Tag Archives: ECHR

ЕСПЧ: отразяване на деца в новините

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Едно решение на Европейския съд за правата на човека от 2022 г. се отнася до стандартите за отразяване на деца в новините и, в частност, до изискването за съгласие на родителите. Изискването за съгласие е стандарт и в България.

Решението е по делото IVT v Romania

Фактите

Дете умира при падане от влак по време на училищна екскурзия. Репортер на румънски телевизионен канал интервюира съученичка на детето, тогава на 11 години. Не е искано съгласието на родителите й, не са присъствали и учителите й. Интервюто е излъчено същият ден. Лицето на интервюираното дете е замъглено, но гласът й не е променен. На сайта на телевизията е публикуван запис със заглавие „Съученици на падналото от влака дете са шокирани. Детето е отивало до тоалетна, когато се е случила трагедията” . След интервюто отношението към интервюираното дете се променя негативно, защото то е коментирало персонала и училищните власти.

Води се дело в Румъния за обезщетение, на първа инстанция детето печели, съдът установява, че дори лицето на детето да е било замъглено, то все още е можело да бъде разпозната, дори само по гласа, който не е бил променен по никакъв начин, за да се защити тайната на личния живот.

Втората инстанция отменя това решение, позовавайки се на журналистическата свобода и обществения интерес, както и че медията не трябва да носи отговорност за поведението на училищния персонал.

Решението на ЕСПЧ

Съдът отбелязва, че понятието „личен живот“ обхваща аспекти, свързани с личната идентичност, като образа на дадено лице. Според съда всеки човек има правото да контролира използването на изображението/образа си. Това право включва възможността дадено лице да откаже публикуването на изображението, но то обхваща и правото на лицето да възрази срещу записването, запазването и възпроизвеждането на изображението – вж. López Ribalda и други срещу Испания, Реклос срещу Гърция, а за използване на снимката на дете, направена без родителско съгласие, вж и Dupate срещу Латвия.

За проверка на справедливия баланс, който трябва да бъде постигнат между правата на жалбоподателя по член 8 и правата на телевизионния оператор и журналиста да разпространяват информация, както е гарантирано от член 10, ЕСПЧ очаквано препраща към прилагането на добре известните критерии Axel Springer.

Съдът констатира, че има очевиден обществен интерес, но че детето не е публична фигура, ползва се от висока степен ан защита и изискването за родителско съгласие е важен елемент при оценката на случая.

Според ЕСПЧ „дори когато даден новинарски репортаж допринася за обществения дебат, разкриването на лична информация, като например самоличността на непълнолетно лице, което е станало свидетел на драматично събитие, трябва да бъде оправдано“.

В резултат на това Съдът установи, че е налице нарушение на член 8 от Конвенцията.

В заключение, нарушението идва от липсата на достатъчно добра преценка на балнса на права по чл. 8 и чл. 10 ЕКПЧ. Образът на дадено лице е съществен аспект от неговата личност и той има право да контролира използването на това изображение. Ясно е, че всяка употреба без съгласие изисква ясна обосновка по член 10 ЕКПЧ. Използването на изображение на дете изисква родителско съгласие. Разкриването на самоличността на дете в медиите изисква особено силна обосновка за преобладаващ обществен интерес, че в случая няма такава.

Комисията за журналистическа етика има практика във връзка с отразяването на деца за целите на новините и актуалната публицистика и е имала възможност да каже в решенията си, че наличието на съгласие е важна, но недостатъчна предпоставка за включването на деца: дори когато има съгласие, това не отменя задължението на редакцията да направи преценка за баланс и за пропорционалност на включването на дете по отношение на целите на медията да информира, в частност да се анализира и информативната стойност на това включване.

вж например

Решение № 19 от 19 април 2021 г. по жалби на Ц.Б. и Асоциация Родители срещу Нова Телевизия

“4. Относно съгласието на родителите КЖЕ потвърждава изразяваното вече мнение, че съгласието на родителите е необходимо, но не достатъчно условие за разпространяване на лични данни на деца по журналистически причини
(;журналистическо изключение). С други думи, медиите носят редакционна отговорност за включване на лични данни в публикациите и предаванията независимо от одобрението и съгласието на родителите и не могат да прехвърлят
върху тях отговорността за защитата на децата. Ето защо КЖЕ приема за сведение информацията, че медията има съгласие на родителите, но смята, че Нова телевизия е трябвало да разграничи данните, които са абсолютно необходими, за да се информира обществеността за риска от коронавирус за тежко протичане в детска възраст, от данните, които са неоснователно разпространени и допускат идентифициране на лицето.

5. КЖЕ обсъди приложимостта на 2.3.5 Само особено важен обществен интерес може да оправдае намесата на медиите в личния и семейния живот. и 2.4.3 Няма да публикуваме информация или снимки за личния живот на деца, освен ако не е от значителен обществен интерес.
Значителен обществен интерес несъмнено е налице, става въпрос за вероятността от коронавирус да се разболяват деца, намаляване на възрастта на болните, реалната заплаха за най-младата възрастова категория, която още не подлежи на ваксиниране.
Публикацията показва едно относително тежко протичане на заболяването, с необходимост от апаратна вентилация, впоследствие и инсулт. Това е реален случай, който се противопоставя на разпространеното мнение, че децата не боледуват.
Специално внимание следва да се обърне върху идентифицирането на конкретното дете с две имена, възраст и местоживеене. Същото послание за внимание и предпазливост за защита на децата от ковид можеше да бъде включено в информация само с посочване на възрастта (тъй като възрастта е важна за противодействието и предприеманите мерки) и
обща характеристика на състоянието.
КЖЕ взе предвид, че с решение от 14 февруари 2019 г. по дело C-345/17 Buivids2 Съдът на ЕС посочва, че за да намери равновесната точка между правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на словото, Европейският съд по правата на човека е разработил поредица от критерии, по-специално принос към дебат от обществен интерес, известността на засегнатото лице, предмета на репортажа, досегашното поведение на съответното лице, съдържанието, формата и последиците от публикацията, начина и обстоятелствата, при които е била получена информацията, както и нейната достоверност. КЗЛД в практиката си прилага принципа на „свеждане на данните до минимум“, посочен в чл. 5, пар. 1, „в“ Регламент (ЕС) 679/2016, съгласно който обработваните лични данни следва да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимия минимум във връзка с целите за които се обработват (вж Решение No ППН-01-360/2019 г. / 22.05.2020 г.).”

ЕСПЧ: Дали разказването на вицове е обида на съда

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) се е произнесъл по делото Симич срещу Босна и Херцеговина, Simić v. Bosnia and Herzegovina.

Фактите по делото

Адвокат в жалба срещу постановено решение припомня виц, известен и у нас, как студент се явява на изпит, пада му се да говори за Хирошима, 6 август 1945, казва броя на жертвите и професорът го прекъсва: “А сега ги назови поименно”. Това е вицът. “И първоинстанционният съд поиска от мене нещо подобно”, пише адвокатът в жалбата.

Апелативният съд глобява адвоката (около 510 EUR) за неуважение към съда. Адвокатът обжалва пред същия съд (в друг състав) и Конституционния съд на Босна и Херцеговина без резултат и подава жалба пред ЕСПЧ, позовавайки се на нарушение на чл. 10 от ЕКПЧ.

Съдът

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност. Съдът приема, че е налице намеса в правото на жалбоподателя, че такава намеса е предвидена от закона и преследва легитимна цел (защита на съдебната власт). Основният въпрос пред съда се свежда до това дали ограничението е „необходимо в едно демократично общество“, на последния етап от теста.

Решението е едно от най-кратките, но няколко момента заслужават да бъдат отбелязани.

ЕСПЧ обсъжда къде жалбоподателят е разказал този виц. Става дума за жалба, част от съдебно производство, т.е. „на форум, където правата на клиента естествено трябва да бъдат енергично защитавани“ ( Radobuljac срещу Хърватия § 62). Изявленията са част от жалбата и жалбоподателят не е критикувал съда или съдията на друга платформа като медиите например. Това е важно съображение, тъй като изявлението на адвоката не достига до широката общественост. Според ЕСПЧ „вътрешните съдилища, „при разглеждането на делото, не са придали достатъчно тежест на контекста, в който са направени забележките“.

Забележките не могат да „се тълкуват като безпричинни лични нападки с единственото намерение да се обиди съд или членове на съда“, тъй като техен предмет е начинът, по който съдът е приложил доказателствените правила към жалбата – въпреки че такъв език може да се характеризира като хаплив (caustic) или саркастичен, Morice срещу Франция § 139.

Правителството и Конституционният съд в своето решение твърдят, че „професионалното поведение на адвокатите трябва да бъде дискретно, честно и достойно“, така че „съдилищата да се ползват с обществено доверие“. Но това задължение трябва да се анализира заедно със стандарта на ЕСПЧ, че „за да имат членовете на обществото доверие в правораздаването, те трябва да имат доверие в способността на адвокатската професия да осигури ефективно представителство“.

Имайки предвид всичко казано по-горе, Съдът заключава, че националните съдилища не са предоставили уместни и достатъчни причини за намеса в правото на жалбоподателя и са нарушили приложимите стандарти на чл. 10 от ЕКПЧ. Следователно намесата не е била необходима в едно демократично общество. Съдът присъжда на жалбоподателя 510 евро за имуществени вреди, 4500 евро за неимуществени вреди и 2550 евро за съдебни разноски.

ЕСПЧ очевидно прави разлика между грубо и “с цел да обиди съда ” поведение – и критиката на съда чрез хумор, както се вижда от практиката на ЕСПЧ в сходни случаи. По делото Žugić v. Croatia съдът в решение (4:3) постановява, че думите на жалбоподателя предполагат, че съдията е невеж и некомпетентен, което представлява обида и неуважение към съда. Освен това Съдът приема, че жалбоподателят е можел да представи своите аргументи и без да използва неподходящ език.

Въпреки че казва, че съдилищата трябва да бъдат защитени от неоснователни атаки, Съдът също така заявява, че съдилищата „не са имунизирани срещу критика и контрол ( Skałka срещу Полша , §34 ). Следователно, въпреки че страните имат право да коментират правораздаването, за да защитят правата си, тяхната критика не трябва да надхвърля определени граници (Saday срещу Турция , §43 ).

По-специално трябва да се прави ясна разлика между критика и обида. Ако единственото намерение е да се обиди съда или членове на този съд, “подходяща санкция по принцип не би представлявала нарушение на член 10 от Конвенцията”.

ЕСПЧ се позовава на свои предишни дела (Saday срещу Турция), в което обвиняемият описва турската съдебна система като „мъчители в мантия“; (R. срещу Австрия), в което адвокат описва мнението на съдия като „нелепо“; и Малер срещу Германия, където защитник твърди, че прокурорът е изготвил обвинителния акт „в състояние на пълно опиянение“. При това “Нищо не подсказва, че жалбоподателят не би могъл да повдигне същността на своята критика, без да използва оспорвания език” ( A. v Finland).

(globalfreedomofexpression.columbia.edu)

ЕСПЧ: свобода на изразяване на политическа партия чрез мобилно приложение

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

ЕСПЧ – Голяма камара – прие решение по делото Magyar Kétfarkú Kutya Párt v Hungary. Европейският съд по правата на човека прие с 16 гласа „за“, че има нарушение на член 10 ЕСПЧ (свобода на изразяване).

Случаят се отнася до мобилното приложение на политическа партия, което позволява на избирателите да снимат, анонимно да качват и коментират невалидни гласове, подадени по време на референдум през 2016 г.

Magyar Kétfarkú Kutya Párt е политическа партия, регистрирана в Будапеща (Унгария). През септември 2016 г. Партията разработва мобилно приложение, което позволява на избирателите да показват и коментират невалидни бюлетини, подадени по време на референдум.

След жалба на частно лице, Националната избирателна комисия (НЕК) глобява партията с мотива, че приложението представлява агитационна дейност и нарушава правилата за честни избори, тайната на гласуването и упражняването на права в съответствие с тяхната цел.

Жалбоподателят твърди нарушение на член 10 ЕКПЧ (право на свобода на изразяване).

В решението си от 23 януари 2018 г. Европейският съд по правата на човека приема единодушно, че е налице нарушение на член 10 от Конвенцията. Партията е разработила приложението за мобилни телефони именно с цел да позволи на избирателите да използват информационни и комуникационни технологии за споделяне на мнения чрез анонимни снимки на невалидни бюлетини. Приложението по този начин има комуникативна стойност и така представлява израз на въпрос от обществен интерес. Не е възможно да се идентифицират избирателите чрез анонимно качените снимки и публикуването на снимките не повлиява върху честното провеждане на гласуването.

След решението постъпва искане на унгарското правителство делото да се внесе в Голямата камара от 17 съдии.

Решение на Голамата камара

Съдът установява, че партията е упражнила правото си на свобода на изразяване чрез стартиране на мобилното приложение и е насърчила избирателите да подават снимки и коментари за невалидни бюлетини. Действията на властите са намеса в правото на свободно изразяване, която е оправдана само при определени обстоятелства. Основният въпрос за Съда е дали предварително е било възможно да се знае, че правенето на анонимни снимки и качване на снимки на бюлетини ще наруши избирателното законодателство.

Законът не определя какво ще се счита за нарушение на принципа на упражняване на правата в съответствие с тяхната цел, това попада в правомощията на изборната администрация за всеки конкретен случай. Тя прави преценка дали деянието има „отрицателни последици“. В случая не е ясно какви са те, освен това за първи път местните власти прилагат изборните правила спрямо използване на мобилно приложение за анонимно публикуване на снимки на бюлетини.

Липсата на предвидимост какво съставлява нарушение е особено важна, тъй като ограничава свободата на изразяване на политическата партия. Законът не е формулиран с достатъчна точност, за да се изключи произвол и да се позволи на партията да предприеме съответното поведение.

Нарушение на член 10, параграф 2 от Конвенцията.

ЕСПЧ: блокиране на сайт

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението по делото Vladimir Kharitonov v. Russia

Обстоятелствата

Заявителят е изпълнителен директор на Асоциацията на електронните издатели, съосновател на неправителствената организация на Асоциацията на интернет потребителите. Той е собственик и администратор на уебсайта Electronic Publishing News (http://www.digital-books.ru), който публикува дайджести от новини, статии и рецензии и е хостван от DreamHost, Съединени щати. Услугата хоства множество уебсайтове, които имат един и същ цифров мрежов адрес („Интернет протокол или IP адрес“), но различни имена на домейни.

В черен списък от руския регулатор на телекомуникациите (Roskomnadzor) IP адресът на уебсайта е поставен в списъка за блокиране съгласно решение на Федералната служба за контрол на наркотиците, но целта на решението е да се блокира достъпа до друг уебсайт, хостван от DreamHost със същия IP адрес като уебсайта на заявителя. Решението за блокиране на целия IP адрес е довело до блокиране на достъпа до неговия уебсайт, който не съдържа никаква незаконна информация.

Решението

Член 10 от Конвенцията гарантира на всекиго свободата да получава и разпространява информация и идеи. Тя се отнася не само за съдържанието на информацията, но и за средствата за нейното разпространение, тъй като всяко ограничение, наложено на разпространението, непременно е намеса в тази свобода (вж. Ahmet Yıldırım, цитиран по-горе, §§ 48-54). 33

Въпросната блокираща мярка представлява намеса от публичен орган в правото да получава и разпространява информация, тъй като член 10 гарантира не само правото на разпространение на информация, но и правото на обществото да я получи (вж. Ahmet Yıldırım, цитиран по-горе, §§ 51 и 55, и Cengiz и други, цитирани по-горе, § 56). Подобна намеса ще представлява нарушение на член 10, освен ако не е предписана със закон + преследва законните цели, посочени в член 10 § 2 + е необходима в демократичното общество за постигането на тези цели. 36

Изразът „предписан от закона“ не само се отнася до законово основание във вътрешното законодателство, но също така изисква законът да бъде едновременно адекватно достъпен и предвидим, т.е. формулиран с достатъчна точност, за да може индивидът да предвиди последиците, които може да доведе до дадено действие. Законът трябва да осигури правна защита срещу произволни намеси от страна на публичните органи в правата, защитени от конвенцията.37

Руският Закон за информацията позволява на властите да блокират целия уебсайт, без да правят разлика между законното и незаконното съдържание. Съдът счита, че законовата разпоредба, предоставяща на изпълнителната агенция толкова широка свобода на преценка, носи риск съдържанието да бъде блокирано произволно и прекомерно. 38

Що се отнася до прозрачността на мерките за блокиране, Roskomnadzor не дава достъп до текста на решението за блокиране, никакво посочване на причините за мярката или информация за пътищата за обжалване. Освен това руското законодателство не предвижда разпоредби за уведомяване на трети страни за блокиране на решения при обстоятелства, когато те имат обезпечителен ефект върху правата на други собственици на уебсайтове. Жалбоподателят няма достъп до решението за блокиране: то не е представено в рамките на вътрешното производство и руските съдилища са отхвърлили искането му за разкриване.44.

Съдът подчертава, че ако правната рамка не успее да установи мерки, способни да защитят лицата от прекомерни и произволни ефекти, тя е несъвместима с принципа на правовата държава. 46

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Член 10 • Свобода за получаване и разпространение на информация • Блокирането на едро на достъп до цял уебсайт е крайна мярка, сравнима с забраната на вестник или телевизия • Блокирането далеч надхвърля първоначално насоченото незаконно съдържание • Вътрешното законодателство няма предвидимост и предпазни мерки срещу прекомерни и произволни ефекти на блокиращи мерки • Широк обхват на (Roskomnadzor) • Няма законово изискване за извършване на оценка на въздействието и потенциалните обезпечителни ефекти на блокираща мярка преди нейното прилагане • Мерки за блокиране, които не са санкционирани от съда или друг независим съдебен орган • Няма разпоредба за уведомяване на трети страни за блокиране на решения и няма достъп до решение • Няма съдебен контрол, който отговаря на конвенцията

Сравнително изследване на блокиране и филтриране, възложено от Съвета на Европа

ЕСПЧ: Най-лошото решение за 2017

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Strasbourg Observers традиционно обявяват най-добро и най-лошо решение на ЕСПЧ всяка година. За най-лошо решение от 2017 г. е обявено особеното мнение по делото Bayev v. Russia относно закона за анти-гей-пропагандата в Русия: “Хомофобският характер на несъгласието на съдията от Русия относно така наречения гей пропаганден закон беше толкова шокиращ за нашите читатели, че спечели наградата за най-лошото решение, въпреки че технически не е самостоятелно решение, а само особено мнение”.

Това е добра причина да се представи решението на ЕСПЧ от 2017, така както е представено от Strasbourg Observers:

Делото се отнася до молбите на руски активисти за правата на хомосексуалните, всеки от които е признат за виновен за административното нарушение на “обществени дейности, насочени към насърчаване на хомосексуалността сред малолетните и непълнолетните”. Първият жалбоподател е провел демонстрация пред средно училище с две знамена, на които пише “Хомосексуализмът е нормален” и “Гордея се с моята хомосексуалност”. Вторият и третият кандидат демонстрират пред детска библиотека с банери, на които е написано, че “Русия има най-високата степен на тийнейджърско самоубийство в света, вкл. хомосексуалисти предприемат тази стъпка поради липсата на информация. Депутатите са убийци на деца. Хомосексуализмът е добър! ” и “Децата имат право да знаят. Големите хора също са понякога хомосексуални. Хомосексуалните също стават страхотни. Хомосексуалността е естествена и нормална “.

Жалбоподателите твърдят пред ЕСПЧ, че руското законодателство нарушава член 10 от ЕКПЧ и е дискриминационно, тъй като не се прилагат подобни ограничения по отношение на хетеросексуалното мнозинство.

Решението

Намеса в свободата на изразяване съществува, чл.10.2 ЕКПЧ предвижда възможност за намеса поради причини, свързани с морала и здравето, ЕСПЧ прави оценка дали в случая намесата има легитимна цел.

ЕСПЧ не вижда причина социалното приемане на хомосексуалността да е несъвместимо с поддържането на семейни ценности. Както е посочено в решението по делото Kozak v Полша, няма приет правилен начин за лицата да водят личния си семеен или личен живот.

Неприемливи са опитите да се правят паралели между хомосексуалността и педофилията. Дори мнозинството от руснаците да имат отрицателно мнение за хомосексуалността, би било несъвместимо с основните ценности на Конвенцията, ако упражняването на права от малцинствена група е обусловено от приемането й от мнозинството.

Правителството твърди, че насърчаването на взаимоотношения между лица от един и същ пол трябва да бъде забранено, тъй като отношенията между тях са риск за общественото здраве и демографското развитие. ЕСПЧ не вижда как подобен закон би могъл да помогне за постигането на желаните демографски цели или как липсата на такъв закон би ги засегнала неблагоприятно.

Правителството не е доказало и как педофилията и порнографията сред малолетните и непълнолетните (независимо от сексуалната ориентация на засегнатите лица) са свързани с хомосексуалността и с този закон.

Въпросните правни разпоредби не служат за постигане на легитимната цел на защитата на морала, защита на здравето и защита на правата на другите. Чрез приемането на такива закони властите засилват стигмата и предразсъдъците и насърчават хомофобията, която е несъвместима с понятията за равенство, плурализъм и толерантност, присъщи на едно демократично общество. Нарушение на член 10 от ЕКПЧ.

Особеното мнение може да се прочете на сайта на ЕСПЧ. Според него децата трябва да се консултират предимно с родителите си или близки членове на семейството, вместо да получават информация за секса от плакати на улицата, а също се твърди, че ЕСПЧ не е взел сериозно предвид факта, че личният живот на децата е по-важен от свободата на изразяване на хомосексуалистите.

ЕСПЧ: свастиката не е защитено слово в Германия

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Съдът за правата на човека отхвърля жалба от немски блогър срещу неговата присъда заради снимка на нацисткия лидер Хайнрих Химлер в блога на жалбоподателя.

В решението си по делото Никс срещу Германия ЕСПЧ единодушно обявява жалбата за недопустима. Решението е окончателно.

Мюнхенски съд осъжда Никс за публикуване на символи (свастика), забранени от правото. Никс се позовава на чл.10 ЕКПЧ и твърди по-специално, че съдилищата не са взели под внимание целта на блога – протест срещу дискриминацията на деца с мигрантски произход.

Съдът отбелязва, че решението на Германия да криминализира употребата на нацистки символи се обяснява с историята на Германия. Символът на снимката – Химлер в SS униформа със свастика – няма друго значение освен свързаното с нацистката идеология. Това е ясно на г-н Никс, който вече е санкциониран за публикуване на снимка на канцлера Ангела Меркел в нацистка униформа със свастика. В случая не се разбира и каква е връзката на г-н Никс, отношението на властите към неговото семейство и дъщеря му с германо-непалски произход – и Химлер.

Според националната съдебна практика дори критична употреба на такива символи не е достатъчно, за да освободи този, който ги е публикувал, от наказателна отговорност – това, което би било основание за освобождаване от отговорност, е ясно и очевидно противопоставяне на нацистката идеология.

Съдът не вижда причина да се отклонява от преценката на националните съдилища. Намесата в свободата на изразяване е необходима в едно демократично общество.

Жалбата по чл.10 ЕКПЧ е недопустима.