Tag Archives: EU Law

Нов доклад за собствеността на медиите в Европа: топ 100 в аудиовизията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската аудиовизуална обсерватория публикува нов доклад за медиите в Европа – топ 100 на аудиовизуалните играчи – “Водещи играчи в европейската аудиовизуална индустрия – собственост и концентрация“ (издание 2022 г.)

Анализът представя най-добрите AV играчи и изследва концентрацията, статуса и произхода на собствеността по приходи, абонаменти за платена телевизия, абонаменти за SVOD, брой телевизионни канали, брой услуги по заявка, телевизионна аудитория, брой телевизионни заглавия произведени и брой киноекрани. Той също така предоставя профили на субекти, активни в повече от един пазарен сегмент.

Това ново издание на доклада въвежда няколко нови ъгъла на анализ, като еволюцията на класациите в сравнение с тези, представени в предишното издание и нова контекстуализация на фона на сливанията и придобиванията, казуси, илюстриращи европейски модели на присъствие и модели на разширяване за избрани групи, както и като анализ на основните собственици на платени канали и SVOD услуги.

Обществените медии (PSB) имат темп на развитие под средния темп на 100-те най-добри аудиовизуални компании и през 2021 г. теглото им намалява с 3% в сравнение с 2016 г., а пазарният им дял спада до 30% през 2021 г.

Тежестта на американските интереси в първите 100 се увеличава през 2021 г. (с +3% спрямо 2016 г., до 30% пазарен дял в края на 2021 г.) главно поради възхода на чистите SVOD играчи, но също и на SVOD услугите на подкрепяни от САЩ телевизионни оператори като Sky, Paramount+ и Disney+. Американските компании са склонни да започнат да дават приоритет на разширяването чрез преки инвестиции чрез стартиране на SVOD платформи, придобиване на европейски активи и производство на съдържание на местно ниво, за разлика от традиционните непреки инвестиции.

Резолюция на EП от 18 януари 2023 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз – годишен доклад за 2022 г.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В новоприета резолюция Европейският парламент потвърждава всеобщия и неделим характер на правата на човека и достойнството, присъщо на всяко човешко същество; набляга в тази връзка на твърдата си решимост да се справи с предизвикателствата пред правата на човека в ЕС и в световен мащаб и припомня задължението на ЕС и неговите държави членки да се стремят да бъдат водеща световна сила в насърчаването и защитата на правата на човека, основните свободи и демокрацията в съответствие с основополагащите ценности на Съюза.

В раздела за медиите се казва:

Свобода на изразяване, свобода на медиите и право на информация

76. подчертава изключителното значение на свободата на изразяване – както онлайн, така и офлайн – и на достъпа до надеждна информация за демокрацията и разцвета на гражданско пространство; изразява дълбока загриженост относно зачестяващите ограничения и нарушения на правото на неприкосновеност на личния живот, свобода на изразяване, свобода на информация и свобода на сдружаване и на събранията, налагани от държавни и недържавни участници в много страни по света, особено спрямо журналисти, чрез цензура или налагане на автоцензура и злоупотреба със законите за борба с тероризма, изпирането на пари, клеветата и корупцията, с цел да бъдат заглушени журналистите, организациите на гражданското общество и защитниците на правата на човека; осъжда използването на твърде широка терминология, която позволява на властите да забраняват множество актове и да криминализират законна дейност в областта на правата на човека, както и липсата на достатъчно гаранции за правата на човека в много от тези закони, по-специално правото на справедлив процес; осъжда също така използването на технологии като шпионски софтуер за преследване на журналисти или за възпрепятстване или контрол на тяхната работа; освен това изразява дълбока загриженост относно физическата безопасност на журналистите, нападенията срещу тях, включително извънсъдебните убийства и произволните задържания, както и относно факта, че над 61 журналисти и работещи в медиите лица са били убити през 2022 г.;

77. призовава Комисията да гарантира свободата на изразяване и да осигури публичен достъп до информация чрез интернет като средства за постигане на свобода на словото; осъжда бруталните репресии и използването на сила, тормоза, произволното задържане и извънсъдебните убийства срещу мирни демонстранти в редица трети държави;

78. призовава ЕС да подкрепя надеждните медии и информационни източници, които спомагат за търсенето на отчетност от властите и за демократичните промени; изразява загриженост във връзка с широкото използване на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, с цел заглушаване на журналисти, активисти, профсъюзни дейци и защитници на правата на човека, включително правата на човека, свързани с околната среда, по света; подчертава, че тази практика допълнително ограничава пространството на гражданското общество и защитниците на правата на човека в целия свят в контекст, в който гражданското пространство непрекъснато се свива от няколко години, а публичните органи и частните субекти все по-често накърняват правата на свобода на изразяване и свобода на сдружаване и на събирания; в тази връзка приветства предложението на Комисията за директива, целяща да защити журналистите и защитниците на правата на човека от злоупотреби в съда и стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността;

79. настоятелно призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) в тясно сътрудничество с държавите членки да разработят стратегия за справяне с широкото използване на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, срещу защитници на правата на човека, журналисти, активисти и профсъюзни дейци по света; освен това призовава Комисията и ЕСВД да включат в тази стратегия насоки относно начините за предоставяне на ефективна закрила за жертвите на такива съдебни производства, включително чрез финансова помощ за покриване на правните разходи; призовава делегациите на ЕС да документират стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, и да ги включат в своите дейности по наблюдение, докладване и оценка; насърчава законодателите от трети държави да изготвят законопроекти със същата цел, като част от общи инициативи, целящи подкрепа и защита на свободата на изразяване, включително свободата и плурализма на медиите;

80. приветства намерението на Комисията да финансира проекти за оказване на съдействие на журналисти по правни и практически въпроси, включително извън ЕС, чрез Плана за действие за европейската демокрация; призовава ЕС да увеличи усилията си за подпомагане на журналистите по света, набелязани като мишени, и да гарантира тяхната безопасност, включително като им предоставя сигурно убежище и средства да продължат своята работа, в случай че се налага да напуснат мястото си на пребиваване, и като работи в сътрудничество със страните партньори по този въпрос, особено в рамките на споразуменията за партньорство на ЕС с трети държави; приветства ролята на програми като Media4Democracy и финансираните от ЕС дейности на Европейския фонд за демокрация за постигането на тази цел;

81. изразява сериозната си загриженост относно ограниченията на академичната свобода и увеличаването на цензурата и лишаването от свобода на учени по света, което има сериозни последици за правото на образование; призовава ЕС и държавите членки да засилят дипломатическите усилия и предоставянето на закрила и подкрепа при извънредни ситуации чрез двустранно и многостранно ангажиране във връзка със заплахи или нападения срещу академичната свобода от държавни и недържавни участници; призовава ЕС да гарантира постоянна подкрепа на високо равнище за Световния център за правата на човека като водещ пример за подкрепата на ЕС за образование в областта на правата на човека в световен мащаб.

Европейската федерация на журналистите за медийната свобода и медийния плурализъм

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската федерация на журналистите (EFJ) огласи позиция – принос към доклада на Комисията за върховенството на правото, който всяка година прави преглед на четири ключови области, включително медиен плурализъм и свобода. Проблемите, открити в повечето от изследваните държави, са свързани с концентрацията на медиите и нарастващия брой SLAPPs. Позицията на EFJ – подпомага оценката на Комисията с фактическа информация за държавите.

През последните шест месеца сме свидетели на най-рязкото влошаване на свободата на медиите от установяването на мандата на представителя на ОССЕ за свободата на медиите (RFoM) преди 25 години, казва Тереза Рибейро, докато представя доклада си пред Постоянния съвет през ноември 2022 г.

На фона на безпрецедентната атака срещу демократичните свободи в Украйна, Европейската федерация на журналистите наблюдава със своите партньорски организации сериозни нарушения на свободата на медиите в цяла Европа, включително в държавите-членки на ЕС през 2022 г.

Икономическата криза на печатната преса се ускори особено в по-малките държави-членки на ЕС, като Словения, Хърватия, но също и Италия, Гърция, Португалия и Испания, до степен, че правото на обществото да знае е сериозно застрашено, по-специално на местно ниво. Често цитираните и нарастващи „новинарски пустини“ наистина имат сериозно въздействие върху демократичните процедури, включително изборите и върховенството на закона.

Текущата криза, утежнена от променените потребителски навици и намаляващите приходи от реклама, представлява голяма заплаха за медийния плурализъм в Европа. Тази ситуация проправя пътя за вътрешните бизнес сили, свързани с политически фактори, да се намесят и да купят голяма част от медиите. В някои страни като Унгария това изглежда почти необратимо, в други като Полша, България, Словения и Чехия е достигнало най-тревожно състояние. Във Франция политическата и обща информационна преса сега се намира в ръцете на малък брой хора и компании, чиято основна дейност често е далеч от света на информацията и неговите принципи, според френски сенатори.
Всички тези развития вървят ръка за ръка с безпрецедентната сила на господството на платформите и техния бизнес модел, ориентиран към търговски цели, който е в противоречие с ценностите на обществения интерес в журналистиката. В тази токсична среда за журналистите и нарастващата несигурна общност на свободна практика е предизвикателство да поддържат професионални и етични стандарти, което е в основата на независимата журналистика.

Федерацията настоява Комисията да извърши стриктно прилагане на Препоръката на Съвета на Европа от 2016 г. относно защитата на журналистиката и безопасността на журналистите и други медийни участници, както и на Препоръка CM/Rec(2022)4 на Комитета на министрите към държавите-членки за насърчаване на благоприятна среда за качествена журналистика в цифровата ера (приета на 16.03.2022 г.), която беше подписана от всички държави-членки на ЕС и допълнително ще укрепи свободата на медиите в Европа.

И не на последно място, Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD) изисква националните регулаторни органи и органи да бъдат функционално независими от съответните си правителства и от всеки друг публичен или частен орган. Това изискване за независимост, което в много държави-членки на ЕС не е гарантирано, трябва да бъде спазено, включително в предложения Европейски закон за свободата на медиите независимостта на борда трябва да бъде гарантирана.

Работата на CMPF и неговия мониторинг на медийния плурализъм и Mapping Media Freedom, финансирани от Европейската комисия, е изключително полезен и надежден ресурс, се казва още в позицията.

EBU: Eвропейският законодателен акт за свободата на медиите, върховенството на правото и други въпроси

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 19 януари Европейският съюз за радио и телевизия (EBU) публикува политическата си позиция относно Европейския законодателен акт за свободата на медиите (EMFA). EBU подкрепя целта на EMFA за насърчаване на независимостта и плурализма на медиите в Европа. m,dlfjfПредложението признава специалната роля на медиите за демократичните общества и също така се стреми да осигури подкрепа за силни, независими и добре финансирани обществени медии.

Генералният директор на EBU, Ноел Къран, казва: Независимостта на медиите, видимостта и манипулирането на онлайн съдържанието са ключовите области, в които EMFA може да изложи принципи, които ще позволят на обществените медии да подобрят демокрацията в Европа. За да гарантираме, че окончателният EMFA ще помогне за справяне със заплахите за независимостта на медиите и ще подобри способността на публиката да има достъп до медиите, които са най-важни за тях, както офлайн, така и онлайн, ние призоваваме за :

Защита и насърчаване на независимостта на медиите и журналистите;
Видимостта на медийни услуги от общ интерес;
Да се сложи край на произволното поведение на глобалните платформи спрямо медийното съдържание.

Медийните услуги заслужават специална защита и не могат да бъдат третирани като всеки друг бизнес. Резултатът от законодателния процес на EMFA трябва да запази динамика, която не само преследва целите на единния пазар, но и да зачита уникалността на медийния сектор, неговите правила и разделението на правните компетенции между ЕС и държавите-членки.

Позиция на EBU за доклада за върховенството на правото за 2023 г (със съкращения)

20 януари 2023 г

Европейският съюз за радио и телевизия (EBU) е водещият световен алианс за обществени услуги медийни (PSM) организации. Нашите цели включват принос към защитата и насърчаване на свободата на изразяване и информация и засилване на свободата на медиите и плурализъм. През 2022 г. в зоната, в която работят членовете на EBU, бяхме свидетели на тревожно влошаване на свободата на изразяване и информация като както и увеличаване на насилието срещу журналисти. Всякакви опити за намаляване на медийния плурализъм и отслабват независимите медии в основната им роля на пазачи, заплашващи управлението на закон.

Степента, в която ЕС гарантира директно зачитане на върховенството на правото в Европа засяга всички политики и дейности, които насърчават свободата и плурализма на медиите. EBU подкрепя стабилни действия на ЕС за защита и насърчаване на върховенството на закона, включително истински ангажимент за действие срещу нарушенията на върховенството на закона.

В процес на изготвяне на своя годишен доклад за върховенството на закона Европейската комисия провежда редовен диалог с властите на държавите-членки на ЕС. Подкрепяме тези двустранни диалози между Комисията и държавите-членки, насочени към установяване на съобразени решения за преодоляване на политическa и/или икономическa намесa, насоченa към PSM в някои държави. Също така е от решаващо значение всички съответни заинтересовани страни да бъдат включени в процес на разработване на специфични за страната препоръки.

EBU и неговите членове подкрепяm украинския член на EBU, UA:PBC, в изпълнението на мисията му да предоставя на украинската общественост точни, висококачествени, проверени и правилно подбрани новини.

Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD) изисква това националните регулатори да бъдат функционално независими от съответните си правителства и от всеки друг публичен или частен орган. Това изискване за независимост – заедно с другите предложения на EBU – следва да бъдат подкрепени, включително в предложения Европейския акт за свобода на медиите – в разделите, които се занимават с връзката между Комисията и бъдещия Европейски съвет за медийни услуги.

EMFA: позиция на Германия

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Държавите от ЕС дават гласност на позициите си по проекта на Европейски законодателен акт за свободата на медиите EMFA. Независимо от тях обаче работата върху текста продължава.

Все пак – по съображения за прозрачност – позицията на Германия – акцентира се върху

правното основание и отношението национална/ наднационална компетентност;
плурализъм и съображения за укрепване на вътрешния пазар;
концентрация на правомощията и отношение национални регулатори/ Комисията.

1. Комисията за радио и телевизия на провинциите взема под внимание предложението за Законодателен акт за свободата на медиите (EMFA), представено от Европейската комисия на 16 септември 2022 г.

2. Съгласно член 167 от ДФЕС, културният суверенитет и съответно компетентността за регулиране на медиите принадлежи на държавите-членки. Европейската комисия не е взела това предвид в достатъчна степен с предложения правен акт. Ако предложението бъде прието по този начин, би имало намеса в национална компетентност, която надхвърля компетентността, така както е определена в Договорите, особено Протокола от Амстердам [за обществените радио и телевизия].

3. Комисията споделя загрижеността на Европейската комисия за медиен плурализъм и гарантиране на независимите медии в Европа. Акцентът върху конкуренцията не е достатъчен за осигуряване на разнообразие и достъпност на медиите. Чисто икономическите съображения биха довели до засилване на тенденциите за концентрация в медийния сектор. Предложеното законодателство в настоящия си вид застрашава многообразието на национално, регионално и местно ниво.

4. Съществува риск от екстензивна централизация на европейско ниво с твърде голямо влияние от Европейската комисия. От гледна точка на германската децентрализирана система с независим надзор това трябва да се разглежда критично.

5. Провинциите гледат много критично на предложения регламент и, ако е необходимо, ще използват пълноценно всички правни възможности на национално и европейско ниво, за да работят за гарантиране на многообразието.

При все това Германия прави конкретни предложения по текста, например за конституирането на предложения Европейски съвет за медийни услуги – според проекта от представители на регулаторите по член 30 от медийната директива. Държавите предлагат промени в начина на конституиране, всяка – по свои съображения. Това изглежда положителна нагласа и гледано откъм държава, в която регулаторът по чл. 30 (СЕМ) трудно формира обща воля, така че е неясно с какъв мандат ще представлява държавата в орган с толкова важни правомощия.

Напредък по изпълнението на Стратегията на ЕС за Съюза на сигурност

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През юли 2020 г. Комисията прие всеобхватната Стратегия на ЕС за Съюза на сигурност. Оттогава видовете заплахи претърпяха значително развитие. Кризата с COVID-19 задълбочи някои уязвимости, особено с преминаването към онлайн форми на дейност. Въздействието на агресивната война на Русия срещу Украйна се усети върху вътрешната сигурност на ЕС. Това доведе и до чуждестранно манипулиране на информация и намеса.

Публикуван е пети доклад за напредъка на Съюза на сигурност COM(2022) 745 final.

По-специално за реакцията срещу хибридните заплахи в доклада се казва:

Пандемията от COVID-19 и войната на Русия срещу Украйна показаха как манипулирането на информационната среда може да повлияе на ЕС и партньорите му по целия свят. Насочено към разклащане на доверието в ЕС и в основания на правила международен ред, чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство е все по-значим компонент в хибридните атаки. Въз основа на Плана за действие за европейска демокрация Комисията въведе набор от осезаеми мерки и структури, включително преразгледания Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията, Акта за цифровите услуги и предложението за прозрачност на политическата реклама, което понастоящем е обект на междуинституционални преговори, за справяне с манипулирането на информацията и дезинформацията. Това ще доведе до нови задължения по платформите и за първи път до правно обвързваща рамка за надзор. Освен това, както бе обявено в Стратегическия компас, в тясно сътрудничество с Комисията и държавите членки ЕСВД допълнително разработва инструментариума на ЕС срещу чуждестранното манипулиране на информация и намеса, за да стимулира координираната реакция на манипулативното поведение от страна на чуждестранните участници.

EMFA: позиция на Европейската федерация на журналистите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската федерация на журналистите (EFJ) публикува позицията си относно проектопредложението за Европейския закон за свободата на медиите (EMFA), прието от нейния Управителен комитет в Брюксел на 13 януари.

Като приветства инициативата на Европейската комисия за укрепване на свободната и плуралистична медийна система и ангажимента за защита на журналистите и редакционната независимост в рамките на Европейския съюз, ЕFJ предлага спешни изменения, които е изключително важно да бъдат включени от съзаконодателите – Европейския парламент и Съвета — тъй като само един засилен правен акт може да изпълни прокламираните обещания, се казва в позицията.

Най-важните акценти са:

Необходимостта от приемане на ориентирана към бъдещето всеобхватна дефиниция за медии и доставчици на медийни услуги в съответствие с международните стандарти;
Подобряването по отношение на защитата на източниците на журналисти и разполагането на всякакъв шпионски софтуер да бъде в съответствие с международните стандарти;
Необходимостта от обвързващи общи и ясни правила за прозрачност на медийната собственост, за да се гарантира смислена прозрачност, толкова важна за доверието в журналистиката;
Укрепване на гаранциите за независимост на националните регулаторни органи;
Необходимостта да се гарантира пълна независимост на Европейския съвет за медийни услуги от Европейската комисия;
Оценката на тестовете за обществен интерес на медийни сливания с участието на гражданското общество и журналистическите организации.- за борбата срещу завладяването на медиите от медийни магнати и олигарси, които следват собствения си дневен ред, но не и журналистиката в обществен интерес;
Необходимостта от по-добро прилагане на съществуващите и новосъздадените медийни правила.

Само преработен текст, който взема предвид горепосочените точки, може ефективно да допринесе за защитата на журналистиката.

Позиция на EFJ

Съобщения за подготовката на десети санкционен пакет на ЕС по повод войната в Украйна

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Финансови санкции при производства за установяване на нарушение на правото на ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“), когато Комисията сезира Съда на Европейския съюз („Съда“) за неизпълнение на задължение по Договорите, тя може да предложи на Съда да наложи финансови санкции на тази държава членка в два случая:

— когато държава членка не е предприела необходимите мерки, за да се съобрази с предходно решение на Съда, с което се установява нарушение на правото на Съюза (член 260, параграф 2 от ДФЕС ),

— когато държава членка не е изпълнила задължението си да съобщи за мерките за транспониране на директива, приета съгласно определена законодателна процедура (член 260, параграф 3 от ДФЕС).

И в двата случая наложената от Съда санкция може да се състои от:

— еднократно платима сума, като последица от продължаването на нарушението до постановяване на решението или до пълното му изпълнение, ако е постигнато по-рано, и

— периодична имуществена санкция, за да се насърчи съответната държава членка да прекрати нарушението възможно най-скоро след обявяване на съдебното решение.

Комисията предлага на Съда размера на финансовите санкции, но Съдът, при упражняване на правото си на преценка, определя сумите, които счита за подходящи според обстоятелствата и пропорционални както на установеното нарушение, така и на платежоспособността на съответната държава членка.

Възможността Съдът да налага финансови санкции на държавите членки и Комисията да изисква налагането на такива санкции датира от Договора от Маастрихт от 1992 г. С цел да осигури прозрачност и равно третиране, от 1996 г. насам Комисията е публикувала редица съобщения и бележки, в които излага своята политика и методологията, която прилага при изчисляването на финансовите санкции.

В настоящото съобщение се прави преглед на всички съобщения на Комисията относно финансовите санкции, приети от 1996 г. до 2021 г. (вж. списъка в приложение II). То заменя и включва тяхното съдържание, като при необходимост ги актуализира с оглед на най-новата съдебна практика на Съда. Такъв е случаят най-вече с премахването на всякакво позоваване на институционалната тежест на съответната държава членка при изчисляването на финансовите санкции, предлагани от Комисията на Съда (вж. раздел 3.4.).

Комисията счита, че наложените финансови санкции следва да се основават на три основни критерия : тежестта на нарушението, неговата продължителност, необходимостта да се гарантира, че финансовата санкция сама по себе си има възпиращо действие по отношение на бъдещи нарушения.

Съобщението на ЕК, обн. 4 януари 2023

Журналистическото изключение

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През 2021 ВАС е приел важно решение за журналистическото изключение (85 GDPR) – Решение 11 636 / 16 ноември 2021 година.

Повод е публикация в ПИК, достъпна за неограничен брой лица, в която неправомерно е разгласена информация относно физическата идентичност на жалбоподателя (три имена, част от ЕГН/рождена дата, адрес), икономическа идентичност (имотно и финансово състояние, участие и членство в неправителствена организация), социална идентичност (професия, месторабота, трудова дейност, информация за принадлежност) – лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Образувано е по две касационни жалби, първата подадена от А. Оскар против решение № 2006 от 26.03.2021 г., постановено по адм. дело № 11856/2020 г. на Административен съд – София-град (АССГ), Второ отделение, 40 състав, с което е отменено по жалба на “Пик Нюз” ЕООД, решение № ППН-01-217 от 28.08.2020 г., постановено от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), втората жалба е на КЗЛД.

AССГ е посочил, че данните, които са публикувани на сайта ПИК са общодостъпни посредством публичния Имотен регистър, поддържан от Агенцията по вписванията, като на основание чл. 93, ал. 1 ЗКИР всеки може да получи устна справка за вписванията по партида на недвижим имот, препис или извлечение от нея или удостоверение за вписано или невписано в нея обстоятелство. По тези причини съдът е счел, че “Пик Нюз” ЕООД не е осъществил вмененото му от КЗЛД нарушение.

ВАС:

Правилни са принципните разсъждения на АССГ относно двете конкуриращи се в случая права – правото на свобода на изразяване и информация и правото на защита на личните данни, характера на същите, както и че е необходимо да бъде преценен баланса между тях, доколкото и двете не са абсолютни, в това число и в контекста на изискванията на чл. 5, §1 б. “в” от ОРЗД. Коректно е и позоваването на решение № 8 от 15.11.2019 г., постановено по конституционно дело № 4/2019 г., по отношение аргументите, обосноваващи необходимостта от конкретна преценка на баланса на споменатите конкуриращи се права.

Именно по отношение преценката на баланса на двете права, съдът е извел изводи, които не са съобразени с изискванията на ОРЗД и ЗЗЛД, поради което решението е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Не може да бъде споделен изводът на АССГ, че при постановяване на решението си КЗЛД е нарушила материалния закон, приемайки, че от администратора на лични данни е допуснато нарушение на принципа на “свеждане на данните до минимум”. С публикуване на първите шест цифри от ЕГН на А. Оскар, както и с публикуването на адреса на притежавания от него имот, правилно КЗЛД е приела, че прекомерно е надхвърлена изискуемата за целта на статията информация, с което е нарушен баланса между двете конкуриращи си права. Необходимостта от информиране на обществото, относно фактите, предмет на статията в електронната медия, могат да бъдат удовлетворени и без посочване на рождената дата на коментираната публична личност и точния номер на апартамента му и идентификатора на имота.

Според ВАС в решението на Конституционния съд правилно са обобщени критериите за оценка на баланса между конкуриращите се права – правото на свобода на изразяване и информация и правото на защита на личните данни: оценка на приноса към дебат от обществен интерес, преценка на известността на засегнатото лице, обсъждане на предмета на журналистическия материал, досегашното поведение на засегнатото лице, съдържанието, формата и последиците от публикацията, обстоятелствата относно получаването на публикацията.

Естествено, че правилно са обобщени – КС тук цитира критериите на ЕСПЧ, нали точно в това е същността на решението на КС: да се следва алгоритъма на ЕСПЧ и да не се импровизира с национални критерии в отклонение от посочените.

Тези именно критерии са взети предвид от КЗЛД – поради това АССГ е трябвало да отхвърли жалбата на ПИК срещу решението на КЗЛД.