Приоритети: “борбата с корупцията, възстановяването на независимите медии и насърчаването на върховенството на закона”.
ГЕРБ избра тактиката на омаловажаване: “частно послание”, “неофициално”, “необвързващо”.
Приоритети: “борбата с корупцията, възстановяването на независимите медии и насърчаването на върховенството на закона”.
ГЕРБ избра тактиката на омаловажаване: “частно послание”, “неофициално”, “необвързващо”.
Стана известно, че последният (засега) законопроект за изменение на ЗРТ, уреждащ нов принцип на финансиране на обществените медии в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ и формално внесен в последните часове на работа на този парламент, няма да бъде гледан. Или поне не в този парламент.
Имаше гласове, включително на председателката на СЕМ Бетина Жотева, този законопроект да се обедини със законопроекта за въвеждане на ревизията на медийната директива (срок за въвеждане 19 септември 2020 г., приет и в сила от 2020 г.) –
“Съществуването на два проекта за закон, на един и същи закон, е възможно най-неудачният вариант за промяна на закон, тъй като има много неизчистени моменти в съгласувателните процедури и това довежда до объркване на всички, които се опитват правилно да разберат какво се случва със ЗРТ. В крайна сметка, когато двата проекта за закон влязат в парламента, там ще трябва да има една трета група, която да обедини двата проекта”.
Не се оказа така, никой не се обърка и в момента имаме приета поне национална транспозиция на медийната директива 2018/1808. А можеше да нямаме.
Принципите на ЕК за държавната помощ в радиото и телевизията са приети през 2001, първите 20 години не стигнаха на България да ги въведе, но защо да бързаме толкова, надеждата е в следващите 20.
Повече – в разговора ми с Венелина Попова за Тоест.
Одобрена е тарифата за заплащане на предизборните предавания по БНТ и БНР от партиите при произвеждането на изборите за народни представители през 2021 г.
Със свое постановление правителството одобри тарифата, по която партиите, коалициите и инициативните комитети ще заплащат предизборните предаванията по Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР) и техните регионални центрове в рамките на предстоящата предизборна кампания за избор на народни представители през 2021 г.. Тарифата е изготвена в съответствие с предложенията на ръководствата на БНТ и БНР.
Предизборната кампания се отразява в програмите на двете обществени медии под формата на клипове, диспути и други форми, договорени с представители на участниците в изборите по реда и условията, уредени в Изборния кодекс. Срокът за приемането на тарифата е не по-късно от 40 дни преди изборния ден, съгласно чл. 197 от Изборния кодекс.
Постановление 52 от 17 февруари 2021 за одобряване на Тарифата, по която партиите, коалициите и инициативните комитети заплащат предизборните предавания по Българската национална телевизия и Българското национално радио и техните регионални центрове при произвеждането на изборите за народни представители през 2021 г.
Вежди Рашидов и Тома Биков са подписали като вносители Законопроект за изменение и допълнение на Закона за БТА.
Става въпрос за безвъзмездния достъп до продуктите на БТА.
ETA, o6a.re, rpr6oa aa ocrrryprr raparrnpaH aoclbn Ha Bqrrrl<u r’rrrua lo nu(ropuarurr :ra geiilrocrraHa ny6rrrnure rttrcrxryurll u opraHlr3autrr c o6ttectgerotlo,,re3xa aeiiHocr n na rapaltrltpa flpaBororra rroJryrraBaue na uutloplraurrr or BceKlr cbrracHo,rJr..ll, aJr. I or Korrcrrrryutrlra rra Peny6ltrxaEr,rraplrr, mii xaro pa3rtpocrparrrBaHero rra rrxr[opuaurrr olraclll Me.[rli e cartto Bt 3ruoxlrocr, ]loHe H T,XHO 3aAl,Jt7KCHIte.Toea :aqr,rxcrrrre 3a 6e3Bb3Me3arro 3a Bccxlrro noryqaBauc Ha rrrrrloplrauua or BTA s uoNleHTa eorpaHxqeHo ao pa3lpocrparrraarre urr$opNraux, I cryqal{ rra 6cncralle, aoiiHa rr.Jrrr qpyrrr onacrocru.cB’bp3aHx c xrBora u 3,upaBero Ha xopara (.rn. 5, a,r. l, r. 2 o’r 3axoua 3a ETA),
Няма да кажа какво точно пише вътре, защото текстът от файла на сайта на Народното събрание не може да се копира – и какво?- очаква се гражданите да го преписват на ръка ли, ако искат да информират някого за този проект?
В ПЗР на самия законопроект има и препратка към Закона за електронното управление – а самият законопроект е във формат, който не става за времето на електронното управление.
Депутатите да бъдат така любезни да си променят форматите и да ги съобразят с изискванията на отвореното управление.
БТК става още по-голяма на тв и интернет пазара, защото ще купи софийските оператори “Нет 1” и “КомНет София”. Сделката е поредната на новия собственик на българския телеком United Group, който през последната година купи и “Нова броудкастинг груп” и вестниците на депутата от ДПС Делян Пеевски.
Финансови подробности не бяха съобщени, а чрез сделката БТК ще окрупни позициите си на пазара за фиксирани услуги, където е лидер като доставчик на интернет, както и третият най-голям в сегмента за телевизионни услуги (след “Булсатком” и “А1 България”). Сега с присъединените нови абонати на телевизия телекомът може да излезе и втори на пазара (поне според данните на КРС за 2019 г.).
За потребителите сделката ще доведе по-ограничен избор на тв доставчици в София. Естествено, ако КЗК я разреши.
Осъждаме отказа на софийската полиция да преразгледа произволния и насилствен арест на Димитър Кенаров и абсурдните и дистопични мотиви на властите, които са достойни за Джордж Оруел. Необходимо е ново независимо разследване, за да се установят фактите и да се гарантира, че властите не толерират подобно поведение спрямо журналисти, отразяващи демонстрации.
Pеакцията на Репортери без граници по повод мотивите, с които Софийската градска прокуратура (СГП) е отказала да образува разследване за ареста и побоя, който полицаи нанесоха над журналиста на свободна практика Димитър Кенаров, докато той отразяваше протестите срещу правителството и главния прокурор между 2 и 3 септември.
Не става дума за единичен случай, има и други задържани по подобен начин по време на протестите през есента.
Подробно:
В Комисия за защита на конкуренцията (Комисията, КЗК) е образувана преписка № КЗК/883/2020 г. във връзка с постъпило уведомление на основание чл. 38, ал. 1, т. 6 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) за намерението на „Юнайтед Медия“ С.а.р.л., Люксембург да придобие едноличен контрол върху „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД и дъщерните му дружества („Нет инфо“ ЕАД, „Дарик нюз“ ЕООД, „Ви Бокс“ ЕАД, „Елит Медиа България“ ЕООД, „Радио Веселина“ ЕАД, „Радио Експрес“ АД, „Витоша ФМ“ ЕООД, „Агенция Витоша“ ЕООД и „Агенция Атлантик“ ЕООД) и съвместен контрол върху предприятията, които по настоящем са съвместно контролирани от „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД/дъщерни дружества и трети лица: „Файненшъл Маркетплейс“ АД, „Грабо Медия“ АД и „Атика Ева“ АД.
Кои са Юнайтед Медия? Дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законите на Люксембург, с регистрационен номер В184939, със седалище и адрес на управление: бул. „Пиер Фриден“ № 43, 1543, Люксембург, скромно е записано в решението. Тепърва ще се говори – а най-важното – ще разберем по съдържанието – кои са Юнайтед Медия.
На сайта на КЗК е публикувано решение на Комисията за защита на конкуренцията със следното съдържание:
С Решение № 37/14.01.2021 г., Комисия за защита на конкуренцията разреши на „Юнайтед Медия“ С.а.р.л., Люксембург да придобие едноличен контрол върху „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД и дъщерните му дружества, както и съвместен контрол върху „Файненшъл Маркетплейс“ АД, „Грабо Медия“ АД и „Атика Ева“ АД.
Комисията установи, че сделката не води до хоризонтално припокриване между дейностите на участниците в планираната сделка.
Засегнатите предприятия оперират на различни нива от веригата за предоставяне на аудиовизуални услуги и на някои телекомуникационни пазари и определи следните вертикално свързани пазари на територията на България, върху които сделката ще окаже въздействие, а именно:
Въз основа на извършения анализ Комисия прие, че обединената група няма да има нито способност, нито стимул за ограничаване достъпа до засегнатите от сделката вертикално свързани пазари. Налице са алтернативни телевизионни и платформени оператори, които са в състояние да оказват ефективен конкурентен натиск. Предприемането на подобно поведение би имало възможни неблагоприятни последици, като загуба на ключово телевизионно съдържание и на значителни приходи.
По отношение предоставянето на рекламно пространство в медиите, притежавани от Нова, на придобиващата контрол група в качеството на рекламодател, КЗК установи, че телекомуникационният сектор не е сред водещите рекламодатели в телевизия, интернет и радио и не би могъл да се приеме като решаващ фактор за цялостния рекламен бизнес на медиите.
Въз основа на извършената оценка Комисията прие, че концентрацията следва да бъде безусловно разрешена по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗЗК.
С Решение № 39/14.01.2021 г., Комисия за защита на конкуренцията разреши на „Юнайтед Медия“ С.а.р.л., Люксембург да придобие едноличен контрол върху „Вестник Телеграф“ ЕООД и съвместен върху „Издателска къща Борба“ АД при условията на чл. 26, ал. 1 от ЗЗК.
Предвид паралелното производство по преписка № КЗК/883/2020 г. за придобиване на едноличен контрол от страна на „Юнайтед Медия“ С.а.р.л., Люксембург върху „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД и дъщерните му дружества, Комисията разгледа и осъществяваната от Групата Нова дейност, за да открои пазарите, върху които концентрацията ще окаже въздействие.
КЗК установи, че сделката ще доведе до хоризонтално припокриване на пазарите на интернет и на печатна реклама в страната. Комисията анализира и вертикалните ефекти на тези пазари с пазара на мобилни телекомуникационни услуги, на който оперира придобиващата контрол група.
Предвид липсата на водещи пазарни позиции на участниците в концентрацията на пазарите на интернет и печатна реклама, както и на БТК при предоставянето на мобилни телекомуникационни услуги и отсъствието на телекомуникационния сектор сред водещите рекламодатели, Комисията прие, че нотифицираната сделка не води до антиконкурентни хоризонтални и вертикални ефекти. Реализирането на концентрацията е основно в насока разширяване и диверсификация на продуктовото портфолио на „Юнайтед груп“ в България.
Пълният текст на решение № 39/14.01.2021 г. е публикуван в електронния регистър на КЗК .
Медиите вече гадаят дали сделката е де юре или и де факто и какво ще стане с вестниците.
Венелин Петков, досегашен шеф на новините в бТВ, е освободен и няма предложение за друга позиция в телевизията, в която работи от основаването й. Решението е на новия изпълнителен директор Мaртин Швeхлaк.
Венелин Петков е написал кратък коментар във фейсбук: Зимата идва. После са изборите. Медиите наричат коментара загадъчен и многозначителен.
Джей Роузън: Зимата идва
Случвало се е журналист да изведе в заглавие на своя публикация Зимата идва. През декември 2016, непосредствено след изборите в САЩ, Джей Роузън, професор по журналистика, пише в блога си Pressthink анализ на перспективата за медиите при Тръмп – и озаглавява този анализ Зимата идва.
“Лошо ли е положението? Лошо е. Много фактори деактивират сериозната журналистика”, пише Роузън и посочва 17 причини за “най-мрачното време” с повсеместна цензура и заглушаване на несъгласията.
Много съкратено и много приблизително представяне на основните фактори, които деактивират сериозната журналистика според Роузън, включва:
Добрата новина е, че медиите в САЩ посрещнаха много по-подготвени избори 2020 и не позволиха Тръмп чрез Twitter да определя дневния им ред и да превзема новините. Параметрите на подготвената журналистика, отново в съкратен и преразказан вид:
Вместо обичайните формулировки – че коментарите на Тръмп са „противоречиви“, „оспорвани“ или „отхвърлени от експерти“, медиите казаха това, което всъщност твърденията бяха бяха: Лъжи. Опити за отнемане на демократичните права на избирателите. Атаки върху основите на това, което представлява демократичната държава. Те работеха неуморно, за да защитят хората, които броят гласове, белязани като заговорници от Белия дом. Обясняваха с ясни изрази как работи избирателният процес, какво се брои къде и защо, защо съдебният процес, който администрацията на Тръмп води, е неоснователен.
Строгият баланс в този контекст би анихилирал гледните точки, би дал еднакъв глас на тези, които искат да унищожат демокрацията, и тези, които искат да я защитят. Но ако първите победят, в бъдеще няма да се чуват и двете страни. Когато демокрацията е застрашена, обективните репортери я защитават като основа, върху която те могат да продължат да изпълняват своите професионални задължения.
И у нас
Независимо дали казаното от Венелин Петков е препратка или не, публикацията на Роузън е съвсем относима към българската медийна среда – или, може и по друг начин да се каже – към българската информационна екосистема по времето на популистката власт на ГЕРБ и Обединени патриоти, в синхрон с ДПС.
Медии в криза, ниско доверие към институциите, дискредитиране на журналистиката, засилване на поляризацията, забавления до смърт, собствена платформа – джипка, обвинения, уволнения, неорганизирана съпротива и разделени журналисти.
Самостоятелна тема е дали медиите и журналистиката съучастват – ето например това наблюдение на Роузън –
Журналистите имат нужда от хора, които да интервюират – и го правят, въпреки че може да дезинформират обществеността. Те дори могат да осъзнават това – и пак да го правят.
Медиите всеки ден по много пъти и по различни теми дават думата на хора – включително на високи позиции – които нямат никаква идея за това, за което говорят – и в някои случаи са само и просто скандални или комични или объркващи с безпросветността си, но в други случаи са вредни и опасни.
Ежедневен е и привидният и формален баланс на гледни точки (той каза, тя каза), който ги анихилира.
Както се вижда, по скалата на Роузън зимата за българските медии не просто идва – тя вече е дошла.
Иначе “Winter Is Coming” е мотото на House Stark om Game of Thrones. “Now winter is truly coming. In the winter, we must protect ourselves, look after one another.“
Министерството на вътрешните работи не откри упражнено полицейско насилие срещу журналиста на свободна практика Димитър Кенаров, който беше пребит, докато отразяваше масовия антиправителствен протест на 2 септември, информира електронното издание Сега.
Това става ясно от отговори на Столична дирекция на вътрешните работи, които “Сега” получи след запитване по Закона за достъп до обществена информация. Оказва се, че проверката по случая е приключила тихомълком още на 3 декември. “Комисията по категоричен начин е установила, че няма данни, които да потвърждават и да дават основание за изразената загриженост относно предполагаема атака на българската полиция”, казват от СДВР. Без обяснение е оставен фактът, че раните на Димитър Кенаров са видими и е явно, че са получени от побой. Проверката е установила единствено, че служител на реда е извършил “административно нарушение във връзка с работа с документи”, заради което ще получи “съответното наказание”. От Столична полиция обаче не уточняват в какво се изразява въпросното нарушение, нито пък каква ще бъде конкретната санкция. Вероятно става дума за това, че журналистът Димитър Кенаров е задържан с белезници, без дори да е издадена заповед. Това констатира Софийският районен съд, след като пострадалият обжалва ареста си. Жалбата обаче беше отхвърлена именно защото няма официално издаден документ.
При такъв отговор могат да се очакват развития в две посоки:
А би трябвало да има и развития в трета посока: установяване и наказване на виновните и предприемане на мерки в бъдеще да няма повече случаи на насилие срещу журналисти, особено по време на изпълнение на служебните им задължения.