Европейският съюз обмисля създаване на ново киберзвено, което да реагира на кибератаки, пише POLITICO.

В сряда Европейската комисия ще представи своя план за киберсигурност, съгласно който засегнати от кибератаки държави от ЕС ще могат да поискат помощ от други държави и ЕС, включително чрез екипи за бързо реагиране.

Планът на ЕС има за цел обединяване на правомощията на националните правителства за повече киберсигурност.

Комисията обяви подобна идея  още през 2019 по повод изборите за ЕП, но новите атаки са ускорили решението. Планът на Комисията – официално „препоръка“ към националните правителства – ще възложи на Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA) да ръководи управлението на звеното, вероятно от нови офиси в Брюксел. Звеното също така ще координира съществуващата работа в ЕС. Комисията се надява звеното да заработи до края на 2022 г.

Заедно с препоръката за новото звено  Комисията ще публикува и доклад за напредъка по своята стратегия за киберсигурност от декември 2020. Стратегията беше придружена с проекти на две директиви – надграждането на Директивата за мрежова и информационна сигурност  (Директива NIS с  NIS2) и Директивата за устойчивостта на критичните субекти.

Група държави от ЕС вече са създали съвместни екипи за киберреагиране по схемата на ЕС за сътрудничество в областта на отбраната.  Вече съществува и  още една форма на сътрудничество на държавите  в областта на киберсигурността, полезна досега за защита на избори и 5G инфраструктура.

Планът ще бъде публикуван в утрешния ден.

Европейската комисия публикува Европейския сравнителен доклад за иновациите за 2021 г., който показва, че резултатите на Европа в областта на иновациите продължават да се подобряват в целия ЕС.

Резултатите от иновациите са се увеличили средно с 12,5 % от 2014 г. насам. Налице е постоянна тенденция на сближаване на резултатите в рамките на ЕС, като държавите с по-ниски показатели бележат по-бърз напредък от тези с по-високи показатели, което води до намаляване на различията между тях в областта на иновациите.

Според Регионалния сравнителен доклад за иновациите за 2021 г., също публикуван днес, тази тенденция се наблюдава при иновациите във всички региони на ЕС.

Прессъобщение

Около 87 милиона души в Европейския съюз имат някаква форма на увреждане и поради това се сблъскват с пречки за своето икономическо и социално участие. Уврежданията обикновено се увеличават с възрастта: около половината от хората на възраст 65 години и повече съобщават, че имат увреждания. Според   EU SILC (статистически данни на ЕС за доходите и условията на живот) и EU LFS (наблюдение на работната сила). 24,7% от населението на ЕС на възраст над 16 години има увреждания, от които 17,7% са умерени, а при 7% има сериозно ограничаване на дейностите.

Данните изискват засилени действия за утвърждаване на равното третиране, тъй като според Специално проучване на Евробарометър № 493, Дискриминацията в ЕС, от май 2019 г. повече от половината от всички хора с увреждания (52%) се чувстват дискриминирани в ежедневието си. Хората с увреждания се сблъскват със значителни различия в ключови области; например равнището на заетост е с 24,2 процентни пункта по-ниско от това на хората без увреждания, а рискът от бедност или социално изключване е с 10 процентни пункта по-висок от този на хората без увреждания.

През март 2021 г. Европейската комисия прие Стратегия за правата на хората с увреждания за периода 2021—2030 г.

Стратегията се основава на резултатите от предишната Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010–2020 г., Въпреки постигнатия през последното десетилетие напредък хората с увреждания все още са изправени пред значителни пречки и са изложени на по-висок риск от бедност и социално изключване.

Националната стратегия за хората с увреждания 2021 – 2030 г. е приета в края на 2020 г.

Очакват се Заключения на Съвета на 14 юни, в които – освен другото – ще бъде подчертано значението на цифровизацията:

Политиките за насърчаване на независимия живот и пълното приобщаване и участие в общността са важни за гарантиране на достойно качество на живот за хората с увреждания. Необходимостта от тези политики става все по-неотложна, особено в застаряващите общества.

Цифровият преход предлага нови възможности по отношение на комуникацията, самоопределението, самостоятелните грижи, равното участие и помощните технологии за хората с увреждания. Новите технологии трябва да бъдат достъпни за всички хора с увреждания и за предпочитане разработени в съответствие с принципа на универсалния дизайн и с Европейския акт за достъпността, а доставчиците на поддържащи услуги следва да разполагат с подходящи умения, които да им позволяват да отговорят на нуждите на хората с увреждания. Пандемията от COVID-19 показа значението на достъпността на инструментите на ИКТ, необходими за телеконферентните връзки, договореностите за дистанционна работа, дистанционното обучение, онлайн пазаруването и достъпа до обществени услуги и информация, както и недостига на ИКТ специалисти в с обучение в областта на прилагането на достъпността. При планирането и разработването на цифрови услуги трябва да се вземат предвид достъпността, лесното използване, надеждността и цифровите умения, с цел да се избегне или смекчи цифровото разделение, при което хората с увреждания биха били изоставени.