На сайта на Министерството на културата има две писма на служебния министър на културата, които заслужават внимание.

Едното е до Съвета за електронни медии, другото е до Българската национална телевизия:

Министърът подписва писмото до БНТ, както се вижда, като “министър, данъкоплатец и обикновен гражданин”.  Към СЕМ министърът се обръща в това си качество за  изясняване на фактите и  тълкуване на закона.  

Отговорът на БНТ е на сайта на обществената телевизия:

Екипът на дирекция “Новини и актуални предавания” изразява несъгласие с отправените твърдения от министъра на културата. БНТ не е прекъсвала програмата си, за да излъчи брифинга на ГЕРБ.

Прякото включване на част от пресконференцията беше в рамките на актуален информационен блок от редовната програма на обществената телевизия. Така, както сме правили при други събития, включително на институции като парламента, президента и други политически партии.

Според журналистите на БНТ скандалът с подслушването на опозиционни политици е важно събитие и затова смятаме, че зрителите трябва да чуят още информация по темата и различни гледни точки.

Законът за радио и телевизия гарантира редакционната независимост на обществените медии и понеже сме сигурни, че министърът на културата познава законодателството, не вярваме, че атаките му са опит за натиск или връщане в годините, които смятахме за безвъзвратно отминали.

Това са фактите.  Интересно е да се обсъдят по същество въпросите на министъра, но  нека да поговорим за връзката между искането на оставка и  оздравяването на медийната среда у нас.

Първо,

за писмата. Министърът иска от Съвета за електронни медии тълкуване на Закона за радиото и телевизията. Поставя въпроси, на които очаква да получи отговор от регулатора в интерес на по-ефективното прилагане на закона. Съветът за електронни медии не е на подчинение на министъра и   ЗРТ не предвижда специален статус за министъра, по-различен от жалбите и сигналите на гражданите, на които СЕМ дължи обсъждане и реакция.

При това имаме предвид правото на ЕС (Директива 2018/1808), според което:

Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи са правно обособени от правителството и функционално независими от тяхното съответно правителство, както и от всеки друг публичен орган или частна организация.

Националните регулаторни органи не искат, нито приемат указания от друг орган във връзка с упражняването на задачите, които са им възложени съгласно националното право за прилагане на правото на Съюза.

Не може да се каже, че сме близо до успешно ефективно прилагане на тези стандарти. Но толкова по-важно е те да се напомнят.

Подобно е положението с обществената телевизия. Тя  няма за принципал министъра на културата. Обратното е съществувало по времето на Тодор Живков. Тогава държавната телевизия си е имала министър,   по-точно председател на Комитета за телевизия и радио, създаден през 1971 г. Сега вертикални отношения няма. 

Второ,

за искането на оставка. Министърът е обявил, че се натрупват явления, които могат да го предизвикат да поиска оставката на Емил Кошлуков.

Много граждани дълго време искат оставката на Кошлуков. Недоволството датира от времето на конкурса, когато ярка политическа фигура с неговата биография – политик, бивш шеф на партия, с  твърдян управленски стаж в партийната телевизия Алфа, един от основните кредитополучатели на КТБ – от тези с резолюция “без обезпечение” – и тази фигура беше избрана за генерален директор на обществена медия.   И тогава, и сега този избор  ми изглежда незащитим.

Недоволството продължи по времето, когато Кошлуков беше и водещ на предаване и БНТ получи санкция заради случая  с прочутия среден пръст в ефир. Ескалира при освобождаването на важни за БНТ фигури  на различни основания (пр. Камен Алипиев), обезличаването на новините, тревожните събития  в културното предаване, отразяването на протестите 2020 (вж протоколите на СЕМ  25/2020 и 26/2020) и видимото редуциране на достъпа на различни гласове до БНТ – за да се стигне до отразяването на ГЕРБ, описано във въпросите на министъра. 

И аз смятам, че заслужаваме друга обществена телевизия. С друга степен на свобода. Проблемът е в това, че  оставка на генерален директор на обществена телевизия  – тоест предсрочно прекратяване на мандата му – няма общо с правомощията на министрите.

Предсрочно прекратяване на мандат на генерален директор може да има на основанията, предвидени в закона – при грубо или системно нарушение на закона. И двете хипотези са прилагани – за грубо нарушение беше  освободен предсрочно Светослав Костов,  за системни нарушения беше освободен предсрочно Кирил Гоцев. Единственият, компетентен да се произнесе, е Съветът за електронни медии. Решенията му подлежат на съдебен контрол пред ВАС.

Гражданите могат да изпращат сигнали, жалби, данни за нарушения.  Ако се установи, че има достатъчни основания, регулаторът може да констатира нарушения на закона и да налага предвидените в закона мерки. Някой би казал:  но министърът действа като гражданин. Всъщност не. С  встъпването на някого в качеството на министър той придобива нов статус. Искането на оставка вече не е гражданско действие, а е искане на член на правителството.

Локален парадокс е, че  съдия Екатерина Роглекова от Пловдивския  районен съд   в решението си по делото на Мирослава Тодорова срещу Цветан Цветанов, тогава силов вицепремиер, прие, че  Цветан Цветанов като гражданин  изразявал критичното си мнение за съдия Тодорова. 

Мненията на вицепремиера тогава и министъра сега не са просто мнения на граждани.  Те имат друга обществена тежест. Само може да се съжалява, че поради връщането на Цветанов в парламента и имунитета му като депутат   въпросът  за министрите – граждани не беше разгледан повече от съда. 

И, накрая, служебният министър на културата е известен критик на един предходен министър на културата, който без проблем пресичаше чертата министър – гражданин, гледа  на независимата журналистика като на ПР отдел на правителството,  обеща (вече по-късно, от парламента) милиони на БНТ, защото “Не може БНТ само да се ближе, без да има вкус.” и видимо подкрепя Кошлуков, включително чрез лично предложената от него в регулатора Галина Георгиева. 

Не е работата да се влияе, само че с обратен знак.

Работата е тази практика да бъде прекратена.

Заимствам   #КОЙ спря БНР от Катедра Радио и телевизия на ФЖМК. Колегите издадоха сборник документи под това заглавие, съставител е  Вяра Ангелова,  и представиха сборника онлайн в петък. 

Паралелно директорът на БНР Светослав Костов, който беше предсрочно освободен за грубо нарушение на ЗРТ, води дело срещу СЕМ. Административният съд – София област вече се произнесе в полза на правомерното освобождаване с решение 749/2020 по адм.дело 1390/2019, но ВАС с решение 13550/2020 върна делото за ново разглеждане на друг състав на АС, за да изложи допълнителни мотиви по всички правнорелевантни факти, което според ВАС не е направено в първото решение.

Административният съд – София област се произнесе отново и  от днес решение 225/2021  е достъпно на сайта му.

Тезата на бившия директор на БНР Светослав Костов:

• СЕМ не е уточнил дали основанието за предсрочното освобождаване  е системни нарушения или грубо нарушение;
• Не е спирано радиото, а само програма Хоризонт, гарантираното право на информация се осигурявало от програма Христо Ботев,
• Не е спирана и програма Хоризонт, а само наземното й разпространение,
• Проверката показала, че генералният директор (ГД) е уведомен за профилактика, а не за спиране на сигнала,
• събраните доказателства от ДАНС и прокуратурата за неговото участие не били относими към делото.

Тезата на СЕМ:

• никой не е твърдял системност, нарушението е грубо,
• задължението е за наземно разпространение,  не за разпространение онлайн;
• не е вярно, че ГД не е знаел, защото предния ден програмите са разпространявали съобщението, че излъчването ще е спряно, вкл. такова съобщение е имало и на сайта на БНР, представена е докладна на техническия директор с резолюция ДА от ГД,
• Върховната касационна прокуратура и КРС установяват, че не е планирана  профилактика за територията на цялата страна  и няма данни да е имало причина за такава.

Съдът:

• установява спиране на наземното разпространение на програма Хоризонт на 13 септември 2019 от 6 часа до 10.42 минути,
• установява задължение в лицензията за непрекъснато наземно разпространение на програма Хоризонт,
• установява  две версии на ГД за спирането – поради профилактика и поради технически проблем (“прекъснат сигналът от студиен комплекс заради проблеми с оптичния кабел” – „Проблемът е някъде в оптиката. Не мога да кажа точно къде. Не съм инженер“), какъвто не се потвърждава,
• установява, че ГД е знаел за спирането на разпространението,
• установява, че СЕМ, при спазване на процесуалните правила, е приел за грубо нарушение спирането и неспособността на ГД да осигури изпълнението на точно това задължение в лицензията на БНР.

По изложените съображения  обосновано ответният орган е приел, че с допускането от жалбоподателя Костов и извършено от служители на националното радио спиране доставянето на програма Хоризонт (безспорно между страните е, че технически спирането е осъществено от „НУРТС България“ ЕАД) чрез мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване на 13.09.2019 год. на територията на цялата страна за часовия интервал от 06.00 до 10.42 ч., при липса на данни за съществуващ технически проблем или други форсмажорни обстоятелства, довело до невъзможност програмата да се разпространява съгласно условията на издадената на БНР индивидуална лицензия – на територията на цялата страна, ежедневно, 24 часа в денонощието, по безпрецедентен начин са засегнати охранявани с нормите на Конституцията и закона обществени отношения и ценности, свързани с правото да се предоставя и получава информация. Настоящият състав споделя изцяло извършената от ответния орган преценка на степента и сериозността на допуснатото от жалбоподателя нарушение, определено в мотивите на решението като представляващо „брутална демонстрация против установения ред, като нарушава важни държавни и обществени интереси“, с оглед на което правилно същото е било квалифицирано като грубо нарушение на принцип за осъществяване на радиодейност.

С оглед всичко изложено по-горе, съдът намира, че в случая правилно СЕМ е приел, че е налице основанието по чл. 67, ал. 1, т. 2 от ЗРТ, в частта досежно допускането от страна на жалбоподателя да бъде извършено от служители на БНР на грубо нарушение на принцип за осъществяване на дейността на радиооператора, предвид на което решението на ответния орган е материално законосъобразно. Същото е съответно и на целта на закона – да не се допусне ръководене на обществена медия при незачитане основен принцип в дейността на радиооператора.
Поради горните съображения жалбата срещу процесното решение следва да се отхвърли като неоснователна=

Решението подлежи на обжалване пред ВАС.

Но въпросът е  защо Светослав Костов е решил през тази септемврийска утрин да спре Хоризонт.  Защо този човек се е захванал с това? Какъв е бил мотивът му да си измисля обясненията за профилактика и за технически проблем (както се вижда, той не се е спрял на едно основание, пуснал е в обръщение и двете).

Вярвам, че са прави тези, които си обясняват спирането със зависимост на Светослав Костов.  През октомври 2019  предстои избор на главен прокурор и ГД е поел ангажимент БНР да не пречи, ако не съдейства – в това се изразява зависимостта.  Изпълнението на ангажимента в частност се фокусира върху Силвия Великова в съдебния ресор. Светослав Костов е споделил, че има натиск да й бъде отнет достъпа до микрофон заради избора на Гешев за главен прокурор и отразяването на протестите, до края на октомври – до избора. И тогава   той не е бил много стабилен в обясненията – както по-късно в обясненията защо е спрял Хоризонт:

• първо е искал да я командирова в Стара Загора, което тя отказала (защо, Силве, какво й има на Стара Загора!),
• после не можело да е редактор и репортер (“единствената причина Великова повече да не води “Преди всички” и да не отразява съдебната система като репортер, е, че по длъжностна характеристика е старши редактор в програма “Хоризонт”),
• после твърди, че не е имало сваляне на Великова,  а промяна в графика на водещите – е да, тя е била просто задраскана, така се прави в България, задраскват те в списъка, “тя няма да води” и “тя няма да е в този ресор”,
• после измислил да сложи двама души в съдебния ресор, защото само Силвия в радиото била без дубльор,
• а накрая – мъж да отразявал протестите срещу Гешев, защото не било за жена.

Зад тези приказки стои задачата да се отстрани Силвия. До края на октомври, до избора. Добре е това да се припомня, защото сега Светослав Костов не е ГД, но пък Гешев е главен прокурор.  Какво стана с проверките #кой и защо спря БНР и главно #кой е упражнявал натиск върху Светослав Костов – че “децата му ще останат гладни и няма да се намери работа” –  и  кои са тези четирима, заради които ГД повтарял “или тя, или аз”?

Светослав Костов  не се е справил с ролята, но  други не са така колебливи. Силвия Великова разказа публично и веднага за натиска (всъщност натискът върху ГД е  бил двоен – първо да я махнат, после да я върнат), но други не са така решителни.

Ако тези механизми не се осветят, те ще си действат.