Tag Archives: BG Law Making

Юнайтед Груп България/Булсатком: очакваното решение на КЗК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В края на 2023 г. Комисията за защита на конкуренцията съобщава, че с Решение № 1356/21.12.2023 г. започва задълбочено проучване относно намерението на „Юнайтед Груп България“ ЕООД да придобие пряк едноличен контрол върху „Вива Корпорейт България“ ЕООД и непряк едноличен контрол върху „Булсатком“ ЕООД и неговите дъщерни дружества.

Въз основа на представената в рамките на ускореното проучване информация и доказателства по преписка КЗК/1090/2023 г., Комисията установява, че сделката води до хоризонтално припокриване на пазарите на дребно на разпространение на ТВ програми и на предоставяне на фиксиран достъп до интернет. Предвид обстоятелството, че придобиващата контрол група, чрез „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД, продава на едро права за разпространение на телевизионни програми, който се явява горестоящ пазар на разположения надолу по веригата пазар на разпространение на ТВ програми на дребно, сделката поражда и вертикални ефекти.

КЗК счита за необходимо да бъде извършено задълбочено проучване, което ще й позволи да направи своите крайни заключения относно ефекта на сделката върху конкуренцията на засегнатите съответни пазари. Пълният текст на решението е достъпен в публичния електронен регистър на КЗК на интернет адрес: https://reg.cpc.bg.

На 31 януари 2024 Медиапул съобщава, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се очаква да обяви поредно спорно решение, което ще пренареди сериозно телекомуникационният сектор в България: Както научи Mediapool, комисията възнамерява да одобри сделката на собственика на “Виваком” United Group по придобиване на едноличен контрол върху дружеството на бизнесмена Спас Русев “Вива Корпорейт България”, притежаващо най-големия сателитен оператор у нас “Булсатком”.

Същото твърдение в Капитал: КЗК не вижда проблем “Виваком” да купи “Булсатком”

Съобщението предизвика реакции, включително от политически фигури.

КЗК и Юнайтед окачествиха това като недопустим натиск и намеса. КЗК изтъква в защита и 44- годишния юридически стаж на председателката.

Решението, за което Медиапул пише, все още не е оповестено на сайта на КЗК.

Каримански срещу Асен Василев: прекрачени границите на свободата на мнение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ето и последното от тройката решения на СГС с докладчик съдия Стилияна Григорова, произнесени на 11 януари 2024 г. (наред с решението по Лев Инс срещу Медиапул в полза на Медиапул и Евролаб 2011 срещу Кирил Петков).

Асен Василев, заместник министър-председател, отговарящ за еврофондовете и министър на финансите, гостувал в обзорно-политическото предаване „Седмицата“ на „Дарик Радио“ . Към тази
дата Каримански бил председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси от Има такъв народ и кандидат за управител на БНБ. При участието си в предаването Василев заявил, че този кандидат „е сложил подписа си под документ, с който един милион (лева) на вложител на банката, на която той е бил изпълнителен директор, са били откраднати“.

Нанесените  неимуществени вреди Каримански оценява на 26 000 лева.

Василев оспорва иска. Защитата:

Изявлението не съдържало твърдение за осъществено престъпление, а мнение въз основа на предходни публикации и препредаване на информация за интервюта по темата. В частта, в която ответникът заявил, че документът е подписан от Каримански, изявлението отговаряло на истината. Съмненията относно качествата на ищеца като кандидат за управител на БНБ имали оценъчен характер.

Далеч преди процесното интервю били публикувани критични журналистически материали, внушаващи съмнения за измамна схема.

Съдът:

Освен личното си мнение, че Каримански не притежава онези нравствени качества, изискуеми съгласно чл. 11, ал. 3 от ЗБНБ, Василев е допуснал с изказването си внушение у широката общественост за съпричастност на ищеца към схема по увреждане на представлявана от него банка.

Според съда, на фона на отрицателното си мнение, на каквото безспорно всеки има право, В. е изразил твърдение, което прекрачва границите на свободата на мнение.

Макар базирано на журналистически източници, изказването изхожда от авторитетна публична
личност, което му придава допълнителна тежест и значителност в общественото съзнание. Повтарянето на получената от публикувани журналистически материали информация насажда допълнителен негативизъм към личността на кандидат за управител на БНБ. Коментарите на Василев относно репутацията на Каримански поставят ищеца в неблагоприятна светлина: като съучастник в престъпление, за което не само липсва влязла в сила присъда, но и повдигнато обвинение. Дори и подписът под споразумението действително да е положен от Каримански, внушението, че това е достатъчно, за да го направи съпричастен към престъпление „кражба“ е твърде тежко за авторитета и личното достойнство на ищеца.

Осъжда Асен Василев да заплати сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от изявление на ответника  в предаването „Седмицата“ по „Дарик
Радио“, съдържаща клеветническо твърдение. Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС.

ето

Решение СГС om  11 януари  2024, подлежи на обжалване

Евролаб 2011 срещу Кирил Петков: съдът отхвърля искането за обезщетение по повод “златната локва”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Софийски градски съд, докладчик съдия Стилиана Григорова, се е произнесъл по иска на Евролаб 2011 срещу Кирил Петков, тогава министър-председател, да бъде осъден да заплати сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от изявления в интервю на 21.06.2022 г. пред bird.bg, съдържащо според ищеца неистини и клеветнически твърдения.

Защитата:

изявлението  е оценъчно и не съдържа конкретно злепоставящо твърдение или приписване на престъпление. Под формата на свой личен критичен коментар в интервю Петков информира обществото за текущи въпроси от сферата на държавно управление.

Петков не визира Евролаб, а критиката е насочена към законодателството и компетентните държавни органи, които създали и търпели съществуващото на границата с Турция положение.

Мнението на П. се базирало на публично известни обстоятелства, за които преди 21.06.2022 г. алармирала Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) – допуснати нарушения в процедурата по отдаване под наем на имоти в зоната на ГКПП „Капитан Андреево“.

Данните се базирали на сигнал от изпълнителния директор на БАБХ проф. Х.Д. до ГДБОП и ДАНС.
На 11.05.2022 г. в БАБХ постъпило писмо от Посолството на Република Турция, Търговска секция, в което се посочвало, че в края на 2021 г. постъпили множество сигнали на търговски фирми, вносители на плодове и зеленчуци с оплаквания, че им е оказван натиск от Евролаб.  

В нито една своя част изказването не съдържало позорно или злепоставящо ищеца обстоятелство. Второто изказване – за последователно извършване на дейността от различни фирми, било вярно.

Кирил Петков е оспорил и възможността юридическо лице да търпи неимуществени вреди.

Съдът:

 Когато изявлението съдържа оценъчни съждения, те не могат да се проверяват за тяхната вярност, когато представляват коментар на фактите.

Заеманата от П. длъжност на министър-председател предполага, че именно той е държавният орган, разполагащ с информация относно разследване на фирмите, заети с фитосанитарен контрол в гранична зона. Тук следва да се отбележи уводната част от отговора, акцентираща на значимия обществен интерес към темата: „…това, което видяхме“.

Това уточнение на министър-председателя реферира към служебна информация, получена от компетентен държавен орган – Българска агенция по безопасност на храните.

Верни и основани на обективни данни са изявленията на ответника за връзка между ищеца и предходна фирма, извършвала лабораторни изпитвания.

Критичният тон в отговорите на премиера е насочен към бездействието на държавните институции и заявяване на намерение да се работи с насока те „да влязат в ролята си на контрольор“ при лабораторните изпитвания на ГКПП „Капитан Андреево“. Твърдението за оклеветяване на ищеца е плод на неправилно тълкуване на отговорите на премиера. Те съдържат единствено факти, узнати в
качеството му министър-председател и смятани от интервюиращия за достатъчно важни, за да информира обществеността за тях именно с данни от първоизточника.

Така мотивиран, съдът отхвърля иска на Евролаб 2011 по 45.1 ЗЗД.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС.


  Решението

Сега: Бойко Борисов и Кирил Петков са оттеглили исковете си един срещу друг

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Изданието Сега информира, че партийните лидери са оттеглили исковете си един срещу друг. Напомня се и за какво всеки един от тях искаше от съда да му присъди обезщетение – Петков в частно наказателно дело, а Борисов – в гражданско:

“Борисов знае много добре, че при една работеща съдебна система, той ще трябва да ходи в затвора” и “… И за тези осем хиляди лева, които ББР плаща на месец на тази кантора за общо два месеца, те направиха такава новина, че забравихме че става дума за три милиарда, до четири милиарда на година, които Борисов крадеше и това как ние се опитахме да го спрем реално въобще остана настрани” и

“Петков доставял природен газ за страната чрез дъщерна компания на “Газпром”, за да облагодетелства фирми, свързани с “Продължаваме промяната”.

Публикацията

Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България 2023

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Държавен вестник е обнародван Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България от 2023 г.

Внесеният законопроект заедно с мотивите. На същата страница са и връзките към стенограмите от комисиите и пленарната зала.

Заменките на Станишев стигнаха до Съда на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Станишев не е във властта, но следите от управлението му са незаличими. Така наречените заменки на Сергей Станишев: Красимир Гергов, Трейшън Клифс. Ето един материал от 2010 година: Красимир Гергов и бизнесменът Георг Цветански са основните инвеститори в изграждащото се игрище за голф “Трейшън клифс” (“Тракийски скали”). Планът е за седемзвезден комплекс по проект на легендата в голфа Гари Плеър. Теренът е от горския фонд близо до село Топола в община Каварна и е сред 47-те, за които Брюксел плаши България със санкция от поне 50 млн. евро. Имотът от 138,5 дка е на входа на голф игрището “Трейшън клифс”. Един от собствениците във фирмата е Тодор Гергов, братът на Красимир Гергов.

Както се вижда, контролът за съответствие с правото на ЕС е представен като Брюксел плаши.

През 2011 ЕК открива процедура, тук е описанието на фактите за заменките, и перспективата:

(88) Българските власти не са уведомили в съответствие с член 108, параграф 3 от ДФЕС за мярка, свързана с предоставянето на помощ в контекста на замените на горска земя, преди да я приведат в действие. Поради това, ако Комисията наистина установи наличието на държавна помощ, такава помощ би била незаконна. В допълнение към това, ако такава помощ бъде определена като несъвместима с вътрешния пазар, тя ще подлежи на възстановяване.

ЕК установява наличието на неправомерна държавна помощ. Но България не взема мерки за възстановяване от получателите на държавната помощ, обявена за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар. Нещо повече, оказва се, че според България няма проблем.

Последното развитие: в Официален вестник на ЕС четем за иск на ЕК до Съда на ЕС:

Иск, предявен на 19.10.2023 — Европейска комисия / Република България

(Дело C-632/23)

(C/2023/1295)

Комисията приканва Съда да:

—постанови, че като не е взела в определения срок всички необходими мерки за възстановяване от получателите на държавната помощ, обявена за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар с решение по дела SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/B/08), приведени в действие от Република България, C (2014) 6207 final (1) и не е предоставила необходимата информация, Република България не е изпълнила задълженията си по член 288, четвърта алинея от ДФЕС и членове 4, 5 и 6 от решението на Комисията,
—да осъди Република България да заплати разноските.

Правни основания и главни доводи

Делото се отнася до искова молба, представена на основание на член 108, параграф 2 и член 288, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Комисията счита, че Република България не е взела в определения срок всички необходими мерки за възстановяване от получателите на държавна помощ, обявена за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар с решение на Комисията по дела SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/B/08), C (2014) 6207 final.

Липсата на навременно и ефективно изпълнение на решението се дължи на трудности по назначаването на независим експерт, който да изчисли размера на помощта, както и на методите за оценка на пазарната цена на имотите, прилагани от Република България, които водят до оценка на имотите, неотговаряща на реалната пазарна цена. Не са налице обстоятелства, показващи абсолютна невъзможност за изпълнение на решението.

Република България също така не е предоставила необходимата информация, предвидена в член 6 от решението. Въз основа на това Комисията счита, че Република България не е изпълнила задълженията си по член 288, четвърта алинея от ДФЕС и членове 4, 5 и 6 от решението на Комисията.

Историята, разказана от Александър Дунчев.

Подписка срещу условията за работа в сградата на законодателя

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Журналисти искат от председателя на Народното събрание Росен Желязков подобряване на условията им на работа в Партийния дом. На 7 декември е внесена подписка, подписана от 85 представители на телевизии, радиа, вестници, сайтове, включително и от обществени медии, информира Медиапул.

“Една от основните функции на журналистите е да наблюдават и да събират неофициална и помощна информация във връзка с готвени разработки, неясноти по законодателни въпроси и пр. Със затварянето на кулоарите за достъп, парламентарната журналистика се сведе само до записване на изявления пред залата и опосредствана комуникация с пиар звената, което обезсмисля не само работата, но и принципа за запазване в тайна на източниците на информация”.

Авторско право: България въведе Директиви 2019/790 и 2019/789 в ЗАПСП

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Държавен вестник, брой 100 от 1 декември 2023 е обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (ЗИД на ЗАПСП). С това изменение в българското законодателство се въвеждат разпоредбите на два законодателни акта на Европейския съюз – Директиви 2019/789 и 2019/790.

Закъснялото въвеждане на изискванията на двете директиви стана повод за наказателна процедура на Европейската комисия срещу България.

Представяне на проекта: Кои са новостите? Ана Лазарова в Дневник

И тук: България транспонира авторскоправната директива от 2019 година – в блога на Цифрова република

Местни избори 2023: решения на ЦИК по повод публикуване на резултати от допитвания

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Както и по-рано, една информация за решенията на ЦИК по повод нарушения на Изборния кодекс, в частност забраната за публикуване на резултати от допитвания до обществено мнение.

https://www.cik.bg/bg/decisions/2878/2023-11-08 – на сайта pik.bg: При гласуване на предложението за решение Централната избирателна комисия не постигна необходимото мнозинство от две трети от присъстващите членове, като от присъстващите в залата 12 членове на комисията, „ЗА“ това предложение за решение гласуваха 5 членове и „ПРОТИВ“ 7 членове. Отхвърля предложението.

https://www.cik.bg/bg/decisions/2877/2023-11-08 – в „Youtube“ канала (https://www.youtube.com@dnevnik-bg/videos) към Dnevnik.bg (www.dnevnik.bg): При гласуване на предложението за решение Централната избирателна комисия не постигна необходимото мнозинство от две трети от присъстващите членове, като от присъстващите в залата 12 членове на комисията, „ЗА“ това предложение за решение гласуваха 6 членове и „ПРОТИВ“ 6 членове. Отхвърля предложението.

https://www.cik.bg/bg/decisions/2876/2023-11-08 – в програмата Нова телевизия: УСТАНОВЯВА нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 204, ал. 3 във връзка с ал. 1 ИК за това, че 5 ноември 2023 г., датата на която се произвежда втори тур на изборите за кметове съгласно чл. 452, ал. 4 ИК по повод неизбрани кандидати за кметове на първия тур на 29 октомври 2023 г. (избори за общински съветници и за кметове, насрочени съгласно Указ № 146 от 31 юли 2023 г. на президента на Република България), на територията на Република България, към 19:40:04 ч., преди приключване на изборния ден (съгласно чл. 220 ИК избирателите гласуват в страната от 7.00 ч. до 20.00 ч.) и в нарушение на чл. 205, ал. 5 ИК и на т. 6, 7 и т. 8 от Решение № 2609-МИ от 06.10.2023 г. на ЦИК относно условията и реда за извършване на допитване до общественото мнение, социологическите проучвания и проучвания „на изхода“ в изборния ден чрез излъчване на аудио-визуално предаване – в програма НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ.

https://www.cik.bg/bg/decisions/2875/2023-11-08 – в програма БНТ1: УСТАНОВЯВА нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 204, ал. 3 във връзка с ал. 1 ИК за това, че на 5 ноември 2023 г., датата на която се произвежда втори тур на изборите за кметове съгласно чл. 452, ал. 4 ИК по повод неизбрани кандидати за кметове на първия тур на 29 октомври 2023 г. (избори за общински съветници и за кметове, насрочени съгласно Указ № 146 от 31 юли 2023 г. на президента на Република България), на територията на Република България, към 19:41:47 ч., преди приключване на изборния ден (съгласно чл. 220 ИК избирателите гласуват в страната от 7.00 ч. до 20.00 ч.) и в нарушение на чл. 205, ал. 5 ИК и на т. 6, 7 и т. 8 от Решение № 2609-МИ от 06.10.2023 г. на ЦИК, относно условията и реда за извършване на допитване до общественото мнение, социологическите проучвания и проучвания „на изхода“ в изборния ден, чрез излъчване на аудио-визуално предаване – в програма БНТ1.

Има иновация.

Досега ЦИК констатира нарушенията и оправомощава председателя на ЦИК да състави акт за установеното нарушение, да се премахнат данните и пр.

Сега – както се вижда в първите два случая – ЦИК констатира нарушенията, гласува дали да ги санкционира и решението за санкция не събира гласове.

Директорът Кошлуков

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Изменението на Закона за радиото и телевизията, което позволява на директора Кошлуков да стои безсрочно на поста си, е от 2016. Целта на изменението е (без да е обявявана някога официално) Вяра Анкова да стои отвъд мандата си, което и стана. В бързината в изменението на ЗРТ бяха забравени управителните съвети, поради което допълнително изменяха изменението.

В тези изменения няма срок, в който новите генерални директори да бъдат избрани. И веднага започват недоразуменията, още през 2016, както вече никой не помни, писала съм тук – ЗРТ: начин на употреба.

Желаното от властта (тогава) отлагане започна при Мария Стоянова, снегът и студът пречат на обявяването на конкурс, продължи при София Владимирова – и плавно навлезе във фазата Кошлуков.

Повод за това напомняне на фактите е информацията в Сега, че е насрочено следващо заседание на ВАС през юни 2024, когато директорът Кошлуков ще е преполовил извънмандатния си мандат. Можем да се обзалагаме дали ще направи пълен извънмандатен мандат в очакване на следващ конкурс.

Както се вижда, противно на заглавието изобщо не става въпрос за Кошлуков, а за шлейфа от последици, когато властта бърка в закона intuitu personae.