Асоциацията на европейските журналисти е публикувала становище по законопроекта на ВМРО за изменение на Закона за радиото и телевизията.
Според АЕЖ проектът е напълно противоконституционен.
Мотивите са в унисон с мотивите във ветото на президента върху разпоредба от Закона за мерките по време на извънредното положение, предвиждаща наказателна отговорност за невярна информация за разпространението на заразна болест.
Ситуацията е динамична, пандемията COVID 19 е обявена от СЗО и се разпространява, мерки са необходими. Идентифицирани са уязвимите групи, основно средство – изолирането по домовете. Дотук има пълно съгласие.
Според lex.bg министърът на правосъдието смята, че:
Възможно е при извънредно положение да имаме известно нарушаване на неосновните права на личността. По тази причина още вчера съм подписал нотификационно писмо, което да бъде изпратено чрез министъра на външните работи до Европейския съд по правата на човека, защото има такава процедура. Тя е за временна дерогация, при извънредно положение, за да обосновем пред ЕСПЧ какви действия сме предприели. Съответно последиците са, че в този случай голяма част от жалбите на лица, които твърдят, че са засегнати, няма да бъдат допуснати и разгледани“
Здравка Калайджиева за Дневник:
Затварянето на съдилищата изглежда твърде удобно, доколкото освобождава властите от съдебен контрол върху необходимостта и пропорционалността на въвежданите спешни мерки спрямо безспорно легитимната цел – опазването на здравето на нацията.
Министърът твърди, че всякакви оплаквания до Съда в Страсбург биха били недопустими след такова уведомление. Всъщност министрите на външните работи на държавите страни по Конвенцията имат такова задължение пред Генералния секретар на Съвета на Европа и предоставената от тях информация следва да обхваща не само факта на обявяването на извънредно положение, но и конкретните предприети мерки и тяхната продължителност, за да е възможна преценката за тяхната необходимост и пропорционалността им спрямо преследваната цел.
Не съм напълно убедена, че сегашното съдържание на приетия закон дава такава възможност било на министъра на правосъдието, или на министъра на външните работи. Впрочем опитът на Турция показва, че само по себе си обявяването на извънредно положение далеч не освобождава държавата от отговорност пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за непропорционални посегателства върху основните права и свободи в този период.
Колкото до очакванията на министъра на правосъдието, че оплакванията за посегателства върху права и свободи, отправени до ЕСПЧ по време на извънредно положение биха били “съответно недопустими”, крайно време е г-н Данаил Кирилов да осъзнае, че България е приела юрисдикцията на ЕСПЧ още през 1992 година и това означава, че единствено този съд е компетентен да се произнася по допустимостта и основателността на отправените към него жалби или годността на съдиите от този съд да участват при решаването им.
Време е и министрите да разберат, че съдиите не им дължат отчет.
По мнение на експертите трябва да се види нотификационното писмо – и дори да бъде допусната нотификацията, това още не значи, че цялата Конвенция няма да се прилага.
Засега няма стенограма от приемането на този закон, има текст за второ четене в комисия– който е само индикативен.
Но на сайта на президента вече има съобщение за вето (частично вето) и мотивите за ветото. Първата атакувана разпоредба е изменението на 326.1 НК – този текст и досега е използван от прокуратурата срещу критични медийни публикации:
Не мога да подмина опасенията за свободата на словото, с които се свързват измененията в Наказателния кодекс, съдържащи се в § 3, т. 2, б. „а“ от приетия закон. Отстояването на високи стандарти за защита на основните права на гражданите, дори в условия на криза, е неизменно условие на демократичната и правовата държава, каквато е и нашата държава. С изменението на чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс се прибавя като съставомерно деяние предаването на „невярна информация за разпространението на заразна болест“. Този текст пряко засяга свободата на изразяване и на разпространение на информация, което налага някои уточнения от гледище на международните стандарти по правата на човека в условията на извънредно положение.
Конституционната уредба на извънредното положение отговаря на въпросите „кой“ и „кога“ е оправомощен да обяви извънредно положение, но оставя съществени въпроси за регулиране на законово равнище. Уредбата на мерките при извънредно положение следва да е съобразена с международните договори, по които Република България е страна. Релевантни норми и стандарти за обявяване на извънредно положение и за дерогация на основни права се съдържат преди всичко в Международния пакт за гражданските и политически права (МПГПП), Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), в практиката на Съда в Страсбург и редица международни документи с препоръчително значение, като Принципите от Сиракуза относно разпоредбите за ограничаване и дерогация в МПГПП и Парижките минимални стандарти относно нормите за правата на човека при извънредно положение. Венецианската комисия за демокрация чрез право сочи, че извънредните мерки и ограничения на права могат да се прилагат само временно и стриктно в рамките на периода, в който действа извънредното положение (Opinion 359/2005 on the protection of human rights in emergency situations).
В Резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа 1659 (2009) изрично се подчертава, че свободата на изразяване и публикуването на информация никога не трябва да се интерпретира като заплаха за националната сигурност, освен в изрично и ясно определени в закона случаи. Ограниченията трябва да са необходими в едно демократично общество с оглед защитата на легитимни интереси, свързани с националната сигурност, и да са пропорционални на опасността, за чието преодоляване са необходими извънредните мерки. Ограниченията трябва да са ясно и непротиворечиво формулирани и да не препятстват достъпа на гражданите до независимите медии.
Комитетът на министрите на Съвета на Европа е приел Насоки – Guidelines on protecting freedom of expression and information in times of crisis (приети на 26.09.2007 г.). В този документ изрично се посочва, че държавите не трябва да използват неясен и прекалено общ език и терминология, когато формулират ограничения за свободата на изразяване и на разпространение на информация по време на извънредни ситуации. Важен акцент, който се поставя в тези документи, е необходимостта от наказателни и административни санкции за длъжностните лица, които разпространяват невярна и заблуждаваща информация.
Предвид изискванията, които произтичат от МПГПП и ЕКПЧ, приетото от Народното събрание изменение в чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс следва да се определи като несъответстваща на правозащитните стандарти. Текстът „невярна информация за разпространението на заразна болест“ е общо и неясно формулиран. Липсва конкретен критерий за определяне на една информация като „невярна“. Не се държи сметка, че същността и особеностите на коронавируса и неговото разпространение все още са предмет на научна дискусия. Експертното и обществено разбиране за пандемията с COVID-19 се развива динамично и онова, което довчера се е смятало за вярно, може да бъде отречено от научните изследвания днес или утре. Примери от последните седмици показват промяна в разбирането за пандемията и означава ли това, че е разпространявана „невярна информация“? Не, но от гледище на новата поправка в НК, ако това се случи сега, би било наказуемо, което е недопустимо. Тази неясна и обща формулировка дава широки дискреционни права на преценка на правоохранителните органи, което ще създаде т.нар. „смразяващ ефект” за свободата на изразяване и разпространение на информация. Експерти, журналисти, граждани под страх от наказателна отговорност за деяние, което е неясно формулирано в закона, ще си налагат автоцензура. Отварят се широко вратите и за сплашване и тормоз от страна на органите на властта.
Въпросната поправка в Наказателния кодекс нарушава изискването за стриктно временен характер на извънредните мерки и ограниченията на основни права – в гласувания текст не е посочено, че това ограничение се отнася само за периода на извънредното положение, както изрично е посочено в други разпоредби от приетия закон за извънредното положение, с които се изменят други закони.
Свободата на изразяване на мнение и информация са права с фундаментално значение в едно демократично общество и в правова държава. Като основно право свободата да се изразяват мнения е провъзгласена както в чл. 39, ал. 1 от Конституцията, така и в чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 10, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Както Конституционният съд е подчертал в тълкувателното си решение № 7 от 1996 г., изразяването на мнение е израз на свободата на убеждение и е преди всичко индивидуално право на личността, което Конституцията предоставя на “всеки”. Всеки има право да търси, получава и разпространява информация (чл. 41 от Конституцията).
Налага се изводът, че възприетият законодателен подход с включване на неясния наказателен състав „невярна информация за разпространението на заразна болест” и съществено завишаване на санкцията не постига заложеното в заглавието на закона – мерките и действията на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Очаквам Народното събрание да проведе ново обсъждане и прецизиране, което в този случай е особено важно, за да се разсеят съмненията, че извънредното законодателство се използва като фасада за прокарване на неприемливи мерки, които ерозират доверието на българските граждани в европейските ценности.
Не е ясно останал ли е в закона текстът за задължение на мобилните оператори да проследяват съобщенията, за да има информация за разпространението на вируса, както съобщиха медиите. Във ветото присъства само още проблемът за спекулата и пределните цени.
Не е моментът да си говорим за демокрация.
Какво му е на момента – извънредното положение е в една – по дефиниция – държава от демократичния свят. Демокрацията дава рамката и пределите на мерките, които могат да бъдат предприети – включително по време на кризи. Здравка Калайджиева започва тъкмо така коментара си – има безспорно легитимна цел – опазването на здравето на нацията, но мерките, които се вземат за тази цел, трябва да отговарят на определени демократични изисквания – да са необходими и пропорционални. Не всякакви.
И не трябва да се внушава, че който е срещу конкретни мерки и ги намира необосновани, неадекватни и непропорционални, е срещу защитата на хората в пандемия.
Нито трябва да се допуска тези мерки да заглушат критични гласове от лекарското съсловие или от медиите – което ще бъде възможно с широкото и неясно дефиниране на някои разпоредби.
За финал – една публикация, която беше преведена на български и многократно публикувана – Светът след коронавируса, Харари
В отделни законопроекти устойчиво присъства предложение за българска квота в излъчваната музика. Предложението е с вариации. Но смисълът му е по законов път да се въведе задължение за резервирана част от програмите за българска музика в подкрепа на българските автори и изпълнители.
В местни условия интересите са ясни: автори и изпълнители искат квота, доставчиците предпочитат да запазят контрола върху пропорциите в съдържанието – и без това по директива имат задължения за две квоти, а по лицензия (за лицензираните доставчици) имат още количествено определени изисквания към съдържанието. Така се обяснява позицията на АБРО, така се обяснява позицията на членовете на АБРО – бТВ и Нова телевизия.
В реакцията на Музикаутор се срещат оценки и квалификации, които не е ясно на какви факти се основават: Музикаутор сигнализира, че зад аргументите на АБРО стоят зле прикрити антибългарски интереси и че АБРО отрича квотния принцип като утвърден европейски модел.
В същия дух и стил вече неколкократно различни групи народни представители внасят законопроекти с предложения за българска квота.
Съществува изискване за европейската квота, въведено от наднационалното законодателство. Европейската квота защитава европейските производители на съдържание, като работи за единен вътрешен пазар. Националната квота – например българската квота – напротив, не работи за единен вътрешен пазар и в известен смисъл е с протекционистична цел за разлика от целите на европейската квота. Българските произведения са част от произведенията в европейската квота и се зачитат при измерването й.
Във всеки случай не може да се слага знак за равенство, когато говорим за ролята на двете мерки (европейска и българска квота). Ако европейският законодател искаше, щеше да предвиди за тези 30 години (първата версия на медийната директива е от 1989) национални квоти. Но не го е направил.
Защитата на национални интереси в рамките на ЕС е валидна, възможна, но се изискват известни усилия, за да се реализира правомерно, в съответствие с правото на ЕС.
На сайта на Народното събрание е публикуван поредният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Сезон му е на този закон, богата реколта от ЗИД-ове.
Законопроект 054-01-25 с вносители Александър Сиди и др. народни представители от ПГ Обединени патриоти.
Това трябва да е законопроектът на ВМРО срещу фалшивите новини, за който преди време от партията казаха, че създават работна група.
Трябва да се прочетат мотивите задължително. Защита на гражданите, юридическите лица и държавата от шарлатаните и мародерите в интернет средата.
Както е модно да се прави, с този ЗИД се променя и друг закон – а именно Наказателния кодекс: иска се изменение на чл. 326.1 НК – да предвиди санкция до три години лишаване от свобода за невярна информация.
Главният прокурор заяви, че е нужна спешна промяна в законодателството и на още текстове в Наказателния кодекс, като даде пример с разпространението на фалшиви новини, за които сега законът предвижда до 2 години затвор. По думите му тези текстове са морално остарели и е трябвало да бъдат осъвременени отдавна.
Да не пишем всички ограничения, отдавна обмисляни, на сметката на коронавируса:
По време на извънредно положение лесно могат да се ограничават права, дори законодателно. Обсъждане на баланси, всички гледни точки и обществени дискусии тук няма. С течение на времето извънредното положение ще бъде отменено, но ограниченията – не. И колко далече може да стигне ескалацията на санкциите?
Сенатор Марко Рубио (R-Fla) иска правителствен преглед на предстоящата продажба на СМЕ – от AT&T на PPF – в писмо от 26 февруари 2020, адресирано до министъра на финансите и генералния прокурор.
Писмото демонстрира нарастваща загриженост заради свързани с Китай сливания и придобивания, включващи американски активи. Рубио настоява за преразглеждане от комисията по чуждестранни инвестиции в Съединените щати (CFIUS) на предстоящата продажба на AT&T на нейния дял от 1,1 милиарда долара в CME Group на чешката компания PPF Group. Продажбата е обявена през октомври 2019 г. и очаква решение на ЕК.
Медиите съобщават още, че президентът на Чешката република Милош Земан е известен като много дружелюбен към Пекин, настояващ Чехия да приеме Huawei за свой 5G доставчик. Според Рубио продажбата ще повлияе на националната сигурност на САЩ, тъй като приоритетите на Вашингтон включват запазване на свободна и открита медийна среда по света, както и да попречат на Комунистическата партия на Китай да подрива свободните медии в усилията си да подкопае демократичните стандарти в световен мащаб.
Ако PPF купи CME, ще поеме контрола върху популярни телевизионни канали в няколко централноевропейски страни – Чехия, Румъния, България, Словакия и Словения. Каналите, включително лидерите на рейтинговия пазар ProTV в Румъния и bTV в България, достигат аудитория от 97 милиона души, според писмото на Рубио.
Рубио изнася факта, че дъщерното дружество на PPF Home Credit е наело фирма за връзки с обществеността за манипулиране на чешкото обществено мнение спрямо Китай чрез „шпиониране на чешки политици, притискане на медиите да оттеглят новинарски статии, критични за Китай, и създаване на нов мозъчен тръст – Sinoskop – с предубедени анализатори, които да влияят върху обществените дебати“.
В Европейския парламент е постъпил въпрос от чешки депутат до чешката комисарка Йоурова, в чийто ресор е тъкмо плурализмът на медиите. Как ще приложите Merger Regulation, пита депутатът, за да предотвратите негативния ефект на сделката. Добър въпрос. Чакаме отговора на Йоурова и решението на ЕК.
Келнер вече идва у нас за Нова телевизия, но чрез КЗК точно преди година държавата предпочете Домусчиев. За тази година Нова телевизия се превърна в каквото Домусчиев е обещал да я превърне, но затова пък КЗК разреши и концентрация Нова телевизия/Нетинфо.
Междувременно имаме PPF/ Telenor.
Сега Келнер е дошъл и за бТВ. Не е докрай ясно как ще се развие процедурата, да видим първо решението на ЕК.
Ако изборът е дали да бъде Китай зад планове за 5G, риск за националната сигурност, манипулиране на обществеността, износ на идеология от Китай за Европа и пр. – или Делян Пеевски и пр. зад местен прилежащ бизнес – ще се продава телевизор.
Тоя блог няма друга работа, освен да информира какво се случва в областта на медийното право. Активна дейност кипи в началото на 2020 г. Паралелно по пет линии се предлагат или обсъждат промени:
Има да се появява и План за развитие на медийната среда.
Документи: на сайта на Народното събрание вече е качена стенограмата от заседанието на парламентарната комисия за култура и медии на 13 февруари, която е обсъдила проекта на Антон Кутев, а в следваща точка е изслушала обобщен доклад за работата на групата на Вежди Рашидов.
Обобщен доклад на експертната група не се забелязва на сайта на НС, когато се появи – ще го кача ТУК. В медиите има публикации за доклада, споменати са идеи по всякакви въпроси, някои от които вече са опитвали да стигнат до законодателство – напр. идеята за задължително разпространение на частни програми, на които при това ще се плаща – ясно е на кого може да бъде тази идея – а също идеята за 5-годишни мандати и др.
Не трябва да има монопол не само върху производството, но и върху разпространението на медиите – това се отнася за всеки вид медии, в частност за печатните.
Сама по себе си идеята не е добра, а у нас контролът върху разпространението на печатни издания се придружаваше и от вертикална интеграция между издателска дейност и разпространение, за Пеевски и майка му говоря.
I
От създаването на ЛАФКА беше ясно какво предстои – погром за малките на пазара на разпространението. “Цигари и вестници на всеки ъгъл.” Така и стана – ЛАФКА разчисти дребната конкуренция – да напомним благодарение на кого:
1) на КЗК, която разреши – нямало данни, но да стартирала дискусия, но операцията нямало “да доведе до установяване или засилване на господстващо положение на никой от анализираните пазари, което да възпрепятства ефективната конкуренция.” – е, видя се;
2) на общините – ЛАФКА навлезе там, където й разрешиха общините. Така е в София, така е в Стара Загора, така е в Пловдив:
Фирмaтa „Eлизa 1999“ кoнцecиoнирa 314 cпирки нa грaдcкия трaнcпoрт. Прeз 2012 г. фирмaтa „Eлизa 1999″ бeшe купeнa oт „Лaфкa Мaркeт“. Веднага след това е пoдпиcaн aнeкc c Oбщинa Плoвдив, кoйтo удължи дoгoвoрa зa 20 гoдини. Кoнцecиoнeрът ce зaдължaвaшe дa мoнтирa 314 зacлoнa и дa ги пoддържa, кaтo cрeщу тoвa oт кoмпaниятa щe плaщa 71 000 ЕUR гoдишнo и щe имaт прaвo дa cлoжaт дo 90 пaвилиoнa.
Но – както с мултиплексите, така и с разпространението на печатните издания сметката започна да не излиза. Факторът Национална лотария също си каза думата – ако се търси по термини “ЛАФКА + Национална лотария” излизат най-неочаквани връзки. Какво става сега с тези връзки, взаимодействия и сътрудничества е интересен въпрос.
II
А какво става с разпространението на печата? ЛАФКА фалира и започва да затваря обектите си – по сведения от медиите 1000 собствени и към 800 чужди.
Цитираното решение е на база на доклад на министъра на транспорта Росен Желязков, който е принципал на “Български пощи”. Самият доклад обаче не е е публикуван от правителството или министерството.
Освен това не е първият – още в края на октомври правителството взе протоколно решение – въз основа на друг доклад, бе взето решение пощите да влязат на разпространителския пазар, като се очакваше това да стане още през януари. Мотивът тогава бе, че държавата ще разсейва “усещане за монопол” и участието й ще е на пазарен принцип.
“Усещане за монопол”? Държавата ще разсейва? Докладите по темата не са публични.
Решението “Български пощи” да разпространява вестници и списания е взето с протоколно решение на правителството на 23 октомври 2019 по разпореждане на премиера Бойко Борисов, а на 27 февруари 2020 е решено, че от 1 март БП замества досегашния монополист.
III
Български пощи не искали да стават монополист. Но стават, казва министърът на транспорта и съобщенията Росен Желязков:
“Считано от 1 март, “Български пощи” се оказа единственият национален дистрибутор и транспортьор на периодика. Причините са без значение, важен е фактът и резултатът от това”
Държавата ще обяви държавна поръчка за търсене на подизпълнители на “Български пощи”, които да подпомогнат транспортната дейност, обявил още миинстърът.
За да се “спаси” вестникарската дистрибуция, държавата спешно реши да поеме този бизнес (вижте подробности тук).
Благодарим за вниманието, но, честно казано, това не е добър ход. Замяната на квази частен монопол с държавен не е точно подобряване на положението. Скритата държавна субсидия (под формата на покриване на загубите на “Български пощи”) само ще изкриви още повече и без това доста слабия пазар. Ако държавата не се беше намесила, пазарът щеше да намери друго решение.
Засилването на държавата обаче не е само в тази област. През последните месеци се наблюдават серия от действия на правителството, които ритат през глезените частния бизнес, за да пуснат на негово място да тича все по-силен държавен капитализъм (вижте тук). Тенденция, която в дългосрочен план няма как да е особено устойчива, но през идващите вероятно години ще продължи да изкривява цялата среда за правене на бизнес.
А за случката от гледна точка на държавните помощи трябва да се пише отделно. Значи все пак държавата няма да диверсифицира, а ще изземе. Държавната помощ можела да бъде до 15 мил. без нотификация, казва министър Желязков пред БНТ (за услуга от общ икономически интерес до 15 млн евро –чл.2 т.1 б.а от Решението на ЕК за УОИИ от 2011 г.). Не е ясно как определиха размера на компенсацията по прозрачен и недискриминационен начин, но е ясно, че има един спасен бивш монополист.
Открит въпрос е кой ще компенсира издателите за изминалите дни с разстроено разпространение.
Валери Симеонов и група народни представители от ПГ Обединени патриоти са внесле законопорект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
В него има разпоредби относно т.нар. българска квота – най-малко една трета от съдържанието на българските радио- и тв програми да е българска музика.
законопроект 054-01-17 – 2020 година
Разпоредби за българска квота се съдържаха и в законопроекта на Антон Кутев и група народни представители от ПГ БСП за България. Този проект беше обсъден на 13 февруари в медийна комисия. Когато стенограмата от заседанието е готова, ще бъде публикувана тук
Валери Симеонов е герой от годишния доклад на държавния департамент на САЩ за правата на човека 2017 – заради Вие нямате ли роднини, те не работят ли някъде, утре, ако съм злонамерен, ще разработя един Викторгейт – в национален ефир.
Пак тогава Валери Симеонов от сайта на Министерския съвет информира населението, че ще съди четири национални медии, според които е заплашвал журналистите –
Настоявам незабавно да получа извинения от Нова телевизия, bTV, БНТ и БНР. В противен случай ще защитя правата си по съдебен път.
Точно тези събития са намерили място в доклада на Държавния департамент на САЩ:
On October 6, National Assembly member Anton Todorov told Nova Television morning talk show host Viktor Nikolaev that he “would have fired him” for a question referring to Todorov’s past strong criticism of the party he represented in the National Assembly. Nikolaev’s next guest, Deputy Prime Minister Valeri Simeonov, accused the journalist of “shaking the government,” and when Nikolaev responded that “the government is shaking itself,” Simeonov suggested that Nikolaev could easily lose his job.
Both politicians subsequently asserted that their words had been taken out of context and misinterpreted as threats. On October 9, Todorov tendered his resignation from the National Assembly, citing his desire to save the reputation of his party, while Simeonov called for an apology from the four electronic media outlets that he believed misinterpreted him and threatened to sue them.
После Симеонов внесе законопроект за забрана на хазарта. Щеше да е добре да мине, не мина.
После Сидеров го обяви за човек на Сорос.
После заяви, че бТВ и Нова получават европейски средства, въртят “едни доста милиони” и по този начин”се явяват до голяма степен спонсорирани от държавата” – “да се прецени дали това трябва да продължава”.
Сюжетът има продължение – днес Валери Симеонов, вече не вицепремиер, гостува в сутрешния блок на БНТ.
„Зная за корумпирани телевизионни водещи. Ето ви го един Антон Хекимян, ето ви го един Венелин Петков. Какви са тези, на които им е казано на 15 декември цялата история на Найденови и за престъпната схема на Божков с ощетяване на държавата със стотици милиони, и те са мълчали!? Аз бих пратил прокуратурата при тях, да ги разпита”, заяви той.
Преди всичко интересен е изборът: защо Найденови не са се обърнали към обществените медии, които получават държавен ресурс, за да работят за общо благо – а са се обърнали към бТВ, Капитал и Дневник. Предлолагаме – това е признание, че са медии, които работят по стандартите на журналистиката.
Иначе Валери Симеонов се изказва по тема, която се изучава в университетите от бъдещите журналисти – каква е разликата между медията и пощенската кутия. Всяка уважаваща себе си медия не служи за пощенска кутия, а изследва получената информация от гледна точка на обществения интерес. Дневник вече пространно обясни на аудиторията и на Найденови тези принципи:
Сред основните принципи на журналистиката е репортерите да питат и да сглобяват картината, в процеса могат да говорят часове с различни хора и не са длъжни като пощенска кутия (по израза на колегата Хекимян от Би Ти Ви в петък) да пускат към публиката всичко, което някой някъде им е казал. Обратното – длъжни са да проверят твърденията, да могат да ги докажат (дори с документи) и когато имат свързан разказ, да го поднесат на читателите.
Качествената журналистика е обявена от Валери Симеонов за корумпирана журналистика. Всъщност обратното е, пощенските кутии са не-медии и обслужват корпоративни или политически интереси. Но Валери Симеонов намери вината в качествените медии – не в законодателя с вратичките в законите за хазарта и не в правоприлагащите органи.
Преди две години жанрът беше “ако съм злонамерен, ще разработя един Викторгейт“, сега – “бих пратил прокуратурата при тях да ги разпита” – и ако кажете, че това е сплашване, Валери Симеонов ще ви съди.
Развитието от деня – в Капитал:
Пред “Клуб Z” директорът на новините Венелин Петков уточни, че ще съди Валери Симеонов за клевета. “За протокола: документите, които Цветомир Найденов учтиво ни предостави, са жалбите му до прокуратурата. Те са надлежно заведени там поне две седмици преди той да започне да търси изява в bTV. Позор, господин заместник-председател на Народното събрание Валери Симеонов. Ще се видим в съда”, написа Петков и във фейсбук.
По повод участието на зам.-председателя на НС Валери Симеонов в Сутрешния блок на БНТ, журналистите от Дирекция “Информация” на БНТ категорично осъждат използването на ефира на обществената медия за отправяне на недоказани обвинения от Валери Симеонов срещу журналисти от bTV. Ефирът на обществената медия не може да се употребява за груби и недоказани нападки. Свободното слово и право на изразяване са основна ценност на демократичното общество и всяко посегателство срещу тях ще срещне съпротивата на журналистите от БНТ.
Искане на Валери Симеонов за упражняване на право на отговор
И законното право на отговор:
По повод мое участие в сутрешния блок на БНТ на 11 февруари журналистите от дирекция Информация на БНТ направиха изявление в нарушение на закона и моралните правила на журналистиката. В него те категорично осъждат използването на ефира на БНТ за отправяне на недоказани обвинения срещу журналисти от БТВ и определят думите ми като груби и недоказани нападки. Считам, че е недопустимо БНТ да дава оценки и присъди, влизайки в ролята на съд и определяйки кое е доказано и кое не. Напротив – БНТ е обществена медия, длъжна да отразява различните гледни точки, без да взима страна, особено по важни за нацията въпроси. В позицията се твърди, че всяко посегателство върху свободното слово ще срещне съпротивата на журналистите от БНТ. Означава ли това, че посягам върху свободното слово като изказвам мнение за финансово зависимата от хазарта БТВ? Означава ли това, че истината ще бъде жертвана, заради криворазбрана телевизионна солидарност? И че Петков и Хекимян имат безплатен телевизионен адвокат в лицето на журналисти от БНТ. Ако някой се чувства засегнат, да потърси правата си в съда. Така, както аз съм завел 4 дела срещу БТВ за лъжи, обиди и клевети по мой адрес.