Tag Archives: EU Law

Доклад за върховенството на правото 2022

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

По-важното от прессъобщението на ЕК за годишния доклад за върховенството на правото 2022:

Европейската комисия публикува третия годишен доклад относно върховенството на правото. Докладът се публикува в контекста на руското нашествие в Украйна, което допълнително подчерта значението на отстояването на демократичните ценности, правата на човека и върховенството на закона.

Докладът включва преглед на тенденциите в ЕС като цяло и 27 глави по държави, в които се разглеждат промените във всяка държава членка от юли 2021 г. насам. В тазгодишния доклад за първи път се съдържат конкретни препоръки, отправени към всяка една от държавите членки, както бе обявено от председателя Фон дер Лайен в нейната реч за състоянието на Съюза от 2021 г. Препоръките имат за цел да насърчат държавите членки да продължат текущите или планираните реформи и да им помогнат да определят в кои области са необходими подобрения.

Както при предишните негови издания, в настоящия доклад се разглеждат развитията в четири ключови за върховенството на закона области: правосъдните системи, уредбата за борба с корупцията, свободата и плурализма на медиите и други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване. Докладът показва, че реформите в областта на върховенството на правото продължават в редица държави членки с цел справяне с предизвикателствата, установени в предходните два доклада. Същевременно в някои държави членки продължават да съществуват системни опасения.

В препоръките за България се припомнят поетите в рамките на националния план за възстановяване и устойчивост ангажименти във връзка с някои аспекти на правосъдната система и рамката за борба с корупцията и оставащите ангажименти по Механизма за сътрудничество и проверка.

На България се препоръчва да:

• осигури своевременни редовни конкурси за повишаване, за да се избегне дългосрочното командироване на съдии за заемане на свободни длъжности, като се вземат предвид европейските стандарти за командироване на съдии;

• постигне напредък по законодателните изменения, насочени към подобряване на функционирането на Инспектората към Висшия съдебен съвет и избягване на риска от политическо влияние, по-специално чрез включване на съдебните органи в подбора на неговите членове;

• предприеме стъпки за адаптиране на състава на Висшия съдебен съвет, като вземе предвид европейските стандарти за съдебните съвети;

• продължи да прилага мерки за подобряване на почтеността в конкретни сектори на публичната администрация, включително мерки, насочени към полицията и съдебната система;

• гарантира, че институционалните реформи на Комисията за борба с корупцията и специализираните съдебни органи водят до подобряване на ефективността на разследванията и до стабилни резултати при наказателното преследване и окончателни съдебни решения по дела за корупция по високите етажи на властта;

• подобри прозрачността при разпределянето на държавните средства за реклама, по-специално по отношение на държавната реклама, договорена чрез посредници, като например медийни агенции.

Доклад за върховенството на правото – България 2022.

За доклада

DSA: механизъм за реагиране при кризи, член 27а

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

EDRi и 38 неправителствени организации, между които EU DisinfoLab, ARTICLE 19 и др., изразиха сериозна загриженост по отношение на „механизма за реагиране при кризи“ в нов член 27a от Регламента за цифровите услуги (DSA), който беше предложен от Европейската комисия като част от преговорите по време на триалозите.

По-обстоятелствена аргументация:

Предложеният механизъм представлява прекалено широко овластяване на Европейската комисия да обявява едностранно извънредно положение в целия ЕС. Това би позволило широкообхватни ограничения на свободата на изразяване и на свободния достъп до и разпространение на информация в Съюза.

Предложеният „механизъм за реагиране при кризи“ в нов член 27a DSA трябва – най-малкото – да зачита международните стандарти за правата на човека за законност, легитимност, необходимост и пропорционалност. Конкретно това означава, че:

Решенията, които засягат свободата на изразяване и достъпа до информация, особено по
време на криза, не могат да бъдат законно взети само от изпълнителната власт. Изисква се парламентарен контрол и съдебен контрол за наличието и продължителността на обявеното извънредно положение, за да се избегнат злоупотреби“. Следователно всякакви кризисни мерки, включително решението дали действително се приема, че кризата е настъпила, следва да бъдат под контрола на Европейския парламент възможно най-скоро след приемането му.
Дефиницията на криза (пандемии, тероризъм или „възникващи конфликти“) трябва да отговаря на принципите на яснота и конкретност и не трябва да дава правомощия на Комисията да поддържа кризисни мерки в продължение на години.
Предложеният механизъм трябва да включва времево ограничение за антикризисните мерки . То не следва да дава на Комисията едностранните правомощия да ограничава почти постоянно публичния достъп до и разпространението на информация, докато не бъде оспорено в съда. Всяка извънредна мярка трябва да съдържа кратка клауза за прекратяване на действието, която може да бъде преразгледана от Европейския парламент.
Ние приветстваме факта, че разпоредбата изисква кризисните мерки да бъдат „стриктно необходими и пропорционални“, но се съмняваме дали Комисията е правилният орган, който да направи такава оценка едностранно , особено по време на политически натоварени времена и под силен политически натиск от страна на държавите-членки. Вместо това тази оценка трябва да бъде извършена от независим съдебен орган или съд; и не само веднъж, а на редовни, кратки интервали, докато са в сила мерките.
Кризата или опасността трябва да са изключителни до такава степен, че редовните мерки, установени от националните конституционни порядки или международните закони за правата на човека, да са „явно неадекватни“.

В допълнение: Когато малка шепа преговарящи едностранно добавят такива нови разпоредби по време на триалози при закрити врата, те го правят без мандат и малка демократична легитимност. Това заобикаля демократичния процес, възпрепятства обществения контрол и дебат и изключва останалите 700+ избрани членове на Европейския парламент от участие в разискванията. Единствената им възможност да не се съгласят с тези широки изпълнителни правомощия е да се противопоставят изцяло на DSA – избор, който малко хора вероятно биха искали да направят.

Гласуваният чл.27а:

Член 27а

Механизъм за реагиране при кризи

1. При възникване на криза Комисията, като действа по препоръка на Европейския съвет за цифровите услуги, може да приеме решение, с което да изиска от един или повече доставчици на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки да предприемат едно или няколко от следните действия:

a) оценяване дали и ако това е така, до каква степен и как функционирането и използването на техните услуги значително допринася или има вероятност да допринесе значително за сериозна заплаха, както е посочено в параграф 2;

б) установяване и прилагане на конкретни, ефективни и пропорционални мерки, като например предвидените в член 27, параграф 1 или член 37, параграф 2, за предотвратяване, премахване или ограничаване на всеки такъв принос към сериозната заплаха, установена съгласно буква а) от настоящия параграф;

в) докладване на Комисията до определена дата или на редовни интервали, посочени в решението, относно оценките, посочени в буква а), точното съдържание, изпълнението и качественото и количественото въздействие на специфичните мерки, предприети съгласно буква б), както и всеки друг въпрос, свързан с тези оценки или мерки, както е посочено в решението.

При определянето и прилагането на мерки съгласно буква б) от настоящия параграф доставчикът или доставчиците на услуги надлежно отчитат степента на сериозната заплаха, посочена в параграф 2, неотложността на мерките и действителните или потенциалните последици за правата и законните интереси на всички засегнати страни, включително възможното неспазване на основните права, залегнали в Хартата.

2. За целите на настоящия член се счита, че е настъпила криза, когато извънредни обстоятелства водят до сериозна заплаха за обществената сигурност или общественото здраве в Съюза или в значителна част от него.

3. При вземане на решението, посочено в параграф 1, Комисията гарантира, че са изпълнени всички посочени по-долу изисквания:

a) изискваните в решението действия са строго необходими, обосновани и пропорционални, като се вземе предвид по-специално степента на сериозната заплаха, посочена в параграф 2, неотложността на мерките и действителните или потенциалните последици за правата и законните интереси на всички засегнати страни, включително възможното неспазване на основните права, залегнали в Хартата;

б) в решението се определя разумен срок, в рамките на който трябва да се предприемат конкретните мерки, посочени в параграф 1, буква б), като се има предвид по-специално неотложността на тези мерки и времето, необходимо за подготовката и изпълнението им;

в) действията, изисквани от решението, са ограничени до период, който не надвишава три месеца.

4. След приемането на решението, посочено в параграф 1, Комисията взема без ненужно забавяне всички посочени по-долу мерки:

a) уведомява доставчика или доставчиците, до които е адресирано решението, за решението;

б) прави решението публично достояние;

в) информира Европейския съвет за цифровите услуги за решението, приканва го да представи становището си по него и го информира за всяко последващо развитие, свързано с решението.

5. Изборът на конкретни мерки, които да бъдат предприети съгласно параграф 1, буква б) и параграф 7, втора алинея, се оставя на доставчика или доставчиците, до които е адресирано решението на Комисията.

6. Комисията може по своя собствена инициатива или по искане на доставчика да започне диалог с него, за да определи дали с оглед на конкретните обстоятелства, свързани с доставчика, предвидените или приложените мерки, посочени в параграф 1, буква б), са ефективни и пропорционални за постигането на преследваните цели. По-специално Комисията гарантира, че мерките, предприети от доставчика на услуги съгласно параграф 1, буква б), отговарят на изискванията, посочени в параграф 3, букви а) и в).

7. Комисията наблюдава прилагането на специфичните мерки, предприети съгласно решението, посочено в параграф 1 от настоящия член, въз основа на докладите, посочени в буква в) от същия параграф, и всяка друга относима информация, включително информацията, която може да поиска съгласно член 31 или член 52, като взема предвид развитието на кризата. Комисията докладва редовно на Европейския съвет за цифровите услуги за това наблюдение най-малко веднъж месечно.

Когато Комисията счита, че предвидените или приложените специфични мерки съгласно параграф 1, буква б) не са ефективни или пропорционални, тя може с решение, след консултация с Европейския съвет за цифровите услуги, да изиска от доставчика да преразгледа определянето или прилагането на тези конкретни мерки.

8. Когато е целесъобразно с оглед на развитието на кризата, Комисията, като действа по препоръка на Европейския съвет за цифровите услуги, може да измени решението, посочено в параграф 1 или в параграф 7, втора алинея, като:

a) отмени решението и когато е целесъобразно, изиска от много голямата онлайн платформа или много големите онлайн търсачки да престанат да прилагат мерките, установени и изпълнявани съгласно параграф 1, буква б) или параграф 7, втора алинея, по-специално когато основанията за тези мерки вече не съществуват;

б) удължи срока, посочен в параграф 3, буква в), с не повече от три месеца;

в) отчете опита, придобит при прилагането на мерките, по-специално възможното неспазване от мерките на основните права, залегнали в Хартата.

9. Изискванията на параграфи 1 – 6 се прилагат за решението и неговото изменение, посочени в настоящия член.

10. Комисията отчита в максимална степен препоръките на Европейския съвет за цифровите услуги съгласно настоящия член.

11. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета ежегодно след приемането на решения в съответствие с настоящия член и във всеки случай три месеца след края на кризата относно прилагането на специфичните мерки, предприети съгласно тези решения.

Задържане на трафични данни за престъпления срещу интелектуалната собственост

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Влезли са в сила измененията на Наказателния кодекс, които повишават определени санкции.

Писах два пъти – през март и през април, по-специално за санкциите в областта на интелектуалната собственост. Голям беше натискът върху законодателя за увеличаване на тези санкции през годините – с цел размерът на предвидените санкции да е над 5 години лишаване от свобода и да се разшири приложното поле на задържането на трафични данни.

За съжаление това, срещу което съм излизала няколко пъти на протест, сега се случи. Ето отвореното писмо на носителите на права от онова време – е, тогава в Народното събрание на председателя Пирински предложението не мина, но сега мина.

Измененията на НК в Държавен вестник.

Ето за тази част от измененията говоря:

§ 4. В чл. 172а се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „до пет години“ се заменят с „от една до шест години“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „десет хиляди“.

2. В ал. 2 думите „пет години“ се заменят с „шест години“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „десет хиляди“.

3. В ал. 3 думите „от една до шест години“ се заменят с „от две до осем години“ и думите „десет хиляди“ се заменят с „петнадесет хиляди“.

§ 5. В чл. 172б се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думата „марка“ се добавя „изобретение, полезен модел“ и думите „до пет години и с глоба до пет хиляди“ се заменят с „от една до шест години и с глоба до десет хиляди“.

2. В ал. 2 думите „от пет хиляди до осем хиляди“ се заменят с „от десет хиляди до петнадесет хиляди“.

§ 6. В чл. 173 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думата „две“ се заменя с „три“.

2. Създава се ал. 3:

„(3) Когато деянието по ал. 1 е извършено в интернет или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до десет хиляди лева.“

Ето ги и мотивите към законопроекта, внесен от Министерския съвет.

Използва се, че изискуемият максимален праг на наказанието лишаване от свобода, предвиден в случаите, посочени в чл. 9, параграф 4 от Директива 2013/40/ЕС следва да бъде не по-малък от пет години, когато деянията по чл. 4 и 5 от Директивата са причинили сериозни вреди или са извършени срещу информационна система, която е част от критична инфраструктура.

Но това се отнася за компютърните престъпления. И сега – внимание:

Сред предлаганите изменения се включва и актуализиране на нормативната уредба за противодействие спрямо компютърно свързаните престъпления по чл. 172а, 172б и 173 от НК срещу интелектуалната и индустриалната собственост, както и онлайн детската сексуална експлоатация по чл. 155б, 155в и 159, ал. 3 от НК с оглед на постигане на съответствие между обществената опасност на тези престъпления и предвидените от закона наказания. Тези престъпления следва да се възприемат за деяния с висока степен на обществена опасност […]

Компютърносвързани престъпления – термин за осъществената мечта на ОКУП-ите – с предвидено наказание над 5 години и задържане на трафични данни – в мотивите са подредени в едно изречение с онлайн детската сексуална експлоатация.

Сега знаете.

Пореден законопроект за изискване за българска квота в ЗРТ – този път на ПП Възраждане

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Не просто има пореден законопроект (ЗИД ЗРТ) за въвеждане на изискване за българска квота – но и повече: с 10 от 12 присъстващи законопроектът е подкрепен на първо четене в Комисията по културата и медиите на НС в четвъртък, на 7 юли 2022 г. Двата гласа “въздържал се” са на Антоанета Цонева (ДБ) и Христо Петров (ПП), ето и видеозапис.

Позицията на Христо Петров от едно предходно заседание goes viral.

Законопроектът на Възраждане е приет за публикуване на сайта на НС в нарушение на чл.70, ал. 1 т.1 от парламентарния правилник във вид, който не позволява последващо редактиране на съдържанието. Няма да го препиша на ръка, това е сигурно.

Становищата:

Министерството на културата знае за какво става дума в контекста на правото на ЕС и е съвсем в целта този път.

БНТ няма възражения, доколкото проектът не противоречи на правото на ЕС – тук не става ясно “доколкото” дали е в смисъл “тъй като” или в смисъл “в случай, че”.

БНР подкрепя законопроекта, АБРО – не.

Аз съм изразявала многократно отрицателно мнение, например тук и тук, във връзка с решението на КЗК срещу бг квота.

СЕМ: Кодекс за поведение за защита на децата

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Изтича срокът на общественото обсъждане на проекта на Кодекс за защита на децата.

На 8 юни 2022 Съветът за електронни медии откри обществено обсъждане на проект на Кодекс за поведение относно мерките за оценка, означаване и ограничаване на достъпа до предавания, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата (Кодекс за поведение).

Проектът е приет с Решение № РД-05-44/ 08.06.2022 г. и е изготвен съвместно с Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), Българската национална телевизия и Българското национално радио в изпълнение на изискванията на ЗРТ.

В 30-дневен срок, считано от датата на публикуване на съобщението на сайта на СЕМ, заинтересованите лица могат да представят писмени становища по приетия проект на адрес: гр. София, бул. Шипченски проход № 69 или на e-mail: office@cem.bg .

Проект на Кодекса

Решение № РД-05-44/08.06.2022 г. Кодекс

Шестият пакет санкции към прокремълски медии: за повече прозрачност при прилагането

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Шестият пакет от санкции на ЕС срещу Русия беше приет в началото на юни. С Регламент (ЕС) 2022/879, следващ Решение на Съвета на ЕС2022/ 884, са въведени допълнителни ограничителни мерки по отношение на три телевизионни програми, посочени изчерпателно в Приложение VI, допълващо Приложение XV на Регламент (ЕС) 2014/833: „В приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 се добавят следните образувания: „Rossiya RTR / RTR, Planeta Rossiya 24 / Russia 24, TV Centre International“. Рецитали 7-14 на Регламента се отнасят също до ограничителните мерки за прокремълското пропагандно съдържание.

На второ място, с чл. 1 т. 1 към двете категории засегнати лица

телевизии;
посредници, които разпространяват по какъвто и да е начин съдържание на телевизиите,

се добавя и трета категория:

3. производители или разпространители на реклама с всякакво съдържание на продукти или услуги, произведени или разпрстранени от лицата по Приложение XV (телевизиите): „В член 2е се добавя следният параграф: „3. Забранява се рекламирането на продукти или услуги с всякакво съдържание, произведени или излъчени от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, посочен в параграф 1.“

На трето място, в нов член 5н, т.21, се въвежда отлагателно условие за прилагането на ограничителните мерки по отношение на лицата от Приложение VI:

„Тази точка се прилага по отношение на едно или няколко образувания, посочени в Приложение VI към настоящия регламент, считано от 25 юни 2022 г. и при условие че Съветът, след като разгледа съответните случаи, вземе такова решение с акт за изпълнение.“

Съветът на ЕС вероятно е приел условието, за да удовлетвори желанието на някоя от държавите за допълнително проучване на целесъобразността на ограничителните мерки, но е дал три седмици срок.

И наистина, на 24 юни Съветът приема

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2022/994 НА СЪВЕТА

от 24 юни 2022 година

за изпълнение на Регламент (ЕС) 2022/879 за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна

След като разгледа съответните случаи, Съветът стигна до заключението, че мерките, посочени в член 2е от Регламент (ЕС) № 833/2014, следва да се прилагат от 25 юни 2022 г. по отношение на всички образувания, посочени в приложение VI към Регламент (ЕС) 2022/879. Настоящото решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

и съответното решение –

РЕШЕНИЕ (ОВППС) 2022/995 НА СЪВЕТА

от 24 юни 2022 година

относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна

Съгласно член 1, точка 14 от Решение (ОВППС) 2022/884 приложимостта на ограничителните мерки по отношение на една или няколко от посочените медии е предмет на допълнително решение на Съвета. След като разгледа съответните случаи, Съветът стигна до заключението, че ограничителните мерки, посочени в член 4ж от Решение 2014/512/ОВППС, следва да се прилагат от 25 юни 2022 г. по отношение на всички образувания, посочени в точка 4 от приложението към Решение (ОВППС) 2022/884.

Единственото, което се забелязва в България като реакция, е едно прессъобщение на сайта на СЕМ от 3 юни за Регламент (ЕС) 2022/879, в което се казва – приет е регламент, ако ви интересува, прочетете си го.

Но въпросите са кой да приложи – кои мерки( по 2е) – откога – докога? Регламенти не се транспонират, но се прилагат.

Относно влизането в сила: на 3 юни регламент 879 не е бил все още приложим, прилаган ли е?

Кой следи за рекламирането на услугите на медиите по Приложение XV на Регламент (ЕС) 2014/833 – още повече, че те не са само телевизии?

Кой идентифицира посредниците?

И изобщо, може ли някаква видимост на прилагането на санкционните пакети?

DSA и DMA – гласувани в ЕП

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Днес Парламентът проведе окончателното гласуване на новия Закон за цифровите услуги (DSA) и Закона за цифровите пазари (DMA) , след споразумение, постигнато между Парламента и Съвета съответно на 23 април и 24 март.

Законът за цифровите услуги беше приет с 539 гласа „за“, 54 „против“ и 30 „въздържал се“. Законът за цифровите пазари – с 588 „за“, 11 „против“ и 31 „въздържал се“.

Това, което е незаконно офлайн, трябва да бъде незаконно и онлайн

Законът за цифровите услуги (DSA) включва задължения за доставчиците на цифрови услуги за справяне с разпространението на незаконно съдържание, онлайн дезинформация и други рискове за обществото. Тези изисквания са пропорционални на размера и рисковете, които платформите представляват за обществото.

Новите задължения включват:

Нови мерки за противодействие на незаконното онлайн съдържание и задължения за платформите да реагират бързо , като същевременно зачитат основните права, включително свободата на изразяване и защитата на данните;
Засилена проследимост и проверки на търговците на онлайн пазарите , за да се гарантира, че продуктите и услугите са безопасни; включително усилия за извършване на произволни проверки дали незаконното съдържание се появява отново;
Повишена прозрачност и отчетност на платформите , например чрез предоставяне на ясна информация относно модерирането на съдържанието или използването на алгоритми за препоръчване на съдържание (така наречените системи за препоръчване); потребителите ще могат да оспорват решенията за модериране на съдържание;
Забрани за подвеждащи практики и определени видове насочени реклами, като тези, насочени към деца и реклами, базирани на чувствителни данни. Така наречените „тъмни модели“ и подвеждащи практики, насочени към манипулиране на избора на потребителите, също ще бъдат забранени.

Много големите онлайн платформи и търсачки (с 45 милиона или повече потребители месечно), които представляват най-висок риск, ще трябва да спазват по-строги задължения, наложени от Комисията. Те включват предотвратяване на системни рискове (като разпространение на незаконно съдържание, неблагоприятно въздействие върху основните права, върху изборните процеси и насилието, основано на пола, или психичното здраве) и подлагането на независими одити . Тези платформи също ще трябва да предоставят на потребителите избор да не получават препоръки въз основа на профилиране. Те също така ще трябва да улеснят достъпа до своите данни и алгоритми на властите и проверените изследователи.

Следващи стъпки

След като бъдат официално приети от Съвета през юли (DMA) и септември (DSA), и двата акта ще бъдат публикувани в Официален вестник на ЕС и ще влязат в сила двадесет дни след публикуването.

DSA ще бъде пряко приложим в целия ЕС и ще се прилага петнадесет месеца или от 1 януари 2024 г. (което от двете настъпи по-късно) след влизането в сила. Що се отнася до задълженията за много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки, DSA ще се прилага по-рано – четири месеца след като са били определени като такива от Комисията.

DMA ще започне да се прилага шест месеца след влизането му в сила.

Прессъобщението

Adopted texts (05.07.2022)

DSA

DSA влиза за гласуване в Европейския парламент през юли

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Комисията на Европейския парламент за вътрешния пазар IMCO одобри споразумението с държавите относно Закона за цифровите услуги (DSA). Уреждат се:

основни стандарти за по-безопасно и по-отворено цифрово пространство за потребителите;
нови задължения за платформите, пропорционални на техния размер и обществените рискове, които създават;
ред потребителите да докладват за незаконно съдържание, след което платформите ще трябва да действат бързо.

Според прессъобщението на IMCO новите правила въвеждат нови задължения за онлайн платформите, пропорционални на техния размер и на рисковете за обществото, които създават. Съгласно новите правила онлайн платформите ще трябва да предприемат мерки за защита на своите потребители от незаконно съдържание, стоки и услуги. Потребителите ще бъдат упълномощени да докладват за незаконно съдържание онлайн, а платформите ще трябва да действат бързо, като същевременно зачитат основните права, включително свободата на изразяване и защитата на данните.

Онлайн платформите ще бъдат задължени да бъдат по-прозрачни и по-отчетни, например като позволяват на потребителите да бъдат информирани за това как съдържанието им се препоръчва. Много големите онлайн платформи ще трябва да предоставят на потребителите поне една опция, която не се основава на профилиране. Въвеждат се и допълнителни правила за онлайн рекламата, включително забрана за използване на чувствителни данни или насочване към непълнолетни.

Много големи онлайн платформи и търсачки (с 45 милиона потребители или повече) ще трябва да спазват по-строги задължения за защита на потребителите от незаконно съдържание и стоки. Всяка година те ще подлежат на независими одити и ще трябва да извършват оценки на риска на своите услуги, включително разпространението на незаконно съдържание, разпространението на дезинформация, неблагоприятните ефекти върху основните права, върху изборните процеси и насилието, основано на пола, или психическото здраве. Те ще трябва да се справят с тези рискове, например чрез адаптиране на своя дизайн или алгоритми.

Европейската комисия ще има изключителни правомощия да контролира и да изисква от много големи онлайн платформи да се съобразяват. Той може да инспектира помещенията на платформата и да получи достъп до нейните бази данни и алгоритми.

Очаква се както Законът за цифровите услуги, така и Законът за цифровите пазари да бъдат поставени за окончателно гласуване в парламента през юли, преди да бъдат официално приети от Съвета и публикувани в Официален вестник на ЕС. Регламентът за DSA ще влезе в сила 20 дни след публикуването и разпоредбите ще започнат да се прилагат петнадесет месеца след това.

Text of the provisional agreement – Digital Services Act

Дали Първата поправка позволява цензуриране на реч относно медицинска процедура, която ще стане незаконна

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В днешния Ню Йорк Таймс се обсъждат ефектите на решението на Върховния съд на САЩ за абортите върху свободата на изразяване. Или иначе казано, дали Първата поправка на Конституцията позволява цензуриране (забрана) на реч относно осъществяването на аборти. Не е ясно дали съдилищата ще установят, че защитата, предоставена от Конституцията, ще се прилага за поддръжниците на правата на аборт, тъй като те се стремят да заобиколят множеството нови ограничения.

Прави се паралел с хазарта, разрешен или забранен на щатско равнище, и се сочи решението United States v. Edge Broadcasting Company, което потвърждава федерален закон, забраняващ рекламирането на лотарии в щати, които не ги разрешават.

Какво ще стане, ако щатът Ню Йорк купи билбордове в Тексас, предлагащи да помогнат на жените там да пътуват на север за законен аборт?

Но новият правен пейзаж в САЩ е неизследван, оставяйки много малко сигурност за това какви закони сега отделните щати могат да приемат свободно, завършва публикацията.

Европейците имат в историята си решението по делото Open Door and Dublin Well Woman v. Ireland на ЕСПЧ отпреди 30 години, с което се позволи информиран избор на жените от Ирландия за аборти другаде, където това е законно.

И едно позитивно развитие на самото законодателство в Ирландия.

Мониторинг за медиен плурализъм в ЕС – публикуван е новият доклад #MPM2022

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания в последните години Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, а също Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция.

Доклад 2022 представя картината за 2021 година.

Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови (главно законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални.

На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък, среден или висок риск (зелена-жълта-червена).

Въпросникът е актуализиран, за да включи аспекти на цифровите права и плурализма в цифрова среда. Много предишни индикатори са адаптирани за измерване както на традиционните, така и на онлайн медиите.

Това е поредната пета оценка, България участва от началото (пилотното изследване за 2014).

Новите резултати:

Резюме в четирите основни области (общо за държавите):

Базови индикатори

По-добрата оценка по отношение на защитата на правото на информация се дължи на транспонирането в националното законодателство на директивата на ЕС за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности. За разлика от тях, условията на работа за журналистите продължават да се влошават поради увеличения брой SLAPPs и реч на омразата, както и наблюдение, особено онлайн.
Модерирането на съдържание от онлайн платформи е тревожно поради липсата на прозрачност в процеса на филтриране, премахване и блокиране.

Пазарен плурализъм

Областта на пазарния плурализъм се характеризира вече с висок риск през 2021 г., отразяващ нарастващите икономически заплахи за медийния плурализъм. Основният фактор е спадът в приходите от реклама за новинарските медии. Икономическата криза – свързана с въздействието на COVID-19 – и доминирането на платформите на пазара на онлайн реклама допринесоха за повишаване на риска в индикатора за жизнеспособност на медиите. MPM2022 потвърди тази тенденция: Пазарната концентрация в сектора на традиционните медии се увеличава, съчетана с нарастващата пазарна мощ на няколко цифрови посредника.
Има признаци на постковид икономическо възстановяване според нарастващите медийни приходи; не се установяват обаче по-добри условия за работа на журналистите.
Обществената подкрепа за медиите помага за възстановяването, но остава неефективна за насърчаване на иновациите в затруднения сектор.
Подобрената прозрачност в медийната собственост е резултат от транспонирането на Директивата за борба с изпирането на пари.

Политическа независимост

Зоната на политическата независимост е изложена на висок риск в 7 държави.
Политическата и търговска намеса в медиите остава сериозно безпокойство, особено по отношение на управлението и финансирането на PMS и държавната реклама, по-специално в Централна, Източна и Южна Европа.

Социално включване

Отчетени са леки, но забележими подобрения в областта на социалното приобщаване, въпреки постоянното недостатъчно представителство на жените.
Рисковете в онлайн сферата често са по-високи поради трудността при ефективното адаптиране на регулаторната рамка.

България – страница с резултатите

Пълният текст на доклад 2022 за България

Интерактивна карта 2022 – горе вдясно е управлението на картата за четирите области и всички 20 индикатора. Може да се види състоянието на риска за Блгария по области и индикатори.

Въпреки придвижването напред в индекса на Репортери без граници, мониторингът за медиен плурализъм по-скоро запазва България в известните нива на риска, като разликата, освен другото, се дължи и на факта, че оценката е за 2021 година.