Tag Archives: EU Law

Регламент (ЕС) 2022/1848 относно ограничителните мерки в отговор на незаконното анексиране на Крим и Севастопол

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Нов регламент от 4 октомври, посветен на ограничителните мерки – този път с предмет уебсайтовете на държавите от ЕС за информация относно компетентните органи и адрес за изпращане на уведомления до Комисията.

Предвид факта, че адресите на уебсайтовете с информация за компетентните органи на държавите членки, както и адресът и останалите данни за връзка за целите на уведомяването на Комисията, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) № 692/2014 могат да се променят с течение на времето и за да се гарантират еднакви условия за изпълнението на Регламент (ЕС) № 692/2014, Комисията следва да бъде оправомощена да изменя приложение I към регламента от 2014 г.

Информация за България според Приложение I

БЪЛГАРИЯ

https://www.mfa.bg/en/EU-sanctions

Законодателен акт за свободата на медиите – проект на регламент и препоръка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вече е известен проектът на Законодателен акт за свободата на медиите (EMFA, European Media Freedom Act).

Комисията предлага да се създаде нов независим Европейски съвет за медийни услуги, съставен от представители на  националните медийни регулатори. Съветът се предвижда да насърчава ефективното и последователно прилагане на медийната правна рамка на ЕС, по-специално като подпомага Комисията при изготвянето на насоки по въпроси, свързани с медийното регулиране. Той също така ще може да издава становища относно национални мерки и решения, засягащи медийните пазари и концентрациите на медийния пазар. Съветът също така ще координира националните регулаторни мерки по отношение на медии извън ЕС, които представляват риск за обществената сигурност, за да се гарантира, че тези медии не заобикалят приложимите правила в ЕС. Съветът  ще организира структуриран диалог между много големи онлайн платформи и медийния сектор, за да насърчи достъпа до разнообразни медийни предложения и да наблюдава съответствието на платформите с инициативите за саморегулиране, като Кодекса на ЕС относно дезинформацията.

В пакета има и Препоръка, съдържаща  най-добри практики, събрани от сектора и насочени към насърчаване на редакционната независимост и по-голяма прозрачност на собствеността. Препоръката предоставя инструментариум от доброволни мерки, които медийните компании да вземат предвид, като например условията за независимо създаване на редакционно съдържание, чрез овластяване на журналистите да участват в решаващи решения за функционирането на медиите, до стратегии за осигуряване на дългосрочна стабилност на новините производство на съдържание.

 
Предстои Европейският парламент и държавите-членки да обсъдят предложението на Комисията за регламент съгласно обикновената законодателна процедура. След като бъде приет, той ще бъде пряко приложим в целия Европейски съюз.  “Пряко приложим” не значи държавите нищо да не правят, напротив –  тежестта по прилагането е върху тях.

Целият пакет, подготвен от ЕК, е достъпен тук:

Questions and Answers on the European Media Freedom Act

Factpage: European Media Freedom Act

Factsheet: European Media Freedom Act

European Media Freedom Act Proposal and Recommendation

European Media Freedom Act Impact Assessment

Video of Vice-President Jourová on the Media Freedom Act

Проект на Постановление на Министерския съвет за координация при прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 16 септември 2022 е публикуван за обществено обсъждане проект на  Постановление на Министерския съвет за координация при прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз. Срокът е до 30 септември.

Проектът има за цел “надграждане на националната координация по прилагането на ограничителните мерки, приети с актове на Европейския съюз, както и въвеждането на единна институционална структура по въпросите, свързани с прилагането на санкциите”.

Най-накрая се появи абсолютно задължителната и логична нормативна основа на прилагането на санкциите на ЕС. Като  постановление, не като закон – но все пак.

Към МС се създава Междуведомствен съвет с председател министърът на външните работи или негов заместник. Съставът на съвета се определя със заповед на министър-председателя, като се изисква членовете да имат разрешение за достъп до класифицирана информация.

От доклада към проекта разбираме още, че ЕС планира работна група на наднационално равнище за по-добър колективен отговор  предвид трансграничния  характер на мерките, като първото заседание е през октомври т.г.

Предвижда се и позиция за национален координатор, който ще бъде и заместник – председател на  Междуведомствения съвет.

Компетентността на съвета е определена в чл.7, ал.3 на проекта – при необходимост дава насоки и указания за прилагане на ограничителните мерки, следи за спазването и събира информация за прилагането, координира действията.

EC: инструменти на информационните технологии с цел подобряване на разпространението на информация относно ограничителните мерки на Съюза

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Към темата за ефективното функциониране на санкционния механизъм на ЕС:

Ограничителните мерки, приети от Съвета на основание член 29 от Договора за Европейския съюз, както и член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз), са основен инструмент на външната политика на Съюза.

Широкото разпространение и лесният достъп до информация относно действащите в Съюза ограничителни мерки, както и обменът на информация между държавите членки, заинтересованите страни и Комисията са съществено условие за ефективността на тези мерки.

Агресивната война на Русия срещу Украйна показва спешната необходимост от предприемане на действия, за да се даде възможност на държавите-членки и операторите да прилагат ограничителните мерки, приети от 24 февруари 2022 г. насам.

Ето защо с решение на Съвета се определя сума (450 000 евро) за  подкрепа на  разработването на приложения и бази данни, необходими за предоставяне на информация относно действащите в Съюза ограничителни мерки и за осигуряване на лесен достъп до тази информация, по-специално за операторите, участващи в тяхното прилагане, както и разработването на инструменти на информационните технологии, позволяващи сигурен обмен на информация между държавите членки, заинтересованите страни и Комисията.

Френският регулатор по конкуренцията се противопостави на сливането на TF1 и M6

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Интересен случай, показващ изключителната роля на конкурентните регулатори в държавите от ЕС в защита на медийния плурализъм, broadbandtvnews информира.

Френският орган за защита на конкуренцията се проитвопостави на предложеното сливане между TF1 и M6. Двата телевизионни оператора са се отказали от сливането си,  след като са обсъдили   предложените от регулатора мерки  и ги отхвърлят като несъстоятелни.

Председателят на конкурентния регулатор е съобщил в телевизионно изявление,   че “операцията не е възможна в настоящия си вид, защото би създала ултрадоминиращ играч в телевизионната реклама“ с  повече от 70% от общите рекламни приходи.

Новият субект TF1-M6 „би имал и много силна пазарна мощ върху разпространението от доставчиците на интернет услуги и щеше да може не само да наложи, но и да увеличи тарифите си във вреда на зрителите“.

Тезата, че сливането на телевизии ще помогне срещу конкуренцията от американски платформи, според регулатора не е аргумент, защото  „платформите се насочват към таргетирана реклама, те знаят всичко за вас… и са насочени към хора, които не гледат една и съща програма по едно и също време“.

Съдебното оспорване на мерките срещу програмите на RT France и разпространението им

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С молба, съобщена на Съвета на 11 март 2022 г. (дело T-125/22),  RT France подава жалба за отмяна на Решение (ОВППС) 2022/351 на Съвета от 1 март 2022 г. за изменение на Решение 2014/512/ОВППС и Регламент (ЕС) 2022/350 на Съвета от 1 март 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) No 833/2014 относно ограничителни мерки по отношение на дестабилизиращите действия на Русия в Украйна. С решение от 27 юли 2022 г. големият състав на Общия съд следва основната линия на доводите на Съвета и отхвърля изцяло жалбата на RT France.

RT France обяви, че ще подаде жалба пред Съда на ЕС срещу съдебното решение. Жалбата  трябва да бъде подадена в срок от два месеца и десет дни след уведомлението за съдебното решение (или краен срок е на 7 октомври 2022 г.).

Междувременно трима нидерландски доставчици на интернет услуги – A2B Connect B.V., BIT B.V., Freedom Internet B.V. – подават жалба за отмяна на същите правни актове   – дело T-307/22 Жалбоподателите искат от Общия съд да отмени на основание член 263 ДФЕС Регламент (ЕС) 2022/350 на Съвета от 1 март 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна и Решение (ОВППС) 2022/351 на Съвета от 1 март 2022 година за изменение на Решение 2014/512/ОВППС.  Жалбоподателите изтъкват три основания в подкрепа на своята жалба:

С първото основание се твърди, че член 29 от ДЕС и член 215 от ДФЕС не предоставят правна основа съответно за обжалваното решение и за обжалвания регламент, и/или ответникът е надхвърлил установената в Договорите своя компетентност, в частност в дял V от ДЕС.

С второто основание се твърди, че обжалваният регламент и обжалваното решение нарушават член 11 и член 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

С третото основание се твърди, че обжалваният регламент и обжалваното решение нарушават член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и представляват нарушение на правните норми относно прилагането на Договорите, и по-точно на общия принцип на добра администрация.

DSA очаква гласуване в Съвета

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1. На 16 декември 2020 г. Комисията изпрати своето предложение за Законодателен акт за цифровите услуги до Съвета въз основа на член 114 от ДФЕС.

2. Европейският надзорен орган по защита на данните даде своето становище на 10 февруари 2021 г.

3. Европейският икономически и социален комитет даде своето становище на 27 април 2021 г.

4. Комитетът на регионите даде своето становище на 30 юни 2021 г.

5. На 5 юли 2022 г. Европейският парламент прие своята позиция на първо четене относно предложението на Комисията. След като Парламентът одобри корекция на тази позиция на своята пленарна сесия от 12 до 15 септември 2022 г., резултатът от гласуването в Европейския парламент отразява постигнатото компромисно споразумение между институциите.

6.  Комисията подкрепя актуалната версия. Изявлението на Комисията ще бъде публикувано в серия С на Официален вестник на Европейския съюз. Изявлението на Дания за протокола от Съвета декларира подкрепа, като изразява съжаление, че регламентът не определя допълнителни отговорности за доставчиците на онлайн пазари по отношение на безопасността на продуктите. Според Дания  отговорностите, посочени в регламента, не съответстват на ключовата роля, която онлайн пазарите играят при разпространението на продуктите.  Възможно е до европейските потребители да достигат опасни и незаконни продукти от трети държави. Прави впечатление, че Дания, много въздържана по отношение на ново законодателство, в случая е настоявала за по-широк обхват на DSA.

7. Поради това Комитетът на постоянните представители се приканва да потвърди съгласието си и да предложи на Съвета да одобри позицията на Европейския парламент.

8. Ако Съветът одобри позицията на Европейския парламент, законодателният акт ще бъде приет. След като бъде подписан от председателите на Европейския парламент и на Съвета, законодателният акт ще бъде публикуван в Официален вестник на Европейския съюз.

Защо България не защитава аудиторията си със списък на събитията с важно обществено значение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

При едно от измененията на медийната директива в нея се появи възможност за защита на достъпа на аудиторията до събития с важно обществено значение.

Тъй като все повече събития, които преди това бяха отразявани безплатно, започнаха да се предават само по платени телевизии, ЕС реши да защити аудиториите по следния начин:

Член 14

1.  Всяка държава-членка може да вземе мерки в съответствие с правото на Съюза, за да гарантира, че телевизионните оператори, които са под нейна юрисдикция, не излъчват по силата на изключително основание събития, които държавата-членка счита, че са от голямо значение за обществото, по такъв начин, че да лишат значителна част от обществеността в тази държава-членка от възможността да проследи тези събития посредством предаване на живо или на запис по безплатна телевизия. Ако това стане, съответната държава-членка съставя списък от определени събития, национални или не, които тя прецени, че са от голямо значение за обществото. Тя извършва това по ясен и прозрачен начин, в подходящ и реалистичен срок. Като извършва това, съответната държава-членка определя също дали тези събития следва да се предават изцяло или отчасти чрез отразяване на живо, или когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез предаване на запис.

2.  Държавите-членки незабавно уведомяват Комисията за всички предприети мерки или мерки, които ще бъдат взети, съгласно параграф 1. В срок от три месеца от нотификацията Комисията проверява дали тези мерки са съвместими с правото на Съюза и ги съобщава на другите държави-членки. Тя иска становището на контактния комитет, създаден съгласно член 29. Тя незабавно публикува предприетите мерки в Официален вестник на Европейския съюз и, поне веднъж годишно, консолидирания списък на мерките, предприети от държавите-членки.

3.  Държавите-членки гарантират, с подходящи средства в рамките на тяхното законодателство, че телевизионните оператори под тяхна юрисдикция не упражняват изключителни права, закупени от тези телевизионни оператори след 30 юли 1997 г., по такъв начин,  че значителна част от обществеността в друга държава-членка да бъде лишена от възможност да проследи събития, които са определени от тази друга държава-членка съгласно параграфи 1 и 2, изцяло или отчасти чрез предаване на живо или, когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез предаване на запис по безплатна телевизия, както е определено от тази друга държава-членка съгласно параграф 1.

Разпоредбата е диспозитивна. Държавата решава дали да защити аудиторията си, като запише в закона, че определени събития не могат “да се затварят”  в платени програми. Ако иска. Съдът на ЕС също се е произнасял в решение по дело T‑250/08 Edward William Batchelor v Commission, че “държавите   са свободни да решат дали желаят да имат политика във връзка със събитията от голямо значение за тяхното общество, както свидетелства използването на думата  може в разпоредбата“. 

Става въпрос за баланс на права и интереси, защото със списъка на значими събития се ограничават бизнес възможностите на доставчиците да печелят – предимно от спортни събития, които иначе  – ако са в националния списък –  по закон биха се предавали безплатно.

Е, държавата България още през 2000-та година е искала да защити аудиторията и е изменила закона, за да въведе в българското право идеята за списък на събитията с важно обществено значение,  но изглежда  е спряла да иска, списък няма   – тоест застанала е на страната на бизнеса.

Но в ЗРТ при правомощията на СЕМ продължава да бъде записано, че

Чл.32 (3) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии приема и публикува списък на събитията с важно обществено значение и обезпечава мерки за защита на достъпа на аудиторията до отразяването им, така че оператор под юрисдикцията на Република България с придобити изключителни права за събития с важно обществено значение да упражнява тези права по такъв начин, че:
1. да не лиши значителна част от аудиторията в страната от възможността да следи тези събития на живо, изцяло или отчасти, а ако това е нужно или уместно, поради обективни причини от обществен интерес – чрез отразяване на тези събития след време, изцяло или отчасти, по безплатната телевизия;
2. да не лиши значителна част от аудиторията в държава-членка на Европейския съюз, или държава-страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, от възможността да следи на живо, изцяло или отчасти, а ако това е нужно или уместно, поради обективни причини от обществен интерес – чрез отразяване след време, изцяло или отчасти по безплатната телевизия, на събитията с важно обществено значение съгласно разпоредбите, приети от тази друга държава, при условия на взаимност.
Сега знаете.
Ако спортните събития стават постепенно платени  – това  не е , защото “животът е такъв”, а защото бизнесът е с по-голямо влияние върху законодателя. Или, алтернативно, защото няма кой да измине пътя до защитата на аудиторията.
За сравнение – списъци на събития на държави от ЕС, които са си направили труда да защитят аудиториите си, така е и в Обединеното кралство от времето на членството:

Austria

OJ L 180 of 10.07.2007, pages 11-16 – (All languages)

Belgium

OJ L 180 of 10.07.2007, pages 24-32 – (All languages)

Amending Decision 2014/110/EU:

OJ L 59 of 28.2.2014, pages 39–42 – (All languages)

Denmark

OJ C 14 of 19.01.1999, pages 6-7 – (All languages)

(Revocation of the measures – OJ C 45 of 19.02.2002, page 7)

OJ L 177, 8.7.2015, pages 54–59 – (All languages)

Finland

OJ L 180 of 10.07.2007, pages 38-41 – (All languages)

France

OJ L 180 of 10.07.2007, pages 33-37 – (All languages)

Germany

OJ L 180 of 10.07.2007, pages 8-10 – (All languages)

Hungary

Measures adopted by Hungary: OJ C 214, 4.7.2017, pages 6–7
(All languages)

Commission decision:OJ C 214, 4.7.2017, pages 3–5
(All languages)

Ireland

Measures adopted by Ireland: OJ C 8, 11.1.2018, pages 12–13
(All languages)

Commission decision: OJ C 8, 11.1.2018, pages 10–11
(All languages)

Italy

OJ L 187 of 17.07 2012, pages 57-61 – (All languages)

Poland

OJ L 27, 3.2.2015, pages 37–41 – (All languages)

DSA/ Законодателен акт за цифровите услуги: коригиран текст

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувана е последна   коригирана версия на Законодателния акт за цифровите услуги от 7 септември 2022.

https://platform.twitter.com/widgets.js

Google налага незаконни ограничения: Общият съд потвърждава голямата част от решението на ЕК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 14 септември 2022 стана известно решението на Общия съд по дело  T-604/18 Google LLC,  и Alphabet, Inc. v Европейска комисия. С жалбата си Google LLC   и Alphabet, Inc. искат отмяна на Решение C(2018) 4761  на Комисията от 18 юли 2018 г.,

Google е предприятие в сектора на информационните и комуникационните технологии, специализирано в свързани с интернет продукти и услуги и извършващо дейност в рамките на Европейското икономическо пространство (ЕИП).  През 2005 г.,   Google придобива предприятието, което първоначално е разработило операционната система Android (наричана по-нататък “OS”) за интелигентни мобилни устройства. Според Европейската комисия през юли 2018 г. приблизително 80 % от интелигентните мобилни устройства, използвани в Европа и в световен мащаб, работят с Android.

Производителите на оригинално оборудване, които желаят да получат приложения и услуги на Google, трябва да сключват споразумения с Google. Google сключва такива споразумения и с операторите на мобилни мрежи, които желаят да   инсталират патентованите приложения и услуги на Google на устройства, продавани на крайни потребители.

На 25 март 2013 г. FairSearch AISBL, сдружение на предприятия, осъществяващи дейност в сектора на информационните и комуникационните технологии, подава жалба до Комисията по отношение на някои от бизнес практиките на Google в мобилния интернет.   На 15 април 2015 г. Комисията започва процедура срещу Google във връзка с Android.  На 18 юли 2018 г. Комисията приема обжалваното решение. В това решение Комисията налага глоба на Google LLC и отчасти на Alphabet, Inc. за това, че   нарушават правилата за конкуренция, като налагат антиконкурентни договорни ограничения, за да защитят и консолидират господстващото положение на Google на националните пазари, в рамките на ЕИП, за общите услуги за търсене.  За да санкционира  тези практики на злоупотреба, Комисията налага на Google глоба в размер на 4 342 865 000 EUR и  задължава Google да прекрати тези практики в срок от 90 дни от съобщаването на обжалваното решение.

На 9 октомври 2018 г. Google подава  жалба срещу решението на шест правни основания (вж т.52).

Общият съд

Google извлича по-голямата част от приходите си от водещия си продукт, търсачката си Google Search.  Бизнес моделът на Google се основава на взаимодействието между онлайн продуктите и услугите, предлагани в по-голямата си част безплатно на потребителите, и от друга страна, услугите за онлайн рекламиране, от които извлича по-голямата част от приходите си.   Android OS, магазинът за приложения Play Store, приложението Google Search, браузърът Chrome, услугата за електронна поща Gmail, услугата за съхранение и редактиране на файлове Google Drive, услугата за геолокация Google Map и услугата за разпространение на съдържание YouTube се предлагат безплатно. Други услуги са платени услуги, като Google Play, а някои предлагат платена премиум версия, като YouTube и Google Drive. През 2016 г. например онлайн рекламата представлява 88,7 % от общите приходи на Google, 80 % от които са генерирани чрез уебсайтовете на Google, и по-специално началната страница на Google Search. За разлика от бизнес модела, приет например от компанията Apple, която се основава на вертикална интеграция и продажбата на интелигентни мобилни устройства от по-висок клас, бизнес моделът на Google се основава преди всичко на увеличаване на броя на потребителите на своите услуги за онлайн търсене, така че да може да продава своите онлайн рекламни услуги .

Когато потребителите взаимодействат с неговите продукти и услуги, Google събира данни за търговските си дейности и използването на техните устройства. Получените данни включват по-специално информация за контакт (име, адрес, имейл адрес, телефонен номер); данни за удостоверяване на профила (потребителско име и парола); демографска информация (пол и дата на раждане); данни за използваната карта или банкова сметка; информация за съдържанието, което се сервира на потребителя (реклама, посетени страници и т.ч.); данни за взаимодействието, като кликвания; данни за местоположението; и данни, свързани с използваното устройство и оператор. Тези данни позволяват на Google по-ефективно  да представя съответните отговори и реклами при търсене.

През 2005 г. Google придобива първоначалния разработчик на Android OS. През 2007 г. Google сключва споразумение с Apple, чрез което Google Search става услугата по подразбиране за общо търсене на всички интелигентни мобилни устройства на Apple от стартирането на iPhone. В резултат на това споразумение Google Search отчита през 2010 г. повече от половината от интернет трафика на iPhone и почти една трета от целия мобилен интернет трафик.

Комисията установява, че някои аспекти на стратегията на Google за адаптиране на неговия бизнес модел към прехода към мобилния интернет представляват злоупотреба с господстващо положение. Чрез определени ограничения (вж т.66)  Google  си гарантира, че трафикът на устройства с Google Android ще бъде насочен към търсачката Google Search.

Първо, Google незаконно принуждава производителите на телефони да инсталират предварително приложението Google Search и браузъра Chrome като условие за лицензиране на неговия Play Store – пазарът за приложения за Android.

Второ, Google е плащал на някои големи производители и оператори при условие, че те ексклузивно предварително инсталират приложението Google Search. По този въпрос съдиите от ЕС смятат, че регулаторът не е предоставил достатъчно доказателства.

И накрая, ЕС казва, че базираната в Маунтин Вю, Калифорния компания е попречила на производителите, които искат да инсталират предварително приложения, да работят с алтернативни версии на Android, които не са одобрени от Google.

Според Комисията тези практики са имали за последица лишаването на конкурентите на Google   от възможността да се конкурират,  а на  потребителите на ЕС  – от предимствата на ефективната конкуренция, като например възможността за използване на търсачка, която дава приоритет на защитата на неприкосновеността на личния живот,   адаптирана е към особени езикови особености или се фокусира върху съдържанието с добавена стойност.

Това  нарушение е имало няколко аспекта, като всеки от тях е еволюирал във времето според собствените си параметри, като все пак всички са свързани с общата цел да се гарантира, че Google има възможно най-добрия достъп до общите търсения, извършвани от потребителите на интелигентни мобилни устройства.

Тежестта на нарушението трябва да се преценява на индивидуално основание и   за да се определи размерът на глобата, е необходимо да се вземе предвид продължителността на нарушението и на всички фактори, които могат да повлияят на преценката на тежестта му,  като по-специално поведението на съответното предприятие, ролята му при установяването на практиките на злоупотреба, печалбата, която е успяла да извлече от тези практики или интензивността на инцидентите на антиконкурентно поведение.

Общият съд  разглежда подробно шестте правни основания, изтъкнати от Google в подкрепа на жалбата, както и всички представени от страните доказателства. В резултат Общият съд “до голяма степен потвърждава решението на комисията, че компанията Google е наложила незаконни ограничения на производителите на мобилни устройства с Android и операторите на мобилни мрежи, за да консолидира господстващата позиция на своята търсачка”.

Много обемната аргументация тепърва ще се анализира от експертите, кратко резюме в прессъобщението на Съда има тук.  Съдиите подкрепят по-голямата част от аргументите на Европейската комисия, но намаляват леко наказанието от 4.3 на 4,1 милиарда евро,   посочват  грешки в някои от анализите на регулатора, но намират още, че правото на Google на справедлив процес е било частично нарушено .

  1. Отменя частично (членове 1, 3 и 4) от Решение С(2018) 4761 на Европейската комисия от 18 юли 2018 г. ;
  2. определя размера на глобата на 4 125 000 000 EUR (по решението на ЕК – 4 342 865 000 EUR), за които Alphabet, Inc. носи солидарна отговорност в размер на 1 520 605 895 EUR;

3. Отхвърля жалбата по отношение на останалата част.

Решението може да бъде обжалвано пред Съда на ЕС.

Пълният текст

Politico

Медиите подчертават, че ЕК глоби технологичния гигант за антиконкурентно поведение три пъти за три години (във връзка с търсенето, пазаруването и за Android) : първо с 2,8 милиарда долара през 2017 г.,  с 5 милиарда долара през 2018 г. и още веднъж с 1,7 милиарда долара през 2019 г.