Tag Archives: BG Law Making

ВАС за Каракачанов: неминуемо унизява, а следователно и накърнява човешкото достойнство

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

„Циганите са станали изключително нагли. Парадоксално е, че циганите в България станаха изключително нагли вече. Преди няколко години набиха полицай, преди два дни бият военен. Това не може да продължава повече и търпимостта на българското общество се изчерпва“.

Това е казал бившият вицепремиер и председател на ВМРО Красимир Каракачанов.

Комисията за защита от дисриминация е отнесла това изказване към допустимите. КЗД е приела, че то не осъществява състав на нежелано поведение „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., тъй като, на първо място, не е насочено към конкретен субект – лице, още по-малко това да е самият жалбоподател, на следващо място, не формира отрицателно отношение към ромите повече от допустимото в конкретния случай предвид контекста, в който е направено изказването, както и не обективира омраза и агресия към дадения етнос, а единствено отразява гражданската позиция на неодобрение на автора към стореното и участниците в него. КЗД се е позовала на свободата на изразяване на мнение в демократичното общество, от която, подчертава, че следва да се ползва не само благоприятната или с неутрален характер информация, а и тази, която може да предизвика неодобрение, да изненада и дори да шокира част от обществото. При тези обстоятелства, решаващият състав на КЗД е посочил, че личните, субективни усещания и емоции на едно лице, отразяващи вътрешния му светоглед при възприемането на подобна информация с неоспоримо негативно съдържание, не могат да имат значението на общовалиден критерий при оценката на дадено изказване като враждебно или дискриминационно.

Гражданска позиция на неодобрение, казва КЗД за вицепремиера.

Първоинстанционният състав е възприел становището, че

претендираната пред КЗД дискриминация не се доказва поради липсата на ангажирани от жалбоподателя доказателства за създаването на унизителна или застрашителна среда за членовете на Сдружението- за да може едно нежелано поведение да доведе до визираната в нормата неблагоприятна среда, то трябва да е проявявано системно, да не се касае за еднократно действие, тъй като само системно проявявано негативно отношение спрямо дадено лице, на основата на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., е от естество да предизвика чувство на тревожност, несигурност, отхвърляне и враждебност у потърпевшия.
липсва и друг съществен елемент от фактическия състав на нарушението „тормоз“ по смисъла на ЗЗДискр., а именно – целта на сочения като дискриминатор с изявлението си да предизвика негативни последици спрямо конкретно лице или група лица от ромски произход, изразяващи се в накърняване достойнството на тези лица и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
процесното изказване на Красимир Каракачанов по повод нападението и побоя над военнослужещ в с. Войводино не сочи на насърчаване и подтикване към дискриминационно поведение, не съдържа указание и не оказва натиск към извършване на дискриминация.

Върховният административен съд с Решение 6976 от 9 юни 2021:

ОТМЕНЯ решение № 17/10.01.2020 г. по преписка № 7/2019 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта, с която е установено, че с направените в ефира на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД на 08.01.2019 г., 14.01.2019 г. и 15.01.2019 г. изказвания Красимир Каракачанов, заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната не е извършил нарушение на ЗЗДискр. по смисъла на § 1, т. 1 от същия закон и е оставена без уважение жалбата на Сдружение „Единство“ в тази част.
ВРЪЩА делото в отменената част като преписка на Комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне по жалбата на Сдружение „Единство“, ЕИК [ЕИК] при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3706 от 09.07.2020 г. по адм. дело № 1334/2020 на Административен съд – София-град в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.

Мотивите са обстойни, с анализ на фактите, които не са спорни, и с позоваване на практика на ЕСПЧ, Съда на ЕС и практика на ВАС. В частност:

“Особено значение в съвкупността от обстоятелства, обхванати от преценката за реализиране на състав на дискриминация, изразена в словесна форма и представляваща „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр., имат естеството на конкретните изявления и фактът, че същите биват широко разпространени чрез средствата за масово осведомяване. Макар последният факт да не може да бъде вменен пряко във вина на автора на изявлението, доколкото не той е отговорното лице за избора на съдържание на излъчваните в национален ефир репортажи и предавания, то несъмнено заместник министър-председателят и министър на отбраната на Република България Красимир Каракачанов следва да може да държи сметка за повишения интерес на обществеността към неговите изказвания по актуалните теми на деня, поради което да съзнава и високата степен на вероятност коментарите му, изразяващи било лично мнение по даден обществено значим въпрос или позицията на институцията и властта, които представлява, да бъдат разпространени и публично разгласени чрез средствата за масова информация.

По своето естество, процесното изказване на Красимир Каракачанов, цитирано дословно по-горе, в което се съдържат негативни коментари спрямо ромите като цяло, надхвърля допустимото в случая отрицателно отношение към коментираните прояви на тежки престъпления от съответните лица и излиза от контекста на обсъждания конкретен инцидент, по повод на който е направено изявлението на министъра от с. Войводино. Оспореното като дискриминационно изказване не изразява критичната гледна точна на неговия автор единствено по отношение на извършителите на въпросните тежки престъпления. Използваните изразни средства носят ясното и недвусмислено послание, че негативните характеристики, относими към точно определени лица, за които е установено, че са извършители на престъпления, се приписват на цялата ромска общност посредством използвания похват на обобщаването. Без съмнение изрази като: „… циганите в България станаха изключително нагли вече. Преди няколко години набиха полицай, преди два дни бият военен… търпимостта на българското общество се изчерпва“ не могат да бъдат тълкувани по друг начин освен като стигматизиращи и представящи цялото ромско население в страната под знака на негативната, осъдителна оценка, дадена по повод извършването на конкретно престъпно деяние от едно или повече лица, представители на ромския етнос. Независимо какви са били намеренията и подбудите, мотивирали изказването на касационния ответник, дали същият е искал да насочи критиката и неодобрението си единствено и само към извършителите на конкретните престъпления или не, факт е, че използваните от него изрази (словесно изразено нежелано поведение по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр.) говорят за ромското етническо малцинство в неговата цялост, назовано с общото наименование „циганите в България“.

По този начин се създава внушението и се отправя посланието, че описаните негативни свойства се отнасят до всеки един от представителите на тази общност. Подобно обобщаване на личностите на всеки, който се самоопределя като ром и стереотипизиране на образа на ромите като „нагли“ членове на обществото, спрямо които търпимостта на българите „се изчерпва“, без съмнение може да накърни и накърнява достойнството на представителите на етническата група, като същевременно допринася за създаването на трайно негативни, потенциално враждебни и конфликтогенни нагласи, насажда отношение на недоверие и нетърпимост в обществото спрямо всеки представител на ромския етнос. Това неминуемо унизява, а следователно и накърнява човешкото достойнство на хората, които се определят етнически като роми, защото ги представя с колективния, стигматизиращ образ на правонарушители.”

Конституционен съд: несъстоятелност на КТБ и правните й последици

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Конституционният съд се произнесе по дело №9/2020 г. и прие Решение №8/2021 г. Делото е образувано на 14.05.2020 г. по искане на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН). Те се отнасят до съдебното производство по несъстоятелност на една конкретна банка– КТБ, и неговите правни последици. Въпросното производство за несъстоятелност на банка е единственото открито при тяхното действие. Дори и разпоредбите на чл. 60а и чл. 60б, формулирани като общи правила за производството по банкова несъстоятелност изобщо, са приети включително, ако не и преимуществено с цел да обслужат конкретно производството по несъстоятелност на КТБ.

Практически цялото извънредно законотворчество по несъстоятелността на КТБ беше обявено за противоречащо на Конституцията. Текстовете, писани от светила като Пеевски, Цонев и Хамид, скромната следа в законотворчеството на дългогодишния, но рядко появяващ се в Народното събрание депутат Делян Пеевски

казва Николай Стоянов, журналист от Капитал, който стигна до същите изводи доста по-рано от КС.

За отбелязване е особеното мнение относно липсата на процесуална легитимация на Висшия адвокатски съвет.

Тезата за противоконституционност на продукта на Пеевски- Цонев – Хамид, със съкращения:

оспорените разпоредби на ЗБН разкриват признаците на закон със същинско обратно действие, тъй като преуреждат определени юридически факти от момента на тяхното проявление до завършен фактически състав, заличавайки или променяйки вече настъпили правни последици съобразно закона, действал при възникване на фактите. Последицата е накърняване по конституционно нетърпим начин на имуществената сфера на широк кръг от лица– както длъжници на една конкретна обявена в несъстоятелност търговска банка, така и трети лица– техни частни правоприемници. Несъвместимо с правната сигурност е: заличаването с обратна сила на ефекта на законосъобразно извършено прихващане, уредено като погасителен способ в закон, за чиято установеност като правило за поведение е достатъчно да се посочи, че в тази му част (чл. 103- 105 ЗЗД) не е търпял изменения от приемането му през 1950 г. до настоящия момент; обременяване по силата на закона с тежести, противопоставими на трети лица, на имущества, придобити от тях свободни от обезпечения преди влизане на този закон в сила; неограничената от гледна точка на времеви период и брой прехвърляния възможност да се водят искове срещу трети лица, които нямат и не са имали правоотношения с банката, с цел връщане в масата на несъстоятелността на придобито от тях имущество. В не по-малка степен накърнява правната сигурност въвеждането с обратна сила на основания за относителна недействителност на сделки, при чието извършване лицата са се доверили на действащото към този момент законодателство, което тогава не е предвиждало такива правни последици. Във връзка с това Съдът не намира основания да отстъпи от разбирането си, че „принципът на правната сигурност, изискващ стабилност на правните сделки и предвидимост на правните последици от различните юридически факти“, налага „още при сключване на сделките да са известни на страните предпоставките за обявяването им за нищожни или за относително недействителни“.

Липсва каквото и да е оправдание от конституционен ранг кредиторите и длъжниците на една определена търговска банка да бъдат третирани по-различно спрямо всички останали правни субекти в идентично правно положение. Във връзка с това Съдът намира за необходимо да отбележи, че вложителите в една банка имат легитимното очакване да получат пълния размер на вложенията си, но адресат на тези очаквания е самата банка, тъй като тя управлява вложенията и извършва кредитиране за собствена сметка и на собствен риск (чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции) и при добро управление би следвало да разполага с имущество, достатъчно за удовлетворяване на всички вземания. В случай, че банката бъде обявена в несъстоятелност, вложителите имат към държавата легитимното очакване да получат гарантирания от закона лимитиран размер, определен в чл. 4, ал. 1 ЗГВБ, при което няма конституционно оправдание държавата със закон да се домогва да осигури по-голям размер в полза на вложителите на една определена банка, и то накърнявайки по недопустим начин правата на останалите кредитори и други трети лица. В този смисъл оспорената законова уредба е насочена да защити не значим „обществен интерес“, а по-скоро частен.

По изложените съображения Съдът намира, че оспорените разпоредби от ЗБН (с изключение на чл. 60а и чл. 60б, чиято формулировка не позволява да бъдат отнесени конкретно до производството по несъстоятелност на КТБ) нарушават конституционната повеля на чл. 6, ал. 2 от Основния закон за равнопоставеност пред закона като конституционен принцип, който стои в основата на гражданското общество и държавата (Решение № 14 от 10.11.1992 г. по к.д.№ 14 от 1992 г.). Както е имал възможност вече да отбележи Съдът, принципът вменява в задължение на държавата да третира равно всички, които биват засегнати от нейни действия или решения. Нарушаването на този конституционен императив се квалифицира като произвол, представляващ нарушение на обективен критерий като мащаб за справедливост (Решение № 1 от 27.01.2005 г. по к.д.№ 8 от 2004 г.)

В обобщение на изложеното, Конституционният съд намира, че оспорените разпоредби на ЗБН са противоконституционни като нарушаващи принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията), принципа на равнопоставеност пред закона (чл. 6, ал. 2 от Конституцията), принципа на гарантиране и неприкосновеност на частната собственост (чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията).

За министрите като граждани

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На сайта на Министерството на културата има две писма на служебния министър на културата, които заслужават внимание.

Едното е до Съвета за електронни медии, другото е до Българската национална телевизия:

Министърът подписва писмото до БНТ, както се вижда, като “министър, данъкоплатец и обикновен гражданин”. Към СЕМ министърът се обръща в това си качество за изясняване на фактите и тълкуване на закона.

Отговорът на БНТ е на сайта на обществената телевизия:

Екипът на дирекция “Новини и актуални предавания” изразява несъгласие с отправените твърдения от министъра на културата. БНТ не е прекъсвала програмата си, за да излъчи брифинга на ГЕРБ.

Прякото включване на част от пресконференцията беше в рамките на актуален информационен блок от редовната програма на обществената телевизия. Така, както сме правили при други събития, включително на институции като парламента, президента и други политически партии.

Според журналистите на БНТ скандалът с подслушването на опозиционни политици е важно събитие и затова смятаме, че зрителите трябва да чуят още информация по темата и различни гледни точки.

Законът за радио и телевизия гарантира редакционната независимост на обществените медии и понеже сме сигурни, че министърът на културата познава законодателството, не вярваме, че атаките му са опит за натиск или връщане в годините, които смятахме за безвъзвратно отминали.

Това са фактите. Интересно е да се обсъдят по същество въпросите на министъра, но нека да поговорим за връзката между искането на оставка и оздравяването на медийната среда у нас.

Първо,

за писмата. Министърът иска от Съвета за електронни медии тълкуване на Закона за радиото и телевизията. Поставя въпроси, на които очаква да получи отговор от регулатора в интерес на по-ефективното прилагане на закона. Съветът за електронни медии не е на подчинение на министъра и ЗРТ не предвижда специален статус за министъра, по-различен от жалбите и сигналите на гражданите, на които СЕМ дължи обсъждане и реакция.

При това имаме предвид правото на ЕС (Директива 2018/1808), според което:

Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи са правно обособени от правителството и функционално независими от тяхното съответно правителство, както и от всеки друг публичен орган или частна организация.

Националните регулаторни органи не искат, нито приемат указания от друг орган във връзка с упражняването на задачите, които са им възложени съгласно националното право за прилагане на правото на Съюза.

Не може да се каже, че сме близо до успешно ефективно прилагане на тези стандарти. Но толкова по-важно е те да се напомнят.

Подобно е положението с обществената телевизия. Тя няма за принципал министъра на културата. Обратното е съществувало по времето на Тодор Живков. Тогава държавната телевизия си е имала министър, по-точно председател на Комитета за телевизия и радио, създаден през 1971 г. Сега вертикални отношения няма.

Второ,

за искането на оставка. Министърът е обявил, че се натрупват явления, които могат да го предизвикат да поиска оставката на Емил Кошлуков.

Много граждани дълго време искат оставката на Кошлуков. Недоволството датира от времето на конкурса, когато ярка политическа фигура с неговата биография – политик, бивш шеф на партия, с твърдян управленски стаж в партийната телевизия Алфа, един от основните кредитополучатели на КТБ – от тези с резолюция “без обезпечение” – и тази фигура беше избрана за генерален директор на обществена медия. И тогава, и сега този избор ми изглежда незащитим.

Недоволството продължи по времето, когато Кошлуков беше и водещ на предаване и БНТ получи санкция заради случая с прочутия среден пръст в ефир. Ескалира при освобождаването на важни за БНТ фигури на различни основания (пр. Камен Алипиев), обезличаването на новините, тревожните събития в културното предаване, отразяването на протестите 2020 (вж протоколите на СЕМ 25/2020 и 26/2020) и видимото редуциране на достъпа на различни гласове до БНТ – за да се стигне до отразяването на ГЕРБ, описано във въпросите на министъра.

И аз смятам, че заслужаваме друга обществена телевизия. С друга степен на свобода. Проблемът е в това, че оставка на генерален директор на обществена телевизия – тоест предсрочно прекратяване на мандата му – няма общо с правомощията на министрите.

Предсрочно прекратяване на мандат на генерален директор може да има на основанията, предвидени в закона – при грубо или системно нарушение на закона. И двете хипотези са прилагани – за грубо нарушение беше освободен предсрочно Светослав Костов, за системни нарушения беше освободен предсрочно Кирил Гоцев. Единственият, компетентен да се произнесе, е Съветът за електронни медии. Решенията му подлежат на съдебен контрол пред ВАС.

Гражданите могат да изпращат сигнали, жалби, данни за нарушения. Ако се установи, че има достатъчни основания, регулаторът може да констатира нарушения на закона и да налага предвидените в закона мерки. Някой би казал: но министърът действа като гражданин. Всъщност не. С встъпването на някого в качеството на министър той придобива нов статус. Искането на оставка вече не е гражданско действие, а е искане на член на правителството.

Локален парадокс е, че съдия Екатерина Роглекова от Пловдивския районен съд в решението си по делото на Мирослава Тодорова срещу Цветан Цветанов, тогава силов вицепремиер, прие, че Цветан Цветанов като гражданин изразявал критичното си мнение за съдия Тодорова.

Мненията на вицепремиера тогава и министъра сега не са просто мнения на граждани. Те имат друга обществена тежест. Само може да се съжалява, че поради връщането на Цветанов в парламента и имунитета му като депутат въпросът за министрите – граждани не беше разгледан повече от съда.

И, накрая, служебният министър на културата е известен критик на един предходен министър на културата, който без проблем пресичаше чертата министър – гражданин, гледа на независимата журналистика като на ПР отдел на правителството, обеща (вече по-късно, от парламента) милиони на БНТ, защото “Не може БНТ само да се ближе, без да има вкус.” и видимо подкрепя Кошлуков, включително чрез лично предложената от него в регулатора Галина Георгиева.

Не е работата да се влияе, само че с обратен знак.

Работата е тази практика да бъде прекратена.

Конституционен съд: финансиране на предизборни кампании

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Обнародвано е решение № 5 от 27 април 2021 на Конституционния съд по к. дело № 13/2019 г., докладвано от съдиите Георги Ангелов и Борис Велчев.

Президентът на Република България е поискал да бъдат обявени за противоконституционни: чл. 21; чл. 23, ал. 1, т. 4; чл. 24, ал. 1, т. 2 в частта „които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим“; чл. 29, ал. 2, т. 1 и 2 в частите им „и т. 4“, както и чл. 34, ал. 4 в частта „юридическите лица и едноличните търговци“ от Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 1.04.2005 г.; посл. изм. и доп., бр. 104 от 8.12.2020 г.; ЗПП); чл. 162, ал. 1, т. 3, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 3 относно думите „юридически лица и еднолични търговци“ във всяка от трите разпоредби; чл. 168, ал. 1, т. 2 в частта „които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим“ и чл. 169, ал. 1 относно изразите „или юридическо“ и „или едноличен търговец“ от Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 19 от 5.03.2014 г.; посл. изм., бр. 107 от 18.12.2020 г.; ИК).

Според вносителя на искането оспорените разпоредби са в противоречие с чл. 1, ал. 2 и 3, чл. 4, ал. 2 и чл. 11, ал. 1, 2 и 3 от Конституцията.

По делото:

Нормите, съдържащи се в оспорените от президента разпоредби, регулират финансирането на дейността на политическите партии и в частност – на предизборни кампании на партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирали кандидати за участие в изборите.

Наличието на необходимите финансови средства е предпоставка за осъществяване на дейността на всяка политическа партия в ролята й на посредник между гражданите и публичната власт. Това придава важно значение на правилата за партийното финансиране, както и на публичността и контрола над средствата, с които партиите финансират своята дейност и предизборните си кампании.

Конституцията в чл. 11, ал. 3, изр. второ възлага на Народното събрание да уреди със закон реда за образуване и прекратяване на политически партии, както и условията за тяхната дейност. Това правомощие съдържа и уреждането на финансовите предпоставки за съществуването и дейността на политическите партии и за пълноценното изпълнение на конституционно установената им функция да съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите (чл. 11, ал. 3, изр. първо от Конституцията).

Със законовото регулиране, предвидено в чл. 11, ал. 3 от Конституцията, се преследват две основни цели. На първо място, законът следва да гарантира, че политическите партии остават независими както от държавата, така и от частни интереси. На второ място, законът трябва да създаде условия за справедлива конкуренция на политически възгледи и програми между партиите, включително и като чрез ясни правила определи условията за тяхното финансиране. Тези цели не могат да бъдат постигнати, ако държавата не участва във финансирането на политически партии, които след участие в изборите са спечелили определена политическа подкрепа. Условията и размерите за това публично финансиране трябва да бъдат изчерпателно уредени в закона и да съдържат гаранции за равнопоставеността на тези партии.

Същевременно в Конституцията не се съдържа пречка политическите партии да бъдат финансирани с дарения както от юридически лица, така и от еднолични търговци.

Чл. 21 ЗПП

Съгласно текста на оспорения чл. 21 ЗПП (доп., ДВ, бр. 60 от 2019 г.): „Дейността на политическите партии може да се финансира от собствени приходи и от държавна субсидия.“

Конституцията не предоставя на законодателя свобода на преценката дали държавата да осигури публично финансиране за политическите партии, които отговарят на определения в закона критерий, но допуска законодателна целесъобразност относно размера на субсидията. Публичното финансиране на тези партии от държавата до определен размер следователно трябва да се смята за конституционно дължимо. Определянето на конкретния размер на това публично финансиране е изцяло в компетентността на Народното събрание. Установената в чл. 21 ЗПП правна възможност, но не и задължение за държавата да гарантира финансовите предпоставки, необходими и достатъчни, за да се отстоява политическият плурализъм (чл. 11, ал. 1 от Конституцията) и неговото конкретно проявление чрез дейността на политическите партии да изпълнят конституционно установената им функция по формиране и изразяване на политическата воля на гражданите (чл. 11, ал. 3 от Конституцията), противоречи на чл. 4, ал. 1 и 2 и чл. 11, ал. 1 и 3 от Конституцията. Поради това разпоредбата на чл. 21 ЗПП в частта „може да“ е противоконституционна.

Относно чл. 23, ал. 1, т. 4, чл. 24, ал. 1, т. 2 в частта „които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим“ ЗПП, чл. 162, ал. 1, т. 3, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 3 в частта „юридически лица и еднолични търговци“ и чл. 168, ал. 1, т. 2 в частта „които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим“ ИК

В оспорените си части разпоредбите допускат финансиране на предизборна кампания с дарения от юридически лица и еднолични търговци.

В нарушение на чл. 11, ал. 2 от Конституцията, препятстващ сливането на партия и държава, разрешени остават даренията за политическа партия от самата държава, държавните органи – юридически лица, общините, държавни или общински предприятия или търговски дружества, търговски дружества, в които държавата или общините имат участие или контрол. Възможността за пряко или косвено финансиране на политически партии от държавата и общините извън определеното в закона бюджетно финансиране е конституционно недопустимо.

Към изложеното се добавя и фактът, че законът позволява неограничени по размер частни дарения на политическите партии от юридически лица и еднолични търговци. По този начин се нарушава чл. 11, ал. 1 и 3 от Конституцията в изискването му при изразяването на политическата воля на гражданите партиите да бъдат поставени в справедлива конкурентна среда. Системата на финансиране трябва да гарантира, че всички партии са в състояние да се съревновават при равни възможности, което осигурява политическия плурализъм и създава гаранция за ефективното функциониране на демократичните институции.

Допълването на публичното финансиране при равни за всички политически партии условия с частно финансиране, което е избирателно и без пределен размер, поставя политическия плурализъм под заплаха. То подрива равенството в политическите права на гражданите и възможността им свободно да формират и изразяват своята политическа воля (чл. 6, ал. 2 и чл. 11, ал. 3 от Конституцията). Системата на финансиране в нейната цялост, включваща и частни дарения, трябва да осигури принципът на политически плурализъм да не бъде нарушен чрез поставянето на определени участници в неравностойна позиция или чрез привилегироването на други. Възможността партиите да се финансират от частни източници следва да е съпроводено от ограничаване на размера на финансиране, което може да бъде предоставено от отделен дарител. Само така правната уредба може да гарантира политическия плурализъм. Разрешаването на неограничени дарения от юридически лица и еднолични търговци при единствено предвидените минимални законови ограничения (чл. 24 ЗПП и чл. 168 ИК) не създава такива гаранции.

Посоченото е основание за обявяването на чл. 23, ал. 1, т. 4 ЗПП и чл. 162, ал. 1, т. 3, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 3 относно думите „юридически лица и еднолични търговци“ ИК за противоконституционни.

В Становище на съдия Георги Ангелов се кава още, че

1. Дискрецията на законодателя при определянето на държавната субсидия не е неограничена. Субсидията трябва да действа не символично, а реално. По тази причина тя следва да има минимален размер според необходимите и достатъчни към определен момент разходи за организацията и за обществената комуникация на партията. Субсидия под този размер не би съответствала на конституционната си функция.

2. Едноличен търговец, по определението на чл. 56 от Търговския закон, може да бъде всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната. Правните понятия физическо лице и едноличен търговец са в съотношението на род към вид. Щом съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3, предл. 1 партиите могат да получават дарения от всякакви физически лица, сред тях несъмнено са и едноличните търговци. Поставянето им в самостоятелен ред единствено поставя под съмнение законовото определение на едноличния търговец.

3. Като субект на гражданското право юридическото лице има свобода на стопанската си инициатива (чл. 19, ал. 1 и 2 от Конституцията). То може да се ползва от гражданските си, в цивилистичния смисъл на понятието, права, за да задоволява пряко или непряко своите интереси. Такива интереси несъмнено са имуществените последици за него от всяка политика. Затова не просто няма конституционна пречка, а съществува конституционно основание за финансирането на политически партии от юридически лица.

4. От Конституцията обаче следват ограничения върху това финансиране, които пазят от изкривяване вектора гражданин – политическа партия – държавна власт.

А. Член 6, ал. 2, изр. 2 и чл. 11, ал. 1 от Конституцията изискват да има горна граница за даренията за политическите партии така, както и за физическите лица. Обратното подрива през имущественото състояние равенството в политическите права на гражданите и възможността им свободно да формират и изразяват своята политическа воля.

Б. Член 11, ал. 2 от Конституцията изключва финансирането на партии чрез дарения от: а) самата държава; общините; държавни или общински органи – юридически лица; б) юридически лица, които се разпореждат с публичен ресурс (държавни или общински предприятия или търговски дружества; търговски дружества, в които държавата или общините имат контрол); в) юридически лица, които са придобили или са кандидати за придобиването на публичен ресурс (по обществени поръчки, концесии и пр.).

Това решение има съдържателна връзка с обсъжданото в 45-тото НС искане за финансиране “един лев на глас”, което не беше прието – защото ограничаването на финансирането с публичен ресурс отваря вратата, за която говори президентът Обама. Добре е това да се обяснява на хората.

В сравнителен план това решение засяга въпроси – предмет на решението на ВС на САЩ по делото Citizens United (2010). Едно решение на съда може да повлияе върху управлението, политиката, дори върху историята. Особено когато става дума за съдебно решение относно финансиране на избори – ефектите могат да бъдат непредвидени и неочаквани, вж данните за руското влияние.

Байдън – Харис поеха ангажимент преди изборите 2020 за ограничаване на влиянията.

ДВ: изменения в Изборния кодекс април 2021

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В „Държавен вестник“ е обнародван Законът за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от 45-ото Народно събрание на 29 април 2021 г.

ДВ: Изменения в Правилника за организация и дейност на НС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикувани са изменения в парламентарния правилник.

Независимо от краткия живот на този парламент, промените показват посока на мислене на парламентаристите по отношение на законодателния процес.

Три примера – за прозрачността; за изскванията към законопроектите, внасяни от народни представители; за режима на достъп на журналистите.

Чл.31 „Заседанията се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание, както и в официалните профили на Народното събрание в социалните мрежи.“
Чл.76 (7) За внесените от народни представители законопроекти се прилагат изискванията за обществени консултации по чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, като на интернет страницата на Народното събрание се създава раздел „Обществени консултации“, в който се публикува информация за настоящи или проведени обществени консултации. Администрирането на обществените консултации се осъществява от администрацията на Народното събрание. (8) Когато законопроектите се внасят от народни представители, включително и за писмените предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект или изработения общ законопроект, към тях може да се прилагат: 1. справка с информация дали са проведени срещи и с кои заинтересовани страни;2. справка с информация дали законопроектът е разработен от външни за Народното събрание лица или организации и кои са те.“

§ 8а. Достъпът на журналисти в сградата на Народното събрание за пленарни заседания, при изпълнение на служебните им задължения, е свободен и неограничен, както и тяхното придвижване.“

Конституционен съд: дело 3/2021 за заобикалянето на Закона за нормативните актове

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Делото е образувано на 10.02.2021 г. по искане на президента на Република България за даване на задължително тълкуване на чл. 84, т. 1, чл. 88, ал. 3 и чл. 101, ал. 1 от Конституцията като група текстове, намиращи се в определено съотношение, във връзка с отговор на въпроса: „Допустимо ли е да се изменя, допълва или отменя закон, приет от Народното събрание, преди да е обнародван или когато е върнат за ново обсъждане в срока по чл. 88, ал. 3 от Конституцията на Република България?“.

Докладчик – Надежда Джелепова

Подател на искането – президент на Република България
Искане – 10.2.2021 г.
Предмет на искането – даване на задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 84, т. 1, чл. 88, ал. 3 и чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България.

Становища на заинтересовани страни:

Висш адвокатски съвет
Съюз на юристите в България
Институт за модерна политика

Определение за допустимост – 9.3.2021 г.

Поводът, подробно представен в медиите: след приемането на двойна и неподлежаща на съдебен контрол неустойка по бързи кредити се разрази скандал. Президентът наложи вето, но преди указът му да постъпи в Народното събрание, Менда Стоянова от ГЕРБ внесе промени, с които се отменя неустойката. Парламентът прие предложението на Стоянова, а после отхвърли ветото – макар и двете да целяха едно и също (подробна хронология как се стигна до този резултат виж тук).

СЮБ и Висшият адвокатски съвет са ясни в становищата си: да се сложи край на заобикалянето на предвидения нормативен ред за изготвяне, приемане, влезане в сила на законите.

Публикуване на резултати от допитвания в изборния ден: нарушения

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Още няколко решения на ЦИК за нарушения на Изборния кодекс от страна на медиите

2439-НС / 09.04.2021

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на фейсбук страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 4 април 2021 г.

Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на dnes.dir.bg, при която установи, че на 4 април 2021 г. към 15:50 ч. на същата е публикувано съобщението „Към 14 часа: Минимални изменения в листовката с медикаменти Божконазал, възродин форте и републицин остават близо, но все още извън рецептата“. На фейсбук страницата на dnes.dir.bg са публикувани резултати от допитвания до общественото мнение, относно резултати от гласуването в изборите на 4 април 2021 г. към 10:00 ч., 11:00, 12:00 и към 14:00 ч., като в публикацията към 14:00 ч. е посочено: ГЕРБ-СДС – 24.5, БСП за България – 18.9, Има такъв народ – 14.0, ДПС – 10.1, Демократична България – 8.8, Изправи се! Мутри вън! – 5.9, ВМРО – 4.4, БНО-Българско лято – 2.0, ВОЛЯ-НФСБ 2.0.

2436-НС / 09.04.2021

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 4 април 2021 г. Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на 24 часа.bg, при която установи, че към 14,10 ч. на 4 април 2021 г. на същата са публикувани резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти под формата на Карта на атмосферни явления, чрез които се визират партии и коалиции от гласуването в изборите на 4 април 2021 г., както следва: „Към 14.10 ч. „циклонът „Бойко“ увеличава тази влажност до 27.7%, антициклонът „Корнелия“ носи дъждове, от които се достига влажност 18.2% в някои райони. За тайфуна „Слави“, атмосферния фронт „Мустафа“ и Антициклонът „Христо“ числата са съответно 13.4; 11.3 и 9.2. За депресията „Мая“ и смерчът „Краси“ – 4.4 и 4.

2435-НС / 09.04.2021

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 4 април 2021 г. Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на Pik.bg, при която установи, че към 18.00 ч. на 4 април 2021 г. на същата са публикувани резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти, чрез които се визират партии и коалиции от гласуването в изборите на 4 април 2021 г., както следва: „Горещи данни от вота към 18.00 ч.: ГЕРБ печели с 25,2%,оспорваната битка за второто място между БСП и „Има такъв народ“ – 16.6% срещу 13%. За „Има такъв народ“ на Слави Трифонов са 13 %, „ДеБъ“ за момента държат 8%, 5.1% отиват за ВМРО, а коалицията НФСБ-Воля е с 2.4%. Партията на Манолова „Мутри вън“ е с 5.1%.

2434-НС / 09.04.2021

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 4 април 2021 г. Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на Blitz.bg, при която установи, че към 14.52 ч. на 4 април 2021 г. на същата са публикувани резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти под формата на участници в рали „България“, чрез които се визират кандидати на партии и коалиции от гласуването в изборите на 4 април 2021 г., както следва: „Джипът на Борисов – 24,70 %, Ладата на Нинова – 18,50 %, Хамърът на Слави – 14,2 %, Автобусът на Карадайъ – 9,80 %, Тротинетката на Костов – 8,60 %, Влакът на Мая – 5,10 %, Кадилакът на Каракачанов – 4,30 %, Бентлито на Марешки и Симеонов – 2,0 %.“

Правителството гласува още 20 милиона лв за БНТ и 2.75 милиона лв за БТА

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Между последните решения на това правителство са два допълнителни трансфера към БНТ и БТА. Вече допълнителни – едва три месеца след началото на годината.

За БТА – това е финансиране, с което се очаква да се задейства изменението в закона отпреди месец, благодарение на което ще можем най-накрая да четем новините на агенцията.

За БНТ – това е поредното финансиране извън трансферите по съответния Закон за държавния бюджет. В прессъобщението ни информират, че този допълнителен трансфер ще гарантира непрекъснатост на разпространението: непрекъснатостта на разпространението изобщо не е редно да се оставя на финансиране чрез допълнителни трансфери – все пак това е национална сигурност, както е известно.

Практиката на допълнителните трансфери отдавна трябваше да бъде прекратена. Да не говорим за идеите на Борисов БНТ да не плаща, а преносът да се финансира директно от бюджета или пък за идеите обществените медии да придобият обществения мултиплекс и да осъществуват услуги. И да не говорим, че допълнителният трансфер (и липсата му) е инструмент за натиск.

За да се прекрати практиката, трябваше да се приеме изменителният закон на ЗРТ, който да въведе Съобщението на ЕК за държавната помощ. Но и този път Съобщението не беше въведено в закона – заради най-разнообразни фактори, причини, действия, планове и сметки.

И ето ги допълнителните трансфери.

Одобрен е допълнителен трансфер по бюджета на Българската национална телевизия за 2021 г.

Със свое постановление правителството одобри допълнителен трансфер в размер на 20 млн. лв. по бюджета на Българската национална телевизия за 2021 година.
С предоставените средства ще се разплатят натрупани просрочени задължения за услугата пренос и разпространение на програмите на БНТ чрез наземно цифрово радиоразпръскване към 2020 година.

Това ще даде възможност за гарантиране на непрекъснатост на разпространението на програмите на БНТ и ще способства за договаряне на по-благоприятни ценови условия за в бъдеще.

Медията ще продължи да функционира с отговорно отношение към българската аудитория и към контрагентите си, при осъществяване на задълженията на национален обществен доставчик на аудиовизуални медийни услуги.
Необходимите средства ще се осигурят чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2021 година.

Одобрен е допълнителен трансфер по бюджета на Българската телеграфна агенция за безвъзмездно разпространение и достъп до информация

Със свое постановление правителството одобри допълнителен трансфер в размер на 2,750 млн. лв. по бюджета на Българската телеграфна агенция (БТА) за 2021 г. за финансово обезпечаване на безвъзмездното разпространение на актове и съобщения и свободен безвъзмезден достъп до информация чрез продукти на БТА съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за БТА (обн. „Държавен вестник“, бр. 20 от 09.03.2021 г.).
Средствата се осигурят за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2021 г.
Законът предвижда в срок от една година БТА да започне да разпространява свободно и безвъзмездно собствените си информационни продукти с изключение на произведения, обект на защитени права на трети лица, специализирани информационни продукти, изготвяни по възлагане, архивни материали и произведения на издателската, печатната и продуцентската дейност на БТА.
В същия срок БТА ще се превърне в площадка и център на информацията за публичните организации и дейности в услуга на всички медии и граждани на България.
С допълнителното финансиране БТА ще продължи да развива свободно достъпна информация от агенцията в текст, образ и звук.
Отварянето на свободен достъп до информационните продукти на БТА ще позволи на България да разшири възможностите на агенцията като продължи да я развива не само като национална, а и като регионална информационна агенция – източник на информация от Балканите за света, както и да поддържа висока информираност в България за нейните съседи.
Свободният достъп ще позволи БТА да продължи да се развива като мост към всички българи по света.
С постановлението се дава възможност БТА да може да се възползва от централизираните обществени поръчки, провеждани от Централния орган за покупки към министъра на финансите.

Указания на ЦИК и КЗЛД относно обработването и защитата на личните данни в изборния процес

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Указания на ЦИК и КЗЛД относно обработването и защитата на личните данни в изборния процес

КЗЛД и ЦИК са изготвили указания и са ги публикували на сайта на КЗЛД на 12 февруари 2021 г., като основа на указанията са разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679, Насоките на Европейската комисия относно прилагането на правото на Съюза в областта на защитата на данните в контекста на избори от 12.09.2018 г., както и практиката на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

Медиите обработват законосъобразно лични данни за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация при зачитане на неприкосновеността на личния живот (чл. 25з, ал. 1 ЗЗЛД). Медиите са администратори по смисъла на Общия регламент. Те обработват лични данни, вкл. чрез видеозаснемане при зачитане неприкосновеността на личния живот на физическите лица и при спазване тайната на вота.

Според чл. 25з. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот. Понятието „журналистически цели” не е дефинирано от законодателя, но е тълкувано в съдебната практика. Същественото за журналистическата дейност е събирането, анализирането, интерпретирането и разпространяването чрез средствата за масова информация на актуална и обществено значима информация (ППН-01-360/2019 г.).

Обработването на лични данни от администратори на лични данни е законосъобразно само ако е налице някое от правните основания, изчерпателно изброени в чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679:

• съгласие;

• сключване или изпълнение на договор;

• законово задължение за администратора;

• защита на жизненоважни интереси на субекта на данните или на друго физическо лице;

• изпълнение на задача от обществен интерес или упражняването на официални правомощия, предоставени на администратора;

• легитимни интереси на администратора или на трета страна, когато същите имат преимущество над интересите или основните права и свободи на субекта на данните (неприложимо за публични органи).

В контекста на изборите основното правно основание за обработване на чувствителни данни е наличието на важен обществен интерес, на основание правото на ЕС или законодателството на Република България (Конституцията, Изборния кодекс), който е пропорционален на преследваната цел, зачита същността на правото на защита на данните и предвижда подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните. Други възможни основания са лицето да е дало изричното си съгласие или да е направило данните обществено достояние.

По отношение на медиите категорията “обществен интерес” е дефинирана в т.5.3 на Етичния кодекс на българските медии: Една публикация е “в обществен интерес”, само когато (алтернативно):
(а) е в защита на здравето, безопасността и сигурността;
(б) съдейства за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления и злоупотреба с власт;
(в) предпазва обществото от опасността да бъде сериозно заблуждавано.

Преимуществото над интересите и основните права и свободи на субекта на данните се установява във всеки конкретен случай.

Практиката на Съда на ЕС е важен ориентир, в частност по въпросите на журналистическото изключение – вж решение по дело С-345/17 Buivids.

Практиката на Съда за правата на човека също подпомага тази преценка, например през 2020 г. ЕСПЧ приема решение по делото Centre for Democracy and the Rule of Law v. Ukraine, където спорът е относно достъп до информация за образованието и професионалните биографии на кандидатите за депутати. Съдът приема, че обществеността има право да знае тези данни в светлината на обществените дебати за образованието и квалификацията на висшите публични длъжности. “Информацията отговаря на критерия за обществен интерес, тъй като това е релевантна информация за кандидатите за депутати като публични личности от особено значение“. Съдът приема, че обществеността се интересува основателно от техния произход и почтеност.

Заедно с това в решението се подчертава, че трябва да се извърши и оценка на пропорционалността – дали разкриването на личните данни не води до публичното излагане на политиците в нежелана степен. В конкретния случай според ЕСПЧ няма доказателства, „че интересите на кандидатите за депутати са от такова естество и степен, че да оправдаят прилагането на член 8 ЕКПЧ при балансиране на правото на изразяване и защитата на личния живот”.