Tag Archives: Digital

Защита на демокрацията: нов пакет мерки, предложени от ЕК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувано е Съобщение на ЕК COM(2023) 630 final за защита на демокрацията.

Намесата извън ЕС в нашия демократичен процес, включително чрез използване на подставени лица, получава все по-голямо политическо внимание както на национално ниво, така и в институциите на ЕС. Необходима е координирана стратегия на ЕС срещу чужда намеса и манипулиране на информацията.

Руската агресивна война срещу Украйна, която е и война срещу демокрацията и срещу всички ценности, за които се застъпва ЕС, допълнително засилва риска от външна намеса. Скорошно проучване на Евробарометър показва, че 81 % от анкетираните в ЕС смятат, че чуждестранната намеса в нашите демократични системи е сериозен проблем, който трябва да бъде разгледан. 

ЕС реагира на различните рискове от чужда намеса по различни начини. Това включва  правила за скрининг на преки чуждестранни инвестиции, когато сигурността или общественият ред могат да бъдат изложени на риск, мерки в областта на киберсигурността , противодействие на хибридни заплахи. ЕС е наложил ограничителни мерки съгласно режимите на санкции на ЕС.

COM (2023) 630 в частност обръща внимание на медиите, медийния плурализъм и противодействието срещу дезинформацията. Кремъл все повече участва в кампании за дезинформация и операции за чужда намеса и ги използва като стратегически и координиран инструмент за заплаха за сигурността, демокрацията и подкрепа на своята агресивна война. Конфликтът в Близкия изток след терористичните атаки на Хамас в Израел също предизвиква дезинформация и кампании на омраза . Цифровизацията, в частност характеристиките на дизайна на онлайн платформите, позволява да се разпространява дезинформация с безпрецедентна скорост и ефективност, както и нови инструменти, захранвани от изкуствен интелект.

Централна част от подхода на Комисията за борба с дезинформацията е нейната работа за осигуряване на повече отчетност за онлайн платформите. 52% от европейците смятат, че онлайн платформите трябва да направят повече, за да предотвратят разпространението на невярна и подвеждаща информация. Законът за цифровите услуги задължава доставчиците на много големи онлайн платформи и на много големи онлайн търсачки да оценяват редовно системните рискове, които техните услуги могат да представляват за обществото, включително за свободата на изразяване, или риска техните услуги да бъдат използвани като инструмент за дезинформационни кампании.

Предстоящите европейски избори 2024 ще бъдат решаващ тест за устойчивостта на нашите демократични процеси. Пакетът за защита на демокрацията, предложен от ЕК, включва законодателно предложение и две препоръки:

В основата на пакета е предложението за Директива относно прозрачността на представителството на интереси от името на трети държави. ЕК цели определянето на стандарти за това как да се справим с чуждото влияние по рационализиран и пропорционален начин, като изцяло зачитаме основните права. Към това са добавени Препоръка относно приобщаващи и устойчиви избори с цел укрепване на изборните процеси в ЕС и Препоръка относно участието на гражданите и организациите на гражданското общество в изготвянето на публични политики.

Повече информация:

Defence of Democracy – Questions and Answers

Defence of Democracy – Factsheet

Communication on Defence of Democracy

Proposal for a Directive establishing harmonised requirements in the internal market on transparency of interest representation carried out on behalf of third countries

Recommendation on inclusive and resilient electoral processes in the Union and enhancing the European nature and efficient conduct of the elections to the European Parliament

Recommendation on promoting the engagement and effective participation of citizens and civil society organisations in public policy-making processes

Defence of Democracy – website

Democracy and electoral rights – website

Code of Practice on disinformation – website

Media Freedom Act – website

Rule of Law Mechanism – website

European Citizens’ Panels – website

Google пусна Gemini

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Gemini е най-новият голям езиков модел на Google, който главният изпълнителен директор Pichai за първи път обявява през юни. Според него това е огромен скок напред, който в крайна сметка ще засегне всички продукти на Google.

Gemini има по-лека версия, наречена Gemini Nano, по-мощна версия, наречена Gemini Pro, която е гръбнакът на Bard, и още по-мощен модел, наречен Gemini Ultra, изглежда предназначен предимно за центрове за данни и корпоративни приложения. Засега Gemini се предлага само на английски език, като очевидно скоро ще има и други езици. Но Pichai казва, че моделът в крайна сметка ще бъде интегриран в търсачката, рекламни продукти, браузъра Chrome и други продукти.

По отношение на GPT-4 на OpenAI се твърди, че при направени 32 теста Gemini на Google е значително по-напред при 30 от тях.

Самият Пичай е казвал, че AI ще бъде по-трансформиращ за човечеството от огъня или електричеството. В това първо поколение моделът Gemini може да не промени света. В най-добрия случай просто ще помогне на Google да настигне OpenAI в надпреварата за изграждане AI, пише The Werge.

САЩ: не се носи отговорност за републикуване в социални мрежи (ретуитване)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Само оригиналните създатели на цифрово съдържание могат да бъдат държани отговорни за клеветнически изявления, републикувалите (репостнали, ретуитнали) клеветнически публикации не носят отговорност. Съдът по делото Banaian v. Bascom постановява, че към лицата, които споделят оригинално съдържание, не трябва да се прилага същият стандарт като към тези, които първоначално създават съдържанието. По този начин съдът интерпретира CDA.

Някои обаче смятат, че е необходимо преразглеждане на CDA с оглед реалностите на създаването на цифрово съдържание.

Подробности

Авторско право: България въведе Директиви 2019/790 и 2019/789 в ЗАПСП

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Държавен вестник, брой 100 от 1 декември 2023 е обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (ЗИД на ЗАПСП). С това изменение в българското законодателство се въвеждат разпоредбите на два законодателни акта на Европейския съюз – Директиви 2019/789 и 2019/790.

Закъснялото въвеждане на изискванията на двете директиви стана повод за наказателна процедура на Европейската комисия срещу България.

Представяне на проекта: Кои са новостите? Ана Лазарова в Дневник

И тук: България транспонира авторскоправната директива от 2019 година – в блога на Цифрова република

Доклад за състоянието на цифровото десетилетие 2023 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувано е Съобщение на ЕК COM(2023) 570 окончателен – Доклад за състоянието на цифровото десетилетие 2023 г.

Първият доклад за състоянието на цифровото десетилетие прави равносметка на напредъка на ЕС към успешна цифрова трансформация за хората , бизнеса и околната среда, както е посочено в Решението за създаване на политическата програма за цифровото десетилетие 2030. В него се прави преглед на развитието на цифровата политика и се описва как ЕС напредва към договорените цели и цели.         

Цялостният анализ на напредъка на ЕС по отношение на целите и задачите на Цифровото десетилетие е показан по-долу, а докладите по държави , представени в приложение към този доклад, предоставят по-подробна картина.

Преглед на напредъка към целите на цифровото десетилетие, определени за 2030 г.

Докладът по държави е в Приложение.

Според него от Плана за възстановяване и устойчивост на България (RRP) – по който се очакват 6,27 млрд. евро – 25,8 % (1,6 милиарда евро) са за цифрова трансформация, от които 1,01 милиарда евро се очаква да допринесат за целите на цифровото десетилетие.

България има само умерен принос към целта на Цифровото десетилетие по отношение на цифровите умения. Само 31% от хората имат поне основни цифрови умения, което е под средното за ЕС от 54% и най-ниското ниво в ЕС, което представлява риск за колективното постигане на целите на ЕС за 2030 г. от държавите-членки. Разликата със средното за ЕС също е много голяма, когато става дума за хора с над основни цифрови умения (8% в сравнение с 26% на ниво ЕС). Страната също има нисък резултат при хора с поне основни умения за създаване на цифрово съдържание (44% в сравнение с 66% на ниво ЕС).

Мъск, Х и другата гледна точка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Американските медии подчертават в заглавия, че големи рекламодатели спират рекламата си в мрежата на Мъск Х заради антисемитизъм. Посочват се Warner Bros, Paramount, Sony Pictures , Comcast/NBCUniversal, Apple, Disney, Amazon, Oracle, IBM.

Ню Йорк Таймс съобщава, че Мъск, който купи и преименува Twitter, е изправен пред засилваща се критика, че толерира и дори насърчава антисемитска реч в своята социална медийна платформа. Той напада Джордж Сорос и заплашва да съди Anti-Defamation League/Лигата против клеветата – правозащитна група, която подчертава нахлуването на антисемитизма в Х. Реклами на Apple, Bravo, IBM, Oracle се появяват на X до публикации, насърчаващи бели националистически и нацистки перспективи. Във време, когато антисемитизмът експлодира в Америка и се разраства по целия свят, безспорно е опасно да се утвърждават и насърчават антисемитски теории, казват техни представители.

По-конкретно през седмицата Мъск ентусиазирано е подкрепил в свой пост антисемитско изказване, повече по темата.

Служител по продажбите е маркирал очевидни антисемитски публикации, които сайтът не е премахнал. Linda Yaccarino/Линда Якарино, от юни CEO на Х, е поискала публикациите да бъдат прегледани, но служителят, маркирал публикациите, вече не е в компанията, казват от Х.

Накратко и отново, свободата на изразяване има граници. Не всеки, който ви казва, че е за истинска свобода без цензура, реално допринася за качеството на демократичните дебати. Антисемитизмът не е друга гледна точка, не е допустима проява на плурализъм: насърчаването на бял национализъм и нацизъм е престъпление.

По повод ширещата се и у нас позиция за другата гледна точка.

Франция: Закон за инфлуенсърите в социалните медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Инфлуенсъри са тези, които използват репутацията си, насърчавайки продукт, услуга, кауза или идея с търговска цел или друга облага за себе си. Това са хора с авторитет в определена област, които инвестират авторитета си, за да формират общественото мнение по повод определен продукт, възмездно. Дефинициите още не са окончателно и еднообразно установени.

Френското правителство ускори приемането на законодателството за инфлуенсърите в социалните медии през лятото тази година, което се дължи и на скандали около високопоставени фигури от риалити телевизията, четем в theguardian.com. Например Набила Вергара, телевизионна риалити звезда, е глобена 20 000 евро, защото не е казала на милионите си последователи, че й е било платено да популяризира услуга за финансово обучение.

Повечето френски инфлуенсъри не печелят много. От приблизително 150 000 инфлуенсъри , проучване на медийната агенция Reech установява, че повече от 80% печелят по-малко от 5000 евро

Регулаторният орган за потребителите и конкуренцията DGCCRF отдавна следи съдържанието на инфлуенсърите за скрита реклама или за промоция на опасни продукти. Сега правителството е наредило органът да засили проверките си. Инфлуенсърите, признати за виновни, трябва да публикуват черен банер, написан от потребителския орган за борба с измамите, в акаунта си в социалната мрежа в продължение на 30 дни, обяснявайки, че не са успели да уточнят, че публикацията е платена реклама или са разпространили подвеждаща информация.

Статията завършва с мнението, че новият закон за инфлуенсърите е нещо добро, но истинският проблем е липсата на критични способности: интернет потребителите не проверяват източниците или информацията.

Повече за закона от Bird&Bird

Парижка харта за изкуствения интелект и журналистиката

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 10 ноември 2023 г. Репортери без граници (RSF) и 16 неправителствени организации публикуваха Парижката харта за изкуствения интелект и журналистикатата / Paris Charter on AI and Journalism.

Хартата е написана от комисия, председателствана от Мария Реса, журналист, удостоен с Нобелова награда за мир през 2021 г. Целта е да се определят фундаменталните етични принципи за защита на качеството на новините и информацията в ерата на изкуствения интелект, когато тези технологии трансформират медийната индустрия.

Хартата определя десет ключови принципа за защита на информацията и запазване на социалната роля на журналистиката. Между другото:

  • Етиката трябва да управлява технологичния избор в медиите;
  • Човекът има централна роля в редакционните решения;
  • Медиите помагат на обществото да разграничи уверено автентичното от синтетичното съдържание;
  • Медиите защитават жизнеспособността на журналистиката, когато преговарят с технологични компании.

Технологиите, базирани на изкуствения интелект, предлагат безпрецедентни нови перспективи, но също така поставят безпрецедентни предизвикателства пред журналистиката.

Хартата насърчава подход, при който човешката преценка и журналистическата етика са в основите на на социалната функция на журналистиката.
 

Paris Charter on AI and Journalism

Meta въведе подход “плати за правата си”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

The Wall Street Journal пише, че Meta планира да премине към модел „Плати за правата си“, при който потребителите от ЕС ще трябва да плащат $168 на година (€160 на година), ако не се съгласят да се откажат от основното си право на поверителност на платформи като Instagram и Facebook. Българските потребители вече получиха уведомление да избират.

Според Макс Шремс компанията използва няколко думи от скорошно решение C-252/21 Bundeskartellamt на Съда на ЕС, за да подкрепи своя подход.

  • Въпреки че съдебното решение последователно установява, че всички настоящи подходи на Meta за наличието на „правно основание“ за обработка съгласно член 6 от GDPR са незаконни, в решението в параграф 150 е вмъкната фраза, според която може да има алтернатива на рекламите “при необходимост срещу подходящо заплащане“. Изглежда, че Meta сега разчита на тези думи от решението, за да въведе такса от €160 на година, ако потребителите не искат да се съгласят с използването на техните лични данни. Тези думи са така нареченото “obiter dictum”, допълнително съображение от съда, което не е пряко свързано със случая и обикновено не е обвързващо – така че според Шремс не е ясно дали Съдът на ЕС ще се придържа към тези думи, когато новият подход на Meta достигне до Съда на ЕС.

Макс Шремс: „ Съдът на ЕС каза, че алтернативата на рекламите трябва да е „необходима“ и таксата трябва да е „подходяща“. Не мисля, че 160 евро на година са това, което Съдът на ЕС е имал предвид.“

Журналистиката отвори вратата за Big Tech?

Според Шремс идеята е разработена за първи път от австрийския либерален вестник “Der Standard”. Той предлага на потребителите опцията или да се съгласят с обработването на лични данни за реклама, или да плащат такса от 8,90 евро на месец. Това добавя до €107 приходи от потребител на година. Изглежда, че органите за защита на данните (първо в Австрия, след това в Германия и сега също във Франция) виждат този подход като опция за подкрепа на журналистически уебсайтове, които страдат от загубата на рекламни приходи, отиващи към големи технологични платформи като Google или Meta. Изглежда обаче, че поне Meta сега планират да възприемат този подход. GDPR не предвижда различни правила за медийните компании, когато става въпрос за съгласие, което да позволи подходът да бъде запазен само за медии.

Макс Шремс: „ Виждаме, че регулаторите са позволили на модела „Плати за правата си“, за да подкрепят журналистиката, но сега тази вратичка се използва от Big Tech. “

Регламент за прозрачност на политическото рекламиране

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕК съобщава, че е постигнато политическо споразумение между Европейския парламент и Съвета по проекта на Регламент за прозрачност на политическото рекламиране. Комисията приветства политическото споразумение, постигнато между Европейския парламент и Съвета по Регламента за прозрачност на политическото рекламиране (връзката е към законодателното предложение), който е част от усилията на  ЕК в защита на честните и почтени избори и за подкрепа на открития демократичен дебат.

Съгласно новите правила политическите реклами ще трябва да бъдат ясно обозначени като такива и да посочват кой е платил за тях, колко, за кои избори, референдум или регулаторен процес се отнасят, както и дали са таргетирани. Гражданите ще могат да идентифицират посланията, които целят да оформят политическите им възгледи и решения. 

Техники за таргетиране и усилване на разпространението ще бъдат достъпни само за политическо рекламиране онлайн въз основа на лични данни, събрани от субекта на данните и при наличие на съгласие, а използването на чувствителни лични данни ще бъде забранено. Това ще ограничи неправомерното използване на лични данни с цел потенциално манипулиране на гласоподавателите. Всички онлайн политически реклами ще бъдат достъпни в онлайн хранилище за реклами. Спонсорирането на реклами от държави извън ЕС ще бъде забранено три месеца преди изборите.

Заместник-председателката на ЕК, отговаряща за ценностите и прозрачността, Вера Йоурова заяви: “Изборите трябва да представляват открито състезание без непрозрачни техники и намеса. Хората трябва да знаят защо виждат реклама, кой е платил за нея, колко и какви критерии за таргетиране са били използвани. Новите технологии следва да бъдат инструменти за овластяване и ангажираност на гражданите, а не за объркване и манипулиране. Днес постигнахме съгласие по закон, който ще осигури безпрецедентно равнище на прозрачност на политическите кампании и ще ограничи непрозрачните техники за таргетиране и скрито влияние.“

За повече информация вижте съобщението за медиите.