Tag Archives: EU Law

Цифрово десетилетие за децата и младежите: новата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕК публикува COM/2022/212 final  Цифрово десетилетие за децата и младежите: новата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+).

През 2012 г. беше изготвена първата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (Better internet for kids, BIK). С изложената в настоящото съобщение актуализирана стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+) ще се гарантира, че децата са защитени, зачитани и овластени онлайн през новото цифрово десетилетие, се казва в Съобщението.

Списъкът на опасенията, посочени от самите деца в отговорите на проведената от Комисията консултация, включва гледане на вредно съдържание, което може да възхвалява и да насърчава самонараняване, самоубийство, насилие, реч на омразата, сексуален тормоз, приемане на наркотици, рискови онлайн предизвикателства, хранителни разстройства и опасни диети. Такова съдържащо насилие, плашещо или неподходящо по друг начин за възрастта съдържание е леснодостъпно. Децата съобщават, че виждат порнография още от ранна възраст.

Въпреки съществуващото право на ЕС (Директивата за аудио-визуалните медийни услуги и Общия регламент относно защитата на данните) механизмите за проверка на възрастта и инструментите за родителско съгласие в много случаи все още не са ефективни.

Очаква се одобреният неотдавна Законодателен акт за цифровите услуги да доведе до значително подобряване на безопасността на всички потребители, в това число и на децата, и да им даде възможност да правят информиран избор в онлайн пространството.  Като част от рамката за управление на риска в Законодателния акт за цифровите услуги, се изисква специално внимание по отношение на системните рискове във връзка с децата.

С BIK+, водеща инициатива на Европейската година на младежта 2022 г., се предлагат действия около три стълба:

1.безопасен цифров опит, за да защитим децата от вредни и незаконни онлайн контакти, съдържание, поведение и рискове за потребителите, както и за да подобрим тяхното благополучие онлайн чрез безопасна, съобразена с възрастта цифрова среда, създадена при зачитане на интересите на децата;

2.цифрово овластяване, така че децата да придобиват необходимите умения и компетентности, за да правят правилни избори и да се изразяват безопасно и отговорно в онлайн средата;

3.активно участие, при което се зачитат децата, като им се дава възможност да изразяват мнението си в цифровата среда, с повече дейности, ръководени от деца, с цел да се насърчи иновативен и творчески безопасен цифров опит.

Изпълнението на стратегията BIK+ изисква основано на фактите създаване на политики, както и сътрудничество и координация на европейско и международно равнище.

Всички, които и този път са отстояли цифрово десетилетие и цифрови технологии (вм. дигиталните дигиталности) в българската езикова версия на Съобщението, имат най-горещата ми благодарност.

Европейски закон за свободата на медиите: защо?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 9 май 2022 г., Денят на Европа 2022 г., ARTICLE 19 и  други организации за правата на човека и свободата на медиите  са изпратили отворено писмо до Европейската комисия с призив за  амбициозен подход към Европейския закон за свобода на медиите (EMFA), за да бъдат защитени свободата, плурализма и независимостта на медиите. EMFA е уникална възможност да се създаде стабилна медийна екосистема в държавите-членки и да се подчертае жизненоважното значение на свободните и независими медии в едно демократично общество.

Организациите изрично препоръчват:

  •  EMFA да не се ограничава само до икономическото измерение на вътрешния пазар , но също така да вземе предвид социалните и политическите измерения, както и факта, че тази информация е обществено благо;
  • Създаване на хармонизирани мерки за гарантиране на независимост и плурализъм на медиите , включително относно прозрачността на собствеността, лицензирането на разпространението  и други изисквания, независимостта на медийните регулатори и независимите обществени медии, както и засиленото саморегулиране на медиите. По-специално, ние призоваваме за хармонизиран тест за обществен интерес за „медийни сливания“ като ключ към гарантиране на медиен плурализъм и избягване на деформации в държавите-членки;
  • Създаване на насоки на ЕС за пряка и непряка държавна подкрепа на медийния сектор, за да се помогне за прекратяване на фрагментацията на националните правила, които подкопават ефективността на европейския вътрешен медиен пазар, предотвратяват конфликти на интереси при разпределянето на държавни средства и прекратяват практиката на използване на държавни средства да възнаграждава безкритичното отразяване и да наказва критичната журналистика;
  • Разработване на множество начини, чрез които журналистиката може да намери подкрепа, включително фонд на ЕС за медиен плурализъм за финансиране на оригинални и независими журналистически програми и инициативи и допълнително допринасяне за устойчивостта на медийния сектор.

По въпроса за необходимостта от такъв наднационален акт и обхвата му смятам следното:

След появата на директивата Телевизия без граници  държавите много по-добре се справят с обществените отношения в координираната от директивата област (реклама, европейски произведения и пр.), отколкото в некоординираната област (област, в която няма ЕС регулация). Това стопроцентово се отнася за България. Големите дискусии и недоволства в България са по въпроси от некоординираната зона. Винаги.

ARTICLE 19 са направили точно това: изброили са важни проблеми от некоординираната зона, основните от които са обществените медии и независимостта и правомощията на регулатора (макар че в последната ревизия на директивата има първи стъпки към координиране и на регулаторите).

Въпросът е принципен, не е просто полет над идеи какво да има в Европейския акт за свободата на медиите, EMFA – а става дума за субсидиарност и пропорционалност, компетентност на национално и на наднационално ниво. Какво би показала оценката за субсидиарност? Контролът на националните парламенти?  Но, от друга страна, докога с тази фрагментирана и неефективна национална регулация на държавите в некоординираната зона?

Вземам за пример теста за обществен интерес (media public interest test) при медийните сливания и придобивания – виж само в този блог  Тест за обществен интерес,  САЩ: необходим ли е тест за обществен интерес, Тест – Обединено кралство, Тест – Австрия и мн.др.

Сайтът на британския регулатор връща 1242 резултата за public interest test.

Но  в България няма кой да приеме тест – не че не е предлаган многократно. Труд не дава – и ГЕРБ отказва.

Ето защо работата върви към EMFA. Като не става по собствена инициатива в държавите, ЕС иска да опита през правото на ЕС. Но да не се забравя, че обикновената законодателна процедура пак изисква съгласието на държавите. Така че изобщо няма гаранции, че EMFA няма да остане просто пожелателен или да отпадне, както са отпадали всички опити за директиви за медиен плурализъм.

А ако все пак бъде приет, дори да е регламент – няма  кой да дойде да го прилага вместо българските институции.

Декларация за бъдещето на интернет

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

САЩ и България, в група от общо 60 държави, са подготвили Декларация за бъдещето на интернет.

Текстът съдържа принципи като

• Защита на човешките права и основните свободи на всички хора; 

• Свободно движение  на информацията; 

• Развиване на приобщаваща и достъпна свързаност, така че всички хора да могат да се възползват от цифровата икономика; 

• Насърчаване на доверието в глобалната цифрова екосистема, включително чрез защита на поверителността; и 

• Защита на подхода за управлението  на интернет в полза на всички.

Съвсем скоро и Европейският съюз прие цифрови принципи за цифровото десетилетие.

САЩ: Съвет за управление на дезинформацията към Министерството на вътрешната сигурност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

САЩ създава Съвет за управление на дезинформацията към  DHS, Department of Homeland Security, Министерството на вътрешната сигурност.

В сряда, на 27 април, министърът е направил изявление в  парламента по време на обсъждане на бюджета на министерството за 2023 г. „Целта е да обединим ресурсите на министерството (DHS) за справяне с тази заплаха“, казал министърът (C-SPAN).

Нина Янкович, която преди това е работила като сътрудник по дезинформацията в Wilson Center, ще оглави борда като изпълнителен директор. „За мен е чест да служа в администрацията на Байдън @DHSgov и да помагам в борбата с дезинформацията”, пише Янкович в Туитър.

Новият съвет   ще наблюдава, освен другото,   руските хибридни заплахи, като се има предвид, че  междинните избори наближават и Кремъл продължава агресивна кампания за дезинформация около войната в Украйна. Русия многократно е провеждала кампании за дезинформация, насочени към американската аудитория, за да задълбочи разделението  и да разпространява конспиративни теории, например  за американските ваксини срещу COVID-19. Съвсем наскоро руските държавни медии  в социалните медии   използваха интернет, за да наричат ​​фалшиви  снимките от  Украйна. Анализи сочат официална Русия като най-голям източник на дезинформация онлайн.

Въпреки че в изявлението си DHS заявява, че съветът ще „защитава неприкосновеността на личния живот, гражданските права и гражданските свободи“ като част от своите задължения, новината предизвика вълна от негативни съобщения, особено от страна на републиканците. Отчасти негативизмът се дължи на липсата на повече информация –  защото  помним шока от докладите за руското влияние в предизборна ситуация в САЩ – и тогава имаше обичайните въпроси къде е държавата, къде са службите.

Но и академията не е ентусиазирана, вж Дафне Келър, Директор на програмата за регулиране на платформите в Станфорд-

Дезинформация за войната в Украйна – данни от EDMO

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

EDMO, Европейската обсерватория за цифрови медии, всяка седмица публикува данни за дезинформация, която партньорските организации на мрежата за проверка на факти EDMO   в държавите от ЕС са установили за и по повод войната в Украйна.

Базата от публикации е на този адрес.

Има и анализи като този за монетизирането на дезинформацията за войната в Украйна.

ЕС: относно стратегическите дела срещу общественото участие / SLAPPs

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия предприема действия за подобряване на защитата на журналистите и защитниците на правата на човека от злоупотреби със съдебни производства.

Стратегическите дела срещу общественото участие, известни като „SLAPPs“, са особена форма на тормоз, използвана предимно срещу журналисти и защитници на правата на човека, за да се предотврати или накаже изказването по въпроси от обществен интерес.

Предложената директива обхваща SLAPP по граждански дела с трансгранични последици. Тя дава възможност на съдиите бързо да отхвърлят явно неоснователни дела срещу журналисти и защитници на правата на човека. Директивата установява   процесуални гаранции и средства за защита като обезщетение за щети и възспиращи санкции за започване на съдебни дела срещу общественото участие.

Комисията   приема и  препоръка, за да насърчи държавите-членки да приведат правилата си в съответствие с предложеното законодателство на ЕС и за вътрешни дела и във всички производства, а не само по граждански дела. Препоръката също така призовава държавите-членки да предприемат редица други мерки, като обучение и повишаване на осведомеността, за да се борят срещу SLAPP. Държавите-членки ще трябва да докладват на Комисията за изпълнението  18 месеца след приемането на препоръката.

The Commission proposal for a Directive

The Commission Recommendation

Factsheet on Making EU democracies stronger: Better protection for journalists and human rights defenders

Съд на ЕС: заличаване на резултати при търсене

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело C‑460/20 TU, RE срещу Google LLC  по преюдициално запитване, отправено от Федералния Върховен съд – Германия – по дело относно постъпило искане за премахване от резултатите при търсене, на информация, за която се твърди, че е невярна, както и на миниатюрни изображения (thumbnails).

Иска се премахване от резултатите при търсене на някои хипервръзки, които се показват при търсене, извършено чрез управляваната от ответника интернет търсачка, препращащи към статии на трето лице, публикувани в мрежата, които идентифицират ищците, и от друга страна, за преустановяване на показването на снимките, с които се придружава една от тези статии под формата на така наречените миниатюрни изображения („thumbnails“). Съдът очаквано се позовава на решението Google Spain, формулиращо правото да бъдеш забравен. 

Известно е, че интернет търсачките не се ограничават до хостване на съдържанието, създадено от други в мрежата, а играят активна роля при разпространението на информацията.

Когато интернет търсачката дава възможност на потребителя да извърши търсене въз основа на някои ключови думи, като например името на дадено лице, тя прави избор сред уебсайтовете, които да бъдат включени в резултатите от търсенето, както и относно реда, който следва да им бъде даден в списъка с резултатите. Този избор се извършва от използвания алгоритъм и следователно зависи от критериите за избор, които лицето, което управлява интернет търсачка, е програмирало.

Интернет търсачката действа като пазач на информационния вход („gatekeeper“) — израз, обозначаващ субектите, чиято дейност е необходима, за да се позволи включването в комуникационната верига на мнения или информация, представени от трети лица.

В преюдициалното запитване ролята на търсачките се проявява, когато едно лице оспорва истинността на обработваните данни, и по тази причина иска премахване от резултатите при търсене на хипервръзките към редакционно съдържание на трети лица, включващо тези данни. Ответникът отказва да изпълни   искане за премахване от резултатите на публикации и изображения, като  се позовава на незнанието си относно твърдението, че съдържащата се в тях информация е невярна. Искът е отхвърлен в производствата пред първите две съдебни инстанции.

Въпросите

При това положение Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Съвместимо ли е с правото на субекта на данни на зачитане на неговия личен живот [член 7 от Хартата] и на защита на личните му данни (член 8 от Хартата) обстоятелството, че при извършваното в рамките на разглеждането на искането му за премахване от резултатите при търсене, насочено към администратора на услуга за търсене в интернет, съгласно член 17, параграф 3, буква а) от [ОРЗД] претегляне на различните права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, когато връзката, чието премахване се иска, води до съдържание, което включва фактически твърдения и основани на фактически твърдения субективни преценки, чиято истинност субектът на данни оспорва и чиято законосъобразност зависи от въпроса за истинността на съдържащите се в него фактически твърдения, е от решаващо значение да се вземе предвид и обстоятелството дали субектът на данни може в достатъчна степен — например посредством постановяване на привременни или обезпечителни мерки — да получи правна защита срещу доставчика на съдържание и по този начин да може да предостави поне предварително разяснение на въпроса за истинността на съдържанието, показано от администратора на интернет търсачката?

2)      Трябва ли при искане за премахване от резултатите при търсене, насочено към администратора на услуга за търсене в интернет, който при търсене по име търси снимки на физически лица, публикувани в интернет от трети лица във връзка с името, и който в прегледа на резултатите от търсенето показва намерените от него снимки под формата на миниатюрни изображения („thumbnails“), в рамките на извършваното съгласно член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива [95/46] и съгласно член 17, параграф 3, буква а) от [ОРЗД] претегляне на различните права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, да се вземе предвид основно контекстът на първоначалната публикация на третото лице, дори ако при показване на миниатюрното изображение чрез интернет търсачката действително се препраща към уебсайта на третото лице, но той не е конкретно назован и произтичащият от тези обстоятелства контекст не се показва от услугата за търсене в интернет?“.

Заключението на Генералния адвокат

По първия въпрос: Решението не може да се определя от обстоятелството дали субектът на данни може да получи достатъчна правна защита в отношенията си с доставчика на съдържание, например посредством постановяване на привременни или обезпечителни мерки. Субектът на данни следва да подкрепи своето искане с доказателства  за неистинност на съдържанието, чието премахване от резултатите от търсенето е поискал, стига по-специално предвид естеството на разглежданата информация това да не е очевидно невъзможно или прекалено трудно. Лицето, което управлява интернет търсачка, следва според конкретните си възможности да извърши проверка относно твърдяната неточност на обработваните данни, включително като се свърже, когато е възможно, с издателя на уебсайта, включен в резултатите от търсенето. Ако обстоятелствата по случая изискват, за да се избегне непоправима вреда за субекта на данни, лицето, което управлява интернет търсачка, може временно да преустанови показването на определени резултати от търсене или пък да отбележи във връзка с определени резултати от търсене, че истинността на някои данни, посочени в съдържанието, към което препраща съответната хипервръзка, се оспорва.

2)      За целите на претеглянето на противостоящи основни права по членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, когато е поискано премахване от резултатите от търсене на изображения, извършено въз основа на името на физическо лице, на снимки, показани под формата на миниатюрни изображения, представящи това лице, не трябва да се взема предвид контекстът на публикацията в интернет, в която първоначално се появяват посочените снимки.

Аргументацията – в пълния текст

Съд на ЕС: делото на Полша по чл.17 от Директива 2019/790 за предварителния контрол/ филтриране на съдържанието

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес на публично заседание на Съда на ЕС стана известно решението по дело  C‑401/19 Република Полша срещу Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз 

„Жалба за отмяна — Директива (ЕС) 2019/790 — Член 17, параграф 4, буква б) и буква в), in fine — Член 11 и член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация —Защита на интелектуалната собственост — Задължения, наложени на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание — Предварителен автоматичен контрол (филтриране) на съдържанието, публикувано онлайн от потребителите“

Едно многоочаквано решение.

Директива 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар установява нов специален механизъм за отговорност на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание. Член 17 (бивш член 13 от проекта) от тази директива установява принципа, че доставчиците носят пряка отговорност, когато произведения и други закриляни обекти са незаконно качени от ползвателите на техните услуги. Съответните доставчици обаче могат да бъдат освободени от тази отговорност. За целта те по-специално са длъжни  да контролират активно каченото от ползвателите съдържание, за да предотвратят публикуването онлайн на закриляни обекти, които правоносителите не желаят да бъдат достъпни за тези услуги.

Република Полша подава жалба с главно искане да се отмени буква б) и на буква в), in fine на член 17, параграф 4 от Директива 2019/790, а при условията на евентуалност — този член да се отмени изцяло. По същество тя поддържа, че тези разпоредби задължават доставчиците предварително да контролират цялото съдържание, което техните потребители желаят да публикуват онлайн, чрез информационни технологии за автоматично филтриране, без да предвиждат гаранции за спазването на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация и забраната за общ предварителен контрол.

Съдът, в голям състав, се произнася за първи път по тълкуването на Директива 2019/790. Той отхвърля жалбата на Полша, като приема, че във връзка с предвиденото в тази директива задължение на доставчиците, състоящо се в предварителен автоматичен контрол върху публикуваното от ползвателите съдържание, са предвидени подходящи гаранции, за да се осигури спазването на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация на ползвателите, както и на справедлив баланс между това право и правото на интелектуална собственост.

Мотивите

1. Условията за освобождаване на доставчиците  от отговорност са в чл.17, ал. 4, б. а-в:

–      са положили всички възможни усилия за получаване на разрешение [буква а)] и

–       са действали експедитивно, за да преустановят на платформите си конкретни нарушения на авторското право, след като са извършени, и за които са били уведомени по достатъчно обоснован начин от правоносителите [буква в)], и

–      след получаване на такова уведомление или когато правоносителите са им предоставили съответната и необходима информация преди възникването на нарушението на авторското право, са положили „в съответствие с високите секторни стандарти за дължима професионална грижа […] всички възможни усилия“, за да се предотврати възникването или повторното възникване на такива нарушения [букви б) и в)].

2. Следователно последните задължения изискват de facto от тези доставчици да извършват предварителен контрол на съдържанието, което потребителите желаят да качат на техните платформи, стига да са получили от правоносителите информацията или уведомленията, предвидени в член 17, параграф 4, букви б) и в) от тази директива. За тази цел доставчиците са принудени да използват инструменти за автоматично разпознаване и филтриране. Такъв предварителен контрол и такова филтриране обаче могат да доведат до ограничаване на важно средство за онлайн разпространение на съдържание и по този начин да представляват ограничение на право на свобода на изразяване на мнение и на информация, гарантирано в член 11 от Хартата. Освен това, отговорност за това ограничение носи законодателят на Съюза, тъй като то е пряка последица от специфичния режим на отговорност. Ето защо Съдът стига до извода, че този режим ограничава упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация на съответните ползватели.

3. След това Съдът казва, че това задължение “му изглежда необходимо” и не-непропорционално. Всъщност не изглежда убедително. Привеждат се следните пет аргумента:

  • първо, законодателят на Съюза въвежда ясни и точни ограничения на мерките, които могат да бъдат взети при изпълнението на тези задължения, като изключва по-специално мерките за филтриране и блокиране на законно съдържание при качване.
  • Второ, Директива 2019/790 задължава държавите членки да гарантират, че ползвателите могат да качват и да предоставят на разположение съдържание, генерирано от тях за конкретните цели на цитиране, критика, обзор, използване с цел карикатура, пародия или имитация. Освен това, доставчиците трябва да информират своите потребители, че те могат да използват произведения и други закриляни обекти съгласно изключенията или ограниченията на авторското право и сродните му права, предвидени в правото на Съюза.
  • Трето, отговорността на доставчиците може да бъде ангажирана само при условие че правоносителите им предоставят съответната и необходима информация за съответното съдържание.
  • Четвърто, член 17 от тази директива, чието прилагане не поражда никакво общо задължение за контрол, предполага, че доставчиците не могат да бъдат задължавани да предотвратяват качването и предоставянето на публично разположение на съдържание, за установяването на чийто незаконен характер би се изисквала тяхната самостоятелна преценка на съдържанието. В това отношение е възможно наличието на неразрешено съдържание да бъде избегнато само след уведомяване от правоносителите.
  • Пето, Директива 2019/790 въвежда редица процесуални гаранции, а именно възможност ползвателите да подадат жалба, когато считат, че достъпът до съдържание, което са качили, неправилно е преустановен, както и достъп до извънсъдебни механизми за правна защита и до ефективни средства за правна защита Шесто, тази директива възлага на Европейската комисия да организира диалози със заинтересованите страни за обсъждане на най-добрите практики за сътрудничество между доставчиците и правоносителите, и да издава насоки за прилагането на този режим.

5. Така  Съдът стига до извода, че във връзка със задължението на доставчиците да контролират съдържанието, което потребителите желаят да качат на платформите им, преди публичното му разпространение, произтичащо от специфичния режим на отговорност, въведен с член 17, параграф 4 от Директива 2019/790, законодателят на Съюза е предвидил подходящи гаранции, за да се осигури спазване на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация на ползвателите, и на справедлив баланс между това право, от една страна, и правото на интелектуална собственост, от друга страна.

6. Но! При транспонирането на член 17 от тази директива държавите членки трябва да следят за тълкуване на тази разпоредба, което позволява да се осигури справедливо равновесие между различните основни права, защитени от Хартата. Освен това при въвеждане на мерките за транспониране на тази разпоредба органите и юрисдикциите на държавите членки са длъжни не само да тълкуват националното си право по начин, който да съответства на тази разпоредба, но и да не допускат да се основават на тълкуване на същата, което би влязло в конфликт с посочените основни права или с другите общи принципи на правото на Съюза, като принципа на пропорционалност.

Пълни текстове на заключението на ГА и на решението.

Kluwer IP Law

IP Kitten

Съд на ЕС: стрийминг на съдебните заседания

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

http://www.curia.europa.eu
Служба „Преса и информация“
Съд на Европейския съюз

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ No 63/2022
Люксембург, 22 април 2022 г.

Стрийминг  на съдебните заседания за изслушване на
устните състезания, за обявяване на съдебните решения и за представяне на
заключенията на Съда

За да улесни достъпа на обществеността до своята правораздавателна дейност, от
26 април Съдът на Европейския съюз ще предлага   стрийминг.

Обявяването на решенията на Съда и представянето на заключенията на генералните
адвокати ще бъдат предавани на живо на неговия уебсайт. Стрийминг, което на този етап
се отнася само до делата, разпределени на голям състав, ще бъде активиран  в началото
на заседанията в съответствие с графика, предвиден в календара на съдебните заседания.


Съдебните заседания за изслушване на устните състезания по делата, разпределени на
големия състав на Съда, по принцип също ще бъдат достъпни на запис по време на
пилотна фаза от 6 месеца. Съдебните заседания могат да бъдат гледани съответно същия
ден от 14,30 ч. насетне (за съдебните заседания, проведени сутринта) или на следващия
ден от 9,30 ч. насетне (за съдебните заседания, проведени следобед), но не са достъпни за
последващи справки.


Видеоуслугите позволяват на гражданите да следят съдебните заседания при същите условия, както ако присъстваха физически. Ето защо те ще се ползват от симултанен превод на устните състезания на езиците, необходими за правилното протичане на заседанието.

DSA пред приемане

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия  приветства бързото политическо споразумение, постигнато  между Европейския парламент и държавите от  ЕС относно предложението за Законодателния акт  за цифровите услуги (DSA), внесено от Комисията през декември 2020 г.

DSA определя безпрецедентен нов стандарт за отчетност на онлайн платформите относно незаконно и вредно съдържание. Той ще осигури по-добра защита на потребителите на интернет и техните основни права, както и ще определи единен набор от правила на вътрешния пазар, като ще помогне на по-малките платформи да се разширят. Водещата датска евродепутатка от S&D Кристел Шалдемоз приветства „глобалния златен стандарт“ за   онлайн права за гражданите и демократичен контрол върху алгоритмите (Politico).

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза: „Днешното споразумение относно Закона за цифровите услуги е историческо както по отношение на скоростта, така и по същество. DSA ще надстрои основните правила за всички онлайн услуги в ЕС и ще гарантира, че онлайн средата остава безопасно пространство, гарантиращо свободата на изразяване и възможностите пред цифровите индустрии. Той дава практически ефект на принципа, че това, което е незаконно офлайн, трябва да бъде незаконно онлайн. Колкото по-голям е размерът, толкова по-големи са отговорностите на онлайн платформите.

Днешното споразумение – допълващо политическото споразумение относно Закона за цифровите пазари от миналия месец –  помага за създаването на безопасна и отговорна онлайн среда. Платформите трябва да бъдат прозрачни относно решенията си за модериране на съдържанието, да предотвратяват разпространението на опасна дезинформация и да избягват предлагането на опасни продукти на пазарите.

DSA определя ясни, хармонизирани задължения за платформите – пропорционални на размера, въздействието и риска, включително възможността за налагане на ефективни и възпиращи санкции до 6% от световния оборот или дори забрана за работа на единния пазар на ЕС в случай на повтарящи се сериозни нарушения.

В обхвата на DSA са различни онлайн посреднически услуги. Техните задължения по DSA зависят от тяхната роля, размер и въздействие върху онлайн екосистемата. Те  включват:

посреднически услуги, предлагащи мрежова инфраструктура: доставчици на интернет достъп, регистратори на имена на домейни;

хостинг услуги като облачни изчисления и уеб хостинг услуги;

много големи онлайн търсачки с повече от 10% от 450 милиона потребители в ЕС и следователно по-голяма отговорност за ограничаване на незаконното съдържание онлайн;

онлайн платформи, обединяващи продавачи и потребители, като онлайн пазари, магазини за приложения, платформи за икономика на сътрудничество и платформи за социални медии;

много големи онлайн платформи с обхват от повече от 10% от 450 милиона потребители в ЕС, които биха могли да представляват особени рискове при разпространението на незаконно съдържание и обществени вреди.

По-конкретно, DSA съдържа:

мерки за противодействие на незаконните стоки, услуги или съдържание онлайн;

нови мерки за овластяване на потребителите и гражданското общество, включително: възможността да се оспорват решенията на платформите за модериране на съдържанието и да се търси обезщетение, било чрез механизъм за извънсъдебни спорове, или чрез съдебна защита;

достъп на изследователи до ключовите данни на най-големите платформи и достъп на неправителствени организации до публични данни, за да се осигури по-добра представа за това как се развиват онлайн рисковете;

мерки за прозрачност за онлайн платформи по различни въпроси, включително относно алгоритмите, използвани за препоръчване на съдържание или продукти на потребителите;

мерки за оценка и смекчаване на рисковете, като: задължения за много големи платформи и много големи онлайн търсачки да предприемат действия, основани на риска, за да предотвратят злоупотребата с техните системи и да преминат независими одити на техните системи за управление на риска;

механизми за бързо и ефективно адаптиране в отговор на кризи, засягащи обществената сигурност или общественото здраве;

нови гаранции за защита на непълнолетни и ограничения за използването на чувствителни лични данни за целева реклама;

зсилен надзор и правоприлагане от страна на Комисията, когато става въпрос за много големи онлайн платформи.

 The Guardian подчертава следните нови възможности:

Забрана на реклама, насочена към деца или базирана на чувствителни данни като религия, пол, раса и политически възгледи.

Разрешаване на правителствата на ЕС да изискват премахване на незаконно съдържание, включително материали, които насърчават тероризма, сексуално насилие над деца, реч на омразата и търговски измами.

Принуждаване на социалните медийни платформи да позволяват на потребителите да маркират незаконно съдържание по „лесен и ефективен начин“, така че то да може бързо да бъде премахнато.

Онлайн пазари като Amazon ще се нуждаят от   системи за подозрителни продукти  като фалшиви маратонки или опасни играчки.

DSA е съставен на фона на политически и регулаторни действия срещу онлайн платформи по целия свят. Обединеното кралство въвежда Online Safety Bill, a в САЩ Министерството на правосъдието и Федералната търговска комисия са завели антитръстови действия срещу Google и Facebook.

Правителствата чакат DSA с нетърпение, тъй като противодействието срещу дезинформацията се нуждае от стабилна правна основа. Преди месец се постигна политическо споразумение и по DMA, Digital Markets Act.

Политическото споразумение, постигнато от Европейския парламент и Съвета,  подлежи на официално одобрение от двамата съзаконодатели. След като бъде приет, DSA ще бъде пряко приложим в целия ЕС и ще се прилага от по-късната дата –  изтичане на петнадесет месеца или   1 януари 2024 г.

Що се отнася до много големите онлайн платформи и много големите онлайн търсачки, DSA ще се прилага от по-ранна дата,  четири месеца след определянето им.

Комисията ще контролира почти 30 много големи технологични компании с повече от 45 милиона потребители в ЕС. Такива фирми ще трябва да плащат нова годишна такса до 0,05 процента от глобалните си приходи, за да финансират новата регулаторна роля на Брюксел. (Politico)

Първи оценки на  EDRI

  • Разумен режим на отговорност (член 5) с ясна забрана на общо задължение за наблюдение (член 6)
  • Разумно предизвестие и процедурни изисквания за действие (чл. 14)
  • Повече прозрачност на рекламите (чл. 24)
  • Повече алгоритмична прозрачност (чл. 24а/29)
  • Достъп до данни за изследователи от гражданското общество (чл. 31)

Fact page on the Commission’s proposal on the Digital Services Act

Digital Services Act: Questions and answers on the Commission proposal