Наскоро преразгледаната  Директива за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD)  изисква от държавите да насърчават и предприемат мерки за развиване на умения за медийна грамотност и да докладват периодично за тези действия.

Член 33а изисква първият доклад за мерките за медийна грамотност да бъде предаден до 19 декември 2022 г. България предаде доклада си по чл. 33а, параграф 3 от AVMSD

Публикуваните сега насоки  са предвидени в помощ на подготовката на тези доклади от  държавите.  Малко късно – но така или иначе, полезно е да се  знае позицията на ЕК.

Download 

HFSS – high in fat, salt or sugar. Това са храни и напитки с високо съдържание на сол, захар и мазнини, нездравословна храна – сега в Обединеното кралство ги наричат “по-малко здравословни храни и напитки”.

Информацията е, че регулаторът OFCOM има намерение да въведе още ограничения върху рекламата на тези “по-малко здравословни храни и напитки” и провежда обществена консултация от 21 февруари до 21 април.

В медийната директива през 2007 г. влезе една препоръчителна разпоредба 3д – сега чл.9 т.2 –

Държавите-членки и Комисията насърчават доставчиците на медийни услуги да изготвят етичен кодекс по отношение на неподходящите аудиовизуални търговски съобщения, придружаващи или включени в детски предавания, за храни и напитки, съдържащи хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, по-специално съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол/натрий и захар, чийто прекомерен прием в хранителния режим не е препоръчителен.

Обединеното кралство има такава разпоредба в Закона за здравето – и за линейни услуги, и за видео по заявка. Забранено е включване на реклама и спонсорство на HFSS / по-малко здравословни храни и напитки между 5:30 сутринта и 21:00 часа. Платени реклами за тези продукти, когато са насочени към потребители в Обединеното кралство, е забранено да бъдат поставяни онлайн по всяко време. Съгласно Закона от 2003 г. (с измененията) ограниченията влизат в сила от 1 октомври 2025 г.

Заинтересованите страни са поканени да коментират предложения подход към прилагане на новата забрана за рекламиране на по-малко здравословни храни и напитки в линейни услуги, в нелинейни услуги и онлайн. Един от въпросите е съвместно регулиране с ASA, органа по саморегулиране на рекламата.

Сряда е, новини от ЕК – според прессъобщението:

Европейската комисия реши да предяви иск пред Съда на Европейския съюз срещу България и още 10 държави членки за това, че не са подали до Комисията уведомление за приемане на мерки за транспонирането на две директиви в областта на авторското право.

1

На първо място Комисията реши да предяви иск пред Съда за това, че България не е подала уведомление за приемане на мерки за пълното транспониране на законодателството в областта на авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар (Директива (ЕС) 2019/790). По тази директива в групата държави са България, Дания, Финландия, Латвия, Полша и Португалия.

2

На второ място, във връзка с друга, по-специфична директива на ЕС относно правата на интелектуална собственост и свързаните права, приложими за определени онлайн предавания (Директива (ЕС) 2019/789), Комисията предявява иск пред Съда на ЕС срещу България за това, че не е подала до Комисията уведомление за пълното транспониране на правилата на ЕС. По тази директива исковете са срещу България, Финландия, Латвия, Полша и Португалия.

След като крайният срок за транспониране изтече на 7 юни 2021 г., на 23 юли 2021 г. Комисията първоначално откри производството за установяване на нарушение, като изпрати официални уведомителни писма на държавите членки, които не бяха уведомили за пълното транспониране на двете директиви. На 19 май 2022 г. Комисията предприе последващи действия, като изпрати мотивирани становища на 10 държави членки за това, че не са уведомили за транспонирането на Директива (ЕС) 2019/789 и на 13 държави членки във връзка с Директива (ЕС) 2019/790.

Съгласно член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) ако съответната държава членка не се съобрази с мотивираното становище в срока, определен от Комисията, последната може да сезира Съда на Европейския съюз. Освен това съгласно член 260, параграф 3 от ДФЕС Комисията може да поиска от Съда на ЕС да наложи финансови санкции на държавите членки, които не са изпълнили задължението си да уведомят за мерките за транспониране на дадена директива, приета съгласно законодателна процедура.

На сайта на МК се вижда, че  директиви 2019/789 и 2019/790 са транспонирани в законопроект, приет от МС на 22 ноември 2022.

На същата дата проектът е внесен в НС.

3

Накрая, Европейската комисия  предявява иск пред Съда на Европейския съюз срещу България и още три държави-членки  – Белгия,  Латвия и Нидерландия – за това, че не са транспонирали в националното си законодателство правилата на ЕС относно отворените данни и повторното използване на данни от обществения сектор (Директива (ЕС) 2019/1024,  „Директивата за отворените данни“).

Въпреки че крайният срок за транспониране на директивата изтече на 17 юли 2021 г., четирите държави членки все още не са съобщили всички свои национални мерки, независимо от официалните уведомителни писма, изпратени им от Комисията през септември 2021 г., и от мотивираните становища, изпратени на тези държави членки между април и юни 2022 г.

В НС е внесен и ЗИД на Закона за достъп до обществената информация. Чака.

С провал е завършил първият  тест на Twitter в Европейския съюз за това как се компанията се справя с дезинформацията  само няколко месеца преди DSA, Законът за цифровите услуги   и неговите   огромни глоби да започнат да се прилагат, съобщава  Politico. 

Десетки технологични компании, включително  Twitter, YouTube, Facebook и TikTok, бяха помолени да представят доклад този месец за това как са приложили Кодекса на ЕС за борба с дезинформацията. Компаниите трябва по силата на кодекса  да предоставят множество данни за това как се справят с дезинформацията и чуждата намеса в своите платформи. Докладите им ще бъдат публикувани тази седмица. 

Twitter на Илън Мъск е единствената технологична компания, която не е предоставила данни и  информация какъв е планът й да си сътрудничи с проверяващите факти, според Европейската комисия.

След обсъждането на предложението за Законодателен акт за свободата на медиите с участието на комисиите  IMCO и LIBE, предложението беше обсъдено и във водещата комисия – Комисията по култура и образование  (CULT).

Отново имаше и силно критични гласове по отделни теми  –  правното основание, възможността за злоупотреба по член 17 и др. – и категорична защита от Елда Броги/Център за медиен плурализъм и медийна свобода и  EDMO.

Committee Meeting

След приемането и влизането в сила на DSA (Законодателния акт за цифровите услуги)  доставчиците  започнаха подготовка за  прилагането на DSA.  В този контекст бяха повдигнати практически въпроси във връзка с разпоредбите на DSA   за публикуване на информация за средния месечен брой активни потребители на услугата в Съюза, което   е от значение за обозначаването на VLOP и VLOSE – и съответно за задълженията на платформите. Това се отнася по-специално до член 24, параграф 2 и съображение 77 от DSA, както и до член 3 и 33 от DSA.

Срокът   в член 24, параграф 2 от DSA, за първото публикуване на информация върху броя на средномесечните активни потребители на услугата е 17 февруари.

Във връзка с това задължение са публикувани Въпроси и отговори относно идентифицирането и преброяването на активните потребители съгласно Закона за цифровите услуги (DSA)

Прилагане на DSA:

LIBE, комисията на Европейския парламент по граждански свободи, към която се присъединиха експерти и заинтересовани страни в публично изслушване, съвместно с комисиите по култура и по вътрешния пазар, обсъди предложените правила в Европейския акт за свободата на медиите EMFA, насочени към укрепване на медийния плурализъм и свобода в ЕС.

По-голяма прозрачност. Членовете на ЕП също направиха значителни промени, за да гарантират, че гражданите, властите и журналистите имат лесен достъп до информация за политическата реклама. Сред другите предложения те се застъпват за създаването на онлайн хранилище за всички онлайн политически реклами и свързани с тях данни.

Би трябвало по-лесно да се получава информация за това кой финансира дадена реклама, за нейната цена и произхода на използваните пари. Друга информация, която също трябва да бъде публикувана, включва дали дадена реклама е била спряна поради нарушаване на правилата, за конкретните групи лица, към които е насочена и какви лични данни са използвани за това, както и мненията и ангажираността с рекламата. Евродепутатите имат за цел да дадат на журналистите конкретно право да получават такава информация.

Нови санкции при нарушение. Евродепутатите въвеждат възможността за периодични санкции при повторно нарушение и задължение на големите доставчици на рекламни услуги да спират услугите си за 15 дни с определен клиент в случай на сериозни и системни нарушения. Комисията ще може да въведе минимални санкции за целия ЕС.

След 2014  ЕС въвежда ограничителни мерки с оглед действията на Русия в Украйна.  Мерките стават известни като “санкционни пакети” на ЕС по повод Украйна.  Приети са девет санкционни пакета, четем и за   изготвяне  на десети пакет.

Мерките засягат различни области, включително медии. Съветът на ЕС (Съветът) взема решение с единодушие за приемането, подновяването или отмяната на ограничителните мерки (санкции) въз основа на законодателни предложения на върховния представител на ЕС. След като държавите — членки на ЕС, постигнат политическо споразумение, върховният представител/заместник-председател и Комисията изготвят необходимите правни актове под формата на решение на Съвета и придружаващ го регламент на Съвета, и ги представят на Съвета за приемане.

Прилагането на санкциите на ЕС е основна отговорност на държавите, които трябва да ги въведат в съответните си юрисдикции. Европейската комисия има надзорна функция за гарантиране на еднаквото прилагане на санкциите и може да издава становища до компетентните органи на държавите  относно прилагането на конкретни разпоредби на съответните правни актове или насоки за тяхното изпълнение. Съгласно член 258 от ДФЕС  Комисията може да започне производство за установяване на нарушение срещу държавите при неспазване на задълженията им съгласно правото на ЕС.   Досега Комисията не е започвала производство за установяване на нарушение срещу държава от ЕС за неправилно изпълнение на санкции на ЕС. Но през миналата седмица откри производство срещу България за неправилно прилагане   на Регламента за терористично съдържание онлайн.

Повече за същността на ограничителните мерки – на сайта на ЕК.

1

Какви мерки

Мерките към пропагандните медии, свързани с Кремъл, са в следната разпоредба:

Към това член 12 от регламента ( в редакцията от 1 март 2022) изрично обявява заобикалянето на забраните за нарушение: 

Забранява се съзнателното и умишлено участие в дейности, които имат за цел или резултат заобикалянето на забраните, установени с настоящия регламент, включително като се действа вместо физическите или юридическите лица, образуванията или органите, посочени в член 2е[…], или като се действа в тяхна полза […] .“

Извън това, член 5н (в редакцията от 16 декември 2022) въвежда ограничение и за рекламни услуги, предоставяни на правителството на РФ и на установените в РФ юридически лица, образувания и органи. „Рекламни услуги“ обхваща продажбата или отдаването под наем на рекламно пространство или време и услугите по планиране, създаване и позициониране на реклами, както и други рекламни услуги (рецитал 26).

2

Кои медии

Първо за деветия, последен пакет: на 16 декември 2022 г. Съветът прие Регламент (ЕС) 2022/2474, с който беше изменен за пореден път  Регламент (ЕС) № 833/2014  на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, и – освен множество други мерки в различни отрасли – в  отделно приложение бяха въведени ограничителни мерки за преустановяване на дейността по разпространение в Съюза или на разпространение, насочено към Съюза, на   медии по приложение V:

“Приложение V

В приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 се добавят следните образувания:

1. NTV/NTV Mir
2. Rossiya 1
3. REN TV
4. Pervyi Kanal“

Общият списък на медиите  в приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014, вече включва:

1. RT – Russia Today English
2. RT – Russia Today UK
3. RT – Russia Today Germany
4. RT – Russia Today France
5. RT- Russia Today Spanish
6. Sputnik
7. Rossiya RTR / RTR Planeta
8. Rossiya 24 / Russia 24
9. TV Centre International
10. NTV/NTV Mir
11. Rossiya 1
12. REN TV
13. Pervyi Kanal“

Освен  медиите по Приложение XV,  на ограничителни мерки подлежат и  образувания (предприятия, компании – вкл. медии), които не са посочени поименно в Приложение XV, но са  финансирани от лица в ограничителния списък.

Консолидиран текст: Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна

Актуално: 

По т. 4: има съобщения, че  RT France   прекратява дейността си. 

По т.3 също – има съобщения, че и RT DE прекратява дейността си.

3 

Докато се сложи край на агресията, доколкото са  съществена и пряка заплаха

Според Съвета на ЕС “тези медии са използвани от руското правителство като инструменти за манипулиране на информацията и насърчаване на дезинформацията относно нахлуването в Украйна, включително за пропаганда, с цел да се дестабилизират съседните на Русия държави, ЕС и неговите държави членки.”

В рециталите на Регламент (ЕС) 2022/2474 по-конкретно се казва следното:

“С Решение (ОВППС) 2022/2478 се удължава спирането на действието на лицензиите за излъчване в Съюза на руски медии, които са под постоянния контрол на руското ръководство, както и срокът на забраната да разпространяват създадено от тях съдържание.

Руската федерация предприе системна международна кампания за медийна манипулация и изопачаване на фактите, за да засили стратегията си за дестабилизация на съседните ѝ държави и на Съюза и неговите държави членки. По-специално мишена на пропагандата многократно и последователно бяха европейски политически партии, особено по време на избори, както и гражданското общество, лицата, търсещи убежище, руски етнически малцинства, полови малцинства, както и функционирането на демократичните институции в Съюза и неговите държави членки.

С цел да обоснове и подкрепи агресията си срещу Украйна, Руската федерация предприе продължителни и съгласувани пропагандни действия, насочени към гражданското общество в Съюза и в съседните държави, чрез сериозно изопачаване и манипулиране на фактите.

Тези пропагандни дейности се осъществяват чрез редица медии под постоянния пряк или непряк контрол на ръководството на Руската федерация. Подобни действия представляват съществена и пряка заплаха за обществения ред и сигурност на Съюза. Тези медии имат ключова роля за пропагандирането на агресията срещу Украйна и за дестабилизирането на съседните на Украйна държави.

С оглед на сериозната обстановка и в отговор на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, е необходимо в съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, по-специално в посоченото в член 11 от нея право на свобода на изразяване на мнение, включително на получаване и разпространяване на информация, да се въведат допълнителни ограничителни мерки за прекратяване на излъчването в Съюза от страна на такива медии, както и на излъчванията им, насочени към Съюза. Мерките следва да се запазят, докато се сложи край на агресията срещу Украйна и докато Руската федерация и свързаните с нея медии престанат да извършват пропагандни действия срещу Съюза и неговите държави членки.

В съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, и по-специално с признатите в членове 11, 16 и 17 от нея съответно право на свобода на изразяване на мнение, включително на получаване и разпространяване на информация, свобода на стопанска инициатива и право на собственост, тези мерки не пречат на тези медии и техния персонал да извършват в Съюза дейности, различни от излъчване, например проучвания и интервюта. По-специално тези мерки не променят задължението да се зачитат правата, свободите и принципите, посочени в член 6 от Договора за Европейския съюз, включително в Хартата на основните права, както и в конституциите на държавите членки, в рамките на съответното им приложно поле.”

4

Мерките от деветия пакет се прилагат от 1 февруари 2023

Последният регламент от декември 2022, съдържащ мерки към медии по повод агресията в Украйна,   предвижда   Съветът на ЕС да упражни изпълнителни правомощия с цел да реши, след разглеждане на съответните случаи, дали ограничителните мерки да започнат да се прилагат. Съгласно член 1, точка 19 от Регламент (ЕС) 2022/2474 приложимостта на тези мерки по отношение на една или няколко от тези медии зависи от приемането на актове за изпълнение от страна на Съвета. Без да съм запозната с конкретната аргументация за тези изпълнителни регламенти, мисля, че с тях се цели изпълнение на изискването за пропорционалност – защото Съветът е разгледал междувременно всеки т.нар. “съответен случай”.

На 30 януари 2023 в Официален вестник на ЕС е публикуван  Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/180 от 27 януари 2023 година за прилагане на Регламент (ЕС) 2022/2474 за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.

“След като разгледа съответните случаи, Съветът приема, че съответните мерки, посочени в член 2е от Регламент (ЕС) № 833/2014, следва да се прилагат от 1 февруари 2023 г. по отношение на всички образувания, посочени в приложение V към Регламент (ЕС) 2022/2474, и

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.”

5

“Регламентите се прилагат  пряко”

Регламентите се прилагат пряко, но това не означава, че всеки  знае какво да прилага, как да го прилага, кой е компетентният орган за една или друга хипотеза, какви права и задължения възникват и какви санкции да се налагат в какви хипотези –   и че не се изисква нормотворческа дейност на национално равнище.

Ако беше така, нямаше да има    цял списък  закони, с които се приемат мерки за прилагане на регламенти, да дам пример само с GDPR  и Закона за защита на личните данни: § 1а.  Този закон предвижда мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни.

Съобщението на КРС (добре ще е да се добави и липсващия параграф 3 към цитирания в съобщението член 2е)