Tag Archives: EU Law

Meta въведе подход “плати за правата си”

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

The Wall Street Journal пише, че Meta планира да премине към модел „Плати за правата си“, при който потребителите от ЕС ще трябва да плащат $168 на година (€160 на година), ако не се съгласят да се откажат от основното си право на поверителност на платформи като Instagram и Facebook. Българските потребители вече получиха уведомление да избират.

Според Макс Шремс компанията използва няколко думи от скорошно решение C-252/21 Bundeskartellamt на Съда на ЕС, за да подкрепи своя подход.

Въпреки че съдебното решение последователно установява, че всички настоящи подходи на Meta за наличието на „правно основание“ за обработка съгласно член 6 от GDPR са незаконни, в решението в параграф 150 е вмъкната фраза, според която може да има алтернатива на рекламите “при необходимост срещу подходящо заплащане“. Изглежда, че Meta сега разчита на тези думи от решението, за да въведе такса от €160 на година, ако потребителите не искат да се съгласят с използването на техните лични данни. Тези думи са така нареченото “obiter dictum”, допълнително съображение от съда, което не е пряко свързано със случая и обикновено не е обвързващо – така че според Шремс не е ясно дали Съдът на ЕС ще се придържа към тези думи, когато новият подход на Meta достигне до Съда на ЕС.

Макс Шремс: „ Съдът на ЕС каза, че алтернативата на рекламите трябва да е „необходима“ и таксата трябва да е „подходяща“. Не мисля, че 160 евро на година са това, което Съдът на ЕС е имал предвид.“

Журналистиката отвори вратата за Big Tech?

Според Шремс идеята е разработена за първи път от австрийския либерален вестник “Der Standard”. Той предлага на потребителите опцията или да се съгласят с обработването на лични данни за реклама, или да плащат такса от 8,90 евро на месец. Това добавя до €107 приходи от потребител на година. Изглежда, че органите за защита на данните (първо в Австрия, след това в Германия и сега също във Франция) виждат този подход като опция за подкрепа на журналистически уебсайтове, които страдат от загубата на рекламни приходи, отиващи към големи технологични платформи като Google или Meta. Изглежда обаче, че поне Meta сега планират да възприемат този подход. GDPR не предвижда различни правила за медийните компании, когато става въпрос за съгласие, което да позволи подходът да бъде запазен само за медии.

Макс Шремс: „ Виждаме, че регулаторите са позволили на модела „Плати за правата си“, за да подкрепят журналистиката, но сега тази вратичка се използва от Big Tech. “

Регламент за прозрачност на политическото рекламиране

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

ЕК съобщава, че е постигнато политическо споразумение между Европейския парламент и Съвета по проекта на Регламент за прозрачност на политическото рекламиране. Комисията приветства политическото споразумение, постигнато между Европейския парламент и Съвета по Регламента за прозрачност на политическото рекламиране (връзката е към законодателното предложение), който е част от усилията на ЕК в защита на честните и почтени избори и за подкрепа на открития демократичен дебат.

Съгласно новите правила политическите реклами ще трябва да бъдат ясно обозначени като такива и да посочват кой е платил за тях, колко, за кои избори, референдум или регулаторен процес се отнасят, както и дали са таргетирани. Гражданите ще могат да идентифицират посланията, които целят да оформят политическите им възгледи и решения.

Техники за таргетиране и усилване на разпространението ще бъдат достъпни само за политическо рекламиране онлайн въз основа на лични данни, събрани от субекта на данните и при наличие на съгласие, а използването на чувствителни лични данни ще бъде забранено. Това ще ограничи неправомерното използване на лични данни с цел потенциално манипулиране на гласоподавателите. Всички онлайн политически реклами ще бъдат достъпни в онлайн хранилище за реклами. Спонсорирането на реклами от държави извън ЕС ще бъде забранено три месеца преди изборите.

Заместник-председателката на ЕК, отговаряща за ценностите и прозрачността, Вера Йоурова заяви: “Изборите трябва да представляват открито състезание без непрозрачни техники и намеса. Хората трябва да знаят защо виждат реклама, кой е платил за нея, колко и какви критерии за таргетиране са били използвани. Новите технологии следва да бъдат инструменти за овластяване и ангажираност на гражданите, а не за объркване и манипулиране. Днес постигнахме съгласие по закон, който ще осигури безпрецедентно равнище на прозрачност на политическите кампании и ще ограничи непрозрачните техники за таргетиране и скрито влияние.“

За повече информация вижте съобщението за медиите.

DSA и конфликтът Израел – Хамас

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

След реакцията на комисаря Тиери – ето и прессъобщение за официална реакция:

София, 19 октомври 2023 г.

ЕК изпрати искане за информация до „Мета“ и „ТикТок“ по Законодателния акт за цифровите услуги

Европейската комисия изпрати на „Мета“ и „ТикТок“ официално искане за информация съгласно Законодателния акт за цифровите услуги.

Комисията изисква от „Мета“ да предостави повече информация относно мерките, които е предприела, за да изпълни задълженията си, свързани с оценката на риска и смекчаване на последиците във връзка с честността на изборите и след терористичните атаки на Хамас в Израел, по-специално по отношение на разпространението на незаконно съдържание и дезинформация.

Комисията изисква от „TikTok“ да предостави повече информация относно мерките, които е предприела, за да изпълни задълженията си, свързани с оценката и намаляването на риска от разпространение на незаконно съдържание, и по-специално на терористично съдържание и реч на омразата, както и предполагаемо разпространение на дезинформация. Искането е свързано и с други елементи на Законодателния акт за цифровите услуги – в частност разпоредбите за защита на непълнолетни онлайн.

„Мета“ и „ТикТок“ трябва да предоставят исканата информация на ЕК до 25 октомври 2023 г. за въпроси, свързани с реакцията при кризи, и до 8 ноември 2023 г. относно защитата на честността на изборите. Въз основа на оценката на отговорите, Комисията ще прецени следващите стъпки. Това може да доведе до официално откриване на производство съгласно член 66 от Законодателния акт за цифровите услуги. Съгласно член 74, ал. 2 от Регламента, Комисията може да наложи санкции за неточна, непълна или подвеждаща информация в отговор на обикновено искане за информация. В случай на липса на отговор от платформите, Комисията може да поиска да се предостави информация с решение. В този случай липсата на отговор до крайния срок може да доведе до налагане на периодични имуществени санкции.

След определянето им като много големи онлайн платформи, „Фейсбук“, „Инстаграм“ и „ТикТок“ са длъжни да спазват пълния набор от разпоредби, въведени със Законодателния акт за цифровите услуги, включително оценката и смекчаването на рисковете, свързани с разпространението на незаконно съдържание, дезинформация и всякакви отрицателни ефекти върху упражняването на основните права.

Допълнителен трансфер за БНР

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Обнародвано е ново ПМС.

Темата е допълнителен трансфер към обществената медия БНР. По принцип не одобрявам практиката на допълнителните трансфери – мисля, че тези допълнителни трансфери са по волята – по благоволението, по-точно – на властта, а не бива да е така. Сега властта е благоволила да даде милион и половина. Трябва средствата да съответстват на необходимите за изпълнение на обществената мисия – но нещата в момента не работят така.

В този ред на мисли:

крайно време е да се внесе в НС за обсъждане и приемане законопроектът, който се занимава с финансиране на обществените медии според мисията – България има задължение да въведе този модел, макар че няма ентусиазъм;
не, не допълвайте проекта на МК с недомислени надзорни и програмни съвети, които някой е решил да дописва върху готовия текст.

И така:

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 187 ОТ 12 ОКТОМВРИ 2023 Г. ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРАНСФЕР ЗА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО ЗА 2023 Г.

В сила от 17.10.2023 г.

Обн. ДВ. бр.87 от 17 октомври 2023 г.

Чл. 1. (1) Одобрява допълнителен трансфер в размер 1 500 000 лв. за Българското национално радио за 2023 г. за увеличение възнагражденията на персонала считано от 1 август 2023 г. за изпълнение на функциите му като национален обществен доставчик на радиоуслуги.

(2) Средствата по ал. 1 да се осигурят за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2023 г. за изпълнение на политики в област “Култура и изкуства” по чл. 1, ал. 5, т. 6.5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.

Чл. 2. Със средствата по чл. 1, ал. 1 да се увеличи бюджетното взаимоотношение на централния бюджет с бюджета на Българското национално радио за 2023 г.

ЕК: Към по-издръжлива, конкурентоспособна и устойчива Европа

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикувано е съобщение на Комисията COM(2023) 558 final Към по-издръжлива, конкурентоспособна и устойчива Европа.

Два момента, свързани с цифровото общество и цифровата трансформация и с противодействието на дезинформацията:

Цифрова трансформация

ЕС предприе значителни стъпки към изграждането на цифрова икономика, която насърчава правата и принципите за ориентирана към човека цифрова ера и цифровото измерение на единния пазар. С програмата на политиката „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. Европа разполага със стабилна рамка за цифровата си трансформация. Тя предприе решителни стъпки за укрепване на нормативната си рамка. С бързото приемане на Законодателния акт за данните , Законодателния акт за цифровите пазари и Законодателния акт за цифровите услуги Комисията определи стандартите за по-безопасно и по-отворено цифрово пространство за потребителите и еднакви условия на конкуренция за предприятията, извършващи дейност на единния пазар. След като бъде приет, Законодателният акт за изкуствения интелект (ИИ) ще бъде първата в света всеобхватна правна рамка за ИИ, която ще осигури благоприятни за иновациите, основани на риска предпазни механизми и система за управление за насърчаване на надежден ИИ. ЕС е решен да продължи и засили активното си взаимодействие на различни международни форуми, по-специално процеса Хирошима на Г-7, и на двустранна основа да насърчава разработването и внедряването на надежден ИИ в световен мащаб.

За да засили водещата си позиция в областта на цифровите технологии, ЕС трябва да увеличи инвестициите си в ключови цифрови технологии. Комисията счита, че за постигането на целите в тази област са необходими значителни публични и частни инвестиции. По-специално необходими са инвестиции за ИИ, квантовите технологии, изчисленията в облак и 5G, както и за насърчаване на водещата роля на ЕС при разработването на стандарти за 6G и следващите технологии. Например в рамките на координирания план за изкуствения интелект целта е постепенно да се увеличат публичните и частните инвестиции в ИИ до общо 20 милиарда евро годишно до 2030 г. (увеличение от приблизително 12,7 — 16 милиарда евро през 2020 г.) . Освен това недостигът на инвестиции в гигабитова свързаност и свързаност чрез 5G ще изисква най-малко 174 милиарда евро кумулативно частно и публично финансиране до 2030 г. Както се подчертава в първия доклад на Комисията за състоянието на цифровото десетилетие, ЕС трябва да продължи да разработва по-суверенни цифрови технологии, като насърчава развитието и разрастването на иновативни екосистеми за стартиращи предприятия в ключови области . Освен това ЕС възприема по-стратегически подход към геополитиката на технологиите чрез цифровата си дипломация и партньорства с партньори със сходни възгледи, по-специално чрез своите цифрови партньорства и Съветите по търговия и технологии (СТТ) . Правилата за цифрова търговия, включително относно потоците от данни, ще стимулират икономическия растеж чрез балансиране на отвореността със защитата на нашите ценности и регулиране и ще осигурят проекция на подхода на ЕС в международен план за оформяне на правилата в световен план.

Ще трябва да продължат усилията за насърчаване на военната мобилност в целия ЕС и за справяне с киберзаплахите и хибридните заплахи. Новият план за действие за военната мобилност 2.0 разширява обхвата на работата в тази ключова област. През 2023 г. бяха отпуснати 790 милиона евро за проекти за инфраструктура с двойна употреба.

Като се има предвид жизненоважният принос на санкциите на ЕС за гарантирането на справедлив мир, Комисията допринася за еднаквото и ефективно прилагане в целия Съюз чрез обширни насоки и информационни дейности; обмен на информация и съобразена с нуждите подкрепа за правоприлагащите органи; както и координация с трети държави за справяне със заобикалянето на санкциите.

Дезинформацията и външната намеса са основна част от хибридните заплахи срещу Съюза, особено като се има предвид, че европейците ще гласуват през юни 2024 г. Ще бъдат необходими действия на всички равнища, за да се реагира бързо и конкретно на манипулирането на информация, заедно с подкрепата на свободните медии и подобряването на цифровата грамотност. Комисията и върховният представител работиха с държавите членки по инструментариума за борба с хибридните заплахи, инструментариума за борба с чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство и понастоящем работят по бъдещите екипи за бързо реагиране при хибридни заплахи.

DSA и конфликтът Израел – Хамас: кореспонденцията на Тиери Бретон

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Дойче Веле публикува статия по повод загрижеността на ЕС относно разпространяващата се в Европа дезинформация, свързана с конфликта Израел-Хамас. Еврокомисарят Тиери Бретон се обръща към интернет компаниите зад социалните медийни платформи X, Facebook, TikTok и YouTube. Бретон говори за индикации, че платформата е била „използвана за разпространение на незаконно съдържание и дезинформация в ЕС“.

Оповестен е и отговорът от страна на Х, СЕО Linda Yaccarino. Тя казва, че повече от 700 уникални бележки, свързани с конфликта, са добавени към публикации в X. Дойче Веле коментира, че все пак това е по-малко от броя на гледанията, получени от подвеждащите публикации.

В свое съобщение ЕК изисква Х да предостави до 18 октомври 2023 г. информация за въпроси, свързани с активирането и функционирането на протокола за реагиране при кризи на X, и до 31 октомври 2023 г. – за останалите. След това комисията ще оцени отговорите и ще вземе решение какво следва.

Прави впечатление използваната лексика – “незаконно съдържание и дезинформация“. Вероятно по тази линия трябва да очакваме уточнения.

По-долу са четирите писма до компаниите и отговорът на Х.

Статията

Събитията в Израел и платформата Х

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Писмо на Тиери Бретон до Мъск.

Една добра и една лоша новина:

Изглежда Законодателният акт за цифровите услуги ще върши работа.

Изглежда има повод да влезе в действие.

Европейският парламент гласува Законодателния акт за свободата на медиите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В своята позиция относно Законодателния акт за свободата намедиите /EMFA, приета с 448 гласа „за“, 102 „против“ и 75 „въздържали се“, ЕП настоява държавите от ЕС да осигурят плурализъм на медиите и да защитят независимостта на медиите от правителствена, политическа, икономическа или частна намеса.

Прессъобщението на ЕП накратко:

Защита на журналистите

Актът въвежда забрана за всички форми на намеса в редакционните решения на медиите и да предотвратят оказването на външен натиск върху журналисти, като например принуждаването им да разкрият източниците си, достъп до криптирано съдържание на техните устройства или насочване към тях с шпионски софтуер.

Използването на шпионски софтуер може да бъде оправдано като „последна мярка“ за всеки отделен случай и ако е разпоредено от независим съдебен орган за разследване на сериозно престъпление, като тероризъм или трафик на хора.

Прозрачност на собствеността

Законодателният акт задължава всички медии, включително микропредприятията, да публикуват информация за тяхната структура на собственост.

Членовете също искат медиите, включително онлайн платформи и търсачки, да докладват за средствата, които получават от държавна реклама, и за държавната финансова подкрепа. Това включва средства от страни извън ЕС.

Разпоредби срещу произволни решения от големи платформи

За да се гарантира, че решенията за модериране на съдържание от много големи онлайн платформи не оказват негативно влияние върху свободата на медиите, се предвижда ред за сваляне на съдържание. Платформите трябва да могат да разграничават независимите медии от други източници. Медиите трябва да бъдат уведомени за намерението на платформата да изтрие или ограничи съдържанието им и в 24-часов срок медиите могат да отговорят. Ако след този период платформата все още счита, че медийното съдържание не отговаря на нейните правила и условия, те могат да пристъпят към изтриване, ограничаване или отнасяне на случая до националните регулатори, за да вземат окончателното решение незабавно. Въпреки това, ако медийният доставчик прецени, че решението на платформата няма достатъчно основания и подкопава свободата на медиите, той има право да отнесе случая до извънсъдебен орган за разрешаване на спорове.

Икономическа жизнеспособност

Държавите-членки трябва да гарантират, че обществените медии разполагат с адекватно, устойчиво и предвидимо финансиране, разпределено чрез многогодишни бюджети, казват евродепутатите.

За да се гарантира, че медиите няма да станат зависими от държавната реклама, се предлага таван за публична реклама, разпределена за един медиен доставчик, онлайн платформа или търсачка. Критериите за разпределяне на публични средства за медиите се изисква да бъдат публично достъпни.

Независим медиен орган на ЕС

Предвижда се създаване на Европейски съвет за медийни услуги – правно и функционално независим от Комисията . Членовете на ЕП също настояват за независима „експертна група“, представляваща медийния сектор и гражданското общество, към Европейския съвет.

Приетият текст

TA-9-2023-0336_EN 3 Oct 2023 EP

Някои обосновани искания, които засега не са чути:

1| За отпадане на медийното изключение (must carry obligation) в чл.17

Медийното изключение създава възможност за злоупотреба – представящи се за медии биха могли да разпространяват фалшиви новини в продължение на 24 часа, преди платформите да получат разрешение да ги премахнат. Ако се запази, медийното изключение в EMFA може да подкопае DSA и да помогне за разпространението на дезинформация, като навреди на свободата на медиите като цяло.

В прессъобщението на ЕП се посочва, че по повод това искане ЕП предлага изменение на рецитал 19 (пар.27 от приетия текст). Накратко, изменението е посветено на задължението за прозрачност на медийната собственост, като се предвижда създаване на национални бази данни и обща европейска база данни за собствеността на медиите.

2| За пълна забрана на шпионския софтуер

Има множество искания и подписки за пълна забрана, но възможността за използване на шпионски софтуер засега остава в проекта.

Съветът гласува проект на акта през юни т.г., предстоят триалози.

EDRi: Комисията по култура на ЕП дава зелена светлина на спорни поправки в EMFA

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 7 септември Комисията по култура и образование (CULT) на Европейския парламент гласува окончателното си становище относно Европейския акт за свободата на медиите (EMFA). Комисията одобри регламент, който създава нови правила в отношенията между доставчиците на медийни услуги (MSP) и много големите онлайн платформи (VLOP).

Какви промени одобри CULT според съобщението на сайта на ЕП: преди всичко, изискванията за прозрачност да се прилагат за цялото медийно съдържание, а не само за новините и текущите събития, както предлага Комисията. Освен това:

“Защита на работата на журналистите

В приетия текст комисията забранява всички форми на намеса и натиск върху медиите, включително принуждаване на журналисти да разкриват източниците си, достъп до криптирано съдържание на техните устройства и използване на шпионски софтуер срещу тях.

За да защитят по-стабилно медиите, евродепутатите също така установиха, че използването на шпионски софтуер може да бъде оправдано само за всеки отделен случай и ако е разпоредено от независим съдебен орган за разследване на сериозно престъпление, като тероризъм или трафик на хора.

Евродепутатите също така предлагат ограничаване на публичната реклама, разпределена за един медиен доставчик, онлайн платформа или търсачка, до 15% от общия рекламен бюджет, разпределен от този орган в дадена страна от ЕС.

Задължения за прозрачност на собствеността

За да оценят независимостта на медиите, евродепутатите искат да задължат медиите да публикуват информация кой ги притежава и кой се облагодетелства от това, пряко или непряко. Те също така искат те да докладват за държавна реклама и държавна финансова подкрепа, включително когато получават публични средства от страни извън ЕС.

Евродепутатите също искат да задължат доставчиците на медийни услуги да докладват за всеки потенциален конфликт на интереси и за всякакви опити за намеса в редакционните решения.

Разпоредби срещу произволни решения от големи платформи

За да гарантират, че медиите в ЕС са защитени от много големи онлайн платформи, които произволно изтриват или ограничават съдържанието им, евродепутатите въведоха процедура за самодеклариране и проверка, за да разграничат независимите медии от измамниците. Те също така предлагат 24-часов прозорец за преговори с участието на национални регулатори, преди голяма онлайн платформа да може да продължи със спиране или ограничаване на съдържание.

Икономическа жизнеспособност

Държавите членки трябва да финансират обществените медии чрез многогодишни бюджети, за да предотвратят политическа намеса и да осигурят предвидимост на бюджета, казват евродепутатите. Евродепутатите промениха и правилата за системите за измерване на аудиторията, за да ги направят по-справедливи и по-прозрачни.

По-независим медиен орган на ЕС

Депутатите искат Европейският съвет за медийни услуги (Съветът) – нов орган на ЕС, който ще бъде създаден с акта – да бъде правно и функционално независим от Комисията и да може да действа сам, а не само по искане на Комисията. И накрая, те искат независима „експертна група“, представляваща възгледите на медийния сектор и включваща гражданското общество, която да участва в работата на Борда.”

Какви рискове създава проектът според EDRi:

Организацията за цифрови права EDRi е загрижена за някои промени, които биха могли да разширят дезинформацията и вредното онлайн съдържание, като например must carry rule в член 17 на проекта.

EDRi смята, че това задължение ще попречи на онлайн платформите да спират или ограничават медийно съдържание 24 часа след публикуването му, дори ако то нарушава правилата и условията на платформите, като например разпространение на дезинформация. Това може да подкопае целта на Закона за цифровите услуги (DSA) да „определи единни правила за безопасна, предвидима и надеждна онлайн среда“.

EDRi смята, че must carry rule в член 17 на проекта не е попътно на прилагането на DSA и отваря вратата и за други заинтересовани страни (освен медиите), които искат подобни привилегии в политиките за модериране на съдържание.

Това изменение предполага, че (самодекларираната) медийна информация по своята същност е достоверна. Това не е вярно. Медийното съдържание не е имунизирано да бъде дезинформация , която може да стане вирусна и да причини вреда. В случай че тази поправка бъде одобрена от пленарната зала на Европейския парламент, медийното съдържание, евентуално засилващо дезинформацията, ще остане достъпно поне 24 часа в социалните медии.

Така EMFA въвежда специален режим на правила за модериране на съдържанието за медиите. Това се различава от DSA. По време на дебата за DSA е потвърдено, че нито един участник (в частност медиите) няма да има специално отношение към политиките за модериране на съдържание, тъй като медиите също могат да разпространяват дезинформация (вижте например RT или Sputnik). Механизмите на DSA за модериране на съдържание предвиждат бързи последващи мерки („своевременно“ и „без неоправдано забавяне“), а не предварителни мерки за модериране на съдържанието.

Предстои

обсъждане и гласуване в пленарната зала на Европейския парламент на сесията в началото на октомври. Това ще бъде последният етап за включване на подобрения в предложението, преди да се премине към триалози. Изборите за Европейски парламент през следващата година добавят допълнителен натиск върху дневния ред. В допълнение унгарското и полското председателство на Съвета на ЕС са съвсем близо. Липсата на време, политическият натиск и предвидимото несъгласие по време на унгарското и полското председателство са перфектният контекст неотложността да заглуши гласа на разума. Не трябва да позволяваме това да се случи. EDRi ще продължи да подчертава значението на постигането на редакция на EMFA в съответствие с принципите на DSA, се казва в изявлението на организацията, което е предадено накратко по-горе.

ЕК прекрати действието на Механизма за сътрудничество и проверка

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Със съобщение от 15 септември 2023 Европейската комисия прекрати Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) за България и Румъния.

Основание

Механизмът за сътрудничество и проверка беше въведен с две решения на ЕК от 2006 г. при присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз като преходна мярка за подпомагане на напредъка в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията, както и (за България) организираната престъпност. Сега Комисията отмени двете решения, с които бе създаден този механизъм.

Доклади за напредъка

От началото на МСП през 2007 г. Комисията редовно докладва за напредъка по съответните реформи в България и Румъния. През октомври 2019 г. Комисията публикува последния си доклад по МСП за България, а през ноември 2022 г. — последния доклад за Румъния. И за двете държави членки Комисията заключи, че са изпълнили по задоволителен начин задълженията си, определени по МСП към момента на присъединяването към Съюза, и че трябва да продължат да работят за изпълнението на конкретните ангажименти, посочени в заключенията от докладите. Тази работа приключи през юни 2023 г.

На 5 юли 2023 г. Комисията информира както Съвета, така и Европейския парламент за намерението си официално да прекрати МСП за България и Румъния, след като вече всички конкретни ангажименти, изброени в заключенията от докладите по МСП, са били изпълнени. В съответствие с решенията за създаване на механизма, действието на МСП приключва, когато всички показатели бъдат изпълнени по задоволителен начин. Приетите днес решения отразяват заключението на Комисията, че и за двете държави това вече е факт.

Новият инструмент

Комисията очаква да продължи сътрудничеството с България и Румъния в рамките на годишния цикъл за върховенството на закона, както за всички останали държави членки.

Контекст

При присъединяването си към ЕС на 1 януари 2007 г. България и Румъния все още не бяха постигнали достатъчно напредък в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията, както и в областта на организираната престъпност за България. Комисията създаде МСП като преходна мярка, за да помогне на двете държави да отстранят тези недостатъци. От 2007 г. насам се извършва работа по линия на МСП с цел насърчаване и проследяване на процеса на реформи въз основа на определените показатели. Както е посочено в решенията относно МСП от 2006 г., действието на МСП се прекратява, когато всички показатели бъдат изпълнени по задоволителен начин.

През януари 2017 г. Комисията извърши цялостна оценка на напредъка, постигнат през десетте години от съществуването на механизма, което даде ясна представа за постигнатия значителен напредък. Комисията формулира редица конкретни препоръки, които, ако бъдат изпълнени по необратим начин от двете държави членки, биха били достатъчни за прекратяване на процеса по МСП.

В своя доклад по МСП от октомври 2019 г. Комисията стигна до заключението, че България е изпълнила по задоволителен начин останалите препоръки по МСП и че е постигнала достатъчен напредък по изпълнението на ангажиментите, поети към момента на присъединяването ѝ към ЕС, и всички показатели могат да се считат за задоволително изпълнени. България трябваше да продължи да работи за изпълнението на конкретните ангажименти, съдържащи се в заключенията от доклада, като работата по тях приключи през юни 2023 г. Оттогава за България вече не се извършва мониторинг или докладване по МСП, а се извършва наблюдение в рамките на годишния цикъл за върховенството на закона посредством годишния доклад на Комисията за върховенството на закона.

По подобен начин в доклада по МСП от ноември 2022 г. Комисията стигна до заключението, че Румъния е постигнала достатъчен напредък по изпълнението на ангажиментите, поети към момента на присъединяването ѝ към ЕС, и всички показатели могат да се считат за задоволително изпълнени. Румъния трябваше да продължи да работи за изпълнението на конкретните ангажименти, съдържащи се в заключенията от доклада, като работата по тях приключи през юни 2023 г.

След като през юли 2023 г. информира Съвета и Парламента за намерението си да преустанови МСП, днес Комисията прие две решения за отмяна на решения 2006/928/ЕО и 2006/929/ЕО на Комисията, с което официално прекрати действието на МСП.

Развитието на обстановката във връзка с върховенството на закона в Съюза зададе нов контекст за сътрудничеството на Комисията с България и Румъния. По-специално цикълът за върховенството на закона, стартиран от Комисията през 2019 г., осигури текуща рамка с дългосрочна перспектива, която да съпътства устойчивите реформи — за България и Румъния, както и за другите държави членки. Като част от този цикъл годишният доклад на Комисията за върховенството на закона, който от 2022 г. насам включва и препоръки към държавите членки, действа като инструмент за превенция, с който да се задълбочат диалогът и общата осведоменост по въпросите на върховенството на закона. Той също така дава възможност за мониторинг на изпълнението на много от договорените реформи в България и Румъния. Когато е уместно, напредъкът по тях се следи и в рамките на европейския семестър.

Cooperation and Verification Mechanism (CVM)

Въпроси и отговори

Всички доклади по МСП

Доклади относно върховенството на закона