Tag Archives: Digital

Отново за splinternet

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Руската инвазия в Украйна постави глобалната взаимовръзка на изпитание, както никога досега.

Сега всяка медия говори за splinternet – едва ли, особено у нас, но така е според автора на публикацията в Georgia Tech. Докато основната инфраструктура за техническа свързаност се поддържа добре, виждаме, че свободният поток от новини, мнения и онлайн услуги e драстично засегнат от войната в Украйна. Западът изолира руските потребители и пазари, включително от получаване на новини и информация. Според статията това може да е най-разединяващият и дълготраен аспект на конфликта.

И още една публикация за splinternet от изданието на MIT – MIT Technology Review/ http://www.technologyreview.com. Facebook е блокиран изцяло от руските власти, Twitter е почти напълно изключен и много компании доброволно са се оттеглили от руския пазар. Тези ходове пораждат опасения от „splinternet“ (или балканизиран интернет), където вместо единния глобален интернет ще има редица национални или регионални мрежи, които не говорят помежду си и може би дори работят чрез несъвместими технологии. Това би означавало край на интернет като единна глобална комуникационна технология — и може би не само временно.

Скоба. Да се видим отвън през понятията. Балканизацията като риск. А ние си живеем така постоянно – балканизирани.

Внесен законопроект за изменение на НК, повишаване на санкциите и нови възможности за задържане на трафични данни

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Помните ли въвеждането на Директивата за достъп до трафични данни, 2006/24/ЕО? Помните ли, че бяха я въвели в наредба, а едва на втори ход – в чл.251 ЗЕС?

Помните ли, че задържане на трафични данни може да има при престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода над 5 години?

А помните ли носителите на права, които искаха увеличаване на санкциите – за да могат, освен другото, да следят гражданите за престъпления срещу авторското право? Ето отвореното писмо на носителите на права от онова време. Може би ще си спомните и хората на улиците срещу опитите да се разшири приложното поле на задържането на трафични данни.

Е, тогава в Народното събрание на председателя Пирински не предложението не мина, но 13 години по-късно има шанс да мине.

Четем законопроект за изменение на НК, внесен от Министерския съвет:

§1. В чл. 155б, ал. 1 думата „пет“ се заменя с „шест“.

§2. В чл. 155в думата „пет“ се заменя с „шест“.

§3. В чл. 159, ал. 3 думата „три“ се заменя с „шест“.

§4. В чл. 172а се правят следните изменения:

В ал. 1 думите „до пет години“ се заменят с „от една до шест години“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „десет хиляди“.
В ал. 2 думите „пет години“ се заменят с „шест години“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „десет хиляди”.
В ал. 3 думите „от една до шест години“ се заменят с „от две до осем години“ и думите „десет хиляди“ се заменят с „петнадесет хиляди“.

§5. В чл. 172б се правят следните изменения и допълнения:

В ал. 1 след думата „марка“ се добавя „изобретение, полезен модел“ и думите „до пет години и с глоба до пет хиляди“ се заменят с „от една до шест години и с глоба до десет хиляди”.
В ал. 2 думите „от пет хиляди до осем хиляди“ се заменят с „от десет хиляди до петнадесет хиляди“.

§6. В чл. 173 се правят следните изменения и допълнения:

В ал. 1 думата „две“ се заменя с „три“.
Създава се ал. 3:

„(3) Когато деянието по ал. 1 и 2 е извършено в интернет или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до десет хиляди лева.“

§7. В чл. 175, ал. 1 след думите „чл. 173“ се поставя запетая и се добавя „ал. 1 и 2“.

§8. В чл. 319а се правят следните изменения и допълнения:

В ал. 1 думите „две години“ се заменят с „шест години и с глоба до три хиляди лева“.
В ал. 2 думите „две години“ се заменят с „шест години“ и думите „три хиляди“ се заменят с „пет хиляди“.
В ал. 3 думата „три“ се заменя със „седем“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „двадесет хиляди“.
В ал. 4 след думата „тайна“ се добавя „или срещу информационна система, която е част от критична инфраструктура“ и след тях се поставя запетая, а думите „от една до три години“ се заменят с „от четири до осем години“.
В ал. 5 думите „от една до осем години“ се заменят с „от пет до дванадесет години“.

§9. В чл. 319б се правят следните изменения:

В ал. 1 думата „две“ се заменя с „шест“ и думите „три хиляди“ се заменят с „десет хиляди“.
В ал. 2 думата „три“ се заменя със „седем“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „двадесет хиляди“.
В ал. 3 думите „от една до три години“ се заменят с „от пет до седем години“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „десет хиляди“.
В ал. 4 думите „от една до четири години“ се заменят с „от пет до осем години“ и думите „шест хиляди“ се заменят с „двадесет хиляди“.
В ал. 5 думите „от пет до осем години“ се заменят с „от девет до дванадесет години“ и думите „десет хиляди“ се заменят с „тридесет хиляди“.

§10. В чл. 319в се правят следните изменения:

В ал. 1 думите „три години“ се заменят със „седем години“ и думите „три хиляди“ се заменят с „пет хиляди“.
В ал. 2 думите „от една до три години“ се заменят с „от пет до седем години“ и думите „пет хиляди“ се заменят със „седем хиляди“.

§11. В чл. 319г се правят следните изменения и допълнения:

В ал. 1 думите „три години“ се заменят със „седем години“ и думите „три хиляди“ се заменят с „пет хиляди“.
В ал. 3 думата „пет“ се заменя с „девет“ и думите „три хиляди“ се заменят с „двадесет хиляди“.
Създава се ал. 4:

„(4) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено срещу информационна система или компютърна мрежа, която е част от критичната инфраструктура, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години и глоба до двадесет хиляди лева.“

§12. В чл. 319д се правят следните изменения:

В ал. 1 думата „две“ се заменя с „шест“.
В ал. 2 думите „до три години“ се заменят с „от четири до седем години“.
В ал. 3 думата „пет“ се заменя с „девет“.

§13. В чл. 319е след думите „се наказва с“ се добавя „лишаване от свобода до шест години и“.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§14. В Закона за електронната търговия (обн., ДВ, бр. 51 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 82 от 2009 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 57 от 2015 г. и бр. 94 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 96 от 2020 г. и бр. 15 от 2022 г.) в чл. 16, ал. 3 се създава изречение второ: „Доставчикът е длъжен да съхранява и предоставя информацията в срок от шест месеца след прекратяването на договора му с получателя на услугата.“

И мотивите:

Според констатациите на Европейската комисия при транспонирането на Директива 2013/40/ЕС България не се е съобразила с изискуемия максимален праг на наказанието лишаване от свобода, предвиден в случаите, посочени в чл. 9, параграф 4 от Директивата, който следва да бъде не по-малък от пет години. Този праг се предвижда, когато деянията по чл. 4 и 5 от Директивата са причинили сериозни вреди или са извършени срещу информационна система, която е част от критична инфраструктура.

Добре . Това за компютърните престъпления.

И сега:

Сред предлаганите изменения се включва и актуализиране на нормативната уредба за противодействие спрямо компютърно свързаните престъпления по чл. 172а, 172б и 173 от НК срещу интелектуалната и индустриалната собственост, както и онлайн детската сексуална експлоатация по чл. 155б, 155в и 159, ал. 3 от НК с оглед на постигане на съответствие между обществената опасност на тези престъпления и предвидените от закона наказания. Тези престъпления следва да се възприемат за деяния с висока степен на обществена опасност […]

Компютърносвързани престъпления – термин за осъществената мечта на ОКУП-ите – с предвидено наказание над 5 години и задържане на трафични данни – в едно изречение с онлайн детската сексуална експлоатация.

Сега знаете.

От 4 март 2022 г. в Русия няма независими медии

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

WP: автор Алексей Ковальов от Медуза, със съкращения

От 4 март 2022 г. в Русия няма независими медии.

Това не е преувеличение: Малкото независими търговски медии, които работеха след години ръководен от правителството натиск и тормоз, бяха или блокирани от цензорите на Русия, или обявени за незаконни, или се разпуснаха. Никой не е бил пощаден; честотата на станцията Эхо Москвы се прехвърля на Радио Спутник, правителствена пропагандна машина.

Интернет медията, в която работя като разследващ редактор, Медуза, също е блокирана сутринта на 4 март — когато пристигнах в Рига, Латвия, след като преминах границата на Русия пеша. Часове след като Медуза и други новинарски сайтове бяха блокирани, руският парламент, в извънредна сесия на двете камари, одобри закон, който ефективно превръща работата ми като журналист в престъпление, наказуемо с до 15 години затвор за разпространяване на невярна информация за специалната военна операция на Русия — т.е. за фактическото отразяване, започвайки с това да наричаме войната война. Сега е незаконно да се цитират всякакви източници, различни от Министерството на отбраната на Русия — което твърди, наред с други неща, че докладите за цивилни жертви в Украйна са фалшиви, защото армията на Русия е само поразителни по точност военни цели, и така или иначе украинците се бомбардират, за да обвинят Русия в военни престъпления.

Последният останал независим телевизионен канал, TV Rain завърши последния си ефир със символичен видеоклип от “Лебедовото езеро” на Чайковски (известен от съветската телевизия по време на т.нар. пуч от 1991 г.). Новая Газета, вероятно най-уважаваната медийна институция, чийто главен редактор, Дмитрий Муратов, бе удостоен с Нобелова награда за мир през 2021 г., обяви “с ужасен срам”, че няма друг избор, освен да изпълни исканията и да избягва отразяването на войната.

Това, което се случва сега, няма прецедент. Всъщност в Русия останаха малко журналисти. Повечето бягат в паника, след като виждат професията си криминализирана. Процесът е трагичен и болезнен.

Медуза, където работя, е родена от цензура. През 2014 г., в най-ранните фази на войната на Русия в Украйна, свързаният с Кремъл собственик уволни Галина Тимченко, главният редактор на Lenta.ru, един от най-популярните новинарски сайтове в Русия, заради интервю с украински крайно десен командир. Целият редакционен екип на Lenta.ru напусна солидарно, а няколко месеца по-късно десетина от тях направиха медия в съседна Латвия, извън репресивната юрисдикция на Русия.

През април 2021 г. Министерството на правосъдието на Русия обяви Медуза за “чуждестранен агент”. Успешният ни бизнес модел беше заличен за една нощ. Сега трябва да се адаптираме отново; не можем и няма да се откажем, когато милиони хора зависят от нашето денонощно отразяване на живо на незаконната и неморална война, която Кремъл отказва дори да признае. Нашият уебсайт е блокиран в Русия — но ние очаквахме това и образовахме нашите читатели за използването на виртуални частни мрежи за заобикаляне на забраните.

Други също се адаптират, както по нискотехнологични, така и по иновативни начини. Но най-големият проблем, пред който са изправени руските независими журналисти, не е в технологията: убеждаваме нашите съграждани да приемат ужасяващата истина, че Русия бомбардира градове и градове, в които живеят собствените им роднини.

Фактите сами по себе си не са достатъчни, за да спрат войната на Путин — но те са необходимо начало. Не само Русия, но и целият свят сега се нуждае от независима руска журналистика, за да осигури истината.

Доклад относно чуждестранната намеса в демократичните процеси в ЕС, включително относно дезинформацията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Доклад на комисия на ЕП за влиянията и дезинформацията

През юни 2020 г. в Европейския парламент беше създадена специална комисия с цел да оцени нивото на заплахите от страна на всички чужди сили, които се опитват да се намесят в демократичните процеси на ЕС и неговите държави-членки. Тя приключва работата си с Доклад относно чуждестранната намеса в демократичните процеси в Европейския съюз, включително относно дезинформацията 1248403EN

Нова комисия на ЕП за чуждестранната намеса

Парламентът се съгласи да създаде нова специална комисия, която ще се занимава с чуждестранната намеса, след като настоящата приключи работата си на 23 март 2022 г. Специалната комисия за чуждестранна намеса в демократичните процеси в Европейския съюз, включително дезинформация II / INGE Special Committee се основава на работата на комисията, чийто мандат изтича на 23 март. Новият 33-членен състав ще проверява съществуващото и планирано законодателство на ЕС в редица области за възможности, които могат да бъдат използвани от трети държави за злонамерени цели.

Парламентът създаде още две нови комисии, които да разгледат използването на шпионски софтуер от правителствата на ЕС и поуките от пандемията. 38-членната „Анкетна комисия за разследване на използването на Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение“ ще разследва предполагаеми нарушения на правото на ЕС при използването на софтуера за наблюдение от Унгария и Полша, както и от други държави. Комисията ще проучи съществуващите национални закони, регулиращи наблюдението, и дали шпионски софтуер на Pegasus е бил използван за политически цели, вкл. срещу журналисти, политици и адвокати.

Списъците с членове на комисиите ще бъдат обявени на следващата пленарна сесия в Брюксел на 23-24 март.

Мета промени правилата, за да допусне призиви срещу руските военни

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

10 март (Ройтерс) – Мета платформите ще позволят на потребителите на Facebook и Instagram в някои страни да призовават за насилие срещу руските военни в контекста на инвазията в Украйна, според вътрешни имейли, видени от Ройтерс, във временна промяна в нейната политика за езика на омразата. Тази политика се прилага за хора, които използват услугата от Украйна, Русия, Полша, Латвия, Литва, Естония, Словакия, Унгария и Румъния. The Times също така отбелязва, че модераторите на Facebook са получавали подобни временни инструкции и в други случаи.

„В резултат на руската инвазия в Украйна ние временно разрешихме форми на политическо изразяване, които обикновено нарушават нашите правила, но няма да допуснем призиви за насилие срещу руски цивилни”, казва говорител на Мета.

Стандартите на общността на Facebook по отношение на речта на омразата се актуализират непрекъснато от създаването им.

Позовавайки се на съобщението на Ройтерс, руското посолство в Съединените щати иска Вашингтон да спре “екстремистката дейност” на Мета. Миналата седмица Русия заяви, че забранява Facebook в страната в отговор на това, което според нея са ограничения за достъп до руски медии в платформата. Москва предприе репресии срещу технологичните компании по време на инвазията си в Украйна, която нарича „специална операция“.

14 март (Ройтерс) – Собственикът на Facebook Meta заяви, че променя политиката си за модериране на съдържанието за Украйна, за да забрани призивите за смъртта на държавен глава, според вътрешна публикация на компанията, видяна от Reuters .

Този ход дойде, след като Ройтерс съобщи миналата седмица, че Мета временно разрешава някои публикации във Facebook и Instagram, призоваващи включително за смъртта на руския президент Владимир Путин или белоруския президент Александър Лукашенко.

„Сега правим изрично ясно в насоките, че няма одобряване на насилието срещу руски граждани по принцип“, казва Ник Клег от Мета в публикация във вътрешната платформа на компанията, която беше видяно от Ройтерс. „Не допускаме призиви за убийство на държавен глава… Така че, за да премахнем всяка неяснота относно нашата позиция, ние допълнително съобщаваме изрично, че не допускаме призиви към смърт на държавен глава”, казва Клег.„Това са трудни решения. Обстоятелствата в Украйна се развиват бързо. Опитваме се да обмислим всички последствия и държим насоките си под постоянно преразглеждане, защото контекстът винаги се развива“.

„Мета е против русофобията, призивите за геноцид, етническо прочистване или всякакъв вид дискриминация, тормоз или насилие спрямо руснаците на нашата платформа“.

Клег написа, че Meta планира да отнесе начина, по който адаптира насоките, предоставяни на модераторите на съдържание, към независимия надзорен съвет, който беше създаден, за да помогне на платформата да отговори на някои от най-трудните въпроси относно свободата на изразяване.

Руският комуникационен регулатор наложи ограничения върху Instagram на Мета. Преди това Мета ограничи достъпа до руските държавни медии RT и Sputnik на своите платформи в целия Европейски съюз.

72 граждански организации: препоръки към Законодателния акт за цифровите услуги (DSA)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Уважаеми държави-членки на Европейския съюз,

72 европейски организации на гражданското общество, представлявани от European Digital Rights (EDRi), Съюз за граждански свободи за Европа и Amnesty International, бихме искали да споделим своите опасения и препоръки за Законодателния акт за цифровите услуги (DSA), който да е от полза за хората и е съвместим със защита на основните права в целия ЕС.

Нежелана базирана на проследяване реклама и dark patterns

Dark patterns са манипулативни софтуерни интерфейси, предназначени да подведат потребителите да се съгласят неволно да споделят личните си данни. DSA трябва постепенно да прекрати широкоразпространения онлайн бизнес за проследяване.

Насърчаване на основните права в DSA

Правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на личните данни са основни права, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз. DSA трябва да осигури защитата на тези права, включително правото да общувате и изразявате себе си без общо наблюдение.

Преди тристранните преговори, насрочени през следващите седмици, ви благодарим, че взехте под внимание нашите препоръки и се надяваме, че ще можете да засилите приноса на DSA към зачитаща правата онлайн среда за Европа и извън нея.

Пълният текст

Покана за представяне на предложения за укрепване на медийната грамотност

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

ЕК публикува покана за предложения за повишаване и укрепване на медийната грамотност.

Срок 6 април 2022. Бюджет (общо) EUR 2 400 000.

Поставен е акцент върху преминаване на културни, национални или езикови граници. Допустими дейности са например

– създаване и/или разпространение на многоезичен и/или мултикултурен материал, включително интерактивно съдържание за подобряване на цифровия капацитет на гражданите, тяхното разбиране за медийната среда и тяхната устойчивост срещу дезинформация,

– разработване на материали за граждани и обучители, насочени към всички, всяка възраст и различните обществени групи,

– разработване на иновативни решения за медийна грамотност, подходящи за медиите в перспектива,

– дейности за обучение, включително споделяне на най-добри практики отвъд езиковите, държавни и културни граници,

-събития, свързани с тези дейности.

Европейска декларация относно цифровите права и принципи за цифровото десетилетие

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия предлага на Европейския парламент и на Съвета да подпишат декларация за правата и принципите, които ще направляват цифровата трансформация в ЕС.

Проектът на декларация за цифровите права и принципи цели да предостави на всички ясна отправна точка за вида цифрова трансформация, който Европа насърчава и защитава. Те също така осигуряват насоки за създателите на политики и дружествата във връзка с новите технологии. Правата и свободите, залегнали в правната рамка на ЕС, и европейските ценности, изразени в принципите, следва да се зачитат онлайн, както това се прави офлайн. След съвместното си одобряване декларацията ще определи и подхода към цифровата трансформация, който ЕС ще насърчава в целия свят.

Декларацията се основава на правото на ЕС, от Договорите до Хартата на основните права, но също така и на съдебната практика на Съда. Бившият председател на Европейския парламент Давид Сасоли популяризира идеята за достъп до интернет като ново човешко право още през 2018 г.

За да се гарантира, че декларацията ще има конкретни практически последици, през септември Комисията предложи да се наблюдава напредъкът, да се оценяват пропуските и да се отправят препоръки за действие чрез годишен доклад за „Състоянието на цифровото десетилетие“.

Отново благодарност към експертите за българската езикова версия, в която последователно се говори за цифрови права и цифрови принципи.

Контекст

На 9 март 2021 г. Комисията изложи визията си за цифровата трансформация на Европа до 2030 г. в своето съобщение „Цифров компас: Европейският път за цифровото десетилетие. През септември 2021 г. Комисията въведе стабилна рамка за управление за постигане на целите в областта на цифровите технологии под формата на Път към цифровото десетилетие.

Комисията проведе и открита обществена консултация, която показа широка подкрепа за европейските цифрови принципи — 8 от общо 10 граждани на ЕС считат, че е полезно Европейският съюз да определи и насърчи обща европейска визия за цифровите права и принципи, както и специално проучване на Евробарометър. Чрез ежегодни проучвания на Евробарометър ще се събират качествени данни въз основа на възприемането от страна на гражданите на начина, по който цифровите принципи, залегнали в декларацията, се прилагат в ЕС.

Декларацията се основава и на предишни инициативи, като Декларацията от Талин относно електронното управление, Берлинската декларация относно цифровото общество и основаното на ценности цифрово управление и Декларацията от Лисабон „Цифрова демокрация с цел“, за модел на цифровата трансформация, с който се укрепва човешкото измерение на цифровата екосистема, в чиято сърцевина е цифровият единен пазар.

Документи

Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета за създаване на Европейска декларация за цифровите права и принципи

Информационен документ за цифровите права и принципи за всички в ЕС

Цифров Компас: Европейският път за цифровото десетилетие

Съобщение относно пътя към цифровото десетилетие

Декларация от Талин относно електронното управление

Берлинска декларация относно цифровото общество и основаното на ценности цифрово управление.

Декларация от Лисабон „Цифрова демокрация с цел“

Законодателният акт за цифровите услуги – гласуван в ЕП

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейският парламент гласува DSA, Законодателния акт за цифровите услуги.

Текстът, одобрен на 20 януари 2022 от Парламента с 530 гласа „за“, 78 гласа „против“ и 80 гласа „въздържал се“, ще бъде използван като мандат за водене на преговори с Френското председателство на Съвета на ЕС, представляващо държавите членки.

След гласуването Кристел Шалдемозе (С&Д, Дания), ръководител на преговарящия екип на Парламента, заяви, че през последните 20 години, откакто е приета Директивата за електронната търговия, онлайн платформите станаха основен фактор и се налага да се гарантира, че това, което е незаконно офлайн, е незаконно и онлайн. Какво каза още Шалдемозе:

връщаме си контрола върху платформите,
задаваме златен стандарт за всички други законодатели,
спираме безкрайното събиране на данни, хората ще могат да казват “не” на рекламите, основани на данни, при това онлайн платформите трябва да гарантират, че потребителите, които са отказали да бъдат проследявани, все още могат да имат алтернативни опции за достъп до услугите,
отваряме черната кутия на алгоритмите, ще могат да се изискват промени в алгоритми, опасни за потребителите.

Подробности за гласуването и внесените изменения в предложението на ЕК – на сайта на ЕП.

Изменения, приети от Европейския парламент на 20 януари 2022 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно единния пазар на цифрови услуги (Законодателен акт за цифровите услуги) и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (COM(2020)0825 – C9-0418/2020 – 2020/0361(COD))

EFF

Arcom: модернизиран медиен регулатор във Франция наследява CSA и Hadopi

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

От 1 януари 2022 г. френският Conseil supérieur de l’audiovisuel (CSA – медиен регулатор) и Haute autorité pour la diffusion des oeuvres et la protection des droits sur internet (Hadopi – орган за авторски права онлайн) се сляха, което доведе до създаването на нов регулатор с по-широк спектър на действие: Authorité de régulation de la communication audiovisuelle et numérique (Arcom).

Новият регулатор Arcom е създаден на базата на закона от 25 октомври 2021 г. за регулиране и защита на достъпа до културни произведения в цифровата ера (loi du 25 October 2021 relative à la régulation et à la protection de l’accès aux œuvres culturelles à l’ère numérique), който влезе в сила на 1 януари 2022 г. В допълнение към предишните функции на CSA законът е предназначен да предостави подходящи отговори относно надзора на онлайн сферата и онлайн платформите (Netflix, Disney+, Amazon Prime, Apple TV, etc).

Arcom („collège“) се състои от девет члена, назначавани от пет различни органа (от изпълнителната, законодателната и съдебната власт) за шест години. Сега към досегашните седем члена на CSA се добавят двама нови. Бюджетът за 2022 г. е 46 млн евро.

Вътрешната структура на администрацията също е променена, за да отразява разширената мисия на Arcom. Създадена е по-специално дирекция за онлайн платформи („direction des plateformes en ligne“), натоварена – наред с други неща – със създаване на методи за оценка на съответствието на платформите със закона, както и творческа дирекция („direction de la création“) за да се гарантира създаването на френски и европейски произведения, включително чрез задължения за финансиране в съответствие с чл. 13 (2) от Директивата за AVMS.

Като средство за успех в осигуряването на по-добро регулиране, Arcom получава и нови инструменти за въздействие, между които финансови санкции до 20 млн евро или 6 на сто от глобалния оборот на съответната платформа и нови правомощия в областта на медийната грамотност.