Tag Archives: BG Law Making

Забраната на рекламата на хазарта

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В края на работата си 29-ят парламент забрани рекламата на хазарта с изменение на Закона за хазарта.

Последната голяма история, свързана с хазарта, е за пълния съпорт , обещан от страна на правителството на ГЕРБ за бизнеса на Васил Божков срещу задължения, между които в продължение на 10 години да дава по 20 милиона лева без ДДС по рекламен договор с Нова телевизия. Божков изпрати сигнал до прокуратурата за редовно отчитане пред министъра на финансите Владислав Горанов и приближената на Борисов Севдалина Арнаудова, но прокуратурата не откри данни за престъпление.

Сега в рамките на два-три дни мнозинството забрани рекламата на хазарта с подкрепа от всички парламентарни сили. Как законопроектът (Йордан Цонев, Теменужка Петкова) мина без задълбочена оценка на въздействието, основана на данни, не е известно, но не е и новост.

Някои от новите правила се отнасят до медиите и медийния регулатор, например тези (по доклада за второ четене, тъй като приетият закон още не е обнародван, както и стенограмите):

§ 3. чл. 10 се изменя и допълва така:
„чл. 10. (1) Пряката и непряката реклама на хазартни игри е забранена, с изключение на случаите по ал. 2, 3 и 4.
(2) Допустима е непряка реклама върху сгради или обособени части от сгради, в които са разположени игралните зали, игралните казина и пунктовете за приемане на залози и изплащане на печалби. Условията и редът за поставяне на такава реклама се определят с наредба на министъра на финансите.
(3) Допустима е пряка и непряка реклама в игралните зали и игралните казина.
(4) Допустимо е да се публикува, излъчва и разпространява информация по отношение на наименованията на игрите, регистрираните търговски марки на организатора, резултатите от игрите, тегленията на тиражите и спечелените печалби на игрите организирани от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор”.”

Предложение на н.п. Божидар Божанов:
В § 3 се правят следните изменения и допълнения:

В ал. 1 след думите “хазартни игри” се добавя запетая и думите “както и на регистрирани търговски марка или наименования на организатори на хазартни игри”
В ал. 1, т. 3 се изменя така: “3. в печатни издания и печатни материали”
В ал. 1 се създава т. 4-5 със следния текст:
“4. върху външни рекламни съоръжения в повече от 5 на сто от общата рекламна площ на всеки доставчик на рекламни услуги чрез външни рекламни съоръжения;”
В ал. 2, т. 1 накрая се добавят думите “при спазване на ограничението по ал. 1, т. 4”.
Създават се нови ал. 4 и 5:
“(4) На всички реклами по ал. 2, т. 1 и т. 2, както и по т.3 с изключение на спортна екипировка задължително минимум 10% от площта е заета от бял надпис на черен фон с текст: „Хазартът носи риск от развиване на зависимост“, както и от кръг с текст 18+ вътре в кръга.
(5) Рекламите по ал. 3 не могат да съдържат графични изображения, освен на регистрирана търговска марка на организатора
Алинеи 4,5,6 стават съответно 6,7,8.

Предложение на н.п. Кристина Петкова, Елисавета Белобрадова и Илина Мутафчиева:
Параграф 3 се изменя така:

Предложеното изречение първо в чл.10, ал.2, т.1 се изменя така:
“Върху външни изградени съоръжения тип билборд, находящи се на разстояние не по-малко от 250 метра от ясли по смисъла на Закона за здравето, образователни институции по смисъла на Закона за училищното и предучилищното образование, висши училища по смисъла на Закона за висшето образование, читалища по смисъла на Закона за народните читалища, както и детски площадки, ученически и студентски общежития и местата, където се предоставят социални услуги за деца и младежи.
В предложената чл. 10, ал. 2, т. 2 в края на изречението след думата “обект” се добавя запетая, както и следния израз: “като общата площ на реклами и обозначения не може да надвишава двадесет процента от фасадата и е не повече от 50 квадратни метра”;
В предложената чл. 10, ал. 4 след думите “социалното дело“ се добавя запетая, както и следният текст: “Както и свързани с превенция и лечение на хазартно зависими лица при спазване на ограничения на ал. 1-3”.

Предложение на н.п. Йордан Цонев и Теменужка Петкова:
В § 3, в чл. 10 се правят следните допълнения:
1.В ал. 1, т. 1, в края се добавя „с изключение на излъчването на тиражите на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ и тяхното анонсиране“.
2.Създава се нова ал. 7:
„(7) При осъществяване на своите правомощия по чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 10 от Закона за радиото и телевизията Съветът за електронни медии осъществява надзор на рекламното съдържание в медийното пространство. В случай, че Съветът за електронни медии установи факти и обстоятелства, имащи характер на нарушения на нормативните актове при осъществяване на реклама, следва да сезира Националната агенция за приходите за провеждане на административно наказателно производство. Съветът за електронни медии сезира Националната агенция за приходите, изпращайки информация относно установените факти и обстоятелства, евентуално нарушената правна норма, нарушителя, т.е. конкретният доставчик на медийната услуга, както и всякаква друга релевантна информация.“

§… В чл.17 се правят следните изменения и допълнения:

[…]
разпорежда при условията на чл. 9 Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (OB, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.) преустановяване достъп до интернет страници, чрез които се организират хазартни игри от лица, които нямат действащ лиценз по този закон;
Ал. 6 се изменя така:
(6) Актовете по ал. 1, т. 9 и т. 10 се публикуват на интернет страницата на Националната агенция за приходите в деня на издаването им. Лицата, за които тези актове се отнасят, се смятат уведомени в деня на публикуването. Ако в тридневен срок от публикуването лицето не преустанови нарушението, съответно не спре достъпа до съответните интернет страници, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите подава искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до тези интернет страници. Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му. Издаденото от съда разпореждане се публикува на интернет страницата на агенцията в деня на получаването му. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на съда.“

§ 6. Член 105 се изменя така:
„Чл. 105. (1) Организатор на хазартни игри, който рекламира хазартни игри в нарушение на чл. 10, се наказва с имуществена санкция в размер от 30 000 до 50 000 лв.
(2) Лицата, които публикуват, излъчват или разпространяват реклама на хазартни игри в нарушение на чл. 10, се наказват с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв. или глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв.“

Предложение на н.п. Климент Шопов и Петър Петров:
§ 10 се изменя така:
„§ 10. Чл. 105 се изменя така:
„Чл. 105. (1) Юридически лица и еднолични търговци, които рекламират хазартни игри в нарушение на чл. 10, се наказват с имуществена санкция в размер от 30 000 до 50 000 лв. Имуществените санкции се налагат от Регионалната здравна инспекция по реда на Закона за здравето.
(2) Доставчици на медийни услуги по смисъла на Закона за радиото и телевизията, които в нарушение на чл. 10 излъчват реклама на хазартни игри, се наказват с имуществена санкция в размер 15 000 лв., а при повторно нарушение – 30 000 лв., налагани от Съвета за електронни медии по реда на Закона за радиото и телевизията.
(3) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не изпълни задължението си по чл. 17, ал. 6, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв. Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в двоен размер. Имуществените санкции се налагат по реда на Закона за електронните съобщения.”

В § 1 от Допълнителните разпоредби:

Точка 23 се изменя така:
„23. „Пряка реклама” е всяко възмездно или безвъзмездно материално, визуално или звуково съобщение за или във връзка с организацията на хазартни игри, което има за цел да насърчи участието в хазартни игри, включително организаторите на игрите, наименованията и условията на игрите, наградите, отстъпките, бонусите, коефициентите, безплатните залози, резултатите от игрите, тегленията на тиражи, и спечелените награди.”
Създава се нова т. 24:
„24. „Непряка реклама” е всяка форма на търговско послание, съобщение, препоръка или действие, която използва наименование на хазартни игри или търговска марка на организатор на хазартни игри, както и фирма или търговска марка на организатор на хазартни игри върху продукти и стоки.”

Създава се нов § … със следният текст:
§… . В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г., бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от 2010 г., бр. 28, 99 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 15, 17 и 27 от 2013 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 91 от 2013 г.; изм., бр. 109 от 2013 г., бр. 19 и 107 от 2014 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 46, 61, 98 и 103 от 2016 г., бр. 8, 63, 75, 92 и 99 от 2017 г., бр. 7, 27, 44, 77, 103 и 106 от 2018 г., бр. 100 от 2019 г., бр. 68, 104 и 109 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 8 и 104 от 2022 г., бр. 84, 100 и 108 от 2023 г. ) в чл. 2, ал. 5, т. 5 се отменя. (“Разпоредбите на този закон не се отнасят за игрите на късмета и пр.”)

Становища

25/04/2024 – Становище на Българска асоциация на хазартните дейности (първо гласуване) 25/04/2024 – Становище АБРО (първо гласуване) 25/04/2024 – Становище АТИ (първо гласуване) 25/04/2024 – Становище на Алианс на технологичната индустрия

Някои бележки

За пръв път виждам СЕМ да има задължения в обхват, определен като “в медийното пространство”.

Ако разпоредбата не е променена в пленарна зала, следват въпроси, само някои от които са:

а) кой има компетентност по отношение на рекламата в не-медийното пространство;

б) какво включва медийното пространство – включва ли освен медийни услуги и услуги на платформи, коя дефиниция за медийни услуги се използва – тази от Изборния закон ли;

в) ако медийни услуги включват услуги извън Закона за радиото и телевизията (печатни издания, сайтове), трябва ли СЕМ да развива капацитет за мониторинг; а и заглавието на закона вече става неадекватно;

г) как се развива производството по отношение на услуги на платформи;

д) какви са ефектите от отмяната на чл.2 ал.5 т.5 ЗРТ и включването на хазарта в обхвата на ЗРT.

Отделен е въпросът за законодателната техника, която създава задължение на регулатора не в собствения му устройствен и функционален закон, а в секторни закони.

Някои разсъждения в медиите

Капитал: Рекламата на хазарта беше забранена: защо? Три версии за причините, едната е свързана със сделка за Нова телевизия

4 май 2024 Дневник: Как забраната на рекламата на хазарта ще повлияе върху собствеността на медиите

7 май Дарик радио: Доц. Лозанов: Решението за спиране на рекламата – наказателен удар срещу медиите

Председателство на СЕМ: с два гласа – толкова

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Поради изтичане на 28 април 2024 на мандата на председателката Соня Момчилова се е провел избор на нов председател. На четири заседания членовете на СЕМ не са успели да изберат председател. Издигнати са две кандидатури – Габриела Наплатанова (президентска квота) и Симона Велева (парламентарна квота) – които са получавали по два гласа за, два против и един въздържал се. Наплатанова получава гласа на Момчилова, Велева получава гласа на Велкова.

В този случай не върши работа и чл.37, ал.3 ЗРТ, защото СЕМ не постига и обикновено мнозинство.

Членовете на регулатора са се абстрахирали от решението на Административен съд – София област, според което нямат право да се въздържат, ако това право не е предвидено изрично в закона: за избора на Кошлуков, атакуван от Ирина Величкова, АССО казва, че “липсва нормативно предвидена възможност за гласуване въздържал се – поради което гласуването с въздържал се според АССО е в противоречие с материалноправните разпоредби. Там спорът продължава и не му се вижда краят, така че правна сигурност от тази посока не може да се търси.

Като изход от положението членовете на регулатора са решили да работят с временно изпълняващи длъжността – и за да не влизат в същата улица без изход, са решили да изберат последователно двама вр.и.д. – двамата кандидати – за срок от по шест месеца, като първа е Наплатанова. В закона няма ограничение за срока на избор на вр.и.д. Ако всеки кандидат събира по два гласа, перспективата за избор на председател в този състав не е оптимистична. С изтичането на мандата на Момчилова като член на СЕМ ще има промяна в състава, остава да видим какво ще последва.

Нормативна основа. Според Закона за радиото и телевизията:

Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) На първото си заседание членовете на Съвета за електронни медии избират от състава си председател за срок една година.

(2) Председателят:

1. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) представлява Съвета за електронни медии;

2. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) свиква заседанията на Съвета за електронни медии и ги ръководи;

3. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) подписва актовете на Съвета за електронни медии, взети в изпълнение на този закон;

4. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) осъществява връзките на Съвета за електронни медии с държавните органи и с доставчиците на медийни услуги, както и с международните организации в областта на медийните услуги;

5. (нова – ДВ, бр. 79 от 2000 г.) издава наказателни постановления за нарушения на разпоредбите на този закон;

6. (нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) подготвя заседанията на Съвета за електронни медии;

7. (нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) ръководи работата на администрацията;

8. (нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) контролира изпълнението на приетите актове.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

(4) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Освобождаването на председателя от поста му става с изтичане на едногодишния срок, за който е избран – автоматично, или по негово собствено желание – с решение на Съвета за електронни медии.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии по предложение на всеки един от неговите членове може да вземе решение за предсрочно прекратяване на мандата на председателя поради неизпълнение на неговите задължения.

(6) В решенията по ал. 4 и 5 се определя датата на следващото заседание, на което се провежда нов избор.

Чл. 37. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии взема решения с обикновено мнозинство от всичките членове.

(2) Решенията по чл. 31, ал. 1 и 5 и чл. 32, ал. 1, т. 3 се вземат с мнозинство две трети от всички членове.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Ако на три поредни заседания в продължение на един месец не се вземе решение по ал. 2, то се взема с обикновено мнозинство.

Министър Калин Стоянов v BIRD.bg

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Министърът на вътрешните работи Калин Стоянов съди двама журналисти от разследващия сайт Bird.bg за публикации, които свързват Калин Стоянов с Мартин Божанов – Нотариуса, тоест с мрежи за влияние. Претенцията е за 65 000 лева.

По този повод в своя декларация АЕЖ призовават за мерки и искат оставката на Калин Стоянов.

Намираме за недопустимо министърът на вътрешните работи да се опитва да заглуши работата на разследващи журналисти, прибягвайки до съдебен тормоз в момент, в който както съмненията за корупция в МВР, така и проблемите със зачестяващите дела шамари, представляват теми от висок и легитимен обществен интерес. Настояваме Стоянов да подаде оставката си и отново призоваваме министъра на правосъдието Мария Павлова да доведе докрай работата по законодателните предложения за ограничаване на SLAPP делата срещу журналисти и граждански активисти.

По-нататък се припомня и разпространената кореспонденция на Димитър Стоянов с негов източник:

АЕЖ-България се запозна в детайли с иска на Калин Стоянов срещу колегите ни Чобанов и Стоянов и категорично е на мнение, че заведената молба носи характеристиките на дело шамар. Министърът претендира, че изложените в материалите публикации твърдения и факти излизат извън пределите на свободата на словото и засягат достойнството и авторитета му, което “в случая е от особено значение” заради заемания от него висш държавен пост. Претенцията на ищеца е в противоречие с практиката на Европейския съд по правата на човека, според която неприкосновеността на политиците се ползва от по-ниска степен на закрила от тази на обикновените граждани, особено що се отнася до журналистическа критика. (Лингенс срещу Австрия, 1986).

Нещо повече, в иска Стоянов възразява срещу използването на анонимни източници от страна на авторите на BIRD.bg, което е не само е тяхно право, но и отговорност в случаи, в които осветяването им би застрашило сигурността на информаторите им. В казуса около убийството на Нотариуса има достатъчно силни аргументи в подкрепа на тази теза.

Не на последно място, BIRD съобщиха за съдебните претенции на министъра на вътрешните работи в деня, в който Димитър Стоянов беше извикан на разпит на прокуратурата като свидетел по досъдебно производство за издаване на класифицирана информация. Това е пореден епизод от пълномащабната атака на държавни институции и фигури от криминалния свят срещу журналистите от BIRD, след като през 2023 г. прокуратурата достигнала до безпрецедентно публикуване на служебната комуникация на Димитър Стоянов с негов източник.

Още тогава призовахме категорично тормозът да спре, но вместо това виждаме точно обратното – нарастващ брой на SLAPP дела, като в редиците на ищците до личности от ъндърграунда вече се нареди и ръководителят на силовото министерство. Отново ставаме свидетели на това как вместо да защитават обществения интерес и да разследват престъпления, МВР и прокуратурата действат като бухалки срещу малкото останали критични гласове, които де факто вършат тяхната работа – разследващите журналисти. Намираме това за напълно неприемливо и призоваваме Калин Стоянов да напусне поста си.

АЕЖ-България ще окаже пълна подкрепа на своите колеги, включително и чрез правна помощ при нужда и ще уведоми всичките си международни партньори са поредното грубо посегателство над свободата на изразяване у нас.

Анти – SLAPP директивата е приета, изготвен е анти – SLAPP закон (изменение на ГПК), който предстои да бъде публикуван за обществено обсъждане.

НС отхвърли предложението за забрана на рекламата на хазарта

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Днес Народното събрание с гласовете на ГЕРБ, ПП – ДБ и ДПС отхвърли предложение за промени в Закона за хазарта за забрана на рекламата на хазартните игри.

Вносителите от Възраждане са предложили забрана и на пряката, и на непряката реклама, като в срок от две години се забрани непряката реклама на спортни мероприятия, което според вносителите ще освободи спортните клубове от грижата да осигуряват спонсорство от организатори на хазарт.

Тезата на опозицията е, че предложението за забрана е отхвърлено, защото мнозинството не иска да загуби благоприятното си медийно отразяване. А – наистина – защо забраната е отхвърлена? Не е ли ясно какво показва балансът между да има и да няма повсеместна реклама на хазарта?

Дневник

Сега

Прокуратурата атакува избора на Петър Илиев за доцент в Тракийския университет

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Прокуратурата атакува избора на Петър Илиев за доцент – За истината и Сега следят сюжета с почетния консул на Барбадос и преподавател в ЮФ на СУ Петър Илиев, който беше уличен в използване на части от книгата „Парламентарен контрол“ на доц. Наталия Киселова и напусна Софийския университет по взаимно съгласие, избягвайки дисциплинарно уволнение, но въпреки тези разкрития е избран за доцент в Тракийския университет в Стара Загора.

Това е същият Петър Илиев, когото Слави Трифонов номинира за вицепремиер и министър на вътрешните работи в проектокабинета на „Има такъв народ“ през 2021 г. и който в едно удивително тв интервю заяви всякакви неща, включително че е печелил дела пред Конституционния съд.

Новината: прокурорът от Окръжната прокуратура в Стара Загора Петя Драганова е внесла протест в Административния съд – Стара Загора срещу решение на Факултетния съвет на Стопанския факултет в Тракийския университет за избора на Петър Илиев и назначаването му като доцент по публично право. Очаква се решението на АС Стара Загора.

Капитал: С усещане за Пеевски: шефовете на новините на Нова и БТВ сменени в синхрон

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Илия Дафов и Веселина Петракиева вече не са шефове на новините.

Ще разберем по новините какво се случва.

Полина Паунова в Капитал по темата.

Емирейтс Телекъмюникейшънс/Пи Пи Еф Телеком Груп Б.В: КЗК разрешава концентрацията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

КЗК с решение от 15 февруари 2024 г. разрешава концентрация между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване от страна на Емирейтс Телекъмюникейшънс Груп Къмпани Пи Джей Ес Си (идентификационен № CN-2031235, e&) на пряк едноличен контрол върху Пи Пи Еф Телеком Груп Б.В. (рег. № 59009187).

Комисията постановява незабавно изпълнение на решението по т. 1.

Нотифицираната сделка е свързана с намерението на e& да придобие пряк едноличен контрол върху Пи Пи Еф Телеком Груп Б.В., като придобие 50% от дяловете плюс един (1) дял в Придобиваното предприятие. Останалите дялове ще останат собственост на настоящия едноличен собственик на Придобиваното предприятие – Пи Пи Еф Груп Н.В. В обхвата на сделката попадат изброените в Приложение 1 към Договора дъщерни дружества на Пи Пи Еф Телеком Груп Б.В., сред които са и оперативните дружества: „Йеттел България“ ЕАД, „Цетин България“ ЕАД, „Йеттел Унгария“, „Йеттел Сърбия“, „O2 Словакия Нетуъркс“ с.р.о., „O2 Словакия“ с.р.о., „O2 Бизнес Сървисиз“ а.с., „Теско Мобайл Словакия“ с.р.о., „O2 Словакия Телеком“, „Цетин Унгария“, „Цетин Сърбия“.

e& е телекомуникационен оператор със седалище и адрес на управление в Абу Даби, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и предоставя услуги на 159 милиона абонати в 16 държави в Близкия изток, Азия и Африка. Дружеството е регистрирано на фондовата борса в Абу Даби.
e& не извършва съществена търговска дейност в ЕС.

Юнайтед Груп България/Булсатком: КЗК разрешава концентрацията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Както знаем, очакваше се решението за концентрацията на медийния пазар, ето го с дата 1 февруари 2024 г. Без изненади: КЗК разрешава на „Юнайтед Груп България“ ЕООД да осъществи концентрация посредством придобиване на пряк едноличен контрол върху „Вива Корпорейт България“ ЕООД и непряк едноличен контрол върху „Булсатком“ ЕООД, „Булсатком –Продажби“ ЕООД, „Интернет Груп“ ЕООД, „Пауърнет“ ЕООД и „Екстриймнет“ ЕООД. Постановява незабавно изпълнение на решението по т. 1. Към решението е приложено особено мнение на Димитър Кюмюрджиев, заместник – председател на КЗК.

Икономическата група, към която принадлежи „Юнайтед Груп България“ ЕООД, осъществява контрол върху следните предприятия с регистрация в България:

„Виваком България“ ЕАД (с предишно наименование: „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД), ЕИК 831642181 (едноличен контрол);
„Виваком Нет“ ЕООД, ЕИК 131320608 (едноличен контрол);
„Нет 1” ЕООД, ЕИК 175335782 (едноличен контрол);
„Нетуоркс-България“ ЕООД, ЕИК 117619271 (едноличен контрол);
„ТВН Дистрибуция България“ ЕООД, ЕИК 204258417 (едноличен контрол);
„Телко Инфраструктури“ ЕООД, ЕИК 203470007 (едноличен контрол);
„Онлайн Директ“ ЕООД, ЕИК 131162001 (едноличен контрол);
„С. Т. В.“ ЕООД, ЕИК104093273 (едноличен контрол);
„Телнет Секюрити“ ООД, ЕИК 104559753 (едноличен контрол);
„Нова Броудкастинг Груп ЕООД, ЕИК 205738443 (едноличен контрол);
„Нет инфо“ ЕАД, ЕИК 202632567 (едноличен контрол);
„Ви Бокс“ ЕАД, ЕИК 175323082 (едноличен контрол);
„Радио Веселина“ ЕАД, ЕИК 115164960 (едноличен контрол);
„Радио Експрес“ АД, ЕИК 831053592 (едноличен контрол);
„Витоша ФМ‘ ЕООД, ЕИК 131365158 (едноличен контрол);
„Агенция Витоша“ ЕООД, ЕИК 831654881 (едноличен контрол);
„Агенция Атлантик“ ЕООД, ЕИК 831905305 (едноличен контрол)
„Файненшъл Маркетплейс“ АД, ЕИК 204346635 (съвместно контролирано
дружество);
„Грабо Медия“ АД, ЕИК 203412406 (съвместно контролирано дружество);
„Атика Ева“ АД, ЕИК 203710235 (съвместно контролирано дружество);
„Вестник Телеграф“ ЕООД, ЕИК 205461291 (едноличен контрол);
„Издателска къща Борба“ АД, ЕИК 200614908 (съвместно контролирано
дружество);
„Тесса Енерджи“ ООД, ЕИК 130563354 (едноличен контрол);
„Юнайтед Груп ФинТех“ ЕООД, ЕИК 206973939 (едноличен контрол);
„Юнайтед Груп Солар БГ“ ЕООД, ЕИК 206852115 (едноличен контрол);
„Юнайтед Груп България“ ЕООД, ЕИК 207029387 (едноличен контрол);
„Мейнстрийм“ ЕООД, ЕИК 206830542 (едноличен контрол).

„Вива Корпорейт България“ ЕООД упражнява непряк едноличен контрол
върху следните предприятия с регистрация в България:

„Булсатком“ ЕООД, ЕИК 206575401 (посредством Булсатком Инвестмънт
Лимитид (Bulsatcom Investment Limited), регистрирано във Великобритания, ид. №
09047965);
„Булсатком – Продажби“ ЕООД, ЕИК 201469060 (посредством „Булсатком“
ЕООД);
„Интернет Груп“ ЕООД, ЕИК 123050697 (посредством „Булсатком“ ЕООД);
„Пауърнет“ ЕООД, ЕИК 131559166 (посредством „Интернет Груп“ ЕООД);
„Екстриймнет“ ЕООД, ЕИК 200854091 (посредством „Пауърнет“ ЕООД)

“КЗК не приема за основателни изразените от конкуренти на Виваком опасения относно ефекта на сделката след нейното осъществяване на съответните засегнати пазари. На разгледаните пазари има участници с пазарни дялове, които са сравними с тези на Виваком, като тази пазарна ситуация няма да се промени в резултат на нотифицираната операция”, смята регулаторът.

Особеното мнение

Членът на КЗК Димитър Кюмюрджиев смята, че издаденият административен акт на КЗК (Комисията, Регулаторът), е неправилен и незаконосъобразен, като Комисията е допуснала нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно е приложила материалния закон – Закона за защита на конкуренцията, и европейския Регламент (ЕО)139/2004 г. на Съвета, относно контрола върху концентрациите, а също така и националните и европейски подзаконови нормативни актове, като: Методика за проучване и определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар и Насоки, относно оценката на хоризонталните сливания, съгласно Регламента на Съвета, относно контрола върху концентрациите (2004\C 31/03).

Изводът на КЗК, че нотифицираната сделка няма да засегне ефективната конкуренция на пазара на разпространение на телевизионни програми на дребно и свързания пазар на разпространение на телевизионно съдържание на едро, както и на пазара на достъп до фиксиран интернет на дребно, не намира опора в приобщените по административната преписка доказателства. Преценката на тези доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, насочват към друг извод – че в резултат на
планираната концентрация ще са налице негативни ефекти в конкурентната среда на съответния продуктов и географски пазари, защото ще се създаде предприятие с господстващо положение на пазара по смисъла на чл.20 от ЗЗК.
Конкурентите на това предприятие със значителна пазарна сила няма да бъдат в състояние да имат пазарно възпиращо влияние върху поведението на доминанта, като по същество ще го направи независим от своите доставчици и клиенти, т.е. ще е налице „класически пример“ на пазарна мощ на доставчика.

Разглежданата концентрация ще доведе до вертикална интеграция между безспорния пазарен лидер на пазара на разпространение на тв програми на едро – „Нова Броудкастинг Груп“ и най-големия купувач на права на пазара на разпространение на телевизионни програми на дребно, т.е. ще се установи господстващо положение на придобиващата група на два вертикално свързани пазара, където вторият по големина конкурент на пазара на едро (БТВ Медиа Груп) е с двойно по-ниски пазарни дялове по показател приходи, а вторият по големина конкурент на пазара на дребно –„ А1“, ще бъде с двойно по-ниски пазарни дялове спрямо комбинирания пазарен дял на „Виваком
България“ и „Булсатком“ЕООД.

След осъществяването на концентрацията, групата ще разполага с най-големия купувач на права на пазара на дребно и ще осигури пазар на програмите до широка аудитория до 60% от пазара на платена телевизия, което ще направи „Нова Броудкастинг Груп“ независимо от конкурентите и клиентите му.

Нотифицираната сделка ще доведе до установяване на господстващо положение на придобиващата група на пазара на дребно на разпространение на телевизионни програми, тъй като комбинирания пазарен дял на „Виваком България“ и „Булсатком“ЕООД ще бъде в размер над 60% на съответния пазар. Съгласно данните от Годишния доклад на КРС за 2022 г. общият пазарен дял на двете предприятия на пазара на дребно за 2021 г. е 61.5%, а за 2022 г. – 61.06%.

Изчислените по този начин пазарни дялове на участниците на пазара на дребно, с включени ОТТ доставчици, не са достоверни, защото ОТТ доставчиците не участват в същия продуктов пазар.

Изводите, че А1 и „Йеттел България“ като новонавлизащ оператор на пазара ще са в състояние да противостоят на пазарната сила на комбинирания пазарен дял от 60% на „Виваком България“ и „Булсатком“ЕООД, не съответстват на данните, предоставени от предприятията и КРС.

В резултат на сделката ще настъпи вертикална интеграция с водещия телевизионен оператор – „Нова Броудкастинг Груп,“ чийто пазарни дялове на пазара на едро са близки до индикацията за господстващо положение, завършва особеното мнение.

Чии интереси стоят зад решението на КЗК можем само да спекулираме, но – когато приема подобни решения без убедителна обосновка – регулаторът изглежда метаюридически мотивиран.

В заключение ще добавя, че ЕС е на прага на приемане на медийния регламент, който изисква двоен контрол при сливане и придобиване, като към икономическия анализ се прибави и анализ за медиен плурализъм:

“При оценката на концентрации на медийния пазар се вземат предвид следните елементи:
a) очакваното въздействие на концентрацията на медийния пазар върху медийния плурализъм, включително нейните последици за формирането на общественото мнение и за многообразието на медийните услуги и медийното предлагане на пазара, като се вземат предвид онлайн средата и интересите, връзките или дейностите на страните в други медийни или немедийни предприятия;
б) гаранциите за редакционна независимост, включително мерките, предприети от доставчиците на медийни услуги с цел гарантиране на независимостта на редакционните решения;
в) дали при липсата на концентрация на медийния пазар съответните страни, участващи в концентрацията на медийния пазар, ще продължат да бъдат икономически устойчиви и дали съществуват възможни алтернативи за гарантиране на тяхната икономическа устойчивост;
г) когато е целесъобразно, констатациите в годишния доклад на Комисията относно върховенството на закона по отношение на плурализма и свободата на медиите; и
д) когато е приложимо, ангажиментите, които всяка от страните, участващи в концентрацията на медийния пазар, може да предложи за защита на медийния плурализъм и редакционната независимост.”

КЗК обявява приоритетите на дейността си за 2024

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

С Решение № 79/25.01.2024 г. Комисия за защита на конкуренцията прие годишни приоритети при образуване на производства по антитръст, нелоялна конкуренция и нелоялни търговски практики.

Между приоритетните сектори е секторът на цифровата икономика, за който се казва следното:

Цифрова икономика и електронна търговия
Цифровите услуги като цяло и онлайн платформите в частност играят все по-
важна роля в икономиката, и по-специално на вътрешния пазар, като предоставят на
предприятията възможност да достигат до ползвателите в целия Съюз, улесняват
трансграничната търговия и откриват изцяло нови бизнес възможности за голям брой
предприятия, в полза на потребителите. Целта на Регламента за цифровите пазари, който
започна да се прилага от 2 май 2023 г., е да допринесе за правилното функциониране на
вътрешния пазар, като се установят правила, които да гарантират достъпността и
справедливостта на пазарите в цифровия сектор като цяло и за бизнес ползвателите и
крайните ползватели на основни платформени услуги, предоставяни по-специално от
контролиращи достъпа предприятия.
Вследствие на новата законодателна рамка на Съюза и предвид непрекъснатото
развитие на цифровите пазари, през 2024 г. се очакват множество промени на пазарите
на цифрови посреднически, съобщителни, рекламни и други услуги. През тази година
изтичат повечето срокове, в които компаниите ще трябва да приведат своята дейност и
продукти в съответствие с Регламента за цифровите услуги и Регламента за цифровите
пазари. С оглед на това за КЗК е важно да наблюдава развитието на сектора, както и да
бъде част от тази реформа.
Успоредно с Регламента за цифровите пазари, разпоредбите на чл. 101 и чл. 102
от ДФЕС запазват своето приложение по отношение на поведението на контролиращите
достъпа предприятия, които оказват значително въздействие върху вътрешния пазар. Ето защо наблюдението на този сектор ще даде възможност за насърчаване на ефективна конкуренция, както и за предотвратяване или санкциониране на нови форми на забранени споразумения или злоупотреби с господстващо положение, за да се гарантира, че всички предприятия, работещи в него, имат по-добри шансове да се конкурират.
Примери за такова поведение са използването на лични данни и алгоритми за улесняване на антитръстовите нарушения. Освен това през настоящата година се очаква „отварянето“ на определени пазари и услуги за нови участници и нови услуги да спомогне за още повече иновации и по-големи ползи за потребителите в една далеч по-динамична и конкурентна цифрова среда, но също така и възможност за наблюдение на нови и не толкова добре познати форми на антиконкурентно поведение, които целят да отстранят конкуренти от пазара.

Юнайтед Груп България/Булсатком: очакваното решение на КЗК

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В края на 2023 г. Комисията за защита на конкуренцията съобщава, че с Решение № 1356/21.12.2023 г. започва задълбочено проучване относно намерението на „Юнайтед Груп България“ ЕООД да придобие пряк едноличен контрол върху „Вива Корпорейт България“ ЕООД и непряк едноличен контрол върху „Булсатком“ ЕООД и неговите дъщерни дружества.

Въз основа на представената в рамките на ускореното проучване информация и доказателства по преписка КЗК/1090/2023 г., Комисията установява, че сделката води до хоризонтално припокриване на пазарите на дребно на разпространение на ТВ програми и на предоставяне на фиксиран достъп до интернет. Предвид обстоятелството, че придобиващата контрол група, чрез „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД, продава на едро права за разпространение на телевизионни програми, който се явява горестоящ пазар на разположения надолу по веригата пазар на разпространение на ТВ програми на дребно, сделката поражда и вертикални ефекти.

КЗК счита за необходимо да бъде извършено задълбочено проучване, което ще й позволи да направи своите крайни заключения относно ефекта на сделката върху конкуренцията на засегнатите съответни пазари. Пълният текст на решението е достъпен в публичния електронен регистър на КЗК на интернет адрес: https://reg.cpc.bg.

На 31 януари 2024 Медиапул съобщава, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се очаква да обяви поредно спорно решение, което ще пренареди сериозно телекомуникационният сектор в България: Както научи Mediapool, комисията възнамерява да одобри сделката на собственика на “Виваком” United Group по придобиване на едноличен контрол върху дружеството на бизнесмена Спас Русев “Вива Корпорейт България”, притежаващо най-големия сателитен оператор у нас “Булсатком”.

Същото твърдение в Капитал: КЗК не вижда проблем “Виваком” да купи “Булсатком”

Съобщението предизвика реакции, включително от политически фигури.

КЗК и Юнайтед окачествиха това като недопустим натиск и намеса. КЗК изтъква в защита и 44- годишния юридически стаж на председателката.

Решението, за което Медиапул пише, все още не е оповестено на сайта на КЗК.