Доклад на Комитета за защита на журналистите (CPJ) беше представен днес. Докладът е посветен на текущото състояние на свободата на медиите през последните години. Включени са и препоръки на CPJ към институциите на ЕС и държавите от ЕС относно защитата на свободата на медиите и гарантирането на безопасността на журналистите.
БиБиСи е голяма обществено финансирана медийна организация. При изпълнение на мисията си БиБиСи оказва влияние върху конкуренцията в медийната индустрия.
Това въздействие може да бъде положително – да стимулира търсенето и да насърчава иновациите. Но може и да ограничи конкуренцията. Ако обществените услуги се променят по начин, който привлече към БиБиСи публиката на търговските медии и приходите на търговските медии намалеят, това може да доведе до по-малко инвестиции в медийния сектор, намаляване на общия избор, качеството и разнообразието на съдържанието, достъпно в Обединеното кралство.
По тази причина регулаторът Ofcom е длъжен да прегледа и одобри всички съществени промени в услугите на БиБиСи, преди да бъдат приложени. Регулаторът може да поиска от БиБиСи да извърши тест дали въздействието върху конкуренцията е оправдано от обществения интерес (тест за обществен интерес, PIT).
На 18 април 2023 регулаторът публикува “Как Ofcom регулира въздействието на БиБиСи върху конкуренцията: промени в насоките и изискванията”
Стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑34/21, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Verwaltungsgericht Wiesbaden (Административен съд Висбаден, Германия) в рамките на производство по дело Hauptpersonalrat der Lehrerinnen und Lehrer beim Hessischen Kultusministerium срещу Minister des Hessischen Kultusministeriums. Председател на първи състав е Ал. Арабаджиев.
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 88, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR).
Запитването е отправено в рамките на спор между Hauptpersonalrat der Lehrerinnen und Lehrer beim Hessischen Kultusministerium (Главен комитет на учителския състав към Министерството на образованието и културата на провинция Хесен, Германия) и Minister des Hessischen Kultusministeriums (министър на образованието и културата на провинция Хесен, Германия) по повод на законосъобразността на система за пряко излъчване на учебни занятия чрез видеоконферентна връзка, която е въведена в училищата в провинция Хесен (Германия), без да се предвижда предварителното съгласие на съответните преподаватели.
Член 88, който се отнася до „[о]бработване в контекста на трудово или служебно правоотношение“ и гласи:
„1. Държавите членки могат със закон или с колективни споразумения да предвидят по-конкретни правила, за да гарантират защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на наетите лица по трудово [и]ли служебно правоотношение, по-специално за целите на набирането на персонал, изпълнението на трудовия договор, включително изпълнението на задълженията, установени със закон или с колективни споразумения, управлението, планирането и организацията на работата, равенството и многообразието на работното място, здравословните и безопасни условия на труд, защитата на имуществото на работодателя или на клиента, както и за целите на упражняване и ползване на индивидуална или колективна основа на правата и облагите от заетостта, а също и за целите на прекратяване на трудовото или служебното правоотношение.
2. Тези правила включват подходящи и конкретни мерки за защита на човешкото достойнство, законните интереси и основните права на субекта на данните, по-специално по отношение на прозрачността на обработването, предаването на лични данни в рамките на група предприятия или група дружества, участващи в съвместна стопанска дейност и системите за наблюдение на работното място.
3. Всяка държава членка уведомява [Европейската комисия] за тези разпоредби в своето право, които приема съгласно параграф 1 до 25 май 2018 г., и я уведомява незабавно за всяко последващо, свързано с тях изменение“.
Преюдициалните въпроси:
„1) Трябва ли член 88, параграф 1 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че за да представлява по-конкретно правило за гарантиране на защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на наетите лица по трудово или служебно правоотношение, по смисъла на член 88, параграф 1 от [ОРЗД], дадена правна разпоредба трябва да отговаря на изискванията, предвидени в член 88, параграф 2 от [ОРЗД] за тези правила?
2) Може ли национална правна норма, дори когато очевидно не отговаря на изискванията по член 88, параграф 2 от [ОРЗД], все пак да продължи да бъде приложима?“.
Съдът:
1) Член 88 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)
трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба не може да представлява „по-конкретно правило“ по смисъла на параграф 1 от този член, в случай че не отговоря на условията, поставени в параграф 2 от посочения член.
2) Член 88, параграфи 1 и 2 от Регламент 2016/679
трябва да се тълкува в смисъл, че:
национални разпоредби, приети, за да се гарантира защитата на правата и свободите на наетите лица по отношение на обработването на техните лични данни в контекста на трудово или служебно правоотношение, трябва да се оставят без приложение, когато тези разпоредби не зачитат условията и пределите, предвидени в посочения член 88, параграфи 1 и 2, освен ако въпросните разпоредби представляват правно основание, посочено в член 6, параграф 3 от Регламента, което отговаря на предвидените в него изисквания.
Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело 106/ 22 по преюдициално запитване на Градски съд – Будапеща.
Подобна национална правна уредба попада в обхвата на Регламента за скрининг на преки чуждестранни инвестиции и поради това трябва да гарантира, че индивидуалните скринингови решения са обосновани и съответстват на изискванията за пропорционалност, както се изисква от разпоредбите на Договора относно свободното движение на капитали и свободата на установяване.
Това заключение на Генералния адвокат е добре дошло, тъкмо ще напомни и на държавата България за този регламент, а също и по-конкретно за Насоки за държавите членки във връзка с преките чуждестранни инвестиции от Русия и Беларус с оглед на военната агресия срещу Украйна и ограничителните мерки, предвидени в приетите наскоро регламенти на Съвета относно санкциите
През 2021 г. унгарският министър на иновациите и технологиите блокира придобиването на унгарско дружество от друго унгарско дружество. Първото дружество е собственик на кариера за добив на пясък, глина и чакъл. В решението си министърът посочва, че би било в противоречие с унгарските национални интереси, включващи сигурността на доставката на тези суровини, да се позволи на дружество, чийто непряк собственик е дружество от трета държава (Бермуда) да придобие контрола върху такова „стратегическо“ дружество.
За да се произнесе относно валидността на решението на министъра да предотврати придобиването Fővárosi Törvényszék (Градски съд Будапеща, Унгария) по същество задава въпроса дали правото на Съюза позволява на Унгария да въведе правна уредба, която ограничава преките чуждестранни инвестиции в установени в Съюза дружества, ако такива инвестиции са направени чрез друго установено в Съюза дружество.
Генерален адвокат Tamara Ćapeta: Позволява.
Преките чуждестранни инвестиции с произход от трети държави попадат в обхвата на Регламента за скрининг на ПЧИ (Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 година за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза (ОВ L 79I, 2019 г., стр. 1).)
Този регламент обхваща инвестиции от всякакъв вид, чрез които инвеститорът от трета държава придобива ефективно участие в или контрол върху дружество от Съюза. Това включва и инвестиция, чрез която инвеститор от трета държава непряко придобива контрол върху дружество от Съюза чрез придобиване на дружество от Съюза от страна на друго дружество от Съюза, което е собственост на това дружество от трета държава.
Такава инвестиция попада в обхвата на член 207 ДФЕС и така в обхвата на изключителната компетентност на Съюза в областта на общата търговска политика. Ето защо Регламентът за скрининг на ПЧИ, който дава възможност на държавите членки да приемат механизми за скрининг, следва да се разглежда като „делегиращ“ обратно компетентност на държавите членки в област, в която те са овластили Съюза с влизането в сила на Договора от Лисабон
Осигуряването на доставките на някои суровини може в условията на криза да оправдае ограничаването на пряка чужда инвестиция по съображения, свързани с обществения ред (или обществената сигурност).
Вчера Европейската аудиовизуална обсерватория публикува нов доклад – Как ЕС осигурява известност на европейските филми и сериали онлайн и услугите от общ интерес?
Това е задача, по-точно две задачи, поставени от правото на ЕС. Определено аудиовизуално съдържание трябва да е налично, да се намира лесно, да е достъпно, държавите да вземат мерки това съдържание да е специално видимо за гражданите.
Защо? Целите на аудиовизуалната политика на Европейския съюз в цифровата епоха включват:
да се улесни предлагането на широко и многообразно от културна и езикова гледна точка съдържание с високо качество;
да се осигури лесен, навременен, трансграничен и законен достъп до съдържанието, пълно трансгранично разпространение на европейските аудио-визуални произведения и видимост на европейските аудиовизуални произведения на всечки платформи; видимост и присъствие на европейските произведения на всички платформи за разпространение;
да се осигурят равни условия за конкурентоспособността на доставчиците на аудио-визуални медийни услуги в рамките на единния пазар.
Видимостта на съдържанието е предмет на регулация и насърчаване в следните два случая:
а) при европейските аудиовизуални произведения. Понятието видимост на европейските произведения беше въведено с втората ревизия на медийната директива през 2007 г., у нас – със съответната ревизия на ЗРТ през 2020 г. Третата ревизия на директивата през 2018 г. разшири изискванията и към нелинейните услуги (член 13 ал.1), а съображение 35 дава и идеи за мерките, с които може да се постигне такава видимост.
б) при съдържанието, представляващо обществен интерес. Изискването на виидмост на съдържанието от обществен интерес е по-ново, от третата ревизия (чл.7а), за тази разпоредба настояваше Европейският съюз за радио и телевизия EBU и обществените медии в ЕС. И наистина, за тези, които гледат обществена телевизия по традиционен начин, няма проблем. Проблемът е какво става с това съдържание онлайн. Операторите на платформи имат ясен стимул да привличат хората към съдържание, което им носи повече приходи – и качествено съдържание, чрез което обществените медии изпълняват мисията си, остава незабележимо и недостъпно. По този начин, макар на думи да са лишени от редакторска отговорност, платформите влияят върху изборите на хората, като определят кое съдържание е видимо и достъпно за тях. Освен че видимостта е важна за демокрацията, тя има връзка и с противодействието на дезинформацията – защото никак не е маловажно дали платформите ми предлагат конспиративни теории или качествено съдържание.
За това става дума в новоизлезлия доклад.
Има и кратки обзори на мерките в девет държави, между които и България.
Европейската комисия оповести законодателно предложение COM(2022)0457 за регламент за свободата на медиите през есента на 2022 г.
Съзаконодателите:
Париса Лилестранд, министър на културата на Швеция, очерта намеренията на Председателството на Съвета (2023 – 1) относно предложението за EMFA така:
“Фундаментален въпрос е, разбира се, каква компетентност има ЕС в областта на медиите. Това е въпрос, който винаги е важно да се обсъжда. Новинарските медии, особено пресата, досега по принцип са били регулирани на национално ниво, в много случаи чрез системи за саморегулиране. Същевременно има широк консенсус относно значението на продължаването на работата за укрепване на медийната свобода и плурализма, които са централни елементи на Хартата на основните права на Европейския съюз. “Фундаментален въпрос е, разбира се, каква компетентност има ЕС в областта на медиите. Това е въпрос, който винаги е важно да се обсъжда. Новинарските медии, особено пресата, досега по принцип са били регулирани на национално ниво, в много случаи чрез системи за саморегулиране. Същевременно има широк консенсус относно значението на продължаването на работата за укрепване на медийната свобода и плурализма, които са централни елементи на Хартата на основните права на Европейския съюз.
Въпросът за правното основание за предложението на Комисията е въпрос, който Съветът сега разглежда много внимателно.
Нашата цел по отношение на Европейския закон за свободата на медиите е да се опитаме да постигнем общ подход на срещата на Съвета по образование, младеж, култура и спорт през май, ако условията са налице. Това е амбициозна цел, тъй като около предложението има много въпроси, на които трябва да се отговори.”
В Европейския парламент се проведоха обсъждания и изслушвания във водещата комисия CULT и в комисията по гражданските свободи LIBE , има записи.
Други становища, позиции, декларации:
Досието на EMFA на сайта на Европейския парламент, заедно с постъпили становища от държави членки и институции.
Становището срещу чл. 17 (медийното изключение) на EDRI и др.
На 25 ноември 2021 г. Комисията представи предложението си за Регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране.
На 13 декември 2022 Съветът постигна съгласие по своя мандат (общ подход) за преговорите с Европейския парламент по предложението за регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране.
През февруари ЕП с голямо мнозинство прие изменения в законодателното предложение, съответно преговорната позиция, предложена от комисията на ЕП по вътрешен пазар и защита на потребителите (IMCO) и дава зелена светлина на водещия преговарящ на Парламента, Сандро Гоци (Renew, Франция), да започне разговори с представителите на държавите членки за постигане на съгласие по текста навреме за европейските избори през 2024 г.
Следват триалози.
На 28 март Бюрото на Европейския парламент в България, заедно с бюрата на Европейския парламент в Румъния и Германия, ще проведе технически брифинг във връзка със законодателното предложение за прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране. Темата ще бъде представена от Ясмина Якимова и Джон Шранц, пресаташета на Европейския парламент.
Брифингът ще се проведе на 28 март, вторник, от 13:00 до 14:00 ч. (българско време) в платформата Zoom.
На 16 март 2023 стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑339/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) в рамките на производство по дела
Colt Technology Services и др.
Wind Tre SpA,
Telecom Italia SpA,
Vodafone Italia SpA
срещу
Ministero della Giustizia и др.
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 18, 26, 49, 54 и 55 ДФЕС, на членове 3 и 13 от Директива (ЕС) 2018/1972 за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (ОВ L 321, 2018 г., стр. 36) и на членове 16 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Запитването е отправено във връзка със спорове, първо, между далекосъобщителни оператори и Ministero della Giustizia (Министерство на правосъдието, Италия), Ministero dello Sviluppo economico (Министерство на икономическото развитие, Италия) и Ministero dell’Economia delle Finanze (Министерство на икономиката и финансите, Италия) и др. по повод на национална правна уредба, която срещу годишна фиксирана такса задължава всички далекосъобщителни оператори, действащи на територията на страната, да предоставят по искане на съдебните органи услуги по прихващане на далекосъобщения.
Consiglio di Stato (Държавен съвет) отправя до Съда следния преюдициален въпрос:
„Допускат ли членове 18, 26, 49, 54 и 55 ДФЕС, членове 3 и 13 от [Директива 2018/1972], както и членове 16 и 52 от [Хартата] национална правна уредба, която, като възлага на административния орган да определи компенсацията, дължима на далекосъобщителните оператори за вменената им в задължение дейност по прихващане на комуникационни потоци, разпоредено от съдебен орган, не налага спазването на принципа на пълно възстановяване на конкретно направените и надлежно документирани разходи във връзка с тази дейност, а освен това изисква от административния орган да постигне икономия на разходите спрямо предходните критерии за изчисляване на компенсацията?“.
Отговорът на Съда: Да, допуска.
Член 13, във връзка с член 3 от Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения, и част А, точка 4 от приложение I към нея трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която не изисква пълно възстановяване на разходите, които доставчиците на електронни съобщителни услуги действително са направили, за да осигурят възможност за законно прихващане от компетентните национални органи на електронни съобщения, стига тази уредба да е недискриминационна, пропорционална и прозрачна.
В Ирландия е приет Закон за онлайн безопасността и регулирането на медиите (2022). Според трета глава досегашният медиен регулатор (The Broadcasting Authority of Ireland) от 15 март 2023 става част от Coimisiún na Meán | Ireland’s media commission – Медийна комисия. . Смята се, че това ще е най-важният медиен регулатор в Европа, предвид правомощията му – но, разбира се, всеки регулатор е важен, особено за услугите в неговата юрисдикция. Много решения в този закон са интересни, като започнем от формирането на регулатора, който според закона е независим. Членовете – председател и между 3 и 6 члена, като броят се определя от министъра – се назначават от министъра по препоръка на Службата за обществени назначения за срок не по-дълъг от пет години, конкретно определен от министъра. Вече са известни председателят (математик) и тримата члена, заедно с техните ресори – електронни медии (юрист, досегашният председател на BAI), онлайн сигурност (юрист) и развитие на медиите (публична администрация). Комисарят заема длъжността при условия, определени от министъра със съгласието на министъра на публичните разходи и реформата.Комисарят получава възнаграждение, определено от министъра със съгласието на министъра на публичните разходи и реформата. Правителството може по всяко време да отстрани комисар от длъжност, ако е убедено, че:а) комисарят е станал неспособен поради лошо здраве или по друг начин да изпълнява функциите на службата,(b) комисарят е извършил сериозно нарушение,(c) членът на Комисията има конфликт на интереси от такава значимост, че той трябва да прекрати длъжността си, или (г) Комисарят не е успял без основателна причина да изпълнява функциите си за непрекъснат период от най-малко 3 месеца. Администрацията се назначава с одобрението на министъра, дадено със съгласието на министъра на публичните разходи и реформата. И така нататък, министър означава в случая министърът на културата, спорта и медиите. Подобно е положението при финансирането на регулатора. Това – по темата за независимостта на регулатора. Как държавата Ирландия е убедила ЕК, че няма риск за независимостта на медийния регулатор при толкова правомощия на правителството, остава загадка. . Иначе законът е интересен и детайлен. Има какво да се види в него. Ето една разпоредба за отношението между регулиране и саморегулиране, все в същата трета глава, по която също може да се мисли: Сътрудничество със системи за саморегулиране, член 34 (1) Комисията може да сътрудничи или да оказва помощ на лице или група лица, независимо дали са установени в страната или другаде: (a) при подготовката от това лице или група стандарти, или б) при установяването и управлението от това лице или група на система за саморегулиране, свързани с регулирането на програмен материал, генерирано от потребителите видео или друго съдържание. (2) В този раздел „система за саморегулиране“ означава система, чрез която членовете на група лица със споделен интерес доброволно се придържат към правилата или кодексите на поведение, установени от тази група, и може да включва система, която предвижда разрешаване на спорове.The Broadcasting Authority of Ireland’s work will become part of Ireland’s Coimisiún na Meán this Wednesday, 15th March 2023.
We will officially be here as @cnam_ie then, watch this space#CoimisiúnNaMeán
pic.twitter.com/PbQdTAJ3Oz — Coimisiún na Meán (@CNaM_ie) March 14, 2023
Стана известно заключението но Генералния адвокат по дело C-718/21 | Krajowa Rada Sądownictwa. Накратко:
Генералният адвокат Athanasios Rantos изразява съмнения, че механизмът за даване на разрешение от KRS полските съдии да продължат да изпълняват длъжността си след навършване на пенсионна възраст, предоставя достатъчно гаранции за
независимост. Решението да се разреши или не евентуално да се продължи изпълняването на функциите на съдия не може да се основа на твърде неясни и трудни за проверка критерии.
В Полша Законът за устройството на общите съдилища предвижда, че съдиите, които желаят да продължат да изпълняват длъжността си след навършване на пенсионна възраст са длъжни да декларират волята си в този смисъл пред Националния съдебен съвет (Полша, наричан по-нататък „KRS“). Тази декларация трябва да се направи в законоустановен срок, чието неспазване води до недопустимост на молбата. KRS може да разреши на съдията да продължи да изпълнява функциите си, ако оставането на длъжност отговаря, наред с друго, на интересите на правосъдието или на значим обществен интерес.
Колегията за извънреден контрол и публични въпроси към полския Върховен съд е сезирана с жалба от съдия срещу решението на KRS да не разглежда молбата му за продължаване на неговия мандат, поради това, че молбата е подадена след изтичане на предвидения в закона срок.
Питането е дали не се нарушава принципа на независимост на съдиите, залегнал в Договора за Европейския съюз, доколкото тази правна уредба обвързва изпълняването на функциите на съдия след навършване на пенсионна възраст с разрешението на друг орган.
Генералният адвокат преди всичко обсъжда дали Колегията за извънреден контрол и публични въпроси към полския Върховен съд има качествоот юрисдикция, която има право да отправя до Съда преюдициални запитвания. Според него юрисдикцията има „функционален“ характер, ето защо той приема, че Съдът е надлежно сезиран от Колегията за извънреден контрол е компетентен да отговори на преюдициалните въпроси.
Що се отнася обаче до материалноправните условия и процесуалните правила обаче, генералният адвокат отбелязва, че критериите, на които се основава решението на KRS относно оставането на съдийска длъжност, са твърде неясни и трудни за проверка4. Съмнения възникват и поради това, че полският закон не определя срок, в който KRS трябва да приеме решението си.
Като взема предвид всички релевантни обстоятелства, както от фактическа, така и от правна страна, които имат отношение към характера на самия KRS и начина, по който този орган изпълнява задачата си, Генералният адвокат заключава, че принципът за несменяемост и независимост на съдиите в Договора за Европейския съюз, не допуска национална правна уредба, съгласно която настъпването на правни последици от декларацията на съдия за волята му да продължи да заема съдийска длъжност след навършване на пенсионна възраст, зависи от разрешението на орган, за който е доказано, че липсва независимост от законодателната или изпълнителната власт и който
постановява решенията си въз основа на неясни и трудни за проверка критерии.
