ЕС създава ново санкционно оръжие, информира Политико.

ЕС приема 11 санкционен пакет по повод войната в Украйна срещу държави, които позволяват избягване на санкциите.

Санкциите досега са били ефективни за ограничаване на директния износ на санкции от ЕС към Русия, но има пренасочване на стоки – като телефони и компютри, но също дронове и микроелектроника – към Русия през трети страни като Казахстан с помощта на местни компании, основани от руски собственици .

Забраната срещу заобикалянето не е единственият нерешен проблем. Гърция и Унгария  са искали някои техни компании да бъдат заличени от този списък, преди да се съгласят с пакета от санкции.

Както обяснява Жозеп Борел:

“Когато говорим за „санкции“, имаме предвид „ограничителни мерки“, което е правилният правен термин. Те са в основата на нашата стратегия за натиск върху Русия да прекрати войната си срещу Украйна. Мерките на ЕС нямат извънтериториален ефект, което означава, че се прилагат само за европейски субекти. Но виждаме, че понякога те се заобикалят, което подкопава тяхната ефективност. И така дебатът се насочи към това какво трябва да направим по въпроса.

Като ЕС, ние не искаме да купуваме енергийния износ на Русия, защото не искаме да финансираме нейната война срещу Украйна. Ние също така не искаме да продаваме технологични продукти и компоненти, които са необходими на Русия за нейната военна машина. Това са нашите решения, които са задължителни за икономическите оператори в ЕС. Дори и да искаме други страни да направят същото, не можем да ги принудим, защото нашите „санкции“ не са извънтериториални. Ето защо опитът да се избегне заобикалянето на нашите ограничителни мерки е деликатен въпрос. Трябва да действаме внимателно и да избягваме антагонизирането на държави, които не са подчинени на европейското законодателство.

Като цяло нашите ограничителни мерки са ефективни. Например почти спряхме да купуваме петрол и газ директно от Русия, слагайки край на нашата енергийна зависимост. И ние спряхме да изнасяме много важни стоки и материали за Русия. Но през последните месеци наблюдаваме ненормално увеличение на трети страни, внасящи стоки, които са забранени от ЕС, включително високотехнологични продукти. например _Съобщава се, че износът на превозни средства от ЕС за Русия е намалял със 78% през 2022 г., докато износът от ЕС за Казахстан е нараснал с 268%.

Факт е, че Индия, но също и Китай, внасят все по-големи обеми руски петрол, откакто G7 въведе своя таван на цените в края на 2022 г., и го прави с ясна отстъпка. Фигурите _са ясни: вносът на петрол на Индия от Русия е нараснал от 1,7 милиона барела на месец през януари 2022 г. до 63,3 милиона барела на месец през април 2023 г. Казано по друг начин, преди нахлуването на Русия в Украйна, делът на руския петрол в общия добив на Индия вносът на петрол е 0,2%. Миналия месец този дял е нараснал до 36,4%.

Това със сигурност е забележително увеличение, но трябва да сме ясни: не може да се обвинява, нито да се поставя под въпрос правото на Индия да прави това, тъй като индийските оператори не са подчинени на европейските закони. Но Индия изнася все по-големи обеми рафинирани продукти, базирани на руски петрол, включително и за ЕС, който изрично забрани вноса от Русия на тези продукти, както и маслото, от което са произведени.

Логично, ние сме загрижени за това. Но още веднъж, не индийското правителство трябва да бъде обвинявано. Веднъж рафинирани, тези продукти вече не се третират като руски, а като индийски и не можем да попречим на индийските рафинерии да ги продават на оператор от ЕС или на посредник.

Но е ясно, че на практика това подкопава ефективността на нашите ограничителни мерки. Ние в ЕС не купуваме руски петрол, но купуваме дизела, получен от преработката на този руски петрол някъде другаде. Това води до заобикаляне на нашите санкции и нашите държави-членки трябва да предприемат мерки, за да се справят с това.

Първо трябва да погледнем какво правят икономическите оператори в ЕС. Ако индийските рафинерии продават, това е защото европейски компании купуват, директно или чрез посредник. Трябва добре да осъзнаваме колко сложен е реалният живот и да се опитваме да търсим решения на тази основа.”

България подкрепя мерките, казва служебният министър на икономиката.

Съобщение на Министерството на външните работи:

На свое заседание, проведено на 26 май 2023 г. в Хелзинки, Управителният съвет на Европейския център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи (Hybrid CoE) одобри с единодушие кандидатурата за България за присъединяване към Центъра. Предстои да бъде отправена официална покана към Република България за присъединяване, след което министърът на външните работи да внесе нотификация за официалното присъединяване на България към Меморандума за разбирателство, подписан при създаване на Центъра, с което приключва и официалната процедура.

Европейският център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи е създаден през 2017 г. в гр. Хелзинки. В основания от Финландия Център участват държавите-членки на ЕС и съюзниците в НАТО.

Интересът на България от присъединяване към Центъра е допълнително обусловен от променената европейска архитектура на сигурност, необходимостта от повишаване на устойчивостта на страната ни, постигането на по-адекватно разбиране на хибридните заплахи и навременно адресиране на уязвимостите в национален, регионален и европейски план.

В този план е и проведената среща на 26 май между генералния директор по политически въпроси в МВнР Мая Добрева и заместник-министъра на външните работи на Литва Мантас Адоменас. Предмет на обсъждане е дневният ред на НАТО, по-специално  предстоящата Среща на НАТО на най-високо равнище във Вилнюс, 11-12 юли 2023 г. Подчертана е  необходимостта от засилване на отбранителния и възпиращ потенциал на Алианса по Източния фланг, и политическата и практическата подкрепа за Украйна, в отговор на променената среда на сигурност и нарастващите рискове в евроатлантическото пространство.

Акцент в разговора е поставен върху начините на противодействие на хибридните заплахи, включително стратегическите комуникации и борбата с дезинформацията,  както и единния отговор в рамките на ЕС и НАТО.