Tag Archives: Digital

Войната на думи: Twitter vs Тръмп

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От вторник до вторник: събитията през една интересна седмица за съдържанието в платформите и пределите на свободата на изразяване

1

Казват, че Тръмп имал   около 52 000 туита. Много пъти е установявано, че те не отговарят на  истината. Понякога това е очевидно, компанията Twitter използва и външни организации за проверка на фактите. Досега Twitter не е предприемал действия по отношение на президента Тръмп. По отношение на други потребители на платформата са прилагани различни мерки –  като напр.  към Болсонаро  във връзка с COVID, към   австралийски автор  на карикатури  или към известния Алекс Джоунс.

2

На 26 май 2020  Twitter реагира и на два туита на Тръмп. Как? – с етикет “Get the facts” и страница, на която има подробно обяснение (колаж от ВВС):

_112546457_trump-nc

Става дума за гласуването по пощата, което се допуска само за регистрирани гласоподаватели, докато  Тръмп твърди, че губернаторът на Калифорния допуска всеки да гласува.  Ню Йорк Таймс за случая:

Twitter е изправен пред уникален натиск, защото това е най-често използваният метод за комуникация с обществеността на г-н Тръмп. В началото на президентството си той туитваше около девет пъти на ден. Оттогава той ускори темпото си и вече има  средно 29 туита на ден тази година, а на 10 май публикува 108 пъти. 

Високото ниво на активност на г-н Тръмп привлича вниманието  в Twitter. Ако компанията изтрие туитовете   или ги промени, това ще ескалира обвиненията на консервативните политици, че цензурира техните политически възгледи или е предубедена срещу тях.Но като не направи нищо, Twitter  позволява световните лидери да не се придържат към същия стандарт като всички останали и  да имат повече власт да тормозят, клеветят и заглушават  другите, цитира изданието преподавателка от Харвард.

Миналата година  Камала Харис, сенатор (D) от Калифорния, поиска от Джак Дорси да спре акаунта на г-н Тръмп в Twitter. В писмо до г-жа Харис  Twitter повтори публичната си позиция по отношение на  световните лидери и заяви, че ще бъде погрешно да се предприемат мерки, поради обществения интерес.

Други световни лидери не са се радвали на подобна свобода в Twitter. Туитове от бразилския президент  Болсонаро и президента на Венецуела Николас Мадуро  за  недоказани лекарства за коронавируса бяха   премахнати.До тази седмица Twitter поддържаше, че г-н Тръмп не нарушава политиките на  компанията и че тя ще предприеме действия, ако се прекрачи линията.

„Ние вярваме, че е важно светът да види как мислят глобалните лидери и как действат. “, каза г-н Дорси в интервю за HuffPost миналата година. Ако г-н Тръмп публикува нещо, което нарушава политиките на Twitter, г-н Дорси добави, “ние със сигурност ще съобщим.”

Във вторник компанията превърна този разговор в действие.

Twitter нарече двата туита на Тръмп “потенциално подвеждащи” и сложи препратка get the facts към страница, на която има и други факти по темата.

Прилага се т.нар. “civic integrity policy”  на компанията.  Сигнал за нарушение са подали организации от третия сектор, с които Twitter партнира за прuлагане на стандартите, имена в момента не се споменават – ето съобщението на компанията:

3

EU DisinfoLab подкрепи действията на Twitter. Според  EU DisinfoLab  липсва отговор за политически дезинформации, включително множеството неверни твърдения, идващи от върха на администрацията на САЩ.

Трябва да има среден път между това да не се прави нищо и Министерството на истината от 1984 г. Решението на Twitter да добави предупредителен етикет, насочващ потребителите към проверена от факти информация по повод  съобщения на Доналд Тръмп,   е добър пример за това какво може да се направи, за да се даде възможност на потребителите да си съставят информирано мнение – нещо, което е особено важно в контекста на демократичния процес.  Нашите мисли са с екипа на Twitter – останете силни!

По-късно в Twitter се появи и съобщение от Вера Йоурова, ЕК –

4

Два дни по-късно дойде и институционалният отговор на Тръмп –  президентски акт (executive order) “за предотвратяването на цензурата онлайн”. СNN казва,  че поне  от месец знае съдържанието на този акт, дори знае, че FСС u FTС са го обсъждали и според тях изглежда да е противоконституционен.

Какво казва Тръмп в този акт:

Първо, за прилагането на идеалите на Първата поправка към съвременните комуникационни технологии. Twitter, Facebook, Instagram и YouTube имат огромна, ако не и безпрецедентна сила да оформят интерпретацията на публичните събития; да цензурират  или премахват информация; и да контролират това, което хората виждат или не виждат.

Сега Twitter слага предупредителен етикет върху определени туитове по начин, който ясно отразява политически  пристрастия.  Twitter никога не е поставял такъв етикет   на друг политик. Служителят, отговарящ за политиката на сайта, е излагал  политическите си пристрастия в собствените си туитове.

Второ, за   раздел 230  в) от Закона за благоприличие в комуникациите  –  47 USC 230 (c).  Раздел 230  е създаден за справяне с  хипотезата, при която платормите се разглеждат като издател.  Предоставя се ограничена отговорност („защита“ ) на доставчик на интерактивна   услуга (например онлайн платформа)  с цел  интернет да е „форум за истинско многообразие на политическия дискурс“. 47 USC 230 (a) (3). (Всъщност именно разд. 230 пази социалните мрежи от отговорност за изказвания като тези на Тръмп. )

Раздел 230 не е имал за цел, казва Тръмп,  да позволи на шепа компании да прераснат в титани, които контролират жизненоважни пътища за националния ни дискурс под прикритието на насърчаване на открити форуми за дебати, и   използват силата си за цензуриране на съдържание и заглушаване на гледни точки, които не харесват. Когато доставчикът   премахва или ограничава достъпа до съдържание,   той се занимава с редакторско поведение. Поради което, казва Тръмп, нека носи отговорност като всеки традиционен редактор и издател.

В рамките на 60 дни от този акт,  министърът на търговията след консултация с главния прокурор и чрез Националната администрация за далекосъобщения и информация (NTIA), изисква от Федералната комисия  за съобщения (FCC)   бързо да предложи правила за решаване на описаните проблеми.

Трето, да се предвиди защита  на данъкоплатците  – да се преразгледа  финансиране с публичен ресурс на платформи, които ограничават свободното слово. Всяка агенция да преразгледа федералните разходи  за реклама и маркетинг, изплащани на онлайн платформи.

Тръмп предлага Министерството на правосъдието да обсъжда ограниченията на изразяване, основани на гледните точки, наложени от всяка онлайн платформа,   и да оценява дали някоя онлайн платформа е проблематична   поради дискриминация, измама на потребителите или други лоши практики.

Четвърто,    Големите онлайн платформи като Twitter и Facebook   не трябва да ограничават защитената реч, казва Тръмп и се позовава на  Върховния съд за  сайтовете на социалните медии  като съвременната агора (Packingham v. North Carolina , 137 S. Ct. 1730, 1737 (2017). Комуникацията чрез тези канали стана важна за значимото участие в американската демокрация (PruneYard Shopping Center v. Robins , 447 US 74, 85-89 (1980).

За големи онлайн платформи, които са огромни арени за обществен дебат, включително платформата за социални медии Twitter, FTC обмисля да предприеме действия, както е уместно и в съответствие с приложимото законодателство, за да забрани нечестни или измамни действия или практики при или засягащи търговията.   Такива нечестни или измамни действия или практики могат да включват практики на субектите, обхванати от раздел 230, които ограничават речта по начини, които не са в съответствие с обществените представителства на тези субекти относно тези практики.

Пето-шесто,   ще се разработва законодателство за случаи, в които  американците не са защитени при  нечестни и измамни действия и практики, напр.   алгоритми за заглушаване на съдържание или потребители въз основа на  политическа принадлежност  или гледна точка, предубеденост  и др.

Определение: „онлайн платформа“ означава всеки уебсайт или приложение, което позволява на потребителите да създават и споделят съдържание или да участват в социални мрежи или всяка обща търсачка.

Коментар на Дафне Келър от Станфорд – анотирана версия на акта.  Келър е особено разтревожена от черните списъци, които МП се изисква да изготвя. Тя обръща внимание още, че с такава дефиниция за онлайн платформа всяка медия с форум попада в обхвата.

5

Изненадващо на следващия ден Twitter показа нов ход от спектъра възможни реакции – туит на Тръмп бе не просто етикетиран, а скрит и означен като възхваляващ насилие (нарушаващ правилата за т.нар.  glorifying violence)

Този път  Тръмп беше написал, че ако плячкосването започне – стрелбата ще започне. Ясно е – става дума за реакция на протестите за справедливост след смъртта на Джордж Флойд.22           .

6

В  ярък контраст се оказа позицията на Зукърбърг, който пред Fox TV заявява:

Бяхме доста ясни за нашата политика. Смятаме, че не е  правилно да правим проверки на факти за политици. По принцип частните компании   – или особено  платформите – не трябва да са в състояние да правят това.

Facebook няма да се намесва в публикации  на Тръмп – дори ако те нарушават правилата, които  се прилагат за останалите. Позицията се различава от това, което Зукърбърг говореше пред парламента по-рано и което е добре документирано:

В последните дни медиите отразяват вътрешно напрежение във Facebook. На особена критика се подлага личното решение на  Зукърбърг  да остави без реакция изказването на Тръмп, в което президентът  насърчава полицията да  стреля при безредици.  Цитирани са представители на протеста, според които „Даването на платформа за подбуждане  към насилие и за разпространение на дезинформация е неприемливо, независимо кой сте.“ “Не съществува неутрална позиция по отношение на расизма. “, казва друг служител. Протестиращите в компанията са малко на брой, но публичното разграничаване от решенията  на Зукърбърг  се смята за симптоматично.

Разочарование предизвиква Бордът по съдържанието на Facebook – независим орган, на който се възлагат много надежди за саморегулация.  Facebook финансира Борда, за да решава трудни въпроси около модерирането на съдържанието. В разгара на кризата Бордът заяви, че няма да бъде в състояние да се намеси  сега, но  “работи усилено, за да  започне да работи  по-късно тази година.” Гардиан разказва и история с един от съпредседателите на Борда, обвинен в расизъм. 

Джеф Джарвис,  професор, също не е доволен от бездeйствието на Борда. Той  сравнява ситуацията с вечеря в дома на Зукърбърг, на която е поканен Тръмп. Представете си, казва Джарвис, че  Доналд Тръмп се появява, обижда другите гости, заплашва тези, които го критикуват, обвинява  китайците за всички проблеми, обижда афро-американците и  напада журналистите в стаята,  наричайки ги врагове на народа. “Какво трябва да прави домакинът – а Марк Зукърбърг несъмнено е домакинът? Бих очаквал домакинът да помоли грубия Доналд да напусне. Какво да правят гостите? Бих си тръгнал и никога не бих се върнал.”


Какво искам да направи Facebook? Всъщност не много. Не мисля, че Facebook трябва непременно да затвори акаунта на Тръмп, защото Зукърбърг е прав, че гражданите трябва да гледат какво говори държавният им глава. Не мисля, че интернет е медия, нито вярвам, че Facebook е издател или редактор, отговарящ за думите му.  Казвам, че е безсмислено да са прави проверка на фактите, когато говори  Тръмп. Това, което искам, е Facebook да се разграничи от неговото отвратително поведение. Facebook трябва да каже: Не сме съгласни. Не одобряваме. Това е неправилно.

Тръмп нападаше жени и вие не протестирахте. Тръмп тръгна след имигрантите и вие не го спряхте. Тръмп дойде за афро-американците и вие стояхте встрани. Сега Тръмп идва за вас, технологичните компании. Той атакува раздел 230, най-добрата защита, която имаме за свободата на изразяване, и на  която всички казвате, че държите. Ще я отстоявате ли за вас и вашите потребители?

Завършвам хрониката с една публикация на Access Now: What the Facebook Oversight Board means for human rights, and where we go from here“. Тя не се отнася нито само до Борда, нито само до Facebook.

Нидерландия: Съдът позволява на правителството да работи за 5G мрежа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Съдът в Хага е гледал дело по искане на активисти срещу 5G. 
Stop5GNL е фондация, която има за цел да защитава здравето на жителите на Нидерландия.  Тя се стреми да забрани на Нидерландия да  позволи въвеждането на 5G поне до доклад на правителството  за възможните рискове за здравето във връзка с 5G.

Според активистите въвеждането  на 5G технология е безотговорно, неприемливо и незаконосъобразно.  

Правителството твърди, че привежда политиката си в съответствие с  оценки на експерти, които  не изискват блокиране  на въвеждането на 5G. Правителството  заявява, че  ще се намеси на всеки етап, ако в бъдещи измервания от Агенцията за телекомуникации,  която регулира радиочестотите в страната, покаже, че  има риск за здравето.

Не е спорно, че общото излагане на електромагнитно излъчване (сумата от използването на множество приложения) на всяко място, където са хората, трябва да остане под границите, които   гарантират общественото здраве.

Stop5GNL правилно твърди, че в момента не е ясно как точно ще се развият 5G системите. Поради тази причина Агенцията за телекомуникации ще продължи да наблюдава ефектите на 5G по различни начини. Въпреки че  държавата има основание да смята, че нивата на експозиция няма да бъдат надвишени след въвеждането на 5G, държавата изрично е заявила, че може и ще се намеси, ако в бъдещи измервания  покажат, че нивата са или ще бъдат надвишени. Освен това държавата е посочила, че ще се намеси и ако новите проучвания покажат, че трябва да бъдат коригирани границите на експозиция; ако следователно се окаже, че рисковете за здравето все още съществуват  под границите, които в момента се считат за безопасни. Внедряването на 5G не е необратимо.  При тези обстоятелства съдът приема, че няма причина   за намеса.

COVID 19 и задържане на трафични данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Без спекулация за дистопия – само допълнение към въпроса за цифровите права.

В Закона за мерките и действията по време на извънредно положение има §41, с който изменят Закона за електронните съобщения.

§ 41. В Закона за електронните съобщения   се правят следните допълнения:
1. В чл. 251б, ал. 2 се създава изречение трето: „Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение.“
2. В чл. 251в, ал. 2 се създава изречение второ: „В случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето право да искат извършване на справка за данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6, когато те са необходими за изпълнение на техните правомощия, имат Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.“
3. В чл. 251г, ал. 4 накрая се добавя „и в случите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“.
4. В чл. 251г1:
а) в ал. 1 се създава изречение второ: „В случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят незабавен достъп до данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6 въз основа на искане на съответния ръководител на структурите по чл. 251в, ал. 2, изречение второ.“;
б) в ал. 3 след думите „по чл. 251в, ал. 1“ се добавя „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“;
в) в ал. 4 след думите „по чл. 251в, ал. 1“ се добавя „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“.
Какво има да се каже тук – §41 предвижда:
  • ново основание за задържане на трафични данни;
  • широк кръг лица с право на достъп;
  • задължение за незабавен достъп без предварителен съдебен контрол;
  • висока вероятност за произвол поради липса на регистър за карантинираните.

Никак не е ясно дали мярката е строго необходима и пропорционална – особено  без предварителен съдебен контрол.

На тези опасения се противопоставяше аргумент –  “но  това е само за времето на извънредното положение, вижте §52  от Закона за извънредното положение” –

§ 52. Законът влиза в сила от 13 март 2020 г., с изключение на чл. 5, § 3, § 12, § 25 – 31, § 41, § 49 и § 51, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“, и се прилага до отмяна на извънредното положение.
Съмнително беше, че мярка в ЗЕС ще се прилага само до отмяна на извънредното положение – когато това не е отразено в  самия ЗЕС – но с приемането на ЗИД на Закона за здравето  съмненията  отпадат:
§ 12. В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн., ДВ, бр. 28 от 2020 г.; изм., бр. 34 и 38 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
………………………
л) в § 52 думите „и се прилага до отмяна на извънредното положение“ се заличават.
Задържането на трафични данни по измененията на ЗЕС от март 2020 е без срок (действието на нормата е без срок, иначе самото задържане е със срока по ЗЕС), с незабавен достъп  от  широк кръг лица и без предварителен съдебен контрол.
*
По съображения  за  пълнота трябва да се добави, че 63 народни представители искат обявяване на противоконституционност на измененията в ЗЕС (чл. 251б, ал. 2, изречение трето, чл. 251 в, ал. 2, изречение второ, чл. 251г, ал. 4 относно думите „и в случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“ и чл. 251г1, ал. 1, изречение второ, ал. 3 и 4 относно думите „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“ от Закона за електронните съобщения и на свързания с тях § 51 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. ) и КС е образувал дело 4/2020 с докладчик Таня Райковска.
В искането  се твърдят и процедурни нарушения.

 

Ресурси за образованието от 30+ галерии в Калифорния

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След инициативата за свободен достъп до музеи и галерии в Калифорния в определени дни, сега има нова инициатива за свободен достъп до техните образователни ресурси.

Известно е, че на сайтовете на много културни институции има филми, подкасти, планове на уроци за средното училище.

Ще намерите филми, игри, уроци по история, география, фотография, история на изкуството, културно наследство.

Колекцията от връзки към сайтовете на галериите е тук

Платформите и отговорността за съдържанието, генерирано от потребителите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След дългите обсъждания дали платформите са медии, дали са чист транспорт или се произнасят по съдържанието – в който случай не могат да избягат от редакционна отговорност -едно наблюдение в The Atlantic:

 

Apple и Google обединяват усилия за проследяване на разпространението на коронавируса

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Проследяването на разпространението на коронавируса е свързано с ограничение на лицата по отношение на защитата на личните данни и личния им живот. По тази причина темата – и балансите – трябва да са обект на постоянно внимание.

Google и Apple обявиха  партньорство  за разработване на решения за проследяване на разпространението на коронавирус. Това се оценява като рядък момент на сътрудничество между конкуриращите се платформи iOS и Android.

Системата ще разчита на Bluetooth технологията в смартфоните, за да предупреждава хората, които може би са били изложени на зараза.

Плановете са представени в две съобщения (Apple, Google).

Apple и Google казват, че   ще актуализират iOS и Android, за да съдържат Bluetooth функционалността без допълнително изтегляне на приложение. И двете компании изтъкват  поверителността като фактор  –   всички споделени данни ще бъдат анонимни. Американският съюз за граждански свободи изложи опасения относно проследяването на местоположението на хората. „Потенциалът за нахлувания в личния живот, злоупотребите и стигматизацията е огромен“.

Директорът  на Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ  заявява,  че се изготвя “много агресивен” план за проследяване на контакти.

Въпросът е в баланса.

Контракоментар за медийното законодателство и цифровите права по време на пандемия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С Асен Генов говорихме онлайн по медийни теми и за медийното законодателство, доста дълъг контракоментар се получи за законопроектите срещу дезинформацията, за извънредното положение, за отговорността онлайн, накрая до подслушването, проследяването  – и ще има ли край. Това беше през март, след президентското вето – оттогава ситуацията се променя бързо.

Асен е приготвил текста  за Medium   в четири части – ето ги:

Проф. Нели Огнянова за медийното законодателство и свободата на словото у нас (първа част) – medium.com :  Защо пропадането на България във всички рейтинги по свобода съвпада с периода на членство в Европейския съюз?

Проф. Нели Огнянова — извънредните медийни законодателни мерки (част 2) –  medium.com: За репресивните законодателни идеи на политиците в условията на извънредно положение и корените на тези идеи

Проф. Нели Огнянова за опитите да се ограничи свободата на словото в България (част 3) – medium.com:  За идеите на българските политици да ограничат свободата на словото и влияние върху медийната свобода   и отново за чл.326 НК

Проф. Нели Огнянова за свободата на словото: трябва да внимаваме и да сме будни (част 4) – medium.com: Без да влизаме в лексиката на политици и висши държавни служители, които използват момента за да поддържат култура на страха с апокалиптични прогнози –  трябва да внимаваме какви мерки се въвеждат и да сме будни

Европейската комисия одобри продажбата на БТК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От новините, които остават на втори план по време на пандемия – източник  Капитал

Европейската комисия обяви, че е одобрила продажбата на най-големия български телеком БТК на регионалната медийна компания United Group, в която мажоритарен акционер е лондонският фонд BC Partners.

United е създадена от сръбския бизнесмен Драган Шолак през 2000 г. като малък кабелен оператор. Той и до момента е миноритарен акционер с дял от около 20%. През годините групата минава през различни финансови инвеститори. BC Partners влезе в нея през миналата година, като придоби мажоритарен дял от малко над 50%. Продавачът тогава запази миноритарен дял, а остатъчна малка инвестиция има и ЕБВР. Компанията има кабелни доставчици, сателитна мрежа, рекламен бизнес, а произвежда и съдържание с редица телевизионни канали.

Шести пореден собственик

Досегашният собственик на БТК беше консорциум, воден от Спас Русев, който влезе в компанията преди четири години. Продавач беше руската ВТБ, която влезе във владение на телекома, тъй като той беше обезпечение по отпуснат от нея мостов заем за предишното му придобиване – от компании, контролирани от Цветан Василев, който след затварянето на КТБ се оказа без възможност да бъде обслужван. Тогава след търг за купувач срещу 330 млн. евро беше избран Viva Telecom (Luxembourg). В него при сделката Спас Русев влезе с 46% дял, 20% минус 1 глас отидоха за ВТБ, 19% за “Делта кепитъл инвестмънтс” (контролирано от българските мениджъри на ВТБ, братята Милен и Георги Велчеви и Красимир Катев) и остатъкът 15% плюс 1 глас е за бившите кредитори. Освен това руската ВТБ осигури и голяма част от дълговото финансиране за сделката – 240 млн. евро.

Мобилните технологии и проследяването на пътя на заразата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

I

Първо картината,  така както е представена в един проект на Privacy International:

В целия свят се тестват безпрецедентни нива на наблюдение и използване на данни, както и на дезинформация.  Много от тези мерки се основават на извънредни правомощия, които се използват временно само при извънредни ситуации. Други използват изключения в законите за защита на данните за споделяне на данни.  Някои може да са ефективни и да се основават на съвети от епидемиолози, други няма да бъдат.

Но всички те трябва да бъдат временни, необходими и пропорционални.

От съществено значение е да ги следите. Когато пандемията приключи, такива извънредни мерки трябва да бъдат прекратени и действието им да бъде отчетено и анализирано.

Тази страница ще бъде актуализирана с отчитане на мерките.

Tracking

II

България е при по-лошите примери: параграф  41 от Закона за мерките по време на извънредно положение  предвижда, че

  • Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение.
  • Право да искат извършване на справка за данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6, когато те са необходими за изпълнение на техните правомощия, имат Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.
  • В случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят незабавен достъп до данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6 въз основа на искане на съответния ръководител на структурите по чл. 251в, ал. 2, изречение второ

Незабавен достъп. Не се говори за съдебно решение. Свободна Европа установява, че  се предвижда „последващ съдебен контрол“, както е в случаите за предотвратяване на терористични нападения. Т.е. едва след като МВР получи информацията, районните съдилища могат да преценят, че искането е било неоснователно.

Формално за подлежащите на карантиниране,  фактически за всекиго – не е ясно как може да се установи кой подлежи и кой – не.

III

Нормално ли е проследяването на телефоните   – за целите на защита на здравето, в обществен интерес ?

Възможно е при определени предпоставки, не е нормално. Демократичните  държави използват данни, получени от мобилните устройства, за решаване на определени задачи, но задължително  балансират необходимостта от противодействие на пандемията с необходимостта от максимална защита на личната сфера, при това ограниченията се въвеждат като временни.    Това става по различни начини, например:

  • Гражданите с позитивен резултат се призовават доброволно да предоставят достъп до данните си за определен срок (14 дни) преди установяване на инфекцията, за да се проследят контактите им;
  • Интернет компании предоставят обобщени анонимизирани данни за целите на мониторинга и математическото моделиране на разпространението;
  • Установените лица с позитивен резултат получават съобщение за висок риск и указание да се самоизолират, но идентичността им не се оповестява публично и данните им са под строга защита – за да се избегне стигма или злоупотреба с данни.

Избраният от българския законодател модел цели прилагане на цифровите технологии при отсъствие на необходимите гаранции  и за засегнатите от проследяването, и за останалите.  Въпросът е колко дълго ще трае това.

Междувременно: има вече обвиняем за заблуждаваща информация в социалните мрежи. Причината (в така изнесената причина не е докрай  ясно каква е заблуждаващата информация в мрежите):

чрез социалната мрежа той целенасочено е предприел действия, за да направи публично достояние начина, по който е напуснал столицата, грубо пренебрегвайки установените правила за предотвратяване разпространението на новия коронавирус COVID-19

Обществените медии по време на криза

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският съюз за радио и телевизия предоставя интересни данни за обществените медии по време на криза – като свързаната с пандемията.

Първата теза, която е илюстрирана по-долу, е за специфичната роля на обществените медии по време на криза: към обичайните си функции те добавят още една – да действат като източник на подкрепа чрез различните си информационни възможности.
PSB in crisis

 

А тази графика потвърдава усещането, което вероятно и вие имате – за повишаване на значението на обществените медии по време на криза, съответно за повишаване на вниманието към тях. По-специално EBU следи интереса на младите хора към обществените медии.

PSB in crisis 2