Tag Archives: BG Law Making

Отново съд по пътя към нов избор на генерален директор на БНТ

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Новини от съда във връзка с очаквания избор на генерален директор на БНТ:

С Определение № 1059/ 1 август 2025 г. по частно административно дело 814 / 2025 г. Административният съд – София Област (съдия Мариана Лазарова – Кабакчиева) отменя като незаконосъобразно Решение №РД -05-69/ 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии в частта му по т. 2 , с което се разпорежда предварително изпълнение на решението и спира допуснатото предварителното изпълнение на решението за прекратяване на процедурата за избор на генерален директор на БНТ, обявена с Решение №РД-05-39/05.05.2022г. на СЕМ до окончателното решаване на спора за законосъобразността на т.2 от Решение №РД-05-69/15.07.2025г. на СЕМ, с което е разпоредено предварително изпълнение на т.1 от същото решение, на основание чл.60 от АПК.

С Определение № 1060/ 1 август 2025 г. по частно административно дело 815 / 2025 г. Административният съд – София Област (съдия Мариана Лазарова – Кабакчиева) ПРОГЛАСЯВА за нищожно Решение №РД-05-70/15.07.2025г. на СЕМ в частта му по т. II, с която е разпоредено предварително изпълнение на т. I – като дори и да не беше нищожно, според съда решението е незаконосъобразно на основанията за незаконосъобразност на решението за предварително изпълнение по Определение 1059 на АССО.

СЕМ смята, че прекратяването на процедурата е предмет на продължително съдебно оспорване, довело до над тригодишен институционален застой и че от особено важен обществен интерес е възлагането на управлението на националния обществен доставчик на аудиовизуални медийни услуги да бъде направено въз основа на нова актуална концепция за управление, в рамките на нов мандат, което може да се случи само след прекратяване на обявената през 2022 г. процедура.

Съдът е споделил аргументите на жалбоподателката Ирина Величкова, в частност че е очевидно, че целта на разпореденото предварително изпълнение на решението за прекратяване на процедурата, започнала през 2022г., за избор на генерален директор на БНТ, е нелегитимна , а именно – да се прегради пътя за упражняване на правото на защита на участниците в конкурса чрез евентуално обжалване на решението на СЕМ за прекратяване на конкурса.

Според АССО правилно жалбоподателката Величкова изтъква, че от анализа на процесното решение може да се направи обоснован извод, че е налице шиканьозно използване на института на предварителното изпълнение от страна на административния орган, което има за цел да ограничи и накърни правото й на защита като участник в конкурсната процедура, с оглед евентуалното обжалване на решението на СЕМ за прекратяване на конкурса за избор на генерален директор на БНТ.

Определенията подлежат на касационно обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7 – дневен срок от съобщаването.

Контекст:

На 15 юли 2025 СЕМ взе решения за прекратяване на процедурата за избор на генерален директор на БНТ поради липса на избран ГД и в съответствие с решението на ВАС – в режим на предварително изпълнение, и за откриване на нова процедура, също в режим на предварително изпълнение. Мотивите за предварителното изпълнение: особено важни обществени интереси; да се предотврати възможността изпълнението на всеки от актовете да се затрудни сериозно в случай на оспорването му – поради злоупотреба с процесуални права от заинтересовани лица.

Определение 1059/2025 на АССО

Определение 1060/2025 на АССО

Аналогични две определения отново от 1 август 2025 има и по жалби на Емил Кошлуков, съдия отново е Мариана Лазарова – Кабакчиева.

Определение 1061/2025 на АССО

Определение 1063/2025 на АССО

Успелият – в числа (трите нули на Пеевски)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Цитат на политик, придобил широка известност, е “Аз съм на 33 години и съм успял.”

Политикът е известен още като депутат, магистрат и медиен магнат.

Свързването на Делян Пеевски с медии беше оспорвано, докато най-накрая потвърждението дойде от него (“чадър над престъпници в моите вестници“).

Обратно, свързването му с практикуването на юридическата професия беше твърдяно и сочено като основание за светкавичната му кариера до шеф на ДАНС.

Журналистът Росен Босев потърси по реда на ЗДОИ данни. Наложи се да се стигне до Върховния административен съд – за да се получи известна яснота за измеренията на дейността на Пеевски като магистрат.

Според решението

на Административен съд, София – град (май 2014, съдия Вяра Русева) количествена информация за дейността на Пеевски в следствието не е обществена информация. От публикация на вестник Капитал се разбира още, че решението на съдия Русева не е единичен случай. Аналогично е и решението на съдия Галин Несторов по друго дело и друг отказ – на градския прокурор на София Христо Динев да предостави информация за делата на Пеевски: било възможно

“създадената погрешна представа да доведе до накърняване на личния авторитет и да повлияе на възможността на магистрата в бъдеще да изпълнява независимо и почтено правомощията, предоставени му по закон. Тук не се касае единствено и само за личността на лицето П., а стои принципно въпросът за начина за преценка на качествата на всеки един от магистратите, работещи в съдебната система. Правораздаване intuitu personae – с оглед личността на конкретното лице, е недопустимо, опасно и вредно, без значение дали се касае за публична личност, към която са създадени определени негативни нагласи в обществото, което е нормално, предвид политическото му качество. Прилагането на закона на такъв принцип е в противоречие с неговата цел и го изкривява в степен да не бъде прилаган еднакво и предвидимо за всички български граждани и в частност по отношение на магистратите. Това означава от правен законът да се превърне в репресивен инструмент, което е юридически nonsense (абсурд)”.

Според решението

на ВАС (май 2015 г.) гражданите имат право да си съставят мнение за дейността на Пеевски на базата на исканите данни. Предоставената информация в изпълнение на решението гласи:

“Брой на досъдебните производства и следствени дела, които са били разпределени на г-н Делян Славчев Пеевски: 0,
Брой изготвени от г-н Делян Славчев Пеевски обвинителни заключения, заключения с мнения за прекратяване и заключения с мнения за спиране – 0;
Брой извършени от г-н Делян Славчев Пеевски следствени поръчки и проверки: 0.”

И данните са важни, но и как съдът балансира правото на информация с правото на защита на личния живот – също. Има смисъл решенията да се прочетат – и гражданите да си съставят мнение и за аргументите в тях.

Още повече, съдия Галин Несторов след произнасянето на ВАС по аналогичното дело коментира несъгласието си с решението, довело до огласяване на трите нули:

“При цялото уважение към горната инстанция обаче по вътрешно убеждение не споделям мотивите на това решение за наличието на надделяващ обществен интерес по идентичния казус, още повече че решението е инцидентно и предстои формиране на установена практика по сходни казуси.”

СЕМ не избра генерален директор на БНТ и откри нова процедура

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

След изтичане на тригодишния мандат на Емил Кошлуков (2019 – 2022) Съветът за електронни медии под председателството на Соня Момчилова се раздели по въпроса за избор на нов генерален директор на БНТ и председателката прекрати процедурата без избор.

Този ход беше обжалван и окончателното решение на ВАС беше оповестено три години по-късно, през юни 2025 г. Предвид констатирани пороци процедурата се връща в СЕМ от фазата гласуване на всеки един от кандидатите, като членовете на СЕМ не могат да гласуват въздържал се, а само за и против.

Днес в съответствие с диспозитива на решението на ВАС всеки член на СЕМ мотивирано гласува за всекиго от кандидатите със за или против, като 1 глас за получи Емил Кошлуков (Галина Георгиева) и 2 гласа за получи Венелин Петков (Пролет Велкова, Симона Велева). Останалите членове на СЕМ (Наплатанова, Къдринова) не дадоха глас за. Аргументът на Наплатанова през 2022 защо няма да гласува за Венелин Петков (за да не остави впечатление, че е гласувала емоционално) сега отсъстваше – Наплатанова можеше да гласува рационално за Венелин Петков, но нищо такова не се случи. Очаквано до избор не се стигна.

СЕМ не остави следващия ход за следващо заседание, а обяви решението за прекратяване на процедурата поради липса на избран генерален директор на три поредни заседания и гласува предварително изпълнение, след което премина към решение за откриване на нова процедура, също в режим на предварително изпълнение.

Според съобщението на СЕМ:

Днес, 15.07.2025 г., на свое заседание, Съветът за електронни медии, в изпълнение на правомощието си по чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за радиото и телевизията, обяви процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия.
Кандидатите могат да подават документи до 12 септември 2025 г.
Оповестяването на допуснатите лица до процедурата е до 2 октомври 2025 г.
Обявяването на допуснатите до изслушване кандидати е до 9 октомври 2025 г. , следват изслушвания.
Изборът на нов генерален директор ще се състои на 16 октомври 2025 г.

Някои медии излизат със заглавия СЕМ не избра, други – СЕМ открива нова процедура, трети – Кошлуков остава.

Всички са прави. Кошлуков остава – рано е да се каже дали до 16 октомври.

ВАС се произнесе по решенията относно прекратяване на процедурата за избор на генерален директор на БНТ

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

След изтичане на тригодишния мандат на Емил Кошлуков 2019 – 2022 Съветът за електронни медии под председателството на Соня Момчилова се раздели по въпроса за избор на нов генерален директор на БНТ и председателката прекрати процедурата без избран генерален директор.

Решението на СЕМ беше атакувано от Ирина Величкова, неуспял кандидат. Въпреки че отначало СЕМ декларира, че веднага ще обяви началото на нова процедура за избор на генерален директор, впоследствие промени мнението си – и нова процедура все още не е обявена. Причината е в обжалването. Според регулатора би възникнала неяснота, ако бъде избран нов директор, а съдът се произнесе в полза на Величкова. Между двете проблематични ситуации – да се чака съдебно произнасяне, т. е. безкраен мандат на генералния директор Кошлуков, и евентуални правни сложности – СЕМ даде предимство на безкрайния мандат. Ако някой е забравил как може да има безкраен мандат на генерален директор на обществена медия, да прочете Директорът Кошлуков и ЗРТ: Начин на употреба.

Впрочем Емил Кошлуков също атакува решението на СЕМ и иска допълнително решение. Административният съд – София област (АССО) се произнася и по двете искания – по жалбата на Ирина Величкова отменя решението на СЕМ, а жалбата на Кошлуков отхвърля.

Подадени са касационни жалби и срещу двете решения на АССО и преди седмица е оповестено окончателно решение на ВАС. Съдът обезсилва двете решения на АССО като недопустими, като първото решение е недопустимо по отношение на всички кандидати в процедурата без упражнилата правото си на жалба Величкова. Не е подадена касационна жалба от СЕМ срещу това решение, а за СЕМ решението е неблагоприятно в частта относно разрешаването на спора по същество, следователно съдебният акт е влязъл в сила и е извън предмета на инстанционния контрол, се казва в решението. Тук се разказва за съдебния акт, влязъл в сила.

В съобщение на сайта си СЕМ информира, че “след връщане на преписката Съветът ще предприеме необходимите действия за законосъобразно провеждане на процедурата по избор на генерален директор на БНТ в съответствие с диспозитива на решението на съда.”

Лора Филева проследява подробно хода на събитията в Дневник дни преди решението ва ВАС.

Медиите отразяват решението на ВАС, но правят най-различни изводи, например че “Емил Кошлуков получава още време да е генерален директор на Българската национална телевизия, тъй като Съветът за електронни медии трябва да организира наново конкурс за избор на директор на медията.” (Офнюз) или “Три години по-късно ВАС задължава регулатора да направи избор” (КлубЗет) или “Върховният административен съд даде “зелена светлина” пред СЕМ за организиране на нов конкурс за излъчване на генерален директор на БНТ” (Медиапул).

Защо в България трябва да има списък на значимите събития – или колко струва да гледаш спорт по телевизията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Директивата за аудиовизуалните медийни услуги предвижда, че държавите от ЕС могат да защитят аудиториите на телевизиите от въвеждане на платен достъп до значими събития, най-често спортни. Тази разпоредба е от 2007 г, скоро ще навърши 20 години.

Член 14

Всяка държава-членка може да вземе мерки в съответствие с правото на Съюза, за да гарантира, че телевизионните оператори, които са под нейна юрисдикция, не излъчват по силата на изключително основание събития, които държавата-членка счита, че са от голямо значение за обществото, по такъв начин, че да лишат значителна част от обществеността в тази държава-членка от възможността да проследи тези събития посредством предаване на живо или на запис по безплатна телевизия. Ако това стане, съответната държава-членка съставя списък от определени събития, национални или не, които тя прецени, че са от голямо значение за обществото. Тя извършва това по ясен и прозрачен начин, в подходящ и реалистичен срок. Като извършва това, съответната държава-членка определя също дали тези събития следва да се предават изцяло или отчасти чрез отразяване на живо, или когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез предаване на запис.

Държавите могат да защитят аудиторията – не са длъжни. Ако държавите пожелаят – аудиториите са защитени. Ако не – няма правна пречка да се въведе платен достъп до т.нар. значими събития като европейски и световни първенства, култура и пр. Ясно кой има интерес от платения достъп.

При липса на списък санкция от ЕС не се предвижда. Според решението Batchelor / ЕК държавите са свободни да решат дали желаят да имат политика във връзка със събитията от голямо значение за тяхното общество, както свидетелства използването на думата може в член 3 а, параграф 1 от Директива 89/552. Комисията само гарантира спазването на правото на Общността, когато държава желае да се ползва от механизма за взаимно признаване на мерките, които е приела в рамките на политика в тази област.

В България няма изготвен и предоставен на Европейската комисия списък, за да бъде приет по съответния ред и обнародван в Официален вестник на ЕС, само след което може да влезе в сила. Защо няма? Добър въпрос. Държавата не бърза да защити тв аудитория.

Пиша за тази законодателна мярка, предвидена от ЕС, защото днес има голяма статия в Ню Йорк Таймс по този въпрос – колко струва в САЩ да гледаш спорт по телевизията.

4 785 долара. Толкова струва, според автора, ето какво разказва Джун Ли:

Абонирам се за почти всяка услуга, която има със спорт на живо – YouTube TV, MLB.TV, NBA League Pass, NFL Sunday Ticket, Peacock, Apple TV+, Max, Amazon Prime, Paramount – за $ 2634 годишно.

В продължение на десетилетия нашите национални спортни лиги – Националната футболна лига, Националната баскетболна асоциация, Националната хокейна лига – действаха по-скоро като граждански институции. Тези организации може би винаги са преследвали печалба, но се интересуваха от укрепването на такива мощни нематериални активи като местната гордост, поколенческо фенство и обществен ритуал. Традицията беше добра работа. Общността изгради лоялност. След това дойдоха стрийминг войните.

През 2004 г. твърд фен на Бостън Селтикс би похарчил около 1321 долара, за да последва любимия му отбор – който включва билети, достъп до телевизия и стоки. Днес това число е $4,785. Това е 262 процента скок. Заплатите в същия участък са се увеличили с 87 процента.

Конгресът може да черпи вдъхновение и от британското законодателство (тоест европейското, то е от времето, когато UK беше в ЕС) и да определи ключови спортни събития – може би Световните серии, Супербоул, N.B.A. Финалите – като национално значими и изискват те да се излъчват на безплатни, широко достъпни платформи.

Да, това предлага авторът в Ню Йорк Таймс. Американският конгрес да черпи вдъхновение от ЕС. Би се изненадал да разбере, че в ЕС има държава, в която зрителите имат право на такава защита, но не се възползват от нея – да, за България говоря.

Проф. Асена Сербезова осъди прокуратурата да ѝ плати обезщетение от 50 000 лева

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Проф. Сербезова е бивш министър на здравеопазването и бивш председател на Българския фармацевтичен съюз. По време на ковид пандемията проф. Сербезова предупреди за недостиг на лекарства на базата на проверена официална информация. По този повод срещу нея беше повдигнато обвинение по чл.326.2 НК за всяване на тревога / който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога.

Това несъмнено е намеса в свободата на изразяване, а прилагането на чл.326 привлича интерес.

Чл. 326 НК и отзивчивата прокуратура – Медийно право

Съдбата на обвиненията по чл. 326 НК – Медийно право
Дали чл.326 НК ще се вади от кобура срещу всяка критика
Обвиненията по 326 НК за всяване на паника: една година по-късно

За да се затвори тази страница – новината е, че проф. Сербезова е осъдила прокуратурата да й плати 50 000 лева за неоснователните си действия.

САС Решение от 13 май 2025 – проф. Асена Сербезова

Достъп до информация: прозрачност за разходването на публични средства

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Държавните институции нямат право да крият имената на фирмите, които са получили средства от финансирани от бюджета програми, размера на поръчката и как точно е избран конкретният външен изпълнител. Това са част от изводите от решението на съдия Калина Пецова от Административния съд – София-град, по дело срещу Изпълнителна агенция “Медицински надзор” (ИАМН), заведено от Десислава Николова, журналист от “Капитал”, представлявана от адвокат Мария Шаркова, управляващ съдружник в “Шаркова и партньори”, за нарушение на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Важно заключение на съда за прилагането на ЗДОИ, за което пише Капитал.

С жалбата се иска отмяна на решението в частта му, с която се отказва достъп до поисканата информация по Националната програма по насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията 2024 г. – 2028 г. – в частност колко средства са получили външни изпълнители по тази програма и как са избрани външните изпълнители по всеки един от проектите. Изпълнителната агенция Медицински надзор издава отказ, като го мотивира със засягане на третите лица. В решението се изяснява, че в случая има преобладаващ обществен интерес:

Не е налице хипотезата на чл. 31 от ЗДОИ, тъй като заявителката не изисква данни за самите външни изпълнители, а само за проектите, възложени на такива изпълнители, съответното финансиране и начина на избора им. Извън това, дори да беше изискана и поименна информация за външните изпълнители, последните отговарят на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ, тъй като същите са обект на искането само по отношение на дейността им, реализирана посредством средства, финансирани от средства по проект, финансиран от държавна програма, респ. от държавния бюджет. Те са задължени субекти по ЗДОИ и не следва да се иска тяхното съгласие за предоставяне на информацията в този обем. Освен това липсват доказателства за търсене на съгласието им и респ. за отказ. Извън всичко изложено, налице е надделяващ обществен интерес, който не е коментиран в мотивите на органа, както го задължава законът. По изложените съображения, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена. Преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

Решение АССГ ЗДОИ 2025

Съд на ЕС: две решения срещу България за забавено транспониране на две директиви

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

С решение на Съда на ЕС от 8 май 2025 г. по дело C‑198/23 Европейска комисия срещу България с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 и член 260, параграф 3 ДФЕС на 28 март 2023 г., постанови:

1) Като до изтичането на определения в мотивираното становище на Европейската комисия от 19 май 2022 г. срок не е приела всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива (ЕС) 2019/789 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми и за изменение на Директива 93/83/ЕИО на Съвета, и съответно като не е съобщила на Комисията тези разпоредби, Република България не е изпълнила задълженията си по член 12 от тази директива.

2) Осъжда Република България да заплати на Европейската комисия еднократна сума в размер на 1 000 000 евро.

3) Осъжда Република България да понесе, освен направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

На 19 май 2022 г. Комисията изпраща на Република България мотивирано становище, с което я приканва в срок от два месеца, считано от получаването му, да се съобрази с посочените в него задължения. Към момента на изтичането на този срок Република България не е приела никакви мерки за транспониране на Директива 2019/789 и a fortiori не е съобщила на Комисията за такива мерки. На 1 декември 2023 г. Комисията е уведомена за публикувания и влязъл в сила на същата дата Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (ДВ, бр. 100 от 1 декември 2023 г.).С писмено изявление от 24 януари 2024 г. Комисията уведомява Съда, че с този закон транспонирането на Директива 2019/789 може да се счита за пълно. Вследствие на това тази институция, от една страна, оттегля искането си за налагане на периодична имуществена санкция, и от друга страна, уточнява по размер искането си за осъждане на Република България да заплати еднократна сума.

Република България излага три съображения за отхвърляне на иска на ЕК: непреодолима сила поради настъпването на глобалната пандемия от COVID‑19, довела до обявяването на извънредна обстановка в България шестнадесет пъти; четирите разпускания на Народното събрание между април 2021 г. и февруари 2023 г., и накрая, третото съображение — с късното публикуване, на 4 юни 2021 г., на Насоките на Комисията във връзка с член 17 от Директива 2019/790.

Доводът за четирите последователни разпускания на Народното събрание, който Република България изтъква в подкрепа на твърдението, че е налице абсолютна обективна невъзможност да се изпълнят изискванията на член 12 от Директива 2019/789, може само да бъде отхвърлен с оглед на постоянната практика на Съда, съгласно която положения или практики, съществуващи във вътрешния правен ред на държава членка, не могат да са оправдание за неспазването на задълженията и сроковете, произтичащи от директивите на Съюза, нито следователно за късното или непълното транспониране на тези директиви (решение от 13 януари 2021 г., Комисия/Словения (ПФИ II), C‑628/18, EU:C:2021:1, т. 79 и цитираната съдебна практика).

С решение на Съда на ЕС от 8 май 2025 г. по дело C‑186/23 Европейска комисия срещу България с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 и член 260, параграф 3 ДФЕС на 28 март 2023 г., постанови:

1) Като до изтичането на определения в мотивираното становище на Европейската комисия от 19 май 2022 г. срок не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО, и съответно като не е съобщила на Комисията тези разпоредби, Република България не е изпълнила задълженията си по член 29 от тази директива.

2) Осъжда Република България да заплати на Европейската комисия еднократна сума в размер на 1 000 000 евро.

Съдът отново приема, че ковид не е непреодолима сила, нито се зачита фактор като неработещо Народно събрание.

Интересно е как Съдът оценява значението на много късно издадените Насоки на ЕК, предвидени в директивата: “относно факта, че насоките на Комисията във връзка с член 17 от Директива 2019/790 са публикувани едва на 4 юни 2021 г., следва да се констатира, от една страна, че прилагането на член 17 от тази директива не е спряно до приемането на тези насоки и от друга страна, че посочените насоки не са изменили самия текст на тази разпоредба, така че няма как да са засегнали транспонирането на същия член 17 в националното право.”

Да е принципно ясно, че ЕК има право да бави издаването на Насоки, но държавите нямат право на съответно забавяне на транспонирането.

Новите възможности пред съда да сезира Конституционния съд (видео)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Дискусия на тема “Новите възможности пред съда да сезира Конституционния съд и паралели с приложимостта на правото на ЕС и КЗПЧОС”, организирана от Съюза на съдиите в България и Българският институт за правни инициативи, може да се види на около тричасово видео*.

*не може да се види, видеото не е достъпно повече.

Гл. ас. д-р Александър Цеков от СУ прави преглед на практиката на КС по допустимостта на исканията за обявяване на противоконституционност.

Съдията от СРС Константин Кунчев предлага тезата си за съотношението между принципа на непосредствено действие на Конституцията и правомощието на съда да сезира КС.

Съдия Александър Арабаджиев от Съда на ЕС и бившият съдия от ЕСПЧ Йонко Грозев информират за паралелите между процедурите по сезиране на КС и съответно на двете международни съдилища.

Видеозапис на дискусията

ЕСПЧ: Решение по делото Гиргинова срещу България

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението на Европейския съд за правата на човека от 4 март т.г. по делото Гиргинова срещу България. Галина Гиргинова е журналистка, отразяваща съдебната система. Освен другото, тя търси достъп до мотивите, с които бившият министър на вътрешните работи Цветан Цветанов е оправдан по обвинение, че съзнателно е позволил на подчинените си да извършват незаконно тайно наблюдение. Искането й е отхвърлено от съда, защото мотивите съдържали подробности, свързани с наблюдението, които били класифицирана информация. Отхвърлено е и искането за съдебен контрол върху този отказ.

За пореден път до ЕСПЧ достига българско дело за незаконно подслушване. Междувременно парламентът прекратява тайното звено за наблюдение на Министерството на вътрешните работи и прехвърля правомощията за използване на “специални средства за наблюдение” на Агенция за технически операции под прекия контрол на правителството. В обяснителните бележки към законопроекта (354-01-19) се казва, че промяната е необходима, за да се намалят многобройните злоупотреби на системата за скрито наблюдение, включително използването му за „политически и бизнес интереси“, чиято кулминация е „механизмът за незаконно подслушване, създаден и действащ в Министерството на вътрешните работи под надзора на министъра“.

Жалбоподателката се позовава на чл.10 ЕКПЧ – право на достъп до информация. Съгласно практиката на Съда (Голямата камара по дело Magyar Helsinki Bizotts срещу Унгария, 156), такова право може да възникне, ако достъпът до информацията е инструмент за упражняване на правото на свобода на изразяване на лицето, което я търси – в зависимост от: (а) целта на искането за информация; б) естеството на търсената информация; в) ролята на търсещия информация при получаването й и предаването й на обществеността; и г) дали информацията е готова и налична (пак там, No 157-70). Тези критерии по принцип са кумулативни. ЕСПЧ установява, че в случая критериите са изпълнени и жалбата е допустима.

По същество ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност:

а) Има намеса в свободата на изразяване.

б) Спорно е дали намесата е предвидена в закон, защото право на достъп до мотиви не е изрично предвидено. Липсват правила за това как не-страни могат да получат достъп до наказателни решения, ако не са били публикувани.

в) Независимо дали е предвидена в закон, намесата не е необходима в едно демократично общество:

Необходима е публичност на мотивите за оправдаване на високопоставен служител по сериозни наказателни обвинения предвид необходимостта да се увери обществеността, че наказателното право се прилага еднакво и безпристрастно, включително когато се повдигат обвинения срещу хора на власт. Освен това в конкретния случай тези обвинения, свързани с твърдения за сериозна злоупотреба с тайно оборудване за наблюдение, което, както вече беше отбелязано, е въпрос от значителен обществен интерес в България, тъй като в съответния момент е имало повтарящи се скандали, свързани със злоупотребата с „специални средства за наблюдение“.

Дали този принцип може да бъде дерогиран поради съображения, свързани с националната сигурност: Съдът вече е приел, че дори когато даден случай се отнася до въпроси, свързани с националната сигурност и включва класифицирана информация, прикриването изцяло на решението не е обосновано. Съществуват техники, като например да се класифицира частично съдебно решение или да бъде публикувано в редактирана форма.

Изборът на съда да пази в тайна мотивите за това оправдателното решение – и произтичащата от това намеса в правата на жалбоподателката по член 10 от Конвенцията – съответно трябва да се разглеждат като попадащи извън всяка приемлива свобода на преценка на българските власти по разглеждания въпрос, а оттам и като надхвърлящи това, което е “необходимо в едно демократично общество”.

97. Следователно е налице нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

За Сега адв. Кашъмов обсъжда ефектите на решението.