Публикувано е Съвместно съобщение JOIN(2023) 51 final на ЕК и Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и сигурността, озаглавено Няма място за омраза: Европа, обединена срещу омразата.

Основната рамка на ЕС за силен общ отговор на расистката и ксенофобската реч на омразата и престъпленията от омраза се съдържа в Рамковото решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право. С него се създава наказателноправна рамка, за да се гарантира, че сериозните прояви на расизъм и ксенофобия се наказват с ефективни, пропорционални и възпиращи наказателни санкции в целия ЕС. По-специално в него се изисква държавите членки да криминализират речта на омразата — публичното подбуждане към насилие или омраза на основата на раса, цвят на кожата, религия, родство или национален или етнически произход— и надлежно да отчитат расистките мотиви при осъждането на извършителите на престъпни деяния.

Освен другото, ЕК възнамерява да засили обвързаността на механизмите за финансиране със зачитане на европейските ценности и правата на човека:

“Финансовата помощ за бенефициерите може да бъде спряна, намалена или възстановена в случай на сериозно нарушение на договорните задължения и могат да бъдат предприети подходящи мерки в случай на тежко професионално нарушение, включително в случаи на нарушаване на ценностите на ЕС. Най-важното е, че за да се засили принципът, че финансираните от ЕС програми трябва да зачитат принципите на равенството и да са в съответствие с правото на ЕС, Комисията предложи в рамките на преразглеждането на Финансовия регламент да се добави „подбудителство към дискриминация, омраза или насилие“ като ново изрично основание за изключване. Зачитането на ценностите на ЕС вече е част от споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства, което всеки бенефициер на финансиране от ЕС трябва да подпише, а Комисията работи по насоки за по-ясно определяне на последиците за бенефициерите от нарушаването на ценностите на ЕС. “Финансовата помощ за бенефициерите може да бъде спряна, намалена или възстановена в случай на сериозно нарушение на договорните задължения и могат да бъдат предприети подходящи мерки в случай на тежко професионално нарушение, включително в случаи на нарушаване на ценностите на ЕС. Най-важното е, че за да се засили принципът, че финансираните от ЕС програми трябва да зачитат принципите на равенството и да са в съответствие с правото на ЕС, Комисията предложи в рамките на преразглеждането на Финансовия регламент да се добави „подбудителство към дискриминация, омраза или насилие“ като ново изрично основание за изключване. Зачитането на ценностите на ЕС вече е част от споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства, което всеки бенефициер на финансиране от ЕС трябва да подпише, а Комисията работи по насоки за по-ясно определяне на последиците за бенефициерите от нарушаването на ценностите на ЕС.

Също толкова важно е да се гарантира, че непрозрачното чуждо финансиране не се използва за подкопаване на ценностите на ЕС. ЕС ще продължи да се бори с тайното и злонамерено чуждестранно финансиране на културни, граждански и религиозни организации. Прозрачността и отчетността са най-добрият начин за предпазване чрез потенциала на чуждестранното финансиране, умишлено или не, да се пропагандират възгледи и да се насърчава поведение, противоречащи на нашите демократични принципи, основни права и права на човека.”

На фона на бурната смяна на властта основният държавен телевизионен канал на Полша внезапно спря ефира си в сряда (20 декември 2023), тъй като бившата управляваща партия Право и справедливост изпрати поддръжниците си да се опитат да попречат на новото ръководство на TVP да поеме властта. Протестиращите, водени от Ярослав Качински, председател на Право и справедливост, твърдят, че  Туск организира „държавен преврат“ чрез уволнение на лоялни привърженици на партията Право и справедливост, която загуби  изборите през октомври, пише NYT. Но когато Право и справедливост за първи път пое властта през 2016 г., тя наложи собствено управление на държавната телевизия в рамките на дни.

Качински и неговите поддръжници са спрели TVP Info от ефира и са деактивирали уебсайта на обществената телевизия.

Към това: най-висшият съд на Полша, Конституционният трибунал, чийто президент е известен приятел и поддръжник на Право и справедливост, е изискал новото правителство да не прави промени в управлението на общественото радио и телевизия. Трибуналът, подобно на много съдилища, обществени медии и национална прокуратура, създадени при старото правителство, е силно политизиран по време на мандата на Право и справедливост и прочистен от независимите.

Пренебрегвайки заповедта на Конституционния трибунал да не се правят промени, парламентът е приел резолюция за основен ремонт на управлението на обществената система за радио и телевизия като „изключително партийна медия, извършваща пропагандна дейност“ и за възстановяване на независимостта на финансираните от държавата медии. Уволнено е ръководството на обществената телевизия.

Към това и неизненадващо: Националният медиен съвет – медийният регулатор, формиран от Право и справедливост, осъжда промените като „незаконни“ и предупреждава, че „хората, които участват в незаконната атака срещу обществените медии, случваща се пред очите ни, трябва да очакват да се сблъскат с тежки последствия съгласно разпоредбите на Наказателен кодекс.”

Както се вижда, обществените медии са арена на политически сблъсък. В по-широк план, новите се борят да упражнят властта си над широк набор от държавни органи, включително съдилищата, които са пълни с твърди поддръжници на Право и справедливост. Това води до критики , че се продължава PiS’s modus operandi, стила на Право и справедливост.

Борбата не е за замяна на едни политически назначения с други. Обществената телевизия трябва да попълни състава си на базата на отнапред определени обективни безпристрастни и недискриминационни критерии. И в Полша, и тук.

Испанското председателство успя да завърши триалозите за Европейския акт за свободата на медиите със споразумение. Прессъобщението на Европейския парламент след последния триалог от 15 декември извежда като постижения: 

• Забрана за принуждаване на журналисти да разкриват източници и използване на шпионски софтуер срещу тях, освен в строго определени случаи; 
• Прозрачност по въпроса кой  притежава медиите; 
• Справедливо разпределение на държавната реклама; 
• Държавите трябва да гарантират редакционна и функционална независимост на обществените медии. 

За нас са важни и други въпроси като мерките за медиен плурализъм, или пък мерките по отношение на съдържание от трети държави.

Защита на журналистите

Предвид информацията за различията по член 4, защита на тайната на източниците, от прессъобщението не става ясно прието ли е френското предложение за изключение на основание националната сигурност. Доколкото става ясно, ще се изисква съдебно разрешение.

Прозрачност на собствеността

За да оцени независимостта на медиите, EMFA ще задължи медиите, включително микропредприятията, да публикуват информация за своите преки и непреки собственици, включително дали са пряка или непряка собственост на държавата или публичен орган, в национална база данни.

Медиите ще трябва да отчитат и получените средства от държавна реклама и държавната финансова подкрепа. 

Разпоредби срещу произволни решения от големи платформи

Остава must carry правилото в полза на медиите в член 17.  Депутатите са договорили създаването на система, която да гарантира, че решенията за модериране на съдържание от много големи онлайн платформи не влияят отрицателно на свободата на медиите.

Платформите първо ще трябва да разграничат независимите медии от не-независимите източници. Медиите ще бъдат уведомени, че платформата възнамерява да изтрие или ограничи тяхното съдържание и ще имат 24 часа за отговор (по-кратък срок в случай на криза).

Ако след отговор (или при липса на такъв) платформата все още счита, че медийното съдържание не отговаря на нейните условия, тя може да продължи с изтриване или ограничаване. Въпреки това, ако медиите преценят, че решението няма достатъчно основания и подкопава медийната свобода, те имат право да отнесат случая до извънсъдебен орган за разрешаване на спорове и да поискат становище от Европейския съвет за медийни услуги (a нов съвет на националните регулатори на ЕС, който ще бъде създаден от EMFA).

Справедливо разпределение на държавната реклама

За да се гарантира, че медиите няма да станат зависими от държавната реклама, публичните средства към доставчиците на медийни услуги или онлайн платформите ще се разпределят чрез открити и недискриминационни процедури, основани на обществени критерии. Държавите-членки ще трябва да разпределят държавните разходи за реклама към голямо множество медии.

Публичните органи ще публикуват всяка година информация за държавните разходи за реклама, общата изразходвана годишна сума и изразходваните суми за всеки доставчик на медийни услуги или онлайн платформа.

Press conference by Sabine VERHEYEN, lead Rapporteur and Ramona STRUGARIU, opinion Rapporteur, Ernest URTASUN, Spanish Minister for Culture and Věra JOUROVÁ, Vice-President of the European Commission in charge of Values and Transparency on the European Media Freedom Act and the outcome of the inter-institutional negotiations

Следващи стъпки

Сделката трябва да бъде официално одобрена от парламентарната комисия по култура и образование (януари) и от парламента като цяло (март пленарна сесия), както и от Съвета.

Предстои да видим и какво е договорено за влизането в сила.

На 15 декември се провежда последният триалог по EMFA. Последни различия са свързани с член 4, защита на тайната на източниците.

Франция, Италия, Финландия, Гърция, Кипър, Малта и Швеция са държавите, които – според документи, получени от Disclose, в партньорство с Investigate Europe и Follow the Money -  активно се застъпват за разрешаване на наблюдението върху журналисти в името на „националната сигурност“. Жрналистическото разследване осветява “репресивните намерения на френското правителство срещу пресата, активно подкрепяни от крайнодясното италианско правителство и властите на Финландия, Кипър, Гърция, Малта и Швеция.”

В член 4 текстът забранява използването на шпионски софтуер срещу журналисти и медии, освен в случай на десет вида „разследвания на тежки престъпления“ (тероризъм, изнасилване, убийство).

Във вътрешен документ до Съвета на ЕС от 21 октомври 2022 г., Франция заявява, че „не приема въпросите, свързани с националната сигурност, да не бъдат разглеждани в рамките на дерогация“. Правителството на Елизабет Борн, представлявано от своя съветник по културата, иска добавянето на „изрична клауза за изключване“ към забраната за наблюдение на журналисти.

Това искане в крайна сметка получи подкрепа от мълчаливото мнозинство на другите държави-членки. На 21 юни 2023 г. 25 от 27 държави-членки на ЕС приеха нова версия на закона в Съвета на Европейския съюз и предизвикаха протеста на 80 европейски медийни организации и асоциации. Въпреки че текстът забранява принуждаването на журналисти да разкриват своите източници, извършването на обиски в тях или шпионирането на електронните им устройства, той разширява свободата на действие на разузнавателните служби: шпионски софтуер може да бъде използван при разследвания, свързани със списък от двадесет и две допълнителни престъпления, наказуеми с 3 на 5 години лишаване от свобода. Тези престъпления включват саботаж, фалшифициране, корупция или посегателство върху частната собственост. Следователно журналисти, работещи по тези теми и имащи връзки с източници, обект на подобни разследвания, могат да бъдат подложени на полицейско наблюдение.

Европейският парламент предлага да бъде разрешено наблюдение на журналисти, но под съдебен контрол, за „разследване или предотвратяване на тежко престъпление, несвързано с професионалната дейност на медията или нейните служители“ и без да се разрешава „достъп до журналистически източници“.

15 декември 2023 г.: Трети (и последен) триалог. Франция, заедно с шестте други държави-членки, планира активно да защитава възможността за шпиониране на журналисти, живеещи и работещи в Европейския съюз.

Очакваме резултатите.

OSCE, Teresa Ribeiro

Европейското гражданство е едно от най-важните постижения на ЕС  По случай 30-ата годишнина от учредяването на гражданството на ЕС днес Европейската комисия представя пакет от мерки, насочени към укрепване на правата, произтичащи от гражданството на ЕС, в целия Съюз.

В публикувания днес Доклад за гражданството на ЕС за 2023 г. се подчертава напредъкът, постигнат след публикуването на последния доклад за гражданството през 2020 г., по отношение на укрепването и насърчаването на гражданските права, общите ценности и демократичното участие в ЕС.

Комисията приема и първия си доклад относно прилагането на Регламента за европейската гражданска инициатива и публикува последното проучване на Евробарометър относно гражданството и демокрацията, което се фокусира върху осведомеността на гражданите на ЕС за правата, произтичащи от тяхното гражданство.

В представения днес сборник с практики за електронно гласуване са събрани практики за електронното гласуване и други практики в областта на информационните и комуникационните технологии от всички държави членки с цел допълнително насърчаване на упражняването на избирателните права в ЕС.  

Доклад за прилагането на Европейската гражданска инициатива — информационен документ

Доклад за гражданството на ЕС за 2023 г.

Ново предложение за директива относно консулската закрила

Насоки относно правото на свободно движение на гражданите на ЕС и техните семейства

Ръководство за добри изборни практики за хората с увреждания

Сборник за електронното гласуване

Ръководство за гражданството на ЕС

Експресно проучване на Евробарометър относно демокрацията и гражданството

Доклад за прилагането на Европейската гражданска инициатива

Уебсайт за гражданството на ЕС:

Консулска закрила — уебсайт

Демокрация и избирателни права — уебсайт

Движение и пребиваване — уебсайт

В прессъобщение от днес се казва, че Европейската комисия и Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност са приели съобщение „Няма място за омраза: Европа, обединена срещу омразата“. Това е призив за действиe към всички европейци да се противопоставят на омразата.

Европа преживява тревожно нарастване на речта на омразата и престъпленията от омраза и доказателствата сочат, че еврейските и мюсюлманските общности са особено засегнати. С днешното съобщение Комисията и Върховният представител увеличават усилията за борба с омразата във всичките ѝ форми, чрез действия в различни политики, включително сигурността, цифровите технологии, образованието, културата и спорта:

• Комисията ще обяви още тази година предвидената за 2024 г. покана за представяне на предложения по фонд „Вътрешна сигурност“ с увеличен бюджет и акцент върху еврейските храмове. Програмата PROTECT ще бъде подсилена през 2024 г. с допълнително финансиране за защита на обществените пространства и за справяне със заплахите, породени от нарастващия антисемитизъм.
• За да се защити от заплахи онлайн, Комисията ще настоява за финализиране на укрепения Кодекс на поведение за противодействие на незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза във връзка с новите задължения на онлайн платформите в Законодателния акт за цифровите услуги.
• Комисията ще подкрепя обучения за журналисти за спазване на медийните стандарти по отношение на изказванията, подбуждащи към омраза, и ще продължи изпълнението на проекти, насочени към насърчаване на приобщаването и многообразието в образованието, културата и спорта.

Съобщението за медиите.