Tag Archives: Digital

Пропагандните кампании на Кремъл не спират: кампанията RRN

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През 2021 г. Франция е създала агенция — Viginum — за откриване на манипулиране на информация, идваща от източници извън страната. Агенцията е под ръководството на генералния секретариат за отбрана и сигурност. Именно тази агенция съобщава, че Франция е разкрила руска дезинформационна кампания за подкопаване на западната подкрепа за Украйна.

Според доклада на агенцията кампанията се състои в разпространение на проруско съдържаниев медии като Le Monde, Le Figaro и Le Parisien, както и в правителствени уебсайтове, включително френското министерство на европейските и външните работи; създаване на уебсайтове за франкофонски новини с манипулативно съдържание и координиране на фалшиви акаунти за разпространение на създаденото съдържание.

Агенцията идентифицира участието на руски граждани и руски компании.

Въпреки прилагането на санкционните пакети на ЕС (в държавите, в които се прилагат ефективно) прокремълската пропаганда продължава да се разпространява.

Какво научаваме за Франция:

Дезинформационната кампания е наречена RRN поради централното място, заемано от „медиите“ Reliable Recent News. Тази кампания е структурирана около четири компонента: 

  • Разпространение на проруско съдържание, свързано с войната в Украйна, особено очернящо нейните лидери; 
  • Узурпирането на идентичността на медийни сайтове, но също и правителствени, европейски и др. сайтове, чрез техниката на typosquatting, насочена към възпроизвеждане на името на домейна им;
  • Създаване на френскоговорящи новинарски уебсайтове, които споделят противоречиво съдържание;
  • Прилагането на комбинирани неавтентични средства, като фалшиви сайтове или фалшиви акаунти в социалните мрежи, за предаване на съдържание.

За да направи това, кампанията RRN се основава на набор от неавтентични разкази по четири основни теми, насочени към манипулиране на гражданското общество:

  • Неефективност на санкциите, насочени към Русия”, които се отразяват отрицателно предимно върху европейските държави и/или техните граждани; 
  • “Русофобия” на западните държави;
  • Варварството” на украинските въоръжени сили, както и “неонацистката идеология” на украинските лидери;
  • “Отрицателните ефекти” от приемането на украински бежанци за европейските държави. 

Около 355 имена на домейни се използват от сайтове, представящи се за медии, някои използват графичната идентичност на френски ежедневници, а именно 20 Minutes , Le Monde , Le Parisien и Le Figaro – като десетки статии са публикувани през тези канали. 

От края на май 2023 г. кампанията RRN претърпява безпрецедентно развитие, тъй като е узурпирана самоличността на уебсайта на Министерството на Европа и външните работи, се казва на сайта на агенцията.

В края на миналата година е разкрита и друга подобна кампания – Doppelganger. В разследването EU DisinfoLab си партнира с шведската фондация с нестопанска цел Qurium Media Foundation.

Тази кампания използва множество „клонинги“ на автентични медии – 17 медийни доставчици, включително Bild, 20minutes, Ansa, The Guardian или RBC Украйна – и манипулира потребителите с фалшиви статии, видеоклипове и анкети. За да направят това, участниците в кампанията купуват десетки интернет домейни, подобни на тези на автентични медии, и копират техния дизайн.

Основните цели на кампанията, която се провежда онлайн от май 2022 г. и все още продължава, са: представяне на Украйна като провалена, корумпирана и нацистка държава; популяризиране на гледната точка на Кремъл за войната в Украйна, всяване на страх в държавите от ЕС за това как санкциите срещу Русия ще съсипят живота на гражданите.

Разкритията налагат поредица от действия като :

  • По-добро регулиране на индустрията с имена на домейни, за да се защитят автентичните участници от представяне под чужда самоличност;
  • Предприемане на подходящи мерки, така че законно регистрираният в ЕС софтуер и инфраструктура да не могат да бъдат използвани за обслужване на злонамерени тайни операции за влияние без последствия;
  • Отчетност и много по-голямо сътрудничество между институциите, вкл. тези, които прилагат закони като законите за търговските марки и GDPR;
  • Предоставяне на по-добри данни на европейски изследователи, работещи за обществения интерес .

Twitter прекратява ангажиментите си по Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Компанията на Мъск напуска системата на доброволно саморегулиране на ЕС по Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията и няма повече да бъде страна по Кодекса.  Но както се вижда от съобщението на Тиери Бретон,     комисар по вътрешните пазари,    „задълженията остават“.

„Освен доброволните ангажименти, борбата с дезинформацията ще бъде законово задължение съгласно DSA от 25 август“, пише Бретон, имайки предвид DSA.

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В пряка връзка с официалното публикуване на иска на Комисията срещу България очакваме законопроект за въвеждане на Директива 2019/790,

но дотогава – днес в парламента е внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.

Божидар Божанов внася.

Съд на ЕС: Дело С-186/23 Европейска комисия/ България по повод Директивата за авторското право

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

(Дело C-186/23)

От публикация в Официален вестник на ЕС стана известен искът на Европейската комисия срещу България по повод липсата на нотификация за транспониране на Директива 2019/790.

(Дело C-186/23)

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: Гр. Колева, J. Samnadda)

Ответник: Република България

Правни основания и главни доводи

Директива (ЕС) 2019/790 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО установява правила, чиято цел е по-нататъшното хармонизиране на правото на Съюза, приложимо за авторското право и сродните му права в рамките на вътрешния пазар, като взема предвид по-специално цифровото и трансграничното използване на защитено съдържание. Тя също така установява правила за изключенията и ограниченията по отношение на авторското право и сродните му права, улесняването на лицензиите, както и правила с цел да се осигури добре функциониращ пазар за използването на произведения и други обекти. Член 29 от директивата предвижда 7 юни 2021 г. като краен срок за транспониране на директивата от държавите членки. Съгласно параграф 2 от този член „[д]ържавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива“.

На 23 юли 2021 г. Комисията e изпратила на Република България официално уведомително писмо. На 19 май 2022 г. Комисията е изпратила на Република България мотивирано становище. Въпреки това, мерките за транспониране на директивата все още не са приети или във всеки случай не са съобщени на Комисията.

Искания

Ищецът моли съда:

(1)да установи, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО1 („директивата“) и като не ги е съобщила на Комисията, Република България не е изпълнила задълженията си по член 29 от директивата;
(2)да осъди Република България да заплати на Комисията еднократно платима сума съответстваща на по-високата от следните две суми: I) дневна сума от 1 800 евро, умножена по броя дни между деня, следващ изтичането на срока за транспониране, предвиден в директивата, и деня, в който нарушението е отстранено, или, при липса на отстраняване на нарушението, деня, в който е постановено решение по настоящото производство; II) минималната еднократно платима сума от 504 000 евро;
(3)в случай че неизпълнението на задълженията по точка 1 продължава до датата на постановяване на съдебното решение по настоящото производство, да осъди Република България да заплаща на Комисията периодична имуществена санкция в размер на 10 800 евро на ден за всеки ден забава от датата на постановяване на съдебното решение по настоящото производство, докато тази държава не изпълни задълженията си в съответствие с директивата;
(4)да осъди Република България да заплати съдебните разноски.

(1)  OB 2019, L 130, стр. 92

САЩ: ВС се произнесе за отговорността на онлайн посредниците за незаконно съдържание

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Върховният съд на САЩ се занима с два казуса, засягащи прилагането на раздел 230 CDA – законът от 1996 г., за неотговорността на интернет посредниците.

Според медиите двете решения бележат голяма победа за технологичната индустрия, която твърдeше, че изменението на раздел 230 може да се окаже катастрофално за интернет, ако платформите могат да бъдат съдени за решенията им за модериране на съдържание.

В първия случай, Twitter срещу Taamneh, Върховният съд отхвърля иск, който настоява Twitter, Google и Facebook да бъдат държани отговорни за нападение в нощен клуб в Турция през 2017 г.

Решението по второто дело Gonzalez срещу Google се води от семейството на студент от калифорнийски колеж, който е убит при терористична атака през 2015 г. в Париж. Семейството твърди, че алгоритмите на Google в YouTube са популяризирали видеоклипове, допринесли за атаката.

Съдиите скоро може да имат още една възможност да се изкажат по темата – на ВС предстои да решава дали да разгледа редица дела, отнасящи се до конституционността на щатските закони, приети от Тексас и Флорида, които ограничават компетентността на онлайн платформите да модерират съдържание.

Канада: Ще плащат ли технологичните гиганти за хипервръзки към новини

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Канада се осъзнава, пише Майкъл Гайст, че планът на компанията Мета да блокира споделянето на новини в Канада, ако законопроектът C-18 бъде приет в сегашния му вид, може да не е блъф. Законопроектът С-18 предвижда платформите да заплащат за хипервръзки към новинарско съдържание от медиите.

Вредата, причинена от погрешната преценка на правителството, че може да наложи плащания за връзки, ще се простира отвъд един провален закон. По-малките и независими медии, които често зависят от социалните медии, за да изградят своята аудитория, ще понесат непропорционално по-голямата тежест от действието на този закон. Всъщност, ако Google последва подхода на Мета, няма да останат големите „посредници за цифрови новини“ в Канада и С-18 няма да постигне никакъв резултат.

News Media Canada, водещата лобистка група за новинарския сектор, трябва да поеме част от вината, пише Майкъл Гайст. Алчността за по-големи сделки, базирани на плащания за връзки – не нови приходи за по-малките издатели, много от които не искаха това законодателство – накара групата да се обзаложи, че правителството може да принуди интернет платформите да плащат. Канада е на път към най-лошия възможен изход за всички засегнати: намалени приходи за новинарските издания, по-малко новини за канадците и репутация на държава, която подкопава основните представи за свободния поток на информация онлайн чрез поддържане на задължителни плащания за хипервръзки. Загубените приходи от прекратени сделки вероятно ще надвишат общата стойност на правителственото финансиране за новинарството. 

Ник Клег от Мета се е обърнал към канадските законодатели с изявление, в което няма изненади:

Г-жо председател, казвам се Ник Клег и съм президент по глобалните въпроси в Meta. Законът за онлайн новините се основава на фундаментално погрешна предпоставка. Meta не се облагодетелства несправедливо от хората, които споделят връзки към новинарско съдържание на нашата платформа. Обратното е вярно. Издателите избират да споделят съдържанието си, защото това им е от полза, докато то изобщо не е особено ценно за нас. Ето защо ние взехме трудното решение, че ако това неправилно законодателство бъде прието, ще трябва да прекратим наличието на новинарско съдържание във Facebook и Instagram в Канада. 

Връзките към новинарски истории са по-малко от три процента от съдържанието, което канадците виждат във Facebook Feed. Но издателите на новини намират нашите услуги за ценни. Изчислихме, че Facebook Feed е изпратил на регистрирани издатели на новини в Канада повече от 1,9 милиарда кликвания през 12-те месеца до април 2022 г. Това се равнява на безплатен маркетинг, който оценяваме на стойност над 230 милиона долара. Издателите избират да споделят своето съдържание, защото то привлича трафик към техните уебсайтове. Помага им да продават повече абонаменти, да увеличат аудиторията си и да показват рекламите си на повече хора, отколкото биха имали иначе.

Светът непрекъснато се променя и издателите, както всички останали, трябва да се адаптират. Да поискаме от социална медийна компания през 2023 г. да субсидира новинарски издатели за съдържание, което не е толкова важно за нашите потребители, е все едно да поискаме от доставчиците на имейл да плащат на пощите, защото хората вече не изпращат писма.

Това законодателство ще превърне Канада в първата демокрация, която поставя цена на безплатните връзки към уеб страници, което противоречи на глобалните норми относно принципите на авторското право и излага на риск свободния поток на информация онлайн.

***

Майкъл Гайст е водещият специалист по интернет право в Канада, автор на известен блог

С-18 – внесен през юни 2022 г., законопроектът C-18 ще принуди компании като Google и Meta, която притежава Facebook, да договорят сделки за плащане на канадски медийни компании за съдържанието, към което свързват и визуализират на своите уебсайтове и платформи. Google вече блокира някои (около 4 на сто) канадски потребители да гледат новинарско съдържание като тест за потенциален отговор на законопроекта. Правителството на Канада твърди, че законопроектът е подобен на закон, приет от Австралия през 2021 г. и ще „повиши справедливостта“ на пазара на новини чрез задължаване на онлайн гигантите да плащат на медиите.

Законопроектът е приет от Камарата на общините през декември и предстои да бъде разгледан в Сената през следващите месеци.

Снимката е от блога на Майкъл Гайст.

Проверка на фактите: brodhub.eu

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

BROD, Българо-румънска обсерватория за цифрови медии, е един от центровете на Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO), която обединява организации за цифрови изследвания, учени и други организации като част от стратегията за борба с дезинформацията и за медийно образование и грамотност.

БРОД има сайт brodhub.eu , отбелязан в съобщение на партньорската организация Агенция Франс Прес. По-важното от съобщението:

Уебсайтът публикува статии за проверка на фактите на партньорската информационна агенция Agence France-Presse (AFP) на български и румънски език, както и такива от платформата Factual, създадена от румънската неправителствена организация Funky Citizen, и от българската национална телевизия БНТ, която също предлага услуга за проверка на факти. Десетки статии за проверка на фактите на AFP вече са достъпни на сайта, включително оригинални проверки на AFP на български език, осъществени от AFP Провери, секция на звеното на AFP за проверка на фактите. Това ще даде по-голяма видимост и на работата на AFP Провери.

Основни академични партньори са институтът GATE към Софийския университет „Свети Климент“ и Националното училище по политически науки в Букурещ. С помощта на Центъра за изследване на демокрацията (CSD) в София и базирания в Словакия мозъчен тръст Globsec, изследователите ще могат да картографират дезинформацията в България и Румъния и да публикуват резултатите на brodhub.eu.

Сайтът ще съдържа и инструменти за медийно образование, дело на Румънския център за независима журналистика CJI и българския обучителен център NTCenter.

Разработката на сайта е поверена на компанията XWiki, която е базирана във Франция и Румъния. Той ще бъде подкрепен от гръцката компания ATC в частта за взаимодействието на мрежата на EDMO и ONTOTEXT.

VLOPs u VLOSEs

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 25 април 2023 г. Комисията на базата на Digital Services Act (DSA) определи 17 много големи онлайн платформи (Very Large Online Platforms, VLOPs) and 2 много големи търсачки (Very Large Online Search Engines, VLOSEs) :

Very Large Online Platforms:

  • Alibaba AliExpress
  • Amazon Store
  • Apple AppStore
  • Booking.com
  • Facebook
  • Google Play
  • Google Maps
  • Google Shopping
  • Instagram
  • LinkedIn
  • Pinterest
  • Snapchat
  • TikTok
  • Twitter
  • Wikipedia
  • YouTube
  • Zalando

Very Large Online Search Engines:

  • Bing
  • Google Search

Съобщението

Какво следва от това: повече задължения.

До четири месеца от уведомяването за посочените решения, определените платформи и търсачки трябва да адаптират своите системи, ресурси и процеси в съответствие с изискванията, да създадат независима система за оценка на съответствието и да извършат и докладват на Комисията първа оценка на риска.

Доверие и недоверие към медиите: нов доклад

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е нов доклад на Reuters Institute for the Study of Journalism за факторите, поради които се създава недоверие към медиите, предимно сред маргинализирани и недостатъчно обслужвани общности, изразяващи разочарования към новинарските медии.

Каквото и да смятат медиите, казват авторите, изобщо не е очевидно за хората, които участваха в нашите фокус-групи, че има някакво искрено разбиране за ситуацията в новинарските медии, да не говорим за ангажимент за съществена промяна.

Докладът

Европейска сметна палата: Цифровизация на училищата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В ЕС отговорността за разработването на образователната политика и организацията на училищата е изцяло на държавите членки. ЕС допълва и подкрепя действията на държавите членки и предоставя значителна финансова подкрепа за цифровизацията на училищата. За тази цел се използват различни инструменти като фондовете на политиката на сближаване, Механизма за възстановяване и устойчивост и програма „Еразъм+“. В периода 2014—2026 г. по
една от тези програми са изплатени или ще бъдат изплатени значителни суми с цел укрепване на цифровото образование.


Европейската сметна палата прави оценка на действията, финансирани от бюджета на ЕС, в подкрепа на цифровото образование в училищата. ЕСП провери дали действията на Комисията са оказали подходяща подкрепа за цифровизацията на училищата. ЕСП също така разгледа дали националните, регионалните и местните органи в държавите членки са използвали наличното финансиране от ЕС по предназначение в подкрепа на цифровизацията на училищата и дали училищата имат достатъчно добра връзка с гигабитов интернет, за да постигнат целите на ЕС.

Целта на доклада на ЕСП е да помогне на Комисията и на националните и регионалните органи на държавите членки да се справят по-ефективно с предизвикателствата, свързани с цифровизацията на училищата през периода 2021—2027 г. ЕСП стига до заключението, че като цяло тези мерки са помогнали на училищата в усилията им за цифровизация, но че държавите членки нямат стратегически акцент при използване на финансирането от ЕС.

Доклад