Tag Archives: EU Law

EMFA: Открито писмо по повод проектодоклада на парламентарната комисия на ЕП за култура и образование (CULT)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В ход е законодателната процедура за обсъждане и приемане на Законодателния акт за свободата на медиите (European Media Freedom Act, EMFA), който се предвижда да бъде регламент и да има общозадължителен характер и директен ефект.

Паралелно работят експерти в съзаконодателните органи.

В Европейския парламент водеща комисия е CULT, Комисията за култура и образование с председател Sabine Verheyen, DE.

Известни са проектите на трите парламентарни комисии CULT (проектодоклад), LIBE u IMCO (становища). Обсъжданията показват, че и този път няма да е безпроблемно приемането на нови мерки за защита на свободата на медиите.

Същото е впечатлението от работата по време на Шведското председателство на Съвета, където Швеция говори за общ подход до края на председателството.

Проектодокладът на CULT предизвиква реакции в граждански и професионални организации, става ясно от техни изяви.

Като отбелязват укрепването на независимостта на Европейския съвет за медийни услуги в проекта за регламент, организациите пишат, че са

много загрижени за много промени, които намаляват въздействието на предложението, както и усилията за хармонизиране, които движат EMFA. Освен това премахването на изричното позоваване и гаранцията за редакционната независимост на журналистите и редакторите в цялото предложение и промяната на характера на теста за медиен плурализъм от задължителен в незадължителен в националните правила поражда загриженост по отношение на капацитета на EMFA да защитава адекватно медийния плурализъм и медийната свобода в ЕС.

Критиката е насочена главно към:  

  • Премахването на почти всички препратки към редакционната независимост в предложението и вмъкването на правото на собствениците на медии да поемат водеща редакторска роля (член 6.2);
  • Включването на VLOP в оценката на медийния плурализъм и промяната в характера на теста – от задължителен в доброволен (член 21); и
  • Отказа от засилване на правилата за прозрачност на медийната собственост (член 6.1).

EMFA e натиск за нови гаранции в подкрепа на свободата и плурализма. Очакваме общоевропейски решения, защото очевидно не сме в състояние да приемем национални решения за свободата на медиите и медийния плурализъм. Предвид класациите за свободата на медиите, оглавявани от държави от ЕС, не всички имат еднаква нужда от EMFA. България е от тези, които имат нужда.

Има фактори, които не пропускат да окачествят мерките за плурализъм като цензура и пречка пред развитието на медийния бизнес. Щеше да е чудно този път да е нещо различно. Зад тези фактори има много повече организирани лобистки усилия, отколкото зад движещите сили на EMFA.

Затова е важна самоорганизацията на европейските граждани и професионалните журалистически организации – откритото писмо е подписано от

  • Civil Liberties Union for Europe (Liberties)
  • Eurocadres
  • European Centre for Press and Media Freedom (ECPMF)
  • European Federation of Journalists (EFJ)
  • Global Forum for Media Development (GFMD)
  • International Press Institute (IPI)
  • Association of European Journalists (AEJ Belgium)
  • OBC Transeuropa (OBCT)
  • South East Europe Media Organisation (SEEMO)

VLOPs u VLOSEs

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 25 април 2023 г. Комисията на базата на Digital Services Act (DSA) определи 17 много големи онлайн платформи (Very Large Online Platforms, VLOPs) and 2 много големи търсачки (Very Large Online Search Engines, VLOSEs) :

Very Large Online Platforms:

  • Alibaba AliExpress
  • Amazon Store
  • Apple AppStore
  • Booking.com
  • Facebook
  • Google Play
  • Google Maps
  • Google Shopping
  • Instagram
  • LinkedIn
  • Pinterest
  • Snapchat
  • TikTok
  • Twitter
  • Wikipedia
  • YouTube
  • Zalando

Very Large Online Search Engines:

  • Bing
  • Google Search

Съобщението

Какво следва от това: повече задължения.

До четири месеца от уведомяването за посочените решения, определените платформи и търсачки трябва да адаптират своите системи, ресурси и процеси в съответствие с изискванията, да създадат независима система за оценка на съответствието и да извършат и докладват на Комисията първа оценка на риска.

Европейска сметна палата: Цифровизация на училищата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В ЕС отговорността за разработването на образователната политика и организацията на училищата е изцяло на държавите членки. ЕС допълва и подкрепя действията на държавите членки и предоставя значителна финансова подкрепа за цифровизацията на училищата. За тази цел се използват различни инструменти като фондовете на политиката на сближаване, Механизма за възстановяване и устойчивост и програма „Еразъм+“. В периода 2014—2026 г. по
една от тези програми са изплатени или ще бъдат изплатени значителни суми с цел укрепване на цифровото образование.


Европейската сметна палата прави оценка на действията, финансирани от бюджета на ЕС, в подкрепа на цифровото образование в училищата. ЕСП провери дали действията на Комисията са оказали подходяща подкрепа за цифровизацията на училищата. ЕСП също така разгледа дали националните, регионалните и местните органи в държавите членки са използвали наличното финансиране от ЕС по предназначение в подкрепа на цифровизацията на училищата и дали училищата имат достатъчно добра връзка с гигабитов интернет, за да постигнат целите на ЕС.

Целта на доклада на ЕСП е да помогне на Комисията и на националните и регионалните органи на държавите членки да се справят по-ефективно с предизвикателствата, свързани с цифровизацията на училищата през периода 2021—2027 г. ЕСП стига до заключението, че като цяло тези мерки са помогнали на училищата в усилията им за цифровизация, но че държавите членки нямат стратегически акцент при използване на финансирането от ЕС.

Доклад

Свободата на медиите в ЕС: доклад на Комитета за защита на журналистите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Доклад на Комитета за защита на журналистите (CPJ) беше представен днес. Докладът е посветен на текущото състояние на свободата на медиите през последните години. Включени са и препоръки на CPJ към институциите на ЕС и държавите от ЕС относно защитата на свободата на медиите и гарантирането на безопасността на журналистите.

Въздействието на БиБиСи върху конкуренцията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

БиБиСи е голяма обществено финансирана медийна организация. При изпълнение на мисията си БиБиСи оказва влияние върху конкуренцията в медийната индустрия.

Това въздействие може да бъде положително – да стимулира търсенето и да насърчава иновациите. Но може и да ограничи конкуренцията. Ако обществените услуги се променят по начин, който привлече към БиБиСи публиката на търговските медии и приходите на търговските медии намалеят, това може да доведе до по-малко инвестиции в медийния сектор, намаляване на общия избор, качеството и разнообразието на съдържанието, достъпно в Обединеното кралство.

По тази причина регулаторът Ofcom е длъжен да прегледа и одобри всички съществени промени в услугите на БиБиСи, преди да бъдат приложени. Регулаторът може да поиска от БиБиСи да извърши тест дали въздействието върху конкуренцията е оправдано от обществения интерес (тест за обществен интерес, PIT).

На 18 април 2023 регулаторът публикува “Как Ofcom регулира въздействието на БиБиСи върху конкуренцията: промени в насоките и изискванията”

Съд на ЕС: Прякото излъчване чрез видеоконферентна връзка на учебните занятия попада в обхвата на GDPR

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑34/21, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Verwaltungsgericht Wiesbaden (Административен съд Висбаден, Германия) в рамките на производство по дело Hauptpersonalrat der Lehrerinnen und Lehrer beim Hessischen Kultusministerium срещу Minister des Hessischen Kultusministeriums. Председател на първи състав е Ал. Арабаджиев.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 88, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR).

Запитването е отправено в рамките на спор между Hauptpersonalrat der Lehrerinnen und Lehrer beim Hessischen Kultusministerium (Главен комитет на учителския състав към Министерството на образованието и културата на провинция Хесен, Германия) и Minister des Hessischen Kultusministeriums (министър на образованието и културата на провинция Хесен, Германия) по повод на законосъобразността на система за пряко излъчване на учебни занятия чрез видеоконферентна връзка, която е въведена в училищата в провинция Хесен (Германия), без да се предвижда предварителното съгласие на съответните преподаватели.

Член 88, който се отнася до „[о]бработване в контекста на трудово или служебно правоотношение“ и гласи:

„1.      Държавите членки могат със закон или с колективни споразумения да предвидят по-конкретни правила, за да гарантират защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на наетите лица по трудово [и]ли служебно правоотношение, по-специално за целите на набирането на персонал, изпълнението на трудовия договор, включително изпълнението на задълженията, установени със закон или с колективни споразумения, управлението, планирането и организацията на работата, равенството и многообразието на работното място, здравословните и безопасни условия на труд, защитата на имуществото на работодателя или на клиента, както и за целите на упражняване и ползване на индивидуална или колективна основа на правата и облагите от заетостта, а също и за целите на прекратяване на трудовото или служебното правоотношение.

2.      Тези правила включват подходящи и конкретни мерки за защита на човешкото достойнство, законните интереси и основните права на субекта на данните, по-специално по отношение на прозрачността на обработването, предаването на лични данни в рамките на група предприятия или група дружества, участващи в съвместна стопанска дейност и системите за наблюдение на работното място.

3.      Всяка държава членка уведомява [Европейската комисия] за тези разпоредби в своето право, които приема съгласно параграф 1 до 25 май 2018 г., и я уведомява незабавно за всяко последващо, свързано с тях изменение“.

Преюдициалните въпроси:

„1)      Трябва ли член 88, параграф 1 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че за да представлява по-конкретно правило за гарантиране на защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на наетите лица по трудово или служебно правоотношение, по смисъла на член 88, параграф 1 от [ОРЗД], дадена правна разпоредба трябва да отговаря на изискванията, предвидени в член 88, параграф 2 от [ОРЗД] за тези правила?

2)      Може ли национална правна норма, дори когато очевидно не отговаря на изискванията по член 88, параграф 2 от [ОРЗД], все пак да продължи да бъде приложима?“.

Съдът:

1)      Член 88 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)

трябва да се тълкува в смисъл, че

национална правна уредба не може да представлява „по-конкретно правило“ по смисъла на параграф 1 от този член, в случай че не отговоря на условията, поставени в параграф 2 от посочения член.

2)      Член 88, параграфи 1 и 2 от Регламент 2016/679

трябва да се тълкува в смисъл, че:

национални разпоредби, приети, за да се гарантира защитата на правата и свободите на наетите лица по отношение на обработването на техните лични данни в контекста на трудово или служебно правоотношение, трябва да се оставят без приложение, когато тези разпоредби не зачитат условията и пределите, предвидени в посочения член 88, параграфи 1 и 2, освен ако въпросните разпоредби представляват правно основание, посочено в член 6, параграф 3 от Регламента, което отговаря на предвидените в него изисквания.

Съд на ЕС, Заключение на ГА: Правото на ЕС не изключва национална правна уредба, която допуска скрининг на директни чужди инвестиции с произход от трети държави

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело 106/ 22 по преюдициално запитване на Градски съд – Будапеща.

Подобна национална правна уредба попада в обхвата на Регламента за скрининг на преки чуждестранни инвестиции и поради това трябва да гарантира, че индивидуалните скринингови решения са обосновани и съответстват на изискванията за пропорционалност, както се изисква от разпоредбите на Договора относно свободното движение на капитали и свободата на установяване.

Това заключение на Генералния адвокат е добре дошло, тъкмо ще напомни и на държавата България за този регламент, а също и по-конкретно за Насоки за държавите членки във връзка с преките чуждестранни инвестиции от Русия и Беларус с оглед на военната агресия срещу Украйна и ограничителните мерки, предвидени в приетите наскоро регламенти на Съвета относно санкциите

През 2021 г. унгарският министър на иновациите и технологиите блокира придобиването на унгарско дружество от друго унгарско дружество. Първото дружество е собственик на кариера за добив на пясък, глина и чакъл. В решението си министърът посочва, че би било в противоречие с унгарските национални интереси, включващи сигурността на доставката на тези суровини, да се позволи на дружество, чийто непряк собственик е дружество от трета държава (Бермуда) да придобие контрола върху такова „стратегическо“ дружество.
За да се произнесе относно валидността на решението на министъра да предотврати придобиването Fővárosi Törvényszék (Градски съд Будапеща, Унгария) по същество задава въпроса дали правото на Съюза позволява на Унгария да въведе правна уредба, която ограничава преките чуждестранни инвестиции в установени в Съюза дружества, ако такива инвестиции са направени чрез друго установено в Съюза дружество.

Генерален адвокат Tamara Ćapeta: Позволява.

Преките чуждестранни инвестиции с произход от трети държави попадат в обхвата на Регламента за скрининг на ПЧИ (Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 година за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза (ОВ L 79I, 2019 г., стр. 1).)

Този регламент обхваща инвестиции от всякакъв вид, чрез които инвеститорът от трета държава придобива ефективно участие в или контрол върху дружество от Съюза. Това включва и инвестиция, чрез която инвеститор от трета държава непряко придобива контрол върху дружество от Съюза чрез придобиване на дружество от Съюза от страна на друго дружество от Съюза, което е собственост на това дружество от трета държава.

Такава инвестиция попада в обхвата на член 207 ДФЕС и така в обхвата на изключителната компетентност на Съюза в областта на общата търговска политика. Ето защо Регламентът за скрининг на ПЧИ, който дава възможност на държавите членки да приемат механизми за скрининг, следва да се разглежда като „делегиращ“ обратно компетентност на държавите членки в област, в която те са овластили Съюза с влизането в сила на Договора от Лисабон


Осигуряването на доставките на някои суровини може в условията на криза да оправдае ограничаването на пряка чужда инвестиция по съображения, свързани с обществения ред (или обществената сигурност).

Видимост и присъствие на европейските аудиовизуални произведения онлайн и на съдържанието от обществен интерес: доклад IRIS 2022-2 на Европейската аудиовизуална обсерватория

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вчера Европейската аудиовизуална обсерватория публикува нов доклад – Как ЕС осигурява известност на европейските филми и сериали онлайн и услугите от общ интерес?

Това е задача, по-точно две задачи, поставени от правото на ЕС. Определено аудиовизуално съдържание трябва да е налично, да се намира лесно, да е достъпно, държавите да вземат мерки това съдържание да е специално видимо за гражданите.

Защо? Целите на аудиовизуалната политика на Европейския съюз в цифровата епоха включват:

да се улесни предлагането на широко и многообразно от културна и езикова гледна точка съдържание с високо качество;

да се осигури лесен, навременен, трансграничен и законен достъп до съдържанието, пълно трансгранично разпространение на европейските аудио-визуални произведения и видимост на европейските аудиовизуални произведения на всечки платформи; видимост и присъствие на европейските произведения на всички платформи за разпространение;

да се осигурят равни условия за конкурентоспособността на доставчиците на аудио-визуални медийни услуги в рамките на единния пазар.

Видимостта на съдържанието е предмет на регулация и насърчаване в следните два случая:

а) при европейските аудиовизуални произведения. Понятието видимост на европейските произведения беше въведено с втората ревизия на медийната директива през 2007 г., у нас – със съответната ревизия на ЗРТ през 2020 г. Третата ревизия на директивата през 2018 г. разшири изискванията и към нелинейните услуги (член 13 ал.1), а съображение 35 дава и идеи за мерките, с които може да се постигне такава видимост.

б) при съдържанието, представляващо обществен интерес. Изискването на виидмост на съдържанието от обществен интерес е по-ново, от третата ревизия (чл.7а), за тази разпоредба настояваше Европейският съюз за радио и телевизия EBU и обществените медии в ЕС. И наистина, за тези, които гледат обществена телевизия по традиционен начин, няма проблем. Проблемът е какво става с това съдържание онлайн. Операторите на платформи имат ясен стимул да привличат хората към съдържание, което им носи повече приходи – и качествено съдържание, чрез което обществените медии изпълняват мисията си, остава незабележимо и недостъпно. По този начин, макар на думи да са лишени от редакторска отговорност, платформите влияят върху изборите на хората, като определят кое съдържание е видимо и достъпно за тях. Освен че видимостта е важна за демокрацията, тя има връзка и с противодействието на дезинформацията – защото никак не е маловажно дали платформите ми предлагат конспиративни теории или качествено съдържание.

За това става дума в новоизлезлия доклад.

Има и кратки обзори на мерките в девет държави, между които и България.

Законодателен акт за свободата на медиите, ЕМFA: състоянието

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия оповести законодателно предложение COM(2022)0457 за регламент за свободата на медиите през есента на 2022 г.

Съзаконодателите:

Париса Лилестранд, министър на културата на Швеция, очерта намеренията на Председателството на Съвета (2023 – 1) относно предложението за EMFA така:

“Фундаментален въпрос е, разбира се, каква компетентност има ЕС в областта на медиите. Това е въпрос, който винаги е важно да се обсъжда. Новинарските медии, особено пресата, досега по принцип са били регулирани на национално ниво, в много случаи чрез системи за саморегулиране. Същевременно има широк консенсус относно значението на продължаването на работата за укрепване на медийната свобода и плурализма, които са централни елементи на Хартата на основните права на Европейския съюз. “Фундаментален въпрос е, разбира се, каква компетентност има ЕС в областта на медиите. Това е въпрос, който винаги е важно да се обсъжда. Новинарските медии, особено пресата, досега по принцип са били регулирани на национално ниво, в много случаи чрез системи за саморегулиране. Същевременно има широк консенсус относно значението на продължаването на работата за укрепване на медийната свобода и плурализма, които са централни елементи на Хартата на основните права на Европейския съюз.

Въпросът за правното основание за предложението на Комисията е въпрос, който Съветът сега разглежда много внимателно.

Нашата цел по отношение на Европейския закон за свободата на медиите е да се опитаме да постигнем общ подход на срещата на Съвета по образование, младеж, култура и спорт през май, ако условията са налице. Това е амбициозна цел, тъй като около предложението има много въпроси, на които трябва да се отговори.”

В Европейския парламент се проведоха обсъждания и изслушвания във водещата комисия CULT и в комисията по гражданските свободи LIBE , има записи.

Други становища, позиции, декларации:

Досието на EMFA на сайта на Европейския парламент, заедно с постъпили становища от държави членки и институции.

Становището срещу чл. 17 (медийното изключение) на EDRI и др.

Регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране: актуалното състояние

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 25 ноември 2021 г. Комисията представи предложението си за Регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране.

На 13 декември 2022  Съветът постигна съгласие по своя мандат (общ подход) за преговорите с Европейския парламент по предложението за регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране.

През февруари ЕП с голямо мнозинство прие изменения в законодателното предложение, съответно преговорната позиция, предложена от комисията на ЕП по вътрешен пазар и защита на потребителите (IMCO) и дава зелена светлина на водещия преговарящ на Парламента, Сандро Гоци (Renew, Франция), да започне разговори с представителите на държавите членки за постигане на съгласие по текста навреме за европейските избори през 2024 г.

Следват триалози.

На 28 март Бюрото на Европейския парламент в България, заедно с бюрата на Европейския парламент в Румъния и Германия, ще проведе технически брифинг във връзка със законодателното предложение за прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране. Темата ще бъде представена от Ясмина Якимова и Джон Шранц, пресаташета на Европейския парламент.

Брифингът ще се проведе на 28 март, вторник, от 13:00 до 14:00 ч. (българско време) в платформата Zoom.