Tag Archives: EU Law

Решение на EK за създаване на Европейската служба по изкуствен интелект

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията внесе предложение за регламент за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (Законодателен акт за изкуствения интелект) и за изменение на някои законодателни актове на Съюза с цел насърчаване на разработването, използването и навлизането на вътрешния пазар на изкуствен интелект, който същевременно осигурява високо равнище на защита на обществените интереси, като здравето и безопасността и защитата на основните права, признати и защитени от законодателството на Съюза. В този контекст следва да бъдат положени основите на единна система за управление на изкуствения интелект в Съюза, като се създаде структура, която да упражнява надзор върху развитието на моделите на изкуствен интелект.

Създава се Европейска служба по изкуствен интелект.

Службата е част от административната структура на генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“.

Решение от 24 януари 2024

ЕС: Пакет мерки за защита на демокрацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Демокрацията в ЕС е изправена пред сериозни предизвикателства — засилващ се екстремизъм, намеса в избори, разпространяване на манипулативна информация и заплахи срещу журналисти.

Гражданите следва да могат да правят избора си на гласоподаватели в публично пространство, в което свободно могат да бъдат изразявани различни гледни точки. Свободните медии, академичните среди и гражданското общество трябва да играят своята роля за стимулиране на открит дебат, без намеса, независимо дали тя е външна или вътрешна.

Ето защо през 2020 г. ЕС представи Плана за действие за европейската демокрация и за да допълни и задълбочи това действие, през декември 2023 г. Комисията представи пакета за защита на демокрацията. Той съдържа:

Документите

БиБиСи в числа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Таксата на домакинство, което осигурява по-голямата част от финансирането на БиБиСи, ще се повиши до £169,50 ($213) от £159, считано от април 2024 г., съобщава британското Министерство на културата, медиите и спорта. Това е по-малко от очаквания ръст.

През 2022 правителството обяви, че лицензионната такса ще бъде напълно премахната през 2027 г., като следват две години на замразяване на таксата от £159 за гледане на телевизия на живо и достъп до услугите на iPlayer, преди леко да се покачи през следващите три години – което именно се наблюдава сега. Това ще бъде краят на сегашния модел на финансиране от лицензионни такси. “БиБиСи ще трябва да преговаря с правителството за изцяло нов модел на финансиране, когато окончателната сделка за финансиране на лицензионни такси изтече през 2027 г. – с опции за абонамент, частична приватизация или директно правителствено финансиране.”, писа Тhe Guardian. Медията вече се подготвя за края на лицензионната такса с предложения, включващи финансиране от общото данъчно облагане – въпреки че това може да подкопае неговата редакционна независимост. Признава се, че е трудно превръщането на обществената медия в платена абонаментна услуга, подобна на Netflix.

В БиБиСИ работят повече от 17 000 души, като обществената медия разполага с 5 244 журналисти, 186 наети със специалност връзки с обществеността и 433 водещи различни предавания, според информация, получена по Закона за достъп до информация  The Sunday Times.

 

ЕС: Проект на насоки за VLOP/VLOSE за защита на демократичния изборен процес

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувано е съобщение за консултация с едномесечен срок – от 8 февруари до 7 март 2024 – за Насоки съгласно член 35 DSA, които  да представят на много големите онлайн платформи и търсачки най-добри практики и възможни мерки за смекчаване на системните рискове на техните платформи, които могат да застрашат демократичните изборни процеси. Към съобщението е приложен и проект за Насоки/DSA Election Guidelines.

Съгласно член 35 DSA Комисията заедно с координаторите на цифровите услуги на държавите може да издаде Насоки във връзка със специфични рискове,  да представи най-добрите практики и да препоръча възможни мерки за смекчаване на рисковете, в случая – в навечерието на изборите за ЕП.

DMA и потребителският избор

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С iOS 17.4 Apple прави съществени промени, за да се съобрази с новите разпоредби на Регламента за цифровите пазари _(DMA) в ЕС. Сред тях е важна продуктова промяна: за първи път Apple ще позволи алтернативни браузъри да работят на iOS – изключително за потребителите в ЕС, пише The Verge.

Всъщност още от началото на App Store Apple разреши различни браузъри, но  много техни функции и разширения не работят. Това се променя с iOS 17.4 –  защото се изисква от новия Регламент за цифровите пазари (DMA) на ЕС, според който потребителите трябва да имат право да деинсталират предварително инсталирани приложения – включително уеб браузъри – които досега „ги насочват към продуктите и услугите на съответната компания“.

В ЕС е вероятно да видим тези преработени браузъри в App Store с iOS 17.4  през март 2024.  

UK: Да се защитят творците, чието творчество се използва от AI

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Да се защитават създателите на съдържание, чиято работа е взета без разрешение от технологични компании за изграждане на продукти с изкуствен интелект, които генерират „огромни финансови приходи“, се казва в доклад на парламентарна комисия в Обединеното кралство.

Правната рамка в Обединеното кралство не успява да наложи основните принципи на авторското право към изкуствения интелект, казва комисията по комуникации и цифрови технологии. 

Създателите на съдържание твърдят, че техният продукт се използва незаконно за обучение на големи езикови модели (LLM). Комисията препоръчва правителството да реши дали законът за авторското право предоставя достатъчна защита на притежателите на авторски права. Ако смята, че има правна несигурност по въпроса, трябва да предвиди актуализиране на законодателството.

Докладът

Демонстрация на робот в парламента:

КЗК обявява приоритетите на дейността си за 2024

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С Решение № 79/25.01.2024 г. Комисия за защита на конкуренцията прие годишни приоритети при образуване на производства по антитръст, нелоялна конкуренция и нелоялни търговски практики.

Между приоритетните сектори е секторът на цифровата икономика, за който се казва следното:

  1. Цифрова икономика и електронна търговия
    Цифровите услуги като цяло и онлайн платформите в частност играят все по-
    важна роля в икономиката, и по-специално на вътрешния пазар, като предоставят на
    предприятията възможност да достигат до ползвателите в целия Съюз, улесняват
    трансграничната търговия и откриват изцяло нови бизнес възможности за голям брой
    предприятия, в полза на потребителите. Целта на Регламента за цифровите пазари, който
    започна да се прилага от 2 май 2023 г., е да допринесе за правилното функциониране на
    вътрешния пазар, като се установят правила, които да гарантират достъпността и
    справедливостта на пазарите в цифровия сектор като цяло и за бизнес ползвателите и
    крайните ползватели на основни платформени услуги, предоставяни по-специално от
    контролиращи достъпа предприятия.
    Вследствие на новата законодателна рамка на Съюза и предвид непрекъснатото
    развитие на цифровите пазари, през 2024 г. се очакват множество промени на пазарите
    на цифрови посреднически, съобщителни, рекламни и други услуги. През тази година
    изтичат повечето срокове, в които компаниите ще трябва да приведат своята дейност и
    продукти в съответствие с Регламента за цифровите услуги и Регламента за цифровите
    пазари. С оглед на това за КЗК е важно да наблюдава развитието на сектора, както и да
    бъде част от тази реформа.
    Успоредно с Регламента за цифровите пазари, разпоредбите на чл. 101 и чл. 102
    от ДФЕС запазват своето приложение по отношение на поведението на контролиращите
    достъпа предприятия, които оказват значително въздействие върху вътрешния пазар. Ето защо наблюдението на този сектор ще даде възможност за насърчаване на ефективна конкуренция, както и за предотвратяване или санкциониране на нови форми на забранени споразумения или злоупотреби с господстващо положение, за да се гарантира, че всички предприятия, работещи в него, имат по-добри шансове да се конкурират.
    Примери за такова поведение са използването на лични данни и алгоритми за улесняване на антитръстовите нарушения. Освен това през настоящата година се очаква „отварянето“ на определени пазари и услуги за нови участници и нови услуги да спомогне за още повече иновации и по-големи ползи за потребителите в една далеч по-динамична и конкурентна цифрова среда, но също така и възможност за наблюдение на нови и не толкова добре познати форми на антиконкурентно поведение, които целят да отстранят конкуренти от пазара.

Юнайтед Груп България/Булсатком: очакваното решение на КЗК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В края на 2023 г. Комисията за защита на конкуренцията съобщава, че с Решение № 1356/21.12.2023 г. започва задълбочено проучване относно намерението на „Юнайтед Груп България“ ЕООД да придобие пряк едноличен контрол върху „Вива Корпорейт България“ ЕООД и непряк едноличен контрол върху „Булсатком“ ЕООД и неговите дъщерни дружества.

Въз основа на представената в рамките на ускореното проучване информация и доказателства по преписка КЗК/1090/2023 г., Комисията установява, че сделката води до хоризонтално припокриване на пазарите на дребно на разпространение на ТВ програми и на предоставяне на фиксиран достъп до интернет. Предвид обстоятелството, че придобиващата контрол група, чрез „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД, продава на едро права за разпространение на телевизионни програми, който се явява горестоящ пазар на разположения надолу по веригата пазар на разпространение на ТВ програми на дребно, сделката поражда и вертикални ефекти.

КЗК счита за необходимо да бъде извършено задълбочено проучване, което ще й позволи да направи своите крайни заключения относно ефекта на сделката върху конкуренцията на засегнатите съответни пазари. Пълният текст на решението е достъпен в публичния електронен регистър на КЗК на интернет адрес: https://reg.cpc.bg.

На 31 януари 2024 Медиапул съобщава, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се очаква да обяви поредно спорно решение, което ще пренареди сериозно телекомуникационният сектор в България: Както научи Mediapool, комисията възнамерява да одобри сделката на собственика на “Виваком” United Group по придобиване на едноличен контрол върху дружеството на бизнесмена Спас Русев “Вива Корпорейт България”, притежаващо най-големия сателитен оператор у нас “Булсатком”.

Същото твърдение в Капитал: КЗК не вижда проблем “Виваком” да купи “Булсатком”

Съобщението предизвика реакции, включително от политически фигури.

КЗК и Юнайтед окачествиха това като недопустим натиск и намеса. КЗК изтъква в защита и 44- годишния юридически стаж на председателката.

Решението, за което Медиапул пише, все още не е оповестено на сайта на КЗК.

Волгин, Россия, редакционни стандарти

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Журналистът от Българското национално радио Петър Волгин е дал в центъра на София интервю за медия от ограничителния списък на санкциите на ЕС.  Според публикации в медиите Волгин е изложил в обичайния си стил обичайните си тези.

Тези факти са повдигнали въпроси, които могат да се сведат до два:

а. Допустимо ли е медия под ограничителните мерки на ЕС да работи в държава от ЕС и

б. Допустимо ли е журналист от обществена медия да дава интервюта на медия от ограничителния списък, в частност по горещ политически въпрос и още по в частност, според медиите, прокремълски (дискутиран е паметникът отново).

По първия въпрос

В регламентите с ограничителните мерки има следния текст: (14) В съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, и по-специално с признатите в членове 11, 16 и 17 от нея право на свобода на изразяване на мнение и на получаване и разпространяване на информация, свобода на стопанска инициатива, както и право на собственост, тези мерки не пречат на медиите и техния персонал да извършват в Съюза дейност, различна от излъчване, например проучвания и интервюта.

Това е потвърдено и от Съда на ЕС в решението по делото RT France във връзка с пропорционалността на ограничителните мерки. (156 )   Освен това следва да се отбележи, че обжалваните актове не възпрепятстват всички дейности, свързани със свободата на информация и на изразяване на мнение. Всъщност, както е посочено в съображение 11 от обжалваните актове, наложената на жалбоподателя временна забрана за излъчване не му пречи да извършва в Съюза други дейности, различни от излъчване, например изследвания и интервюта. Следователно може да се твърди, както прави Съветът, че жалбоподателят и неговите журналисти имат разрешение да продължат някои дейности, свързани със свободата на информация и на изразяване на мнение, и че посочената забрана по принцип не пречи на жалбоподателя да извършва други дейности, които биха могли да генерират приходи.

Експлицитно е казано, че формално интервютата на тези медии в Съюза не са забранени.

Това е по линията на санкционните пакети. Отделен въпрос е, че медиите под ограничение сведетелстват за  откази да се издават акредитации на техни журналисти, посочени са причини във всеки конкретен случай. Тук трябва да се напомни, че от 3 ноември т.г. кореспондентът на БНР Ангел Григоров няма право да изпълнява журналистическата си работа в Москва. БНР официално заяви, че изгонването от Русия на единствения кореспондент на българска медия е изцяло политически акт.

По втория въпрос

По повод интервюто на Волгин като водещ на предаване в БНР с посланичката на РФ Митрофанова Комисията за журналистическа етика публикува позиция, че интервюта с посланици не са забранени, стига да става дума за журналистика, която освен другото изпълнява и критичната си функция.

По повод интервюто на Волгин като гост в руската телевизия четем в Редакционните стандарти на БНР  следното:

т. 12.9. Извън БНР, ние все още представляваме БНР. Залагаме на точността

Директорите на структури в БНР одобряват участия на служители в събития или в други
медии, след преценка, че то не подкопава репутацията на БНР на почтена, независима и
безпристрастна медия. Трябва да се установи каква е целта на събитието, кои са спонсорите и какви са ангажиментите на служителите.

Дали интервюто на Волгин пред медия от ограничителния списък няма потенциал да засегне репутацията на БНР като независима и безпристрастна медия? За какво свидетелства според БНР фактът, че точно Волгин - точно от БНР - е поканен от името на обикновените българи да изрази една остро политическа и предварително известна позиция по един от най-разделящите обществото въпрос?

Това са открити въпроси, не знаем какво мислят по тях в БНР. След Пеевски и премиера може би е техен ред да коментират.

Контекст:

Изготвени са вече 12 санкционни пакета към Руската федерация по повод агресията в Украйна. В трети, шести, десети, десети и единадесети пакет има ограничителни мерки срещу пропагандни медии. Общият списък на медиите под пряк или непряк контрол от Руската федерация   в Приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 вече включва:

  1. RT – Russia Today English
  2. RT – Russia Today UK
  3. RT – Russia Today Germany
  4. RT – Russia Today France
  5. RT- Russia Today Spanish
  6. Sputnik
  7. Rossiya RTR / RTR Planeta
  8. Rossiya 24 / Russia 24
  9. TV Centre International
  10. NTV/NTV Mir
  11. Rossiya 1
  12. REN TV
  13. Pervyi Kanal
  14. RT Arabic
  15. Sputnik Arabic
  16. RT Balkan,
  17. Oriental Review,
  18. Tsargrad,
  19. New Eastern Outlook,
  20. Katehon.

Санкциите се прилагат и към медии извън Приложение XV, които се финансират от Кремъл или лица от ограничителния списък.

На второ място, ограничителните мерки се прилагат към разпространителите на така описаното съдържание по какъвто и да е начин, в каквато и да е среда, офлайн и онлайн.

На трето място, ограничителните мерки се прилагат по отношение на евентуалните рекламодатели към тези медии.

Полша: Предстои ли ликвидация и преучредяване на обществените медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската федерация на журналистите (EFJ) и Международната федерация на журналистите (IFJ) осъждат намесата на политически партии в управлението на общественото радио и телевизия в Полша.

В събота полският президент Анджей Дуда , съюзник на бившите управляващи популисти Право и справедливост, PiS, в Полша, каза, че ще наложи вето на държавните медийни субсидии от 3 милиарда злоти (771 милиона долара) за финансиране на държавните медии, предложени в законопроект, свързан с бюджета, като част от спора около правителствената реформа на държавните медии. Ветото ще ескалира нарастващото противопоставяне между Дуда и новото проевропейско правителство на премиера Доналд Туск .

Доналд Туск уволни ръководството на държавните медии по-рано тази седмица. Малко след съобщението редовното излъчване на TVP беше спряно, като се излъчваше само логото му. Уебсайтът на TVP Info също беше офлайн.

В продължение на години  докладите на Media Pluralism Monitor осъждат липсата на политическа независимост на полските обществени медии.

От 2016 г. обществените медии (PSM) получават нарастващи суми „компенсации за несъбрани лицензионни такси“ от държавния бюджет, което увеличава политическата зависимост на TVP. „Моделът на финансиране на PSM в Полша също все повече се възприема като несправедлив и непрозрачен механизъм, който се нуждае от необходима корекция“, се казва в доклада на MPM за 2023 г.

Последният годишен доклад на академичните експерти на MPM е силно критичен към полските PSM: Съществуващите правила относно представянето на новините на PSM са формулирани по много общ начин както в Закона за радиоразпръскването от 1992 г., така и в хартите на PSM и не съдържат практически изисквания за качество, точно и безпристрастно отчитане. Освен това, липсата на мониторинг и липсата на отчетност на PSM допринася за факта, че PSM не спазват правилата за мисията, особено когато се отнася до политически доклади. През последните няколко години политическото пристрастие и пристрастие на PSM достигна безпрецедентен мащаб. Има дисбаланс и открито манипулиране на фактите.

От своя страна министърът на културата в правителството на Туск е казал, че в отговор на изявлението на президента ще обяви в ликвидация обществените телевизия, радио и новинарска агенция и фактически те ще бъдат преучредени. 

Това е доста радикално решение, което естествено е довело до неодобрение от страна на PiS и все още не е ясно ще бъде ли приложено. Новото правителство обещава да деполитизира обществените медии, но има съмнения относно методите им.

IFJ подчертават основателно, че новото правителство не трябва да повтаря грешките на предишното правителство. Тези реформи трябва да зачитат върховенството на закона и независимостта на редакциите.