Не намаляват. Новините и актуалните предавания в обществените медии на Обединеното кралство през последните 15 години не намаляват – при намаляващи детски предавания, образователни предавания, рязко намалени развлекателни предавания.
Така разбират обществената си мисия.
Ще е интересна аналогична графика за българските обществени медии и актуалната им публицистика.
На 1 юни 2021 е завършен важен етап от реализацията на цифровия сертификат на ЕС за COVID: в действие беше пусната техническата система на равнище ЕС, която позволява да се извършва сигурна проверка на сертификатите, като се съблюдава строго защитата на личните данни.
Сертификатът на ЕС е предложен от Комисията с оглед на възобновяването на безопасните пътувания през лятото. Той е безплатен, сигурен и достъпен за всички. На разположение в цифров вид или на хартия, той ще служи като доказателство, че дадено лице е ваксинирано срещу COVID-19, дало е отрицателен резултат при изследване или се е възстановило след преболедуване.
След постигнатото между Европейския парламент и Съвета политическо споразумение от 20 май относно регламента, уреждащ сертификатите, започва работа порталът за проверка на елементите за сигурност, съдържащи се в QR кодовете на всички сертификати. Така гражданите и държавните органи могат да бъдат сигурни в истинността на сертификатите. По време на проверката не се обменят или запазват лични данни.
От 10 май насам 22 държави вече са тествали успешно портала. Въпреки че регламентът ще се прилага от 1 юли, всички държави членки, които вече са приключили с техническите тестове и са готови да издават и проверяват сертификати, могат да започнат да използват системата на доброволна основа. Още днес седем държави членки — България, Чехия, Дания, Германия, Гърция, Хърватия и Полша — решиха да се свържат към портала и започнаха да издават първите сертификати на ЕС. Някои държави изчакват всички функции да бъдат налични на национално ниво, преди да дадат старт на цифровия сертификат на ЕС за COVID. Така броят на вече свързалите се ще нарасне през следващите дни и седмици.
Актуална информация за хода на работата е на разположение на специален уебсайт.
Политическото споразумение от 20 май трябва да бъде официално прието от Европейския парламент и Съвета. Регламентът ще започне да се прилага от 1 юли, като за държавите членки, които се нуждаят от допълнително време, е предвиден шестседмичен период на постепенно въвеждане. Успоредно с това Комисията ще продължи да осигурява техническа и финансова помощ за държавите членки за присъединяването им към портала.
Съобщение на Министерството на здравеопазването по темата
Доъплнително става ясно, че след 4 юни преиздаване ще е възможно без електронен подпис.
Европейската аудиовизуална обсерватория в Страсбург има ново издание с актуални данни за европейските медии: телевизия, филми и видео. Очертана е голямата картина на европейския аудиовизуален сектор с много четливото обобщение на данните от изследванията на Обсерваторията, включително за въздействието на пандемията COVID-19 върху различните аудиовизуални индустрии в Европа.
През октомври 2020 г. 89% от филмите в услугите VOD вече са имали кино издание. Така че ефектът „директно към видео“ не е достигнал пазара на TVOD в този момент.
Производството на телевизионни сериали очевидно се увеличава още преди задържането на COVID да увеличи търсенето.
Данните за 2019 г. показват, че глобалните аудиовизуални пазари са доминирани от САЩ по отношение на приходите -73%. За Европа остават 10%.
През периода преди пандемията се забелязва растеж на по-малките пазари. Двуцифрен ръст е постигнат от пазари като Португалия, България, Грузия и Словашката република.
В Официален вестник на ЕС е публикуван Регламент (ЕС) 2021/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 година за създаване на програма „Творческа Европа“ (2021—2027 г.)
Програмата действа за срок от седем години, за да се съгласува нейната продължителност с тази на многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.
За целите на програмата секторите на културата и творчеството са дефинирани в член 1, като включват, inter alia, архитектура, архиви, библиотеки и музеи, художествени занаяти, аудиовизуална дейност (включително филми, телевизия, видеоигри и мултимедия), материално и нематериално културно наследство, дизайн (включително моден дизайн), фестивали, музика, литература, сценични изкуства (включително театър и танц), книги и издателска дейност, радио и визуални изкуства.
Програмата включва:
Направление Култура следва да насърчава изграждането на мрежи от творчески общности и да стимулира трансграничното и мултидисциплинарното сътрудничество с използването на различни набори от умения, като художествени, творчески, цифрови и технологични умения.
В аудиовизуалния сектор е необходима намеса на Съюза, която да съпътства политиките на Съюза за цифровия единен пазар.
Междусекторното направление има за цел да развива потенциала на сътрудничеството между различните сектори на културата и творчеството, и да предложи решения на общите предизвикателства, с които те се сблъскват. От съвместния хоризонтален подход се извличат ползи от гледна точка на трансфера на знания и административната ефективност. В този контекст бюрата на Програмата допринасят за постигането на целите на Програмата и за нейното изпълнение.
Финансовият пакет за изпълнението на Програмата в периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2027 г. възлиза на 1 842 000 000 EUR. Индикативно разпределение:
Програмата действа за срок от седем години, за да се съгласува нейната продължителност с тази на многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.
За целите на програмата секторите на културата и творчеството са дефинирани в член 1, като включват, inter alia, архитектура, архиви, библиотеки и музеи, художествени занаяти, аудиовизуална дейност (включително филми, телевизия, видеоигри и мултимедия), материално и нематериално културно наследство, дизайн (включително моден дизайн), фестивали, музика, литература, сценични изкуства (включително театър и танц), книги и издателска дейност, радио и визуални изкуства.
Програмата включва:
Направление Култура следва да насърчава изграждането на мрежи от творчески общности и да стимулира трансграничното и мултидисциплинарното сътрудничество с използването на различни набори от умения, като художествени, творчески, цифрови и технологични умения.
В аудиовизуалния сектор е необходима намеса на Съюза, която да съпътства политиките на Съюза за цифровия единен пазар.
Междусекторното направление има за цел да развива потенциала на сътрудничеството между различните сектори на културата и творчеството, и да предложи решения на общите предизвикателства, с които те се сблъскват. От съвместния хоризонтален подход се извличат ползи от гледна точка на трансфера на знания и административната ефективност. В този контекст бюрата на Програмата допринасят за постигането на целите на Програмата и за нейното изпълнение.
Финансовият пакет за изпълнението на Програмата в периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2027 г. възлиза на 1 842 000 000 EUR.
Индикативно разпределение:
Европейската комисия публикува насоките си относно първия по рода си в световен мащаб Кодекс за поведение връзка с дезинформацията, който следва да бъде превърнат в по-ефективен инструмент за борба с дезинформацията.
Подходът на ЕС за противодействие на дезинформацията се основава на защитата на свободата на изразяване и други права и свободи, гарантирани от Хартата на основните права на ЕС. В съответствие с тези права и свободи, вместо да криминализира или забрани дезинформацията, Стратегията на ЕС има за цел да направи онлайн средата и нейните участници по-прозрачни и отговорни, овластявайки гражданите и насърчавайки отворени демократични дебати.
За тази цел ЕС се стреми да мобилизира всички заинтересовани страни, включително публичните власти, бизнеса, медиите, академичните среди и гражданското общество. Основен елемент на усилията на ЕС е Кодексът на практиките за дезинформация, в сила от октомври 2018 г.
Кодексът е иновативен инструмент за осигуряване на по-голяма прозрачност и отчетност на онлайн платформите, както и структурирана рамка за наблюдение и подобряване на политиките на платформите за дезинформация.
Оценката на Комисията за прилагането на Кодекса разкри значителни недостатъци. Оценката също така подчерта липсата на подходящ механизъм за мониторинг, включително ключови показатели за ефективност (KPI), липса на ангажименти за достъп до данните на платформите за проучване на дезинформацията и ограничено участие на заинтересованите страни, по-специално от рекламния сектор.
Това ръководство излага възгледите на Комисията за това как платформите и други съответни заинтересовани страни да засилят мерките си за отстраняване на пропуските и недостатъците в Кодекса и да създадат по-прозрачна, безопасна и надеждна онлайн среда.
В насоките се призовава за подсилване на Кодекса чрез неговото укрепване в следните области:
Нова информация от компанията:
Започваме да прилагаме нови начини да информираме хората, ако те взаимодействат със съдържание, което е оценено като дезинформация, както и да предприемем по-решителни действия срещу хора, които многократно споделят дезинформация във Facebook.
Независимо дали става въпрос за невярно или подвеждащо съдържание за COVID-19 и ваксини, климатични промени, избори или други теми, ние работим по-малко хора да виждат дезинформация в нашите приложения.
Също така ако попаднете на страница, която многократно е споделяла съдържание, оценявано като дезинформация, ще видите прозорец с препратка към повече информация, който ще ви помогне да вземете информирано решение дали искате да следвате страницата.
Приета е Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2021 г. относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа: премахване на пречките пред функционирането на цифровия единен пазар и подобряване на използването на изкуствения интелект за европейските потребители.
Резолюцията взема предвид Съобщението на ЕК COM (2020) 67 final Изграждането на цифровото бъдеще на Европа и Бялата книга на ЕК за изкуствения интелект СОМ (2020) 65.
Стана известно решението на Голямата камара на ЕСПЧ по делото Big Brother Watch and Others v. the United Kingdom.
Делото е заведено след разкрития на Едуард Сноудън относно електронните системи за проследяване и наблюдение, управлявани от разузнавателните служби на Съединените американски щати и Обединеното кралство.
Разкритията на Едуард Сноудън, направени през 2013 г., показват, че централата на правителствените комуникации („Government Communications Headquarters, GCHQ“, която е една от разузнавателните служби на Обединеното кралство) провежда операция с кодово име „TEMPORA“, която позволява на службата да използва и съхранява огромни обеми данни. Според доклад от март 2015 г. на Комисията по разузнаване и сигурност на британския парламент GCHQ извършва групово прихващане на комуникации.
В САЩ Агенцията за национална сигурност („NSA“) призна съществуването на PRISM и Upstream. PRISM е програма, чрез която правителството на Съединените щати получава разузнавателни материали от доставчици на интернет услуги („ISP“). Upstream позволява събиране на съдържание и комуникационни данни чрез оптични кабели и инфраструктура, вкл. глобални данни, по-специално на неамерикански граждани.
В жалбите се твърди още, че британските служби имат достъп и до американските данни. Така предмет на делото са три вида действия за наблюдение и проследяване:
Въпросът е дали прихващането, задържането, съхраняването и споделянето на данни е съвместимо с чл. 8 и 10 ЕКПЧ.
Британското правителство възприема подход „нито потвърждаване, нито отричане“.
Решението на Голямата камара е повече от 200 страници. Позовава се на международната рамка (ООН, Съвет на Европа) и правото на ЕС (Хартата за основните права, директивите, практиката на Съда на ЕС ).
По член 8 ЕКПЧ – личен живот
ЕСПЧ взе предвид, че всяка намеса в правата по член 8 може да бъде оправдана само ако е
При прегледа на първата част от теста съдът прецени правната рамка и заключи, че тя е „изключително сложна“.
При анализа на предвидимостта и необходимостта по т. 3 съдът взе предвид шест минимални изисквания:
Съдът не установява адекватни гаранции срещу злоупотреба. Той не смята, че „властите са постигнали справедлив баланс между конкуриращите се публични и частни интереси, като са игнорирали изцяло гаранциите за правата на гражданите при търсенето и изследването на съдържание“. Той призна, че метаданните притежават различна защита на поверителността и разузнавателна стойност в сравнение с комуникационните данни – и че не при всички метаданни е гарантирана нужната защита. Информация за геолокация, информация за сърфиране, информация за маршрутизация, информация за оборудването и т.н., се събира от правителството „без ограничения“.
По отношение на споделянето на данните ЕСПЧ взе предвид Споразумението за разузнаване на Великобритания и САЩ от 1946 г. за обмена на информация между двете страни. Получават се чуждестранни разузнавателни данни, само колкото е необходимо за правилното изпълнение на техните функции. Артикулираните „законни цели“ включват „интересите на националната сигурност, обществената безопасност и икономическото благосъстояние на страната, предотвратяването на безредици или престъпления и защитата на правата и свободите на другите“. Съдът не откри доказателства за недостатъци в прилагането на режима, доказателства за злоупотреба или нарушение на член 8 от Конвенцията от режима за споделяне на разузнавателна информация.
По отношение на данните, които доставчиците са предавали на правителството е припомнено, че според Съда на ЕС данните трябва да са ограничени „до това, което е строго необходимо за преследваната цел, а когато тази цел е борбата с престъпността – до борбата срещу тежките престъпления“. Освен това достъпът трябва да бъде подложен на предварителна независима оценка. Тъй като глава II от закона не ограничава събирането на комуникационни данни до случаи на „тежко престъпление“ и не подлага на искания за независим контрол от съд или независим административен орган, тя не е в съответствие с правото на ЕС.
По чл.10 ЕКПЧ – свобода на изразяване
Програмите са несъвместими със свободата на изразяване: въпреки факта, че наблюдението не е „насочено специално към наблюдение на журналисти или разкриване на журналистически източници“, то все пак според Съда ще предизвика „потенциален смразяващ ефект“.
Съдът е загрижен за риска от нарушаване на поверителността на журналистическата работа и тайната на източниците без подходящ надзор. Освен това съдът е загрижен, че „няма специални разпоредби, ограничаващи достъпа до информация само по повод борба с„ тежки престъпления”. Съдът смята, че журналистите заслужават уникална защита, която понастоящем не се предоставя по закон, и следователно е осъществено нарушение на член 10 ЕКПЧ.
Фейсбук публикува доклад за установените координирани усилия за манипулиране или разрушаване на публичните дебати (2017-2020).
От 2017 г. до средата на 2021 г. са свалени и докладвани над 150 операции – influence operations (“IO”) – които са нарушили политиката на компанията срещу координирано неправомерно поведение („CIB“). Те произхождат от над 50 страни по света. През 2020 г. започва публикуването на доклади, за да продължи да работи за общественото разбиране за тези често финансово мотивирани действия.
Русия е основният източник на влияние и дезинформация, а най-често целта са САЩ, Обединеното кралство, Украйна и др. Президентските избори в САЩ през 2016 г. бяха “преломен момент” за дезинформация, отбелязва докладът. Използваните техники “сега са по-трудни за изпълнение, по-скъпи и по-малко вероятно да успеят”. Но те са и по-фини и по-трудно разпознаваеми.
Съветът на ЕС одобри заключения в подкрепа на възстановяването и трансформацията на европейския медиен сектор. Аудиовизуалната индустрия и секторът на медийните медии са важни икономически участници с годишен оборот от 193 милиарда евро според изчисленията на Европейската комисия.
И двата сектора са пострадали по време на кризата с COVID-19. Приходите от реклама спаднаха с над 20% и кината в Европа понесоха огромни загуби. Ето защо държавите-членки се приканват да се възползват от Механизма за възстановяване и устойчивост, който е финансовият инструмент на ЕС след кризата, и да инвестират в ускоряването на цифровата трансформация и екологичния преход на новинарските медии и аудиовизуалния сектор.
Планът за действие предлага редица инициативи в подкрепа на аудиовизуалния и медийния сектор. Планираната инициатива MEDIA INVEST ще осигури 400 милиона евро в подкрепа на инвестициите в аудиовизуалната индустрия. Новините ще се възползват от заемите и инвестициите на инициативата NEWS. Интерактивен цифров инструмент ще помогне на медийните компании да определят най-подходящата схема за финансова подкрепа.
Заключенията на Съвета отговарят на плана за действие, представен от Комисията на 3 декември 2020 г. Неговите 10 конкретни действия се фокусират върху три области на дейност, за да помогнат на медийния сектор да се възстанови и трансформира и да овласти европейските граждани и компании.