Медиапул съобщава:

Застрахователната компания Лев инс загуби на първа инстанция заведеното от нея дело срещу Mediapool заради журналистическа публикация, става ясно от решение на Софийския градски съд (СГС) от 11 януари 2024 г. Рекордният в най-новата история на българската журналистика иск (за 1 милион лева), бе заради статията на Цветелина Соколова от 27 септември 2022 г. “България пак е заплашена да бъде изключена от системата “Зелена карта”.

Искът е отхвърлен изцяло като неоснователен.

Съдът

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 1 000 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в злепоставяне в обществото, засягане на доброто име на ищеца и разрушаване на обществената му репутация вследствие клеветнически твърдения в публикация от 27.09.2022 г. на сайта на ответника със заглавие: „България пак е заплашена да бъде изключена от системата „Зелена карта“ и подзаглавие: „Държавата води преговори с „Лев Инс.“.

ОСЪЖДА Лев Инс да заплати на Медиапул  сумата от 40 000 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Делото отговаря на характеристиките на SLAPP делата – предназначени да цензурират, сплашат и заглушат критиците или подателите на сигнали, като ги натоварват с високи съдебни такси и дълги процедури, без реално убеждение, че имат основание за ефективно спечелване на делото.

 Решението 11-01-2024

“Две сделки – едната имотна, а другата медийна – вписани три дни една след друга в Търговския регистър в края на месец март 2021 г., повдигат въпроса доколко процедурата по закона „Магнитски“ за България е била адекватна.

Смяната на собствеността на две компании, свързвани с Делян Пеевски и контролирани от него дружества, е вписана съответно на 22 и 25 март. Това е само около месец преди Секцията за човешки права и борба срещу корупцията на американската Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC) да одобри вътрешно на 29 април доказателствения меморандум за депутата от ДПС, показват документи от делото „Пеевски срещу Йелън“.

На 2 и 16 март – в рамките на три месеца преди обявяването на санкциите – двама дългогодишни управители на дружества, свързвани с Пеевски, продават огромна част от имотите, които до 2020 г. са били контролирани от депутата, и цялата му медийна собственост в страната.

От сделките не става напълно ясно дали парламентарният лидер на ДПС действително се е разделил с части от империята си или става въпрос за преструктуриране на активи преди санкциите. Както и дали той не е бил предупреден предварително за предстоящите мерки на правителството на САЩ.”

Публикацията е Пеевски – пране с избелване, медията е Клуб Зет, авторът е Димитър Ганев, темата е медийната собственост и трансформациите й, за които е трудно да се каже дали са реални или фиктивни.

Да напомня за ТВ7, една медия, свързвана с политическия проект на Бареков – оказа се, че преди десет години ТВ7 е получила 300 милиона от едно от дружествата на Цветан Василев – ИМЕ.  А ИМЕ е кредитирано от КТБ. А КТБ беше частна банка, концентрираща публичен ресурс от сектори като енергетиката.   Така публичният ресурс е бил трансфериран към ТВ7 и към  останалите – 24, Труд и Стандарт, кредитирани от дружествата на Цветан Василев, които от своя страна са кредитирани от КТБ.

Точно тогава  Валерия Велева пишеше: “Изрично подчертава – не финансира медии чрез банката. Това е в отговор на публикациите, че с парите на държавата финансира частни медии. Вади лични средства, когато види в даден проект потенциал. Развива го и го продава. Прави го от инвеститорска страст.” Видя се колко не финансира. Но Валерия Велева коментира от студиото в БНТ актуална политика.

Не е чудно. Там някъде са и 100-те хиляди долара за члена на борда на ТВ7 Емил Кошлуков с подписа на Цветан Василев – да си купи апартамент в САЩ. Необезпечен преференциален заем. Къде е сега Емил Кошлуков: на позиция, за която законът изисква обществен авторитет и професионално признание. И други от ТВ7 са там. И Валерия Велева гостува. Формират общественото мнение.

Комисията за журналистическа етика прие на 17 декември 2023 г позиция със заглавие Професионалното саморегулиране на медиите не е цензура или автоцензура, а тяхно задължение.

Във връзка с появили се в последните дни твърдения и оценки, че саморегулирането на медиите представлява цензура или автоцензура,  по повод  решение на Програмния съвет на Българското национално радио да препоръча на ръководството на програма “Хоризонт” да не излъчва интервюто с руския посланик в България Н.Пр. Елеонора Митрофанова в предаването “Политически НЕкоректно” заради неспазване на журналистическите стандарти, Комисията за журналистическа етика смята за уместно да напомни:

1. Професионалното саморегулиране на медиите не е цензура, а тяхно задължение, което представлява неделима част от усилията за поддържане на журналистическата етика.
2. Професионалното саморегулиране на медиите не е проява на автоцензура, а тяхно задължение. Пред приемане е регламент на ЕС, в който се подчертава, че  стабилното, приобщаващо и широко признато съвместно регулиране и саморегулиране на медиите представлява ефективна гаранция за качеството и професионализма на медийните услуги.
3. Етичният кодекс на българските медии не съдържа пречка медиите да отразяват позициите на посланици, когато това е необходимо  за пълно и безпристрастно информиране на аудиторията. Във всички случаи, ако се вземе решение за интервю,  от съществено значение е критичната функция на журналистиката.
4. Редакционният процес изисква рутинно прилагане на етични стандарти още от планирането на предаванията. Късната преценка за съответствието с етичните стандарти създава пространство за външна намеса и последващи предположения, че решенията за редакционното съдържание се  вземат не по силата на професионалното саморегулиране, а под политически натиск – което несъмнено представлява  цензура. Ето защо Комисията препоръчва системно прилагане на етичните стандарти с цел  независимост и безпристрастност на редакционния процес и качествена   журналистика.

Факти

В четвъртък, на 14 декември, в профила на Петър Волгин, водещ на съботната емисия на Политически Некоректно по БНР, програма Хоризонт, се появява информация, че в следващото предаване ще гостува посланичката на Руската федерация. Оповестени са и темите – Паметникът на Съветската армия, Лукойл, войната в Украйна, положението в Русия, българо-руските отношения. Четем, че информацията е известна в редакцията от началото на седмицата. Фотограф на 24 часа в петък вижда Митрофанова да излиза от сградата на БНР и така става ясно, че участието й ще е на запис.

В петък има много реакции от граждани, журналисти, политици – измежду които две реакции имат най-голям отзвук – на Украйна, адресирана до Народното събрание и настояваща за действия срещу пропагандата в БНР, и на Дилян Пеевски, председател на ПГ на ДПС. Текстът на Пеевски на сайта на ДПС е с голяма снимка и заглавие Недопустимо е БНР да стане съучастник в руската хибридна война. В него се казва, че Пеевски ”изразява голямата си тревога от анонса за предстоящо гостуване на руския посланик в ефира на една от най-влиятелните обществени медии – БНР, настоява СЕМ и другите регулаторни органи  да се самосезират, за да не се допусне подобна провокация в национален ефир и да се преустановят всички рискове, свързани с употребата на обществената медия за пропагандни антиевропейски и антидемократични  цели.”

Свикан е Програмният съвет на БНР на заседание в деня на предаването, събота, 16 декември – и решението на съвета е да препоръча програма “Хоризонт” да не излъчи интервюто с г-жа Митрофанова в предаването “Политически НЕкоректно” на 16 декември. Според съобщение на сайта на БНР ”решението е взето в съответствие с приетите правила за редакционната дейност в БНР и професионалните стандарти, в съответствие с обществения интерес, законовата рамка и Етичния кодекс на българските медии. Програмният съвет, който включва директорите на националните, регионалните и дигиталните програми, е основният орган за саморегулация на медийното съдържание и се произнася за спазването на редакционните стандарти. 

Според него, при реализирането на интервюто с посланик Митрофанова са нарушени чл. 5 от Етичния кодекс и точки 7.3, 8.1 и глава 13 от редакционните стандарти, които изискват интервютата да бъдат безпристрастни, да не изглеждат благосклонни към позицията на събеседника и регламентират принципите при отразяване на военни действия и позиции на враждуващи страни. Затова, на основание т. 13.1 от Редакционните стандарти на БНР, Програмният съвет препоръча на ръководството на програма “Хоризонт” интервюто да не бъде излъчено в ефир.”

Важно за разказа е, че решението е взето почти единодушно от целия състав на Програмния съвет.

В предаването в събота по обед председателката на СЕМ Соня Момчилова ”допуска, че вероятно е зачестила тази страховита, зловеща диагноза на автоцензура“.

Председателката на Обществения съвет Милена Димитрова пише в профила си във фейсбук: “Като председател на Обществения съвет на БНР, от името и на членовете му изразявам недоумение, огорчение и несъгласие с решението на Програмния съвет на БНР да цензурира интервюто на Петър Волгин с посланик Митрофанова и по този начин да окастря свободата на словото”.

Журналисти, политици и граждани също се произнасят по казуса, оценявайки противоречиво действията на БНР. Широко се разпространява предположението, че действията на Програмния съвет са предизвикани от политика Пеевски, това твърди и самият Волгин още по време на предаването си, като е цитиран да го твърди и в социалните мрежи. БНР забеляза проблема “Волгин” след напомняне от Пеевски, пише Свободна Европа.

Позицията на КЖЕ

Позицията на Комисията по журналистическа етика е провокирана, между другото, от оценките на двете посочени по-горе председателки, които заемат важни институционални позиции. Не е изненада, за цензура говори и Волгин.

Ноторен факт е, че не всяка намеса в свободата на изразяване е цензура.

Ноторен факт е, че професионалното саморегулиране не е проява нито на цензура, нито на “зловеща диагноза за автоцензура.”

КЖЕ не за първи път обсъжда съответствието на Политически некоректно със стандартите на Етичния кодекс на българските медии. В някои случаи не се констатира нарушение, в други – вж решение от 27 април 2022 и от 16 май 2023 Комисията обръща внимание върху проблеми в предаването от етична гледна точка. В първия случай Програмният съвет на БНР също констатира нарушение. - и в този смисъл новото решение на Програмния съвет не е уникално.

Ето две от правилата (чл.7.3 от редакционните стандарти и чл.5 от Етичния кодекс на БНР), които според решението на Програмния съвет на БНР са нарушени.

Малко хора са ги чели, а това е един от случаите, в които етичните аспекти на редакционния процес са добре, обмислено и обстоятелствено уредени в правила.

До-евроатлантическия период на Дилян Пеевски

По съображения за пълнота се налага да се каже експлицитно, че медийната среда, отличаваща се с драматична разделеност на медийния сектор и загърбване на стандартите за независимост и качество на журналистиката, е конструирана с водещото участие на магистрата с нула дела - и медиен магнат “без медии“ - “ощетен от фалита на КТБ“ - и собственик на вече несъществуващата Лафка (“Цигари и вестници на всеки ъгъл”!) Дилян Пеевски. Втори медиен съюз, наливане на средства от КТБ - в последна сметка и публични средства, акумулирани в КТБ – в не-медиите му, контрол върху разпространението на печатните издания, скрита собственост, черни кампании, теми -табу в българските медии, и кадруване, много кадруване – това е траекторията на човека от Магнитски, който днес настоява да се спре употребата на обществената медия за пропагандни антиевропейски и антидемократични цели. 

вж също Позиция на АЕЖ

Борис Митов, Свободна Европа: Митрофанова или Волгин е проблемът