През 2021 ВАС е приел важно решение за журналистическото изключение (85 GDPR) – Решение 11 636 / 16 ноември 2021 година. 

Повод е публикация в ПИК, достъпна за неограничен брой лица, в която неправомерно е разгласена информация относно физическата идентичност на жалбоподателя (три имена, част от ЕГН/рождена дата, адрес), икономическа идентичност (имотно и финансово състояние, участие и членство в неправителствена организация), социална идентичност (професия, месторабота, трудова дейност, информация за принадлежност) – лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Образувано е по две касационни жалби, първата подадена от А. Оскар против решение № 2006 от 26.03.2021 г., постановено по адм. дело № 11856/2020 г. на Административен съд – София-град (АССГ), Второ отделение, 40 състав, с което е отменено по жалба на “Пик Нюз” ЕООД, решение № ППН-01-217 от 28.08.2020 г., постановено от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), втората жалба е на КЗЛД.

AССГ  е посочил, че данните, които са публикувани на сайта ПИК са общодостъпни посредством публичния Имотен регистър, поддържан от Агенцията по вписванията, като на основание чл. 93, ал. 1 ЗКИР всеки може да получи устна справка за вписванията по партида на недвижим имот, препис или извлечение от нея или удостоверение за вписано или невписано в нея обстоятелство. По тези причини съдът е счел, че “Пик Нюз” ЕООД не е осъществил вмененото му от КЗЛД нарушение.

ВАС:

Правилни са  принципните разсъждения на АССГ относно двете конкуриращи се в случая права – правото на свобода на изразяване и информация и правото на защита на личните данни, характера на същите, както и че е необходимо да бъде преценен баланса между тях, доколкото и двете не са абсолютни, в това число и в контекста на изискванията на чл. 5, §1 б. “в” от ОРЗД. Коректно е и позоваването на решение № 8 от 15.11.2019 г., постановено по конституционно дело № 4/2019 г., по отношение аргументите, обосноваващи необходимостта от конкретна преценка на баланса на споменатите конкуриращи се права.

Именно по отношение преценката на баланса на двете права, съдът е извел изводи, които не са съобразени с изискванията на ОРЗД и ЗЗЛД, поради което решението е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Не може да бъде споделен изводът на АССГ, че при постановяване на решението си КЗЛД е нарушила материалния закон, приемайки, че от администратора на лични данни е допуснато нарушение на принципа на “свеждане на данните до минимум”. С публикуване на първите шест цифри от ЕГН на А. Оскар, както и с публикуването на адреса на притежавания от него имот, правилно КЗЛД е приела, че прекомерно е надхвърлена изискуемата за целта на статията информация, с което е нарушен баланса между двете конкуриращи си права. Необходимостта от информиране на обществото, относно фактите, предмет на статията в електронната медия, могат да бъдат удовлетворени и без посочване на рождената дата на коментираната публична личност и точния номер на апартамента му и идентификатора на имота.

Според ВАС в решението на Конституционния съд правилно са  обобщени   критериите за оценка на баланса между конкуриращите се права – правото на свобода на изразяване и информация и правото на защита на личните данни: оценка на приноса към дебат от обществен интерес, преценка на известността на засегнатото лице, обсъждане на предмета на журналистическия материал, досегашното поведение на засегнатото лице, съдържанието, формата и последиците от публикацията, обстоятелствата относно получаването на публикацията.

Естествено, че правилно са обобщени – КС тук  цитира критериите на ЕСПЧ, нали точно в  това е същността на решението на КС: да се следва алгоритъма на ЕСПЧ и да не се импровизира с национални критерии в отклонение от посочените.

Тези именно критерии  са взети предвид от КЗЛД – поради това АССГ е трябвало да отхвърли жалбата на ПИК срещу решението на КЗЛД.

Този въпрос не е в дневния ред на българските медии, не е в дневния ред и на българските граждани, които да упражняват граждански контрол за спазване на правото на ЕС.

По изключение има публикация в Свободна Европа за прилагането на санкциите на ЕС в България – във всички сектори. Радан Кънев участва с мнение.

Тази именно публикация е повод отново да се напомнят фактите за ограничителните мерки на ЕС по-специално в медийния сектор.

След анексирането на Крим от Русия Европейският съюз прие регламент (Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна), допълван през 2022 с нови регламенти по повод войната на Руската федерация. Регламентът е правен акт, който е задължителен в своята цялост и е пряко приложим, обвързва физическите и юридическите лица в държавите от ЕС.

До края на 2022 ЕС е приел девет пакета ограничителни мерки.

Ако говорим само за ограничителните мерки в медийния сектор:

• Трети, шести и девети пакет съдържат ограничителни мерки по отношение на конкретно посочени пропагандни медии, определени в  постоянно допълваното Приложение XV на Регламент 833/2014.

• Паралелно с това има ограничителни мерки към категория медии, които не са изрично и поименно посочени, но държавите трябва да ги установят – това са медии, финансирани от лица от ограничителния списък – компании, банки и др.

• Паралелно с това има ограничителни мерки към разпространителите по какъвто и да е начин в каквато и да е среда на това съдържание
• и накрая – към лицата, занимаващи се с реклама  на медиите, по отношение на които се прилагат ограничителни мерки.

Прилагат ли се в България санкциите по отношение на пропагандните медии на Кремъл? Поне два фактора заслужават внимание:

Първо, един голям общ (хоризонтален) законодателен дефицит – няма закон, който да дава правната основа на прилагането на санкциите. В нестабилната политическа обстановка няма и да има, затова е регистриран опит за постановление на МС – но и такова не е прието. Не че постановлението (доколкото се вижда от проекта) създава ред – но поне предвижда създаване на координационен орган, който да създава ред и да изясни за кого какви задължения възникват.

Второ, регулаторна съпротива. Председателката на СЕМ гласува “въздържала се” за прилагане на третия пакет,  за шестия  пакет СЕМ само слага връзка към регламента на сайта на регулатора, а  деветият пакет дори не е влизал в дневния ред.  В свои публични изяви председателката  квалифицира прилагането на санкциите на ЕС като противоконституционна цензура. 

Гледната точка на  законодателите  в ЕС е друга:  че  санкциите са легитимно и законно средство  срещу агресор.  Нещо повече:  на 28 ноември 2022 Съветът на ЕС  решава единодушно да добави нарушаването на ограничителните мерки в списъка на европрестъпленията, включен в Договора за функционирането на ЕС.

 

 

В предходното включване в този блог писах за известие до медиите, допълнително включени в Приложение XV към Регламент 833/2014 – известието е публикувано на 19 декември 2022 в Официален вестник на ЕС и е насочено към новите четири телевизии в ограничителния списък.

В Официален вестник на ЕС от днес, 22 декември, е публикувано ново известие със следното съдържание:

Известие на вниманието на някои образувания, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2014/512/ОВППС на Съвета и Регламент (ЕС) No 833/2014 на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (2022/C 487/02)

Следната информация се предоставя на вниманието на образуванията, посочени в приложения VIII и IX към Решение 2014/512/ОВППС (1) и в приложения XIV и XV към Регламент (ЕС) No 833/2014 (2), както и на Руския фонд за преки инвестиции – образувание, посочено в член 4б от Решение 2014/512/ОВППС и член 2д от Регламент (ЕС) No 833/2014.

Съветът обмисля да продължи да прилага ограничителните мерки спрямо тези образувания.

Засегнатите образувания се уведомяват, че до 3 януари 2023 г. могат да подадат искане до Съвета за получаване на информацията, свързана с продължаването на ограничителните мерки, на следния адрес: Council of the European Union, General Secretariat.

Накратко, вече сме информирани : броят на прокремълските медии в обхвата на санкциите се увеличава (засега под условие, че Съветът вземе такова решение) и при това Съветът обмисля продължаване на срока на санкциите.

Аргументацията се предоставя на засегнатите образувания при поискване.

С дата 16 декември 2022 в Официален вестник на ЕС се  публикуват решение и регламент за изменение на Регламент 833/2014.

Регламент  2022/2474 НА СЪВЕТА от 16 декември 2022 година
за изменение на Регламент (ЕС) No 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна

Между мерките има и мерки по отношение на нови четири телевизии, които се добавят в съответното Приложение XV на Регламент 833 -NTV/NTV Mir, Rossiya 1, REN TV, Pervyi Kanal.

(6)  С Решение (ОВППС) 2022/2478 се удължава спирането на действието на лицензиите за излъчване в Съюза на руски медии, които са под постоянния контрол на руското ръководство, както и срокът на забраната да разпространяват създадено от тях съдържание.

С дата 19 декември 2022 в Официален вестник на ЕС  е публикувано следното известие до тях:

---

От това известие става ясно, че (1) мерките са с начална дата 1 февруари 2023 и (2) са под условие – както мерките от шестия пакет, за които Съветът взе предвиденото решение впоследствие.

Новите четири програми са просто добавени в Приложение XV – от което следва, че обхватът на ограниченията е същият, както при програмите, които в момента са в приложението.

За отбелязване е, че обосновката не е публична, а се предоставя след изрично искане до Съвета.

Когато излезе шестият пакет, в България нямаше правен акт за координация на прилагането на санкциите. Сега има поне проект, чийто срок за обществено обсъждане трябва да е изтекъл на 17 декември и МС ще приеме Проект на Постановление на Министерския съвет за координация по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз.

По отношение на самите телевизионни програми СЕМ проверява има ли издадени разрешения, но все някой трябва да даде отговор на въпроса кой прилага санкционния механизъм срещу прокремълската пропаганда

1. по отношение на посредниците;
2. по отношение на рекламата;
3. по отношение на лицата от ограничителния списък, които финансират медии с разпространение у нас.

На 16 декември 2022 в Официален вестник на ЕС е публикуван* деветият санкционен пакет.

Както в третия и шестия пакет, и в деветия пакет има ограничителни мерки срещу прокремълски пропагандни медии.

Прессъобщението на ЕК: “добавихме NTV, Pervyi Kanal, Rossiya 1 и  REN TV.”

Досега  RТ , Sputnik,  RTR Planeta, Rossiya 24 и TVCI бяха обект на ограничителни мерки.

Знаем какво следва  – засегнати са три категории лица:

1. телевизиите;

2. посредниците – осъществяващи предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения на съдържанието по т. 1 (член 2е от Регламент 350);

3. производители или разпространители на реклама с всякакво съдържание на продукти или услуги, произведени или разпространени от лицата по Приложението (телевизиите) –  член 2е, параграф 3.

Третият и шестият пакет бяха приложени  по различен начин от медийния регулатор в България:

• СЕМ с председател Бетина Жотева изпревари третия пакет и приложи ограничителни мерки на основание на Конвенцията за трансгранична телевизия (по която Русия не е страна), а
• СЕМ с председател Соня Момчилова не прие прилагащ акт, а с прессъобщение уведоми за приетия регламент, който според този състав на регулатора не се нуждаел от от регулаторен акт, защото действал директно.

Крайно интересно е как ще бъде приложен деветият пакет  – или само ще ни съобщят, че такъв съществува.

Вън от това не е ясно дали е проверено кои са медиите, финансирани от лица от ограничителния списък, които са разпространявани на територията на България.

*в процес на публикуване

Както Reuters съобщи преди дни, Държавният съвет (върховният орган на Франция за административно правосъдие)   е разпоредил на медийния регулатор да преразгледа решението си относно разпространението на три руски телевизионни програми от сателитния оператор Eutelsat по жалба, подадена от Репортери без граници (RSF).

Базираната в Париж група за защита на пресата поиска от съда да отмени решението на Arcom, според което органът се обяви за некомпетентен, когато от него се очакваше да наложи на Eutelsat да спре излъчването на Русия1, Първи канал и НТВ. Трите  телевизионни програми  “нарушават човешкото достойнство” и “подбуждат към омраза и насилие срещу определени групи от населението и малцинства”, твърди RSF в жалбата си. Тези телевизионни програми  легитимират „незаконната намеса на руската армия в Украйна“, като същевременно не успяват да предложат плурализъм на гледните точки, твърди RSF.

В ново решение на регулатора  Arcom се призовава Eutelsat да спре разпространението на трите руски  програми на своята платформа.

Признавайки, че има сериозно съмнение относно законността на отказа на регулатора да действа, Държавният съвет на практика го принуждава   да нареди на френския сателитен оператор да спре да улеснява предоставянето на руска военна пропаганда на не по-малко от 15 милиона абонати на сателитна телевизия , които представляват приблизително една трета от руските домакинства, абонирани за телевизионни канали, или 25% от всички домакинства в Руската федерация.

„Тази победа е много важна първа стъпка“, каза адвокатът на RSF. „Вече е отворен пътят за забрана на френските сателитни оператори като Eutelsat да допринасят – извън границите на Европейския съюз или в територии, незаконно окупирани от руската армия – за разпространението на политическа пропаганда и материали, които подбуждат към омраза, насилие и военни престъпления .”

В решението на Държавния съвет се отбелязва, че „нито регулаторът, нито Eutelsat оспорват сериозно вредните последици, които е вероятно да възникнат от излъчването на въпросните програми.

Eutelsat заяви още преди време, че ще  се съобрази незабавно с всяко ново решение, което може да бъде взето от Arcom. Днес говорител на Eutelsat каза, че френската компания ще се съобрази и ще спре излъчването на трите канала.

На 8 декември 2022  стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑460/20 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) с акт от 27 юли 2020 г., постъпил в Съда на 24 септември 2020 г., в рамките на производство по дело TU, RE срещу Google LLC.

Запитването е отправено в рамките на спор между TU и RE и Google LLC относно искане, от една страна, да бъдат премахнати статии, които идентифицират първите две лица, от резултатите при търсене въз основа на техните имена, и от друга страна, да бъдат заличени от резултатите при търсене на изображения снимките на тези лица, като тези снимки са показвани под формата на миниатюрни изображения (thumbnails).

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 17, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕС) 2016/679  (GDPR) във връзка с членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

TU е бизнесмен,    RE е партньорка в личния живот  и в бизнеса на TU. На сайта http://www.g.net   са публикувани три статии, които разглеждат по критичен начин  лицата, заедно с три снимки на TU,  управляващ луксозен автомобил, в хеликоптер и пред самолет, и снимка на RE в автомобил тип кабриолет. В списъка с резултатите при търсене Google препраща към статиите.

Ищците в главното производство искат от Google, в качеството му на администратор на лични данни, обработвани от поддържаната от него интернет търсачка, от една страна, да премахне от списъка с резултатите при търсене връзките, препращащи към статиите, разглеждани в главното производство, с мотива, че те съдържали неистинни твърдения и клеветнически мнения, а от друга страна, да отстрани миниатюрните изображения от списъка с резултатите при търсене. Ищците твърдят, че са жертви на „изнудване“ от страна на G-LLC.

Германският съд приема, че “специфичният начин на функциониране на интернет търсачките и особеното значение, което те имат за функционирането на интернет, трябва да надделеят значително при претеглянето на конкуриращите се права и интереси, което следва да бъде извършено.” Тежестта на доказване в това отношение, доколкото твърдените обстоятелства следва да се вземат предвид основно с оглед на своята истинност, се носи от лицето, поискало премахването. В случая   ищците в главното производство не доказали неистинността на изложените по отношение на тях факти и Google не можело да извърши окончателна оценка на разглежданите в главното производство статии и следователно не е длъжна да пристъпи към тяхното премахване от резултатите при търсене. Що се отнася до снимките, публикувани под формата на миниатюрни изображения, доколкото те били приложени към някоя от тези статии, можели да се разглеждат като новинарски изображения.

Ищците се обръщат към запитващата юрисдикция Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия).

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Съвместимо ли е с правото на субекта на данни на зачитане на неговия личен живот (член 7 от [Хартата]) и на защита на личните му данни (член 8 от [Хартата]) обстоятелството, че при претегляне на конкуриращите се права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, което се извършва съгласно член 17, параграф 3, буква а) от [ОРЗД] в рамките на разглеждането на искането на това лице за премахване от резултатите при търсене, отправено към администратора на услуга за търсене в интернет, когато връзката, чието премахване се иска, насочва към съдържание, което включва фактически твърдения и основани на такива твърдения оценъчни преценки, чиято истинност субектът на данни оспорва и от чиято истинност зависи законосъобразността на посоченото съдържание, от решаващо значение е да се вземе предвид и обстоятелството дали субектът на данни може в разумна степен — например посредством постановяване на привременни или обезпечителни мерки — да получи правна защита срещу доставчика на съдържание и по този начин да може да получи поне индикативно разрешение на въпроса за истинността на съдържанието, към което препраща администраторът на интернет търсачката?

2)      Трябва ли с оглед на искане за премахване от резултатите при търсене, насочено към администратора на услуга за търсене в интернет, който при търсене по име извършва търсене на снимки на физически лица, публикувани в интернет от трети лица във връзка с името на съответното лице, и който в списъка с резултатите при търсене показва намерените от него снимки под формата на миниатюрни изображения (thumbnails), в рамките на извършваното съгласно член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива [95/46] и съгласно член 17, параграф 3, буква а) от [ОРЗД] претегляне на конкуриращи се права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, да се вземе предвид основно контекстът на първоначалната публикация на третото лице, независимо че когато миниатюрното изображение се визуализира чрез интернет търсачката, страницата на третото лице безспорно се показва под формата на връзка, но тя не е конкретно назована и произтичащият от тези обстоятелства контекст не се показва от услугата за търсене в интернет?“.

Съдът:

1. Чл.17 следва да се тълкува в смисъл, че  при претеглянето между правата, посочени в членове 7 и 8 от Хартата, от една страна, и тези, посочени в член 11 от Хартата, от друга страна, което претегляне следва да се извърши за целите на разглеждането на отправено до лицето, което управлява интернет търсачка, искане за премахване от резултатите при търсене, което е относно заличаването от списъка с тези резултати на връзка, насочваща към съдържание, което включва твърдения, смятани за неистинни от подалото искането лице, посоченото премахване от резултатите при търсене следва да се извърши само при условие че на въпроса относно истинността на съдържанието, към което се препраща, е даден поне индикативен отговор в рамките на производство по иск, предявен от това лице срещу доставчика на съдържанието.

2. При претеглянето между правата и интересите, което следва да се извърши между правата, посочени в членове 7 и 8 от Хартата, от една страна, и тези, посочени в член 11 от Хартата, от друга страна, което претегляне следва да се извърши за целите на разглеждането на отправено до лицето, което управлява интернет търсачка, искане за заличаване от резултатите при търсене на изображения, извършено въз основа на името на физическо лице, вследствие на което се визуализират негови снимки под формата на миниатюрни изображения, следва да се държи сметка за информативната стойност на тези снимки, независимо от контекста на тяхната публикация на интернет страницата, откъдето те са изтегляни, но като се вземе предвид всеки текстов елемент, който съпътства пряко визуализирането на тези снимки в резултатите при търсене и който може да предостави разяснения относно информативната стойност на тези снимки.

European Data Protection Board (EDPB) е съставен от представители на  националните регулатори  на държавите от ЕС в областта на личните данни и европейския надзорник за личните данни.

EDPB e приел три решения за разрешаване на спорове на основание чл. 65 GDPR, засягащи Meta Platforms Ireland Limited (Meta IE), според съобщение на сайта на EDPB от 6 декември.  Обвързващите решения разглеждат важни правни въпроси за ирландския орган SA като водещ надзорен орган (LSA) по отношение на платформите Meta IE Facebook, Instagram и WhatsApp.

Обвързващите решения на EDPB играят ключова роля за гарантиране на правилното и последователно прилагане на GDPR от националните надзорни органи. В своите обвързващи решения от 6 декември т.г.  EDPB урежда  въпроса дали обработването на лични данни за изпълнение на договор е подходящо правно основание за насочената (таргетираната)  реклама.  EDPB ще публикува своите решения на уебсайта си, след като ирландският регулатор  уведоми администратора за своите национални решения.

Според Wall Street Journal,  EDPB е „постановил, че законодателството на ЕС за поверителността не позволява на  платформи  като Instagram и Facebook  да използват техните условия  като оправдание за разрешаване на насочена реклама .” Решението на EDPB изисква Meta да не използва лични данни за реклами въз основа на предполагаем „договор“. Следователно потребителите трябва да имат опция за съгласие с да/не. Сега Meta се опитва да заобиколи изискването за съгласие за проследяване и онлайн реклама  с аргумента, че рекламите са част от   договорените условия с потребителите. 

В допълнение към пълното спиране на насочените реклами в платформите на Meta, EDPB настоява и за  глоба за Meta, пише WSJ.

Макс Шремс:  Хората трябва да бъдат попитани дали искат данните им да се използват за реклами или не.