В пряка връзка с официалното публикуване на иска на Комисията срещу България очакваме законопроект за въвеждане на Директива 2019/790,
но дотогава – днес в парламента е внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
Божидар Божанов внася.
(Дело C-186/23)
От публикация в Официален вестник на ЕС стана известен искът на Европейската комисия срещу България по повод липсата на нотификация за транспониране на Директива 2019/790.
(Дело C-186/23)
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: Гр. Колева, J. Samnadda)
Ответник: Република България
Правни основания и главни доводи
Директива (ЕС) 2019/790 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО установява правила, чиято цел е по-нататъшното хармонизиране на правото на Съюза, приложимо за авторското право и сродните му права в рамките на вътрешния пазар, като взема предвид по-специално цифровото и трансграничното използване на защитено съдържание. Тя също така установява правила за изключенията и ограниченията по отношение на авторското право и сродните му права, улесняването на лицензиите, както и правила с цел да се осигури добре функциониращ пазар за използването на произведения и други обекти. Член 29 от директивата предвижда 7 юни 2021 г. като краен срок за транспониране на директивата от държавите членки. Съгласно параграф 2 от този член „[д]ържавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива“.
На 23 юли 2021 г. Комисията e изпратила на Република България официално уведомително писмо. На 19 май 2022 г. Комисията е изпратила на Република България мотивирано становище. Въпреки това, мерките за транспониране на директивата все още не са приети или във всеки случай не са съобщени на Комисията.
Искания
Ищецът моли съда:
| (1) | да установи, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО1 („директивата“) и като не ги е съобщила на Комисията, Република България не е изпълнила задълженията си по член 29 от директивата; |
| (2) | да осъди Република България да заплати на Комисията еднократно платима сума съответстваща на по-високата от следните две суми: I) дневна сума от 1 800 евро, умножена по броя дни между деня, следващ изтичането на срока за транспониране, предвиден в директивата, и деня, в който нарушението е отстранено, или, при липса на отстраняване на нарушението, деня, в който е постановено решение по настоящото производство; II) минималната еднократно платима сума от 504 000 евро; |
| (3) | в случай че неизпълнението на задълженията по точка 1 продължава до датата на постановяване на съдебното решение по настоящото производство, да осъди Република България да заплаща на Комисията периодична имуществена санкция в размер на 10 800 евро на ден за всеки ден забава от датата на постановяване на съдебното решение по настоящото производство, докато тази държава не изпълни задълженията си в съответствие с директивата; |
| (4) | да осъди Република България да заплати съдебните разноски. |
В Държавен вестник е публикувано Постановление на МС, най-накрая засягащо прилагането на ограничителните мерки на ЕС с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна – Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014.
Както е известно, няма закон, който да урежда прилагането на санкциите на ЕС и на трети държави. Не ми е известно да е приет проектът на Постановление на Министерския съвет за координация по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз, който беше публикуван преди време за обществено обсъждане.
Ето къде са се появили разпоредби – като чл.35а – Административните звена в МФ, съобразно своята компетентност, подпомагат министъра на финансите по въпроси, свързани с прилагането на Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 и Регламент (ЕС) № 269/2014, в случай че целеният с тях резултат попада в правомощията на министъра на финансите.
Това решава някои открити въпроси, но не създава основата за координацията, необходима за прилагане на мерките, вкл. противодействието на пропагандата.
Ето и приетото:
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:
§ 1. В Устройствения правилник на Министерството на финансите, приет с Постановление № 353 на Министерския съвет от 2016 г. (обн., ДВ, бр. 100 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 18 от 2017 г., бр. 58 от 2018 г., бр. 18, 24 и 80 от 2019 г., бр. 58, 73, 77 и 101 от 2020 г., бр. 27 от 2021 г. и бр. 60, 70 и 82 от 2022 г.), се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 4 се отменя.
2. В чл. 22:
а) в т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя “включително по прилагането на Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (ОВ, L/1, 229 от 31 юли 2014 г.), наричан по-нататък “Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014”, и Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвета от 17 март 2014 година относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ, L/6 от 17 март 2014 г.), наричан по-нататък “Регламент (ЕС) № 269/2014”;
б) създава се т. 37:
“37. при необходимост изготвя и съгласува проекти на решения на Министерския съвет за предоставяне на дерогация по чл. 5в, параграф 1, буква “а”, в частта за данъци, на Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 и на дерогация по чл. 4, параграф 1, буква “а”, в частта за данъци, от Регламент (ЕС) № 269/2014.”
3. В чл. 29 се създава т. 16:
“16. при необходимост изготвя и съгласува проекти на решения на Министерския съвет за предоставяне на дерогация по чл. 5а, параграф 5 и по чл. 5в, параграф 1, буква “в”, с изключение на икономическите ресурси, на Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 и на дерогация по чл. 4, параграф 1, буква “в”, с изключение на икономическите ресурси, от Регламент (ЕС) № 269/2014.”
4. В чл. 32 т. 7 и 8 се отменят.
5. В чл. 35 се създава ал. 12:
“(12) За разглеждането на сигнали по раздел I на глава втора от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, отговарят служители от инспектората или други служители, определени от министъра на финансите съгласно чл. 14 от същия закон.”
6. Създава се чл. 35а:
“Чл. 35а. Административните звена в МФ, съобразно своята компетентност, подпомагат министъра на финансите по въпроси, свързани с прилагането на Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 и Регламент (ЕС) № 269/2014, в случай че целеният с тях резултат попада в правомощията на министъра на финансите.”
7. В приложението към чл. 9, ал. 3:
а) на ред “дирекция “Регулация на финансовите пазари” числото “16” се заменя с “18”;
б) на ред “дирекция “Правна” числото “20” се заменя с “18”.
§ 2. В Устройствения правилник на Агенцията по обществени поръчки, приет с Постановление № 53 на Министерския съвет от 2017 г. (обн., ДВ, бр. 25 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 17 от 2019 г., бр. 82 от 2022 г. и бр. 25 от 2023 г.), се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 5, ал. 2:
а) създава се нова т. 3:
“3. предоставяне на методическа помощ на възложителите по прилагане на чл. 5к, параграф 1 от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (ОВ, L/1, 229 от 31 юли 2014 г.);”
б) досегашните т. 3 и 4 стават съответно т. 4 и 5.
2. В чл. 12:
а) създава се нова т. 5:
“5. предоставя методическа помощ на възложителите по прилагане на чл. 5к, параграф 1 от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна;”
б) досегашните т. 5 – 25 стават съответно т. 6 – 26.
На 9 май огромно мнозинство от членовете на Европейския парламент въз основа на доклад по собствена инициатива относно прилагането на преразгледаната Директива за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD) са гласували Резолюция относно прилагането на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (2022/2038(INI)).
Докладът посочва, че днес като правило медийните доставчици разпространяват съдържанието си чрез онлайн платформи, за да достигнат до целевите групи, които са важни за тях, особено по-младата аудитория. Само в редки, изключителни случаи такива платформи са собственост на компания от Европейския съюз, а платформените услуги често не подлежат на задължението за плурализъм на мненията. Платформите често включват относително строго регулирано и контролирано съдържание на доставчиците на медийни услуги от Съюза, наред с неконтролирано и нерегулирано съдържание, което не е предмет на директивата. Това неравенство, което не е в полза на доставчиците от Съюза, следва да бъде премахнато чрез по-нататъшно разработване на директивата, така че операторите на платформи в световен мащаб да отговарят за съдържанието в по-голяма степен.
Резолюцията отново подчертава необходимостта от независимост на регулаторите. Има такива въпроси, по които ЕС призовава десетки пъти – като необходимостта от независимост в съдебната система, тук е същото:
44.настоятелно призовава държавите членки да изпълнят задължението си по член 30, параграф 4 от ДАВМУ по отношение на финансовите и човешките ресурси на националните регулаторни органи или служби с оглед на все по-сложните им задачи и да насърчават трансграничното сътрудничество; настоява, че е необходимо да се гарантира независимостта, изисквана от ДАВМУ; подчертава, че е важно на ERGA да се предоставят ефективни средства и инструменти за наблюдение на спазването на задълженията, определени в ДАВМУ, както и санкции в случай на неспазване; изисква на ERGA да бъде дадена по-голяма независимост, наред с другото, чрез създаване на секретариат за нея, независим от Комисията;
45.настоява, независимо от бъдещото законодателство, Комисията да гарантира последователно и всеобхватно прилагане на ДАВМУ и неговите цели в държавите членки, като обръща специално внимание на член 30 ДАВМУ, който изисква непрекъснато, внимателно наблюдение и своевременни реакции на всяко нежелано развитие; изисква от Комисията да действа бързо, ако има признаци, че някой национален регулаторен орган или орган може да упражнява правомощията си по начин, несъвместим с целите и ценностите на ЕС, особено в случай на предполагаеми нарушения на правата и свободите, залегнали в Хартата на основните права на ЕС;
Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело C‑340/21 V.B.срещу Национална агенция за приходите.
На 15 юли 2019 г. българските медии съобщават, че е имало неоторизиран достъп до информационната система на Националната агенция за приходите (НАП) и, че различна данъчна и осигурителна информация на милиони хора, както български граждани, така и чужденци, е публикувана в интернет. Много лица, включително V.B. завеждат дела срещу НАП, за да получат обезщетение за неимуществени вреди, които се изразяват в притеснения и опасения, че с личните ѝ данни може да бъде злоупотребено в бъдеще. Според V.B. НАП е нарушила националното право, както и задължението да приеме подходящи мерки, за да гарантира подходящо ниво на сигурност при обработката на личните данни в качеството си на администратор.
Първоинстанционният съд отхвърля иска, като приема, че агенцията не е отговорна за разкриването на данните, че доказателствената тежест на подходящия характер на мерките е на V.B. и, че няма неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване. Сезиран с жалба Върховният административен съд отправя няколко преюдициални въпроса до Съда за тълкуване на Общия регламент относно защитата на данните, за да определи условията за обезщетение за неимуществени вреди на лице, чиито лични данни, съхранявани от публична агенция, са били публикувани в интернет
вследствие на хакерска атака.
Може ли незаконното разпространение на съхранявани от публична агенция лични данни поради „хакерска атака“ да доведе до обезщетение за неимуществени вреди в полза на субекта на данните единствено на основание, че последният се страхува от бъдеща злоупотреба с тях? Какви са критериите за вменяване на отговорност на администратора? Как се разпределя доказателствената тежест в рамките на производството? Какъв е обхватът на проверката от страна на съда?
Заключението:
Предлагам на Съда да отговори на поставените преюдициални въпроси по следния начин:
„Членове 5, 24, 32 и 82 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкуват в смисъл, че:
самото наличие на „нарушение на сигурността на личните данни“, както е определено в член 4, параграф 12, само по себе си не е достатъчно, за да се заключи, че техническите и организационните мерки, приложени от администратора, не са били „подходящи“, за да гарантират защитата на въпросните данни;
когато проверява подходящия характер на техническите и организационните мерки, прилагани от администратора на лични данни, сезираният национален съд трябва да извърши проверка, която обхваща конкретен анализ както на съдържанието на тези мерки, така и на начина, по който са били приложени, и на техните практически ефекти;
в контекста на иск за обезщетение съгласно член 82 от GDPR, администраторът на лични данни има задължението да докаже, че мерките, които е приложил съгласно член 32 от настоящия регламент, са подходящи;
в съответствие с принципа на процесуална автономия вътрешният правен ред на всяка държава членка определя допустимите методи за доказване и тяхната доказателствена стойност, включително следствените действия, които националните съдилища могат или трябва да разпоредят, за да преценят дали администраторът на лични данни е приложил подходящи мерки съгласно настоящия регламент, в съответствие с принципите на равностойност и ефективност, определени от правото на Съюза;
фактът, че нарушението на този регламент, което е причинило въпросната вреда, е извършено от трето лице, сам по себе си не представлява причина за освобождаване на администратора от отговорност и за да се възползва от предвиденото в разпоредбата освобождаване, той трябва да докаже, че по никакъв начин не е отговорен за нарушението;
вредата, състояща се в страх от потенциална бъдеща злоупотреба с личните данни на заинтересованата страна, чието съществуване тя е доказала, може да представлява неимуществена вреда, която дава право на обезщетение, при условие че заинтересованата страна докаже, че е претърпяла индивидуално реална и сигурна емоционална вреда, а задача на сезираната национална юрисдикция е да провери това във всеки отделен случай“.
Финансовият министър Владислав Горанов имаше друго мнение – “ако си оставиш колата отключена и някой ти я открадне, това не те прави виновен”, според него.
Полша е осъдена да заплаща на Комисията периодична имуществена санкция от един милион евро на ден за да се гарантира, че Полша ще спре прилагането на национални разпоредби за организацията на правосъдието, които съставляват нарушение на правото на Съюза.
На 10 март 2023 г. Полша подава искане до Съда да отмени или евентуално да измени определението, с което ѝ е наложил периодичната имуществена санкция. В подкрепа на искането си Полша изтъква, че след промените в законодателството е изпълнила изцяло задълженията си във връзка с постановените временни мерки.
С днешното си определение заместник-председателят на Съда намалява размера на периодичната имуществена санкция на 500 000 евро на ден.
Взетите от Полша мерки не са достатъчни за изпълнение на постановените мерки.
Съдът ще се произнесе по съществото на делото на 5 юни 2023 г.
Стана известно решение на Съда на ЕС по съединени дела C‑775/21 и C‑826/21 с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Curtea de Apel Bucureşti (Апелативен съд Букурещ, Румъния) в рамките на производства по дела Blue Air Aviation SA срещу UCMR — ADA Asociaţia pentru Drepturi de Autor a Compozitorilor (C‑775/21), и Uniunea Producătorilor de Fonograme din România (UPFR) срещу Societatea Naţională de Transport Feroviar de Călători (SNTFC) „CFR Călători“ SA (C‑826/21).
Две румънски организация за колективно управление на авторски и сродни права в музикалната сфера предявяват искове съответно срещу авиокомпанията Blue Air и срещу CFR, румънско дружество за железопътен транспорт, за плащане на дължими възнаграждения и неустойки за публичното разгласяване, без лицензия, на музикални произведения на борда на самолети и във вагони на пътнически влакове.
Сезиран с тези дела, Апелативен съд Букурещ иска от Съда да установи по-специално:
1) дали излъчването в търговско въздухоплавателно средство, превозващо пътници, на музикално произведение или на фрагмент от музикално произведение при излитане, кацане или в който и да било момент от полета, чрез общата уредба за звуково оповестяване на въздухоплавателното средство, представлява публично разгласяване;
2) дали извършва публично разгласяване железопътен превозвач, който използва железопътни вагони, в които са монтирани озвучителни уредби, предназначени за предоставяне на информация на пътниците.
Съдът постановява, че излъчването в пътническо превозно средство на музикално произведение като фон представлява публично разгласяване по смисъла на правото на Съюза.
Не представлява публично разгласяване обаче самото инсталиране на борда на превозно средство на озвучителна уредба и евентуално на софтуер, който позволява излъчването на музика като фон.
Следователно правото на Съюза не допуска национална правна уредба, която установява оборима презумпция за публично разгласяване на музикални произведения, основана на наличието на озвучителни уредби в превозните средства. Такава правна уредба може да доведе до налагане на задължения за заплащане на самото инсталиране на техника, дори когато не е налице какъвто и да е акт на публично разгласяване.
В ход е законодателната процедура за обсъждане и приемане на Законодателния акт за свободата на медиите (European Media Freedom Act, EMFA), който се предвижда да бъде регламент и да има общозадължителен характер и директен ефект.
Паралелно работят експерти в съзаконодателните органи.
В Европейския парламент водеща комисия е CULT, Комисията за култура и образование с председател Sabine Verheyen, DE.
Известни са проектите на трите парламентарни комисии CULT (проектодоклад), LIBE u IMCO (становища). Обсъжданията показват, че и този път няма да е безпроблемно приемането на нови мерки за защита на свободата на медиите.
Същото е впечатлението от работата по време на Шведското председателство на Съвета, където Швеция говори за общ подход до края на председателството.
Проектодокладът на CULT предизвиква реакции в граждански и професионални организации, става ясно от техни изяви.
Като отбелязват укрепването на независимостта на Европейския съвет за медийни услуги в проекта за регламент, организациите пишат, че са
много загрижени за много промени, които намаляват въздействието на предложението, както и усилията за хармонизиране, които движат EMFA. Освен това премахването на изричното позоваване и гаранцията за редакционната независимост на журналистите и редакторите в цялото предложение и промяната на характера на теста за медиен плурализъм от задължителен в незадължителен в националните правила поражда загриженост по отношение на капацитета на EMFA да защитава адекватно медийния плурализъм и медийната свобода в ЕС.
Критиката е насочена главно към:
EMFA e натиск за нови гаранции в подкрепа на свободата и плурализма. Очакваме общоевропейски решения, защото очевидно не сме в състояние да приемем национални решения за свободата на медиите и медийния плурализъм. Предвид класациите за свободата на медиите, оглавявани от държави от ЕС, не всички имат еднаква нужда от EMFA. България е от тези, които имат нужда.
Има фактори, които не пропускат да окачествят мерките за плурализъм като цензура и пречка пред развитието на медийния бизнес. Щеше да е чудно този път да е нещо различно. Зад тези фактори има много повече организирани лобистки усилия, отколкото зад движещите сили на EMFA.
Затова е важна самоорганизацията на европейските граждани и професионалните журалистически организации – откритото писмо е подписано от
На 25 април 2023 г. Комисията на базата на Digital Services Act (DSA) определи 17 много големи онлайн платформи (Very Large Online Platforms, VLOPs) and 2 много големи търсачки (Very Large Online Search Engines, VLOSEs) :
Very Large Online Platforms:
Very Large Online Search Engines:
Какво следва от това: повече задължения.
До четири месеца от уведомяването за посочените решения, определените платформи и търсачки трябва да адаптират своите системи, ресурси и процеси в съответствие с изискванията, да създадат независима система за оценка на съответствието и да извършат и докладват на Комисията първа оценка на риска.
В ЕС отговорността за разработването на образователната политика и организацията на училищата е изцяло на държавите членки. ЕС допълва и подкрепя действията на държавите членки и предоставя значителна финансова подкрепа за цифровизацията на училищата. За тази цел се използват различни инструменти като фондовете на политиката на сближаване, Механизма за възстановяване и устойчивост и програма „Еразъм+“. В периода 2014—2026 г. по
една от тези програми са изплатени или ще бъдат изплатени значителни суми с цел укрепване на цифровото образование.
Европейската сметна палата прави оценка на действията, финансирани от бюджета на ЕС, в подкрепа на цифровото образование в училищата. ЕСП провери дали действията на Комисията са оказали подходяща подкрепа за цифровизацията на училищата. ЕСП също така разгледа дали националните, регионалните и местните органи в държавите членки са използвали наличното финансиране от ЕС по предназначение в подкрепа на цифровизацията на училищата и дали училищата имат достатъчно добра връзка с гигабитов интернет, за да постигнат целите на ЕС.
Целта на доклада на ЕСП е да помогне на Комисията и на националните и регионалните органи на държавите членки да се справят по-ефективно с предизвикателствата, свързани с цифровизацията на училищата през периода 2021—2027 г. ЕСП стига до заключението, че като цяло тези мерки са помогнали на училищата в усилията им за цифровизация, но че държавите членки нямат стратегически акцент при използване на финансирането от ЕС.