Чл. 24, ал. 2 DSA изисква най-малко веднъж на всеки шест месеца доставчиците да публикуват в публично достъпен раздел от своя онлайн интерфейс във връзка с всяка онлайн платформа или онлайн търсачка информация за средномесечните активни получатели на услугата в Съюза, изчислена като средна стойност за периода от последните шест месеца, и в съответствие с методиката, определена в делегираните актове, посочени в член 33, параграф 3, когато тези делегирани актове са приети.

На 16 август 2023 е публикувана такава информация за услугите Google Maps, Google Play, Google Search, Shopping и YouTube, всяка от които е VLOP или VLOSE по смисъла на 42(3) DSA. Отчетният период е февруари – юли 2023.

Ето каквo публикува Twitter/X за същия период, потребители на мрежата обсъждат, че докладът нe изпълнява изискванията на DSA.

Тук са докладите на Facebook.

.

Прессъобщение на ЕК

Европейската комисия отправя покана за представяне на предложения за проекти, които имат за цел да разкрият как се появяват и разпространяват посланията, свързани с дезинформация онлайн и офлайн. Конкретно проектите трябва да са насочени към анализ на дезинформацията по теми като войната на Русия срещу Украйна, изборите и ЛГБТК+ общността, както и да помогнат за справяне с ефекта от тези послания в обществото. Настоящата покана се основава на подобен пилотен проект, който вече е в ход след покана за представяне на предложения, публикувана през юли 2022 г.

Тази нова покана включва финансиране от ЕС в размер на почти 1,2 милиона евро, за да се помогне за по-доброто разбиране на начина, по който дезинформацията се създава и разпространява, как тя оформя съзнанието на хората, както и въздействието й в реалния живот. Това е особено важно в контекста на невярната и подвеждаща информация относно незаконната война на Русия срещу Украйна, която може да дестабилизира демокрациите, и вредата, която дезинформацията може да причини на интеграцията и равенството на ЛГБТК+ общността, както и въздействието на дезинформацията върху демократичните избори за Европейски парламент през 2024 г.

В допълнение към работата на Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO), избраният проект следва също така да предложи стратегии и мерки, бъдещи политически действия и нови практики в подкрепа на положителните послания, и противодействие на фалшивите и вредни послания, включително чрез разобличаване на очаквани бъдещи дезинформационни послания.

Крайният срок за кандидатстване е 22 септември 2023 г., а избраният проект се очаква да започне през септември 2024 г. Право да кандидатстват имат университетите, научноизследователските центрове, НПО, публичните органи и други.

Повече информация за поканата за представяне на предложения можете да намерите тук.

Тези проекти са част от по-широките усилия за борба с дезинформацията, включително Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията и инициативата “EU vs Disinfo”. До края на август много големите онлайн платформи, определени съгласно Регламента за цифровите услуги, също ще трябва да извършват първата си редовна оценка на риска, включително по отношение на разпространението на дезинформация и нереалното използване на техните услуги.

*

Ако не сте обърнали внимание, говори се за един проект.

Във Франция започва реформа на обществените медии, внесен е законопроект.

В българските медии този факт отсъства, което е странно предвид обичайно големия интерес към обществените медии, многобройните идеи и непрестанното позоваване на чужд опит и “в Европа е така”.

След голямата промяна в медийната регулация и регулатор (от Аудиовизуален съвет към конвергентния ARCOM), сега на ред са обществените медии.

Предвижда се създаване на холдинг France Médias. Холдингът отговаря за определянето на стратегическите насоки на France Télévisions, Radio France, France Médias Monde и Националния аудиовизуален институт, в които пряко държи целия капитал, и за координиране на усилията им за изпълнение на обществените им мисии. Собственик на холдинга е държавата. Преди Франция подобен ход извърши Унгария – и беше подложена на силни критики.

Мотивите са патриотични, в заглавието на законопроекта фигурира аудиовизуалният суверенитет. Присъства и редовният за Франция аргумент за риска от „маргинализация“ на обществения сектор поради нарастващата мощ и присъствие на американския фактор – в случая стрийминг платформите. Обединения има и в частния сектор – подобна стъпка е предприета от TF1 и M6.

Холдингът ще се управлява от Съвет, състоящ се от председател, директор и 11 избрани по сложен начин съветници. Техният мандат за период от пет години може да бъде подновен.

Председателят и директорът ще се избират от регулатора (не от президента) по предложение на Съвета на директорите на компанията. Комисия по назначенията в рамките на борда на директорите гарантира прозрачността на критериите за подбор, почтеността и компетентността.

Предвижда се нов принцип на финансиране – край на таксите, преминава се към бюджет. Макрон казва, че е обещал на 23 милиона домакинства да не плащат повече такса 138 евро за радио и телевизия. По този случай вече е имало стачки на служителите “срещу идващата несигурност”.

Общественото радио не е щастливо, президентът на Radio France Сибил Вейл казва за Le Figaro , че не подкрепя такова сливане: „нито Radio France ще помогне на France Televisions да устои на Netflix, нито France Televisions ще ни помогнат по отношение на Spotify. ”

И преди тези дебати да са се разгорели тук, защото “в Европа е така”, да напомня колко по-лесно е да се овладее един холдинг вместо съставните му части.

Прессъобщение на ЕК

Европейската комисия прие стратегия за Web 4.0 и виртуалните светове, чиято цел е да направлява технологичния преход и да гарантира отворена, сигурна, надеждна, справедлива и приобщаваща цифрова среда за гражданите, бизнеса и администрацията на ЕС.

Web 4.0 ще позволи интегриране на цифрови и реални обекти и среди, както и засилено взаимодействие между хората и машините. Според публикуваните през март прогнози за икономиката на ЕС след 2030 г. обемът на глобалния пазар на виртуални светове се очаква да нарасне от 27 милиарда евро през 2022 г. до над 800 милиарда евро до 2030 г.

Новата стратегия е в съответствие с целите за 2030 г. на политическата програма „Цифрово десетилетие“ и с пакета за свързаност на Комисията и се основава на четири стълба: овластяване на хората и укрепване на уменията; бизнес – подкрепа за европейската промишлена екосистема на Web 4.0; публични органи – подкрепа за обществения напредък и виртуалните обществени услуги; и формулиране на световни стандарти за отворени и оперативно съвместими виртуални светове и Web 4.0 в съответствие с визията и ценностите на ЕС.

Повече информация тук, „Въпроси и отговори – Инициатива на ЕС за Web 4.0 и виртуалните светове“.

Член 24, пар.5 от Законодателния акт за цифровите услуги изисква следното:

Доставчиците на онлайн платформи без необосновано забавяне представят на Комисията решенията и изложенията на причините, посочени в член 17, параграф 1, за да могат те да бъдат включени в публично достъпна и машинночетима база данни, поддържана от Комисията. Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че предоставената информация не съдържа лични данни.

Европейската комисия обявява обществена консултация относно базата данни за прозрачност по член 24, параграф 5 от DSA.

След като базата данни бъде създадена, платформите ще бъдат помолени да изпращат своите изявления без неоправдано забавяне след вземане на решение, което позволява актуализации почти в реално време. Това съдържание ще бъде публично и ще предоставя представа за борбата срещу незаконното съдържание онлайн.

Обществената консултация има за цел да събере информация как да се изпълни това задължение. Това включва каква информация трябва да се събира и методи за подаване на отчети и достъп до базата данни. Консултацията се състои от набор от въпроси и софтуерен код. Комисията приканва доставчици на онлайн платформи, организации на гражданското общество, изследователи и други да предоставят обратна връзка до 17 юли.

Консултацията

Парламентарната комисия, която се занимава с комуникациите и проблемите на цифровото общество в Обединеното кралство, публикува покана за писмени становища по въпросите на изкуствения интелект, по-точно Large language models (LLMs), големи езикови модели – вид генеративен AI.

Според поканата:

Скоростта на развитие и липсата на разбиране за възможностите на тези модели кара някои експерти да предупреждават за  рискове, свързани с AI. Големите модели могат да генерират противоречиви или фиктивни отговори, което означава, че използването им в някои отрасли може да бъде опасно без подходящи предпазни мерки. Наборите от данни за обучение може да съдържат неварно или вредно съдържание. Правата на интелектуална собственост върху използването на данни за обучение са несигурни. Естеството на „черната кутия“ на алгоритмите за машинно обучение затруднява разбирането защо даден модел има определено поведение, какви данни са използвани за генериране на изход и какво моделът може да направи без надзор. Разпространението на тези инструменти е възможно да улесни нежеланите практики, като разпространение на дезинформация, хакерство, измами и измами. Всичко това представлява предизвикателство за безопасното, етично и надеждно разработване на големи езикови модели и подкопава възможностите за капитализиране на ползите, които те биха могли да предоставят.

Има нарастващи призиви за регулация, която да  насърчава  иновациите, като същевременно управлява  рисковете.  Правителството на Обединеното кралство публикува своята Бяла книга за AI през март 2023 г. Тя подчертава значението на „проиновационна рамка, предназначена да даде на потребителите увереността да използват продукти и услуги с AI   и да предостави на бизнеса яснотата, от която се нуждае, за да инвестира  в AI   и да прави иновации отговорно “

Въпроси

1. Как ще се развият големите езикови модели през следващите три години? 2. Какви са най-големите възможности и рискове през следващите три години?  3. Колко адекватно Бялата книга  се занимава с големи езикови модели? Необходим ли е персонализиран регулаторен подход?  4. Имат ли регулаторните органи на Обединеното кралство достатъчен опит и ресурси, за да отговорят на големи езикови модели?  5. Какви са нерегулаторните и регулаторните възможности за справяне с рисковете и капитализиране на възможностите?  6. Как подходът на Обединеното кралство се сравнява с този на други юрисдикции, по-специално ЕС, САЩ и Китай?

Срокът на консултацията е 5 септември 2023 г.