Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) представя доклад „Пропаганда и дезинформация срещу Европейския съюз и европейските институции в българските медии онлайн (01.01.2024 – 31.12.2024 г.), създаден в рамките на инициативата „Европа срещу антидемократичната пропаганда“.
Пълна версия на доклада със свободен достъп се намира на страницата на ФХСИ тук.
Белият дом на Тръмп заема твърда линия към Европа и други съюзници по отношение на мерки на държавите, засягащи американските компании. Идеите на президента са намерили израз в меморандум от 21 февруари 2025 – инициатива, насочена специално към американския технологичен сектор, за който Белият дом твърди, че е жертва на “несправедливи глоби и наказания”. “С този ход администрацията на Тръмп открито се стреми да повлияе върху чуждото законодателство, започвайки с европейските държави. Тази агресивна позиция срещу ЕС и неговите държави-членки потвърждава, че трансатлантическото сътрудничество в цифровия сектор става все по-трудно, подчертавайки спешната необходимост Европа да намали зависимостта си от американските големи технологии”.”, се казва в анализ на EUISS. Запазва се мълчание за множество закони на САЩ, приети през последните години, които възпрепятстват международната конкуренция и засягат европейския пазар, като Закона за намаляване на инфлацията, или които заплашват европейската сигурност на данните, като Закона за наблюдение на външното разузнаване.
В sec.11 е посочена целта на акта, като са повторени известните вече тези: упражнява се екстериториална власт над американските компании, въведени са данъци и регулации за цифровите услуги – което според Тръмп води до ограничаване на глобалната конкурентоспособност на американските компании, увеличаване на оперативните разходи и излагане на чувствителна информация на потенциално враждебни чуждестранни регулатори.
В sec. 22 се предвиждат ответни мерки в четири хипотези – а) данъци, наложени на американски компании ; б) регулации; в) всяко действие, политика или практика на чуждо правителство, което би могло да изисква компания от САЩ да застраши интелектуалната си собственост; г) всеки друг акт, политика или практика на чуждо правителство, който служи за подкопаване на глобалната конкурентоспособност на американските компании.
По-нататък в sec. 33 се предвижда да се разследва, освен другото, дали всеки акт, политика или практика на която и да е страна в Европейския съюз или Обединеното кралство има за резултат да изисква или стимулира използването или развитието на продуктите или услугите на американски дружества по начини, които подкопават свободата на словото и политическата ангажираност или по друг начин умерено съдържание (in ways that undermine freedom of speech and political engagement or otherwise moderate content), и да се препоръчват подходящи действия за противодействие на такива практики.
EС прие законодателство за посредническите онлайн дружества, независимо дали са установени в Съюза или извън него. Целта е прозрачност на правилата за модериране на съдържание онлайн, достъп до данни за изследователите с цел по-добро разбиране на онлайн пространството и управление на възможните рискове. Това законодателство не е цензура, нито подкопава свободата на словото.
В същата част на меморандума се предвижда и евентуално да се подновят разследванията по член 301 от ТЗ срещу Франция, Австрия, Италия, Испания, Турция и Обединеното кралство за въведени данъци (Digital Services Taxes, DSTs).
В цитирания по-горе анализ се предлагат мерки, за да се укрепи неотложно „цифровия суверенитет“на ЕС:
Първо, ЕС да не се поддава на натиска на САЩ и да се противопостави на опитите срещу прилагането на DSA, DMA и AI Act или всяка друга мярка, насочена към изграждане на сигурна и приобщаваща цифрова среда. Тук крачката назад на Европейската комисия относно Директивата на ЕС за проверка на изкуствения интелект (AILD), след срещата на върха за AI в Париж и отказът на JD Vance да подпише съвместното изявление относно изкуствения интелект, поражда опасения. Макар и да има за цел да намали регулаторната тежест (според обявените мотиви) този ход рискува да причини правна несигурност, която вреди на европейските стартиращи предприятия и МСП.
Bторо, ЕС да укрепи своите цифрови индустриални възможности. Една солидна европейска индустриална екосистема е от решаващо значение за предотвратяване на външната принуда.
Трето, ЕС да продължи да диверсифицира външните си партньорства и да преодолее вътрешните си разделения. Засилването на сътрудничеството с разнообразен кръг от партньори е от съществено значение за избягване на прекомерната зависимост от все по-противоречив партньор.
В същата посока са още и публикацията на EDRI
Pressgazette съобщава, че The Guardian e поредният издател на новини, който подписва сделка със собственика на ChatGPT OpenAI за лицензиране на съдържание. The Guardian ще получи компенсация за използването на журналистиката си в ChatGPT и ще бъде правилно кредитирана в платформата. В допълнение The Guardian ще може да използва и технологията OpenAI. Репортерската и архивната журналистика на изданието ще бъдат достъпни като източник на новини в ChatGPT, заедно с кратки резюмета и извадки от статии.
Според изявленията на компаниите ползата е двустранна – ChatGPT получава достъп до новинарското съдържание на изданието в реално време, а издателите и аудиториите се възползват от усъвършенстваните технологии в областта на изкуствения интелект.
Този ход идва, след като The Guardian се присъединява към съдебен иск, подаден на 13 февруари срещу канадския стартъп за изкуствен интелект Cohere Inc, който е обвинен в неразрешено използване на съдържание на издатели при разработването на AI системи.
The Guardian се присъединява към FT, Axel Springer, Hearst и News Corp, които също са подписали сделки за лицензиране на съдържание с OpenAI. Други сделки с изкуствен интелект включват Reuters (с Meta) и DMG Media (с Prorata.ai). Но водят се и съдебни дела – например Mumsnet, The Intercept и The New York Times са сред издателите, които съдят OpenAI за използване на съдържанието им без разрешение за целите на обучението.
Надзорният съвет на Facebook е сформиран през 2020 година и съставен от 20 независими професори по право, бивши политици и експерти по правата на човека. Той има властта да отправя препоръки, които Зукърбърг се ангажира да спазва.
Коалиция от застъпнически групи от цял свят призовава обявения като независим Надзорен съвет да подаде оставка, за да протестира срещу неотдавнашното оттегляне на ФБ от установени принципи за модериране на съдържанието.
Според медиите Надзорният съвет е изоставил всякакви претенции за надзор след промените в общностните стандарти и политиката на платформата, осъществени от главния изпълнителен директор Марк Зукърбърг през януари. Зукърбърг видимо прегърна аргументите на президента Доналд Тръмп и други републиканци, че усилията на Мета за условно управление са отишли твърде далеч, насочвайки се към цензура на легитимни гледни точки. През януари той каза, че Мета ще прекрати усилията за проверка на фактите в Съединените щати и ще промени правилата си, за да позволи на потребителите недопустими досега изрази за определени маргинализирани групи, включително имигранти и транссексуални хора.
“Изборът пред вас е ясен: или подкрепяте компания, която умишлено демонтира гаранциите за демокрацията и правата на човека, или заемате позиция в защита на самите принципи, които сте били назначени да поддържате”, се казва в отворено писмо до ФБ. Призовава се целия борд да подаде оставка.
В отговор Надзорният съвет заявява, че остава ангажиран с работата си. “Неотдавнашните промени в политиките за съдържание подчертават едно нещо: независимият надзор никога не е бил по-важен”, заявяват петимата съпредседатели на борда в изявление пред Tech Brief в сряда. Бордът “отблизо оценява промените в политиката на Мета” и планира да представи “нюансирани политически препоръки, на които Meтa трябва да отговори” – ангажимент, който компанията е поела при създаването на борда. Бордът заявява, че Мета е изпълнила над 70 процента от препоръките си през годините.
“Не е моментът да се оттегляме – време е да се активизираме”, казват те. “И това е, което правим.”
В прессъобщение на ЕК се казва, че на 13 февруари 2025 г. Комисията и Европейският съвет за цифрови услуги одобриха официалното интегриране на доброволния Кодекс за дезинформацията към рамката на Законодателния акт за цифровите услуги (DSA).
Кодексът относно дезинформацията е съгласуван от широк кръг заинтересовани страни – онлайн платформи, търсачки, рекламната индустрия, организации за проверка на фактите и организации на гражданското общество и т.н. Създаден през 2018 г., той беше значително променен (“укрепен”) през 2022 г. с цел да бъде признат като Кодекс за поведение съгласно Законодателния акт за цифровите услуги (DSA). Към момента страните по Кодекса са 42. Между тях не е Х, която се изтегли след промяната на собствеността.
През януари 2025 г. подписалите Кодекса, включително тези, определени като много големи онлайн платформи (VLOP) и много големи онлайн търсачки (VLOSE) съгласно DSA (Facebook, Instagram, LinkedIn, Bing, TikTok, YouTube и Google Search), подадоха необходимите документи, подкрепящи тяхното искане за превръщането му в Кодекс за поведение съгласно DSA. На тази основа Европейският съвет за цифрови услуги и Комисията приеха своите положителни становища, като заключиха, че Кодексът отговаря на условията, посочени в DSA, и одобриха официалното му интегриране към рамката на DSA.
Така Кодексът става показател за определяне на съответствието с DSA по отношение на рисковете от дезинформация за доставчиците на VLOP и VLOSE, които се придържат и спазват неговите ангажименти. Става дума за синхронизиране на одита на ангажиментите по Кодекса с одита на Законодателния акт за цифровите услуги за съответните доставчици на VLOP и VLOSE. Важно за разказа е, че проверката на фактите е ангажимент по Кодекса.
По искане на подписалите, преобразуването на статуса на Кодекса ще влезе в сила от 1 юли 2025 г.
Code of Conduct on Disinformation Download
Commission Opinion – Assessment of the Code of Practice on Disinformation Download
Conclusions of the Board – Code of Conduct Disinformation Download
Информация относно Codes of conduct under the Digital Services Act.
Вицепрезидентът Джей Ди Ванс казва, че Вашингтон може да спре да подкрепя НАТО, ако EС цензурира американските платформи. Предполага се, че е имал предвид по-конкретно, но не само, писмото на Тиери Бретон до Мъск по повод спазването на DSA. Ванс е казал още за Breitbart News, че вижда защитата на свободното слово като част от моралното лидерство на Америка в света, но според него “много от нашите европейски приятели” тръгнаха в грешната посока.* Очевидно въпросът е за свободата на словото по Мъск, довела до широко разпространение на пропаганда и конспиративни теории в Х и платформите с про-Тръмп собственици.
EDRi, европейска неправителствена организация, обединяваща национални и международни организации и експерти за защита на цифровите права, подчертава, че от решаващо значение е ЕС да се придържа към стриктно прилагане на технологичното си законодателство, да се ограничи влиянието на Big Tech и да се инвестира в наистина независими цифрови алтернативи.
EDRi напомня, че Meta обяви голямо влошаване на подхода си за модериране на съдържанието във Facebook, Instagram и Threads и премахна някои от най-основните защити на правата на човека в САЩ с цел да се насочат към маргинализираните общности и да окуражат десните екстремисти. Деградацията на политиката на Мета се влошава и от очевидното риторично следване от страна на нейния главен изпълнителен директор Марк Зукърбърг на напълно лишените от основания твърдения на Тръмп и Мъск за предполагаема институционализирана цензура в Европа и обявената от Зукърбърг готовност да работи с Тръмп, за да й се противопостави. Освен другото, в изявление на експертите се заявява:
Регулирането на онлайн платформите в ЕС не е инструмент за цензура. То е сравнително добре проектирано да създава отчетност за онлайн платформите – по-специално на много големите платформи – като същевременно не ги прави автоматично отговорни за всяка отделна част от съдържанието, която потребителите им могат да публикуват.
Европейската комисия и цифровите координатори DSC започнаха впечатляващ брой разследвания срещу почти всички много големи онлайн платформи по повод рискове за психическото и физическото здраве, липса на ресурси за модериране на съдържанието, незаконно използване на измамно проектиране на интерфейс, липсваща прозрачност на рекламата и намеса в правото на достъп до данни за изследователите.
Предвид безчестния съюз, който се формира между ръководителите на Big Tech и идващата администрация на Тръмп, важно е ЕС да не отстъпва в усилията си да държи отговорни технологичните корпорации. Има съобщения (Комисията донякъде отрича да са верни), че лидерите на ЕС се поддават на натиск от страна на САЩ. Този риск е реален. Забавянето на темпото, намаляването или спирането на което и да е от разследванията на Big Tech съгласно DSA или DMA би било сериозна грешка.
DMA има за цел да обуздае огромната сила, която Big Tech има. Тази сила сега се упражнява срещу нас, за да разруши и саботира самите основи на нашите общества: демокрацията и правата на човека. Ако Комисията си позволи да бъде притискана да преоцени разследванията си срещу Big Tech поради страх от политическа реакция от страна на САЩ, този натиск – както от технологичните корпорации, така и от Тръмп – няма да свърши.
Ето защо никога не е имало по-подходящ момент за ЕС и неговите държави-членки да започнат сериозно да се справят със зависимостта ни от Big Tech и да инвестират в реални алтернативни модели и услуги.
Почти една трета от цифровите абонати на New York Times вече се абонират изключително за една от неновинарските услуги на изданието според годишният му доклад, пише PG.
В резултатите си за цялата година за 2024 г. The New York Times Company отчита края на годината с 10,8 милиона цифрови абонати – увеличение с 1,1 милиона в сравнение с края на 2023 г.
От тези 10,8 милиона абонати, 3,5 милиона (или 32%) са се абонирали само за игри, готвене, Wirecutter (преглед на продукти), Audio или The Athletic.
Конвенционален цифров абонамент само за новини имат 1,9 милиона – този абонамент осигурява достъп до nytimes.com paywall, а други 5,4 милиона са имали пакетен абонамент за “All Access”, който купува достъп до всички продукти на Times, или някаква друга комбинация от абонаменти за NYT.
През четвъртото тримесечие на 2023 г. другите абонати са 28% от цифровите абонати на NYT, а през 2024 този дял се покачва с един процентен пункт във всяко тримесечие.
Базата данни съдържа правилата за прилагане на медийното законодателство относно европейските произведения в линейните и нелинейните услуги – AVMSD (членове 13, параграфи 1 и 2, 16 и 17) във всяка европейска държава.
OPUS съдържа информация за всички държави-членки на ЕС-27, както и за Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария и Великобритания.
Джим Акоста е близо 20 години в CNN, известен е със сложните си отношения с президента Тръмп през първия му мандат. Тогава Тръмп разпореди да се отнеме акредитацията на Акоста за Белия дом, но съдът я върна.
Този път обаче самата телевизия премества Акоста в негледаемо време и той напуска, като обявява независимо предаване в онлайн платформата Substack. Завършва последната си емисия така:
“Винаги съм вярвал, че е работа на пресата да държи отговорност за властта. Винаги съм се опитвал да направя това тук, в CNN, и планирам да правя всичко това в бъдеще.
Едно последно съобщение. Не се поддавайте на лъжите. Не се поддавайте на страха. Придържайте се към истината и към надеждата.
Ако трябва, извадете телефона си, за да запишете това съобщение: “Няма да се поддам на лъжите. Няма да се поддам на страха!” Публикувайте го в социалните медии, за да могат и хората да го чуят и от вас.
Ще имам още какво да кажа за плановете си в следващите дни. Но дотогава искам да благодаря на всички вас. За мен беше чест да бъда посрещнат във вашия дом през всичките тези години.
Това е новината. Предаваме от Вашингтон. Аз съм Джим Акоста.”
Същевременно новата прессекретарка на президента съобщава на дебютната си пресконференция, че “Белият дом ще приветства заявления за пълномощия в пресата от нетрадиционни журналисти, включително създатели на социални медийни платформи като TikTok, подкастъри и блогъри, които “произвеждат легитимно новинарско съдържание”. “Белият дом на Тръмп ще говори пред всички медии и личности, а не само пред преданите медии, които седят в тази стая”, „…… За нашия екип е важно да споделим посланието на президента Тръмп навсякъде и да адаптираме Белия дом към новия медиен пейзаж през 2025 г.”
Тръмп има власт в регулатора, а сега обявява курс към широко отваряне на вратите за нови гласове за сметка на традиционната журналистика, шумно критикувана от него като синя и лява.
По данни в медиите само за първия ден са получени 7400 заявки за акредитиране от т.нар. нови медии. Освен това Белият дом заяви намерение да възстанови акредитацията на 400 журналисти, които са загубили достъп по време на администрацията на Байдън.
Според политиката за поверителност на DeepSeek , приложението събира големи количества лична информация, събрана от потребителите, която след това се съхранява „в защитени сървъри“ в Китай.
Това може да включва:
Приложението казва, че използва тази информация, за да подобри DeepSeek, като подобри неговата „безопасност, сигурност и стабилност“. След това ще сподели тази информация с други субекти като доставчици на услуги, рекламни партньори и своята корпоративна група, която ще се пази „толкова дълго, колкото е необходимо“.
Частта от политиката, която казва, че данните ” за вас и вашите действия извън услугата“ е повод за тревога, казват експерти за БиБиСи.
Но докато приложението събира много данни, експертите посочват, че то е много подобно на политиките за поверителност, с които потребителите може би вече са се съгласили за конкурентни услуги като ChatGPT и Gemini или дори социални медийни платформи.
„За всеки свободно достъпен AI модел, – включително, но не само DeepSeek – въпросите, които се задават на AI, след това стават достъпни за създателите на този модел, както и отговорите,“ каза Емили Тейлър, главен изпълнителен директор на Oxford Information Labs.
Регулаторът на данните в Обединеното кралство, Службата на комисаря по информацията, призовава обществеността да бъде запозната с правата си относно използването на тяхната информация за обучение на AI модели.