След 2014  ЕС въвежда ограничителни мерки с оглед действията на Русия в Украйна.  Мерките стават известни като “санкционни пакети” на ЕС по повод Украйна.  Приети са девет санкционни пакета, четем и за   изготвяне  на десети пакет.

Мерките засягат различни области, включително медии. Съветът на ЕС (Съветът) взема решение с единодушие за приемането, подновяването или отмяната на ограничителните мерки (санкции) въз основа на законодателни предложения на върховния представител на ЕС. След като държавите — членки на ЕС, постигнат политическо споразумение, върховният представител/заместник-председател и Комисията изготвят необходимите правни актове под формата на решение на Съвета и придружаващ го регламент на Съвета, и ги представят на Съвета за приемане.

Прилагането на санкциите на ЕС е основна отговорност на държавите, които трябва да ги въведат в съответните си юрисдикции. Европейската комисия има надзорна функция за гарантиране на еднаквото прилагане на санкциите и може да издава становища до компетентните органи на държавите  относно прилагането на конкретни разпоредби на съответните правни актове или насоки за тяхното изпълнение. Съгласно член 258 от ДФЕС  Комисията може да започне производство за установяване на нарушение срещу държавите при неспазване на задълженията им съгласно правото на ЕС.   Досега Комисията не е започвала производство за установяване на нарушение срещу държава от ЕС за неправилно изпълнение на санкции на ЕС. Но през миналата седмица откри производство срещу България за неправилно прилагане   на Регламента за терористично съдържание онлайн.

Повече за същността на ограничителните мерки – на сайта на ЕК.

1

Какви мерки

Мерките към пропагандните медии, свързани с Кремъл, са в следната разпоредба:

Към това член 12 от регламента ( в редакцията от 1 март 2022) изрично обявява заобикалянето на забраните за нарушение: 

Забранява се съзнателното и умишлено участие в дейности, които имат за цел или резултат заобикалянето на забраните, установени с настоящия регламент, включително като се действа вместо физическите или юридическите лица, образуванията или органите, посочени в член 2е[…], или като се действа в тяхна полза […] .“

Извън това, член 5н (в редакцията от 16 декември 2022) въвежда ограничение и за рекламни услуги, предоставяни на правителството на РФ и на установените в РФ юридически лица, образувания и органи. „Рекламни услуги“ обхваща продажбата или отдаването под наем на рекламно пространство или време и услугите по планиране, създаване и позициониране на реклами, както и други рекламни услуги (рецитал 26).

2

Кои медии

Първо за деветия, последен пакет: на 16 декември 2022 г. Съветът прие Регламент (ЕС) 2022/2474, с който беше изменен за пореден път  Регламент (ЕС) № 833/2014  на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, и – освен множество други мерки в различни отрасли – в  отделно приложение бяха въведени ограничителни мерки за преустановяване на дейността по разпространение в Съюза или на разпространение, насочено към Съюза, на   медии по приложение V:

“Приложение V

В приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 се добавят следните образувания:

1. NTV/NTV Mir
2. Rossiya 1
3. REN TV
4. Pervyi Kanal“

Общият списък на медиите  в приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014, вече включва:

1. RT – Russia Today English
2. RT – Russia Today UK
3. RT – Russia Today Germany
4. RT – Russia Today France
5. RT- Russia Today Spanish
6. Sputnik
7. Rossiya RTR / RTR Planeta
8. Rossiya 24 / Russia 24
9. TV Centre International
10. NTV/NTV Mir
11. Rossiya 1
12. REN TV
13. Pervyi Kanal“

Освен  медиите по Приложение XV,  на ограничителни мерки подлежат и  образувания (предприятия, компании – вкл. медии), които не са посочени поименно в Приложение XV, но са  финансирани от лица в ограничителния списък.

Консолидиран текст: Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна

Актуално: 

По т. 4: има съобщения, че  RT France   прекратява дейността си. 

По т.3 също – има съобщения, че и RT DE прекратява дейността си.

3 

Докато се сложи край на агресията, доколкото са  съществена и пряка заплаха

Според Съвета на ЕС “тези медии са използвани от руското правителство като инструменти за манипулиране на информацията и насърчаване на дезинформацията относно нахлуването в Украйна, включително за пропаганда, с цел да се дестабилизират съседните на Русия държави, ЕС и неговите държави членки.”

В рециталите на Регламент (ЕС) 2022/2474 по-конкретно се казва следното:

“С Решение (ОВППС) 2022/2478 се удължава спирането на действието на лицензиите за излъчване в Съюза на руски медии, които са под постоянния контрол на руското ръководство, както и срокът на забраната да разпространяват създадено от тях съдържание.

Руската федерация предприе системна международна кампания за медийна манипулация и изопачаване на фактите, за да засили стратегията си за дестабилизация на съседните ѝ държави и на Съюза и неговите държави членки. По-специално мишена на пропагандата многократно и последователно бяха европейски политически партии, особено по време на избори, както и гражданското общество, лицата, търсещи убежище, руски етнически малцинства, полови малцинства, както и функционирането на демократичните институции в Съюза и неговите държави членки.

С цел да обоснове и подкрепи агресията си срещу Украйна, Руската федерация предприе продължителни и съгласувани пропагандни действия, насочени към гражданското общество в Съюза и в съседните държави, чрез сериозно изопачаване и манипулиране на фактите.

Тези пропагандни дейности се осъществяват чрез редица медии под постоянния пряк или непряк контрол на ръководството на Руската федерация. Подобни действия представляват съществена и пряка заплаха за обществения ред и сигурност на Съюза. Тези медии имат ключова роля за пропагандирането на агресията срещу Украйна и за дестабилизирането на съседните на Украйна държави.

С оглед на сериозната обстановка и в отговор на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, е необходимо в съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, по-специално в посоченото в член 11 от нея право на свобода на изразяване на мнение, включително на получаване и разпространяване на информация, да се въведат допълнителни ограничителни мерки за прекратяване на излъчването в Съюза от страна на такива медии, както и на излъчванията им, насочени към Съюза. Мерките следва да се запазят, докато се сложи край на агресията срещу Украйна и докато Руската федерация и свързаните с нея медии престанат да извършват пропагандни действия срещу Съюза и неговите държави членки.

В съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, и по-специално с признатите в членове 11, 16 и 17 от нея съответно право на свобода на изразяване на мнение, включително на получаване и разпространяване на информация, свобода на стопанска инициатива и право на собственост, тези мерки не пречат на тези медии и техния персонал да извършват в Съюза дейности, различни от излъчване, например проучвания и интервюта. По-специално тези мерки не променят задължението да се зачитат правата, свободите и принципите, посочени в член 6 от Договора за Европейския съюз, включително в Хартата на основните права, както и в конституциите на държавите членки, в рамките на съответното им приложно поле.”

4

Мерките от деветия пакет се прилагат от 1 февруари 2023

Последният регламент от декември 2022, съдържащ мерки към медии по повод агресията в Украйна,   предвижда   Съветът на ЕС да упражни изпълнителни правомощия с цел да реши, след разглеждане на съответните случаи, дали ограничителните мерки да започнат да се прилагат. Съгласно член 1, точка 19 от Регламент (ЕС) 2022/2474 приложимостта на тези мерки по отношение на една или няколко от тези медии зависи от приемането на актове за изпълнение от страна на Съвета. Без да съм запозната с конкретната аргументация за тези изпълнителни регламенти, мисля, че с тях се цели изпълнение на изискването за пропорционалност – защото Съветът е разгледал междувременно всеки т.нар. “съответен случай”.

На 30 януари 2023 в Официален вестник на ЕС е публикуван  Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/180 от 27 януари 2023 година за прилагане на Регламент (ЕС) 2022/2474 за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.

“След като разгледа съответните случаи, Съветът приема, че съответните мерки, посочени в член 2е от Регламент (ЕС) № 833/2014, следва да се прилагат от 1 февруари 2023 г. по отношение на всички образувания, посочени в приложение V към Регламент (ЕС) 2022/2474, и

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.”

5

“Регламентите се прилагат  пряко”

Регламентите се прилагат пряко, но това не означава, че всеки  знае какво да прилага, как да го прилага, кой е компетентният орган за една или друга хипотеза, какви права и задължения възникват и какви санкции да се налагат в какви хипотези –   и че не се изисква нормотворческа дейност на национално равнище.

Ако беше така, нямаше да има    цял списък  закони, с които се приемат мерки за прилагане на регламенти, да дам пример само с GDPR  и Закона за защита на личните данни: § 1а.  Този закон предвижда мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни.

Съобщението на КРС (добре ще е да се добави и липсващия параграф 3 към цитирания в съобщението член 2е)

С редовния пакет от решения във връзка с нарушения от страна на държавите  Европейската комисия предприема правни действия срещу държавите членки, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Тези решения обхващат различни сектори и области на политиката на ЕС и имат за цел да осигурят правилното прилагане на правото на Съюза в интерес на гражданите и предприятията.

През изминалата седмица, освен другото, беше обявено откриване на процедура  по повод прилагането на Регламента за терористичното съдържание онлайн:
Комисията реши да започне производство за установяване на нарушение, като изпрати официални уведомителни писма на Белгия (INFR(2022)2112), България (INFR(2022)2113), Чехия (INFR(2022)2115), Дания (INFR(2022)2116), Естония (INFR(2022)2117), Ирландия (INFR(2022)2121), Гърция (INFR(2022)2118), Испания (INFR(2022)2119), Италия (INFR(2022)2122), Кипър (INFR(2022)2114), Латвия (INFR(2022)2125), Литва (INFR(2022)2123), Люксембург (INFR(2022)2124), Малта (INFR(2022)2126), Нидерландия (INFR(2022)2127), Австрия (INFR(2022)2111), Полша (INFR(2022)2128), Португалия (INFR(2022)2129), Румъния (INFR(2022)2130), Словения (INFR(2022)2132), Финландия (INFR(2022)2120) и Швеция (INFR(2022)2131) за неправилно прилагане на Регламента на ЕС относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (Регламент (ЕС) 2021/784).

Гарантирането на пълното прилагане на регламента е от основно значение, за да се предотврати злоупотребата на терористите с интернет с цел разпространение на тяхната идеология, сплашване, радикализиране и вербуване на граждани онлайн. С регламента се предоставя правна рамка за гарантиране на премахването на терористично съдържание онлайн в рамките на един час след получаването на заповед за премахване, издадена от национален компетентен орган, и се задължават дружествата да предприемат специални мерки, когато техните платформи са изложени на такова съдържание.

След влизането в сила на регламента на 7 юни 2022 г. не всички държави членки са приели в националното си законодателство всички мерки, както са посочени в регламента. Комисията счита, че държави, между които  България,   не са изпълнили изцяло задълженията си съгласно регламента и сега те разполагат с два месеца, за да отговорят на Комисията. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да издаде мотивирано становище.

Няма по-конкретна информация за неправилното прилагане от страна на България,  в  публикуваното онлайн по темата съобщение за медиите се пояснява по принцип, че Регламентът  изисква от държавите членки да определят отговорен орган, на който са предоставени подходящи правомощия и ресурси, включително точка за контакт. Държавите членки трябва да гарантират, че са въведени санкции за нарушения от страна на доставчиците на хостинг услуги на техните задължения съгласно Регламента. Финансовите санкции могат да достигнат до 4 % от глобалния оборот на доставчика на хостинг услуги. Държавите членки трябва да съобщят на Комисията приетите мерки за изпълнение на тези задължения за определяне на отговорни органи и за предвиждане на правила относно санкциите. При липсата на стабилна рамка за правоприлагане би била подкопана целта на Регламента. Днешното решение има за цел да гарантира, че съответните държави членки възможно най-бързо ще адаптират националните си правила към законодателството на ЕС.

Според чл.21 държавите   събират от своите компетентни органи и от доставчиците на хостинг услуги под тяхна юрисдикция информация за действията, които те са предприели в съответствие с настоящия регламент през предходната календарна година, и я изпращат на Комисията до 31 март всяка година. А до 7 юни 2023 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на  регламента. Докладът включва информацията относно мониторинга съгласно член 21 и информацията, произтичаща от задълженията за прозрачност съгласно член 8. Държавите членки предоставят на Комисията информацията, необходима за изготвянето на доклада.

По повод съобщението на ЕК изводи могат   да се  правят  и за ситуацията с прилагането на други регламенти – например по отношение на ограничителните мерки към прокремълската пропаганда, приети   с третия, шестия и деветия санкционни пакети на ЕС – съответно с  Регламент  2022/350, Регламент  2022/879 и Регламент 2022/2474.

Общото е, че става въпрос за прилагане на право на ЕС, изискващо координирани усилия на национални компетентни органи с точно определени функции.

Същевременно Регламент 2021/784 е само за съдържание онлайн, докато санкционните пакети (вж член 2е Регламент 2022/350) важат за  “каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет”.

В условията на липса на национален закон за прилагането на санкциите на ЕС  по повод дестабилизацията на положението в Украйна,  прилагането на санкционните пакети на ЕС  не е  в дневния ред на СЕМ, защото според регулатора –  и това се повтаря в различни формати –  “въпросът не е в  компетенциите на СЕМ и не предполага дискреция от страна на СЕМ по него” (вж протокол 16 на СЕМ от 8 юни 2022, стр.2).

В началото на 2022 съм представила новия френски конвергентен регулатор, но година по-късно неговите широки правомощия са по-добре очертани и заслужават внимание отново.

Регулаторният орган за аудиовизуални и цифрови комуникации ( Aurité de régulation de la communication audiovisuelle et numérique ; ARCOM ) е френската независима административна агенция  , произтичаща от сливането на 1 януари 2022 г. на Висшия аудиовизуален съвет (CSA) и Върховния орган за разпространение на произведения и защита на правата в интернет (Hadopi).  ARCOM отговаря както за аудиовизуалните, така и за цифровите комуникации (Аз не харесвам тази дихотомия, но така пише на сайта им. Аудиовизуалните вече са цифрови.  Имат правомощия и за радио, аналогово и цифрово, DAB+. Вероятно казват, че добавят и онлайн съдържанието към обхвата на дейността си. Но това си е тяхна работа, ще се наричат, както искат.)  Агенцията има около 350 служители и бюджет 46 милиона евро годишно. Рош-Оливие Местр е председател на регулатора.

Паралелно действа Autorité de Régulation des Communications Electroniques, des Postes et de la Distribution de la Presse (ARCEP) – независима френска агенция, която отговаря за регулирането на телекомуникациите, пощенските услуги и разпространението на печатни медии във Франция. Регулирането на радиочестотния спектър попада в компетенцията на Националната честотна агенция (ANFR), а регулирането на аудиовизуалните и цифровите комуникации попада в регулацията на ARCOM.

Правомощията на ARCOM са регламентирани по нов начин чрез най-малко девет последователни законодателни акта. Регулаторът действа в широк периметър:разпространение на радио и телевизия защитата на свободата на комуникация, защита  на интелектуалната собственост, уважението към хората и обществото, техническото и икономическо регулиране на сектора, така и действия от общ интерес и социално сближаване.

• Регулаторът  наблюдава  средствата, прилагани от основните онлайн платформи за борба с онлайн дезинформацията и омразата.
• Издава  разрешения за  разпространение на радио и телевизия, като гарантира  плурализма и икономическия баланс на сектора.
• Има за цел програмите да са в съответствие с разпоредбите относно защитата на непълнолетните, обработката на информация, организирането на предизборни кампании, рекламата и представянето на обществото в неговото многообразие.
• Регулаторът има функции, свързани с обществените медии и посочва директорите им.
• Регулаторът провежда кампании и предприема инициативи за медийно и информационно осведомяване и образование, насочени към семействата, училището и професионалистите, във връзка с основните доставчици на медийно съдържание и платформите.
• Регулаторът  извършва проучванията и анализите, необходими за работата, засягаща аудиовизуалната и онлайн комуникацията, включително нейното международно измерение.
• Регулаторът  гарантира уважение към плуралистичното изразяване  на мненията в обществото.
• Регулаторът работи за  целите на социалното сближаване като представяне на многообразието на френското общество, правата на жените, борбата срещу дискриминацията от всякакъв вид, общественото здраве, устойчивото развитие, достъпността на програмите за хората с увреждания.
• От регулатора се изисква да се намеси по въпроси, свързани с дейността на онлайн платформите, особено по отношение на борбата срещу манипулирането на информация или срещу онлайн омразата. Гарантира, че платформите изпълняват правилно, по прозрачен и балансиран начин, своите задължения за докладване или модериране.

Ако трябва да се посочи в кои области френският регулатор има повече правомощия и задължения в сравнение с българския,  такива области са най-малко: техническо и икономическо регулиране, медийно образование, анализи и прогнози, авторски права в аудиовизията и киното, дезинформация, плурализъм, платформи, издаване на разрешения за наземно разпространение на програми.

Трябва ли да се мисли в тази посока – трябва. Но французите са оставили електронните съобщения, пощата и пресата в компетентността на втори регулатор ARCEP.  Малко е особено, особено в светлината на Законодателния акт за свободата на медиите, където се очаква медийните регулатори да поемат и печатните издания, защото били най-близо по компетентност до печата, обясняваше някъде Комисията.

България не е приела законодателна основа за прилагане на санкциите на Европейския съюз, в който членуваме 15 години, по повод  действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Това е съществена пречка за прилагането на санкциите в медийния сектор, тъй като на практика препятства противодействието срещу прокремълската пропаганда, както казвам досадно много пъти.

Очаквах, че ще има развитие по линия на приемане на  Постановление на МС за координация на прилагането на ограничителните мерки. Не познах. Засега не е прието.

Вместо това е приет закон. Така се прави, в други държави от ЕС прилагането на санкциите има нормативна основа в закон. Ето го и законът:  Закон за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна

Международният институт по пресата (IPI) публикува днес своята подробна позиция относно проекта за Европейски законодателен акт за свободата на медиите (EMFA). IPI представи своята позиция на 23 януари 2023 г. като част от обществената консултация на Европейската комисия.

Като цяло IPI приветства предложението за EMFA като решаващ ход за справяне със сериозните заплахи за медийната свобода и плурализма в Европейския съюз.

IPI и неговите европейски членове са фокусирани върху това как EMFA може ефективно да се противопостави на заплахата от превземане на медиите, media capture  –  система за медиен контрол, която се е утвърдила в страни като Унгария и чиито елементи се възпроизвеждат в други страни в ЕС. Неуспешното справяне с превземането  на медиите и по-широката криза на върховенството на закона в Унгария насърчи други нелиберално настроени правителства да се възползват от слабите регулаторни рамки за защита на свободите на журналистите и да злоупотребяват с правомощията на правителството, за да установят контрол върху публичните и частните медии.

През последните години Европейската комисия осъзна сериозността на заплахата, която media capture  представлява за европейската демокрация, и ние приветстваме Законодателния акт за свободата на медиите като искрено усилие да се отговори на новите форми на ограничаване на независимата журналистика в Европа с балансиран регулаторен подход, който защитава медии и журналисти.

Успехът на EMFA ще се измерва отчасти от степента, до която амбициите му могат да бъдат подкрепени с достатъчно конкретни инструменти за спиране на силите на  завладяване на медиите.

За да се направи това, законът трябва да адресира ключовите механизми за улавяне на медиите, идентифицирани от мониторинга и изследванията на IPI, включително:

– Превръщането на обществените медии в източници на правителствена пропаганда;

– Завладяване и инструментализиране на медийни регулаторни органи с политически назначения;

– Злоупотреба с държавни ресурси, включително държавни средства за реклама, за изкривяване на медийния пазар в полза на проправителствени медии;

– Създаване на кръг от лоялни олигарси, които да управляват частни медии в интерес на правителството.

Имайки това предвид, IPI:

– Като цяло приветства член 5, който има за цел да защити независимото функциониране на обществените медии;

– Призовава за по-строго регулиране, за да се осигурят подобни гаранции за независимостта на националните регулаторни органи;

– Приветства усилията за подобряване на прозрачността на медийната собственост и за увеличаване на защитата на медийния плурализъм и редакционната независимост;

– Приветства усилията за прекратяване на злоупотребата с държавна реклама за изкривяване на медийния пазар и възнаграждение за лоялно отразяване, като същевременно призовава тези условия да бъдат разширени, за да включват всички форми на държавна субсидия;

– Призовава EMFA да затвори задкулисното финансиране на медийни олигарси, които са възнаградени за лоялността на техните медии към правителството чрез обществени поръчки на дъщерни компании, опериращи в други индустрии.

Справянето със злоупотребата с държавните регулаторни и икономически правомощия като ключов двигател за завладяването на медиите ще спомогне за  конкуренция за независимите медии, като повиши тяхната устойчивост и същевременно подобри цялостния икономически и инвестиционен климат за качествена журналистика в целия ЕС. Това ще изпълни основните изисквания на медийната индустрия и ще подобри функционирането на единния пазар на ЕС чрез подобряване на климата за местна и трансгранична журналистика пазач, която разкрива корупцията и злоупотребата с власт в обществен интерес.

В новоприета резолюция Европейският парламент   потвърждава всеобщия и неделим характер на правата на човека и достойнството, присъщо на всяко човешко същество; набляга в тази връзка на твърдата си решимост да се справи с предизвикателствата пред правата на човека в ЕС и в световен мащаб и припомня задължението на ЕС и неговите държави членки да се стремят да бъдат водеща световна сила в насърчаването и защитата на правата на човека, основните свободи и демокрацията в съответствие с основополагащите ценности на Съюза.

В раздела за медиите се казва:

Свобода на изразяване, свобода на медиите и право на информация

76.  подчертава изключителното значение на свободата на изразяване – както онлайн, така и офлайн – и на достъпа до надеждна информация за демокрацията и разцвета на гражданско пространство; изразява дълбока загриженост относно зачестяващите ограничения и нарушения на правото на неприкосновеност на личния живот, свобода на изразяване, свобода на информация и свобода на сдружаване и на събранията, налагани от държавни и недържавни участници в много страни по света, особено спрямо журналисти, чрез цензура или налагане на автоцензура и злоупотреба със законите за борба с тероризма, изпирането на пари, клеветата и корупцията, с цел да бъдат заглушени журналистите, организациите на гражданското общество и защитниците на правата на човека; осъжда използването на твърде широка терминология, която позволява на властите да забраняват множество актове и да криминализират законна дейност в областта на правата на човека, както и липсата на достатъчно гаранции за правата на човека в много от тези закони, по-специално правото на справедлив процес; осъжда също така използването на технологии като шпионски софтуер за преследване на журналисти или за възпрепятстване или контрол на тяхната работа; освен това изразява дълбока загриженост относно физическата безопасност на журналистите, нападенията срещу тях, включително извънсъдебните убийства и произволните задържания, както и относно факта, че над 61 журналисти и работещи в медиите лица са били убити през 2022 г.;

77.  призовава Комисията да гарантира свободата на изразяване и да осигури публичен достъп до информация чрез интернет като средства за постигане на свобода на словото; осъжда бруталните репресии и използването на сила, тормоза, произволното задържане и извънсъдебните убийства срещу мирни демонстранти в редица трети държави;

78.  призовава ЕС да подкрепя надеждните медии и информационни източници, които спомагат за търсенето на отчетност от властите и за демократичните промени; изразява загриженост във връзка с широкото използване на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, с цел заглушаване на журналисти, активисти, профсъюзни дейци и защитници на правата на човека, включително правата на човека, свързани с околната среда, по света; подчертава, че тази практика допълнително ограничава пространството на гражданското общество и защитниците на правата на човека в целия свят в контекст, в който гражданското пространство непрекъснато се свива от няколко години, а публичните органи и частните субекти все по-често накърняват правата на свобода на изразяване и свобода на сдружаване и на събирания; в тази връзка приветства предложението на Комисията за директива, целяща да защити журналистите и защитниците на правата на човека от злоупотреби в съда и стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността;

79.  настоятелно призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) в тясно сътрудничество с държавите членки да разработят стратегия за справяне с широкото използване на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, срещу защитници на правата на човека, журналисти, активисти и профсъюзни дейци по света; освен това призовава Комисията и ЕСВД да включат в тази стратегия насоки относно начините за предоставяне на ефективна закрила за жертвите на такива съдебни производства, включително чрез финансова помощ за покриване на правните разходи; призовава делегациите на ЕС да документират стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, и да ги включат в своите дейности по наблюдение, докладване и оценка; насърчава законодателите от трети държави да изготвят законопроекти със същата цел, като част от общи инициативи, целящи подкрепа и защита на свободата на изразяване, включително свободата и плурализма на медиите;

80.  приветства намерението на Комисията да финансира проекти за оказване на съдействие на журналисти по правни и практически въпроси, включително извън ЕС, чрез Плана за действие за европейската демокрация; призовава ЕС да увеличи усилията си за подпомагане на журналистите по света, набелязани като мишени, и да гарантира тяхната безопасност, включително като им предоставя сигурно убежище и средства да продължат своята работа, в случай че се налага да напуснат мястото си на пребиваване, и като работи в сътрудничество със страните партньори по този въпрос, особено в рамките на споразуменията за партньорство на ЕС с трети държави; приветства ролята на програми като Media4Democracy и финансираните от ЕС дейности на Европейския фонд за демокрация за постигането на тази цел;

81.  изразява сериозната си загриженост относно ограниченията на академичната свобода и увеличаването на цензурата и лишаването от свобода на учени по света, което има сериозни последици за правото на образование; призовава ЕС и държавите членки да засилят дипломатическите усилия и предоставянето на закрила и подкрепа при извънредни ситуации чрез двустранно и многостранно ангажиране във връзка със заплахи или нападения срещу академичната свобода от държавни и недържавни участници; призовава ЕС да гарантира постоянна подкрепа на високо равнище за Световния център за правата на човека като водещ пример за подкрепата на ЕС за образование в областта на правата на човека в световен мащаб.