Емили Бел е директор на Центъра за цифрова журналистика към Висшето училище по журналистика на Колумбийския университет. Нейна публикация в британския Гардиан е озаглавена Защо ChatGPT може да бъде катастрофа за истината в журналистиката.
Съобщението в публикацията: Най-тревожният факт, който трябва да се повтаря, е, че ChatGPT няма ангажимент към истината.
Платформа, която може да имитира писането на хора без ангажимент към истината, е подарък за тези, които се облагодетелстват от дезинформацията. Трябва да регулираме употребата на AI сега.
През 2021 г. Франция е създала агенция — Viginum — за откриване на манипулиране на информация, идваща от източници извън страната. Агенцията е под ръководството на генералния секретариат за отбрана и сигурност. Именно тази агенция съобщава, че Франция е разкрила руска дезинформационна кампания за подкопаване на западната подкрепа за Украйна.
Според доклада на агенцията кампанията се състои в разпространение на проруско съдържаниев медии като Le Monde, Le Figaro и Le Parisien, както и в правителствени уебсайтове, включително френското министерство на европейските и външните работи; създаване на уебсайтове за франкофонски новини с манипулативно съдържание и координиране на фалшиви акаунти за разпространение на създаденото съдържание.
Агенцията идентифицира участието на руски граждани и руски компании.
Въпреки прилагането на санкционните пакети на ЕС (в държавите, в които се прилагат ефективно) прокремълската пропаганда продължава да се разпространява.
Какво научаваме за Франция:
Дезинформационната кампания е наречена RRN поради централното място, заемано от „медиите“ Reliable Recent News. Тази кампания е структурирана около четири компонента:
Разпространение на проруско съдържание, свързано с войната в Украйна, особено очернящо нейните лидери;
Узурпирането на идентичността на медийни сайтове, но също и правителствени, европейски и др. сайтове, чрез техниката на typosquatting, насочена към възпроизвеждане на името на домейна им;
Създаване на френскоговорящи новинарски уебсайтове, които споделят противоречиво съдържание;
Прилагането на комбинирани неавтентични средства, като фалшиви сайтове или фалшиви акаунти в социалните мрежи, за предаване на съдържание.
За да направи това, кампанията RRN се основава на набор от неавтентични разкази по четири основни теми, насочени към манипулиране на гражданското общество:
“Неефективност на санкциите, насочени към Русия”, които се отразяват отрицателно предимно върху европейските държави и/или техните граждани;
“Русофобия” на западните държави;
“Варварството” на украинските въоръжени сили, както и “неонацистката идеология” на украинските лидери;
“Отрицателните ефекти” от приемането на украински бежанци за европейските държави.
Около 355 имена на домейни се използват от сайтове, представящи се за медии, някои използват графичната идентичност на френски ежедневници, а именно 20 Minutes , Le Monde , Le Parisien и Le Figaro – като десетки статии са публикувани през тези канали.
От края на май 2023 г. кампанията RRN претърпява безпрецедентно развитие, тъй като е узурпирана самоличността на уебсайта на Министерството на Европа и външните работи, се казва на сайта на агенцията.
В края на миналата година е разкрита и друга подобна кампания – Doppelganger. В разследването EU DisinfoLab си партнира с шведската фондация с нестопанска цел Qurium Media Foundation.
Тази кампания използва множество „клонинги“ на автентични медии – 17 медийни доставчици, включително Bild, 20minutes, Ansa, The Guardian или RBC Украйна – и манипулира потребителите с фалшиви статии, видеоклипове и анкети. За да направят това, участниците в кампанията купуват десетки интернет домейни, подобни на тези на автентични медии, и копират техния дизайн.
Основните цели на кампанията, която се провежда онлайн от май 2022 г. и все още продължава, са: представяне на Украйна като провалена, корумпирана и нацистка държава; популяризиране на гледната точка на Кремъл за войната в Украйна, всяване на страх в държавите от ЕС за това как санкциите срещу Русия ще съсипят живота на гражданите.
По-добро регулиране на индустрията с имена на домейни, за да се защитят автентичните участници от представяне под чужда самоличност;
Предприемане на подходящи мерки, така че законно регистрираният в ЕС софтуер и инфраструктура да не могатда бъдат използвани за обслужване на злонамерени тайни операции за влияние без последствия;
Отчетност и много по-голямо сътрудничество между институциите, вкл. тези, които прилагат закони като законите за търговските марки и GDPR;
Предоставяне на по-добри данни на европейски изследователи, работещи за обществения интерес .
SLAPPs са съдебни дела, които са предназначени да цензурират, сплашат и заглушат критиците или подателите на сигнали, като ги натоварват с високи съдебни такси и дълги процедури, без реално намерение да търсят ефективно спечелване на делото.
Директивата е придружена и от препоръка, в която се уточнява как държавите-членки могат да приемат подобни мерки за вътрешни случаи, които нямат международни последици.
Последният проект на Съвета на директивата е значително смекчен и не стига достатъчно далеч, за да защити журналистите.
ЕС създава ново санкционно оръжие, информира Политико.
ЕС приема 11 санкционен пакет по повод войната в Украйна срещу държави, които позволяват избягване на санкциите.
Санкциите досега са били ефективни за ограничаване на директния износ на санкции от ЕС към Русия, но има пренасочване на стоки – като телефони и компютри, но също дронове и микроелектроника – към Русия през трети страни като Казахстан с помощта на местни компании, основани от руски собственици .
Забраната срещу заобикалянето не е единственият нерешен проблем. Гърция и Унгария са искали някои техни компании да бъдат заличени от този списък, преди да се съгласят с пакета от санкции.
“Когато говорим за „санкции“, имаме предвид „ограничителни мерки“, което е правилният правен термин. Те са в основата на нашата стратегия за натиск върху Русия да прекрати войната си срещу Украйна. Мерките на ЕС нямат извънтериториален ефект, което означава, че се прилагат само за европейски субекти. Но виждаме, че понякога те се заобикалят, което подкопава тяхната ефективност. И така дебатът се насочи към това какво трябва да направим по въпроса.
Като ЕС, ние не искаме да купуваме енергийния износ на Русия, защото не искаме да финансираме нейната война срещу Украйна. Ние също така не искаме да продаваме технологични продукти и компоненти, които са необходими на Русия за нейната военна машина. Това са нашите решения, които са задължителни за икономическите оператори в ЕС. Дори и да искаме други страни да направят същото, не можем да ги принудим, защото нашите „санкции“ не са извънтериториални. Ето защо опитът да се избегне заобикалянето на нашите ограничителни мерки е деликатен въпрос. Трябва да действаме внимателно и да избягваме антагонизирането на държави, които не са подчинени на европейското законодателство.
Като цяло нашите ограничителни мерки са ефективни. Например почти спряхме да купуваме петрол и газ директно от Русия, слагайки край на нашата енергийна зависимост. И ние спряхме да изнасяме много важни стоки и материали за Русия. Но през последните месеци наблюдаваме ненормално увеличение на трети страни, внасящи стоки, които са забранени от ЕС, включително високотехнологични продукти. например _Съобщава се, че износът на превозни средства от ЕС за Русия е намалял със 78% през 2022 г., докато износът от ЕС за Казахстан е нараснал с 268%.
Факт е, че Индия, но също и Китай, внасят все по-големи обеми руски петрол, откакто G7 въведе своя таван на цените в края на 2022 г., и го прави с ясна отстъпка. Фигурите _са ясни: вносът на петрол на Индия от Русия е нараснал от 1,7 милиона барела на месец през януари 2022 г. до 63,3 милиона барела на месец през април 2023 г. Казано по друг начин, преди нахлуването на Русия в Украйна, делът на руския петрол в общия добив на Индия вносът на петрол е 0,2%. Миналия месец този дял е нараснал до 36,4%.
Това със сигурност е забележително увеличение, но трябва да сме ясни: не може да се обвинява, нито да се поставя под въпрос правото на Индия да прави това, тъй като индийските оператори не са подчинени на европейските закони. Но Индия изнася все по-големи обеми рафинирани продукти, базирани на руски петрол, включително и за ЕС, който изрично забрани вноса от Русия на тези продукти, както и маслото, от което са произведени.
Логично, ние сме загрижени за това. Но още веднъж, не индийското правителство трябва да бъде обвинявано. Веднъж рафинирани, тези продукти вече не се третират като руски, а като индийски и не можем да попречим на индийските рафинерии да ги продават на оператор от ЕС или на посредник.
Но е ясно, че на практика това подкопава ефективността на нашите ограничителни мерки. Ние в ЕС не купуваме руски петрол, но купуваме дизела, получен от преработката на този руски петрол някъде другаде. Това води до заобикаляне на нашите санкции и нашите държави-членки трябва да предприемат мерки, за да се справят с това.
Първо трябва да погледнем какво правят икономическите оператори в ЕС. Ако индийските рафинерии продават, това е защото европейски компании купуват, директно или чрез посредник. Трябва добре да осъзнаваме колко сложен е реалният живот и да се опитваме да търсим решения на тази основа.”
Европейската комисия реши да изпрати официално уведомително писмо на България (INFR(2023)2038) заради неправилното транспониране в нейното законодателство на Петата директива относно борбата с изпирането на пари (Директива (ЕС) 2018/843).
България е уведомила за пълно транспониране на директивата. Въпреки това Комисията установи няколко случая на неправилно транспониране (несъответствие) на директивата в националното законодателство.
Те засягат, наред с другото, основни аспекти като задължението за регистрация, лицензиране или регулиране на доставчиците на услуги (т.е. съгласно националното законодателство доставчиците на услуги по доверително или дружествено управление не са нито лицензирани, нито подлежат на регистрация); липсата на механизъм за преодоляване на несъответствията в информацията, предлагана от националния регистър на действителните собственици (регистърът, в който се посочва кой какво притежава в действителност); или правилното прилагане на понятията „установяване“ или „пребиваване“ по отношение на субектите, които са задължени да предоставят информация относно действителните собственици.
Правилата за противодействие на изпирането на пари са от основно значение за борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Законодателните пропуски в една държава членка имат отражение върху ЕС като цяло. Правилата на ЕС следва да бъдат ефективно прилагани и контролирани с цел борба с престъпността и защита на финансовата ни система. Ако България не предостави задоволителен отговор в срок от два месеца, Комисията може да реши да изпрати мотивирано становище.
Повече информация за всички решения по процедурите за нарушения – тук.
Компанията на Мъск напуска системата на доброволно саморегулиране на ЕС по Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията и няма повече да бъде страна по Кодекса. Но както се вижда от съобщението на Тиери Бретон, комисар по вътрешните пазари, „задълженията остават“.
„Освен доброволните ангажименти, борбата с дезинформацията ще бъде законово задължение съгласно DSA от 25 август“, пише Бретон, имайки предвид DSA.
На свое заседание, проведено на 26 май 2023 г. в Хелзинки, Управителният съвет на Европейския център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи (Hybrid CoE) одобри с единодушие кандидатурата за България за присъединяване към Центъра. Предстои да бъде отправена официална покана към Република България за присъединяване, след което министърът на външните работи да внесе нотификация за официалното присъединяване на България към Меморандума за разбирателство, подписан при създаване на Центъра, с което приключва и официалната процедура.
Европейският център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи е създаден през 2017 г. в гр. Хелзинки. В основания от Финландия Център участват държавите-членки на ЕС и съюзниците в НАТО.
Интересът на България от присъединяване към Центъра е допълнително обусловен от променената европейска архитектура на сигурност, необходимостта от повишаване на устойчивостта на страната ни, постигането на по-адекватно разбиране на хибридните заплахи и навременно адресиране на уязвимостите в национален, регионален и европейски план.
В този план е и проведената среща на 26 май между генералния директор по политически въпроси в МВнР Мая Добрева и заместник-министъра на външните работи на Литва Мантас Адоменас. Предмет на обсъждане е дневният ред на НАТО, по-специално предстоящата Среща на НАТО на най-високо равнище във Вилнюс, 11-12 юли 2023 г. Подчертана е необходимостта от засилване на отбранителния и възпиращ потенциал на Алианса по Източния фланг, и политическата и практическата подкрепа за Украйна, в отговор на променената среда на сигурност и нарастващите рискове в евроатлантическото пространство.
Акцент в разговора е поставен върху начините на противодействие на хибридните заплахи, включително стратегическите комуникации и борбата с дезинформацията, както и единния отговор в рамките на ЕС и НАТО.
Последният доклад беше за периода периода 2011-2014 г. Настоящият доклад обхваща години 2015–2019 както за линейни, така и за нелинейни услуги.
Докладът се основава на националните доклади, предоставени от държавите-членки на прилагането на членове 13, 16 и 17 и на независимо проучване, което също предвижда информация относно Обединеното кралство, Исландия и Норвегия.
Директивата от 2018 г. („ревизираната AVMSD“) въведе нови правила за засилване на насърчаването на европейски произведения. Новите правила, които бяха изяснени в насоките на Комисията, задължават държавите да гарантират, че доставчиците на медийни услуги на аудиовизуални медии по заявка службите под тяхна юрисдикция осигуряват поне 30 % дял от европейските произведения в своите каталози и осигуряване на известност на тези произведения.
Периодичното докладване от страна на държавите относно чл 13 е промененo – от всеки четири на всеки две години и следователно е приведенo в съответствие със задълженията за докладване по чл. 16 и 17 (също на всеки две години).
Прогнозните оценки се основават на потребителски проучвания, въпросници, структуриран принос на заинтересованите страни и вторични източници около общата тема за конкурентоспособността на индустрията на ЕС.
Това е първо издание на доклада в отговор на Плана за действие на ЕК за медии и аудиовизия от 2020 г. (Media and Audiovisual Action Plan).
