Pуска “екосистема за дезинформация” отделя специално внимание на България в силно концентриран модел на информационни операции, извършвани през мрежата.
От общо изследвани 45 държави интензивността на публикациите поставя България на четвърто място след Молдова, Грузия и Словакия.
Решение от 7 април 2025 г. на Софийския апелативен съд отвърля изцяло предявения от ЗК „Лев инс“ АД срещу „Медиапул“ ООД иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 000 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в злепоставяне в обществото, засягане на доброто име и разрушаване на обществената репутация вследствие клеветнически твърдения в публикация на сайта на ответника със заглавие: „България пак е заплашена да бъде изключена от системата „Зелена карта“ и подзаглавие: „Държавата води преговори с „Лев инс“.
В публикацията е представено изказване на министъра на финансите при обсъждане на въпрос от дневния ред на заседание на МС относно застраховка „Зелена карта“. Преди публично достъпното съдържание на изказването да бъде доведено до знанието на обществеността, е била потърсена гледната точка на ЗК „Лев инс“ АД, като журналистът Цветелина Соколова е изпратила въпроси до изпълнителния директор. Темата с автомобилното застраховане представлява интерес за обществото и е широко отразявана не само от „Медиапул“ ООД, но и от други медии. Самият материал има характер на информационна сводка и отразява изказване на министър.
Според апелативния съд стенограмите от заседания на Министерския съвет са “публичен източник на информация, което освобождава журналистът, автор на материала, от задължението да проверява нейната истинност, стига да е предадена точно и вярно”.
Медиапул посочва, че новото решение отхвърля исканията на Лев Инс на различно основание:
Първата инстанция отхвърли иска на “Лев инс”, като прие, че принципно е допустимо юридическите лица да претендират неимуществени вреди по членове от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), но посочи, че статията на журналиста Цветелина Соколова не съдържа нито клевети, нито обиди.
Втората инстанция отхвърля иска на “Лев инс”, защото намира за правилно становището, че юридическите лица не могат да търпят неимуществени вреди, както и да претендират обезщетение за репарирането им, освен в изрично и изчерпателно посочените в някои специални закони хипотези, които дерогират общите правила на ЗЗД. Намира за недопустимо разширително тълкуване на закона в тази насока.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
През 2024 г. делото на съдия Цариградска срещу ПИК за публикуване на статии с невярна информация, обидни реплики и клеветнически твърдения стигна до Върховния касационен съд (ВКС). ВКС отхвърля довода, че твърденията в статията представляват упражняване на правото на автора да изразява мнение относно дейността на съдията. Дружеството ПИК е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени от клеветнически твърдения и обидни изрази.
Но съдия Цариградска продължава с още един важен правен въпрос, по който ВКС допуска касационно обжалване на решението на СГС в частта, потвърждаваща решението на СРС, с което е отхвърлен искът на съдия Цариградска да бъде осъдено „Пик Нюз“ ЕООД да премахне от сайта с електронен адрес http://www.pik.bg статиите, съдържащи обидни и клеветнически твърдения. Тезата на СРС е, че „гражданският съд няма правомощието да нареди премахването“. Съдия Цариграска поставя въпроса има ли всеки гражданин субективно право на защита срещу противоправно посегателство върху правата му чрез предявяване на иск за премахване на публикувана в електронно медийно издание статия, съдържаща клеветнически твърдения и обиди.
ВКС: Основна гражданскоправна последица от деликта е възникването на задължение за делинквента да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Законът не въвежда ограничения относно начините, по които да бъде осъществено поправянето на вредите.
При непозволено увреждане, изразяващо се в накърняване на честта, достойнството, доброто име чрез публикуване в електронно издание на статия, съдържаща обидни и клеветнически твърдения, „поправянето на вредите“ не би се постигнало само с присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди, защото това не би удовлетворило в пълна степен интереса на увредения да се заличат напълно негативните последици от противоправното поведение на делинквента. Ако статията не бъде свалена от сайта на електронната медия, безпрепятственият достъп до съдържанието й на множество субекти ще продължи, и то неограничено във времето.
По изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори в смисъл, че всеки гражданин, чиято личност е накърнена чрез статия в електронно издание, съдържаща отправени към него обиди и клевети, има право, на основание чл. 45 ЗЗД, да предяви, наред с иска за присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди, и иск за осъждане на собственика на електронното издание да възстанови положението отпреди непозволеното увреждане, като премахне от сайта си статията. Този способ за защита се включва в обхвата на задължението на делинквента за „поправяне на вредите“, предвидено в чл. 45 ЗЗД.
Отменя решението на СГС в частта, в която се потвърждава решение на СРС, в частта, в която се отказва премахване. Осъжда ПИК да премахне от сайта на електронното издание „Информационна агенция ПИК“, собственост на дружеството, с електронен адрес http://www.pik.bg , статиите, съдържащи обидни и клеветнически твърдения.
Опитвам се да възстановя какво е станало с честотите на Радио Свободна Европа.
Свободна Европа беше първата лицензирана по ЗРТ (1998) медия в България през 1999 година. С ентусиазъм и желание – като обществено информационно радио, със съответна далекосъобщителна лицензия, за София-град, Пловдив, Варна, Бургас, Видин, Плевен, Стара Загора, Хасково и Велико Търново. На същите честоти в друг времеви слот, тъй като Свободна Европа нямаше 24-часова програма, се разпространяваше и Класик FM.
През 2003 г. американският конгрeс реши да прекрати финансирането на 10-те езикови редакции на държавите, които ще бъдат приети в НАТО през 2004 г. От 2004 г. Радио Свободна Европа прекратява излъчването си на български език, като освободените й честоти бяха естествен предмет на интерес. През 2019 Свободна Европа се върна в България като мултимедийна платформа – вж Иван Бедров: “Свободна Европа” работи там, където се усеща дефицит на качествена информация 21 януари 2019 .
Каква беше съдбата на честотите, дадени през 1999 на Радио Свободна Европа?
На 4 септември 2006 г. на мястото на програма Радио Нова Европа се появява новата програма Z-Rock. Медийният регулатор разрешава промяната в лицензията. Разрешението на СЕМ е атакувано неуспешно в съда. Честотите на Радио Свободна Европа, получени от Фондация Нова Европа, се ползват от програмата Z-Rock. Понеже Z-Rock е 24-часова, програмата Classic FM от 5 септември 2006 намира нов дом – започва да се разпространява заедно с програмата Радио Алма Матер на университетските честоти за София по договор с университета.
Васил Димитров става управител в радиогрупата на БТВ и така- до 2017, когато е освободен. Изглежда, че Васил Димитров напуска БТВ Радио Груп заедно със Z-Rock – защото програма Z-Rock излиза извън БТВ Груп. БТВ публикува текст, в който твърди, че е подложена на натиск, споменава се Фондация Радио Нова Европа – но все пак продължава онлайн разпространение на своя програма със същото наименование – и България се оказва с две програми Z-Rock.
Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) представя доклад „Пропаганда и дезинформация срещу Европейския съюз и европейските институции в българските медии онлайн (01.01.2024 – 31.12.2024 г.), създаден в рамките на инициативата „Европа срещу антидемократичната пропаганда“.
Пълна версия на доклада със свободен достъп се намира на страницата на ФХСИ тук.
КЗК разреши сделката Юнайтед Груп България/Булсатком точно преди година. Към решението на КЗК е приложено особено мнение на Димитър Кюмюрджиев, заместник – председател на КЗК, според което в резултат на планираната концентрация ще са налице негативни ефекти в конкурентната среда на съответния продуктов и географски пазари, защото ще се създаде предприятие с господстващо положение на пазара по смисъла на чл.20 от ЗЗК.
Делото пред ВАС е образувано по четири касационни жалби, подадени от „А1 България“; „Цетин България“ ЕАД; „Йеттел България“ ЕАД и „БТВ Медия Груп“ ЕАД. Поддържа се, че КЗК е следвало да забрани планираната концентрация, тъй като участниците в нея не са представили мерки за запазване на ефективната конкуренция и ограничаване на отрицателното й въздействие върху засегнатия пазар.
Според ВАС – по доклад на съдия Таня Дамянова – оплакването, поддържано от всички касатори, че при разглеждане на делото и постановяване на решението си съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, е неоснователно. Следва да се приемат за правилни и обосновани изводите на КЗК, споделени и от АССО, че процесната сделка не би довела до съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция на съответните пазари. Тъй като оспореното първоинстанционно решение не страда от пороците, посочени в касационните жалби, а е валидно, допустимо и правилно, то следва да бъде оставено в сила. Решението не подлежи на обжалване. По-рано съдът е потвърдил и допуснатото незабавно изпълнение.
Стана известно Решение на СГС № 783/ 07.02.2025 г.
Предмет на делото са предявените от Десислава Радева срещу „Пик Нюз“ ЕООД, ЕИК 202235999 в качеството му на доставчик на медийни услуги чрез интернет страницата с домейн http://www.pik.bg искове с правно основания чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати на ищцата обезщетения за претърпените от нея вследствие на 23 клеветнически и обидни публикации в сайта http://www.pik.bg неимуществени вреди, като точно преди година, на 14 февруари 2024 г., са посочени конкретните обидни, позорни, уронващи честта и достойнството думи и изрази, причинили неимуществените вреди във всяка статия, като се претендира между 1000 и 50000 лв за отделните публикации.
Съдът изяснява, че издателят на печатно произведение чрез своите длъжностни лица носи отговорност за верността на изнесената информация, както и че тя е резултат на добросъвестно журналистическо разследване. Издателят на печатно произведение чрез своите длъжностни лица отговаря за верността на изнесената информация и в случай на поместване на писма на читатели. Дали авторът на публикацията се намира в трудовоправни или гражданскоправни отношения с издателя или е свободно практикуващ журналист или гражданин е без значение за отговорността на издателя по чл. 49 ЗЗД. Издателят на печатното произведение, респ. електронно такова, определя характера и съдържанието на публикуваните материали, има качеството на възложител на работа и носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Издателят на печатно произведение носи отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител на друго лице на работата по съставяне на печатни материали, за вредите, причинени при изпълнението на тази работа.
Има заключение на вещо лице от езиковедска гледна точка – Радева е определена като нахална, нагла, самохвална, властна и деспотична, жестока, безпощадна и немилостива, проста, невъзпитана, безсрамна, цинична и претенциозна, своеволна и като човек, който се афектира; притежава комплекси, лош вкус, синдром на „криворазбраната цивилизация“, няма достатъчно лични качества, върши редица неморални действия – безобразия, интриги, скандали, инициира фабрика за фалшиви новини, злоупотребява със служебното положение на съпруга си, причинила е развалянето, раздялата на бившето семейство на сегашния си мъж, била е в афери /в съмнителни отношения/ с политици, използва протекции и връзкарство.
Съдът обявява, че ще се занимава с преценка на баланса между правото на защита на честта и доброто име по чл. 32 КРБ и свободата на средствата за масова информация, гарантирана в чл. 40, ал. 1 КРБ. За целта съдът взема предвид:
ролята на пресата на „публичен блюстител”;
следва да се прави разлика между частно лице и лице, действащо в публичен контекст -публичните фигури, по отношение на които границите на допустимата критика са по-широки;
да се разграничава и съобщаването на факти, които са годни да допринесат за дебат в едно демократично общество и за такива, които целят да накърнят репутацията на едно лице;
начинът, по който е получена информацията и нейната достоверност;
начинът на представяне на засегнатото лице в публикацията;
дали използваните думи и изрази са обидни или клеветнически;
дали публикуваните думи и изрази не представляват оценки и мнения.
На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, във връзка с които може да бъде ангажирана отговорността само ако са неверни и позорят адресата. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността само ако представляват обида.
Съдът обсъжда посочените публикации и присъжда общо сумата 25 500 лева и законна лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Част от мотивите – компрометира се демокрацията, руши се държавата в частен интерес. Като овладени области чрез инфилтрирани лица се посочват администрацията, съдебната власт, университетите, медиите.
Проектът за решение получи 62 гласа “за” (1 от ГЕРБ, 29 от “Ново начало”, 5 от БСП, 16 от ИТН и 11 от МЕЧ), 74 “против” (25 от ГЕРБ, 30 от ПП-ДБ и 19 от ДПС-Доган) и 43 “въздържал се” (36 от ГЕРБ и 7 от БСП). “Възраждане” напусна, като по този начин допринесе за отхвърлянето на законопроекта. Обявеният мотив беше липсата на подкрепа за техния законопроект за чуждестранните агенти.
Скоро след това Пеевски е обявил, че отново ще внесе решение анти-Сорос и ще освободи България от соросите.
Паралелно Костадинов е обявил, че “още днес внася” в Народното събрание проект на решение за създаване на временна комисия, която да разследва дейността на чужди фондации- посочени са “Отворено общество“, Институт “Отворено общество”, фондациите “Америка за България“, “Ханс Зайдел“, “Конрад Аденауер“, Норвежкия фонд и др. подобни организации. По думите на Костадинов през последните 30 години те са създали “мрежа от структури, които буквално паразитират върху гражданското общество и върху медийния сектор и имат своята откровена и неприкрита намеса в българското политическо пространство” – “кои са стипендиантите, да получим списък, да ги обявим, да видим кой колко пари е взимал, защото тези фондации работят изключително непрозрачно”.
Големият апетит на политиците да правят списъци на представители на гражданското общество и медиите и да изнасят лична информация за активни граждани не секва.
Чуждестранно финансиране на неправителствения сектор и медиите съществува и в най-развитите демокрации, и в развиващите се държави. Средствата от ЕС също са публичен ресурс, който не е от българския бюджет. Тъй като и авторите на обсъжданите проекторешения, семействата им и пр. (видно от медиите) са получавали европейски, а може ли и други средства от чужди организации и лица, много трудно им се удава да разграничат укоримото от неукоримото. Не им се удава.
Борисов (който традиционно говори за грандове, вместо за грантове – безвъзмездно финансиране на проекти) вчера казва, че грантове повече няма да има, а днес казва че “по европейските програми има заделени пари, включително и за телевизиите, които са дадени от Европейската комисия. Всички правителства, не на Бойко Борисов, до едно са давали пари, които са по европейски програми за българските медии – за рекламни кампании, свързани с ЕС, както сега има пари за еврото. Всички сме го правили и то е бяло, официално и точно”.
Днес проблемът според Борисов е другаде: правителството дава “на много“, а грантовете се дават “само на някои“: “Аз не казвам, че грантовете са лошо нещо. Прави впечатление обаче, че тези грантове, ако си извадите справката по европейските програми, ще видите, че много медии са получавали, а по грантовете са само определен тип медии. Но когато си частна медия и защитаваш една политическа партия и получаваш дотации повече, отколкото другите политически партии, единственото, което съм казал, е, че много големи пари са влезли в тези медии“.
Съветът за електронни медии е обявил обществена поръчка за “Изследване на аудиторията на медийните услуги, предоставяни от Българската национална телевизия и Българското национално радио и очакванията за тяхната обществена мисия сред населението на страната.”
Комисията е с председател Емилия Станева. Постъпила е една оферта. На 16 декември т.г. е сключен договор с Алфа Рисърч на стойност 72 000 лева за времето от началото на 2025 до 20 март 2025 г.