Tag Archives: EU Law

Платформите и дезинформацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През седмицата е публикувано изявление на  Изпълнителния  съвет на Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO) във връзка с  публикуването на първите доклади на подписалите Укрепения кодекс на практиката относно дезинформацията.

EDMO приканва подписалите да бъдат по-точни, ясни и прозрачни в своите доклади. Публикуваните доклади не демонстрират нужната степен на съответствие с ангажиментите, поети от подписалите страни.

Подписалите Кодекса   се ангажираха да работят за разработване на структурни индикатори и да публикуват първи набор от тях в рамките на девет месеца от подписването на кодекса. По искане на Европейската комисия EDMO представи  предложение за структурни показатели, с акцент върху разпространението, източниците и аудиторията на дезинформацията. EDMO насърчава подписалите се да постигнат съгласие по индикаторите възможно най-скоро. За успешното прилагане на индикаторите във всички държави-членки на ЕС ще са необходими както достъп до данните на платформите, така и допълнителни икономически ресурси.

EDMO е загрижен за неотдавнашното съобщение на Twitter да въведе платен достъп  до интерфейса си. Достъпът до публичните данни на Twitter е ключов за изследване на дезинформацията. Таксуването за такъв достъп до данни сериозно засяга осъществимостта и непрекъснатостта на редица изследователски проекти, както и създава дискриминация сред изследователите въз основа на финансиране. Обявеният край на безплатния достъп чрез TwitterAPI за академични изследователи застрашава текущи и бъдещи проекти, като например изследващи реч на омразата и дезинформация. Платеният достъп  ще изостри съществуващите неравенства. 

Очаква се Twitter да бъде класифициран като много голяма онлайн платформа съгласно Законодателни акт за цифровите услуги и следователно ще има само четири месеца, за да стане напълно съвместим с регламента. В допълнение, компанията се ангажира да изпълни редица ангажименти съгласно Укрепения кодекс на практиката относно дезинформацията, включително предоставяне на достъп до данни за изследвания на дезинформация. EDMO силно насърчава Twitter и всички платформи да изпълняват тези ангажименти.

Oграничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна: Регламент (ЕС) 2023/427

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС е публикувана серия актове, свързани с ограничителните мерки на ЕС по повод войната в Украйна – очаквания десети пакет. Има промени и в частта, отнасяща се до противодействие на пропагандата.

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2023/427 НА СЪВЕТА от 25 февруари 2023 година  за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна предвижда, на първо място, разширяване на списъка на  образуванията, пряко подкрепящи военно-промишления комплекс на Русия във военната ѝ агресия срещу Украйна, на които са наложени по-строги ограничения  –  като в този списък се добавят 96 нови образувания.

По отношение на пропагандните медии в съображенията на регламента се казва следното:

(9) С Решение (ОВППС) 2023/434 се удължава спирането на действието на лицензиите за излъчване в Съюза на руските медии, които са под постоянния контрол на руското ръководство, както и забраната за излъчване на тяхно съдържание.

(10) Руската федерация предприе системна международна кампания за медийна манипулация и изопачаване на фактите, за да засили стратегията си за дестабилизация на съседните ѝ държави, а и на Съюза и неговите държави членки. Мишена на пропагандата по-специално станаха — многократно и последователно — европейските политически партии, особено по време на избори, а също така гражданското общество, лицата, търсещи убежище, руските етнически малцинства, половите малцинства, както и функционирането на демократичните институции в Съюза и неговите държави членки.

(11) С цел да обоснове и подкрепи агресивната си война срещу Украйна Руската федерация предприе продължителна и съгласувана пропагандна дейност, насочена към гражданското общество в Съюза и в съседните държави, като сериозно изопачава и манипулира фактите.

(12) Тази пропаганда се осъществява чрез редица медии под постоянния пряк или непряк контрол на ръководството на Руската федерация. Подобна дейност пряко и сериозно заплашва обществения ред и сигурността на Съюза. Тези медии са основен инструмент за извеждане на преден план и изразяване на подкрепа за агресивната война срещу Украйна, както и за дестабилизиране на съседните на Украйна държави.

(13) С оглед на сериозната обстановка и в отговор на агресивната война на Русия срещу Украйна е необходимо, в съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, и по-специално с признатото в член 11 от нея право на свобода на изразяване на мнение и на получаване и разпространяване на информация, да се въведат допълнителни ограничителни мерки за спиране на дейностите по излъчване на такива медии — в Съюза или насочени към Съюза. Мерките следва да се запазят докато се прекрати агресията срещу Украйна и докато Руската федерация и свързаните с нея медии престанат да извършват пропагандна дейност срещу Съюза и неговите държави членки.

(14)  В съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, и по-специално с признатите в членове 11, 16 и 17 от нея право на свобода на изразяване на мнение и на получаване и разпространяване на информация, свобода на стопанска инициатива, както и право на собственост, тези мерки не пречат на медиите и техния персонал да извършват в Съюза дейност, различна от излъчване, например проучвания и интервюта. Тези мерки в частност не променят задължението за зачитане на правата, свободите и принципите, посочени в член 6 от Договора за Европейския съюз, включително в Хартата на основните права, както и в конституциите на държавите членки, в рамките на съответното им приложно поле.

(15)  С цел да се осигури съгласуваност с процедурата, предвидена в Решение 2014/512/ОВППС за спиране на действието на лицензиите за излъчване, Съветът следва да упражни изпълнителни правомощия, за да реши, след разглеждане на съответните случаи, дали по отношение на няколко образувания, изброени в приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014, ограничителните мерки да започнат да се прилагат от посочената в настоящия регламент дата.

Предвижда се Приложение XV на Регламент 2014/833  (списъкът на медиите, към които се прилагат ограничителни мерки) да се допълни в съответствие  с Приложение V към настоящия регламент,  от 10 април 2023 г.,  и ако Съветът, след като разгледа съответния случай, вземе решение за това чрез акт за изпълнение (т.20). Изпратено е известие на засегнатите медии.

RT Arabic 

Sputnik Arabic

Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Държавен вестник (ДВ. бр.11 от 2 Февруари 2023 г.)  е публикуван Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.

Законът лиза в сила от 4 май 2023 г., като глава втора, раздел I с чл. 12 – 18 се прилагат по отношение на работодателите в частния сектор, които имат между 50 и 249 работници или служители, от 17 декември 2023 г.

Приложно поле

Чл. 3. (1) Този закон се прилага по отношение на сигнали или публично оповестяване на информация за:
1. нарушения на българското законодателство или на посочените в приложението към закона актове на Европейския съюз в областта на:
а) обществените поръчки;
б) финансовите услуги, продукти и пазари и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма;
в) безопасността и съответствието на продуктите;
г) безопасността на транспорта;
д) опазването на околната среда;
е) радиационната защита и ядрената безопасност;
ж) безопасността на храните и фуражите, здравето на животните и хуманното отношение към тях;
з) общественото здраве;
и) защитата на потребителите;
к) защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни;
л) сигурността на мрежите и информационните системи;
2. нарушения, които засягат финансовите интереси на Европейския съюз по смисъла на чл. 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз;
3. нарушения на правилата на вътрешния пазар по смисъла на чл. 26, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, включително правилата на Европейския съюз и българското законодателство относно конкуренцията и държавните помощи;
4. нарушения, свързани с трансгранични данъчни схеми, чиято цел е да се получи данъчно предимство, което противоречи на предмета или на целта на приложимото право в областта на корпоративното данъчно облагане;
5. извършено престъпление от общ характер, за което лице по чл. 5 е узнало във връзка с извършване на своята работа или при изпълнение на служебните си задължения.
(2) Този закон се прилага и по отношение на сигнали или публично оповестяване на информация за нарушения на българското законодателство в областта на:
1. правилата за заплащане на дължими публични държавни и общински вземания;
2. трудовото законодателство;
3. законодателството, свързано с изпълнението на държавна служба.
(3) Когато в секторните актове на Европейския съюз, посочени в част II от приложението, се предвиждат специални правила относно подаването на сигнали за нарушения, се прилагат правилата, посочени в тези актове или национални разпоредби, които въвеждат съответните правила. Този закон се прилага, доколкото даден въпрос не е императивно уреден в съответните секторни актове и национални разпоредби.
(4) Този закон не засяга:
1. правото на работниците и служителите, както и на работодателите да се консултират със своите представителни, синдикални организации и представители по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда;
2. правилата за независимост на представителните органи на работниците и служителите и на работодателите и правото им да сключват колективни трудови договори.

Изключения от приложното поле

Чл. 4. Този закон не се прилага за сигнали за нарушения:
1. на правилата за възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и националната сигурност, когато те попадат в обхвата на чл. 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз;
2. на защитата на класифицирана информация по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Закона за защита на класифицираната информация;
3. които са станали известни на лица, упражняващи правна професия и за които съществува задължение по закон за опазване на професионална тайна;
4. на поверителността на здравната информация по смисъла на чл. 27 от Закона за здравето;
5. на тайната на съдебното съвещание;
6. на правилата на наказателното производство.

DSA: много големите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

123

Текат срокове по DSA за определяне (по декларация) на много големите онлайн платформи (VLOP) и другите адресати на регламента, за които са предвидени специални задължения – съгласно член 33

Член 33

Много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки

1.   Настоящият раздел се прилага за онлайн платформи и онлайн търсачки, чийто брой средномесечни активни получатели на услугата в Съюза е равен на или по-голям от 45 милиона и които са определени като много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки съгласно параграф 4.

Martin Husovec om LSE информира в социалната мрежа Twitter как изглежда картината:

8 VLOPs (Facebook, Instagram, LinkedIn, Pinterest, Snapchat, TikTok, Twitter, YouTube,),

2 app stores (Google, Apple),

3 marketplaces (Amazon, Bookingcom, Google Shopping),

1 maps (Google Maps),

1 wikipedia (Wikipedia) and

2 VLOSEs (Bing, Google) = 17 VLs

Не са VLOPs: eBay, Airbnb, Dailymotion, PornHub and other porn sites.

Липсват Spotify, Reddit, Etsy.

EK публикува Насоки за медийна грамотност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Наскоро преразгледаната  Директива за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD)  изисква от държавите да насърчават и предприемат мерки за развиване на умения за медийна грамотност и да докладват периодично за тези действия.

Член 33а изисква първият доклад за мерките за медийна грамотност да бъде предаден до 19 декември 2022 г. България предаде доклада си по чл. 33а, параграф 3 от AVMSD

Публикуваните сега насоки  са предвидени в помощ на подготовката на тези доклади от  държавите.  Малко късно – но така или иначе, полезно е да се  знае позицията на ЕК.

Download 

Реклама на HFSS храни и напитки: Обединено кралство

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

HFSS – high in fat, salt or sugar. Това са храни и напитки с високо съдържание на сол, захар и мазнини, нездравословна храна – сега в Обединеното кралство ги наричат “по-малко здравословни храни и напитки”.

Информацията е, че регулаторът OFCOM има намерение да въведе още ограничения върху рекламата на тези “по-малко здравословни храни и напитки” и провежда обществена консултация от 21 февруари до 21 април.

В медийната директива през 2007 г. влезе една препоръчителна разпоредба 3д – сега чл.9 т.2 –

Държавите-членки и Комисията насърчават доставчиците на медийни услуги да изготвят етичен кодекс по отношение на неподходящите аудиовизуални търговски съобщения, придружаващи или включени в детски предавания, за храни и напитки, съдържащи хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, по-специално съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол/натрий и захар, чийто прекомерен прием в хранителния режим не е препоръчителен.

Обединеното кралство има такава разпоредба в Закона за здравето – и за линейни услуги, и за видео по заявка. Забранено е включване на реклама и спонсорство на HFSS / по-малко здравословни храни и напитки между 5:30 сутринта и 21:00 часа. Платени реклами за тези продукти, когато са насочени към потребители в Обединеното кралство, е забранено да бъдат поставяни онлайн по всяко време. Съгласно Закона от 2003 г. (с измененията) ограниченията влизат в сила от 1 октомври 2025 г.

Заинтересованите страни са поканени да коментират предложения подход към прилагане на новата забрана за рекламиране на по-малко здравословни храни и напитки в линейни услуги, в нелинейни услуги и онлайн. Един от въпросите е съвместно регулиране с ASA, органа по саморегулиране на рекламата.

Десети пакет ограничителни мерки на ЕС по повод войната в Украйна

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Една година след началото на войната ЕС обявява десети пакет ограничителни мерки:  “Русия сее смърт и разруха. Путин не само води брутална война на бойното поле, но и  се насочва към граждански обекти. Агресорът трябва да плати за това. Днес засилваме натиска с десети пакет санкции”, казва председателката на ЕК в специално изявление.

И в този пакет ще има мерки срещу пропагандата на Кремъл, но не срещу нови медии.

Още от изявлението:

Третата ми точка е за пропагандната машина на Русия. Путин  води война и в публичното пространство с армия от пропагандатори  и мрежи за дезинформация. Те разпространяват токсични лъжи, за да поляризират нашите общества. Така че ние предлагаме да се изброят пропагандаторите на Путин, както и допълнителни военни и политически командири.[…]

Сега имаме най-строгите санкции, въвеждани някога от Европейския съюз. И ние трябва да гарантираме, че те се прилагат стриктно. Нашият десети пакет въвежда нови мерки за предотвратяване на заобикалянето. Това е моята четвърта точка. […]  А следващата седмица ще организираме форум на координаторите по санкциите, който ще събере нашите международни партньори и държави-членки, за да засилим усилията за правоприлагане. 

Нови искове срещу България пред Съда на ЕС относно законодателството свързано авторското право и отворените данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Сряда е, новини от ЕК – според прессъобщението:

Европейската комисия реши да предяви иск пред Съда на Европейския съюз срещу България и още 10 държави членки за това, че не са подали до Комисията уведомление за приемане на мерки за транспонирането на две директиви в областта на авторското право.

1

На първо място Комисията реши да предяви иск пред Съда за това, че България не е подала уведомление за приемане на мерки за пълното транспониране на законодателството в областта на авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар (Директива (ЕС) 2019/790). По тази директива в групата държави са България, Дания, Финландия, Латвия, Полша и Португалия.

2

На второ място, във връзка с друга, по-специфична директива на ЕС относно правата на интелектуална собственост и свързаните права, приложими за определени онлайн предавания (Директива (ЕС) 2019/789), Комисията предявява иск пред Съда на ЕС срещу България за това, че не е подала до Комисията уведомление за пълното транспониране на правилата на ЕС. По тази директива исковете са срещу България, Финландия, Латвия, Полша и Португалия.

След като крайният срок за транспониране изтече на 7 юни 2021 г., на 23 юли 2021 г. Комисията първоначално откри производството за установяване на нарушение, като изпрати официални уведомителни писма на държавите членки, които не бяха уведомили за пълното транспониране на двете директиви. На 19 май 2022 г. Комисията предприе последващи действия, като изпрати мотивирани становища на 10 държави членки за това, че не са уведомили за транспонирането на Директива (ЕС) 2019/789 и на 13 държави членки във връзка с Директива (ЕС) 2019/790.

Съгласно член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) ако съответната държава членка не се съобрази с мотивираното становище в срока, определен от Комисията, последната може да сезира Съда на Европейския съюз. Освен това съгласно член 260, параграф 3 от ДФЕС Комисията може да поиска от Съда на ЕС да наложи финансови санкции на държавите членки, които не са изпълнили задължението си да уведомят за мерките за транспониране на дадена директива, приета съгласно законодателна процедура.

На сайта на МК се вижда, че  директиви 2019/789 и 2019/790 са транспонирани в законопроект, приет от МС на 22 ноември 2022.

На същата дата проектът е внесен в НС.

3

Накрая, Европейската комисия  предявява иск пред Съда на Европейския съюз срещу България и още три държави-членки  – Белгия,  Латвия и Нидерландияза това, че не са транспонирали в националното си законодателство правилата на ЕС относно отворените данни и повторното използване на данни от обществения сектор (Директива (ЕС) 2019/1024,  „Директивата за отворените данни“).

Въпреки че крайният срок за транспониране на директивата изтече на 17 юли 2021 г., четирите държави членки все още не са съобщили всички свои национални мерки, независимо от официалните уведомителни писма, изпратени им от Комисията през септември 2021 г., и от мотивираните становища, изпратени на тези държави членки между април и юни 2022 г.

В НС е внесен и ЗИД на Закона за достъп до обществената информация. Чака.

Twitter не изпълнил задълженията си по Кодекса за дезинформация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С провал е завършил първият  тест на Twitter в Европейския съюз за това как се компанията се справя с дезинформацията  само няколко месеца преди DSA, Законът за цифровите услуги   и неговите   огромни глоби да започнат да се прилагат, съобщава  Politico. 

Десетки технологични компании, включително  Twitter, YouTube, Facebook и TikTok, бяха помолени да представят доклад този месец за това как са приложили Кодекса на ЕС за борба с дезинформацията. Компаниите трябва по силата на кодекса  да предоставят множество данни за това как се справят с дезинформацията и чуждата намеса в своите платформи. Докладите им ще бъдат публикувани тази седмица. 

Twitter на Илън Мъск е единствената технологична компания, която не е предоставила данни и  информация какъв е планът й да си сътрудничи с проверяващите факти, според Европейската комисия.

Обсъждане на EMFA в Комисията по култура и образование на Европейския парламент

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След обсъждането на предложението за Законодателен акт за свободата на медиите с участието на комисиите  IMCO и LIBE, предложението беше обсъдено и във водещата комисия – Комисията по култура и образование  (CULT).

Отново имаше и силно критични гласове по отделни теми  –  правното основание, възможността за злоупотреба по член 17 и др. – и категорична защита от Елда Броги/Център за медиен плурализъм и медийна свобода и  EDMO.

Committee Meeting

06-02-2023 15:00 – 18:30