Всяка държава получава оценка от 0 100 и попада в една от следните пет категории: свободна (над 80), слабо ограничена, ограничена, силно ограничена или в криза.
България е на 42 място със 76 точки преди Словакия, Хърватия, Румъния и Унгария (от ЕС), но продължава да остава във втората категория (слаби ограничения на свободата на изразяване).
Класацията се оглавява от Дания, Швейцария, Швеция, Естония, Норвегия.
Стана известен поредният доклад за цифровите новини на Института Ройтерс.
Използването на AI за новини е само в отделни случаи, но този дял бързо нараства, установява докладът за цифрови новини, разглеждащ тенденциите в новините за 2025 г.
Докладът, изготвен от Института за изследване на журналистиката на Ройтерс, също така подчертава нарастващия възход на алтернативна медийна екосистема, водена от Youtubers, Tiktokers и подкастъри – съответно и заплахата, която това представлява за традиционните доставчици на новини.
В САЩ социалните медийни платформи изпревариха телевизията като източник на новини за първи път тази година.
Доверието в новините остава стабилно за трета поредна година (40% в световен мащаб), въпреки че е с четири процентни пункта по-нисък, отколкото в разгара на пандемията от Covid-19.
Избягването на новините достига най-високата регистрирана някога от доклада за цифрови новини стойност – 40% за втора поредна година – спрямо 29% през 2017 г. (46% от хората в Обединеното кралство казват, че понякога или често избягват новините, 42% – в САЩ).
Около четири от десет (39%) от “избягващите новини” казват, че новината са негативни, 31% казват, че са изморени от количеството на новините, 30% казват, че има твърде много войни и отразяване на конфликти и 29% – че са преситени с политически новини.
Според CNN данните подкрепят “усещането, че традиционните журналистически медии в САЩ са засенчени от онлайн личности и творци”. Потреблението на телевизионните новини (50%), и информирането от новинарските сайтове / приложения (48%) за първи път е изпреварено от новините в социалните медии (54%) за САЩ. Високата употреба на социалните медии за новини и относителната липса на големи доказани медийни марки в САЩ може да е и причината 73% от анкетираните в САЩ да кажат, че са загрижени за способността си да различат вярно и невярно в новините, в сравнение с 46% от анкетираните в Западна Европа.
Предпочитанията към формата на новините варира – в Норвегия четат, в Азия гледат:
Рекорди в Европа:
Най-високи (европейски) нива на доверие: Финландия: 67% от финландците се доверяват на “най-много новини през повечето време”.
Най-голяма част, която желае да плати за новини: 42% от норвежките потребители на новини плащат за онлайн новини, най-високата стойност във всички 48 изследвани пазара.
Най-високо ниво на избягване на новини: Печалният рекорд принадлежи на България: 63%. Ройтерс предполага, че “силно нестабилната политическа среда” на страната допринася за това (и за спадащото доверие в новините).
Най-висок процент потребители на новини от социалните медии: Сърбия: 67% от сърбите използват социалните медии за новини.
Най-ниските нива на доверие: Гърция и Унгария – 22%. Това е най-ниското ниво от всички 48 пазара, включени в доклада. За Гърция “доверието е ниско във всички групи, но дори по-ниско сред по-младите и леви респонденти”.
Ключова роля за предизборния успех на крайнодесните партии в България имат популярни личности и личности от социалните медии и влогъри, чиито канали в YouTube или Patreon насърчават антисистемни, националистически или проруски гледни точки. Забележителни примери са бившият атлет Кирил Кирилов и Мартин Карбовски с 233 000 абонати в YouTube. Други създатели на съдържание с радикални възгледи като Станислав Цанов разпространиха свои собствени антисистемни перспективи, независимо дали за пандемията или войната в Украйна, и те представят все по-силна конкуренция пред традиционните медии в повлияването на обществения дискурс, отбелязва NiemanLab.
Лада Прайс е авторка на частта за България. Потреблението на новини през всички среди спада, като подреждането по дял е онлайн новини от какъвто и да е изочник (74%), телевизионни новини (60%), социални мрежи (57%), преса (10%).
Българската национална телевизия и Българското национално радио остават с най-високо доверие, следвани от двата частни телевизионни канала Nova TV News и BTV News.
В периода януари – април 2025г. агенция Алфа Рисърч реализира изследователски проект на аудиторията на медийните услуги, предоставяни от БНТ и БНР и очакванията за тяхната обществена мисия сред населението на страната. Възложител на проучването е Съвет за електронни медии. Проведени са три вида проучвания: 1) 22 експертни интервюта; 2) 15 фокус групи с активни потребители на програмите на БНТ и БНР; 3) национално представително изследване на аудиторията на обществените медии сред извадка от 1382 души на възраст над 14 години.
Държавните институции нямат право да крият имената на фирмите, които са получили средства от финансирани от бюджета програми, размера на поръчката и как точно е избран конкретният външен изпълнител. Това са част от изводите от решението на съдия Калина Пецова от Административния съд – София-град, по дело срещу Изпълнителна агенция “Медицински надзор” (ИАМН), заведено от Десислава Николова, журналист от “Капитал”, представлявана от адвокат Мария Шаркова, управляващ съдружник в “Шаркова и партньори”, за нарушение на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Важно заключение на съда за прилагането на ЗДОИ, за което пише Капитал.
С жалбата се иска отмяна на решението в частта му, с която се отказва достъп до поисканата информация по Националната програма по насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията 2024 г. – 2028 г. – в частност колко средства са получили външни изпълнители по тази програма и как са избрани външните изпълнители по всеки един от проектите. Изпълнителната агенция Медицински надзор издава отказ, като го мотивира със засягане на третите лица. В решението се изяснява, че в случая има преобладаващ обществен интерес:
Не е налице хипотезата на чл. 31 от ЗДОИ, тъй като заявителката не изисква данни за самите външни изпълнители, а само за проектите, възложени на такива изпълнители, съответното финансиране и начина на избора им. Извън това, дори да беше изискана и поименна информация за външните изпълнители, последните отговарят на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ, тъй като същите са обект на искането само по отношение на дейността им, реализирана посредством средства, финансирани от средства по проект, финансиран от държавна програма, респ. от държавния бюджет. Те са задължени субекти по ЗДОИ и не следва да се иска тяхното съгласие за предоставяне на информацията в този обем. Освен това липсват доказателства за търсене на съгласието им и респ. за отказ. Извън всичко изложено, налице е надделяващ обществен интерес, който не е коментиран в мотивите на органа, както го задължава законът. По изложените съображения, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена. Преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
Панев твърди, че чрез електронното издание на сайта pik.bg и телевизионното излъчване на „ПИК ТВ“ са разпространени обидни квалификации и клеветнически твърдения, приписващи му престъпление, които не отговарят на истината и засягат честта и достойнството му.
За да бъде уважен този иск, трябва да е установен следният фактически състав: 1/противоправно поведение; 2/вреда; 3/причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредата; 4/вина на дееца; 5/противоправното поведение да е проявено при или по повод възложена от ответника работа.
Неблагоприятните факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да бъдат разпространени. В законодателството ни липсва конкретна нормативна уредба за начина, по който тази проверка да бъде извършена. Утвърдено е схващането, че преди да изнесе конкретни фактиу журналистът трябва да получи потвърждение за тях от поне два независими източника. Ако проверката действително е била извършена добросъвестно, се изключва вината на журналиста и неговата отговорност не може да бъде ангажирана за вредите от противоправното поведение. По настоящото дело не бе доказано да е извършена предварително добросъвестна журналистическа проверка на изнесените факти, които опозоряват ищеца, нито бе доказана верността на изнесените твърдения, а тежестта на доказване на тези обстоятелства е върху ответното дружество. Нито един от посочените от ответника източници не съдържа информация, която да потвъждава клеветническите изявления по адрес на ищеца.
Съдът определи размера на обезщетението на 25 000 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Докладът за свободата на медиите обсъжда съответните законодателни и регулаторни действия на ниво ЕС и национално ниво през 2024 г. и картографира основните тенденции и развития в свободата на медиите в 21 държави членки на ЕС, а именно: Белгия, България, Хърватия, Чехия, Естония, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Малта, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция.
Докладът се придружава от подреждане на държавите според степента на свобода. Именно това подреждане е източникът на числа като 112 (за 2021 година), 91 (за 2022 година), 71 (за 2023), 59 (за 2024) и сега 70 (за 2025) – това е мястото на България в подреждането (индекса) на Репортери без граници.
Водещите: отново №1 е Норвегия, отново следват Естония (най-високо от ЕС) и скандинавските страни.
За 2025 разликата е в словореда: Свободата на медиите е крехка и нестабилна в една от най-бедните и корумпирани страни в Европейския съюз. Малкото независими медии в България са подложени на натиск.
Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии влияе негативно върху редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на собствениците им в други регулирани сектори.
Сплашването на журналисти от страна на политици и манипулирането на определени медии за политически цели е обичайна практика в България.
Общата законодателна рамка на страната предвижда минимални стандарти за защита на журналистите в съответствие с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека и съдебната практика на Съда в Страсбург. В същото време корупцията, липсата на независимост и ниската ефективност на съдебната система правят държавата често безсилна по отношение на нарушенията на свободата на печата. Независимите медии и разследващите журналисти често са подложени на SLAPP процедури.
Медиите са почти изцяло зависими от приходите от реклама, която до голяма степен се контролира от държавата. Раздаването на национални и евросредства на медиите от правителството липсва прозрачност, което улеснява партийното разпределение в полза на медиите, които подкрепят правителството.
Постоянните заплахи и физическите нападения срещу журналисти в България – особено по време на предизборни периоди – са основен проблем. Ефектът от това насилие, което засяга особено репортерите извън столицата, се влошава от нивото на безнаказаност за подобни престъпления. Непропорционалното използване на полицейска сила срещу журналисти на масови събития е системен въпрос.
Pуска “екосистема за дезинформация” отделя специално внимание на България в силно концентриран модел на информационни операции, извършвани през мрежата.
От общо изследвани 45 държави интензивността на публикациите поставя България на четвърто място след Молдова, Грузия и Словакия.
Решение от 7 април 2025 г. на Софийския апелативен съд отвърля изцяло предявения от ЗК „Лев инс“ АД срещу „Медиапул“ ООД иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 000 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в злепоставяне в обществото, засягане на доброто име и разрушаване на обществената репутация вследствие клеветнически твърдения в публикация на сайта на ответника със заглавие: „България пак е заплашена да бъде изключена от системата „Зелена карта“ и подзаглавие: „Държавата води преговори с „Лев инс“.
В публикацията е представено изказване на министъра на финансите при обсъждане на въпрос от дневния ред на заседание на МС относно застраховка „Зелена карта“. Преди публично достъпното съдържание на изказването да бъде доведено до знанието на обществеността, е била потърсена гледната точка на ЗК „Лев инс“ АД, като журналистът Цветелина Соколова е изпратила въпроси до изпълнителния директор. Темата с автомобилното застраховане представлява интерес за обществото и е широко отразявана не само от „Медиапул“ ООД, но и от други медии. Самият материал има характер на информационна сводка и отразява изказване на министър.
Според апелативния съд стенограмите от заседания на Министерския съвет са “публичен източник на информация, което освобождава журналистът, автор на материала, от задължението да проверява нейната истинност, стига да е предадена точно и вярно”.
Медиапул посочва, че новото решение отхвърля исканията на Лев Инс на различно основание:
Първата инстанция отхвърли иска на “Лев инс”, като прие, че принципно е допустимо юридическите лица да претендират неимуществени вреди по членове от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), но посочи, че статията на журналиста Цветелина Соколова не съдържа нито клевети, нито обиди.
Втората инстанция отхвърля иска на “Лев инс”, защото намира за правилно становището, че юридическите лица не могат да търпят неимуществени вреди, както и да претендират обезщетение за репарирането им, освен в изрично и изчерпателно посочените в някои специални закони хипотези, които дерогират общите правила на ЗЗД. Намира за недопустимо разширително тълкуване на закона в тази насока.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
През 2024 г. делото на съдия Цариградска срещу ПИК за публикуване на статии с невярна информация, обидни реплики и клеветнически твърдения стигна до Върховния касационен съд (ВКС). ВКС отхвърля довода, че твърденията в статията представляват упражняване на правото на автора да изразява мнение относно дейността на съдията. Дружеството ПИК е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени от клеветнически твърдения и обидни изрази.
Но съдия Цариградска продължава с още един важен правен въпрос, по който ВКС допуска касационно обжалване на решението на СГС в частта, потвърждаваща решението на СРС, с което е отхвърлен искът на съдия Цариградска да бъде осъдено „Пик Нюз“ ЕООД да премахне от сайта с електронен адрес http://www.pik.bg статиите, съдържащи обидни и клеветнически твърдения. Тезата на СРС е, че „гражданският съд няма правомощието да нареди премахването“. Съдия Цариграска поставя въпроса има ли всеки гражданин субективно право на защита срещу противоправно посегателство върху правата му чрез предявяване на иск за премахване на публикувана в електронно медийно издание статия, съдържаща клеветнически твърдения и обиди.
ВКС: Основна гражданскоправна последица от деликта е възникването на задължение за делинквента да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Законът не въвежда ограничения относно начините, по които да бъде осъществено поправянето на вредите.
При непозволено увреждане, изразяващо се в накърняване на честта, достойнството, доброто име чрез публикуване в електронно издание на статия, съдържаща обидни и клеветнически твърдения, „поправянето на вредите“ не би се постигнало само с присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди, защото това не би удовлетворило в пълна степен интереса на увредения да се заличат напълно негативните последици от противоправното поведение на делинквента. Ако статията не бъде свалена от сайта на електронната медия, безпрепятственият достъп до съдържанието й на множество субекти ще продължи, и то неограничено във времето.
По изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори в смисъл, че всеки гражданин, чиято личност е накърнена чрез статия в електронно издание, съдържаща отправени към него обиди и клевети, има право, на основание чл. 45 ЗЗД, да предяви, наред с иска за присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди, и иск за осъждане на собственика на електронното издание да възстанови положението отпреди непозволеното увреждане, като премахне от сайта си статията. Този способ за защита се включва в обхвата на задължението на делинквента за „поправяне на вредите“, предвидено в чл. 45 ЗЗД.
Отменя решението на СГС в частта, в която се потвърждава решение на СРС, в частта, в която се отказва премахване. Осъжда ПИК да премахне от сайта на електронното издание „Информационна агенция ПИК“, собственост на дружеството, с електронен адрес http://www.pik.bg , статиите, съдържащи обидни и клеветнически твърдения.
