Tag Archives: EU Law

ЕК: Неправилно транспониране на Петата директива относно борбата с изпирането на пари

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия реши да изпрати официално уведомително писмо на България (INFR(2023)2038) заради неправилното транспониране в нейното законодателство на Петата директива относно борбата с изпирането на пари (Директива (ЕС) 2018/843).

България е уведомила за пълно транспониране на директивата. Въпреки това Комисията установи няколко случая на неправилно транспониране (несъответствие) на директивата в националното законодателство.

Те засягат, наред с другото, основни аспекти като задължението за регистрация, лицензиране или регулиране на доставчиците на услуги (т.е. съгласно националното законодателство доставчиците на услуги по доверително или дружествено управление не са нито лицензирани, нито подлежат на регистрация); липсата на механизъм за преодоляване на несъответствията в информацията, предлагана от националния регистър на действителните собственици (регистърът, в който се посочва кой какво притежава в действителност); или правилното прилагане на понятията „установяване“ или „пребиваване“ по отношение на субектите, които са задължени да предоставят информация относно действителните собственици.

Правилата за противодействие на изпирането на пари са от основно значение за борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Законодателните пропуски в една държава членка имат отражение върху ЕС като цяло. Правилата на ЕС следва да бъдат ефективно прилагани и контролирани с цел борба с престъпността и защита на финансовата ни система. Ако България не предостави задоволителен отговор в срок от два месеца, Комисията може да реши да изпрати мотивирано становище.

Повече информация за всички решения по процедурите за нарушения – тук.

Twitter прекратява ангажиментите си по Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Компанията на Мъск напуска системата на доброволно саморегулиране на ЕС по Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията и няма повече да бъде страна по Кодекса.  Но както се вижда от съобщението на Тиери Бретон,     комисар по вътрешните пазари,    „задълженията остават“.

„Освен доброволните ангажименти, борбата с дезинформацията ще бъде законово задължение съгласно DSA от 25 август“, пише Бретон, имайки предвид DSA.

България се присъединява към Европейския център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съобщение на Министерството на външните работи:

На свое заседание, проведено на 26 май 2023 г. в Хелзинки, Управителният съвет на Европейския център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи (Hybrid CoE) одобри с единодушие кандидатурата за България за присъединяване към Центъра. Предстои да бъде отправена официална покана към Република България за присъединяване, след което министърът на външните работи да внесе нотификация за официалното присъединяване на България към Меморандума за разбирателство, подписан при създаване на Центъра, с което приключва и официалната процедура.

Европейският център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи е създаден през 2017 г. в гр. Хелзинки. В основания от Финландия Център участват държавите-членки на ЕС и съюзниците в НАТО.

Интересът на България от присъединяване към Центъра е допълнително обусловен от променената европейска архитектура на сигурност, необходимостта от повишаване на устойчивостта на страната ни, постигането на по-адекватно разбиране на хибридните заплахи и навременно адресиране на уязвимостите в национален, регионален и европейски план.

В този план е и проведената среща на 26 май между генералния директор по политически въпроси в МВнР Мая Добрева и заместник-министъра на външните работи на Литва Мантас Адоменас. Предмет на обсъждане е дневният ред на НАТО, по-специално  предстоящата Среща на НАТО на най-високо равнище във Вилнюс, 11-12 юли 2023 г. Подчертана е  необходимостта от засилване на отбранителния и възпиращ потенциал на Алианса по Източния фланг, и политическата и практическата подкрепа за Украйна, в отговор на променената среда на сигурност и нарастващите рискове в евроатлантическото пространство.

Акцент в разговора е поставен върху начините на противодействие на хибридните заплахи, включително стратегическите комуникации и борбата с дезинформацията,  както и единния отговор в рамките на ЕС и НАТО.

Доклади на държавите от ЕС за състоянието на медийната грамотност (чл.33а Директивата за аудиовизуалните медийни услуги)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта на Европейската комисия са публикувани докладите на държавите за мерките по прилагане на чл.33а от Директивата за аудиовизуални медийни услуги.

Европейски произведения: доклад на ЕК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта на Съвета е публикуван доклад SWD(2023) 152 final за редовния мониторинг на изпълнението на мерките относно популяризирането на европейски произведения чрез аудиовизуални медийни услуги, както е посочено в Директива 2010/13/ЕС, Директивата за аудиовизуалните медийни услуги („AVMSD от 2010 г.“)

Последният доклад беше за периода периода 2011-2014 г. Настоящият доклад обхваща години 2015–2019 както за линейни, така и за нелинейни услуги.

Докладът се основава на националните доклади, предоставени от държавите-членки на прилагането на членове 13, 16 и 17 и на независимо проучване, което също предвижда информация относно Обединеното кралство, Исландия и Норвегия.

Директивата от 2018 г. („ревизираната AVMSD“) въведе нови правила за засилване на насърчаването на европейски произведения. Новите правила, които бяха изяснени в насоките на Комисията, задължават държавите да гарантират, че доставчиците на медийни услуги на аудиовизуални медии по заявка службите под тяхна юрисдикция осигуряват поне 30 % дял от европейските произведения в своите каталози и осигуряване на известност на тези произведения.

Периодичното докладване от страна на държавите относно чл 13 е промененo – от всеки четири на всеки две години и следователно е приведенo в съответствие със задълженията за докладване по чл. 16 и 17 (също на всеки две години).

Доклад за състоянието и тенденциите на медийната индустрия в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е доклад на Европейската комисия, чиято цел е да проучи медийните тенденции и да анализира потенциалното им въздействие върху медийните пазари в ЕС. Той разглежда три медийни сектора (аудиовизуални медии, по-специално новинарски медии и видео игри), предоставяйки преглед на пазара, технологични тенденции и нововъзникващи модели на производство и потребление на ниво ЕС 27.

Прогнозните оценки се основават на потребителски проучвания, въпросници, структуриран принос на заинтересованите страни и вторични източници около общата тема за конкурентоспособността на индустрията на ЕС.

Това е първо издание на доклада в отговор на Плана за действие на ЕК за медии и аудиовизия от 2020 г. (Media and Audiovisual Action Plan).

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В пряка връзка с официалното публикуване на иска на Комисията срещу България очакваме законопроект за въвеждане на Директива 2019/790,

но дотогава – днес в парламента е внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.

Божидар Божанов внася.

Съд на ЕС: Дело С-186/23 Европейска комисия/ България по повод Директивата за авторското право

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

(Дело C-186/23)

От публикация в Официален вестник на ЕС стана известен искът на Европейската комисия срещу България по повод липсата на нотификация за транспониране на Директива 2019/790.

(Дело C-186/23)

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: Гр. Колева, J. Samnadda)

Ответник: Република България

Правни основания и главни доводи

Директива (ЕС) 2019/790 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО установява правила, чиято цел е по-нататъшното хармонизиране на правото на Съюза, приложимо за авторското право и сродните му права в рамките на вътрешния пазар, като взема предвид по-специално цифровото и трансграничното използване на защитено съдържание. Тя също така установява правила за изключенията и ограниченията по отношение на авторското право и сродните му права, улесняването на лицензиите, както и правила с цел да се осигури добре функциониращ пазар за използването на произведения и други обекти. Член 29 от директивата предвижда 7 юни 2021 г. като краен срок за транспониране на директивата от държавите членки. Съгласно параграф 2 от този член „[д]ържавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива“.

На 23 юли 2021 г. Комисията e изпратила на Република България официално уведомително писмо. На 19 май 2022 г. Комисията е изпратила на Република България мотивирано становище. Въпреки това, мерките за транспониране на директивата все още не са приети или във всеки случай не са съобщени на Комисията.

Искания

Ищецът моли съда:

(1)да установи, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО1 („директивата“) и като не ги е съобщила на Комисията, Република България не е изпълнила задълженията си по член 29 от директивата;
(2)да осъди Република България да заплати на Комисията еднократно платима сума съответстваща на по-високата от следните две суми: I) дневна сума от 1 800 евро, умножена по броя дни между деня, следващ изтичането на срока за транспониране, предвиден в директивата, и деня, в който нарушението е отстранено, или, при липса на отстраняване на нарушението, деня, в който е постановено решение по настоящото производство; II) минималната еднократно платима сума от 504 000 евро;
(3)в случай че неизпълнението на задълженията по точка 1 продължава до датата на постановяване на съдебното решение по настоящото производство, да осъди Република България да заплаща на Комисията периодична имуществена санкция в размер на 10 800 евро на ден за всеки ден забава от датата на постановяване на съдебното решение по настоящото производство, докато тази държава не изпълни задълженията си в съответствие с директивата;
(4)да осъди Република България да заплати съдебните разноски.

(1)  OB 2019, L 130, стр. 92

Прилагане на ограничителните мерки към Русия по Регламент 833/2014

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Държавен вестник е публикувано Постановление на МС, най-накрая засягащо прилагането на ограничителните мерки на ЕС с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна – Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014.

Както е известно, няма закон, който да урежда прилагането на санкциите на ЕС и на трети държави. Не ми е известно да е приет проектът на Постановление на Министерския съвет за координация по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз, който беше публикуван преди време за обществено обсъждане.

Ето къде са се появили разпоредби – като чл.35а – Административните звена в МФ, съобразно своята компетентност, подпомагат министъра на финансите по въпроси, свързани с прилагането на Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 и Регламент (ЕС) № 269/2014, в случай че целеният с тях резултат попада в правомощията на министъра на финансите.

Това решава някои открити въпроси, но не създава основата за координацията, необходима за прилагане на мерките, вкл. противодействието на пропагандата.

Ето и приетото:

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:

§ 1. В Устройствения правилник на Министерството на финансите, приет с Постановление № 353 на Министерския съвет от 2016 г. (обн., ДВ, бр. 100 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 18 от 2017 г., бр. 58 от 2018 г., бр. 18, 24 и 80 от 2019 г., бр. 58, 73, 77 и 101 от 2020 г., бр. 27 от 2021 г. и бр. 60, 70 и 82 от 2022 г.), се правят следните изменения и допълнения:

1. Член 4 се отменя.

2. В чл. 22:

а) в т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя “включително по прилагането на Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (ОВ, L/1, 229 от 31 юли 2014 г.), наричан по-нататък “Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014”, и Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвета от 17 март 2014 година относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ, L/6 от 17 март 2014 г.), наричан по-нататък “Регламент (ЕС) № 269/2014”;

б) създава се т. 37:

“37. при необходимост изготвя и съгласува проекти на решения на Министерския съвет за предоставяне на дерогация по чл. 5в, параграф 1, буква “а”, в частта за данъци, на Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 и на дерогация по чл. 4, параграф 1, буква “а”, в частта за данъци, от Регламент (ЕС) № 269/2014.”

3. В чл. 29 се създава т. 16:

“16. при необходимост изготвя и съгласува проекти на решения на Министерския съвет за предоставяне на дерогация по чл. 5а, параграф 5 и по чл. 5в, параграф 1, буква “в”, с изключение на икономическите ресурси, на Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 и на дерогация по чл. 4, параграф 1, буква “в”, с изключение на икономическите ресурси, от Регламент (ЕС) № 269/2014.”

4. В чл. 32 т. 7 и 8 се отменят.

5. В чл. 35 се създава ал. 12:

“(12) За разглеждането на сигнали по раздел I на глава втора от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, отговарят служители от инспектората или други служители, определени от министъра на финансите съгласно чл. 14 от същия закон.”

6. Създава се чл. 35а:

“Чл. 35а. Административните звена в МФ, съобразно своята компетентност, подпомагат министъра на финансите по въпроси, свързани с прилагането на Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 и Регламент (ЕС) № 269/2014, в случай че целеният с тях резултат попада в правомощията на министъра на финансите.”

7. В приложението към чл. 9, ал. 3:

а) на ред “дирекция “Регулация на финансовите пазари” числото “16” се заменя с “18”;

б) на ред “дирекция “Правна” числото “20” се заменя с “18”.

§ 2. В Устройствения правилник на Агенцията по обществени поръчки, приет с Постановление № 53 на Министерския съвет от 2017 г. (обн., ДВ, бр. 25 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 17 от 2019 г., бр. 82 от 2022 г. и бр. 25 от 2023 г.), се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 5, ал. 2:

а) създава се нова т. 3:

“3. предоставяне на методическа помощ на възложителите по прилагане на чл. 5к, параграф 1 от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (ОВ, L/1, 229 от 31 юли 2014 г.);”

б) досегашните т. 3 и 4 стават съответно т. 4 и 5.

2. В чл. 12:

а) създава се нова т. 5:

“5. предоставя методическа помощ на възложителите по прилагане на чл. 5к, параграф 1 от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна;”

б) досегашните т. 5 – 25 стават съответно т. 6 – 26.

ЕП гласува Резолюция относно прилагането на медийната директива

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 9 май огромно мнозинство от членовете на Европейския парламент въз основа на доклад по собствена инициатива относно прилагането на преразгледаната Директива за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD) са гласували Резолюция относно прилагането на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (2022/2038(INI)).

Докладът посочва, че днес като правило медийните доставчици разпространяват съдържанието си чрез онлайн платформи, за да достигнат до целевите групи, които са важни за тях, особено по-младата аудитория. Само в редки, изключителни случаи такива платформи са собственост на компания от Европейския съюз, а платформените услуги често не подлежат на задължението за плурализъм на мненията. Платформите често включват относително строго регулирано и контролирано съдържание на доставчиците на медийни услуги от Съюза, наред с неконтролирано и нерегулирано съдържание, което не е предмет на директивата. Това неравенство, което не е в полза на доставчиците от Съюза, следва да бъде премахнато чрез по-нататъшно разработване на директивата, така че операторите на платформи в световен мащаб да отговарят за съдържанието в по-голяма степен.

Резолюцията отново подчертава необходимостта от независимост на регулаторите. Има такива въпроси, по които ЕС призовава десетки пъти – като необходимостта от независимост в съдебната система, тук е същото:

44.настоятелно призовава държавите членки да изпълнят задължението си по член 30, параграф 4 от ДАВМУ по отношение на финансовите и човешките ресурси на националните регулаторни органи или служби с оглед на все по-сложните им задачи и да насърчават трансграничното сътрудничество; настоява, че е необходимо да се гарантира независимостта, изисквана от ДАВМУ; подчертава, че е важно на ERGA да се предоставят ефективни средства и инструменти за наблюдение на спазването на задълженията, определени в ДАВМУ, както и санкции в случай на неспазване; изисква на ERGA да бъде дадена по-голяма независимост, наред с другото, чрез създаване на секретариат за нея, независим от Комисията;

45.настоява, независимо от бъдещото законодателство, Комисията да гарантира последователно и всеобхватно прилагане на ДАВМУ и неговите цели в държавите членки, като обръща специално внимание на член 30 ДАВМУ, който изисква непрекъснато, внимателно наблюдение и своевременни реакции на всяко нежелано развитие; изисква от Комисията да действа бързо, ако има признаци, че някой национален регулаторен орган или орган може да упражнява правомощията си по начин, несъвместим с целите и ценностите на ЕС, особено в случай на предполагаеми нарушения на правата и свободите, залегнали в Хартата на основните права на ЕС;