва да се извърши и оценка на пропорционалността – дали  разкриването на личните данни не води  до публичното излагане на политиците в нежелана степен. В конкретния случай според ЕСПЧ няма доказателства, „че интересите на кандидатите за депутати са от такова естество и степен, че  да оправдаят прилагането на член 8 ЕКПЧ при балансиране на правото на изразяване и защитата на личния живот”.
 
 
 

Обвиненията по 326 НК за всяване на паника: една година по-късно

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Една година по-късно ето какво стана с обвиненията за всяване на паника:  след като през септември 2020 съдът върна за доразследване делото срещу проф. Стоименова – сега Сербезова – за нейните предупреждения срещу недостига на лекарства, през октомври 2020 прокуратурата повдигна нови обвинения, окачествени от Фармацевтичния съюз като репресия срещу правото на свободно изразяване на експертно мнение.

През март 2021 съдът констатира липса на престъпление. Мотивите още не са достъпни в системата на СРС. Решението не е окончателно, така че тази форма на тормоз би могла и да продължи.

#КОЙ спря БНР: съдебната сага

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Заимствам   #КОЙ спря БНР от Катедра Радио и телевизия на ФЖМК. Колегите издадоха сборник документи под това заглавие, съставител е  Вяра Ангелова,  и представиха сборника онлайн в петък. 

Паралелно директорът на БНР Светослав Костов, който беше предсрочно освободен за грубо нарушение на ЗРТ, води дело срещу СЕМ. Административният съд – София област вече се произнесе в полза на правомерното освобождаване с решение 749/2020 по адм.дело 1390/2019, но ВАС с решение 13550/2020 върна делото за ново разглеждане на друг състав на АС, за да изложи допълнителни мотиви по всички правнорелевантни факти, което според ВАС не е направено в първото решение.

Административният съд – София област се произнесе отново и  от днес решение 225/2021  е достъпно на сайта му.

Тезата на бившия директор на БНР Светослав Костов:

  • СЕМ не е уточнил дали основанието за предсрочното освобождаване  е системни нарушения или грубо нарушение;
  • Не е спирано радиото, а само програма Хоризонт, гарантираното право на информация се осигурявало от програма Христо Ботев,
  • Не е спирана и програма Хоризонт, а само наземното й разпространение,
  • Проверката показала, че генералният директор (ГД) е уведомен за профилактика, а не за спиране на сигнала,
  • събраните доказателства от ДАНС и прокуратурата за неговото участие не били относими към делото.

Тезата на СЕМ:

  • никой не е твърдял системност, нарушението е грубо,
  • задължението е за наземно разпространение,  не за разпространение онлайн;
  • не е вярно, че ГД не е знаел, защото предния ден програмите са разпространявали съобщението, че излъчването ще е спряно, вкл. такова съобщение е имало и на сайта на БНР, представена е докладна на техническия директор с резолюция ДА от ГД,
  • Върховната касационна прокуратура и КРС установяват, че не е планирана  профилактика за територията на цялата страна  и няма данни да е имало причина за такава.

Съдът:

  • установява спиране на наземното разпространение на програма Хоризонт на 13 септември 2019 от 6 часа до 10.42 минути,
  • установява задължение в лицензията за непрекъснато наземно разпространение на програма Хоризонт,
  • установява  две версии на ГД за спирането – поради профилактика и поради технически проблем (“прекъснат сигналът от студиен комплекс заради проблеми с оптичния кабел” – „Проблемът е някъде в оптиката. Не мога да кажа точно къде. Не съм инженер“), какъвто не се потвърждава,
  • установява, че ГД е знаел за спирането на разпространението,
  • установява, че СЕМ, при спазване на процесуалните правила, е приел за грубо нарушение спирането и неспособността на ГД да осигури изпълнението на точно това задължение в лицензията на БНР.

По изложените съображения  обосновано ответният орган е приел, че с допускането от жалбоподателя Костов и извършено от служители на националното радио спиране доставянето на програма Хоризонт (безспорно между страните е, че технически спирането е осъществено от „НУРТС България“ ЕАД) чрез мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване на 13.09.2019 год. на територията на цялата страна за часовия интервал от 06.00 до 10.42 ч., при липса на данни за съществуващ технически проблем или други форсмажорни обстоятелства, довело до невъзможност програмата да се разпространява съгласно условията на издадената на БНР индивидуална лицензия – на територията на цялата страна, ежедневно, 24 часа в денонощието, по безпрецедентен начин са засегнати охранявани с нормите на Конституцията и закона обществени отношения и ценности, свързани с правото да се предоставя и получава информация. Настоящият състав споделя изцяло извършената от ответния орган преценка на степента и сериозността на допуснатото от жалбоподателя нарушение, определено в мотивите на решението като представляващо „брутална демонстрация против установения ред, като нарушава важни държавни и обществени интереси“, с оглед на което правилно същото е било квалифицирано като грубо нарушение на принцип за осъществяване на радиодейност.

С оглед всичко изложено по-горе, съдът намира, че в случая правилно СЕМ е приел, че е налице основанието по чл. 67, ал. 1, т. 2 от ЗРТ, в частта досежно допускането от страна на жалбоподателя да бъде извършено от служители на БНР на грубо нарушение на принцип за осъществяване на дейността на радиооператора, предвид на което решението на ответния орган е материално законосъобразно. Същото е съответно и на целта на закона – да не се допусне ръководене на обществена медия при незачитане основен принцип в дейността на радиооператора.
Поради горните съображения жалбата срещу процесното решение следва да се отхвърли като неоснователна=

Решението подлежи на обжалване пред ВАС.

Но въпросът е  защо Светослав Костов е решил през тази септемврийска утрин да спре Хоризонт.  Защо този човек се е захванал с това? Какъв е бил мотивът му да си измисля обясненията за профилактика и за технически проблем (както се вижда, той не се е спрял на едно основание, пуснал е в обръщение и двете).

Вярвам, че са прави тези, които си обясняват спирането със зависимост на Светослав Костов.  През октомври 2019  предстои избор на главен прокурор и ГД е поел ангажимент БНР да не пречи, ако не съдейства – в това се изразява зависимостта.  Изпълнението на ангажимента в частност се фокусира върху Силвия Великова в съдебния ресор. Светослав Костов е споделил, че има натиск да й бъде отнет достъпа до микрофон заради избора на Гешев за главен прокурор и отразяването на протестите, до края на октомври – до избора. И тогава   той не е бил много стабилен в обясненията – както по-късно в обясненията защо е спрял Хоризонт:

  • първо е искал да я командирова в Стара Загора, което тя отказала (защо, Силве, какво й има на Стара Загора!),
  • после не можело да е редактор и репортер (“единствената причина Великова повече да не води “Преди всички” и да не отразява съдебната система като репортер, е, че по длъжностна характеристика е старши редактор в програма “Хоризонт”),
  • после твърди, че не е имало сваляне на Великова,  а промяна в графика на водещите – е да, тя е била просто задраскана, така се прави в България, задраскват те в списъка, “тя няма да води” и “тя няма да е в този ресор”,
  • после измислил да сложи двама души в съдебния ресор, защото само Силвия в радиото била без дубльор,
  • а накрая – мъж да отразявал протестите срещу Гешев, защото не било за жена.

Зад тези приказки стои задачата да се отстрани Силвия. До края на октомври, до избора. Добре е това да се припомня, защото сега Светослав Костов не е ГД, но пък Гешев е главен прокурор.  Какво стана с проверките #кой и защо спря БНР и главно #кой е упражнявал натиск върху Светослав Костов – че “децата му ще останат гладни и няма да се намери работа” –  и  кои са тези четирима, заради които ГД повтарял “или тя, или аз”?

Светослав Костов  не се е справил с ролята, но  други не са така колебливи. Силвия Великова разказа публично и веднага за натиска (всъщност натискът върху ГД е  бил двоен – първо да я махнат, после да я върнат), но други не са така решителни.

Ако тези механизми не се осветят, те ще си действат.

 

Конституционен съд: дистанционното участие по електронен път в работата на НС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

КС разгледа в закрито заседание на 16 март 2021 г. конституционно дело № 13/2020 г., докладвано от съдията Гроздан Илиев, и прие Решение на КС  №2/2021 г. 

Делото е образувано по искане на 54 народни представители  за установяване на противоконституционност на Решението на Народното събрание от 6 ноември 2020 г. за приемане на Правила за участие в пленарните заседания на Народното събрание на народни представители, поставени под задължителна изолация или карантина, поради COVID–19.

Тезата в искането: решението противоречи на разпоредбите на чл. 81, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Конституцията, относно изискването НС да открива заседанията си и да приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители. Според вносителите дистанционното участие чрез различни технологични средства не може адекватно да замени изрично постановеното в Конституцията изискване за лично присъствие и участие на народните представители в дискусиите и гласуването в пленарната зала, доколкото неговият смисъл е да гарантира минимум представителност при провеждане на заседанието, съответно вземането на решения от Народното събрание. 

Обратната теза:

  • оспореното решение урежда въпроси, които не са намерили разрешение в ПОДНС, какъвто е случаят, свързан с невъзможност народните представители физически да присъстват на пленарните заседания, заради поставянето им под задължителна изолация или карантина поради COVID–19. Решението е израз на регламентарната автономия на НС, чрез която се осигурява ефективността на всяко Народно събрание при всякакви обстоятелства да урежда неуредени в Конституцията въпроси относно неговата организация и дейност. Конституцията е признала широка дискреция относно процедурните аспекти в дейността на Народното събрание.
  • оспореното решение е съобразено и с чл. 2 ПОДНС, който предвижда НС при изключителни обстоятелства да заседава не в своята сграда, а на друго място. С позоваване на решението на Конституционния съд по к.д. № 7 от 2020 г. се поддържа, че извънредната епидемична обстановка представлява изключително обстоятелство.
  • не е нарушена конституционната разпоредба на чл.81, ал.3 от Конституцията, която изисква гласуването да е лично и явно. Поддържа се, че гласуването е личен акт, чрез които се изразява непосредствено лична воля, в който смисъл е и тълкувателно решение на Съда № 8 от 5 юни 2003 г. по к. д. № 6 от 2003 г. Изложени са съображения, че независимо от вида и избрания начин на гласуване правото на всеки народен представител да участва в него е лично конституционно право, което е недопустимо да бъде упражнявано от другиго.  “Лично” не ограничава техническите способи за извършването му  като видеоконферентната връзка, електронната поща, гласуване с пускане на бюлетина и други технически способи. Конституцията е технически и технологично неутрална – липсва конституционен стандарт, който да задължава държавните органи да въвеждат или ползват определени технологични ресурси.
  • политика на ЕС е създаването на множество различни механизми за реализиране на обществените отношения в електронна среда, чрез които се постига извършване на правни и фактически действия неприсъствено и приравняването им ex lege на извършваните присъствено. Европейският парламент, още от 26.03.2020 г., преминава към дистанционни заседания, чрез специална система за видеовръзка и обявява временни правила за дистанционно участие и гласуване.

КС:

Конституционната уредба на организирането на дейността на Народното събрание не е изчерпателна. Конституционният законодател е предоставил регламентарна автономия на НС по отношение на подробното изработване на правилата за неговата дейност и организацията и избора на неговите вътрешни органи, както и относно приложимите техники и средства за осъществяване на неговата дейност при съблюдаване на конституционно установените параметри. Съгласно чл.73 от Конституцията Народното събрание се организира и работи въз основа на правилник, приет от него. Съществена част от правилата за работа на 44-то НС са предмет на уредба от Правилника. А в § 2 от Допълнителните разпоредби на ПОДНС е предвидена възможност по въпросите, които не са изрично уредени в него, НС да приема решения.

Уредени са изискванията, необходими за да бъде извършена проверка на самоличността на народния представител, участващ дистанционно в пленарните заседания, осигурена му е и възможността да изразява волята си пряко, без ограничения, без съмнение за нейното съдържание и идентификация с неговата личност, доколкото волеизявлението му има гарантираната техническа възможност да се възприеме веднага в реално време, непосредствено от останалите народни представители и обществеността и намира място в стенографския протокол от заседанието. От това следва, че приетите с оспореното решение правила за дистанционно гласуване на народни представители с наложени ограничителни мерки по медицински причина, са в съответствие с конституционните изисквания по чл. 81, ал. 3 за лично и явно гласуване.

Конституцията не налага забрани или стандарти за използване на различни технологични платформи в дейността на държавните институции, вкл. конституционно установени органи. Оспорените правила на решението не нарушават установените конституционни изисквания за лично и явно гласуване. Уредбата на присъствието в реално време във виртуална среда, което по правни последици се приравнява на физическото присъствие в пленарна зала, също не води до извод за противоконституционност на оспореното решение.

Адекватна и пропорционална мярка, за осигуряване на редовната дейност на Народното събрание като постоянно действащ орган.

Доц. Наталия Киселова: На пpeдceдaтeля нa Hapoднoтo cъбpaниe ce пpeдocтaвиxa пpaвoмoщия, ĸoитo ca извън изpичнo избpoeнитe в Koнcтитyциятa и в Πpaвилниĸa зa opгaнизaциятa и дeйнocттa нa Hapoднoтo cъбpaниe.

Конституционен съд: понятието пол

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 19 март 2021 г. Конституционният съд образува конституционно дело № 6/2021 г. по искане на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС.

Иска се тълкуване на чл. 4, ал. 3, чл. 5, ал. 1, 2, 4, чл. 6, ал. 2, чл. 14, чл. 13, ал. 3, чл. 32, ал. 1, чл. 46 и чл. 47 от Конституцията на Република България и за установяване дали съответства на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз понятието „пол“, възприето от Конституцията, по следните въпроси:

1.  Какво е обяснението на понятието „пол“, възприето от Конституцията, и има ли то самостоятелно психологическо и/ или социално изражение, различно от биологичното?

2.  Как е решен на конституционно ниво въпросът за баланса между понятието „пол“, възприето от върховния закон, и правото на личен живот по чл. 32, ал. 1 от Конституцията в аспекта на възможността държавните органи на Република България да зачетат последиците от личната идентификация на български гражданин, който се е самоопределил към пол, различен от биологичния?

3. Признават ли чл. 5, ал. 4, а и чл. 4, ал. 3 от Конституцията на Република България предимство на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (КЗПЧОС, ратифицирана със закон – ДВ, бр. 66 от 1992 г., обн. ДВ, бр. 80 от 1992 г., изм. бр. 137 от 1998 г., попр. бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.) и на чл. 7 от Хартата на основните нрава на Европейския съюз пред обяснението на понятието „пол“, възприето от Конституцията на Република България?

Решението ще бъде интересно както от гледна точка на взаимодействието на национално право, международно право и право на ЕС, така и по същество от гледна точка на степента на защита на правото на личен живот и другите основни права в съвременните условия.

Закон за филмовата индустрия: промените днес в Държавен вестник

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес промените в Закона за филмовата индустрия са обнародвани в Държавен вестник.

За всички, които следят сагата с нормативната уредба на киното: ГЕРБ наложи промени  в полза на точно определени адресати – ако цитирам Становището на българската филмова общност: 

първо, уреди държавната помощ под формата на схема за възстановяване на разходи за аудиовизуални произведения като стимул, насочен предимно към чужди инвеститори , практически без културен тест, и

второ, постави  ЗФИ  в полза на комерсиалното производство на телевизионни филми и сериали, съответно в полза предимно на големите телевизии, Становището дори уточнява – големите частни телевизии.

Подпомагането е инструмент за провеждане на културна политика.

Когато някой обяснява как държавата подпомага българското кино, добре е да се знае кого по-точно подпомага държавата – и каква точно е културната политика на държавата – такава, с каквато разполагаме в момента.

Сега по темата

ЗИД ЗРТ за въвеждане на Съобщението за държавната помощ. Безобразието със спортните права

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Във вторник, денят преди сряда – в сряда се провежда редовното заседание на Министерския съвет – в Народното събрание е внесен законопроект на Министерския съвет за изменение на Закона за радиото и телевизията.  Според чл.46 (2) от Устройствения правилник на МС,  приетите неприсъствено от Министерския съвет актове се вписват в протокола от първото след тяхното приемане заседание. Утре ще видим*.

 Какво налага такава спешност, че да не може да се изчака до сряда? Вероятният отговор е, че изтичат последните часове на това Народно събрание и управляващите не биха желали да оставят тази задача за следващия парламент.

Тук вече е ставало дума за двата паралелни закона, които се изготвяха от две работни групи, създадени със заповед на министъра на културата.

Първият закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията трябваше да въведе в българското право ревизията на медийната директива – Директива 2018/1808. Така и стана. Тук особен медиен интерес нямаше, ако нещо имаше – това беше шум, свързан с въпроса как СЕМ досега не регулирал интернет, а пък отсега щял да го регулира. Нито досега не го е регулирал, нито отсега ще го регулира целия, но този разговор си върви.

За отбелязване е, че при въвеждането отпадна важна разпоредба, въвеждаща ново задължение в  директивата за финансово, кадрово и ресурсно осигуряване на Съвета за електронни медии. 

Вторият закон трябваше да въведе в българското право Съобщението на ЕК за държавната помощ за обществените радио и телевизия от 2009 г. и да приведе в съответствие Закона за радиото и телевизията със Закона за публичните финанси. Съобщението за държавната помощ  изисква финансирането на обществените радио и телевизия да става в съответствие с тяхната обществена мисия. Този  законопроект минава  през различни перипетии, на моменти  изглежда, че законопроектът е напълно и безвъзвратно загубен – но така или иначе днес, половин година по-късно, и този законопроект влиза в Народното събрание, ето това е той:  

Законопроект за изменение и допълнение на ЗРТ 

Този законопроект съдържа разпоредби,  отговарящи на шестте изисквания на Съобщението за държавната помощ:

  1. Изискване „мисия” . ЕС изисква от държавите ясно определяне на обществената мисия на обществените електронни медии. Обществената мисия трябва да даде отговор на въпроса  какво оправдава съществуването на българските обществени  медии. 
  2. Изискване „възлагане”. Обществената мисия трябва да бъде   записана в обвързващ правен акт. 
  3. Изискване „оценка ex ante с оглед мисията” („тест Амстердам”). Услугите, които обществените радио и телевизия ще въвеждат в бъдеще, трябва да се оценяват за тяхната добавена стойност от гледна точка на обществената мисия – демократичните, социални  и културни потребности на обществото.
  4. Изискване „оценка ex post с оглед мисията”. Всяка държава има задължение да въведе надежден механизъм за надзор върху изпълнението на обществената мисия. Механизмът има две нива – вътрешен (система за управление на качеството) и външен – мерки за надзор от страна на регулатора, независим одит и др. 
  5. Изискване „принцип на нетните разходи” (финансов„тест за пропорционалност”). Компенсацията чрез обществeното финансиране трябва да вземе предвид    нетните разходи за изпълнение на обществената мисия. Не се допуска свръхкомпенсация и кроссубсидиране.
  6. Изискване „финансов контрол“. Изисква се ефективен външен финансов контрол дали финансирането е разходвано законосъобразно и за изпълнение на мисията, както и с оглед прилагане на  принципа на нетните разходи.

Извън това се закрива фонд Радио и телевизия, внасят се някои изменения в управлението (включително предлага се удължаване на мандатите от 3 на 5 години и тяхното съгласуване), а също се въвежда пропуснатата разпоредба на чл.30 параграф 4 от Директива 2018/1808 за кадрово, технологично и финансово осигуряване на СЕМ.

И сега – внимание:  след завършване на работата на групата в текста се е появила следната разпоредба – чл.6 ал. 3 т. 15:  Българското национално радио и Българската национална телевизия:

15. предоставят медийни услуги и дейности, свързани само с международни спортни прояви, в които участват български спортни отбори и спортисти, представляващи Република България, и които не са изчерпателно разпространени или отразени по програмите на търговски доставчици на медийни услуги.

Обществена мисия на остатъчен принцип.

Не знам кой  е формулирал това  безобразие, но се надявам то да няма бъдеще в закона.

 

*24 февруари 2021 

В дневния ред на МС за 24 февруари отсъства такава точка, няма информация   за извънредно заседание.

В качения файл на сайта на НС  отсъства номер и дата на решението, с което е приет законопроектът.

№……….………………….

 

…………………. 2021 г.

ДО

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

 

г-жа ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАРАЯНЧЕВА,

На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България изпращам Ви одобрения с Решение ¹………………. на Министерския съвет от 2021 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. 

Приложения:

  1. Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
  2. Частична предварителна оценка на въздействието.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                              (Бойко Борисов)

    

**26 февруари  След двукратно отлагане на заседанието на парламентарната комисия за култура и медии, което трябваше да разгледа проекта на първо четене,  Тома Биков обяви в предаването Пресечна точка на Нова Нюз, че законопроектът остава за следващия парламент.