Tag Archives: Digital

Цифровото десетилетие на ЕС: какво предстои

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията Фон дер Лайен очертава  политиката на ЕС по отношение на цифровата икономика и цифровото общество.

През март 2021,   една година след приемането на цифровата стратегия, ЕК прие съобщение, с което обяви нов инструмент за управление – т.нар. цифров компас – начин на представяне на дейности, свързани с цифровата икономика и цифровото общество, в четири предметни области.

ЕС предстои да решава важни задачи със значение  за ефективно цифрово десетилетие (2020-2030):

  • До края на 2021 ще бъде подписана междуинституционална декларация на ЕК, ЕП и Съвета за цифровите права и цифровите принципи на ЕС и 
  • До края на третото тримесечие на 2021. ще бъде предложена  Програма  за цифрова политика, която да се приеме от съзаконодателите;
  • Продължава обсъждането на  проектите на законодателни актове за цифровите услуги и цифровите пазари, предложени от ЕК през декември 2020 г. 

По предварителна информация в декларацията ще се препотвърдят  основните права на ЕС като свобода на изразяване, достъп до информация, защита на личните данни и личната неприкосноваеност онлайн, защита на интелектуалната собственост.  Заедно с това обаче ще се изисква универсален достъп до интернет услуги, сигурна и надеждна онлайн среда, универсално цифрова компетентност и медийна грамотност,  достъпни и ориентирани към човека цифрови обществени услуги и администрация, защита и овластяване на децата в онлайн пространството, достъп до цифрови здравни услуги.

Европейски надзорен орган по защита на данните: становища относно DSA u DMA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 15 декември 2020 г. Комисията публикува Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно достъпни и справедливи пазари в цифровия сектор (DMA, Digital Markets Act, Законодателен акт за цифровите пазари) и DSA, Digital Services Act, Законодателен акт за цифровите услуги.

Становище 1/2021 се отнася до акта за цифровите услуги  DSA.

Становище 2/2021 е важно от гледна точка на организация на прилагането на DMA  съвместно с GDPR и приложимото законодателство на Съюза относно европейската стандартизация.

За делото на Полша в Съда на ЕС, Директивата за авторското право и цензурата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Пол Келер от  Institute for Information Law (IViR) e автор на публикация, която заслужава отбелязване: It’s 23 April 2021, so where is the Advocate General opinion in Case C-401/19 Poland v Parliament and Council? 23 април е, къде е становището на Генералния адвокат по дело C-401/19 Полша срещу Парламента и Съвета?

Публикацията засяга въпроси, свързани с  хода на въвеждане на Директивата за авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар (ЕС) 2019/790.

Полша атакува разпоредбата пред Съда на ЕС и поиска от Съда да отмени член 17, параграф 4, буква б) и член 17, параграф 4, буква в) in fine (а именно в частта, съдържаща израза „и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“) от Директива (ЕС) 2019/790. Полша твърди, че  прилагането на  член 17  ще доведе до цензура и ще ограничи свободата на изразяване и свободата да се получава и разпространява информация, гарантирана в член 13 от Хартата на основните права на ЕС.

В публикацията на КСВ*  се напомня, че  на изслушването на страните през ноември 2020 генералният адвокат Saugmandsgaard Øe е обявил, че ще представи заключението си на 22 април 2021 г.  Но миналата седмица Съдът е обявил нова дата – 15 юли 2021 г.

Същевременно от ЕК се очакват насоки за прилагане на чл.17, но такива все още няма. 

Крайният срок за прилагане на директивата (ЕС) 2019/790 е   7 юни 2021, така че държавите действат в ситуация не само без произнасяне на Съда, но и без заключение на ГА, а също и без обещаните насоки на ЕК. 

Няма как да не направим паралел с въвеждането на третата ревизия на медийната директива – Директива (ЕС) 2018/1808: насоките на ЕК бяха оповестени през юли, срокът за въвеждане изтече през септември и  веднага след изтичане на срока ЕК откри  процедури срещу 23 държави, които не бяха завършили въвеждането към изтичане на срока, въпреки че голямата част имаха законопроекти и очакваха началото на работата на парламента, какъвто беше и случаят с България.

Според публикацията пренасрочването на датата за заключението на ГА изглежда като опит на ГА да се опита да вземе предвид  липсващите към момента насоки на ЕК. Така че ЕК или трябва да действа, или рискува да увеличи вероятността от отмяна на части от член 17.

Отбелязва се още събитие от изминалата седмица – изказването на комисаря за вътрешния пазар Тиери Бретон пред комисиите CULT и JURI на Европейския парламент, в което именно беше анонсът за Акт за свободата на медиите. В публикацията се извежда друг акцент от участието на Бретон:  “насоките на ЕК ще бъдат публикувани  през следващите седмици, но в същото време той отказа да потвърди, че съдържанието на насоките ще се основава на правната интерпретация, която Комисията е представила пред Съда на ЕС.” Това според автора може да е знак, че “Комисията е намалила ангажимента си да гарантира, че прилагането на член 17 трябва да защитава основните права на потребителите – което  прави решението на ГА да отложи заключението си още по-разумно”.

Изглежда, че – специално по отношение на крайно неясния и много противоречиво посрещнат член 17 – държавите са оставени сами на себе си седмици преди изтичане на срока за въвеждане на директивата (ЕС) 2019/790.

И това започва да прилича на стил на Комисията: (когато) в директивите се приемат неясни текстове, държавите успяват да задължат ЕК за издаде насоки по най-противоречиво тълкуваните разпоредби, насоките се бавят и се създава впечатление, че не ЕК, а определени държави стават водещи в идеите за постигане на трудни баланси, а ЕК само ги следва.

В България е формирана работна група със заповед на министъра на културата за въвеждане на директивата (ЕС) 2019/790. На сайта на МК беше обявена и Консултация със заинтересованите страни по въвеждане на Директива (ЕС) 2019/790 на ЕП и на Съвета в националното законодателство (26 юни 2020).

*Kluwer Copyright Blog e блог №2 в блоговете за интелектуална собственост, сериозен източник на информация и  форум за научни дискусии.

БТК придобива доставчици на интернет и телевизия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Kомисията за защита на конкуренцията (КЗК) е разрешила на БТК да купи   доставчици на интернет и телевизия –  “Нет 1” и “КомНет” (Решение 402/2021),  съобщава Капитал.

В същия ден КЗК е одобрила още една сделка на БТК   за пловдивския кабелен оператор N3, който според данните на КРС за 2019 г. е имал 26 хил. телевизионни абонати и 4200 интернет потребители (Решение 403/2021).

Очаква се и още едно придобиване от БТК на регионален бизнес.

United Group, компанията собственик на БТК,  преди това  купи Нова бродкастинг Груп и контролираните от нея компании – “Нет инфо” “Дарик нюз”, “Ви бокс”, “Елит медиа България”, “Радио Веселина” “Радио Експрес”, “Витоша ФМ”, “Агенция Витоша” и “Агенция Атлантик”, както и вестникарската група “Телеграф” на Пеевски.

Ето как  се описва “придобиващото предприятие” в решенията на КЗК:

Икономическата група, към която принадлежи „БТК“ ЕАД, осъществява контрол върху следните предприятия с регистрация в България:

3.1.1. „НЕТ ИС САТ“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 121516804, със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1784, бул. „Цариградско шосе“ № 115и. Капиталът на дружеството е изцяло собственост на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.

3.1.2. „БТК НЕТ“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 131320608, със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1784, бул. „Цариградско шосе“ № 115и. Капиталът на дружеството е изцяло собственост на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.

3.1.3. „НУРТС България“ ЕАД  е еднолично акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 201105038, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Изток“, ул. „Пейо К. Яворов“ № 2. Капиталът на дружеството е изцяло собственост на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.

3.1.4. „НУРТС ДИДЖИТЪЛ“ ЕАД е еднолично акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 200685249, със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1164, ж.к. „Изток“, ул. „Пейо К. Яворов“ № 2. Капиталът на дружеството е изцяло собственост на „НУРТС България“ ЕАД.

3.1.5. „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД (Нова/НБГ) е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 205738443, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 41, ет. 6. Капиталът на дружеството е изцяло собственост на „Юнайтед медия“ С.а.р.л. (United Media S.a.r.l.),  дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законите на Люксембург, с регистрационен номер В184939, със седалище и адрес на управление: бул. „Пиер Фриден“ № 43, 1543, Люксембург.

3.1.6. „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД упражнява пряк/непряк едноличен контрол върху следните предприятия:

– „Нет Инфо“ ЕАД е еднолично акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 202632567, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 41, ет. 6 (100%);

– „Дарик нюз“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 175032949, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 41, ет. 3. (100% чрез „Нет Инфо“ ЕАД);

– „Ви Бокс“ ЕАД е еднолично акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 175323082, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 41, ет. 3 (100% чрез „Нет Инфо“ ЕАД);

– „Елит Медиа България“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 130275893, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Възраждане, ул. „Арх. Петко Момчилов“ № 2, ет. 4 (100%);

 – „Радио Веселина“ ЕАД е еднолично акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 115164960, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 7 (100%);

– „Радио Експрес“ АД е акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 831053592, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 7. Капиталът на дружеството е разпределен  между „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД с 96,54% и „Агенция Витоша“ ЕООД с 3,46%;

– „Витоша ФМ“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 131365158, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 7(100%);

 – „Агенция Витоша“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 831654881, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 7 (100% чрез  „Витоша ФМ“ ЕООД);

– „Агенция Атлантик“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 831905305, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 7 (100% чрез  „Витоша ФМ“ ЕООД).

– „Вестник Телеграф“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 205461291, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 – Н ет.6 (100% чрез „Нет Инфо“ ЕАД).

3.1.7. „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД упражнява пряк/косвен съвместен контрол върху следните предприятия:

– „Файненшъл Маркетплейс“ АД е акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 204346635, със седалище и адрес на управление в гр. София 1756, район „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, Литекс тауър, етаж 2 (съвместен контрол на „Кредит Гарант БГ“ ООД и „Нет Инфо“ ЕАД);

 – „Грабо Медия“ АД е акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 203412406, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив 4000, район „Източен“, бул. „Източен“ № 94, етаж 6. Дружеството е под съвместния контрол на всичките си акционери:  „Нет Инфо“ ЕАД с (….)*%, С. Ватралов с (….)*%, Н. Павлов с (….)*% и В. Величков с (….)*%.

– „Атика Ева“ АД е акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 203710235, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Средец“, бул. Мизия № 23. Дружеството е под съвместния контрол на „Атика Медия България“ ООД ((….)*%) и „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД ((….)*%);

– „Издателска къща Борба“ АД е акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 200614908, със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, ул. „България“ № 2, ет. 4. Дружеството е под съвместния контрол на „Вестник Телеграф“ ЕООД (50%) и трети лица (физически лица).

Независимо от тази богата картина КЗК решава, че може

“обосновано да се приеме, че нотифицираната сделка следва да бъде безусловно разрешена при условията на чл. 26, ал. 4 от ЗЗК.” по отношение на две, а след това и по отношение на още едно търговско дружество.

Еврокомисарят Тиери Бретон пред ЕП: Трябва да изготвим европейски Закон за свободата на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон за свободата на медиите и подпомагането им в условия на пандемия и нарастващи заплахи за жизнеността и независимостта им.

https://platform.twitter.com/widgets.js

Новината:  ЕК има намерение да изготви проект за European Media Freedom Act.  

От изказването на комисар Бретон:

За първи път в историята, благодарение на силната подкрепа на Европейския парламент, ние представихме цялостен подход с плановете за действие „Демокрация“ и „Медии“, приети миналия декември. Комисията съфинансира нарастващ портфейл от проекти, които защитават свободата на журналистите, наблюдават нарушенията на плурализма и предоставят правна и практическа подкрепа на журналисти под заплаха.

Ние подготвяме препоръка за безопасността на журналистите, за да гарантираме, че тези, които разпространяват информация, се ползват с най-високите стандарти за защита, както онлайн, така и офлайн. Защото не трябва да забравяме, че безопасността на журналистите е основно условие за свободата на пресата, но остава крехка.

Оставам много бдителен по отношение на спазването на правилата на ЕС относно независимостта на медийните регулатори. Ето защо ще бъда непреклонен при прилагането на Директивата за AVMS, която значително засилва това изискване за независимост, благодарение на работата на вашата Комисия.

Реалността обаче е, че инструментариумът, с който разполага Комисията, за намеса в областта на медийната свобода, е ограничен, особено тъй като в някои страни виждаме нарастваща и тревожна политизация на медиите. Защото медиите, а може би още повече обществените медии, трябва да са в услуга на всички граждани, а не на партийна част от тях. Както вицепрезидентът Йоурова вече спомена в този парламент, несъмнено се нуждаем от допълнителен инструмент. И съм готов да направя своята част, за да постигна тази цел. Защото аз също вярвам, че трябва да направим повече, дори ако нашата компетентност е ограничена в тази област.

Трябва да подготвим европейски Закон за свободата на медиите

Аз лично вярвам, че трябва да подготвим европейски Закон за свободата на медиите, който да допълни нашия законодателен арсенал, за да гарантираме, че свободата на медиите и плурализмът са стълбовете на нашите демокрации. Нека бъдем ясни, че отправна точка за всяко действие ще бъде Директивата за AVMS, включително независимостта на регулаторите. Това не е за да се отворят отново разискванията, които водихме по този въпрос. Въпреки това, в лицето на значителни промени в медийния сектор, чиито потенциални последици за медийната независимост и плурализъм трябва да бъдат разгледани по-отблизо, считам, че се нуждаем от механизъм за увеличаване на прозрачността, независимостта и отчетността около действия, засягащи контрола и свободата на печата . Това също би била възможност да се разгледа устойчивостта на малките участници и техните иновативни модели на финансиране. Освен това бихме могли да обмислим и как най-добре да укрепим управлението на обществените медии, около обща рамка за по-добро предотвратяване на рисковете от политизация и за по-добро осигуряване на многообразието и плурализма. И накрая, трябва да помислим и за финансирането, подкрепящо плурализма и свободата на медиите, и за структурите, които носят това финансиране. Работя в тясно сътрудничество с Европейския парламент по тези основни въпроси, за да разработя по-добри инструменти за защита на основните ценности на Съюза.

Въпреки че говори от свое име, комисарят Бретон се позова и на председателката на комисията и на самата ЕК. Участниците в изготвяне на ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги (Германия) посочиха, че трябва да се проследи и прилагането на ревизираната директива, когато се обсъжда създаването на нов нормативен акт в продължение на съществуващата уредба.

По време на дискусията на еврокомисаря с парламентарната комисия за култура на ЕП се чуха  още идеи на ЕК – за засилване, разширяване и подкрепа на Euronews и на   Euranet Plus, а също и на Europeana.

Остава да  видим какво следва от всичко това и как точно Euronews може да допринесе за укрепване на ценностите на ЕС и демокрацията в България.

Конференция за бъдещето на Европа: цифрова платформа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Изпълнителният съвет на конференцията за бъдещето на Европа, съставен от представители от Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия, вече има   цифрова платформа за конференцията за бъдещето на Европа.  Платформата е достъпна на 24 езика.

Според ЕК Конференцията за бъдещето на Европа представлява безпрецедентнo, откритo и приобщаващo упражнение по съвещателна демокрация.

Повече информация  тук.

Регламент относно справянето с терористично съдържание онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Един нормативен акт, който предизвиква много противоречиви коментари поради необходимостта да се балансират интересите на националната сигурност и, от друга страна,  правото на свободно изразяване на мнение и правото на информация.

В Официален вестник на ЕС –

Определенията, които се предлагат в проекта на регламент, и по (някои от)  които имаше продължителни обсъждания:

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

„доставчик на хостинг услуги“ означава доставчик на услуги, определени в член 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета , които се състоят в съхраняването по искане на доставчика на съдържание на информация, предоставена от последния;

„доставчик на съдържание“ означава ползвател, предоставил информация, която е или е била съхранявана и разпространена сред обществеността от доставчик на хостинг услуги;

„разпространение сред обществеността“ означава предоставяне на достъп до информация, по искане на доставчик на съдържание, на потенциално неограничен брой лица;

„предлагане на услуги в Съюза“ означава предоставяне на възможността физически или юридически лица в една или повече държави членки да използват услугите на доставчик на хостинг услуги, който има съществена връзка с тази държава членка или тези държави членки;

„съществена връзка“ означава връзката на доставчика на хостинг услуги с една или повече държави членки, произтичащо от мястото на установяване в Съюза или от конкретни фактически критерии, например:

  • наличието на значителен брой ползватели на услугите му в една или повече държави членки; или
  • насочване на дейностите към една или повече държави членки;

„терористични престъпления“ означава престъпления съгласно определението в член 3 от Директива (ЕС)

„терористично съдържание“ означава материали от един или няколко от следните видове:

  • които подбуждат към извършването на някое от престъпленията, посочени в член 3, параграф 1, букви а)—и) от Директива (ЕС) 2017/541, когато тези материали пряко или непряко, например чрез възхваляване на терористични актове, пропагандират извършването на терористични престъпления, като по този начин се създава опасност от извършване на едно или повече такива престъпления;
  • които склоняват лице или група лица да извършат или да бъдат съучастници в извършването на някое от престъпленията, посочени в член 3, параграф 1, букви а)—и) от Директива (ЕС) 2017/541;
  • които склоняват лице или група лица да участват в дейностите на терористична група по смисъла на член 4, буква б) от Директива (ЕС) 2017/541;
  • които предоставят указания за направата или използването на експлозиви, огнестрелни или други оръжия, вредни или опасни вещества, или за други специални методи или техники с цел извършване или съучастие в извършването на някое от терористичните престъпления, посочени в член 3, параграф 1, букви а)—и) от Директива (ЕС) 2017/541;
  • които представляват заплаха за извършването на някое от престъпленията, посочени в член 3, параграф 1, букви а)—и) от Директива (ЕС) 2017/541;

„условия за ползване“ означава всички условия и клаузи, независимо от тяхното наименование или форма, с които се уреждат договорните отношения между доставчика на хостинг услуги и ползвателите на тези услуги;

„основно място на стопанска дейност“ означава главното управление или седалището на доставчика на хостинг услуги, в което се упражняват основните финансови функции и оперативният контрол.

Важно за разказа е, че проектът за DSA предвижда в чл.1 т.5  изключение за този регламент (за терористичното съдържание онлайн) от действието на DSA:

Настоящият регламент не засяга правилата, установени в: […] 

г) Регламент (ЕС) …/… за предотвратяване на разпространението на терористично съдържание онлайн,  след като бъде приет.

ЕСПЧ: достъп до интернет и право на информация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови решение, гарантиращо достъп до интернет от затвора до определени уебсайтове с правна информация. По делото Рамазан Демир срещу Турция ЕСПЧ констатира, че отказът на турските власти да позволят  на затворник да се консултира с конкретни интернет сайтове по правни въпроси, включително с уебсайта на ЕСПЧ,  нарушава правото на затворника да получава информация, гарантирано съгласно член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

Рамазан Демир е адвокат, който по време на предварително задържане е поискал достъп до интернет, за да се подготви за делото си. Получава отказ и се обръща към ЕСПЧ.

ЕСПЧ отново заявява, че в светлината на своята достъпност и способността си да съхранява и съобщава огромни количества информация, интернет играе важна роля за подобряване на достъпа на обществеността до новини и улесняване на разпространението на информация.

Член 10 от ЕКПЧ със сигурност не налага общо задължение за осигуряване на достъп до интернет на затворниците. Но ЕСПЧ в по-ранни случаи е установил нарушения на член 10, тъй като на затворниците е бил отказан достъп до конкретни интернет сайтове, по-специално до сайтове с правна информация и образователно съдържание.

Съдът отбелязва, че турските власти не са предоставили  обяснения защо достъпът на Демир до интернет сайтовете трябва да бъде ограничен. Въпреки че съображенията за сигурност може да са уместни,  в случая става дума за достъпа на Демир до  три конкретни интернет сайта на държавни органи и на международна организация.

Мярката не е  необходима в демократичното общество. 

Нарушение на член 10 от ЕКПЧ.

Кой по-добре се справя с дезинформацията: държавите или частните корпорации

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Към темата, поставена в заглавието.

Не сме доволни от намесата на частните корпорации в онлайн съдържанието, а как е с намесата на държавата? Правилният отговор е “Различно: зависи от държавата” – така е, ето един пример от държавата Сингапур.

Кирстен Хан пише за прилагането на закона за фалшивите новини в Сингапур и обсъжда своя опит с издаването на „указание за корекция“ съгласно Закона за защита от онлайн лъжи и манипулации, POFMA. Законът предоставя на правителството правомощия да издава заповеди, изискващи поправки, заличаване на съдържание и блокиране на достъпа до страници и уебсайтове в социалните медии.

Към юли 2020 г. правителството е издало над 70 указания, най-вече относно съдържанието във Facebook.