Tag Archives: Deutschland

По Коледа в Бремен, Германия

от Пътуване до...

Малко преди настъпването на пролетта, един последен поглед назад към зимата и към последната Коледа в Германия, този път в Бремен. Приятно четене:

По Коледа в Бремен, Германия

В северната част на Германия, на около 130 км от Хамбург в североизточна посока и на приблизително същото разстояние от Хановер, само че на юг, се намира

Бремен, един от най- старите градове в земите на келтите и франките.

Поела своя път от Тюрингия, през Рейн- Вестфалия и Долна Саксония към Северно море, през града преминава величествено красивата река Везер, обгърнала го с елегантна синя прегръдка. За пръв път пристъпвах по

Пътя на приказките в Германия,

който започва оттук или свършва тук, ако началната точка е Ханау. Тръгвайки точно от Ханау, са го премиминали и двамата

братя Вилхелм и Якоб Грим,

изследвайки немския фолклор, в търсенето на автентични приказки, истории, предания, митове и легенди, поемайки от родния си град Ханау на север към средновековното културно- историческо наследство, запазено в атмосферата на севера: Хановер, Билефелд, Мюнстер, Гьотинген, Фулда, Хам, Олденбург, Хамбург… И

Бремен оживява пред погледа ми вълшебен, като в приказка на Братя Грим.

Имало едно време едно остаряло и изоставено от своя стопанин магаре, което тръгнало към Бремен, за да стане музикант. По пътя срещнало и разпознало най- добрите си приятели: едно куче, един котарак и един петел. В търсене на своята авантюра, четиримата приятели с хитър номер изплашили до смърт шайка разбойници, прогонили ги надалеч и заживели в техния горски дом. Музиканти така и не станали, но пък станали нещо много по- важно за историята на Бремен- негова емблема, негов отличителен знак от около 200 години насам. И до днес статуята на

Бременските музиканти

си е все още там- до сградата на общинската управа, в самото сърце на града. Всъщност, четиримата бременски музиканти са и почетни граждани на Бремен. Според градската легенда,

ако погалите копитата на магарето, ще се изпълни едно ваше желание.

Дали с това вълшебство се обяснява навалицата пред статуята- не знам, но вярвам.

Не ме учудва съдържанието на историята за бременските музиканти, оригиналните немски текстове на известните приказки от Братя Грим са си точно страховити, преди да бъдат предвидливо гримирани като приказки за деца, чрез естетическо преосмисляне на текстовете с по-поносима за деца художествена измислица. Учуди ме факта, че и самата аз се подадох на изкушението- въшлебство. И срещата ми с

приказния Бремен, точно по времето на немската приказна Коледа

донесе ефирна наслада за всичките ми сетива.

Декември в Германия

е онова вълшебство, от което всички се нуждаем. Декември е бяла надежда. Уют. Светлината на свещ, аромат на портокали и ябълки, на канела. Декември е топлото глювайн или горещ шоколад, плетени ръкавици с еленчета, шал и топъл пуловер.

Декември в Германия е любов.

От онази раздаващата се с пълни шепи любов, с която срещаме или изненадваме любимите за нас хора, сътворили свой миниатюрен дом в сърцата ни. Декември в Германия е сливане с шума на тълпата по улиците, светлини, празни приказки по площадите, колкото да споделиш празничното си настроение, колкото да се заразиш с ново.

Декември в Германия

е социален, сприятеляващ месец, пътуване към себе си през другите. Животът е по-красив, когато се споделя с някого. Декември е моментът, в който разбираш, че си добър, само защото си позволил някой да те обича. И срещата с Бремен е също обичане, и също завръщане на същото място, по същото време или в друго, но заради същата натрапчива причина, в която си сигурен, че градът отговаря на емоцията ти, хваща те здраво за ръка и те повежда през централните си улици.

Близо до бронзовата статуя на бременските музиканти, на централния площад пред кметството на града, от 6 века насам се издига още една статуя-

каменният Роланд,

средновековен символ на свободата и независимостта на Бремен. Според легендата, докато Роланд съществува, ще съществуват правата и свободите на града. На същия площад (Marktplatz), удобно се разполагаше коледният базар: щандове, атракциони, светлини, музика, шум и смях. А въздухът: наситен с изкусителен аромат на топли сусамови хлебчета, печени наденички или ябълки с карамел, гофрети, меденки с канела…

Както е добре известно, в цяла Германия по Коледа се приготвят традиционни специалитети. Жителите на Бремен си имат своя местна сладкарска гордост–

Клабен (Klaben),

може да се купи във всяка градска сладкарница. Орехи, стафиди, сухи плодове, портокалова кора, лимон, канела и други подправки се смесват в приготовлението на това сладко изкушение. Ако не харесвате сладкиши, то тогава опитайте

Schwarzbrot schwein–

прасенце от черен хляб. Всеизвестно е, че свинята в германския фолклор е символ на благополучие и семейно щастие. В Бремен пекат фигурите на прасенцата от ръжено брашно с добавка на кимион и кориандър. Това е щастливият бременски хляб, носещ късмет, разбира се.

Бремен е много повече от дом на „музикантите“. Той е пристанищен град, който има зад гърба си 1200 години история. Това е един от градовете на Ханзейската лига или Съюза Ханза; съюз, който в своето значение е обединение на търговски сдружения от Северна Европа, изграждащ и поддържащ търговски монопол в двете морета: Балтийско и Северно, както и в голяма площ от континенталната част на Северна Европа. Идеята на сдружението е защита търговските интереси на членуващите в него свободни градове, всеки от които си има свой облик, собствени закони и избор на развитие, но е свързан с другите градове от съюза със задължението за осигуряване на взаимопомощ, подкрепа, сътрудничество и защита. И така: от ХII век та до днес. В Бремен история и символика има на всеки ъгъл.

Задължително се запознайте с Бремен, градът може да предложи много. „Не бих си и помислил, че тук…“ е може би най-изговаряната фраза от туристите, които посещават Бремен за първи път. Приказен, но космополитен, Бремен е единадесетият по големина град в Германия, европейският център на аерокосмическото пространство и дом на един от най-големите европейски проекти за градско развитие- Überseestadt. Бремен е градът, който изумява своите посетители и то със съвсем нарочно намерение: сприятеляващо, пристрастяващо и вдъхновяващо.

Центърът на града на е много лесен за разглеждане пеша, не случайно наричат Бремен град на късите разстояния. В централните градски части се намират повечето от историческите забележителности, които са част от световното културно- историческо наследство на ЮНЕСКО: сградата на кметството, изградена през XIII век, статуята на Роланд, катедралата „Свети Петър“ и разбира се, статуята на Бременските музиканти, до която можете да се докоснете, за да прошепнете вашите желания. На противоположната страна на кметството е разположена сградата на гилдията – Шьотинг, едно архитектурно бижу в ренесансов и готически стил. Сградата на бременския парламент – Хаус дер Бюргершафт е издигната през 1966 година и е забележителна с фасадата си от стъкло, стомана и бетон.

Изключително приятна е разходката из

Стария град (Altstadt)

в идилично спокойната му атмосфера: от едната страна великолепната архитектура на града, а от другата- реката, просната като безкрайно синьо великолепие, красива панорама, която се открива от мостовете над Везер. 13 евро на човек струва разходката с корабче по реката, която е препоръчителна, така както е препоръчително и посещението на някое от заведенията за хранене край брега.

Марката бира „Бекс“ (Beck’s) тръгва точно от този бременски бряг, за да обиколи с името на Бремен света. Легендарният

114 годишен ветроход със зелени платна „Александер фон Хумболт“,

един от символите на Германия и на немските традиции в мореплаването, се намира тук, акостирал на един от пристаните по реката и използващ се в наши дни със съвсем комерсиална цел: за ресторант. Преди десет години,

през 2010 година във Варна, по време на Регата „Тол Шипс: Исторически морета“,

за последен път видях този ветроход действащ и в цялото му великолепие, издул зелените си платна във варненския залив.

Част от визитната картичка на историческия хазнейски град са градският парк, паркът „Рододендрон“ и ботаническата градина. Забавно за туристите е пътуването във времето назад към далечната 1833 година, в онова далечно време, когато първият нощен страж на града е обикалял притихналите улици, за да запалва уличните фенери по днешния пазарен площад, а след това е и охранявал централните градски части, докато другите спят. Актьори се превъплъщават в ролята на старите бременски нощни пазачи и за цена от 15 евро може да обиколяте с тях в нощните часове по определени туристически маршрути.

Друго любимо за посетителите на града място е

старият занаятчийски квартал Шноор.

Тесните му улици са свързани с традиционните занаяти, които са се практикували в миналото – обущарство, кожарство, въжарство, производство на различни изделия за кораби и т.н. В наши дни Шноор е изпълнен с магазинчета, предлагащи ръчно изработени сувенири. Едно от най-известните дюкянчета целогодишно продава единствено коледна украса. Кварталът е осеян и с много кафенета и ресторанти, като най-популярното местно ястие е рибата.

В квартала се намира най-малкият хотел в света – Hochzeitshaus, който избират традиционно за своя меден месец много младоженци. Тук се намират и Музеят на бременската история, Музеят на античността и Институтът по немски диалекти. В квартала има наглед несъвместими атракции – галерия с изрисувани ръчно сервизи, модни къщи и т.н. За жителите и туристите Шноор е истинското сърце на красивия немски град Бремен.

Бремен е като музей на открито, тук понякога времето няма никакво значение, защото града не спи. В него има хиляди истории за малкия живот на хората, прекосили го с любопитство и възторг. Една от тях може да е и вашата история. Прекосете Бремен. И Бремен ще ви прекоси по същия начин и ще бележи паметта ви с хубави спомени за разказване, за споделяне и за съпреживяване. Обичан път от мен.

Автор: Янита Николова
Снимки: авторът

По Коледа в Кьолн, Германия

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Коледа иде! И Янита днес ще ни разкаже за едно от местата, където Коледа се посреща особено романтично – Кьолн. Приятно четене:

По Коледа в Кьолн, Германия

Съвсем очаквана, дестинацията Кьолн ме отвежда традиционно през декември на около три часа път от дома в южна посока.

Обичам този град в Германия

Страната щедро ми е показвала и други подобни места, за да ограби сърцето ми чисто егоистично и да ме завръща там, където съм оставяла по част от него. И с градовете се случва същото, както и с хората, когато ги опознавам: привличат ме стърчащи от обществото хора и места, нехербаризирали същността си. Помня къде са и често се връщам там, за да ме радват. И с Кьолн е така, харесвам атмосферата на този град и нямам нищо против да бъда една от четири милионните му посетители по

коледно време

За немците

Коледа е любимият празник

За посрещането му, хората започват да се приготвят веднага, след отминаването на Хелоуин, като украсяват първо околния свят, а после и домовете си. Някаква особена магия има коледното време из немскоговорящия свят изобщо: Германия, Австрия, Швейцария. Лихтенщайн, Люксембург. Завладяваща магия с настроение така, че завръща детското в нас и вярата в добрия белобрад старец, който точно по това време на годината ще пристигне, за да раздаде подаръци на всички деца.

В Германия

Коледа ухае на глювайн,

на печени наденички, на меденки с канела, на карамел и прясно изпечени хлебчета. На всеки един от по- големите площади, където пространствата позволяват, се заселват атракции, лунапарк, щандове за бързо хранене. Усмихнатите лица на хората от „студената нация“ срещу теб стоплят така, както и горещото червено вино.

Коледният дух заразява

безпощадно, омайва, усмихва, обещава чудеса, които не са нищо друго, освен малки парчета щастие, с които раздаваме внимание или емоция на другите.

Съществуват особено магнетични коледни градски легенди в цветове и светлини за красотата на празника. Съществуват и особени разказвачи, които да намират път към духовните или към съвсем социалните измерения на този празник.

Един от умеещите да привличат с коледен туризъм е градът Кьолн.

В Кьолн има няколко коледни базара, най- популярният и най- големият е този до Кьолнската катедрала

Тук е винаги препълнено, особено вечер, когато опашките пред щандовете за горещо вино и наденички са досадно изнервящи, както и това да те измори шумът на тълпата, несръчността на околните, които ту те залеят с питие, заради навалицата, ту друго. Според статистиката, това е и най- посещаваният базар в Кьолн. Естествена част от декора е огромното коледно дърво, това е червен смърч с височина 25 метра и е най -високото естествено коледно дърво в цялата провинция Северен Рейн- Вестфалия.

Общото число на коледните базари е десет, повечето от които са разположени из централните градски части, но най посещаван е този

на площада пред Kölner Dom

Единствено тук има сцена, която се използва за концерти или спектакли. От останалите коледни базари, бих препоръчала този на Рудолфплац, там е Николаусдорф – дървеното селище на Дядо Коледа, особено интересно място е за децата. Част от естествения декор тук е Ханенторбург (Hahnentorburg), това е запазена в автентичен вид най- важната градска порта и част от крепостната стена на средновековния град, които са издигнати през 13 век.

Интересно място е и

базарът Хайнцел в стария град,

който ще ви посрещне със „Зимната приказка на Хайнцел“- и с ледена пързалка,
както и в непосредствена близост Базар на Ангелите, който се намира на Нюмаркт, вероятно е най- осветеното място, с феерия от светлини и звезди. Популярни за по- алтернативни хора са базарите на пристанището и в градската градина.

Посетих Кьолн за пръв път по коледно време

и се завръщах там през следващите няколко години в същото време. Градът винаги ме посрещаше различен, в последната година- с изключително неприятно студено, мрачно и ветровито лице. Времето бързо сменяше настроенията си: валеше стръмен, студен и ледено пронизващ дъжд, после рехав сняг, който вятърът разпиляваше във всички посоки, после пак дъжд…

Рейн

се свиваше в прегръдката на ниските си брегове утихнала в сивата си риза. Нямаше нито шлепове, нито обичайните туристически корабчета, дори лодка някаква да разчупи пасторалната картина, на която се любувах от

моста Хоенцолерн

винаги, когато можех. Зад заключените завинаги тайни на катинарите монотонно тракаше отпътуващ влак, от чиито примигащи очи надничаха пътници.

От другата страна на

Моста на влюбените, Хоенцолерн

имам предвид, се намира висока около 30 етажна сграда на

Köln Triangle

На партера вътре в сградата, за цена от 6 евро на човек, се предлага изкачване до последния етаж, от който се открива прекрасна панорама към града от всички страни. Всъщност, изкачването е с асансьор до открита панорамна платформа, обособена за туристи, обезопасена с над 2 метра дебела плексигласова стена, върху която има графични обозначения за всички по- значими обекти на наблюдение от градската среда, архитектура и инфраструктура. Препоръчвам!

Сред архитектурните забележителности на града е

катедралата „Свети Петър и Света Мария“ или Kölner Dom,

както я наричат местните хора. Готическа катедрала, един от символите на средновековната църковна архитектура, който въпреки сринатия от бомбандировки град по време на Втората световна война, остава цял и невредим, само със съвсем незначителни поражения. Обхващането на сградата в кадър, признавам си, е доста трудно, особено от близко разстояние.

Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия — Катедрала в Кьолн

Внушителна по размери,

катедралата е символ на града

символ, който привлича не само вярващи хора, а и хора, които се интересуват чисто исторически от нея, като паметник на архитектурното изкуство.

В средата на XI век е положен основният камък на строежа ѝ, който официално приключва 632 години по- късно през лятото на 1880 година. В катедралата, на плот от черен мрамор и в златна мощехранилница с форма на малка църква, се съхраняват над двадесет вековните на възраст мощи на тримата влъхви. Катедралата е прочута и с цветните си витражи.

Внушителна отвън, внушителна и вътре – с широки интериорни пространства, достъп до някои от които има само в определено време и срещу входна такса. Същото се отнася и за възможността за изкачване с асансьор до една от кулите на катедралата, откъдето се открива чудесна гледка към реката и изобщо към града, докъдето ти видят очите.

В стария град, съвсем наблизо се намира

църквата „Свети Мартин“

Църквата е на възраст около 900 години, издигната върху друг храм един век след Христа.

Köln, Nordrhein-Westfalen, 50667, DE

Мартинкирхе е една от дванадесетте романски църкви в Кьолн, с по-спокойна атмосфера, по-необезпокоявана от прекосяващите стъпки на любопитни посетители.

църквата „Свети Мартин – Кьолн, Германия — църквата „Свети Мартин

В сравнение с останалите големи градове в Германия,

Кьолн настоява да бъде различен –

малко по-разкрепостен, малко по-неглижиран, по- шарен или по шумен. Гей столицата на Германия, градът, който не спи; градът на бирата, на бохемите, на нощния живот, на пийпшоуто, на зелените екостикери, на чистата околна среда без дизел, многоликият мултикултурен град на одеколона, шоколада и фантазиите. Разнообразен, многокултурен град, който има свой стил, характер и почерк. Отпуснете се в зелената му прегръдка във Фолксгартен, Рейнпарк, Щатвалд или в Ботаническата градина, да ви разкаже приказки с интересните си музейни колекции, позволете да ви изкуси, да ви влюби, да ви издраска със спомени… Тук поставям многоточие. Обичам многоточията, реверансът на свободата към възможността някой да те последва и доразкаже. Ако не сега, то непременно скоро. Щастливо сбъдване в Кьолн на всяка друга лична история. Надявам се да откриете с интерес красотата, която откривам аз и която ме кара все повече да се лутам по света, в търсенето ѝ.

Автор: Янита Николова Снимки: авторът Booking.com Booking.com Други разкази свързани с Другата Германия или писани от Янита Николова – на картата: Янита Николова и Другата Германия

Booking.com

Пътуване до Ротенбург об дер Таубер (Бавария, Германия)

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Когато Янита ми предложи днешния разказ, тя попита малко със съмнение: Да ти го пратя ли, Ротенбург е толкова известно място, вероятно си пълен с пътеписи от него?
Не, нямахме! До днешния ден!
Затова, днес Янита ви представя една от перлите на Германия – градчето Ротенбург об дер Таубер!

Приятно четене:

Пътуване до Ротенбург об дер Таубер

Бавария, Германия

Ротенбург

е една от спирките по т.нар.

Романтичен път

през Бавария. (Всъщност, романтичните пътища в Германия са два: северен и южен. Преминаването и по двата маршрута е в еднаква степен интересно и разбира се, по баварски вкусно.)

Ротенбург об дер Таубер - Бавария, Германия

Перлата на германската провинция Бавария

Ротенбург об дер Таубер (Rothenburg ob der Tauber)

се намира на около 80 км от Нюрнберг и на около 50 км от Вюрцбург; река Таубер обвива със синята си прегръдка града, а към сърцето му водят калдаръмени улици, над които се издигат красиви цветни автентични къщи- една от обичайните за немска Бавария гледки.

За радост, градът е оцелял във всички епохи, както и по времето на всички войни непокътнат и го считат за

най- запазеният автентичен средновековен град в Европа

Милиони туристи от цял свят пристигат в Ротенбург и поради една съвсем друга причина: необикновените музеи. В града има няколко музея:

на коледните играчки,
на плюшените играчки и
на криминологията.

И трите музея по тема са единствени в Европа.

Атмосферата в Стария град

напълно лишава от воля. Още с преминаването на градската порта при крепостната стена, се усеща натрапчивото ухание на сладкиши с карамел, меденки, на кафе или натрапчивите аромати на димящи пръчици, които така или иначе – никъде не видях.

Rothenburg ob der Tauber, Bayern, 91541, DE

От градските укрепления се разкрива красива панорама към града. Те са достъпни, могат да се разгледат, няма входни такси, а обиколката на града, следвайки крепостните стени е около 30 минути.

Ротенбург те лишава не само от воля, но и от думи.

И те влюбва от пръв поглед. След градските порти, една тясна калдаръмена улица се протяга напред към часовниковата кула, от ляво и от дясно: кокетни старовремски къщи във всякакви цветове- почти същото като в Бурано, Венеция или по- скоро (заради по- бледите цветове) като къщите в Колмар, Франция: парад на цветове, ухания и минорни настроения. И всяка къща на приземния си етаж е приютила магазинче за сувенири, за сладкиши, за антични вещи, за книги, за домашно произведени храни, за какво ли не, а витрините им разказват своите си увлекателни приказки, коя от друга по- интересна.

Къщите в Стария град

много внимават да не приличат една на друга, дори и да са строени еднакви по архитектурен вид. Неизбежната обща черта е, че всички до една са двуетажни постройки. И всички те са подредени една до друга като войници покрай павираните улици. Важен архитектурен детайл са портите или входните врати, с фини брави от ковано желязо, с дърворезби, а в очите на прозорците им- цветни стъкловитражи. Най-любопитното е, че къщите имат свой цвят, като свой подпис – от теменужно виолетово, бонбонено розово, до слънчево жълто, малахитово зелено или небесно синьо, декорирани с пълзящи растения чак до скосените стъпаловидни покриви или с други цветя, натежали в шепите на прозорците.

Небето прилича на синкава ивица между издължените покриви. И въпреки стотиците хора по улиците на града, тишината се чува съвсем осезателно. Действителността изтънява като полъх от друг свят, който понякога изсипва синята си тишина върху лъскавите паважи и градът изглежда като населен само от кротки призраци.

Името на човека, направил този невзрачен средновековен град известен, е

Хайнрих Топлер, който е бил кмет (управник)

на града през XIV век и по време на неговия успешен кметски мандат, не само градът, но и търговията, занаятите, както и изкуството просперират. В знак на уважение към този успешен старт към бъдещето, Ротенбург отбелязва своя градски празник през месец май с

тридневен фестивал Майстертрунк (Meistertrunk),

по време на който се правят исторически възстановки, тържества и пиршества, концерти и изложби. Над хиляда души са заети с организацията и реализацията на фестивала, дори традиционния (за цяла Германия изобщо) Коледен фестивал не се радва на такава отдаденост и популярност, при все, че коледните празници са любимите празнични дни за германците.

За да сте част от магията, не бързайте да се отклонявате по страничните улички, следвайте посоката напред към часовниковата кула. От подножието й започва най- красивата част на града. И най- оживената. Това е световноизвестният

площад Пльонлайн (Plönlein)

Името произлиза от латинското „planum, planus“, което означава „плосък „. Площадчето е емблемата на града и е едно от най-известните изображения за пощенски картички от Ротенбург об дер Таубер за всички времена. Едно архитектурно и композиционно бижу със свое собствено очарование, убедете се сами:

От този площад напред, покрай все същите къщи с цветни фасади, покрай хотели, ресторанти и кафенета, магазини за сувенири- стръмната калдаръмена улица „Хернгасе“ извежда в центъра на Стария град. На тази улица се намират също и някои от музеите.

Централният лощад не е особено голям, но пък е най-широкият площад. Интересното тук е, че на това място са събрани архитектурни стилове от няколко епохи. Забележителностите: сградата на кметството, в която се помещават общинските канцеларии и бялата сграда с трите часовника. Сградата на

кметството

е великолепна, в ренесансов стил, а бялата с часовниците до нея, е всъщност пивница. Стъпалата пред общината се ползват не само за отмора, но и за сцена. Тук е любимото място на младите хора за срещи. Зоната е изцяло пешеходна, така че може да се поседне и на самия паваж. Наблизо се намира

Музеят на коледните играчки:

истински вълшебно място.

Дори да не обичате сладки, на това място непременно

опитайте т. нар. Шнеебален (Schneeballen),

това са еднакви на вид и големина шоколадови топки от маслено тесто с различен пълнеж и вкус. Казват, че са произвеждани по стара местна сладкарска рецепта, което със сигурност е вярно, защото такива не бях опитвала другаде из Германия. Сладкарското ротенбургско производство се гордее с тези „Снежни“ топки, които дори не са нищо необикновено на вид, а на вкус.

Напред по същата улица, се стига до

най-голямата протестантско- лютеранска катедрала „Св. Якоб“,

строена със сигурност около XII – XIII век. Тук се намира прословутият олтар Хайлигблут, тоест мястото, където се съхранява като реликва една капка от Христовата света кръв или поне така се твърди в църковните книжа. Реликвата представлява кристална капсула, която се съхранява в един кръст, намиращ се в центъра на светилището. Ротенбургският майстор, създал Хайлигблут, е изобразил разни библейски мотиви от живота на Христос по време на Страстната седмица.

Обикалям хипнотично красивия град и все повече се изгубвам в тихата му безкрайност.

Ротенбург е приказка,

която иска да бъде разказана, дори със същите думи, но от всекиго. Следата, която това разноцветно градче прогаря в сърцето е трайна, незаличима и за няколко часа насаме с Ротенбург всичко от досегашния ви живот ще остане някъде назад, изглеждащо като багаж, изгубен на междинна гара. Във властта на магичната му атмосфера, света се връща епохи назад, далеч към своето средновековно минало. Това не се забравя. Това е непреходното. Останалото е само съдържанието на един пътепис, който написах със сърцето си, парче от което оставих и там.