Tag Archives: BG Media

Мониторинг за медиен плурализъм в ЕС: публикуван е новият доклад #MPM2025 (данни 2024 г.)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания от 2014 г. Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, а също Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция. Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови ( законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални. На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък (0-33%), среден (34-66%) или висок риск (67-100%) – зелена-жълта-червена зона.

Общият доклад за ЕС е изготвен от екип на Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода към EUI – Флоренция със съдействието на национални екипи. Докладът за България е изготвен от Орлин Спасов, Николета Даскалова, Нели Огнянова.

Доклад MPM2025 представя картината за 2024 година.

Към общия доклад и индикаторите

Докладът за България – в две от групите индикатори има висок риск, в другите две групи – среден риск. Конкретните индикатори могат да бъдат разгледани тук.

Bulgaria 2025 (9.38 MB)

Лена Бориславова v Слави-style: според съда няма сатира, а превратно упражняване на свободата на изразяване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

По телевизия Седем-осми на Слави Трифонов след коментар на актуалната политическа ситуация и опитите на политическа партия „Продължаваме промяната” да сформира правителство е излъчена Песен за Лена. Широко разгласена е от други интернет потребители, превръщайки се в сензация в обществото, с което обидните и вулгарни изрази, съдържащи се в песента, стават достояние на широк кръг от хора, много приятели, познати, симпатизанти, съмишленици, гласоподаватели на ищцата и на широката общественост. Впоследствие е публикувана и отразена в редица интернет издания”, пише в съдебното решение по делото, заведено от Лена Бориславова срещу телевизията на Слави Трифонов.

Защитата: Това е политическа сатира, политическа критика и сатира, засегнатата е публична личност и дори да има „оправдано очакване” за липса на намеса в личната й сфера, когато става въпрос за обществен интерес, той ще има приоритет пред правото й на личен живот.

Фактически това е спорът, отнесен пред съда: попада ли вулгарното отношение към публична личност в защитеното слово.

СГС в решение 3762/ 16 юни 2025: Не.

Какво казва съдът в решението:

От съдържанието на процесното телевизионно предаване е видно, че в него основен акцент пада върху евентуалната възможност за съставяне на редовно правителство и участието на различни политици в него, като всеки един от тях, особено К.Н. и Д. А., са коментирани иронично и са ползвани шеги, свързани с техния личен живот и физическа форма, нямащи нищо общо с дейността им като политици.

Показани са кадри са с музикален чалга съпровод и текст, но по такъв начин, че я коментират унизително, недобронамерено, подигравателно и обидно в лично качество, а не като политик. В процесната песен, обаче, липсва посочване на обществен проблем, за да се приеме, че ищцата е коментирана с оглед дейността й като политик от най-високо ниво.

Следва да се вземе предвид съдебната практика обективирана в решение № 484 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2009 г., III г. о., ГК, според която “Признатото и гарантирано в чл. 39, ал. 1 от Конституцията право на мнение се упражнява надлежно и не е налице елемент на противоправност при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягаща конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага връзка с оглед неговия пост, дейност или занятие по поставения обществен въпрос, освен ако не се касае за превратно упражняване на право, а свободата на мнение бива използвана, за да се вреди на доброто име“.

Настоящият съдебен състав приема, че процесната песен надхвърля границите на допустимата критика към ищцата, която по време на излъчването й е политик. Разпространението чрез процесната песен на лични обиди спрямо ищцата и нейното публично унижение не допринася за
публичен дебат по наболели теми, независимо дали чрез средствата на иронията и сатирата или по друг начин. Подобни интерперетации на злободневните политически събития принизява нивото на дебата по обществено значими проблеми до отправяне на лични нападки и обиди. В предаването и други политици са представени по обиден начин, се казва в решението.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд.

За голямо съжаление този чалга-style с елементи на вулгарност и агресия се пренесе от медиите в политиката и обществения живот и се опитва да се нормализира.

ПДИ: Състоянието на достъпа до информация в България 2024

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Програма Достъп до информация (ПДИ) представя двадесет и петия годишен доклад за състоянието на достъпа до информация в България за 2024 г.

Докладът започва с препоръки на ПДИ относно подобряване на достъпа до обществена информация в България.

По отношение на законодателството за достъп до обществена информацияи приложението му:

  • Присъединяване към Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи.
  • Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) да се запази в съответствие с Конституцията и международните стандарти. Достъпът следва да се отнася до всяка информация, съхранявана от всички органи на публичната власт. Ограничения са допустими само по изключение, с цел защита на конкуриращо право или легитимен интерес от увреждане, ако не надделява общественият интерес от достъпа.
  • Проектите за нормативни актове, дейността на работни групи и становищата по изготвянето и обсъждането им, официалните и неофициални заседания и срещите с участието на държавни органи и държавни служители следва да бъдат общодостъпна информация. Общественият интерес от прозрачност на управлението и избягване на възможни невидими влияния върху процеса на вземане на решения винаги да надделява  („управление на слънчева светлина“).
  • Kонтрол на решенията по ЗДОИ, така че да се избегне формирането на противоречива, нееднаква или неясна съдебна практика.
  • Секциите „Достъп до информация“ в интернет страниците на институциите да се поддържат според изискванията на ЗДОИ и да улесняват търсещите информация.
  • Обученията на администрацията да се фокусират върху надделяващия обществен интерес, съдържанието на секциите „Достъп до информация“ с разяснителна информация за упражняване на правото и работата с електронни заявления.
  • Институциите да публикуват в интернет страниците си консолидирани версии на издадените от тях изменени и допълнени нормативни и общи административни актове. 

Пълният текст на доклада и приложенията към него са публикувани на страницата на ПДИ в интернет.  

Article 19: Global Expression Report 2025

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Докладът на правозащитната организация Article 19, Global Expression Report (GxR), е ежегоден поглед към медийната свобода в 161 държави.

Всяка държава получава оценка от 0 100 и попада в една от следните пет категории: свободна (над 80), слабо ограничена, ограничена, силно ограничена или в криза.

Анализират се три характеристики на медийната свобода (събират се данни за 25 индикатора, методологията е представена тук):

1. Свобода от медийната автоцензура

2. Свобода от тормоз над журналисти

3. Свобода от правителствена цензура

България е на 42 място със 76 точки преди Словакия, Хърватия, Румъния и Унгария (от ЕС), но продължава да остава във втората категория (слаби ограничения на свободата на изразяване).

Класацията се оглавява от Дания, Швейцария, Швеция, Естония, Норвегия.

Reuters Institute Digital News Report 2025. Рекорд за България, печален.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известен поредният доклад за цифровите новини на Института Ройтерс.

Използването на AI за новини е само в отделни случаи, но този дял бързо нараства, установява докладът за цифрови новини, разглеждащ тенденциите в новините за 2025 г.

Докладът, изготвен от Института за изследване на журналистиката на Ройтерс, също така подчертава нарастващия възход на алтернативна медийна екосистема, водена от Youtubers, Tiktokers и подкастъри – съответно и заплахата, която това представлява за традиционните доставчици на новини.

В САЩ социалните медийни платформи изпревариха телевизията като източник на новини за първи път тази година.

Доверието в новините остава стабилно за трета поредна година (40% в световен мащаб), въпреки че е с четири процентни пункта по-нисък, отколкото в разгара на пандемията от Covid-19.

Избягването на новините достига най-високата регистрирана някога от доклада за цифрови новини стойност – 40% за втора поредна година – спрямо 29% през 2017 г. (46% от хората в Обединеното кралство казват, че понякога или често избягват новините, 42% – в САЩ).

Около четири от десет (39%) от “избягващите новини” казват, че новината са негативни, 31% казват, че са изморени от количеството на новините, 30% казват, че има твърде много войни и отразяване на конфликти и 29% – че са преситени с политически новини.

Според CNN данните подкрепят “усещането, че традиционните журналистически медии в САЩ са засенчени от онлайн личности и творци”. Потреблението на телевизионните новини (50%), и информирането от новинарските сайтове / приложения (48%) за първи път е изпреварено от новините в социалните медии (54%) за САЩ. Високата употреба на социалните медии за новини и относителната липса на големи доказани медийни марки в САЩ може да е и причината 73% от анкетираните в САЩ да кажат, че са загрижени за способността си да различат вярно и невярно в новините, в сравнение с 46% от анкетираните в Западна Европа.

Предпочитанията към формата на новините варира – в Норвегия четат, в Азия гледат:

Рекорди в Европа:

  • Най-високи (европейски) нива на доверие: Финландия: 67% от финландците се доверяват на “най-много новини през повечето време”.
  • Най-голяма част, която желае да плати за новини:   42% от норвежките потребители на новини плащат за онлайн новини, най-високата стойност във всички 48 изследвани пазара.
  • Най-високо ниво на избягване на новини: Печалният рекорд принадлежи на България:  63%.  Ройтерс  предполага, че “силно нестабилната политическа среда” на страната допринася за това (и за спадащото доверие в новините).
  • Най-висок процент потребители  на новини от социалните медии: Сърбия:  67% от сърбите използват социалните медии за новини.
  • Най-ниските нива на доверие: Гърция и Унгария –  22%. Това е най-ниското ниво от всички 48 пазара, включени в доклада. За Гърция “доверието е ниско във всички групи, но дори по-ниско сред по-младите и леви респонденти”.

Ключова роля за предизборния успех на крайнодесните партии в България имат популярни личности и личности от социалните медии и влогъри, чиито канали в YouTube или Patreon насърчават антисистемни, националистически или проруски гледни точки. Забележителни примери са бившият атлет Кирил Кирилов и Мартин Карбовски с 233 000 абонати в YouTube. Други създатели на съдържание с радикални възгледи като Станислав Цанов разпространиха свои собствени антисистемни перспективи, независимо дали за пандемията или войната в Украйна, и те представят все по-силна конкуренция пред традиционните медии в повлияването на обществения дискурс, отбелязва NiemanLab.

Лада Прайс е авторка на частта за България. Потреблението на новини през всички среди спада, като подреждането по дял е онлайн новини от какъвто и да е изочник (74%), телевизионни новини (60%), социални мрежи (57%), преса (10%).

Българската национална телевизия и Българското национално радио остават с най-високо доверие, следвани от двата частни телевизионни канала Nova TV News и BTV News.

Национално представително проучване “Изследване на аудиторията на медийните услуги на БНР и БНТ”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В периода януари – април 2025г. агенция Алфа Рисърч реализира изследователски проект на аудиторията на медийните услуги, предоставяни от БНТ и БНР и очакванията за тяхната обществена мисия сред населението на страната. Възложител на проучването е Съвет за електронни медии. Проведени са три вида проучвания: 1) 22 експертни интервюта; 2) 15 фокус групи с активни потребители на програмите на БНТ и БНР; 3) национално представително изследване на аудиторията на обществените медии сред извадка от 1382 души на възраст над 14 години.

Резултатите и запис от представянето са на сайта на СЕМ.

Достъп до информация: прозрачност за разходването на публични средства

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Държавните институции нямат право да крият имената на фирмите, които са получили средства от финансирани от бюджета програми, размера на поръчката и как точно е избран конкретният външен изпълнител. Това са част от изводите от решението на съдия Калина Пецова от Административния съд – София-град, по дело срещу Изпълнителна агенция “Медицински надзор” (ИАМН), заведено от Десислава Николова, журналист от “Капитал”, представлявана от адвокат Мария Шаркова, управляващ съдружник в “Шаркова и партньори”, за нарушение на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Важно заключение на съда за прилагането на ЗДОИ, за което пише Капитал.

С жалбата се иска отмяна на решението в частта му, с която се отказва достъп до поисканата информация по Националната програма по насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията 2024 г. – 2028 г. – в частност колко средства са получили външни изпълнители по тази програма и как са избрани външните изпълнители по всеки един от проектите. Изпълнителната агенция Медицински надзор издава отказ, като го мотивира със засягане на третите лица. В решението се изяснява, че в случая има преобладаващ обществен интерес:

Не е налице хипотезата на чл. 31 от ЗДОИ, тъй като заявителката не изисква данни за самите външни изпълнители, а само за проектите, възложени на такива изпълнители, съответното финансиране и начина на избора им. Извън това, дори да беше изискана и поименна информация за външните изпълнители, последните отговарят на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ, тъй като същите са обект на искането само по отношение на дейността им, реализирана посредством средства, финансирани от средства по проект, финансиран от държавна програма, респ. от държавния бюджет. Те са задължени субекти по ЗДОИ и не следва да се иска тяхното съгласие за предоставяне на информацията в този обем. Освен това липсват доказателства за търсене на съгласието им и респ. за отказ. Извън всичко изложено, налице е надделяващ обществен интерес, който не е коментиран в мотивите на органа, както го задължава законът. По изложените съображения, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена. Преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

Решение АССГ ЗДОИ 2025

Владислав Панев печели дело срещу ПИК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 2 май 2025 стана известно решението на СГС по делото на Владислав Панев, Зелено движение, срещу „Пик Нюз“ ЕООД по иск с правно основание чл.49, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Панев твърди, че чрез електронното издание на сайта pik.bg и телевизионното излъчване на „ПИК ТВ“ са разпространени обидни квалификации и клеветнически твърдения, приписващи му престъпление, които не отговарят на истината и засягат честта и достойнството му.

За да бъде уважен този иск, трябва да е установен следният фактически състав: 1/противоправно поведение; 2/вреда; 3/причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредата; 4/вина на дееца; 5/противоправното поведение да е проявено при или по повод възложена от ответника работа.

Неблагоприятните факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да бъдат разпространени. В законодателството ни липсва конкретна нормативна уредба за начина, по който тази проверка да бъде извършена. Утвърдено е схващането, че преди да изнесе конкретни фактиу журналистът трябва да получи потвърждение за тях от поне два независими източника. Ако проверката действително е била извършена добросъвестно, се изключва вината на журналиста и неговата отговорност не може да бъде ангажирана за вредите от противоправното поведение.
По настоящото дело не бе доказано да е извършена предварително добросъвестна журналистическа проверка на изнесените факти, които опозоряват ищеца, нито бе доказана
верността на изнесените твърдения, а тежестта на доказване на тези обстоятелства е върху
ответното дружество. Нито един от посочените от ответника източници не съдържа информация, която да потвъждава клеветническите изявления по адрес на ищеца.

Съдът определи размера на обезщетението на 25 000 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Доклад за свободата на медиите на Liberties с участието на БХК за България

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Докладът за свободата на медиите обсъжда съответните законодателни и регулаторни действия на ниво ЕС и национално ниво през 2024 г. и картографира основните тенденции и развития в свободата на медиите в 21 държави членки на ЕС, а именно: Белгия, България, Хърватия, Чехия, Естония, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Малта, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция.

RSF INDEX 2025 | 70 (-11)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известен годишният доклад 2025 на Репортери без граници.

Докладът се придружава от подреждане на държавите според  степента на свобода. Именно това подреждане е източникът на числа като 112 (за 2021 година), 91 (за 2022 година), 71 (за 2023), 59 (за 2024)  и сега 70 (за 2025) – това е мястото на България  в подреждането (индекса) на Репортери без граници.

Водещите: отново №1 е Норвегия, отново следват Естония (най-високо от ЕС) и скандинавските страни.

България е класирана с 11 позиции надолу след три години ръст и вече заема 70-то място. В рамките на ЕС България е назад, но новите последни в ЕС са Кипър и Гърция, дори Унгария – този образец за новия авторитаризъм в медиите – е пред България, макар и само с две места.

Оценката на Репортери без граници   за 2024 започва със следното –  станало традиционно  – твърдение: Свободата на медиите в една от най-бедните и най-корумпирани държави в Европейския съюз е крехка и нестабилна.

За 2025 разликата е в словореда: Свободата на медиите е крехка и нестабилна в една от най-бедните и корумпирани страни в Европейския съюз. Малкото независими медии в България са подложени на натиск.

Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии влияе негативно върху редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на собствениците им в други регулирани сектори.

Сплашването на журналисти от страна на политици и манипулирането на определени медии за политически цели е обичайна практика в България.

Общата законодателна рамка на страната предвижда минимални стандарти за защита на журналистите в съответствие с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека и съдебната практика на Съда в Страсбург. В същото време корупцията, липсата на независимост и ниската ефективност на съдебната система правят държавата често безсилна по отношение на нарушенията на свободата на печата. Независимите медии и разследващите журналисти често са подложени на SLAPP процедури.

Медиите са почти изцяло зависими от приходите от реклама, която до голяма степен се контролира от държавата. Раздаването на национални и евросредства на медиите от правителството липсва прозрачност, което улеснява партийното разпределение в полза на медиите, които подкрепят правителството.

Постоянните заплахи и физическите нападения срещу журналисти в България – особено по време на предизборни периоди – са основен проблем. Ефектът от това насилие, което засяга особено репортерите извън столицата, се влошава от нивото на безнаказаност за подобни престъпления. Непропорционалното използване на полицейска сила срещу журналисти на масови събития е системен въпрос.