Платформите отчитат своите мерки за ограничаване на разпространението на дезинформация за COVID-19 през март и април 2022 г. и представят данни за резултатите от действията си.
Платформите съобщават за намаляване на нарушенията.
Европейската комисия публикува ревизирания (в официалния превод – укрепен) Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията. Той е подписан от 34 заинтересовани страни, включително основни интернет платформи като Meta, Google, Twitter, TikTok, Microsoft и други технологични дружества и представители на гражданското общество.
Официалното прессъобщение сочи, че актуализираният кодекс има за цел да се преодолеят недостатъците на предишния кодекс с по-силни и по-подробни ангажименти и мерки, които се основават на оперативните поуки, извлечени през последните години. По-конкретно, новият кодекс съдържа ангажименти за:
Както е известно, ЕС прилага “двойна предпазна мрежа” по отношение на дезинформацията – законодателни и незаконодателни мерки. Законодателните мерки са представени на първо място от DSA.
Страните, присъединили се към кодекса, имат 6 месеца, за да изпълнят ангажиментите и мерките, предвидени в него. В началото на 2023 г. те ще предоставят на Комисията първите си доклади за изпълнението. Като взема предвид експертни съвети и подкрепа от Европейската група на регулаторите за аудиовизуални медийни услуги (ERGA) и Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO), Комисията редовно ще оценява напредъка, постигнат в прилагането на Кодекса, въз основа на подробните качествени и количествено отчитане, очаквано от подписалите.
Създадената оперативна работна група ще наблюдава, преразглежда и адаптира ангажиментите с оглед на технологичното, общественото, пазарното и законодателното развитие. Тя ще заседава при необходимост и най-малко на всеки 6 месеца.
Подписалите:
Конституционното дело е образувано по искане на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) за установяване на противоконституционност на чл. 194, ал. 4, т. 1 от Закона за водите, докладчик Атанас Семов.
Според lex.bg това е “фундаментално решение, от чиито мотиви може да се ръководи всеки съдия, когато трябва да си изясни приложимото вътрешно право в контекста на правото на ЕС (ПЕС)”. Статията продължава така:
Съдиите намират за наложително да дадат за първи път в практиката си уточнения на последователните стъпки, които трябва да бъдат следвани от всеки съд по всяко дело, за да установи дали по делото му е приложимо правото на ЕС. Мотивите дават ценни указания и по два други въпроса – кога е нарушен конституционният принцип на еднакво третиране и за конституционната основа на правния режим на таксите.
През последните две години КС предприе серия от мерки, за да убеди сезиращите го съдии да изследват приложимото ПЕС преди да се обърнат към него. Той прие специална разпоредба в правилника си (повече виж тук), а след това направо отклони искане заради липсата на анализ за относимото европейско право (повече виж тук). Сега КС дава подробни разяснения, които имат широко приложение и са валидни не само за върховните съдии, които единствени имат право да сезират КС, но и за всеки съдия по всяко дело, а се отнасят и за всеки, който прилага правна норма.
съществена част от решението е посветена на принципа на равенството в правото на ЕС и на конституционната защита на конкуренцията.
В четвъртък парламентарната комисия за вътрешния пазар (Internal Market Committee) на ЕП обяви постигнатото споразумение с държавите от ЕС относно Законодателния акт за цифровите услуги (DSA).
DSA заедно с Digital Markets Act (DMA) определят стандартите за по-безопасно и по-отворено цифрово пространство за потребителите и за равнопоставеност на компаниите за години напред.
Новите правила въвеждат нови задължения за онлайн платформите, пропорционални на техния размер и на обществените рискове, с които са свързани. Микро- и малките компании ще имат допълнително време да се съобразят с правилата и ще бъдат обект на изключения.
Санкциите за неспазване могат да достигнат до 6% от световния оборот на платформите. Прессъобщението на сайта на Европейския парламент се спира и на някои акценти:
По-безопасни онлайн пазари и прозрачни платформи
Съгласно новите правила онлайн платформите – като социалните медии и пазарите – ще трябва да предприемат мерки за защита на своите потребители от незаконно съдържание, стоки и услуги. Потребителите ще имат право да съобщават за незаконно съдържание онлайн и платформите ще трябва да действат бързо, като същевременно зачитат основните права, включително свободата на изразяване и защитата на данните.
Онлайн платформите ще бъдат задължени да бъдат по-прозрачни и по-отговорни, в частност като информират как се препоръчва съдържанието. Въвеждат се и допълнителни правила за онлайн рекламата, включително забрана за използване на чувствителни данни или насочване към непълнолетни. Ще бъдат забранени подвеждащи практики, насочени към манипулиране на избора на потребителите.
Задължения за много големи платформи и търсачки
Много големите онлайн платформи и търсачки (с 45 милиона потребители или повече) ще трябва да спазват по-строги задължения за защита на потребителите от незаконно съдържание и стоки. Всяка година те ще бъдат подложени на независими одити и ще трябва да извършват оценки на риска за своите услуги, включително относно: разпространението на незаконно съдържание, разпространението на дезинформация, неблагоприятните последици за основните права, върху изборните процеси и насилието, основано на пола или психическото здраве. Те ще трябва да се справят с тези рискове, например чрез адаптиране на своя дизайн илиалгоритми.
Очаква се както Законът за цифровите услуги, така и Законът за цифровите пазари да бъдат поставени на окончателно гласуване в парламента през юли, преди да бъдат официално приети от Съвета и публикувани в Официален вестник на ЕС.
DSA ще влезе в сила 20 дни след публикуването и разпоредбите ще започнат да се прилагат петнадесет месеца след това.
Още информация
Държавите от ЕС постигнаха споразумение относно шестия пакет от санкции срещу Русия, включително забрана за внос на руски суров петрол и петролни продукти, пренасяни по море. Основните елементи на пакета според Reuters – петролно ембарго, застраховки, банки и банкови услуги, медии, други ограничения за износ. На България ще бъде разрешено да внася руски суров суров и рафинирани продукти по море до края на 2024 г.
ЕС разширява обхвата на съществуващата забрана за предоставяне на специализирани услуги за финансови съобщения (SWIFT), така че в него да бъдат включени още три руски кредитни институции — най-голямата руска банка Сбербанк, Московската кредитна банка и Руската земеделска банка, както и Беларуската банка за развитие и възстановяване.
Пакетът на ЕС разширява списъка на лицата и компаниите, по отношение на които се налагат ограничителни мерки – замразяване на активи и забрани за пътуване, свързани с военно-индустриалните сектори на Русия. Според Reuters разширяването привежда мерките на ЕС в съответствие с подобен списък, съставен от Съединените щати.
За медиите :
Според прессъобщението на Съвета, ЕС предвижда спиране на разпространението в ЕС на още три руски държавни медии: Русия РТР/РТР Планета, Русия 24 и ТВ Център Интернешънъл. Тези структури са използвани от руското правителство като инструменти за манипулиране на информация и насърчаване на дезинформацията относно нахлуването в Украйна, включително за пропаганда, с цел да се дестабилизират съседните на Русия държави и ЕС и неговите държави членки. В съответствие с Хартата на основните права тези мерки няма да попречат на тези медии и техния персонал да извършват дейности в ЕС, различни от дейности по излъчване, например изследвания и интервюта.
Досега ограниченията бяха наложени с Регламент (ЕС) 2022/350 от 2 март 2022 към RT u Sputnik ( по Приложение XV към регламента).
Сега ограниченията са предвидени в Регламент (ЕС) 2022/879 от 3 юни 2022 и към медиите в Приложение VI – но след акт за изпълнение на Съвета – виж рециталите и самата разпоредба на член 5н.
Според Регламента:
<
С Решение (ОВППС) 2022/884 се удължава преустановяването на лицензите за излъчване в Съюза на руски медии, които са под постоянния контрол на руското ръководство.
Руската федерация предприе системна международна кампания за медийна манипулация и изопачаване на фактите, за да засили стратегията си за дестабилизация на съседните ѝ държави и на Съюза и неговите държави членки. По-специално мишена на пропагандата многократно и последователно бяха европейски политически партии, особено по време на изборите, като мишена са и гражданското общество, лицата, търсещи убежище, руски етнически малцинства, полови малцинства, както и функционирането на демократичните институции в Съюза и неговите държави членки.
С цел да обоснове и подкрепи агресията си срещу Украйна, Руската федерация предприе продължителни и съгласувани пропагандни дейности, насочени към гражданското общество в Съюза и в съседните държави, като сериозно изопачава и манипулира фактите.
Тези пропагандни дейности се осъществяват чрез редица медии под постоянния пряк или непряк контрол на ръководството на Руската федерация. Подобни действия представляват съществена и пряка заплаха за обществения ред и сигурността на Съюза. Споменатите медии са от съществено значение и допринасят за обосноваването на агресията срещу Украйна и за подкрепата на тази агресия, както и за дестабилизирането на съседните на Украйна държави.
С оглед на сериозната обстановка и в отговор на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, е необходимо в съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, по-специално с правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация, както е признато в член 11 от нея, да се въведат допълнителни ограничителни мерки за преустановяване на дейността по излъчване на такива медии в Съюза, или на излъчванията им, насочени към Съюза. Мерките следва да се запазят докато се сложи край на агресията срещу Украйна и докато Руската федерация и свързаните с нея медии престанат да извършват пропагандни действия срещу Съюза и неговите държави членки.
Целесъобразно е на Съвета да се предоставят изпълнителни правомощия да решава чрез актове за изпълнение и след разглеждане на съответните факти дали ограничителните мерки да станат приложими на датата, посочена в настоящия регламент, по отношение на едно или няколко образувания, изброени в приложение VI към настоящия регламент.
В съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, и по-специално с правото на свобода на изразяване на мнение и свободата на информация, свободата на стопанска инициатива и правото на собственост, както са признати в членове 11, 16 и 17 от нея, тези мерки не пречат на въпросните медии и техния персонал да извършват в Съюза дейности, различни от излъчване, например проучвания и интервюта. По-специално тези мерки не променят задължението за зачитане на правата, свободите и принципите, посочени в член 6 от Договора за Европейския съюз, включително в Хартата на основните права, както и в конституциите на държавите членки, в рамките на съответното им приложно поле.
<Член 5н, т.21
|
21) |
Приложение XV се изменя в съответствие с приложение VI към настоящия регламент. Тази точка се прилага по отношение на едно или няколко образувания, посочени в Приложение VI към настоящия регламент, считано от 25 юни 2022 г. и при условие че Съветът, след като разгледа съответните случаи, вземе такова решение с акт за изпълнение. |
ПРИЛОЖЕНИЕ VI
В приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 се добавят следните образувания:
„Rossiya RTR / RTR Planeta
Rossiya 24 / Russia 24
TV Centre International“.
*
В допълнение е публикувано известие до субектите в Приложението:
Известие на вниманието на Rossiya RTR / RTR Planeta, Rossiya 24 / Russia 24 и TV Centre International във връзка с включването им в Решение 2014/512/ОВППС на Съвета и Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна
(2022/C 219 I/03)
Съветът включи посочените по-горе образувания в приложение IX към Решение 2014/512/ОВППС на Съвета (1) и в приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (2), с цел тези мерки да бъдат приложени, считано от 25 юни 2022 година, при условие че Съветът вземе решение след разглеждането на съответните факти.
Засегнатите образувания се уведомяват, че могат да подадат искане до Съвета за получаване на информацията, свързана с включването им
Санкционният пакет в Официален вестник на ЕС
Как България приложи предходните санкции към медиите по Приложение XV на Регламент 350
На 23 май 2022 Съветът на ЕС е одобрил заключения относно установяване на позицията на ЕС в киберпространството.
Съветът ЩЕ РАЗГЛЕДА постигнатия напредък по изпълнението на приетите заключения през 2023 г., за да се гарантира по-нататъшното развитие на позицията на ЕС в киберпространството.
Съветът
1.ПОДЧЕРТАВА засилването през последните години на злонамереното поведение в
включително рязкото и постоянно нарастване на злонамерените дейности, насочени
срещу критичната инфраструктура, веригите на доставки и интелектуалната
собственост на ЕС и неговите държави членки, повишения риск от разпространение на
ефектите, както и увеличаването на атаките със софтуер за изнудване срещу нашите
предприятия, организации и граждани. ОТБЕЛЯЗВА, че със завръщането на силовата
политика зачестяват опитите на някои държави за оспорване и подкопаване на
основания на правила международен ред в киберпространството, които превръщат
киберпространството, наред с откритото море, въздушното и космическото
пространство, във все по-оспорвана област. ПРИЗНАВА, че широкомащабните
кибератаки или опити за намеса, нарушаване или разрушаване на мрежи и
информационни системи, предизвикващи системни последици, са зачестили, че те
могат да подкопаят нашата икономическа сигурност и да засегнат демократичните ни
институции и процеси и че демонстрират готовността на някои участници да изложат
на опасност международната сигурност и стабилност. ПОДЧЕРТАВА, че военната
агресия на Русия срещу Украйна е показала, че офанзивните действия в
киберпространството могат да бъдат неразделна част от хибридни стратегии,
съчетаващи сплашване, дестабилизация и икономически сътресения.
2. ИЗТЪКВА ОТНОВО, че в контекста на настоящите геополитически промени силата на
нашия Съюз е в единството, солидарността и решимостта и че прилагането на
Стратегическия компас ще засили стратегическата автономност на ЕС и способността
му да работи с партньори за защита на неговите ценности и интереси, включително в
киберпространството. ПОДЧЕРТАВА, че един по-силен и по-способен ЕС в областта
на сигурността и отбраната ще допринесе положително за световната и
трансатлантическата сигурност и допълва НАТО – организацията, която за държавите,
членуващи в нея, продължава да бъде основата на колективната им отбрана.
ПОТВЪРЖДАВА намерението на ЕС да засили своята подкрепа за основания на
правила международен ред, в сърцевината на който стои ООН.
3. В съответствие със Заключенията на Съвета относно Стратегията на ЕС за
киберсигурност и Стратегическия компас ИЗТЪКВА ОТНОВО, че позицията на Съюза
в киберпространството трябва да се развива, като се повишава способността ни за
предотвратяване на кибератаки посредством изграждане на капацитет, развиване на
способностите, обучение, учения и повишена устойчивост, както и чрез решителен
отпор на кибератаките срещу ЕС и неговите държави членки, като се използват всички
налични инструменти на ЕС. Това включва още по-голяма демонстрация на
решимостта на ЕС да дава незабавен и дългосрочен отговор на участниците в заплахи,
които се стремят да възпрепятстват нашия сигурен и отворен достъп до
киберпространството и да засегнат стратегическите ни интереси, включително
сигурността на нашите партньори. В този контекст ИЗТЪКВА, че позицията в
киберпространството има за цел да обедини различните инициативи в действията на
ЕС, които целят укрепването на мира и стабилността в киберпространството и са в
полза на едно отворено, свободно, глобално, стабилно и сигурно киберпространство,
като същевременно се координират по-добре краткосрочните, средносрочните и
дългосрочните действия за предотвратяване, обезкуражаване, възпиране и реагиране на
киберзаплахи и атаки и се използват киберспособностите. НАБЛЯГА, че тези елементи
следва да станат част от позицията на ЕС в киберпросранството, в съответствие с петте
функции на ЕС в киберпространството:
укрепване на нашата киберустойчивост и капацитет за защита;
засилване на солидарното и всеобхватно управление на кризи;
популяризиране на нашата визия за киберпространството;
засилване на сътрудничеството с държави партньори и международни организации;
предотвратяване, защита и реагиране на кибератаки.
Европейската комисия („Комисията“) предприема правни действия срещу държавите от ЕС, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Тези решения обхващат различни сектори и области на политиката на ЕС и имат за цел да осигурят правилното прилагане на правото на ЕС в интерес на гражданите и предприятията.
Тъй като пет държави не са привели законодателството си в съответствие с правото на ЕС (ДАВМУ), Комисията реши да предяви иск пред Съда на ЕС срещу Чехия [INFR 2020/0510], Ирландия [INFR 2020/0531], Румъния [INFR 2020/0555], Словакия [INFR 2020/0563] и Испания [INFR 2020/0521] с искане за налагане на финансови санкции в съответствие с член 260, параграф 3 от ДФЕС.
Особено важно е закъснението на Ирландия – заради платформите. Директива 2018/1808 (последната ревизия на медийната директива) за пръв път предвижда изисквания към платформи, на които може да се споделя видеосъдържание. Тези изисквания се прилагат от регулатора в държавата, под чиято юрисдикция е платформата.
Държавите-членки трябваше да транспонират третата ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги и да съобщят националните мерки за транспониране на Комисията до 19 септември 2020 г. При липса на приемане на съответните национални правила, Комисията изпрати писма с официално уведомяване до 23 държави през ноември 2020 г., последвани от девет мотивирани становища през септември и две през ноември 2021 г. Към днешна дата изброените по-горе държави-членки не са успели да транспонират изцяло и да съобщят мерките за прилагане на AVMSD. Поради тази причина днес Комисията реши да отнесе тези дела до Съда на ЕС.
Европейската комисия публикува днес Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2022 г., в което се съдържа сравнителен преглед на ефикасността, качеството и независимостта на правосъдните системи на държавите — членки на ЕС.
Това вече е десетото издание, което дава възможност за дългосрочен преглед на развитието на положението в държавите членки и в трите области на ефективно правосъдие. За първи път тазгодишното издание включва и данни за въздействието на пандемията от COVID-19 върху ефикасността на правосъдните системи, както и по отношение на достъпа до правосъдие за хората с увреждания и въздействието върху бизнес средата.
Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието е сравнителен инструмент за информация, чиято цел е да помага на ЕС и държавите членки да подобрят ефективността на националните правосъдни системи. То е един от инструментите в инструментариума на ЕС в областта на върховенството на закона, използван от Комисията за наблюдение на реформите в областта на правосъдието, предприети от държавите членки.
Подробности ще намерите в съобщението и в информационния документ.
Прессъобщението:
Комисията реши да изпрати мотивирани становища на десет държави членки, сред които и България (INFR 2021/0159), за това, че не са уведомили Комисията за мерките за транспониране на правилата във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания (Директива (ЕС) 2019/789).
Комисията изпрати също така мотивирани становища на България (INFR 2021/0160 ) и други дванайсет държави членки, за това, че не са уведомили Комисията за мерките за транспониране на правилата относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар (Директива (ЕС) 2019/790).
Държавите членки трябва да въведат тези правила без допълнително забавяне, което ще позволи на гражданите на ЕС, творческите сектори, пресата, изследователите, преподавателите и институциите в областта на културното наследство, както и на доставчиците на услуги в целия ЕС да започнат да се възползват от тях.
На 23 юли 2021 г. Комисията започна производството за установяване на нарушение, като изпрати официални уведомителни писма на държавите членки, които не бяха уведомили за пълното транспониране на двете директиви. Днес Комисията предприе последващи действия с мотивирани становища, като държавите членки разполагат с два месеца, за да коригират положението и да приемат национални мерки за транспониране на двете директиви. В противен случай Комисията може да реши да сезира Съда на Европейския съюз.
Пълното съобщение за медиите ще намерите тук.
Повече информация за всички решения по процедурите за нарушения ще намерите тук.
Инетресно българско преюдициално запитване за съществуване на практически неограничено право за обработване на лични данни.
В Официален вестник на ЕС от 10 май 2022.
Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България) на 17 февруари 2022 година — NG / Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР — София
(Дело C-118/22)
(2022/C 191/23)
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция
Върховен административен съд
Страни в главното производство
Касатор: NG
Ответник: Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР — София
Преюдициален въпрос
Тълкуването на чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/680 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета във вр. с чл. 13, § 2, б. „б“ и § 3 от същата допуска ли национални законодателни мерки, които да водят до практически неограничено право за обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания и/или отпадане на правото на субекта на данните за ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните му?