Tag Archives: EU Law

ЕК одобри „Българско бяло саламурено сирене“ като защитено наименование за произход

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Дoбра вест от ЕК

Европейската комисия одобри включването на „Българско бяло саламурено сирене“ като защитено наименование за произход (ЗНП) от България. Това ново наименование ще бъде добавено към списъка от 1 648 вече защитени селскостопански продукта.

„Българско бяло саламурено сирене“ е ферментирал млечен продукт, който се произвежда от пълномаслено краве, овче, козе, биволско или смесено мляко, с добавка на закваска от бактерии Lactococcus lactis subsp. lactis и Lactobacillus casei, както и на симбиотична закваска от бактерии Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и Streptococcus thermophilus, чрез подсирване с мая за сирене, получило необходимата обработка, претърпяло процес на зреене в саламура и предназначено за консумация.

Производството на продукта се извършва на територията на цяла България по утвърдена технология. Благоприятните климатични и природни условия в страната спомагат за развитието на млечнокиселите бактерии, от които бактерията Lactobacillus delbrueckii subsp. Bulgaricus се използва при производството на продукта и влияе на неговите специфични характеристики.

Списъкът на всички защитени географски наименования може да бъде намерен в базата данни на правния регистър на наименованията на селскостопански продукти eAmbrosia.

Повече информация можете да намерите онлайн на уебсайта „Схеми за качество“ и на портала за географските наименования в и извън ЕС GIView.

Франция: законопроект за обществените медии предвижда холдинг France Médias и край на таксите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Във Франция започва реформа на обществените медии, внесен е законопроект.

В българските медии този факт отсъства, което е странно предвид обичайно големия интерес към обществените медии, многобройните идеи и непрестанното позоваване на чужд опит и “в Европа е така”.

След голямата промяна в медийната регулация и регулатор (от Аудиовизуален съвет към конвергентния ARCOM), сега на ред са обществените медии.

Предвижда се създаване на холдинг France Médias. Холдингът отговаря за определянето на стратегическите насоки на France Télévisions, Radio France, France Médias Monde и Националния аудиовизуален институт, в които пряко държи целия капитал, и за координиране на усилията им за изпълнение на обществените им мисии. Собственик на холдинга е държавата. Преди Франция подобен ход извърши Унгария – и беше подложена на силни критики.

Мотивите са патриотични, в заглавието на законопроекта фигурира аудиовизуалният суверенитет. Присъства и редовният за Франция аргумент за риска от „маргинализация“ на обществения сектор поради нарастващата мощ и присъствие на американския фактор – в случая стрийминг платформите. Обединения има и в частния сектор – подобна стъпка е предприета от TF1 и M6.

Холдингът ще се управлява от Съвет, състоящ се от председател, директор и 11 избрани по сложен начин съветници. Техният мандат за период от пет години може да бъде подновен.

Председателят и директорът ще се избират от регулатора (не от президента) по предложение на Съвета на директорите на компанията. Комисия по назначенията в рамките на борда на директорите гарантира прозрачността на критериите за подбор, почтеността и компетентността.

Предвижда се нов принцип на финансиране – край на таксите, преминава се към бюджет. Макрон казва, че е обещал на 23 милиона домакинства да не плащат повече такса 138 евро за радио и телевизия. По този случай вече е имало стачки на служителите “срещу идващата несигурност”.

Общественото радио не е щастливо, президентът на Radio France Сибил Вейл казва за Le Figaro , че не подкрепя такова сливане: „нито Radio France ще помогне на France Televisions да устои на Netflix, нито France Televisions ще ни помогнат по отношение на Spotify. ”

И преди тези дебати да са се разгорели тук, защото “в Европа е така”, да напомня колко по-лесно е да се овладее един холдинг вместо съставните му части.

Хърватия: нов законопроект за медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Тревожни новини идват от Хърватия.

Предложен е законопроект за медиите, в който има неприемливи идеи, пише Index HR. Ето и главното от публикацията:

ХДС иска да принуди гражданите да плащат на Večernja, Slobodna и други, които хвалят правителството
Снимка: Index/Slobodna Dalmacija

Нина Обулен Коржинек, министър на културата и медиите, дава в законопроекта идея за ценз: професионални журналисти и фоторепортери могат да бъдат само вписаните в регистър.

Пари само за ежедневната преса чрез Хърватски пощи

Освен това се въвежда задължение за държавните компании да изразходват 20 процента от средствата си за промоция и реклама в ежедневната и седмичната преса.

Порталите се облагат със специален данък за онлайн реклама в размер на 10 процента, който в бъдеще ще се регулира от Министерството на финансите. Парите от този данък ще бъдат насочени към издръжката на печатните медии, тоест към Фонда за насърчаване на плурализма, от който се изплащат държавните субсидии за печатните медии.

Само вестници, които излизат поне 240 дни в годината и трябва да се разпространяват в поне два окръга, ще получават субсидии за печат. За да получават субсидии, всекидневниците трябва да имат договор с Хърватски пощи за разпространение на пресата, тъй като директните субсидии се дават на Хърватски пощи!

Държавните компании трябва да финансират печатните медии

Ежедневната преса ще получава подкрепа на принципа “разпространен екземпляр от вестника”. Правителството подпомага и електронните издания, но само тези със “собствена версия в общата информационна преса, която частично се припокрива в редакционното си съдържание”. Това означава, че субсидии отиват само електронните издания на печатните медии.

Освен това, органите на държавната администрация, агенциите и публичните институции трябва да изразходват най-малко 20 на сто от годишната сума, предназначена за популяризиране и реклама, в ежедневния и седмичния печат на вписаните в регистъра медии. Рекламните отчети трябва да се представят на Медийния съвет.

Два органа ще станат особено важни за журналистическите свободи, единият избран от политиците, а другият от работодателите

Същите тези медии могат също така да поискат безвъзмездни средства за финансиране на специални проекти като производството на качествено съдържание, четене и информиране на по-младото население, проекти за медийна грамотност и сближаване на печатни и електронни публикации. Те могат да искат тези субсидии два пъти годишно. При кого отиват парите, определя нов орган – Експертен съвет.

Това е идеята за финансиране на търговските медии с публичен ресурс на проектен принцип.

Членовете на регулатора (Медийния съвет) се назначават и освобождават от парламента по предложение на Комисията по информация, информатизация и медии, което означава, че той ще бъде политически орган от четирима членове и председател и ще се избира за срок от пет години.

Регистрация на журналистите

Експертният съвет се формира така: един член от всички представителни сдружения на журналисти и фоторепортери, един – от всички представителни сдружения на издателите на печатни медии, един – от всички представителни сдружения на електронни медии заедно, един – от всички държавни и частни юридически факултети заедно и един – от всички частни и държавни факултети, които изучават журналистика.

Ако професионалните сдружения не могат да постигнат съгласие, тогава се избира този член, който идва от сдружението с най-голям брой членове, вписани в Регистъра на журналистите, т.е. Регистъра на издателите на медии. Що се отнася до факултетите, при липса на споразумение за член ще се определя който има най-много студенти.

Професионален журналист и фоторепортер е само този, който е вписан в регистъра на професионалните журналисти и фоторепортери. Регистърът на професионалните журналисти ще се поддържа от Агенцията за медии, а критериите ще се съдържат в Правилника за професионалната журналистика, на първо място образованието.

Непубликуване не изисква мотиви

Решението се взема от Експертния съвет. Той ще има и роля при дела срещу журналисти и медии, като ще представя становище по SLAPP дела, което не е обвързващо за съда, но съдът ще трябва ясно да посочи при произнасяне дали е взел предвид становището на Експертния съвет.

Според закона доставчикът на медийна услуга не е длъжен да публикува статия, направена по трудово правоотношение, по поръчка или в изпълнение на друго договорно задължение, нито е длъжен да посочи защо.

„Доставчикът на медийната услуга, главният редактор и други редактори не са длъжни да обясняват причините за непубликуването на журналистическа публикация“, гласи законопроектът, който всъщност представлява легализиране на цензурата. 

Важни промени се отнасят и до защитата на източниците на информация. А именно Министерството на културата предлага журналистът да сподели информацията за неназования източник с главния редактор. В този случай всички разпоредби за защита на източниците на информация ще се прилагат не само за журналиста, но и за редактора.

Асоциацията на хърватските журналисти (HND) осъжда проекта, заявявайки, че той представлява безпрецедентна намеса на държавата в журналистическите свободи и саморегулиране; легализира цензурата; подкопава защитата на източниците;

Три покани за проекти за развитие на медийния сектор и достъпа до информация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия съобщава:

Публикувани са три покани за представяне на проектни предложения в подкрепа на плуралистичната информация, иновативното медийно съдържание и по-добрия достъп до многоезична информация за гражданите на ЕС. Поканите са на обща стойност 16,5 милиона евро. Те са отворени за новинарски медии, радио- и телевизионни компании и за други медийни организации.

Поканите са продължение на Плана за действие за медиите и аудио-визуалния сектор и на Плана за действие за европейската демокрация.

Първата покана на стойност 8 милиона евро е за създаване или разширяване на европейски медийни центрове (media hubs) – трансгранични пространства за пресконференции – и е в подкрепа на съвместни редакционни продукции и многоезично медийно съдържание между различни медии в цяла Европа.

Втората покана за европейски медийни платформи е на стойност 6 милиона евро и има за цел да помогне на медийните организации да разширят обхвата си и да стимулира иновативно информационно съдържание чрез технологии като изкуствен интелект, уеб-3, блокчейн и др.

Третата покана за представяне на предложения на стойност 2,5 милиона евро ще допринесе за създаването на европейски стрийминг-портал, чрез който аудиторията да получи по-лесен достъп до разнообразно европейско медийно съдържание.

Повече информация и условия и срокове за подаване на предложения могат да бъдат намерени към всяка отделна покана.

ЕК приема стратегия за Web 4.0 и виртуалните светове

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщение на ЕК

Европейската комисия прие стратегия за Web 4.0 и виртуалните светове, чиято цел е да направлява технологичния преход и да гарантира отворена, сигурна, надеждна, справедлива и приобщаваща цифрова среда за гражданите, бизнеса и администрацията на ЕС.

Web 4.0 ще позволи интегриране на цифрови и реални обекти и среди, както и засилено взаимодействие между хората и машините. Според публикуваните през март прогнози за икономиката на ЕС след 2030 г. обемът на глобалния пазар на виртуални светове се очаква да нарасне от 27 милиарда евро през 2022 г. до над 800 милиарда евро до 2030 г.

Новата стратегия е в съответствие с целите за 2030 г. на политическата програма „Цифрово десетилетие“ и с пакета за свързаност на Комисията и се основава на четири стълба: овластяване на хората и укрепване на уменията; бизнес – подкрепа за европейската промишлена екосистема на Web 4.0; публични органи – подкрепа за обществения напредък и виртуалните обществени услуги; и формулиране на световни стандарти за отворени и оперативно съвместими виртуални светове и Web 4.0 в съответствие с визията и ценностите на ЕС.

Повече информация тук, „Въпроси и отговори – Инициатива на ЕС за Web 4.0 и виртуалните светове“.

Ирландия: обвързващ кодекс за платформите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Coimisiún na Meán е новият медиен регулатор на Ирландия, който наследява Broadcasting Authority of Ireland. Обхватът: радио и телевизия, услуги по заявка и онлайн медии. Създаден е през март 2023 г. съгласно Закона за онлайн безопасност и регулиране на медиите от 2022 г. Един изпълнителен директор, членовете са трима. За толкова много работа.

По новия закон регулаторът ще приема регулаторни актове, първият е Кодекс за онлайн безопасност.

Днес са обявили обществена консултация. Coimisiún na Meán търси мнения от обществеността и други заинтересовани страни, за разработването на първия обвързващ кодекс за онлайн безопасност на Ирландия. Предвижда се първият Кодекс за онлайн безопасност да се фокусира върху доставчиците на услуги на платформи за споделяне на видео и да гарантира, че те предприемат мерки за ефективно справяне с онлайн рисковете.

DSA: обществена консултация относно базата данни за прозрачност на решенията за модериране на съдържание

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Член 24, пар.5 от Законодателния акт за цифровите услуги изисква следното:

Доставчиците на онлайн платформи без необосновано забавяне представят на Комисията решенията и изложенията на причините, посочени в член 17, параграф 1, за да могат те да бъдат включени в публично достъпна и машинночетима база данни, поддържана от Комисията. Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че предоставената информация не съдържа лични данни.

Европейската комисия обявява обществена консултация относно базата данни за прозрачност по член 24, параграф 5 от DSA.

След като базата данни бъде създадена, платформите ще бъдат помолени да изпращат своите изявления без неоправдано забавяне след вземане на решение, което позволява актуализации почти в реално време. Това съдържание ще бъде публично и ще предоставя представа за борбата срещу незаконното съдържание онлайн.

Обществената консултация има за цел да събере информация как да се изпълни това задължение. Това включва каква информация трябва да се събира и методи за подаване на отчети и достъп до базата данни. Консултацията се състои от набор от въпроси и софтуерен код. Комисията приканва доставчици на онлайн платформи, организации на гражданското общество, изследователи и други да предоставят обратна връзка до 17 юли.

Консултацията

Шремс: Според Съда на ЕС Meta не може повече да заобикаля GDPR

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 4 юли 2023 беше публикувано решение по дело C-252/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия) в рамките на производство по дело Meta Platforms Inc., по-рано Facebook Inc., Meta Platforms Ireland Limited, по-рано Facebook Ireland Ltd., Facebook Deutschland GmbH срещу Bundeskartellamt (Федерален орган за защита на конкуренцията, Германия).

 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 3 ДЕС и на член 6, параграф 1, член 9, параграфи 1 и 2, член 51, параграф 1 и член 56, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД).

Запитването е отправено в рамките на спор между Meta   и Bundeskartellamt относно решението, с което този орган забранява на посочените дружества да извършват обработването на някои лични данни, предвидено в общите условия за използване на социалната мрежа  Facebook.

Икономическият модел на социалната онлайн мрежа „Facebook“ се базира на финансиране чрез онлайн реклама, която е съобразена с индивидуалния ползвател на социалната мрежа по-специално с оглед на потребителското му поведение, интереси, покупателна способност и личното му положение. Такава реклама е технически възможна благодарение на автоматизираното създаване на подробни профили на ползвателите на мрежата и на онлайн услугите, предлагани на равнището на групата Meta. За целта наред с данните, които тези ползватели предоставят пряко при регистрирането си за съответните онлайн услуги, се събират и други данни за тези ползватели и техните устройства, в рамките на и извън тази социална мрежа и онлайн услугите, предоставяни от група Meta, и тези данни се свързват с различните им потребителски акаунти – което позволява да се направят подробни изводи за предпочитанията и интересите.

Федералният орган за защита на конкуренцията забранява на Meta да обвързват в общите условия използването на социалната мрежа Facebook от частни ползватели, които живеят в Германия, с обработването на техните данни извън  Facebook и  задължава Meta да изменят  общите условия така, че от тях ясно да следва, че посочените данни няма да бъдат нито събирани, нито свързвани с потребителските акаунти във Facebook, нито използвани без съгласието на съответния ползвател, и пояснява, че такова съгласие не е валидно, когато то представлява условие за използването на социалната мрежа –  защото представлява злоупотреба с господстващото положение на това дружество на пазара на социални онлайн мрежи за частните ползватели в Германия. 29 -30

Тогава Meta   въвежда нови общи условия, в които изрично посочва, че ползвателят, вместо да плаща за използването на продуктите на Facebook, декларира, че е съгласен с показването на реклами. Също така предлага опция ползвателите да могат да преустановяват свързването на тези данни извън мрежата със своя Facebook.com акаунт.

Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) решава да спре производството и да постави на Съда седем преюдициални въпроса с подвъпроси.

Според Макс Шремс Meta е искала  да “заобиколи” GDPR. Член 6, параграф 1 от GDPR позволява шест правни основания за обработка на данни, едно от които е съгласие съгласно член 6, параграф 1, буква a), но Meta е искала да заобиколи изискването за съгласие чрез останалите пет правни основания. В решението си Съдът на ЕС се е занимавал с  всички тях – цитирайки член 6, параграф 1, буква а) чак до буква е). Meta основно се опитва да заобиколи изискването за съгласие за проследяване и онлайн реклама, като аргументира, че рекламите са част от „услугата“, която по договор дължи на потребителите. Според Шремс  решението е огромен удар за Meta, но също и за други компании за онлайн реклама. То изяснява, че различните аргументи на бизнеса за заобикаляне на GDPR са нищожни.

В случай че ползвател на социална онлайн мрежа посещава уебсайтове или приложения, свързани с една или повече от посочените в тази разпоредба категории, и евентуално въвежда данни в тях, когато се регистрира или прави онлайн поръчки, обработването на лични данни от оператора на тази социална онлайн мрежа, което се състои в събирането — чрез интегрирани интерфейси, бисквитки или подобни технологии за записване — на данни, резултат от посещаването на тези сайтове и приложения, както и на въведените от ползвателя данни, в свързването на всички тези данни с акаунта в социалната мрежа на този ползвател и в използването на посочените данни от този оператор, следва да се счита за „обработване на специални категории лични данни“ по смисъла на посочената разпоредба, което по принцип е забранено, освен в случаите на предвидените в член 9, параграф 2 изключения.

Когато въвежда данни в такива уебсайтове или приложения или натиска вградени в тези сайтове или приложения бутони, като бутоните „Харесвам“ или „Споделяне“, или бутоните, които позволяват на ползвателя да се идентифицира на тези сайтове или приложения, като използва идентификаторите за връзка, свързани с потребителския му акаунт в социалната мрежа, телефонния му номер или имейла му, такъв ползвател явно прави обществено достояние по смисъла на член 9, параграф 2, буква д) така въведените данни или данните, резултат от натискането на тези бутони, само в случай че изрично е изразил предварително решението си, да направи свързаните с него данни публично достъпни за неограничен брой лица.

Обстоятелството, че операторът на социална онлайн мрежа има господстващо положение на пазара на социалните онлайн мрежи, само по себе си не изключва възможността ползвателите на такава мрежа да дадат валидно съгласие за  обработване на личните им данни – но  дали съгласието действително е било дадено валидно, и по-специално свободно,   посоченият оператор носи тежестта да докаже.

New York Times по темата

techcrunch.com е патетичен: Отбележете деня (4 юли) в календара, скоро ще се празнува като independence-from-Meta’s-surveillance-capitalism-day

Шремс: Съдът на ЕС обяви подхода на Мета към личните данни за несъвместим с GDPR

Решението е обстоятелствено и експертите още не са публикували обстойни анализи.

Обединено кралство: Изкуствен интелект, обществено обсъждане

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Парламентарната комисия, която се занимава с комуникациите и проблемите на цифровото общество в Обединеното кралство, публикува покана за писмени становища по въпросите на изкуствения интелект, по-точно Large language models (LLMs), големи езикови модели – вид генеративен AI.

Според поканата:

Скоростта на развитие и липсата на разбиране за възможностите на тези модели кара някои експерти да предупреждават за  рискове, свързани с AI. Големите модели могат да генерират противоречиви или фиктивни отговори, което означава, че използването им в някои отрасли може да бъде опасно без подходящи предпазни мерки. Наборите от данни за обучение може да съдържат неварно или вредно съдържание. Правата на интелектуална собственост върху използването на данни за обучение са несигурни. Естеството на „черната кутия“ на алгоритмите за машинно обучение затруднява разбирането защо даден модел има определено поведение, какви данни са използвани за генериране на изход и какво моделът може да направи без надзор. Разпространението на тези инструменти е възможно да улесни нежеланите практики, като разпространение на дезинформация, хакерство, измами и измами. Всичко това представлява предизвикателство за безопасното, етично и надеждно разработване на големи езикови модели и подкопава възможностите за капитализиране на ползите, които те биха могли да предоставят.

Има нарастващи призиви за регулация, която да  насърчава  иновациите, като същевременно управлява  рисковете.  Правителството на Обединеното кралство публикува своята Бяла книга за AI през март 2023 г. Тя подчертава значението на „проиновационна рамка, предназначена да даде на потребителите увереността да използват продукти и услуги с AI   и да предостави на бизнеса яснотата, от която се нуждае, за да инвестира  в AI   и да прави иновации отговорно “

Въпроси

1. Как ще се развият големите езикови модели през следващите три години? 2. Какви са най-големите възможности и рискове през следващите три години?  3. Колко адекватно Бялата книга  се занимава с големи езикови модели? Необходим ли е персонализиран регулаторен подход?  4. Имат ли регулаторните органи на Обединеното кралство достатъчен опит и ресурси, за да отговорят на големи езикови модели?  5. Какви са нерегулаторните и регулаторните възможности за справяне с рисковете и капитализиране на възможностите?  6. Как подходът на Обединеното кралство се сравнява с този на други юрисдикции, по-специално ЕС, САЩ и Китай?

Срокът на консултацията е 5 септември 2023 г.

DSA: обществена консултация за базата данни по чл.24.5

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Тази седмица Европейската комисия стартира обществена консултация относно базата данни за прозрачност по Закона за цифровите услуги (DSA).

Член 24, параграф 5 от DSA постановява, че Комисията трябва да създаде и поддържа база данни с информация от онлайн платформите относно причините за премахване на информация и други решения за модериране на съдържание. След като базата данни бъде създадена, платформите ще бъдат помолени да изпратят информация без неоправдано забавяне след вземане на решение, което позволява актуализации почти в реално време. Това съдържание ще бъде публично и ще дава представа за борбата срещу незаконното съдържание онлайн.

Обществената консултация има за цел да събере информация как да се изпълни това задължение: каква информация трябва да се събира, какви са възможните методи за подаване на отчети и реда за достъп до базата данни.

Комисията приканва доставчици на онлайн платформи, организации на гражданското общество, изследователи и други да предоставят обратна връзка до 17 юли.

Консултационният документ

Член 24 Задължения за прозрачно докладване на доставчиците на онлайн платформи

1.   В допълнение към информацията, посочена в член 15, доставчиците на онлайн платформи включват в докладите, посочени в същия член, информация за:

a)броя на споровете, отнесени до посочените в член 21 органи за извънсъдебно уреждане на спорове, резултатите от уреждането на споровете и медианното време, необходимо за приключване на процедурите за уреждане на спорове, както и дела на споровете, при които доставчикът на онлайн платформата е изпълнил решенията на органа;
б)броя на случаите на спиране, наложено съгласно член 23, като се прави разграничение между спиране за предоставянето на явно незаконно съдържание, за подаването на явно неоснователни уведомления и за подаването на явно неоснователни жалби.

2.   До 17 февруари 2023 г. и най-малко веднъж на всеки шест месеца след това доставчиците публикуват в публично достъпен раздел от своя онлайн интерфейс във връзка с всяка онлайн платформа или онлайн търсачка информация за средномесечните активни получатели на услугата в Съюза, изчислена като средна стойност за периода от последните шест месеца, и в съответствие с методиката, определена в делегираните актове, посочени в член 33, параграф 3, когато тези делегирани актове са приети.

3.   Доставчиците на онлайн платформи или онлайн търсачки съобщават без необосновано забавяне на координатора за цифровите услуги по място на установяване и на Комисията, при поискване от тяхна страна, информацията, посочена в параграф 2, актуализирана към момента на искането. Координаторът за цифровите услуги или Комисията може да изиска от доставчика на онлайн платформата или онлайн търсачката да предостави допълнителна информация по отношение на изчислението, посочено в същия параграф, включително обяснения и обосновка по отношение на използваните данни. Тази информация не съдържа лични данни.

4.   Когато въз основа на получената съгласно параграфи 2 и 3 от настоящия член информация координаторът за цифровите услуги по място на установяване има основания да счита, че даден доставчик на онлайн платформи или онлайн търсачки отговаря на прага за средномесечни активни получатели на услугата в Съюза, определен в член 33, параграф 1, той информира Комисията за това.

5.   Доставчиците на онлайн платформи без необосновано забавяне представят на Комисията решенията и изложенията на причините, посочени в член 17, параграф 1, за да могат те да бъдат включени в публично достъпна и машинночетима база данни, поддържана от Комисията. Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че предоставената информация не съдържа лични данни.

6.   Комисията може да приема актове за изпълнение за установяване на образци относно формата, съдържанието и други елементи на докладите съгласно параграф 1 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 88.