Tag Archives: BG Media

Власт, съд и медии: Имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам?

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Свободни и независими медии? Не преди България да стане правова държава.

Терористичният акт срещу главния прокурор се превърна в атентат, после инцидент и накрая във взрив до колата на Гешев, но това не отменя факта, че в прокуратурата има трусове в контекста на опитите да се решава въпроса с властта.

“Сблъсъкът между Гешев и Сарафов не е част от битка между институциите. Това е мафиотска война, илюстрация на процеса, в който прокуратурата беше подчинена на политически интереси”. Това казват журналистите Полина Паунова и Борис Митов в интервю за Свободна Европа. За пътя към тези събития – един разказ на Борис Митов отново за Свободна Европа.

“Зрителите получават признания от най-висшите нива в прокуратурата, че тя е подложена на постоянно политическо влияние, ръководи се чрез препредаване на послания, оферти и предупреждения“.

С послания, оферти и предупреждения работи и медийният сектор, да си спомним #Яневагейт. Тогава прокуратурата прекрати досъдебното производство за записите на разговори между бившия председател на Софийския градски съд Владимира Янева и съдия Румяна Ченалова, в които се обсъждаше, освен другото, и как Венелина Гочева “сто пъти звъняла” и питала Имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам.

Владимира Янева: А журналистите направо беше нещо страшно, аз понеже нали не ходя на Съвета и те вече ще се изпотрепят. Венелина хиляда пъти ме е търсила, аз понеже най-накрая й се обадих. Викам: обаждам ти се не като на журналист, а като на приятел..

Румяна Ченалова: Виж сега как те усеща тя, че страдаш и стои до тебе, виждаш ли?

Янева: Викам обаждам ти се да знаеш не като на журналист, затова не ме питай нищо, обаждам ти се като на приятел, щото тя ми вика нали ква подкрепа там, тя ме е търсила сто пъти аз не и вдигам, и накрая тя ми писала някакъв СМС: „Имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам?“ Викам, ако искаш пусни само, че съм депозирала писмено становище и няма да ходя. Ивайло Крачунов хиляда пъти сутринта ми звъня, аз не съм му вдигнала. И така.

Нямаме особени причини да вярваме, че сега се случва нещо различно с поръчковите медии от Какво да пускам? Изводите можем да направим по това, което четем и гледаме. В 24 часа Гешев е “момчето от крайния квартал. С тези думи Иван Гешев описва себе си в отговор на въпроса чий човек е.” “Крачи храбро и не се страхува от размяната на удари”.

Проверка на фактите: brodhub.eu

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

BROD, Българо-румънска обсерватория за цифрови медии, е един от центровете на Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO), която обединява организации за цифрови изследвания, учени и други организации като част от стратегията за борба с дезинформацията и за медийно образование и грамотност.

БРОД има сайт brodhub.eu , отбелязан в съобщение на партньорската организация Агенция Франс Прес. По-важното от съобщението:

Уебсайтът публикува статии за проверка на фактите на партньорската информационна агенция Agence France-Presse (AFP) на български и румънски език, както и такива от платформата Factual, създадена от румънската неправителствена организация Funky Citizen, и от българската национална телевизия БНТ, която също предлага услуга за проверка на факти. Десетки статии за проверка на фактите на AFP вече са достъпни на сайта, включително оригинални проверки на AFP на български език, осъществени от AFP Провери, секция на звеното на AFP за проверка на фактите. Това ще даде по-голяма видимост и на работата на AFP Провери.

Основни академични партньори са институтът GATE към Софийския университет „Свети Климент“ и Националното училище по политически науки в Букурещ. С помощта на Центъра за изследване на демокрацията (CSD) в София и базирания в Словакия мозъчен тръст Globsec, изследователите ще могат да картографират дезинформацията в България и Румъния и да публикуват резултатите на brodhub.eu.

Сайтът ще съдържа и инструменти за медийно образование, дело на Румънския център за независима журналистика CJI и българския обучителен център NTCenter.

Разработката на сайта е поверена на компанията XWiki, която е базирана във Франция и Румъния. Той ще бъде подкрепен от гръцката компания ATC в частта за взаимодействието на мрежата на EDMO и ONTOTEXT.

Медийна вълна от адверториали за главния прокурор

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

ПИК, Труд, 24 часа и десетки още издания изведоха в заглавие “Добре съм. За децата ме е страх.” Става дума за главния прокурор Иван Гешев и взрива до бронирания автомобил, с който той е пътувал на 1 май т.г.

В Народното събрание министърът на вътрешните работи информира, че Гешев не е пътувал със семейството си.

Интересно е да се наблюдава как горните издания коригират невярната информация, която са разпространили.

24 часа в нов обзор от 5 май излиза от ситуацията, като “обвинява вестоносеца” :

а) “толкова ли е важно дали Гешев е бил с децата си” – да, толкова е важно. Ако не беше толкова важно, нямаше и самото издание 24 часа да избере такова заглавие на новината на 1 май – “След тротила страхът на Гешев има само един адрес – децата му”;

б) “министърът на вътрешните работи разкрива следствени тайни” – цитира се “възмутения Ясен Тодоров”: Това, което става е безотговорно. Потресен съм. Как може да се изнасят факти от разследването, възмути се на свой ред зам.-шефът на следствието Ясен Тодоров.

По този начин 24 часа продължава дезинформирането, защото избира да внуши на читателите възмущението на Ясен Тодоров, без да обясни, че министърът на вътрешните работи в обществен интерес (т.5 Етичния кодекс на българските медии) преодолява едно сериозно заблуждение на обществото.

И, изобщо, “След тротила страхът на Гешев има само един адрес – децата му” си е чист адверториал, подобен на онзи за Цветан Василев или онзи другия, официално признат от 24 часа.

“Импровизиран брифинг”

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Към

въженцата в парламента,

изключените микрофони за журналисти по време на пресконференция,

изтичането на информация към определени правилни (проправителствени медии),

подминаване без отговор на неудобни въпроси,

пренебрежително и снизходително отношение към журналисти, достигащо до квалификации на журналисти и публикации (“некадърни напъни да се дамгоса всичко, което страната ни прави, за да защитава територията си”),

телефониране до редакции, за да се изрази недоволство от излъчена информация (тази практика е безсмъртна)

и, разбира се, акциите на Костадинов, определящ кой може и кой не може да бъде журналист, да посещава публични събития и пр.

сега

се добавя нов формат “импровизиран брифинг” – само за БНТ, БТВ и Нова – от добре познатия Ясен Тодоров, напоследък заместник-директор на Националната следствена служба (НСлС), по въпроси, свързани с взрива, засегнал кортежа на главния прокурор Иван Гешев.

Неизброими, непредвидими и несекващи са опитите за справяне с критичните гласове.

Класацията на Репортери без граници за 2023 г.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

#RSF INDEX 2023 | 71

Според Световния индекс за свобода на печата за 2023 г. – който оценява средата за журналистика в 180 страни и територии и е публикуван на Световния ден на свободата на печата (3 май) – ситуацията е „много сериозна“ в 31 страни, „трудна“ в 42, „проблематична“ в 55 и „добра“ или „задоволителна“ – в 52 държави. С други думи, средата за журналистика е лоша в седем от десет държави и задоволителна само в три от десет.

Така започва прессъобщението на сайта на Репортери без граници, което придружава индекса 2023.

Констатира се още, че разликата в класацията между държавите от ЕС значително е намаляла. В този регион има два пъти повече държави, които са на по-високи позиции в индекса за 2023 г., отколкото влошилите позициите си. Това съвпада с обсъждането на безпрецедентно законодателство, което ще установи общи стандарти за свобода на медиите в ЕС. Нещо повече, по-високите позиции на повечето източни членки на ЕС “върви ръка за ръка с осъзнаването, че независимото отразяване може да послужи като опора срещу пропагандата на Кремъл”.

България заема 71 позиция, с 20 позиции по-високо от предходната година (91), когато беше отново с толкова по-високо от последната година на управлението на ГЕРБ.

Същата позиция България е заемала в началото на управлението на ГЕРБ – през 2010 г., когато делим 70-71 място.

Ето така изглежда тенденцията от началото на века до 2018, когато съм писала опит за обяснение на негативната тенденция, съвпадаща с периода на членството в ЕС.

И сега смятам, както съм писала през 2018, че причината е превзетата държава и проблемите с върховенството на правото. И че тези два скока (2022) (2023) са израз на очакване и кредит на доверие след 12-годишното управление на ГЕРБ по модела на Доган, както е споделил Борисов (“Ахмед Доган пръв разбра, че който владее медиите и съда, той управлява”.)

Констатациите за България 2023

По темата отговарях на въпроси на Александър Детев за Дойче Веле – “Влиянието на Борисов в медиите продължава” (заглавието е на редакцията).

Свободата на медиите в ЕС: доклад на Комитета за защита на журналистите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Доклад на Комитета за защита на журналистите (CPJ) беше представен днес. Докладът е посветен на текущото състояние на свободата на медиите през последните години. Включени са и препоръки на CPJ към институциите на ЕС и държавите от ЕС относно защитата на свободата на медиите и гарантирането на безопасността на журналистите.

Евронюз България се освобождава от Харизанов

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Днес медиите цитират съобщения от Евронюз България и от досегашния им прокурист Георги Харизанов във фейсбук – общото е във факта, че Харизанов напуска телевизията. Няма как да знаем дали Харизанов е подал молба за напускане, както твърди той, и по какъв нов професионален път е решил да тръгне, както твърди телевизията. Склонна съм да се присъединя към тезата на Сега, изведена в заглавие, според която телевизията се освобождава от Харизанов.

Преди две години писах Eвронюз легитимира ТВ Европа на Добрин Иванов.

Бивол зададе пет въпроса към Евронюз за селекцията на български партньор за бранда Евронюз България, включително за ролята на Харизанов, а също публикува информация за връзка към собственика Добрин Иванов в материалите по Магнитски. Не съм срещала коментар в отговор.

Случвало се е да гледам новини на Евронюз България със следи от Добрин Иванов, например отразяват се позиции на АИКБ (с изпълнителен директор Добрин Иванов). Интересно е дали ще се измени редакционната линия без Харизанов номинално да е там. И къде ще се позиционира Харизанов.

От декември 2022 година Иван Иванов е изпълнителен директор на Евронюз България, се казва в съобщенията, но още не е изяснено кой е Иван Иванов и с какво се отличава.

Становище на Комисията за журналистическа етика по повод отразяване в медиите на издевателства върху хора

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В България има нов случай на издевателство върху човек, отразен в социалните мрежи.

Спецификата на случая го прави още по-тежък:

а) засегнатото лице е с ментални проблеми,

б) извършителите Чеченеца, Тошо Куката и Емили Тротинетката се оказват известни автори на цифрово съдържание и с последователи онлайн, включително деца и младежи;

в) записът е направен на обществено място, в мол, пред очите на много хора и никой от тях не е извикал органи на реда.

Има реакции на много медии и СЕМ.

Комисията за журналистическа етика също изрази отношението си:

Призоваваме журналистите и авторите на цифрово съдържание да спазват етичните стандарти, според които личното достойнство и неприкосновеността на личния живот са висша ценност, а децата и хората в неравностойно положение са с висок праг на защита.

Има задържани.

Рецидив: Партиен лидер гони журналист от БНТ от публично събитие

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Председателят на ПП “Възраждане” отново си позволява да ограничава достъпа на медии до публични събития. Тоди път по отношение на журналистка от БНТ.

Нейната позиция:

На 31.03.2023, в качеството си на журналист от БНТ, бях помолена да напусна закриването на кампанията на ПП „Възраждане” от г-н Костадин Костадинов. Присъствах на него, защото на всички избори от юли 2021 насам правя кратък обзор на предизборните кампании на партиите, като за целта присъствам на едно тяхно събитие в рамките на месец.

Тъй като в петък имах снимки за друг репортаж, не успях да отида за самото начало на събитието в 18:00. Пристигнах за частта с въпросите. Влязох в стаята около 18:40, а по това време г-н Костадинов тъкмо приключваше встъпителното си слово.

Престоят ми в залата не бе повече от десет минути, в което време дори не си бях извадила камерата, за да започна да снимам. Не бях казала нито дума, когато г-н Костадинов се обърна към мен с въпроса „Защо тук присъстват лица, които не са поканени? Не сте ли вие лицето Стратиева?”. Отговорих, че действително това съм аз и присъствам на събитието в качеството си на журналист от Българска национална телевизия. БНТ, като изпълнявам професионалните си задължения да отразя закриването на кампанията на „Възраждане“. Г-н Костадинов заяви, че няма значение къде работя, защото според него аз не съм журналист. Помоли ме да напусна и заяви, че не съм добре дошла на събитията на „Възраждане”. Отвърнах му, че дори и да не ме признава за журналист, събитието е публично оповестено и отворено за граждани, но последва същия отговор и нова подкана да напусна залата.

Аз продължих да стоя и да настоявам, че съм там по работа. Това разгневи част от симптатизантите му. Един от тях стана, посочи ме и изкрещя “Вън Доносническа България”, останалите започнаха да ме освиркват, а тези, които бяха най-близко до мен започнаха да се обръщат към мен с различни епитети, закани и квалификации като: “нахалница”, “нищожество”, “боклук мръсен”, “вън боклук” “вън мърша”, “Как не те е срам да си толкова нагла?”, “Махай се”, “Как се гледаш в огледалото бе нищожество?” и други.

В един момент, един по-едър мъж стана от мястото си, приближи се сочейки вратата и каза “Айде мойто момиче, след като не искаш да излезеш по лесния начин, ще те изкараме от тука по трудния”, размахвайки ръка и показвайки жест за шамар. Искам да уточня, че въпреки тези непристойни по мое мнение квалификации и закани, физическа агресия не е имало.

Не искам по никакъв начин да слагам под общ знаменател симпатизантите на ПП „Възраждане“. Всъщност, няколко души, присъствали на събитието, се свързаха впоследствие с мен и написаха, че им е станало изключително неприятно от отношението на част от присъстващите и начина, по който съм била изгонена от г-н Костадинов. Негови симпатизанти. Убедена съм, че и други хора гласували за „Възраждане“ смятат, че това не е начинът за решаване на проблеми, така че моля и призовавам да не насаждаме омраза към симпатизантите на някоя политическа партия на база няколко агресивни лумпена. Надявам се, че част от тези симпатизанти са изразили тези свои виждания и лично към г-н Костадинов, за да може той да разбере, че такива прояви са неправилни и грозни.

Към този момент реших, че трябва да си тръгна, тъй като тълпата започна да скандира “до-виж-да-не” и “вън боклука”, та нямаше особен смисъл да седя повече.

След няколко часа, написах съобщение на г-н Костадинов, за да разбера защо ме е изгонил. Той ми се обади и разговаряхме общо около един час. Попитах го какво погрешно съм направила на събитието, което го е провокирало да ме изгони, а той отвърна, че не съм направила нищо конкретно, но неговият „морал и хигиена“ изискват да не допуска недостойни хора и лъжци на събитията си.

Още веднъж ме обвини в лъжа, като заяви, че си измислям за това, че правя репортаж за БНТ и че ще се обади на началниците ми за да провери дали казвам истината за това. Когато получи потвърждение от БНТ, отново ме потърси за да ми се извини, но само за това конкретно твърдение. Обеща и че това няма да бъде единичен случай и че аз винаги ще бъда гонена от всяко събитие на “Възраждане”.

ПРЕДИСТОРИЯ

Причината за отношението на г-н Костадинов към мен, доколкото съм наясно, се дължи на стар спор около законопроекта на партията му за класифицирането на всички, които получават над 1000 долара от чуждестранни организации, като „чуждестранни агенти“. През ноември 2022 г. публикувах статус във Facebook, в който изложих тезата, че самият г-н Костадинов би трябвало да покрива тези критерии, защото получава пари от реклами в ютюб канала си, а YouTube е собственост на американската корпорация Alphabet. След разговорът ми с него, юристите, с които се консултирах препотвърдиха изразената в моята публикация теза. Наясно съм обаче, че монетата има две страни и не може да се разчита само на едно мнение, тъй като определени юристи може да не харесват г-н Костадинов в лично качество и могат да тълкуват нещата повратно. След като се чух и с такива, които подкрепиха неговата теза, счетох за редно да напиша уточнение към публикацията си, в което допълвам, че има различни мнения по казуса, добавяйки аргументите на Костадинов и други юристи.

Това е случаят, който г-н Костадинов визира. Според него, този уточняващ коментар с неговата теза и тази на юристите, които я потвърдиха е бил недостатъчен и е трябвало да бъде под формата на изцяло нова публикация, за да може да получи същата гласност. Нещо, с което впрочем, аз съм съгласна. В действителност, от дистанцията на времето считам, че най-правилното нещо в ситуацията бе да напиша уточненията към спора като допълнителна публикация. Аз държа на това, че нямам проблем с това да преоценявам действията си и да признавам грешките си и поднасям своите искрени извинения към г-н Костадинов, ако по някакъв начин съм реагирала неправомерно и не съм представила неговата теза в цялост.

Г-н Костадинов, обръщам се лично към Вас. За мен тази ситуация беше един технически спор, в който двама души говорят един на друг, но не се чуват – вие твърдите едно, а аз друго. Принципната ми позиция е, че по никакъв начин тя не бива и не може да става причина за изгонването на журналист, който е изпратен да изпълнява служебните си задължения. Един по-добър вариант би бил, ако имате някакви обстуркиции към мен или работата ми, да ги изговорите лично с мен след края на събитието. Вече представлявате партия с близо 15% електорална подкрепа и действията ви имат отражение върху огромна част от българското общество. Оттук насетне ще ви се налага да се срещате с всякакви журналисти. Вие имате пълното право да им опонирате, да отвръщате със същия тон, но да ги гоните от събитията, които те са там да отразяват в професионално качество е просто нередно.

Надявам се да преосмислите позицията си относно моето изгонване, защото въпреки факта, че се почувствах изключително унизена в лично качество на фона на подканите да напусна и обидните епитети и подсвиркания от симпатизнатите, считам, че потърпевша в случая не съм аз, а медийната ни среда.

Благодаря безкрайно много на колегите ми от БНТ за подкрепата, която ми оказаха.

На последно място. Забелязвам вълна от подкрепа от доста хора, които се изявяват като мои първи защитници, макар че само преди месец бяха готови да ме разстрелят публично заради поста ми за Евгени Дайнов. Колеги, благодаря ви много за за тази подкрепа. Надявам се тя да е искрена да трае повече от два дни, тъй като свободата на словото следва да бъде защитавана винаги, а не избирателно.

Позиция на АЕЖ

Свободна Европа припомня с видео предходни случаи.

Хендрик Зитих пред БНР : Русия не пести пари за дезинформация

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Mедийната програма за Югоизточна Европа на германската фондация “Конрад Аденауер” организира на 4 апрuл 2023 международна конференция.

В интервю за БНР директорът на медийната програма Хендрик Зитих коментира анализа на фондацията, озаглавен “Замъгляване на истината – дезинформация в Югоизточна Европа”, който ще бъде представен на конференцията.

От интервюто:

Какво ще кажете на онези, които биха Ви упрекнали, че това е опит за налагане на цензура?

Балансът е труден. Регулация трябва да има, но в никакъв случай държавна. Медиите трябва да могат сами да се регулират. Ще Ви дам пример с Германия: у нас действа медиен съвет, в който са представени всички медии. Това е доброволна организация на издатели и журналисти. В този съвет политическите партии и институции не са представени по никакъв начин.

Почти всички дезинформационни кампании вървят през социалните медии. Това означава, че реакцията срещу фалшивите новини също трябва да е там. Регулация в тази сфера е изключително трудно постижима, но необходима. От миналата година в ЕС имаме законодателния пакет за цифровите услуги, който предстои да бъде въведен във всички страни-членки. За съжаление, за България виждам проблем, защото нямам чувството, че се работи за регулиране на цифровото пространство. Мисля, че правителството и най-вече Съветът за електронни медии трябва да обърнат внимание на този въпрос.