С решение от 27 юли 2022 г. по делото Т-125/22 R RT France срещу Съвета на ЕС Общият съд отхвърля жалбата на RT France.
С жалбата си, основана на член 263 ДФЕС, жалбоподателят RT France, иска отмяна на Решение (ОВППС) 2022/351 относно ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна и Регламент (ЕС) 2022/350 на Съвета от 1 март 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) No 833/2014 относно ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.
На 8 март 2022 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
Отделно жалбоподателят подава искане за временни мерки. Тази молба е отхвърлена с определение от 30 март 2022 г., RT France/Съвет (T125/22 R), поради това че условието за спешност не е изпълнено и балансът на интересите е в полза на Съвета.
В подкрепа на жалбата жалбоподателят изтъква четири правни основания: нарушение на правото на защита, на свободата на изразяване и на информация, на свободата на стопанска инициатива и на принципа на недискриминация, основана на гражданство. В рамките на второто правно основание той също така поставя под въпрос компетентността на Съвета да приема обжалваните актове.
Компетентност на Съвета
Жалбоподателят изтъква, че само националните регулаторни органи, в случая Arcom, могат да се намесят, за да санкционират аудиовизуална медия за неподходящо редакционно съдържание.
Обжалваното решение се основава на член 29 ДЕС. Тази разпоредба, включена в дял V, глава 2 от Договора за ЕС относно “Специфични разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност”, предоставя на Съвета правомощието да “приема решения, определящи позицията на Съюза по конкретен въпрос от географски или тематичен характер”. Съветът има широко право на преценка при определянето на предмета на ограничителни мерки, които Европейският съюз приема в областта на общата външна политика и политика на сигурност.
Сред мерките, необходими за реакция на сериозната заплаха за мира по границите на Европейския съюз и на нарушаването на международното право, би могла да е и временната забрана за разпространение на съдържание на определени медии, принадлежащи по-специално към RT групата, финансирана от руския държавен бюджет, поради това че подкрепят тази агресия. Такава забрана е пряко свързана с целите на общата външна политика и политика на сигурност, посочени в член 21, параграф 2, букви а) и в) ДЕС, тъй като тя има за цел, от една страна, да запази ценностите на Съюза, основните му интереси, неговата сигурност, независимост и почтеност и, второ, да се запази мирът, да се предотвратят конфликтите и да се укрепи международната сигурност.
56 Тъй като пропагандните кампании и кампаниите за дезинформация са такива, че поставят под въпрос основите на демократичните общества и представляват неразделна част от съвременния арсенал на войните, разглежданите ограничителни мерки са част и от стремежа на Съюза към целите, възложени му в член 3, параграфи 1 и 5 от ДЕС.
57 Поради това с приемането на обжалваното решение Съветът упражнява компетентността, предоставена на Съюза с Договорите съгласно разпоредбите относно общата външна политика и политика на сигурност. Този извод не може да се постави под въпрос от обстоятелството, на което се основава жалбоподателят, че съгласно френската национална правна уредба правомощието да санкционира телевизионен оператор за неподходящо редакционно съдържание е от компетентността на Arcom. Компетентностите на Съюза, включително тези, свързани с общата външна политика и политика на сигурност, не могат да бъдат изключени или обусловени от съществуването или упражняването на правомощия, предоставени от националното право на административен орган. Така обстоятелството, че национален административен орган има компетентност да приема санкции, не изключва компетентността, възложена на Съвета да приеме ограничителни мерки, целящи да забранят временно и обратимо разпространението на съдържанието на жалбоподателя.
58 Освен това, търсеният с обжалваното решение резултат не е могъл да бъде постигнат чрез националните регулаторни органи, чиято компетентност е ограничена до територията на държавата членка, към която принадлежат.
63 Еднаквото прилагане на временната забрана за разпространение на съдържанието на RT на цялата територия на Европейския съюз би могло да се постигне с наднационален акт, не с решение на регулатора.
Четирите правни основания, твърдени в жалбата
По-нататък в решението Съдът анализира четирите правни основания. Жалбоподателят твърди, че разглежданите ограничителни мерки не са подходящи за преследването на двойната цел от общ интерес, на която се позова Съветът, а именно, от една страна, отбранителна цел срещу хибридна заплаха от Руската федерация, и от друга страна, цел, предназначена да запази мира и да укрепи международната сигурност. Също твърди, че забраната не е пропорционална. Твърди още независимост от руската държава, както и липса на нарушения, които да са установени от регулатора. Ето защо “една обща и абсолютна забрана представлява истински акт на цензура и не може да се приеме за необходима или пропорционална, за да се изпълнят ефективно целите, на които се основава Съветът.” 128 Накрая жалбоподателят оспорва и обратимостта на спорната мярка.
В 133-136 Съдът припомня принципите на журналистиката, включително отговорната журналистика:
136 Правото на медиите и по-специално на журналистите да съобщават информация по въпроси от обществен интерес е защитено, при условие че действат добросъвестно, въз основа на точни факти, и предоставят “надеждна и точна” информация в съответствие с журналистическата етика или, с други думи, при спазване на принципите на отговорната журналистика.
137-138 Мониторингът на спазването на журналистическата етика е от повишено значение. Що се отнася до “задълженията и отговорностите” при упражняването на свободата на изразяване, потенциалното въздействие на съответните средства за изразяване трябва да се вземе предвид при разглеждането на пропорционалността на намесата. В този контекст трябва да се вземе предвид, че аудиовизуалните медии имат много по-непосредствени и мощни ефекти от писмената преса. Чрез изображения аудиовизуалните медии могат да предават съобщения, които писменото слово не е способно да предаде.
Съдът подчертава, че става дума за временна забрана на разпространението на услугата този доставчик “за това, че е извършвал пропагандни действия, насочени към, по-специално, да оправдае и подкрепи военната агресия срещу Украйна от Страна на Руската федерация.” След това в решението се формулира тест за пропорционалност с четири изисквания. Те съответстват на установените от съдебната практика на ЕСПЧ, според която, за да бъде обоснована съгласно член 10, параграф 2 от ЕКПЧ, намесата в упражняването на правото на свобода на изразяване трябва да бъде “предвидена със закон”, да преследва една или повече законни цели и да бъде “необходима в демократично общество”.
“145 Така, за да бъде спазено правото на Съюза, нарушението на свободата на изразяване трябва да отговаря на четири условия.
- Първо, разглежданото ограничение трябва да бъде “предвидено от закона”, в смисъл че институцията на Съюза, която приема мерки, които могат да ограничат свободата на изразяване на дадено лице, физическо или юридическо, трябва да има правно основание за тази цел.
- Второ, разглежданото ограничение трябва да зачита същността на свободата на изразяване.
- Трето, то действително трябва да отговаря на цел от общ интерес, призната за такава от Съюза.
- Четвърто, ограничението трябва да бъде пропорционално.”
Следователно следва да се провери дали разглежданите ограничителни мерки са предвидени от закона, дали се зачита същността на свободата на изразяване, дали се преследва цел от общ интерес и, четвърто, мерките да не са непропорционални, като се посочва, че в писмените си изявления жалбоподателят е концентрирал доводите си върху последното условие.
Принципът на пропорционалност изисква ограниченията, които могат да бъдат наложени с актове на правото на ЕС за правата и свободите, залегнали в Хартата, да не надвишават границите на това, което е подходящо и необходимо за удовлетворяването на преследваните законни цели или необходимостта от защита на правата и свободите на другите, като се разбира, че когато се прави избор между няколко подходящи мерки, следва да се прибегне до най-малко ограничителната и че причинените от тази мярка недостатъци не трябва да бъдат непропорционални на преследваните цели.
Съдът показва, че жалбоподателят е бил под постоянния контрол, пряк или косвен, на лидерите на Руската федерация. На второ място, анализира се подробно пропагандния наратив след 24 февруари и представянето на руската офанзива като отбранителна и превантивна акция на Руската федерация. Тук Съдът коментира редакционната отговорност на доставчика.
191 С оглед на всички тези съображения жалбоподателят не е установил, че Съветът е допуснал грешка в преценката на фактите, като е приел, че става въпрос за медия под постоянния контрол на лидерите на Руската федерация, че разпространява чрез своите програми непрекъснати и съгласувани изявления, адресирани до гражданското общество в Европейския съюз, насочени към оправдаване и подкрепа на агресията срещу Украйна от страна на Руската федерация в нарушение на международното право и Хартата на Организацията на обединените нации. Съдът също така не установява, че Съветът е допуснал грешка в преценката при квалифицирането на тези действия като пропагандни действия в полза на агресията на Русия.
200 Съветът не е допуснал грешка в преценката, като е установил, че по-малко ограничителни мерки не биха направили възможно постигането на преследваните цели.
След като анализира четирите основания, изтъкнати в жалбата, и ги отхвърля, Съдът отхвърля и жалбата като цяло.
Аргументацията е подробна, заслужава проучване, особено в най-коментираната си част – напр. относно пропорционалността на мерките. Засегнатата страна може да подаде жалба срещу решението на Общия съд, ограничена само до правните въпроси, в срок от два месеца и десет дни от съобщаването на решението.
Прессъобщението на Съда на ЕС
