Tag Archives: Digital

Регламент (ЕС) 2021/818 за създаване на програма „Творческа Европа“ (2021—2027 г.)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС е публикуван Регламент (ЕС) 2021/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 година за създаване на програма „Творческа Европа“ (2021—2027 г.)

Програмата действа за срок от седем години, за да се съгласува нейната продължителност с тази на многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.

За целите на програмата секторите на културата и творчеството са дефинирани в член 1, като включват, inter alia, архитектура, архиви, библиотеки и музеи, художествени занаяти, аудиовизуална дейност (включително филми, телевизия, видеоигри и мултимедия), материално и нематериално културно наследство, дизайн (включително моден дизайн), фестивали, музика, литература, сценични изкуства (включително театър и танц), книги и издателска дейност, радио и визуални изкуства.

Програмата включва:

направление Култура, което обхваща секторите на културата и творчеството, с изключение на аудио-визуалния сектор;
направление MEDIA, което обхваща аудио-визуалния сектор;
междусекторно направление, което обхваща действия във всички сектори на културата и творчеството.

Направление Култура следва да насърчава изграждането на мрежи от творчески общности и да стимулира трансграничното и мултидисциплинарното сътрудничество с използването на различни набори от умения, като художествени, творчески, цифрови и технологични умения.
В аудиовизуалния сектор е необходима намеса на Съюза, която да съпътства политиките на Съюза за цифровия единен пазар.

Междусекторното направление има за цел да развива потенциала на сътрудничеството между различните сектори на културата и творчеството, и да предложи решения на общите предизвикателства, с които те се сблъскват. От съвместния хоризонтален подход се извличат ползи от гледна точка на трансфера на знания и административната ефективност. В този контекст бюрата на Програмата допринасят за постигането на целите на Програмата и за нейното изпълнение.

Финансовият пакет за изпълнението на Програмата в периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2027 г. възлиза на 1 842 000 000 EUR. Индикативно разпределение:

Програмата включва:

направление Култура, което обхваща секторите на културата и творчеството, с изключение на аудио-визуалния сектор;
направление MEDIA, което обхваща аудио-визуалния сектор;
междусекторно направление, което обхваща действия във всички сектори на културата и творчеството.

Финансовият пакет за изпълнението на Програмата в периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2027 г. възлиза на 1 842 000 000 EUR.

Индикативно разпределение:

най-малко 33 на сто за направление Култура;
най-малко 58 на сто за направление MEDIA;
до 9 на сто за междусекторно направление.

Насоки на ЕК за по-ефективно прилагане на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия публикува насоките си относно първия по рода си в световен мащаб Кодекс за поведение връзка с дезинформацията, който следва да бъде превърнат в по-ефективен инструмент за борба с дезинформацията.

Подходът на ЕС за противодействие на дезинформацията се основава на защитата на свободата на изразяване и други права и свободи, гарантирани от Хартата на основните права на ЕС. В съответствие с тези права и свободи, вместо да криминализира или забрани дезинформацията, Стратегията на ЕС има за цел да направи онлайн средата и нейните участници по-прозрачни и отговорни, овластявайки гражданите и насърчавайки отворени демократични дебати.

За тази цел ЕС се стреми да мобилизира всички заинтересовани страни, включително публичните власти, бизнеса, медиите, академичните среди и гражданското общество. Основен елемент на усилията на ЕС е Кодексът на практиките за дезинформация, в сила от октомври 2018 г.

Кодексът е иновативен инструмент за осигуряване на по-голяма прозрачност и отчетност на онлайн платформите, както и структурирана рамка за наблюдение и подобряване на политиките на платформите за дезинформация.

Оценката на Комисията за прилагането на Кодекса разкри значителни недостатъци. Оценката също така подчерта липсата на подходящ механизъм за мониторинг, включително ключови показатели за ефективност (KPI), липса на ангажименти за достъп до данните на платформите за проучване на дезинформацията и ограничено участие на заинтересованите страни, по-специално от рекламния сектор.

Това ръководство излага възгледите на Комисията за това как платформите и други съответни заинтересовани страни да засилят мерките си за отстраняване на пропуските и недостатъците в Кодекса и да създадат по-прозрачна, безопасна и надеждна онлайн среда.

В насоките се призовава за подсилване на Кодекса чрез неговото укрепване в следните области:

По-голямо участие с индивидуализирани ангажименти;
Прекратяване на финансирането на дезинформацията;
Гарантиране на интегритета на услугите;
Предоставяне на възможност на ползвателите да разпознават и сигнализират за дезинформация;
Увеличаване на обхвата на проверката на фактите и предоставяне на по-голям достъп до данни за изследователите;
Стабилна рамка за мониторинг.

European Commission Guidance on Strengthening the Code of Practice on Disinformation (COM(2021) 262 final)

Facebook предприема нови мерки срещу дезинформацията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Нова информация от компанията:

Започваме да прилагаме нови начини да информираме хората, ако те взаимодействат със съдържание, което е оценено като дезинформация, както и да предприемем по-решителни действия срещу хора, които многократно споделят дезинформация във Facebook.

Независимо дали става въпрос за невярно или подвеждащо съдържание за COVID-19 и ваксини, климатични промени, избори или други теми, ние работим по-малко хора да виждат дезинформация в нашите приложения.

Също така ако попаднете на страница, която многократно е споделяла съдържание, оценявано като дезинформация, ще видите прозорец с препратка към повече информация, който ще ви помогне да вземете информирано решение дали искате да следвате страницата.

Цифровото бъдеще на Европа: цифровият единен пазар и използването на изкуствения интелект

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Приета е Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2021 г. относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа: премахване на пречките пред функционирането на цифровия единен пазар и подобряване на използването на изкуствения интелект за европейските потребители.

Резолюцията взема предвид Съобщението на ЕК COM (2020) 67 final Изграждането на цифровото бъдеще на Европа и Бялата книга на ЕК за изкуствения интелект СОМ (2020) 65.

ЕСПЧ: Big Brother Watch v UK

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението на Голямата камара на ЕСПЧ по делото Big Brother Watch and Others v. the United Kingdom.

Делото е заведено след разкрития на Едуард Сноудън относно електронните системи за проследяване и наблюдение, управлявани от разузнавателните служби на Съединените американски щати и Обединеното кралство.

Разкритията на Едуард Сноудън, направени през 2013 г., показват, че централата на правителствените комуникации („Government Communications Headquarters, GCHQ“, която е една от разузнавателните служби на Обединеното кралство) провежда операция с кодово име „TEMPORA“, която позволява на службата да използва и съхранява огромни обеми данни. Според доклад от март 2015 г. на Комисията по разузнаване и сигурност на британския парламент GCHQ извършва групово прихващане на комуникации.

В САЩ Агенцията за национална сигурност („NSA“) призна съществуването на PRISM и Upstream. PRISM е програма, чрез която правителството на Съединените щати получава разузнавателни материали от доставчици на интернет услуги („ISP“). Upstream позволява събиране на съдържание и комуникационни данни чрез оптични кабели и инфраструктура, вкл. глобални данни, по-специално на неамерикански граждани.

В жалбите се твърди още, че британските служби имат достъп и до американските данни. Така предмет на делото са три вида действия за наблюдение и проследяване:

групово прихващане на комуникации по програма TEMPORA;
споделяне и получаване на разузнавателни данни в сътрудничество с програмите PRISM и Upstream на NSA
и предаването на данни за едни или други лица от доставчиците на услуги.

Въпросът е дали прихващането, задържането, съхраняването и споделянето на данни е съвместимо с чл. 8 и 10 ЕКПЧ.

Британското правителство възприема подход „нито потвърждаване, нито отричане“.

Решението на Голямата камара е повече от 200 страници. Позовава се на международната рамка (ООН, Съвет на Европа) и правото на ЕС (Хартата за основните права, директивите, практиката на Съда на ЕС ).

По член 8 ЕКПЧ – личен живот

ЕСПЧ взе предвид, че всяка намеса в правата по член 8 може да бъде оправдана само ако е

в съответствие със закона,
преследва една или повече законни цели,
намесата е необходима и пропорционална в демократичното общество за постигане на целта. При това – за да бъде „съвместимо с върховенството на закона“, наблюдението трябва да бъде „достъпно за заинтересованото лице“ и „с предвидими последици“.

При прегледа на първата част от теста съдът прецени правната рамка и заключи, че тя е „изключително сложна“.

При анализа на предвидимостта и необходимостта по т. 3 съдът взе предвид шест минимални изисквания:

естеството на престъпленията, които могат да доведат до заповед за прихващане;
дефиниция на категориите хора, които могат да прихващат комуникации;
ограничение на продължителността на прихващането;
процедурата, която трябва да се следва за изследване, използване и съхраняване на получените данни;
предпазните мерки, които трябва да се вземат при предаване на данните на други страни;
и обстоятелствата, при които прихващаните данни могат или трябва да бъдат изтрити или унищожени.

Съдът не установява адекватни гаранции срещу злоупотреба. Той не смята, че „властите са постигнали справедлив баланс между конкуриращите се публични и частни интереси, като са игнорирали изцяло гаранциите за правата на гражданите при търсенето и изследването на съдържание“. Той призна, че метаданните притежават различна защита на поверителността и разузнавателна стойност в сравнение с комуникационните данни – и че не при всички метаданни е гарантирана нужната защита. Информация за геолокация, информация за сърфиране, информация за маршрутизация, информация за оборудването и т.н., се събира от правителството „без ограничения“.

По отношение на споделянето на данните ЕСПЧ взе предвид Споразумението за разузнаване на Великобритания и САЩ от 1946 г. за обмена на информация между двете страни. Получават се чуждестранни разузнавателни данни, само колкото е необходимо за правилното изпълнение на техните функции. Артикулираните „законни цели“ включват „интересите на националната сигурност, обществената безопасност и икономическото благосъстояние на страната, предотвратяването на безредици или престъпления и защитата на правата и свободите на другите“. Съдът не откри доказателства за недостатъци в прилагането на режима, доказателства за злоупотреба или нарушение на член 8 от Конвенцията от режима за споделяне на разузнавателна информация.

По отношение на данните, които доставчиците са предавали на правителството е припомнено, че според Съда на ЕС данните трябва да са ограничени „до това, което е строго необходимо за преследваната цел, а когато тази цел е борбата с престъпността – до борбата срещу тежките престъпления“. Освен това достъпът трябва да бъде подложен на предварителна независима оценка. Тъй като глава II от закона не ограничава събирането на комуникационни данни до случаи на „тежко престъпление“ и не подлага на искания за независим контрол от съд или независим административен орган, тя не е в съответствие с правото на ЕС.

По чл.10 ЕКПЧ – свобода на изразяване

Програмите са несъвместими със свободата на изразяване: въпреки факта, че наблюдението не е „насочено специално към наблюдение на журналисти или разкриване на журналистически източници“, то все пак според Съда ще предизвика „потенциален смразяващ ефект“.

Съдът е загрижен за риска от нарушаване на поверителността на журналистическата работа и тайната на източниците без подходящ надзор. Освен това съдът е загрижен, че „няма специални разпоредби, ограничаващи достъпа до информация само по повод борба с„ тежки престъпления”. Съдът смята, че журналистите заслужават уникална защита, която понастоящем не се предоставя по закон, и следователно е осъществено нарушение на член 10 ЕКПЧ.

Фейсбук публикува доклад за опитите за влияние и дезинформация (2017 – 2020)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Фейсбук публикува доклад за установените координирани усилия за манипулиране или разрушаване на публичните дебати (2017-2020).

От 2017 г. до средата на 2021 г. са свалени и докладвани над 150 операции – influence operations (“IO”) – които са нарушили политиката на компанията срещу координирано неправомерно поведение („CIB“). Те произхождат от над 50 страни по света. През 2020 г. започва публикуването на доклади, за да продължи да работи за общественото разбиране за тези често финансово мотивирани действия.

Русия е основният източник на влияние и дезинформация, а най-често целта са САЩ, Обединеното кралство, Украйна и др. Президентските избори в САЩ през 2016 г. бяха “преломен момент” за дезинформация, отбелязва докладът. Използваните техники “сега са по-трудни за изпълнение, по-скъпи и по-малко вероятно да успеят”. Но те са и по-фини и по-трудно разпознаваеми.

WP по темата

Заключения на Съвета на ЕС: Възстановяване и трансформация на европейските медии

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Съветът на ЕС одобри заключения в подкрепа на възстановяването и трансформацията на европейския медиен сектор. Аудиовизуалната индустрия и секторът на медийните медии са важни икономически участници с годишен оборот от 193 милиарда евро според изчисленията на Европейската комисия.

И двата сектора са пострадали по време на кризата с COVID-19. Приходите от реклама спаднаха с над 20% и кината в Европа понесоха огромни загуби. Ето защо държавите-членки се приканват да се възползват от Механизма за възстановяване и устойчивост, който е финансовият инструмент на ЕС след кризата, и да инвестират в ускоряването на цифровата трансформация и екологичния преход на новинарските медии и аудиовизуалния сектор.

Планът за действие предлага редица инициативи в подкрепа на аудиовизуалния и медийния сектор. Планираната инициатива MEDIA INVEST ще осигури 400 милиона евро в подкрепа на инвестициите в аудиовизуалната индустрия. Новините ще се възползват от заемите и инвестициите на инициативата NEWS. Интерактивен цифров инструмент ще помогне на медийните компании да определят най-подходящата схема за финансова подкрепа.

Заключенията на Съвета отговарят на плана за действие, представен от Комисията на 3 декември 2020 г. Неговите 10 конкретни действия се фокусират върху три области на дейност, за да помогнат на медийния сектор да се възстанови и трансформира и да овласти европейските граждани и компании.

Европейски парламент: Предизвикателствата пред организаторите на спортни прояви в цифрова среда

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Приета е Резолюция на Европейския парламент от 19 май 2021 г., съдържащa препоръки към Комисията относно предизвикателствата пред организаторите на спортни прояви в цифрова среда (2020/2073(INL)).

ЕП припомня изявлението на Комисията, включено като приложение към резолюцията на Европейския парламент относно авторското право в цифровия единен пазар, приета през март 2019 г., съгласно което „…Комисията ще направи оценка на предизвикателствата, пред които са изправени организаторите на спортни прояви в цифровата среда, и по-специално въпросите, свързани с незаконното излъчване онлайн на спортни предавания.“

Какво се предлага:

в законодателството на Съюза следва да бъдат въведени специални разпоредби относно правата на организаторите на спортни прояви, имащи за цел по-специално:

— да се изясни смисъла на израза „действа експедитивно“, посочен в член 14 от Директивата за електронната търговия по отношение на онлайн посредник, така че „експедитивно“ да се счита за означаващо „незабавно или възможно най-бързо и във всеки случай не по-късно от 30 минути след получаването на уведомление от носителите на права или от проверен доверен подател на сигнали“;

— да се установи общ стандарт на Съюза за качество и техническа надеждност за софтуерните инструменти, внедрени от носителите на права, посредниците и другите доставчици на услуги с цел идентифициране на незаконно излъчване на спортни прояви „на живо“, с цел създаване на схема за сертифициране на „доверени податели на сигнали“;

— да се предвиди уведомленията, издадени от проверени доверени податели на сигнали, да се считат за точни и надеждни и в резултат на това незаконното съдържание онлайн, състоящо се от спортни прояви „на живо“, за което е подадено уведомление от проверен доверен подател, следва незабавно да бъде премахнато или достъпът до него да бъде спрян, без да се засяга прилагането на механизми за подаване на жалби и правна защита;

— да се създаде възможност за прилагане на процедури за незабавно отстраняване на незаконно съдържание, състоящо се от спортни прояви „на живо“, при условие че няма съмнения относно собствеността върху съответното право и че предаването не е било разрешено;

— да се гарантира, че мерките, които трябва да бъдат предприети от посредниците, са ефективни, обосновани, пропорционални и адекватни, като се вземат предвид сериозността и мащабът на нарушението, като се гарантира например, че премахването или спирането на достъпа до незаконно съдържание не изисква блокиране на цяла платформа, съдържаща законни услуги;

— да се предприемат мерки, които улесняват намирането на законни средства за достъп до спортно съдържание, включително чрез редовно актуализиране на списъка на доставчиците на такива средства в Agorateka.eu и като се гарантира, че зрителите са информирани за тези законни средства и как да използват тези средства за достъп до съдържание, когато се прилагат мерките за блокиране;

— да се осигурят и активно да се подкрепят решения за гарантиране на упражняването на правата, например частни споразумения между заинтересованите лица; във връзка с това Комисията следва да изготви доклад и направи оценка за целесъобразността и въздействието на създаването на задължение за доставчиците на съдържание онлайн да извършват незабавно отстраняване с цел премахване или спиране на достъпа до незаконно излъчване на спортни прояви, което се предлага в рамките на техните услуги;

Директива 2004/48/ЕО (Директивата относно упражняването на права върху интелектуалната собственост) следва да бъде изменена с цел:

— да се въведе възможността съответният съдебен или административен орган да издава разпореждания с искане за спиране в реално време на достъпа до или премахването на незаконно онлайн съдържание, състоящо се от спортните прояви „на живо“;

— да се разреши използването на разпореждания за блокиране, които са в сила по време на цялото излъчване „на живо“ на спортната проява, но действието им е ограничено в рамките на времетраенето на излъчването „на живо“, като по този начин се блокира уебсайтът, нарушаващ правата, само за времетраенето на проявата; тези разпореждания следва да бъдат временни;

— да се хармонизира законодателството, за да се предостави възможност, когато става въпрос за спортни прояви „на живо“, за използването на съдебни разпореждания, които следва да водят до блокиране на достъпа не само до уебсайта, нарушаващ правата, но и до всеки друг уебсайт, който съдържа същото нарушение, независимо от използваното име на домейн или IP адрес и без да е необходимо да се издава ново разпореждане;

— да се уточни, че премахването на незаконното съдържание следва да се извърши незабавно или възможно най-бързо и във всеки случай не по-късно от 30 минути от получаването на уведомлението от носителите на авторски права или от проверен доверен подател, при условие че за незаконосъобразността на предаването е било съобщено от проверен доверен подател или, в случай на неяснота, от самия носител на права; носителите на права или проверените доверени податели на сигнали следва да бъдат ясно инструктирани, че трябва да се предотврати премахването на законно съдържание; за целта спирането на достъпа до или отстраняването на незаконно съдържание по принцип следва да не налага блокиране на достъпа до сървър, който хоства законни услуги и съдържание;

— да се засили сътрудничеството между органите на държавите членки, включително чрез обмен на данни и най-добри практики и чрез създаване на активна и актуална мрежа от национални органи; Комисията следва да оцени каква би била добавената стойност на определянето на независим административен орган във всяка държава членка, който да играе роля в рамките на системата за гарантиране на упражняването на правата, особено в случай на бързо принудително изпълнение, като например онлайн пиратство на спортно съдържание „на живо“;

— да се укрепи сътрудничеството между посредниците и носителите на права, включително чрез насърчаване на сключването на меморандуми за разбирателство, които биха могли да предвиждат специална процедура за уведомяване и предприемане на действия.

вж също Комисия по правни въпроси на ЕП, доклад – докладчик Ангел Джамбазки

EPRS | Challenges facing sports event organisers in the digital environment

Четирите големи компании на американския пазар на развлеченията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Преди три години компанията AT&T, дотогава по-известна с предоставянето на телефонни и безжични услуги, закупи Time Warner – придобиване, което й даде контрол над CNN, HBO, Cartoon Network, TBS, TNT и Warner Bros.

Сега AT&T обявява плановете си да присъедини към WarnerMedia и Discovery.

Ако бъде одобрена от федералните регулатори, сделката ще превърне стрийминг индустрията в съревнование между четирима големи, пише WP: все още неизвестната компания Discovery-Warner, Disney Plus, Netflix и Amazon Prime.

Новата компания ще се похвали от първия ден с 200 000 часа съдържание в редица програмни жанрове, включително спорт, филми и риалити шоута. Ръководителите й заявяват, че обединената компания ще инвестира около 20 милиарда долара годишно в съдържание, надхвърляйки 17 милиарда долара, които Netflix ще инвестира за нови телевизионни предавания и филми тази година.

Новата компания също така ще предлага новини на живо чрез CNN и излъчване на спорт на живо чрез TNT и TBS. „Смятаме, че заедно комбинацията ни прави най-добрата медийна компания в света“, казват от компанията. „Няма да спрем, докато не станем глобална компания за забавление номер едно, достигайки до хората на всяко устройство.“

Основните конкуренти са Netflix и Disney, които придобиха 21st Century Fox през 2019 г. Netflix се оценява на 219 милиарда долара. Пазарната капитализация на Disney е около 315 милиарда долара.

Средният американец се абонира за четири стрийминг услуги, според проучване от 2021 г. на J.D. Power. Домакинствата дават средно 47 долара на месец за абонаменти за стрийминг, спрямо 38 долара през април 2020 г. Netflix, чиято основна услуга струва $ 8,99 месечно, има около 208 милиона абонати по целия свят. Disney, чиято услуга започва от $ 7,99 месечно, има 100 милиона абонати за своята услуга Disney Plus. Amazon Prime има 200 милиона.

Анализатори твърдят, че сделката предвижда битка между стрийминг гиганти и вероятно е лоша новина за по-малките стрийминг услуги.

В същото време Amazon се насочва към MGM. За Amazon медиите са сравнително малка част от империята, но представляват бързо развиващ се бизнес сегмент. През 2020 г. компанията даде 11 млрд. долара за телевизионни предавания, филми и музика за Prime услуги – с 40% повече от предходната година. Компанията очевидно иска да превърне Prime Video в център на развлеченията с помощта на обширната библиотека със заглавия на MGM. 27 май. Има сделка.

Източник WP

Parler обратно в App Store на Apple

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Parler e офлайн от 9 януари 2021, дотогава е разчитал на услугата Amazon Web Services (AWS), но тази услуга е отказана, защото “в Parler има десетки публикации, които насърчават насилието”.

Google и Apple премахват Parler от техните магазини за приложения “поради неспазване на изискванията за модериране на съдържанието”. Parler е онлайн от 2018 г. и може да се върне, ако намери алтернативен хост, но директорът Джон Маце е заявил пред Fox News: ”всеки доставчик, с когото разговаряме, казва, че няма да работи с нас”.

Според WP Parler вече ще използва нова система за модериране, използваща изкуствен интелект, със строги стандарти. Apple потвърждава, че ще позволи на Parler да се върне в App Store – където Parler е приложение номер едно преди свалянето на 9 януари.

“Случаят показва влиянието на Apple и други големи технологични компании върху бизнеса, който съществува на техните платформи”, пише WP. “Като единствен вземащ решения какви приложения могат да се използват от iPhone, Apple е също толкова важен арбитър на онлайн изразяването, колкото са Facebook или Twitter, макар че често се пренебрегва”.