Tag Archives: EU Law

ЕС: Регламент (ЕС) 2022/1925 за достъпни и справедливи пазари в цифровия сектор (Акт за цифровите пазари)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В днешния Официален вестник на ЕС [OB L 265, 12.10.2022 г., стр. 1—66]  е обнародван DMA, Актът за цифровите пазари – част от пакета DMA- DSA.

… целта на настоящия регламент е да се допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар, като се установят правила, които да гарантират достъпността и справедливостта за пазарите в цифровия сектор като цяло и за бизнес ползвателите и крайните ползватели на основни платформени услуги, предоставяни по-специално от контролиращи достъпа предприятия.

На бизнес ползвателите и крайните ползватели на предоставяните от контролиращите достъпа предприятия основни платформени услуги следва да се предостави подходяща регулаторна защита в целия Съюз срещу нелоялните практики на контролиращите достъпа предприятия, за да се улесни трансграничната стопанска дейност в рамките на Съюза, като по този начин се подобри правилното функциониране на вътрешния пазар, както и за да се премахне съществуващата разпокъсаност или да се предотврати евентуалното възникване на разпокъсаност в конкретните области, обхванати от настоящия регламент.

Освен това, макар че контролиращите достъпа предприятия са склонни да приемат световни или поне общоевропейски бизнес модели и алгоритмични структури, те могат да възприемат, а в някои случаи са възприели, различни бизнес условия и практики в различните държави членки, което може да създаде различия между конкурентните условия за ползвателите на предоставяните от контролиращи достъпа предприятия основни платформени услуги, което е в ущърб на единния характер на вътрешния пазар.

Чрез сближаване на различните национални законодателства е възможно да бъдат премахнати пречките пред свободата на предоставяне и на получаване на услуги, включително услуги на дребно, в рамките на вътрешния пазар. Следователно на равнището на Съюза следва да се създаде целеви набор от хармонизирани правни задължения, за да се осигурят достъпни и справедливи цифрови пазари, характеризиращи се с присъствието на контролиращи достъпа предприятия в рамките на вътрешния пазар, в полза на икономиката на Съюза като цяло и в крайна сметка на потребителите в Съюза.

ЕС – САЩ: напредък в областта на трансфера на лични данни от ЕС към САЩ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Откакто решението на Съда на ЕС Schrems II  анулира споразумението ЕС – САЩ Privacy Shield преди повече от две години, потоците от лични данни от ЕС към САЩ  имат съмнителна законност, а според някои трансферът на данни направо е забранен.

През март 2022   САЩ и ЕС постигнаха принципно споразумение за постигане на нови договорености, които да съобразят  Schrems II. Те включват принципи за защита на търговски данни с възможност американските организации  да се самосертифицират, президентски акт със силата на закон и разпоредби на правителството (Министерството на правосъдието).

Взети заедно, президентският акт и разпоредбите на Министерството на правосъдието имат за цел да се справят с два недостатъка, цитирани от Съда на Европейския съюз при анулирането на Privacy Shield: гарантиране на  необходимост и пропорционалност на програмите за наблюдение на САЩ и  адекватен способ за защита по стандартите на правото на ЕС.

Байдън е подписал акта тази седмица. Европейската комисия предстои да извърши оценка на адекватността на механизма. Комисията трябва да подготви проект на решение,  Европейският надзорник за личните данни трябва да издаде необвързващо становище, държавите-членки на ЕС да гласуват за одобряване на решението и Европейската комисия да го приеме официално. Европейският парламент може също да се произнесе с необвързваща резолюция на всеки етап.

Европейската комисия вече е заявила,  че САЩ  въвежда нови обвързващи гаранции за разглеждане на всички въпроси, повдигнати от Съда на ЕС –  което се приема за знак, че според правителствените служители на САЩ и ЕС  тази рамка отговаря на стандартите на ЕС за адекватност. Въпреки че компаниите все още не могат законно да разчитат на  положителна оценка, има известна увереност в позитивния  финал.

Регламент (ЕС) 2022/1848 относно ограничителните мерки в отговор на незаконното анексиране на Крим и Севастопол

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Нов регламент от 4 октомври, посветен на ограничителните мерки – този път с предмет уебсайтовете на държавите от ЕС за информация относно компетентните органи и адрес за изпращане на уведомления до Комисията.

Предвид факта, че адресите на уебсайтовете с информация за компетентните органи на държавите членки, както и адресът и останалите данни за връзка за целите на уведомяването на Комисията, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) № 692/2014 могат да се променят с течение на времето и за да се гарантират еднакви условия за изпълнението на Регламент (ЕС) № 692/2014, Комисията следва да бъде оправомощена да изменя приложение I към регламента от 2014 г.

Информация за България според Приложение I

БЪЛГАРИЯ

https://www.mfa.bg/en/EU-sanctions

Законодателен акт за свободата на медиите – проект на регламент и препоръка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вече е известен проектът на Законодателен акт за свободата на медиите (EMFA, European Media Freedom Act).

Комисията предлага да се създаде нов независим Европейски съвет за медийни услуги, съставен от представители на  националните медийни регулатори. Съветът се предвижда да насърчава ефективното и последователно прилагане на медийната правна рамка на ЕС, по-специално като подпомага Комисията при изготвянето на насоки по въпроси, свързани с медийното регулиране. Той също така ще може да издава становища относно национални мерки и решения, засягащи медийните пазари и концентрациите на медийния пазар. Съветът също така ще координира националните регулаторни мерки по отношение на медии извън ЕС, които представляват риск за обществената сигурност, за да се гарантира, че тези медии не заобикалят приложимите правила в ЕС. Съветът  ще организира структуриран диалог между много големи онлайн платформи и медийния сектор, за да насърчи достъпа до разнообразни медийни предложения и да наблюдава съответствието на платформите с инициативите за саморегулиране, като Кодекса на ЕС относно дезинформацията.

В пакета има и Препоръка, съдържаща  най-добри практики, събрани от сектора и насочени към насърчаване на редакционната независимост и по-голяма прозрачност на собствеността. Препоръката предоставя инструментариум от доброволни мерки, които медийните компании да вземат предвид, като например условията за независимо създаване на редакционно съдържание, чрез овластяване на журналистите да участват в решаващи решения за функционирането на медиите, до стратегии за осигуряване на дългосрочна стабилност на новините производство на съдържание.

 
Предстои Европейският парламент и държавите-членки да обсъдят предложението на Комисията за регламент съгласно обикновената законодателна процедура. След като бъде приет, той ще бъде пряко приложим в целия Европейски съюз.  “Пряко приложим” не значи държавите нищо да не правят, напротив –  тежестта по прилагането е върху тях.

Целият пакет, подготвен от ЕК, е достъпен тук:

Questions and Answers on the European Media Freedom Act

Factpage: European Media Freedom Act

Factsheet: European Media Freedom Act

European Media Freedom Act Proposal and Recommendation

European Media Freedom Act Impact Assessment

Video of Vice-President Jourová on the Media Freedom Act

Проект на Постановление на Министерския съвет за координация при прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 16 септември 2022 е публикуван за обществено обсъждане проект на  Постановление на Министерския съвет за координация при прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз. Срокът е до 30 септември.

Проектът има за цел “надграждане на националната координация по прилагането на ограничителните мерки, приети с актове на Европейския съюз, както и въвеждането на единна институционална структура по въпросите, свързани с прилагането на санкциите”.

Най-накрая се появи абсолютно задължителната и логична нормативна основа на прилагането на санкциите на ЕС. Като  постановление, не като закон – но все пак.

Към МС се създава Междуведомствен съвет с председател министърът на външните работи или негов заместник. Съставът на съвета се определя със заповед на министър-председателя, като се изисква членовете да имат разрешение за достъп до класифицирана информация.

От доклада към проекта разбираме още, че ЕС планира работна група на наднационално равнище за по-добър колективен отговор  предвид трансграничния  характер на мерките, като първото заседание е през октомври т.г.

Предвижда се и позиция за национален координатор, който ще бъде и заместник – председател на  Междуведомствения съвет.

Компетентността на съвета е определена в чл.7, ал.3 на проекта – при необходимост дава насоки и указания за прилагане на ограничителните мерки, следи за спазването и събира информация за прилагането, координира действията.

EC: инструменти на информационните технологии с цел подобряване на разпространението на информация относно ограничителните мерки на Съюза

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Към темата за ефективното функциониране на санкционния механизъм на ЕС:

Ограничителните мерки, приети от Съвета на основание член 29 от Договора за Европейския съюз, както и член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз), са основен инструмент на външната политика на Съюза.

Широкото разпространение и лесният достъп до информация относно действащите в Съюза ограничителни мерки, както и обменът на информация между държавите членки, заинтересованите страни и Комисията са съществено условие за ефективността на тези мерки.

Агресивната война на Русия срещу Украйна показва спешната необходимост от предприемане на действия, за да се даде възможност на държавите-членки и операторите да прилагат ограничителните мерки, приети от 24 февруари 2022 г. насам.

Ето защо с решение на Съвета се определя сума (450 000 евро) за  подкрепа на  разработването на приложения и бази данни, необходими за предоставяне на информация относно действащите в Съюза ограничителни мерки и за осигуряване на лесен достъп до тази информация, по-специално за операторите, участващи в тяхното прилагане, както и разработването на инструменти на информационните технологии, позволяващи сигурен обмен на информация между държавите членки, заинтересованите страни и Комисията.

Френският регулатор по конкуренцията се противопостави на сливането на TF1 и M6

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Интересен случай, показващ изключителната роля на конкурентните регулатори в държавите от ЕС в защита на медийния плурализъм, broadbandtvnews информира.

Френският орган за защита на конкуренцията се проитвопостави на предложеното сливане между TF1 и M6. Двата телевизионни оператора са се отказали от сливането си,  след като са обсъдили   предложените от регулатора мерки  и ги отхвърлят като несъстоятелни.

Председателят на конкурентния регулатор е съобщил в телевизионно изявление,   че “операцията не е възможна в настоящия си вид, защото би създала ултрадоминиращ играч в телевизионната реклама“ с  повече от 70% от общите рекламни приходи.

Новият субект TF1-M6 „би имал и много силна пазарна мощ върху разпространението от доставчиците на интернет услуги и щеше да може не само да наложи, но и да увеличи тарифите си във вреда на зрителите“.

Тезата, че сливането на телевизии ще помогне срещу конкуренцията от американски платформи, според регулатора не е аргумент, защото  „платформите се насочват към таргетирана реклама, те знаят всичко за вас… и са насочени към хора, които не гледат една и съща програма по едно и също време“.

Съдебното оспорване на мерките срещу програмите на RT France и разпространението им

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С молба, съобщена на Съвета на 11 март 2022 г. (дело T-125/22),  RT France подава жалба за отмяна на Решение (ОВППС) 2022/351 на Съвета от 1 март 2022 г. за изменение на Решение 2014/512/ОВППС и Регламент (ЕС) 2022/350 на Съвета от 1 март 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) No 833/2014 относно ограничителни мерки по отношение на дестабилизиращите действия на Русия в Украйна. С решение от 27 юли 2022 г. големият състав на Общия съд следва основната линия на доводите на Съвета и отхвърля изцяло жалбата на RT France.

RT France обяви, че ще подаде жалба пред Съда на ЕС срещу съдебното решение. Жалбата  трябва да бъде подадена в срок от два месеца и десет дни след уведомлението за съдебното решение (или краен срок е на 7 октомври 2022 г.).

Междувременно трима нидерландски доставчици на интернет услуги – A2B Connect B.V., BIT B.V., Freedom Internet B.V. – подават жалба за отмяна на същите правни актове   – дело T-307/22 Жалбоподателите искат от Общия съд да отмени на основание член 263 ДФЕС Регламент (ЕС) 2022/350 на Съвета от 1 март 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна и Решение (ОВППС) 2022/351 на Съвета от 1 март 2022 година за изменение на Решение 2014/512/ОВППС.  Жалбоподателите изтъкват три основания в подкрепа на своята жалба:

С първото основание се твърди, че член 29 от ДЕС и член 215 от ДФЕС не предоставят правна основа съответно за обжалваното решение и за обжалвания регламент, и/или ответникът е надхвърлил установената в Договорите своя компетентност, в частност в дял V от ДЕС.

С второто основание се твърди, че обжалваният регламент и обжалваното решение нарушават член 11 и член 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

С третото основание се твърди, че обжалваният регламент и обжалваното решение нарушават член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и представляват нарушение на правните норми относно прилагането на Договорите, и по-точно на общия принцип на добра администрация.

DSA очаква гласуване в Съвета

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1. На 16 декември 2020 г. Комисията изпрати своето предложение за Законодателен акт за цифровите услуги до Съвета въз основа на член 114 от ДФЕС.

2. Европейският надзорен орган по защита на данните даде своето становище на 10 февруари 2021 г.

3. Европейският икономически и социален комитет даде своето становище на 27 април 2021 г.

4. Комитетът на регионите даде своето становище на 30 юни 2021 г.

5. На 5 юли 2022 г. Европейският парламент прие своята позиция на първо четене относно предложението на Комисията. След като Парламентът одобри корекция на тази позиция на своята пленарна сесия от 12 до 15 септември 2022 г., резултатът от гласуването в Европейския парламент отразява постигнатото компромисно споразумение между институциите.

6.  Комисията подкрепя актуалната версия. Изявлението на Комисията ще бъде публикувано в серия С на Официален вестник на Европейския съюз. Изявлението на Дания за протокола от Съвета декларира подкрепа, като изразява съжаление, че регламентът не определя допълнителни отговорности за доставчиците на онлайн пазари по отношение на безопасността на продуктите. Според Дания  отговорностите, посочени в регламента, не съответстват на ключовата роля, която онлайн пазарите играят при разпространението на продуктите.  Възможно е до европейските потребители да достигат опасни и незаконни продукти от трети държави. Прави впечатление, че Дания, много въздържана по отношение на ново законодателство, в случая е настоявала за по-широк обхват на DSA.

7. Поради това Комитетът на постоянните представители се приканва да потвърди съгласието си и да предложи на Съвета да одобри позицията на Европейския парламент.

8. Ако Съветът одобри позицията на Европейския парламент, законодателният акт ще бъде приет. След като бъде подписан от председателите на Европейския парламент и на Съвета, законодателният акт ще бъде публикуван в Официален вестник на Европейския съюз.

Защо България не защитава аудиторията си със списък на събитията с важно обществено значение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

При едно от измененията на медийната директива в нея се появи възможност за защита на достъпа на аудиторията до събития с важно обществено значение.

Тъй като все повече събития, които преди това бяха отразявани безплатно, започнаха да се предават само по платени телевизии, ЕС реши да защити аудиториите по следния начин:

Член 14

1.  Всяка държава-членка може да вземе мерки в съответствие с правото на Съюза, за да гарантира, че телевизионните оператори, които са под нейна юрисдикция, не излъчват по силата на изключително основание събития, които държавата-членка счита, че са от голямо значение за обществото, по такъв начин, че да лишат значителна част от обществеността в тази държава-членка от възможността да проследи тези събития посредством предаване на живо или на запис по безплатна телевизия. Ако това стане, съответната държава-членка съставя списък от определени събития, национални или не, които тя прецени, че са от голямо значение за обществото. Тя извършва това по ясен и прозрачен начин, в подходящ и реалистичен срок. Като извършва това, съответната държава-членка определя също дали тези събития следва да се предават изцяло или отчасти чрез отразяване на живо, или когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез предаване на запис.

2.  Държавите-членки незабавно уведомяват Комисията за всички предприети мерки или мерки, които ще бъдат взети, съгласно параграф 1. В срок от три месеца от нотификацията Комисията проверява дали тези мерки са съвместими с правото на Съюза и ги съобщава на другите държави-членки. Тя иска становището на контактния комитет, създаден съгласно член 29. Тя незабавно публикува предприетите мерки в Официален вестник на Европейския съюз и, поне веднъж годишно, консолидирания списък на мерките, предприети от държавите-членки.

3.  Държавите-членки гарантират, с подходящи средства в рамките на тяхното законодателство, че телевизионните оператори под тяхна юрисдикция не упражняват изключителни права, закупени от тези телевизионни оператори след 30 юли 1997 г., по такъв начин,  че значителна част от обществеността в друга държава-членка да бъде лишена от възможност да проследи събития, които са определени от тази друга държава-членка съгласно параграфи 1 и 2, изцяло или отчасти чрез предаване на живо или, когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез предаване на запис по безплатна телевизия, както е определено от тази друга държава-членка съгласно параграф 1.

Разпоредбата е диспозитивна. Държавата решава дали да защити аудиторията си, като запише в закона, че определени събития не могат “да се затварят”  в платени програми. Ако иска. Съдът на ЕС също се е произнасял в решение по дело T‑250/08 Edward William Batchelor v Commission, че “държавите   са свободни да решат дали желаят да имат политика във връзка със събитията от голямо значение за тяхното общество, както свидетелства използването на думата  може в разпоредбата“. 

Става въпрос за баланс на права и интереси, защото със списъка на значими събития се ограничават бизнес възможностите на доставчиците да печелят – предимно от спортни събития, които иначе  – ако са в националния списък –  по закон биха се предавали безплатно.

Е, държавата България още през 2000-та година е искала да защити аудиторията и е изменила закона, за да въведе в българското право идеята за списък на събитията с важно обществено значение,  но изглежда  е спряла да иска, списък няма   – тоест застанала е на страната на бизнеса.

Но в ЗРТ при правомощията на СЕМ продължава да бъде записано, че

Чл.32 (3) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии приема и публикува списък на събитията с важно обществено значение и обезпечава мерки за защита на достъпа на аудиторията до отразяването им, така че оператор под юрисдикцията на Република България с придобити изключителни права за събития с важно обществено значение да упражнява тези права по такъв начин, че:
1. да не лиши значителна част от аудиторията в страната от възможността да следи тези събития на живо, изцяло или отчасти, а ако това е нужно или уместно, поради обективни причини от обществен интерес – чрез отразяване на тези събития след време, изцяло или отчасти, по безплатната телевизия;
2. да не лиши значителна част от аудиторията в държава-членка на Европейския съюз, или държава-страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, от възможността да следи на живо, изцяло или отчасти, а ако това е нужно или уместно, поради обективни причини от обществен интерес – чрез отразяване след време, изцяло или отчасти по безплатната телевизия, на събитията с важно обществено значение съгласно разпоредбите, приети от тази друга държава, при условия на взаимност.
Сега знаете.
Ако спортните събития стават постепенно платени  – това  не е , защото “животът е такъв”, а защото бизнесът е с по-голямо влияние върху законодателя. Или, алтернативно, защото няма кой да измине пътя до защитата на аудиторията.
За сравнение – списъци на събития на държави от ЕС, които са си направили труда да защитят аудиториите си, така е и в Обединеното кралство от времето на членството:

Austria

OJ L 180 of 10.07.2007, pages 11-16 – (All languages)

Belgium

OJ L 180 of 10.07.2007, pages 24-32 – (All languages)

Amending Decision 2014/110/EU:

OJ L 59 of 28.2.2014, pages 39–42 – (All languages)

Denmark

OJ C 14 of 19.01.1999, pages 6-7 – (All languages)

(Revocation of the measures – OJ C 45 of 19.02.2002, page 7)

OJ L 177, 8.7.2015, pages 54–59 – (All languages)

Finland

OJ L 180 of 10.07.2007, pages 38-41 – (All languages)

France

OJ L 180 of 10.07.2007, pages 33-37 – (All languages)

Germany

OJ L 180 of 10.07.2007, pages 8-10 – (All languages)

Hungary

Measures adopted by Hungary: OJ C 214, 4.7.2017, pages 6–7
(All languages)

Commission decision:OJ C 214, 4.7.2017, pages 3–5
(All languages)

Ireland

Measures adopted by Ireland: OJ C 8, 11.1.2018, pages 12–13
(All languages)

Commission decision: OJ C 8, 11.1.2018, pages 10–11
(All languages)

Italy

OJ L 187 of 17.07 2012, pages 57-61 – (All languages)

Poland

OJ L 27, 3.2.2015, pages 37–41 – (All languages)