Tag Archives: Digital

Австралия: Google не е издател

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Върховният съд на Австралия се произнесе относно отговорността на търсачките за публикации на трети страни чрез решението си  по делото Google LLC срещу Defteros [2022].

Върховният съд потвърди с мнозинство 5-2, че търсачките не са  издатели   и при клевета нямат отговорност на издател.

 Фактите

Дефтерос е адвокат. Твърди, че е оклеветен от резултати от търсенето по неговото име чрез търсачката на Гугъл. В резултатите попадат

  •  статия от 2004 г., публикувана от The Age , озаглавена „Подземен свят губи ценен приятел в съда“ и
  • други материали, включително статията в Уикипедия „Убийствата на гангстерските банди в Мелбърн“.

Дефтерос твърди, че Google трябва да се счита за издател, че компанията е уведомена за исканията му, но не е премахнала връзките към клеветническо съдържание от списъка на резултатите и че посещенията продължават.

Първа инстанция отсъжда в полза на  Дефтерос и присъжда обезщетение в размер на 40 000 долара. Google обжалва решението. Втората инстанция потвърждава решението и  Google обжалва пред Върховния съд.

Какво твърди  Google

  • първо, че не е „издател“ , а просто предоставя хипервръзка към материала – операторът на уебсайта, за който се отнася хипервръзката, е съответният издател на материала;
  • второ, че компанията “както журналистите” предоставя „незаменимо средство, чрез което потребителите могат да намерят информация, която ги интересува, в интернет“;
  • трето, че Google е действал разумно при предоставяне на хипервръзките; и
  • четвърто, Google осигурява само транспорт до съдържанието.

Върховният съд

С мнозинство 5-2 Върховният съд уважава жалбата на Google, като приема първия аргумент.

Google всъщност не е публикувал материала. Резултатите се класират чрез използване на алгоритъм, като търсачката просто препраща към уеб страница. Резултатът от търсенето  е описан от Съда като препратка към „нещо, някъде другаде“. Улесняването на достъпа на дадено лице до съдържанието на  уеб страница не се счита за  съобщаване на  информацията.

Google само съобщава, че нещо съществува на определено място и следователно Google е по-скоро  помощник, отколкото издател. Google освен това не предоставя допълнителен коментар или данни или собствено съдържание – и  такова участие не е достатъчно, за да докаже, че Google  е издател.

Особени мнения

Съдия Кийн  смята, че Google е издател, тъй като публикуването за потребителите – и разглеждането на материала от тяхна страна – не би се случило без участието на Google.

Съдия Гордън също така приема, че Google е издател и не е „пасивен“ участник в разпространението на материала до своята аудитория.

Така ВС приема Google за “действащ като екскурзовод” за хора, които са се интересували  от темата – търсачката просто показва, че има уебсайт с материали по тази конкретна тема. Позицията обаче може да бъде съвсем различна, ако се докаже, че дадена търсачка  дава предимство на негативни материали – това зависи от алгоритмите.

Така или иначе в медиите има предположения, че въпросът с отговорността на търсачките не е приключен в Австралия.

Потребителските навици: стрийминг за младите, телевизия за възрастните

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Младите   гледат  седем пъти по-малко телевизия   от хората на 65 и повече години.   Разликата между поколенията в потребителските  навици достига рекордно високо ниво, според доклада Media Nations 2022 за Обединеното кралство на Офком.

Хората на възраст 16-24 години прекарват по-малко от час (53 минути)  средно на ден в гледане на ефирна телевизия – спад с две трети през последните десет години.

За разлика от тях, хората на 65 и повече години все още прекарват около една трета от будния си ден в гледане  на телевизия –  почти шест часа (5 часа и 50 минути) дневно. Това дори е повече в сравнение с преди десетилетие.

Промените в навиците на по-младите възрастни отразяват нарастващата популярност на базираните в САЩ услуги за стрийминг по заявка.

Три стрийминг гиганта в една пета от домовете

Около една пета от домовете (5,2 милиона) се абонират и за трите най-популярни платформи – Netflix, Amazon Prime Video и Disney+ – струващи около £300 (€357) на година.

Девет от всеки десет възрастни на възраст 18-24 години   се насочват направо към стрийминг,  като Netflix е най-честата дестинация.

А шест от всеки десет (59 процента) 55-64-годишни и 76 процента от тези на възраст 65+ все още първо се обръщат към телевизионните канали.

„Революцията на стрийминга  разширява пропастта между поколенията, създавайки рязко разделение в навиците за гледане на по-млади и по-възрастни хора“, казват от регулатора Офком. „Традиционните телевизионни оператори са изправени пред силна конкуренция от страна на платформите за онлайн стрийминг.“

Загриженост за разходите за живот

След години на силен растеж броят на домовете, използващи стрийминг услуги, започна да се забавя през 2021 г., преди да започне да намалява през пролетта на 2022 г.

Тъй като нарастващите разходи за живот оказват натиск върху бюджетите на домакинствата, броят на абонатите за поне една стрийминг услуга е намалял с повече от 350 000 до 19,2 милиона.

Анулациите обаче не означават непременно клиенти, които са били загубени завинаги. Проучване на Oфком сред абонати, които са се отказали  през 2022 г., установи, че почти три четвърти (73 процента) от клиентите казват, че смятат, че ще се абонират отново – което отразява гъвкавостта, която позволява на клиентите да взимат и отказват абонаменти в зависимост от промените в програмите, нуждите или обстоятелствата.

Предизвикателство за обществените радио- и телевизионни оператори

Голямата аудитория за  финала на Евро 2022  и за тържествата за юбилея на кралицата показват, че наземната телевизия все още е популярен избор за важни национални събития, но   аудиторията  и нивата на гледане на обществена телевизия намаляват.

Но 82 процента от хората казват, че са използвали услуга видео  при поискване на обществената телевизия през последните шест месеца, приблизително толкова, колкото са използвали поне една услуга за стрийминг (83 процента). Шест от всеки десет (59 процента) зрители казват, че са използвали тези платформи, за да гледат програми на живо в момента, в който се излъчват.

BBC iPlayer има високо ниво на удовлетворение във всички възрастови групи, като над четири на всеки пет (81 процента) от тези, които са го използвали наскоро, казват, че са доволни от услугата.

TikTok и междинните избори в САЩ 2022

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Преди междинните избори в САЩ тази есен TikTok се очертава като основен източник на неоснователна и подвеждаща информация,  казват изследователи, които проследяват онлайн дезинформацията. Големият брой потребители, кратката дължина на  видеоклиповете,  мощният, но зле разбран алгоритъм за препоръки  на платформата  правят неверните твърдения трудни за ограничаване – Ню Йорк Таймс информира днес.

„Когато имате изключително кратки видеоклипове с изключително ограничено текстово съдържание, вие просто нямате място и време за нюансирани дискусии за политиката“, казват от проекта Shorenstein на Harvard Kennedy School.

Американските законодатели призовават за повече информация относно операциите на TikTok, на фона на подновени опасения, че връзките на компанията с Китай могат да я превърнат в заплаха за сигурността.  „Без ресурси, без  достъп до данни ние не знаем кой е спрян, какво съдържание е свалено, дали действат по сигнали или какви са критериите. Това е напълно непрозрачно и ние не можем независимо да оценим нищо”.

Същевременно  американските  потребители прекарват средно по 82 минути на ден в платформата   – три пъти повече, отколкото в Snapchat или Twitter и два пъти повече, отколкото в Instagram или Facebook, според  доклад на  Sensor Tower.

На този фон изглежда обоснован подходът на ЕС за проитводействие на дезинформацията – т.нар.  двойна  предпазна мрежа – както ангажиране на платформите с кодекс,  така и законодателни мерки.

Правата на човека в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стратегия 2020

В края на 2020 г.  ЕС прие Стратегия за подобряване на прилагането на Хартата на основните права в ЕС. Хартата е инструмент на първичното право на ЕС, включващ основните права, с които се ползват хората в ЕС. Тя представлява съвременен и всеобхватен инструмент за защита и насърчаване на правата и свободите на хората с оглед на промените в обществото, социалния напредък и научното и технологичното развитие.

В Стратегията на Европейската комисия от 2010 г. за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз   се определя начинът, по който Комисията ще гарантира, че ЕС спазва напълно Хартата. Хартата се прилага и по отношение на държавите членки, когато привеждат в действие правото на ЕС, като в стратегията се изразява решимостта на Комисията да използва всички средства, с които разполага, за да гарантира спазването. Стратегията от 2020 г. има четири направления:

1.Гарантиране на ефективното прилагане на Хартата от държавите членки.

2.Увеличаване на ролята на организациите на гражданското общество, защитниците на правата и практикуващите юристи.

3.Насърчаване на използването на Хартата като ориентир за институциите на ЕС.

4.Повишаване на осведомеността на хората за техните права съгласно Хартата.

Стратегията следва призива на Европейския парламент за засилен мониторинг на прилагането на Хартата в държавите членки, заключенията на Съвета за определяне на начините за подобряване на прилагането на Хартата и приноса на държавите членки .

Доклади на ЕК

От 2010 г. ЕК публикува годишни доклади за прилагането на Хартата.

От 2021 г.. Комисията започна да публикува тематични доклади за прилагане на Хартата в определена област.

Така докладът за 2021 г. е посветен на цифровите права.

Хартата и правата в цифровата ера

В доклада 2021  има пет акцента:

Справяне с предизвикателствата на онлайн модерирането.  Разпространението на незаконно съдържание в интернет е предизвикателство за демократичния дискурс и за редица основни права. През декември 2020 г. Комисията предложи регулаторни мерки за справяне с незаконното съдържание, като същевременно защитава основните права,  чрез Закона за цифровите услуги. Освен това ЕС  насърчава доброволни мерки чрез Кодекса за противодействие на незаконната реч на омразата онлайн.  Комисията  предложи инициатива за разширяване на списъка на престъпленията на ЕС, за да включи речта на омразата и престъпленията от омраза.

Защита на основните права при използване на изкуствен интелект. Нарастващото използване на системи с изкуствен интелект може да донесе големи ползи, но някои приложения са сложни и непрозрачни, което може да бъде предизвикателство за спазването или прилагането на основните права. Много държави членки са разработили национални стратегии за изкуствения интелект, за да гарантират прозрачност, проследимост и надеждност и да намерят ефективни начини за спазване на основните права. През април 2021 г. Комисията предложи законодателен акт, който да гарантира, че системите с изкуствен интелект, които представляват висок риск за основните права, са подходящо тествани и документирани.

Справяне с цифровото разделение. Пандемията от COVID-19 затрудни достъпа до обществени услуги, които се предлагат онлайн, за хората без необходимите знания или оборудване. Солидарността остава ключов принцип за справяне с цифровото разделение.

Защита на хората, работещи чрез платформи. Работата в платформи създаде нови икономически възможности за хората, бизнеса и потребителите. Но в този контекст възникват трудности по отношение на  съществуващи права и задължения, свързани с трудовото право и социалната защита. Комисията прие законодателна инициатива за подобряване на условията на труд на хората, работещи чрез цифрови платформи за труд, като същевременно подкрепя устойчивия растеж на цифровите платформи за труд в Съюза.

Контрол върху цифровото наблюдение. Наблюдението може да е законно, например за осигуряване на сигурност и борба с престъпността, но не всички практики са оправдани. В този контекст защитата на данните и неприкосновеността на личния живот са  ключови основни права.

Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2022 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

DESI_2022_MAIN

Европейската комисия публикува резултатите от индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2022 г., който проследява напредъка, постигнат в държавите — членки на ЕС, в областта на цифровите технологии.

По време на пандемията от COVID-19 държавите членки напреднаха в усилията си за цифровизация, но все още се борят да запълнят пропуските в цифровите умения, цифровата трансформация на МСП и разгръщането на усъвършенствани 5G мрежи. Механизмът за възстановяване и устойчивост с около 127 милиарда евро, предназначени за реформи и инвестиции в областта на цифровите технологии, предлага безпрецедентна възможност за ускоряване на цифровата трансформация, която ЕС и неговите държави членки не могат да си позволят да пропуснат.

Констатациите показват, че макар повечето държави членки да отбелязват напредък в цифровата си трансформация, възприемането на ключови цифрови технологии от предприятията, като например изкуствения интелект (ИИ) и големите данни, остава слабо. Необходимо е да се увеличат усилията, за да се гарантира пълното разгръщане на инфраструктурата за свързаност (по-специално 5G), която е необходима за силно иновативни услуги и приложения. Цифровите умения са друга важна област, в която държавите членки трябва да постигнат по-голям напредък.

Повече информация ще намерите тук.

(Прессъобщение на ЕК)

Финансирането на обществените медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Licence_0

В Обединеното кралство се обсъжда перспективата на финансирането на БиБиСи. Като част от това обсъждане се провеждат сравнителни анализи.

С оглед вълненията в България около модела на финанасиране на обществените медии и твърденията за таксите като най-добър модел интерес представлява тази Таблица на държавите в Европа, които са изоставили таксите като източник на финансиране ( списъкът не е пълен).

Таксите са заместени от три модела на финансиране:

  1. трансфер от бюджета – Норвегия и Дания;
  2. целеви подоходен данък – Финландия и Швеция;
  3. данък на домакинство – независимо от дохода, броя членове и потреблението на услугата – Германия и Швейцария.

Това, което казвам, е, че  теорията за таксата  като “най – добър модел” и  за “граждански контрол чрез таксата” е останала в историята, практиките вече са други.

EBU предлага държавите да се ръководят от принципи: финансирането  да бъде

  • устойчиво и предсказуемо, да позволява планиране;
  • такова, че да дава независимост на медията;
  • честно и справедливо за потребителите и пазара;
  •  прозрачно, позволяващо да се изпълнява изискването за отчетност на медията.

Разбира се, освен че познават особеностите на финансирането, в Обединеното кралство много добре  познават аудиторията си и потребителските модели.

Licence_to_change_BBC_future_funding_-_44.pdf_-_2022-07-23_14.41.13

48-то Народното събрание: FYI

Инфлуенсърите в Нидерландия вече са под надзора на медийния регулатор

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От сайта на EPRA, Европейска платформа на медийните регулатори:

Считано от 1 юли 2022 г. лицата, качващи видеоклипове, трябва да се регистрират и да спазват медийния закон в Нидерландия. 

Инфлуенсъри в YouTube, Instagram и TikTok с повече от 500 000 последователи, които са публикували поне 25 видеоклипа през последните две години, ще бъдат първите, които ще попаднат под активния надзор на Commissariaat voor de Media  (CvdM).

Целта на тези нови разпоредби е да накарат инфлуенсърите да осъзнаят задълженията си по отношение на своите зрители, и особено непълнолетните, и да ги предпазят от вредно съдържание, като предоставят повече прозрачност на качваното съдържание.

Основните правила са:

  • Бъдете ясни по отношение на рекламата (Инфлуенсърите са задължени да се присъединят към Stichting Reclame Code;
  • Съобразявайте се с правилата  за защита на  децата (NICAM);
  • Означете се – зрителите трябва да знаят кой сте.

За тези, които имат намерение да качват видеоклипове онлайн, регулаторът предлага на сайта си  „Registration Check,  Проверка за регистрация“  – за да знаят еднозначно  дали попадат под това ново изискване за регистрация. Уебсайтът също така предоставя подробни обяснения за новите законови изисквания и CvdM възнамерява да организира специални обучения с качващите видеоклипове.

Все още инфлуенсърите не трябва да изпълняват всички изисквания, предвидени за медиите, но на  по-късен етап CvdM ще разшири  надзора до по-широки задължения, предвидени в Холандския закон за медиите (европейски   квоти, достъпност, реч на омразата).

Първи доклад на Мета за правата на човека

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През март 2021 г. Meta прие  Политика за правата на човека, в която се ангажира  да докладва ежегодно за това как компанията се справя  с  влиянието  си върху правата на човека, включително  действията, които Мета предприема в тази насока.

През седмицата беше публикуван първият доклад на Мета за периода  от 1 януари 2020 г. до 31 декември 2021 г.

Мета се ръководи от разбирането, че “хората имат   граждански, социални, културни, политически и икономически права. Освен основните човешки права като достъп до храна, чиста вода, подслон и здраве, има и права на личен живот, свобода на изразяване, равенство и свобода от дискриминация. Всички човешки права са взаимозависими. Например правото на личен живот е предпоставка за   упражняване на свободата на изразяване онлайн. Правата на човека са неотменими и неделими.” Мета прилага  Facebook Community Standards, Instagram Community Guidelines, WhatsApp Terms of Service,  Responsible Supply Chain Program, Facebook’s Privacy Principles, Law Enforcement Guidelines,  Data Policy, Responsible AI ,  Diversity and Inclusion Principles.

Докладът започва с препратка към Всеобщата декларация за прата на човека на ООН.

Текстът на първия доклад на Мета

DSA: механизъм за реагиране при кризи, член 27а

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

EDRi и 38 неправителствени  организации, между които  EU DisinfoLab,  ARTICLE 19 и др., изразиха сериозна загриженост по отношение на „механизма за реагиране при кризи“ в нов член 27a от Регламента за цифровите услуги (DSA), който беше предложен от Европейската комисия като част от преговорите по време на триалозите. 

 

По-обстоятелствена аргументация:

Предложеният механизъм представлява прекалено широко овластяване на Европейската комисия да обявява едностранно извънредно положение в целия ЕС. Това би позволило широкообхватни ограничения на свободата на изразяване и на свободния достъп до и разпространение на информация в Съюза.

Предложеният „механизъм за реагиране при кризи“ в нов член 27a DSA трябва – най-малкото – да зачита международните стандарти за правата на човека за законност, легитимност, необходимост и пропорционалност. Конкретно това означава, че:

  • Решенията, които засягат свободата на изразяване и достъпа до информация, особено по
    време на криза, не могат да бъдат законно взети само от изпълнителната власт. Изисква се парламентарен контрол и съдебен контрол за наличието и продължителността на обявеното извънредно положение, за да се избегнат злоупотреби“. Следователно всякакви кризисни мерки, включително решението дали действително се приема, че кризата е настъпила, следва да бъдат под контрола на Европейския парламент възможно най-скоро след приемането му.
  • Дефиницията на криза (пандемии, тероризъм или „възникващи конфликти“) трябва да отговаря на принципите на яснота и конкретност и не трябва да дава правомощия на Комисията да поддържа кризисни мерки в продължение на години.
  • Предложеният механизъм трябва да включва времево ограничение за антикризисните мерки . То не следва да дава на Комисията едностранните правомощия да ограничава почти постоянно публичния достъп до и разпространението на информация, докато не бъде оспорено в съда. Всяка извънредна мярка трябва да съдържа кратка клауза за прекратяване на действието, която може да бъде преразгледана от Европейския парламент.
  • Ние приветстваме факта, че разпоредбата изисква кризисните мерки да бъдат „стриктно необходими и пропорционални“, но се съмняваме дали Комисията е правилният орган, който да направи такава оценка едностранно , особено по време на политически натоварени времена и под силен политически натиск от страна на държавите-членки. Вместо това тази оценка трябва да бъде извършена от независим съдебен орган или съд; и не само веднъж, а на редовни, кратки интервали, докато са в сила мерките.
  • Кризата или опасността трябва да са изключителни до такава степен, че редовните мерки, установени от националните конституционни порядки или международните закони за правата на човека, да са „явно неадекватни“.

В допълнение:  Когато малка шепа преговарящи едностранно добавят такива нови разпоредби по време на триалози при закрити врата, те го правят без мандат и малка демократична легитимност. Това заобикаля демократичния процес, възпрепятства обществения контрол и дебат и изключва останалите 700+ избрани членове на Европейския парламент от участие в разискванията.  Единствената им възможност да не се съгласят с тези широки изпълнителни правомощия е да се противопоставят изцяло на DSA – избор, който малко хора вероятно биха искали да направят.

Гласуваният чл.27а:

Член 27а

Механизъм за реагиране при кризи

1.  При възникване на криза Комисията, като действа по препоръка на Европейския съвет за цифровите услуги, може да приеме решение, с което да изиска от един или повече доставчици на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки да предприемат едно или няколко от следните действия:

a)  оценяване дали и ако това е така, до каква степен и как функционирането и използването на техните услуги значително допринася или има вероятност да допринесе значително за сериозна заплаха, както е посочено в параграф 2;

б)  установяване и прилагане на конкретни, ефективни и пропорционални мерки, като например предвидените в член 27, параграф 1 или член 37, параграф 2, за предотвратяване, премахване или ограничаване на всеки такъв принос към сериозната заплаха, установена съгласно буква а) от настоящия параграф;

в)  докладване на Комисията до определена дата или на редовни интервали, посочени в решението, относно оценките, посочени в буква а), точното съдържание, изпълнението и качественото и количественото въздействие на специфичните мерки, предприети съгласно буква б), както и всеки друг въпрос, свързан с тези оценки или мерки, както е посочено в решението.

При определянето и прилагането на мерки съгласно буква б) от настоящия параграф доставчикът или доставчиците на услуги надлежно отчитат степента на сериозната заплаха, посочена в параграф 2, неотложността на мерките и действителните или потенциалните последици за правата и законните интереси на всички засегнати страни, включително възможното неспазване на основните права, залегнали в Хартата.

2.  За целите на настоящия член се счита, че е настъпила криза, когато извънредни обстоятелства водят до сериозна заплаха за обществената сигурност или общественото здраве в Съюза или в значителна част от него.

3.  При вземане на решението, посочено в параграф 1, Комисията гарантира, че са изпълнени всички посочени по-долу изисквания:

a)  изискваните в решението действия са строго необходими, обосновани и пропорционални, като се вземе предвид по-специално степента на сериозната заплаха, посочена в параграф 2, неотложността на мерките и действителните или потенциалните последици за правата и законните интереси на всички засегнати страни, включително възможното неспазване на основните права, залегнали в Хартата;

б)  в решението се определя разумен срок, в рамките на който трябва да се предприемат конкретните мерки, посочени в параграф 1, буква б), като се има предвид по-специално неотложността на тези мерки и времето, необходимо за подготовката и изпълнението им;

в)  действията, изисквани от решението, са ограничени до период, който не надвишава три месеца.

4.  След приемането на решението, посочено в параграф 1, Комисията взема без ненужно забавяне всички посочени по-долу мерки:

a)  уведомява доставчика или доставчиците, до които е адресирано решението, за решението;

б)  прави решението публично достояние;

в)  информира Европейския съвет за цифровите услуги за решението, приканва го да представи становището си по него и го информира за всяко последващо развитие, свързано с решението.

5.  Изборът на конкретни мерки, които да бъдат предприети съгласно параграф 1, буква б) и параграф 7, втора алинея, се оставя на доставчика или доставчиците, до които е адресирано решението на Комисията.

6.  Комисията може по своя собствена инициатива или по искане на доставчика да започне диалог с него, за да определи дали с оглед на конкретните обстоятелства, свързани с доставчика, предвидените или приложените мерки, посочени в параграф 1, буква б), са ефективни и пропорционални за постигането на преследваните цели. По-специално Комисията гарантира, че мерките, предприети от доставчика на услуги съгласно параграф 1, буква б), отговарят на изискванията, посочени в параграф 3, букви а) и в).

7.  Комисията наблюдава прилагането на специфичните мерки, предприети съгласно решението, посочено в параграф 1 от настоящия член, въз основа на докладите, посочени в буква в) от същия параграф, и всяка друга относима информация, включително информацията, която може да поиска съгласно член 31 или член 52, като взема предвид развитието на кризата. Комисията докладва редовно на Европейския съвет за цифровите услуги за това наблюдение най-малко веднъж месечно.

Когато Комисията счита, че предвидените или приложените специфични мерки съгласно параграф 1, буква б) не са ефективни или пропорционални, тя може с решение, след консултация с Европейския съвет за цифровите услуги, да изиска от доставчика да преразгледа определянето или прилагането на тези конкретни мерки.

8.  Когато е целесъобразно с оглед на развитието на кризата, Комисията, като действа по препоръка на Европейския съвет за цифровите услуги, може да измени решението, посочено в параграф 1 или в параграф 7, втора алинея, като:

a)  отмени решението и когато е целесъобразно, изиска от много голямата онлайн платформа или много големите онлайн търсачки да престанат да прилагат мерките, установени и изпълнявани съгласно параграф 1, буква б) или параграф 7, втора алинея, по-специално когато основанията за тези мерки вече не съществуват;

б)  удължи срока, посочен в параграф 3, буква в), с не повече от три месеца;

в)  отчете опита, придобит при прилагането на мерките, по-специално възможното неспазване от мерките на основните права, залегнали в Хартата.

9.  Изискванията на параграфи 1 – 6 се прилагат за решението и неговото изменение, посочени в настоящия член.

10.  Комисията отчита в максимална степен препоръките на Европейския съвет за цифровите услуги съгласно настоящия член.

11.  Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета ежегодно след приемането на решения в съответствие с настоящия член и във всеки случай три месеца след края на кризата относно прилагането на специфичните мерки, предприети съгласно тези решения.

САЩ: модериране на онлайн речта

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

image

Techdirt:

Тексас, Флорида и Ню Йорк са единствените щати досега, приели такива закони, но  Флорида и Тексас чакат съдилищата да се произнесат.

Искания за регулиране идват от двете страни на политическия спектър. Републиканците внасят законопроекти, за да принудят уебсайтовете да хостват реч.  Демократите внасят законопроекти, за да принудят уебсайтовете да цензурират реч. И понякога те се обединяват, за да прокарат ужасно, опасно, противоконституционно законодателство „ за децата“.

В Politico  Ребека Керн e обобщила опитите на щатските законодатели в цялата страна да прокарат тези закони –  почти всички от които вероятно са противоконституционни. Картата илюстрира невероятно нелепата морална паника в социалните медии.