Централна Избирателна Комисия

РЕШЕНИЕ  № 2406-НС
София, 4 април 2021 г.

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 4 април 2021 г.

В Централната избирателна комисия са постъпили сигнали с вх. № С-72/04.04.2021 г., С-92/04.04.2021 г. и С-101/04.04.2021 г. с твърдения за публикуване на резултати на интернет страницата на Pik.bg от гласуването в изборния ден по повод изборите за народни представители на 4 април 2021 г. в нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК.

Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на Pik.bg, при която установи, че към 11.30 ч. на 4 април 2021 г. на същата са публикувани резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти, чрез които се визират партии и коалиции от гласуването в изборите на 4 април 2021 г., както следва: „Най засилен към момента е трафикът към Банкя – 27,4 %, Пътуващи към „Позитано“ са 22,9 %, а към Доганово – 10,5 %, За Учиндол са се запътили 10,3 % от колите, а към Бойкикево – 5,3 %. 5,8 отиват във Войводино, а 2,2 % – към Марешко. Към с. Галевица са се запътили 4,5 %.“

Предварителни данни от гласуването в изборния ден се получават чрез допитване до избирателите за техния вот, след като напуснат избирателната секция. Поради горното Централната избирателна комисия приема, че в случая публикуваните резултати от гласуването в проценти по партии и коалиции на интернет страницата на Pik.bg представляват именно резултати от допитвания до общественото мнение в изборния ден по повод изборите за народни представители на 4 април 2021 г., въпреки че на интернет страницата са обозначени като трафик към конкретни населени места.

Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК е налице забрана резултати от допитвания до общественото мнение по повод на избори да се огласяват под каквато и да е форма 24 часа преди изборния ден до обявяване края на изборния ден на територията на страната.

Съгласно разпоредбата на чл. 475, ал. 1 ИК лицето, което е нарушило разпоредбата на чл. 205 ИК, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лева, респективно субект на административното нарушение може да бъде физическо или юридическо лице.

На основание чл. 496, ал. 1 ИК актовете за нарушенията по чл. 480, ал. 2 ИК се съставят по решение на съответната избирателна комисия в тридневен срок от получаване на сигнала за нарушението. Съгласно чл. 496, ал. 2 ИК актовете за нарушение по чл. 496 ИК се съставят от председателя на Централната избирателна комисия в случаите, когато тя упражнява контрол съгласно кодекса.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 26 предложение последно във връзка с чл. 475, чл. 496 и чл. 498 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

УСТАНОВЯВА нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК за това, че на 4 април 2021 г. в 11.30 часа са обявени резултати от допитване до общественото мнение по повод изборите за народни представители на 4 април 2021 г. чрез публикуване на интернет страницата на Pik.bg, както следва: „Най засилен към момента е трафикът към Банкя – 27,4 %, Пътуващи към „Позитано“ са 22,9 %, а към Доганово – 10,5 %, За Учиндол са се запътили 10,3 % от колите , а към Бойкикево – 5,3 %. 5,8 отиват във Войводино, а 2,2 % – към Марешко. Към с. Галевица са се запътили 4,5 %.“, извършено от „Пик нюз“ ЕООД, ЕИК 202235999, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район „Средец“, бул. „Мария Луиза“ № 92, ет. 3, представлявано от управителя Недялко Недялков Йорданов.

ОПРАВОМОЩАВА председателя на ЦИК да състави акт за установеното нарушение на „Пик нюз“ ЕООД, ЕИК 202235999, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район „Средец“, бул. „Мария Луиза“ № 92, ет. 3, представлявано от управителя Недялко Недялков Йорданов.

УКАЗВА на електронното издание незабавно да премахне от интернет страницата Pik.bg публикуваните резултати от социологически проучвания от гласуването в деня на изборите за народни представители на 4 април 2021 г.

Председател: Александър Андреев

Секретар: Севинч Солакова

КИ/МБ

* Публикувано на 04.04.2021 в 16:12 часа

Прессъобщението на Посолството на САЩ:

Днес държавният секретар Блинкен обяви публикуването на Доклада за състоянието на човешките права за 2020 г. Съединените щати поставят правата на човека в центъра на външната ни политика, защото те са от съществено значение за мира и стабилността. Държавният департамент издава този възложен от Конгреса доклад всяка година през последните 45 години. Това е важна част от продължаващия диалог, който водим с нашите приятели и съюзници в стремежа ни да подобрим ситуацията с правата на човека във всички държави, да изградим свят, в който всички граждани са свободни, равни и овластени.

Тази година докладът обхваща 198 държави и територии. 

 Докладът за България констатира, че сред важните въпроси, свързани с правата на човека, бяха: полицейско насилие; произволни арести; сериозни проблеми със съдебната независимост; сериозни ограничения върху свободата на изразяване, включително медийна цензура, насилие и заплахи от насилие срещу журналисти и корпоративен и политически натиск върху медиите; връщане на бежанци или лица, търсещи убежище; сериозни корупционни действия; престъпления, включващи насилие или заплахи с насилие над роми; насилие над деца; и престъпления, включващи насилие или заплахи за насилие, насочени към лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица.

Властите предприеха стъпки за преследване и наказване на длъжностни лица, извършили нарушения на правата на човека, но действията на правителството бяха недостатъчни и безнаказаността беше проблем.

Свобода на изразяване, включително медийна свобода*

Конституцията и законът предвиждат свобода на изразяване, включително за медиите, и правителството като цяло зачита това право.

Продължават обаче опасенията, че корпоративният и политически натиск, съчетан с нарастващата и непрозрачна концентрация на медийната собственост и мрежите за разпространение, както и правителственото регулиране на ресурсите – включително средствата от ЕС – и подкрепата за медиите, сериозно увреждат медийния плурализъм.

През юли доклад за плурализма на медиите, изготвен от Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода за Европейската комисия, идентифицира „особено висок риск“ за независимостта на обществените медии, корпоративното влияние върху редакционното съдържание и концентрацията на медийната собственост.

През август НПО Ethical Journalism Network  съобщи, че свободата на печата в страната е „под атака“ от проправителствената таблоидна журналистика, която заглушава критичните гласове „чрез финансови заплахи и заплахи за сигурността“, често принуждавайки етичните журналисти да практикуват автоцензура, за да избегнат тормоз и сплашване. 

През октомври представителят на „Репортери без граници“ заяви, че правителството няма воля да променя и подобрява медийната среда. Представителят също така обвини правителството в отказ от ангажимента си да защитава свободата на медиите.

Според БХК свободата на изразяване е   в „състояние на свободно падане“, белязано от „тежък политически натиск върху журналисти и медии“ и „опитомяване“ на обществените медии.

Според Transparency International България собствеността върху медиите „често е неясна“ и много медии „са финансово зависими от държавната реклама, което може да окаже влияние върху отчитането им и да засегне критиките, които иначе те биха могли да отправят към държавните органи“.

На 30 септември в Доклада за върховенството на правото на Европейската комисия за 2020 г. се казва: „Разпределението на разходите за държавна реклама не се основава на ясни и недискриминационни критерии.“

Свобода на изразяване:

Законът предвижда затвор от една до четири години за използване и подстрекаване към „реч на омразата“. Законът определя речта на омразата като подбуждане към омраза, дискриминация или насилие въз основа на раса, етническа принадлежност, националност, религия, сексуална ориентация, семейно положение, социален статус или увреждане.

НПО твърдят, че политически мотивираната реч на омразата, улеснена от присъствието на националистически партии в правителството, се е увеличила през последните години.

Според адвоката по правата на човека Михаил Екимджиев прокурорите са използвали разпоредбата на Наказателния кодекс, наказваща разпространението на невярна информация, за да потиснат свободата на словото и да се насочат към правителствени критици. Като пример той посочи обвиненията през април срещу президента на Българския фармацевтичен съюз Асена Сербезова заради публичното й предупреждение за евентуален недостиг на лекарства поради пандемията на COVID-19, която според обвинението „предизвикала ненужна тревога“. През юли прокурор в София повдигна обвинение срещу Сербезова и поиска съдът да наложи глоба. През септември съдът отхвърли делото, като заяви, че обвинителният акт съдържа множество процесуални нарушения. В края на октомври обвинението отново обвини Сербезова, а от декември предстои съдебен процес.

Хората обикновено критикуват правителството без официални репресии. През юли обаче служител на държавното летище София твърди, че ръководството го е уволнило два дни, след като той е поискал оставката на премиера в коментар  в социалните мрежи на последния. Отделът за човешки ресурси на компанията обясни освобождаването на служителя с „избор на членове на екипа“ от новоназначен мениджър.

Свобода на печата и медиите, включително онлайн медиите:

Медиите са активни и изразяват голямо разнообразие от мнения. Закони, ограничаващи „речта на омразата“, се прилагат и за печатните медии.

Според годишния доклад за 2020 г. от партньорските организации до Платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите, „Собствеността върху медиите е непрозрачна и се характеризира с завладяване на медийния пазар от олигарси, които използват медийната си сила, за да упражнят политическо влияние и атака и очерня съперници и критици. ”

Докладът за върховенството на правото на ЕС отбелязва, че много медии не спазват закона, който изисква публично оповестяване на собствеността, и обществеността няма лесен достъп до съответната информация. Вътрешни и международни организации разкритикуваха както печатните, така и електронните медии за редакционна пристрастност, липса на прозрачност при финансирането и собствеността им и податливост на политическо влияние и икономически стимули.

Консолидирането на собствеността върху медиите от страна на олигарсите прави новинарските издания все по-уязвими от политическо влияние върху редакционната политика. Независимите медии са обект на открити атаки от политици на всички нива и от административен и съдебен натиск. Публично финансираната Българска национална телевизия и Българското национално радио са обект на опити за контрол върху редакционната им политика чрез политизирано влияние върху тяхното ръководство.

Бизнесменът и депутат от Народното събрание Делян Пеевски, който официално притежава пет вестника, нееднократно използва контрола си върху каналите за разпространение на печатни медии и приходите от реклама, за да осигури позитивно отразяване на свързани с него политически субекти и главния прокурор. Медийният  и телекомуникационен конгломерат United Group предложи да закупи тези пет вестника от Пеевски, но в края на годината антимонополната комисия все още не беше одобрила сделката (впоследствие сделката беше одобрена).

Насилие и тормоз:

Доклад на Съвета на Европа посочва, че независимите журналисти и медии редовно са били подлагани на сплашване лично и онлайн. Съобщава се за влошаване на работната среда за журналистите поради „открита враждебност на политици на изборни длъжности и продължителни атаки срещу независими медии чрез административен и съдебен тормоз, както и физически заплахи“. Пример за нападение срещу журналисти е  нападението на  17 март от трима маскирани мъже върху известния разследващ журналист и главен редактор на седмичник „168 часа“ Слави Ангелов пред дома му, последвано от побой и тежки наранявания. На 23 април главният прокурор съобщи, че полицията е арестувала предполагаемите нападатели, братята Георги и Никола Асенови и Бисер Митов. Главният прокурор е заявил, че „лица, които се стремят да дестабилизират правителството, които са обекти на наказателно разследване и се крият  извън страната“  са поръчали нападението. Към декември продължават досъдебните производства; един подсъдим е освободен под гаранция.

На 22 май „Репортери без граници“ твърдят, че процесът срещу издателя на „Икономедиа“ Иво Прокопиев за приватизационна измама е пример за „нарастващ политически натиск срещу основната независима медийна група“ от „политически контролирани органи“ в отговор на журналистически разследвания, които разкриха неприятни истини за дела за корупция. ” Те отбелязват съдебните нередности зад случая и че главният прокурор практикува селективно преследване, повдигайки обвинения срещу Прокопиев, но не и срещу Делян Пеевски, например, спорен олигарх, който контролира голям сегмент от медийната среда.

През септември Асоциацията на европейските журналисти осъди „незаконния арест и полицейското насилие срещу журналиста Димитър Кенаров“, докато Кенаров отразява антиправителствен протест. Според публикацията на Кенаров в социалните мрежи и изявленията на очевидци, полицията го сграбчва, хвърля го на земята и го рита по главата, преди да грабне камерата му и да го остави с белезници и на земята в продължение на часове. В отговор на медийно запитване през декември, Министерството на вътрешните работи съобщава, че въпреки видимите рани на Кенаров и множество свидетелски показания, вътрешното му разследване заключава, че няма доказателства, че полицията е използвала сила срещу Кенаров, и приключва разследването.

Цензура или ограничения на съдържанието:

Журналистите съобщават за редакционни забрани за отразяване на конкретни лица и теми и налагане на политически гледни точки от корпоративните лидери, с подразбиращата се подкрепа на правителството. В началото на 2019 г. олигархът Кирил Домусчиев придобива най-големия частен доставчик на медийни услуги в страната, Nova Broadcasting Group. Няколко уважавани разследващи журналисти и служители са уволнени от нейната водеща Нова телевизия през януари и февруари, а други напускат поради натиск или разногласия с новите собственици. Те са заменени от ръководители и журналисти от Канал 3, телевизия, за която се смята, че е обвързана с олигарха и депутат   Делян Пеевски. Медийни анализатори твърдят, че свързаните с Nova Group медии са променили редакционната политика към по-проправителствена позиция. Източници от Нова телевизия заявяват, че телевизията продължава да губи журналисти и други професионалисти след първоначалните уволнения, обезсърчени от назначенията на съ-изпълнителен директор и  директор на новините от Канал 3, близки до Пеевски. Журналисти  на Нова телевизия заявяват, че техни текстове се пренаписват от новите ръководители, така че не им е позволена свобода при докладването на новините. Смята се, че други журналисти получават предварително изготвени версии на репортажите си. Журналистите, напуснали Нова телевизия, заявяват, че търсят работа в други сектори, защото не смятат, че има надежда за професионална и добра журналистика в страната.

Закони за клевета / клевета:

Клеветата е незаконна и се наказва с глоба и обществено порицание. Според проучването на Асоциацията на европейските журналисти от октомври 49 процента от журналистите възприемат клеветата като основен инструмент за тормоз срещу тяхната работа, включително съдебни дела срещу техните публикации.

Интернет свобода

Правителството не ограничава или нарушава достъпа до интернет, нито цензурира онлайн съдържание. Имаше обаче съобщения, че правителството е надвишило своите законови правомощия при наблюдението на частни онлайн комуникации и че службите за сигурност рутинно разпитват хората за поведението им в социалните медии.

*официален превод на български език ще бъде публикуван на сайта на Посолството скоро.

Доклад за България на английски  език

Една публикация в Lex.bg, озаглавена Задава ли се прецедент съдилища да отговарят по ЗОДОВ за вреди от наказателно дело поставя интересни въпроси.  Но преди всичко съдържа интересни факти.

Пете Гинин и Ирина Дончева през 2013 г. подават сигнали срещу полицаи от КАТ. В последна сметка районните съдилища в Перник и в Пазарджик осъждат гражданите за клевета, а окръжните съдилища в двата града потвърждават осъдителните присъди. Двамата подават жалби в Страсбург. Как се развива историята: Когато наближава произнасянето на ЕСПЧ и е ясно, че България предстои да бъде осъдена, “Министерството на правосъдието уведомява главния прокурор. Той незабавно внася искания за възобновяване на делата, като посочва, че гражданите са осъдени за деяния, които не представляват престъпление и недопустимо са понесли наказателна и гражданска отговорност за жалба срещу длъжностно лице.” Осъдителните присъди са отменени.

В такъв контекст ЕСПЧ се произнася с две решения от 10 февруари 2021, посочени в публикацията на lex.bg (по делото на Дончева виж тук, а по делото на Гинин тук). Държавата е успяла да предотврати осъдителните решения на ЕСПЧ с отмяната на присъдите у нас.

Тези случаи не са единствени. В друго дело през 2016 г. ЕСПЧ се произнася по четири подобни казуса, като в решението съдът заявява, че „Гражданите по принцип трябва да са в състояние да подават оплаквания срещу държавни служители до техните висшестоящи без риск от наказателна санкция, дори когато твърдят, че е налице престъпление и дори ако твърденията им след проверка се окажат неоснователни“

Цитираната публикация продължава с анализ на въпроса, поставен в заглавието – възможността за обезщетение за вреди по ЗОДОВ.

Но когато става дума за правото да говориш срещу висшестоящи – има тематична връзка с решението на ВАС, за което писах точно днес.

През седмицата е публикувано Решение 3873/26 март 2021 г. на Въровния административен съд, петчленен състав.

Решението е по жалба на Бойко Атанасов, следовател в Софийска градска прокуратура,  срещу решение на ВАС, тричленен състав, с което е потвърдено наложеното на Бойко Атанасов със заповед № 3865/12.11.2018 г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ – “забележка”.

Фактите: На 19.09.2017 г. Атанасов участва в предаването “Честно казано“ с водещ Люба Кулезич, излъчено по телевизия “Би Ай Ти“ от 19.30 часа. По време на предаването той  заявява в ефира, че по делото „Кооперативна Търговска Банка“ (“КТБ“) предстои скорошно изтичане на давността. Също така посочва, че се познава с ръководителя на Специализираната прокуратура – прокурор Иван Гешев, тъй като са работили заедно и че може да го коментира като човек, който дълго време е командирован в СГП от СРП и който влиза по дела, по които е свършена голяма част от работата, като сключва споразумения. По думите на Атанасов тези споразумения са “меко казано срамни“, тъй като прокурор Гешев отказва да подържа обвинение за голяма част от хората, по отношение на които е повдигнато обвинение от предишните наблюдаващи прокурори, работили по делата. В изказването си Атанасов декларира, че присъства на “пазарлъци“ между прокурор Гешев и “най – общо казано организирани престъпни групи“, и че “пазарлъци между прокурор и организирани пристъпни групи не може да има“.

Оспорваното решение:

Така възприетата фактическа обстановка обосновава правилния извод за допуснатото нарушение на служебните задължения-действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт. С изказването си в предаването Атанасов. безспорно нарушава изискването за колегиалност, като коментира професионалните качества на прокурор Гешев, с което вреди на репутацията на органите на съдебната власт от една страна и представлява нарушение на т.4.3 от КЕПБМ, а от друга твърдението за изтичане на давността на наказателно преследване срещу обвиняемите лица по делото „КТБ“ се явява недостоверно и в разрез с правилото по т. 3.3 от Етичния кодекс-магистратът да предоставя полезна, своевременна, разбираема и надлежна информация, която е в съответствие с изискванията на закона.

Решението на петчленния състав:

Споделя направения извод в обжалваното решение, като прави уточнението, че каквото и да е казал Атанасов за  изтичане на давността за наказателно преследване  по делото за „КТБ“, след като казаното не е във връзка с водено от него дело, не може да се прилага т. 3.3 от Етичния кодекс.

Така единственото основание за потвърждаване на санкцията остава казаното по адрес на прокурор Гешев.

Особено мнение.

Решението е взето с три на два гласа, като двама от членовете на състава – Виолета Главинова и Юлия Ковачева, не споделят извода на мнозинството. Мотиви: Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Конституционният съд, като прави анализ на ключови решения на Европейския съд за правата на човека, в решение 7/1996 г.   обобщава основните положения в практиката на ЕСПЧ: Свободата на словото представлява един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество, и е едно от основните условия за неговия напредък и за развитието на всеки човек. Свободата на изразяване важи не само за “информация” или “идеи”, които намират благоприятен прием или не се считат за обидни или са приемани с безразличие, но също така и за тези, които обиждат, шокират или смущават държавата или която и да е друга част от населението. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и търпимостта, без които едно “демократично общество” не би могло да се нарече такова. […] Накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл. 57, ал. 2, така и с оглед на възприетата структура на чл. 39, в който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. В случая това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от Конституцията е също защитено.“При наличие на конкуриращи интереси е задължително да се изследва въпроса за баланса на интересите, както и дали намесата в правото на свободно изразяване чрез санкционирането му е необходима в едно демократично общество.

Европейският съд приема в редица свои решения-„Йорданова и Тошев срещу България“, „Божков срещу България“, „Пеев срещу България“, „Бладет Тромсо и Стесаас срещу Норвегия“, „Тома срещу Люксембург“, „Кържев срещу България“ и др. последователно и неотклонно, че защитата на правото на чест, достойнство и добро име е универсално приложима и се разпростира и върху политици, държавни служители и други длъжностни лица, като подчертава че „в самата сърцевина на концепцията за едно демократично общество“ границите на допустимата критика са по-широки, когато същата е насочена към публична фигура.“
Следователно държавната власт като цяло, както и политическите фигури и държавните служители могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво, по-високо от това, на което са подложени частните лица. Критиката в тези случаи може да включва „провокативни и нелицеприятни мнения“ ако те касаят значима тема на обществения дебат.
В разглеждания казус изказването на Атанасов може да бъде определено като застъпване на позиция на критичност към действията на прокурор Гешев по конкретни дела, което е оценено като незаконосъобразно от дисциплинарнонаказващия орган, но считаме, че изказването не надхвърля допустимите по-широки граници на критика към публичните личности. Поради това намираме, че изказването не влиза в противоречие с изискванията на Етичния кодекс за поведение на българските магистрати, по –конкретно с текста на т.4.3 от Кодекса.

Бих предположила, че не за последен път чуваме за този казус, вж към изброените в особеното мнение решения и  Райчинов срещу България.